Решение № 1305 от 18.6.2018 г. на Районен съд - Бургас по дело № 823/2018 г.

Производството е образувано по искова молба на Х.И.Д., ЕГН •••••••••• с адрес ••• против Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.Б..представлявана от управителя с искане за отмяна на Решение № 4/ 08.01.2018г. на Управителния съвет на ЕС, с което е определен краен срок за изплащане на задължения, натрупани към ЕС, отнасящ се и за ищеца; и е взето решение за принудително събиране на тези суми. Излага се, че решението на УС е незаконосъобразно първо, защото УС е нелегитимно избран; определената в решението такса за изпълнение от 60.63 лева е погрешно изчислена; така определен краен срок за плащане е незаконосъобразен като определен под минималните дни по закон; не е предвиден ред за доброволно изпълнение; размерът на таксата не е съобразен с обстоятелството, че ищецът не живее преимуществено в апартамента. При тези твърдения и ангажирайки доказателства се търси акт на съда за отмяна на атакуваното решение на УС, както и решение за отмяна на решението на ОС по избор на УС от 29.07.2017г. Претендират се разноски. В срока за отговор е депозиран такъв като с него исковете се оспорват като неоснователни. Излага се, че решението е законосъобразно, спазена е процедура по избор на УС, а и срокът за атакуване на решението за избор на УС по чл.40 е изтекъл; сроковете за доброволно изпълнение са съобразени с характера на разходите; и при тези мотиви се желае решение на съда, с което да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан. Ангажирани са доказателства. Исковете са с правно основание по чл.40 от ЗУЕС и чл.43 от ЗУЕС и е за отмяна на решение на ОС от 29.07.2017г. и на Управителния съвет на ЕС, находяща се в сграда в гр.Б......... от 08.01.2018г. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Атакува се акт на ЕС, издаден по повод решение на УС на ЕС във връзка с текущата дейност на етажната собственост като страните нямата спор и това се установява от решение от 29.07.2017г, на ОС на собствениците на жилища в........, Бургас и от решение № 4 от 08.01.2018г. на УС на ЕС на същата сграда, че с решението от 29.07.2017г. са избрани като членове на УС на ЕС – т.6 от решението – В. И.И., Г. А. Г. и М. Г. А. Няма спор, че именно с тези двама члена на УС и самият Председател е взето процесното решение за определяне на краен срок от 25.01.2018г. за изплащане задълженията към ЕС от собственици и ползватели, сред които и ищеца Х.И. и за пристъпване към тяхното принудително събиране. Не се спори и се установява пак от тези два акта, че след срокът за доброволно изпълнение е взето решение и за принудително събиране на вземанията от длъжниците по реда на ЗУЕС и ГПК. Определени са и разходите по събирането на задълженията, както и начина за информиране на обитателите и живущите в сградата чрез залепяне на информационното табло, а на длъжниците по реда на ГПК. Установява се и няма спор, че това решение е получено чрез писмо от ищеца на 18.01.2018г. т.е почти седмица преди изтичане на срока за доброволно плащане. Спорно е дали това решение за определяне на срок за доброволно изпълнение, за определяне на срок за принудително изпълнение и за размера и дължимостта на тези суми, е законосъобразно първо като взето от надлежно избран орган и второ като взето в синхрон със сроковете за изпълнение по ГПК и ЗУЕС. Съдът намира следното от правна страна: Атакуваното решение е законосъобразно като взето от надлежно избран УС, в рамките на неговите правомощия – по чл.23, ал.1 от ЗУЕС - да организира изпълнението на решенията на общото събрание и да следи за спазването на вътрешния ред в етажната собственост. И това е така при следните мотиви: според чл. 10 от ЗУЕС органи на управление в ЕС са Общо събрание и Управителен съвет или управител. В правомощия на общото събрание съгласно чл. 11, ал.1, т.2 от ЗУЕС е да избира и освобождава членове на управителния съвет – управител при предвидена процедура, регламентирана в раздел II от закона като тези решения на Общото събрание се обжалват пред съответния Районен съд от всеки собственик, който намира, че решението е незаконосъобразно като молбата се подава в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Или атакуваната законосъобразност на решение от 08.01.2018г., на УС на основание невалиден избор на УС, обективиран в решение от 29.07.2017г. т.6 от протокола, съдът намира, че е атакуване на решение на ОС на ЕС, взето на 29.07.2017г. – чиято отмяна се търси или това е обжалване на решение на орган на ЕС извън срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, и като атакувано извън срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, не подлежи на проверка пред настоящия състав. Решението на УС от 08.01.2018г. освен, че е взето от надлежно избран орган, решава и въпроси, които са изцяло в компетентност на този орган на управление на ЕС – урежда отношения по изпълнение на решение на ОС за размер на нужните разходи за всеки от ЕС и на това основание също е законосъобразно. Освен това не се засягат правата на ищеца като длъжник на задължения на ЕС, тъй като първо поканата за доброволно изпълнение му е връчена в срока за доброволно изпълнение и второ няма данни, а и не се наведоха твърдения за принудително събиране на тези суми преди възможността за доброволното им плащане. Искът за отмяна на решение на ОС от 29.07.2017г. е подаден извън срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС – тридесет дни от получаване на решението и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане. Вторият иск за отмяна на решение на УС от 08.01.2018г. като недоказан съдът следва да отхвърли. Ответникът е без претенции за разноски по делото. При горното Бургаски районен съд: