Решение № 382 от 18.11.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 996/2025 г.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения А. Г. Д., чрез защитникът му, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 61/25 год. по описа на Окръжен съд-Монтана, с което е изменена в частта относно наказанието присъда №2 от 05.02.2025 год. на Районен съд-Лом, постановена по НОХД № 158/24 год. Твърди наличие на процесуално нарушение при постановяване на присъдата от районния съд доколкото е в нарушение на чл.310, ал.1 от НПК, тъй като съдът не е посочил в съдебния протокол в колко часа се е оттеглил на тайно съвещание, а е посочил само, че присъдата ще бъде постановена в 16.15 ч, когато е и прочетена, а в 16.20 ч. протоколът е приключил, като присъдата е изготвена в ЕИСС и подписана с КЕП на 05.02.2025 год. в 16.41 ч.Това, наред с факта, че присъдата е изготвена в ЕИСС по-късно, намира за обстоятелства, които поставят в невъзможност въззивният съд да установи по безспорен начин кога е изготвен този акт.Изразява несъгласие със становището на въззивния съд в тази насока, който е приел, че дори да е нарушена хронологичната поредност на обявяване и подписване на присъдата, то нарушението в никакъв случай не е съществено, както и че моментът на подписване на присъдата на съдебния състав не е определящ за нейната правна сила след като е подписана. На следващо място съзира процесуално нарушение, което е рефлектирало върху правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС.Излага в тази връзка, че при първоначалното разпределение на делото в първоинстанционния съд е посочен само един възможен съдия-докладчик, а след отвода му вече присъстват възможни четирима съдии /извън списъка на изключените съдии/ и няма обяснение защо едни съдии са включени в последващото разпределение, а са изключени от първоначалното такова.Релевира подобно нарушение и при случайното разпределение във въззивната инстанция, като в протокола за случайно разпределение първоначално са включени двама съдии, а трима за изключени поради участието им в предишно разглеждане на делото.В протокола за разпределение на втория член на състава вече участват петима съдии, а шестима са изключени-първоначално изключените трима, избраният докладчик и първи член на състава съдия Т. Ж., чийто съпруг е участвал в състав, чието решение е отменено по реда на възобновяването.Поддържа, че отново липсват предварително определени принципи, поради които в първоначалното разпределение са участвали по-малък брой съдии от последващото такова. Счита, че е налице и неправилно приложение на материалния закон, защото производството по установяването на концентрацията на алкохол в кръвта не е проведено при стриктно съблюдаване правилата на Наредба 1 от 19.07.2017 год.Позовава се на практика на ВКС, според която този ред е спазен, когато на лицето е предоставена възможност да оспори резултатите от техническото средство, а след това и резултатите от кръвната проба.На тази плоскост поддържа, че на водача не е предоставена възможност да оспори резултата от техническото средство-Дрегер Алкотест, като даде кръвна проба за изследване или да се изследва с доказателствен анализатор, в зависимост от желанието му.Твърди, че не е спазен реда, уреден в чл.3, , ал.2 и чл.6, ал.6 от Наредбата и по този начин подсъдимия е бил лишен от правото да се подложи на кръвно изследване.Акцентира върху това, че правилно въззивният съд е констатирал нарушение при попълването на талона, но изразява несъгласие с извода, че това нарушение не е съществено, като счита, че въззивните съдии са дописали фактическата обстановка, като са приели, че лицето не е избрало един от двата начина за изследване, което освен че не отговаря на истината, е противно на Наредбата, която създава императивни задължения за полицейските служители в случай, че лицето откаже да избере един от двата начина за изследване.Така, в талона следва да бъде попълнено, че лицето отказва да избере един от двата начина за изследване и това да бъде удостоверено чрез един свидетел.В конкретния случай изследване не е било възможно, защото попълненият талон е некоректен и дори да се е самонасочил към МБАЛ-Лом, то изследване не би било проведено, тъй като не е било възможно да се установи дали се е явил навреме съобразно чл.15, ал.5 от Наредбата, според който вземането на кръв и урина за изследване се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. Открива нарушение на материалния закон в самото му осъждане доколкото се касае за проба, която е под законоустановения минимум от 0.5 промила на литър и това е така, защото са налице две експертни заключения.Според първото от тях експертите са заявили, че уредът може да направи грешка в границите от 0.52 до 0.63 промила и реалната стойност, след отчитане на грешката, е 0.52 промила.Второто експертно заключение е в насока, че е възможно двата лекарствени продукта в комбинация да достигнат до максимална алкохолна концентрация от 0.037-0.038 промила, което означава, че при отчитане грешката на уреда и възможното покачване на алкохолното съдържание вследствие на лекарствени продукти, е възможно концентрацията на алкохол в кръвта да е била в диапазона от 0.48 до 0.49 промила, която е под наказуемата от 0.5 промила. Нарушение на материалния закон открива и чрез неприлагането на чл.9, ал.2 от НК и освен това твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед на установените множество смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са сравнително ниската алкохолна проба, трудовата и социална ангажираност на подсъдимия, отличното му процесуално поведение, фактът, че деянието е извършено през нощта, когато няма особено движение по улицата, липсата на предишни нарушения на ЗДвП и отличните му характеристични данни. Прави искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда или за връщане на делото за ново разглеждане, или за налагане на по-леко наказание лишаване от свобода без налагането на кумулативно предвидените наказания по чл.55, ал.3 от НК. В съдебно заседание защитникът поддържа направеното искане по изложените в него съображения. Представителят на САП намира искането за възобновяване за основателно, тъй като актът, постановен от първата инстанция и потвърден от втората, страда от твърдените пороци.Счита, че не са проведени необходимите и възможни действия за разкриване на обективната истина от съда и поради това са налице основанията за възобновяване. Осъденият Д. моли да бъде оневинен. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното: По внесен от Районна прокуратура-Лом обвинителен акт срещу А. Г. Д. за извършено от него престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, в Районен съд-Лом е образувано НОХД № 397/21 год.С присъда №48 от 20.12.2022 год. Д. е признат за виновен и осъден на една година лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване, определен на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и глоба в размер на 500 лв. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, определено му по НОХД № 348/19 год. на Районен съд-Лом при общ режим на изтърпяване, а на основание чл.343г от НК подсъдимия е лишен от правоуправление за срок от една година и шест месеца. Присъдата е обжалвана от подсъдимия, чрез защитникът му пред Окръжен съд- Монтана, който с решение № 115 от 27.06.2023 год. по ВНОХД № 43/23 год. е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода на шест месеца, размера на глобата на 250 лв. и лишаването от правоуправление на една година. По искане за възобновяване до САС е образувано наказателно дело № 930/23 год., който с решение №117 от 11.04.2024 год. е приел, че съдилищата по фактите са допуснали нарушение на чл.13 от НПК като не е допусната исканата от подсъдимия и защитата му СМЕ и е отменил присъдата, като е възобновил наказателното производство и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при което да бъдат изпълнени дадените с решението указания.Последните са в насока, че следва да бъде допусната СМЕ, която да отговори на въпроса дали към датата на деянието подсъдимия е бил под въздействие на медикаменти вследствие на провеждано лечение и доколко същите съдържат вещества, които биха оказали въздействие върху организма му, така че техния прием е повлиял върху показателите при отчитане съдържанието на алкохол в кръвта.САС е указал и съдът да изслуша показанията на поискания от защитата свидетел относно обстоятелствата, релевантни към извършеното от подсъдимия деяние. След възобновяване на производство е образувано НОХД № 158/24 год. по описа на Районен съд-Лом. На 05.02.2025 год. е постановена присъда, по силата на която подс.Д. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.2 от НК и осъден на това основание във вр. с чл.54 от НК на лишаване от свобода за срок от шест месеца при общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 250 лв., както и на основание чл.343г от НК на лишаване от правоуправление за срок от една година. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 348/19 год. на Районен съд-Лом при общ режим на изтърпяване и е приспаднато времето, през което е бил задържан за изпълнение на наказанието преди възобновяване на делото за периода от 24.07.2023 год. до 18.09.2023 год., като от наказанието му лишаване от правоуправление също е приспаднато времето, през което е бил лишен от тази възможност, считано от 02.04.2021 год. до 02.04.2022 год. В съдебния протокол от 05.02.2025 год. е отразено, че след приключване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, за да постанови присъдата си в 16.15 ч., когато е била прочетена и разяснена на страните и протоколът е приключил в 16.20 ч.Присъдата е присъединена в ЕИСС в 16.41 ч. на същата дата и подписана с КЕП. По въззивна жалба на защитникът на подсъдимия /впоследствие са представени и допълнителни писмени изложения/ е образувано ВНОХД № 61/25 год. на Окръжен съд- Монтана. С решение от 28.04.2025 год. присъдата на първоинстанционния съд е изменена в частта относно основанието за определяне на наказанието, като същото е определено да е при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.В останалата част присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено в срок от легитимирана страна, срещу акт, непроверен по касационен ред. Разгледана по същество е неоснователна. На първо място САС отбелязва, че предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт, а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на решението, постановено от въззивния съд. На следващо място е необходимо да се изтъкне, че в това производство съдът е обвързан от посочените основания за възобновяване, като проверката не включва установяването на нови фактически положения и събиране на доказателства, а съдът разглежда делото като инстанция по правото, но не и по фактите. Наред с горното, САС напомня, че необосноваността не е касационно основание, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията, които по същество оспорват формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите, не следва да бъдат проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на доказателствените материали, въз основа на която почиват изводите на въззивния съд. В искането, с което САС е сезиран, се релевират процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прочитът на материалите по делото налага извода, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото или нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, представляваща самостоятелно основание за възобновяване по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. На първо място, във връзка с доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на първоинстанционната присъда и въззивният съдебен акт, САС приема следното: Доводите за нарушение на чл.310, ал.1 от НПК са били поставени на вниманието на въззивния съд, който с решението си е приел, че дори да е нарушена хронологичната поредност на обявяване и подписване на присъдата предвид установеното, че същата е прочетена в 16.15 ч., а е присъединена в ЕИСС в 16.41 ч. и подписана с КЕП, то нарушението не е съществено и не може да има за последица отмяна на акта, тъй като меродавно за правното действие на присъдата е да е постановена именно от съда, който е разгледал и решил делото и да съдържа неговата воля, удостоверено чрез подписването й. САС споделя посоченото разбиране.Изричното правило на чл.310, ал.1 от НПК предвижда, че присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда. Относима към разглеждания въпрос е разпоредбата на чл.132, ал.3 от ЗСВ, според която съдиите обявяват актовете си по установените със закон ред и срок, а според чл.360а органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма. Съгласно чл.23, т.6 от Правилника за администрация в съдилищата, звено „Информационно обслужване, статистика и информационни технологии“ съответния съд следва да организира публикуването на постановените актове на страницата на съда в интернет, която дейност е съвсем различна от реда за постановяване, изготвяне на актовете и тяхната форма. Според чл.33, ал.7 от НПК съдебните актове се изготвят като електронен документ в ЕИСС на съдилищата и се подписват с квалифициран електронен подпис. На тази основа се налага становището, че единствената правно валидна форма на крайния съдебен акт е неговият електронен оригинал, създаден и съществуващ след поставяне на електронните подписи на съдебния състав, в електронното дело в ЕИСС. В конкретния случай е установена хронологията на процесуалните действия на първоинстанционния съд в коментираната посока-след изслушване на пренията на страните и последната дума на подсъдимия, съдът се е оттеглил на тайно съвещание, след провеждането му е прочел и разяснил постановения съдебен акт, а след приключване на съдебното заседание го е присъединил към електронното досие на делото и подписал с квалифициран електронен подпис. Въпросът за това кой е валидният според регламента съдебен акт-приложеният по делото с лично положените подписи или електронният документ с положен на него КЕП на съдията, е разгледан от ВКС с решение №97 от 07.03.2023 год. по к.н.д. №54/23 год. на II-ро НО, в което е посочено, че разпоредбите на чл.33, ал.7 и чл.310, ал.1 от НПК насочват пряко към електронния документ като валидна форма на съдебния акт.Такъв е изготвен по делото и обстоятелството, че същият е присъединен към електронната система и подписан с квалифициран електронен подпис след приключване на съдебното заседание, не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение.Това е така, защото присъединяването на присъдата, респ. подписването й с КЕП преди нейното прочитане на страните би дало възможност за нейното достъпване по електронен път преди същата да е обявена на страните в съдебно заседание и респ. за поставяне в риск на тайната на съвещанието.С оглед на това САС счита, че макар и да е нарушена хронологията по смисъла на чл.310, ал.1 от НПК, наличието на присъда както на хартиен носител, така и в електронен вариант, подписани от съдията, който е разгледал делото и обявена и разяснена на страните в съдебно заседание, обуславя извода, че нарушението на изискването на цитирания чл.310, ал.1 от НПК не е съществено, тъй като не е рефлектирало върху правото на защита на осъденото лице.В тази връзка и по изложените съображения САС не споделя становището на защитникът на осъдения, подкрепено със съдебна практика на част от окръжните съдилища в страната, като следва да се отбележи, че цитираните от него и решения на ВКС, макар и да разглеждат константното разбиране за съдържанието на разпоредбата на чл.310 от НПК, са неотносими в настоящия казус. На следващо място защитникът релевира порок при определянето на съдията- докладчик в първоинстанционното производство, допуснат и при случайното разпределение на делото пред въззивната инстанция, който е довел до нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС. От протокола за избор на съдия-докладчик по НОХД № 158/24 год. по описа на Районен съд-Лом от 16.04.2024 год. е видно, че в списъка на възможни съдии е единствено съдия Б. Б., като е изключен съдия И. Й. поради това, че е постановил присъдата, отменена от САС. Съдия Б. Б. се е отвела от разглеждане на делото на основание чл.29, ал.2 от НПК, видно от протокол за проведено съдебно заседание от 04.06.2024 год., след което разпределението е извършено на 04.06.2024 год. измежду четирима съдии /изключени от разпределението са И. Й. и Б. Б./ и същото е разпределено на Л. Л. Д.. От протокол за избор на съдия-докладчик по ВНОХД № 61/25 год. на Окръжен съд- Монтана от 24.02.2025 год. е видно, че в списъка на възможни съдии са посочени Д. К. и Д. Н., като са изключени К. Ж., М. Б. и О. С. поради това, че са постановили решение по делото, отменено по реда на възобновяването.За председател на състава е избрана Д. К..След това за член-съдия е избрана Д. Н., която е била и единствения избор в списъка, видно от протокол за избор на член на състав от същата дата.При избора на трети член на състава, направен на същата дата, в списъка за възможни съдии вече са посочени А. Т., А. Т., А. М., А. Н. и Е. К., като е избрана съдия Е. К..Изключени от списъка са вече избраните Д. К. и Д. Н., както и състава на съда при предходното разглеждане на делото и Т. Ж. поради това, че съпругът й е участвал в състав, чието решение е отменено по реда на възобновяването. От публично достъпната информация, каквато представлява съдържанието на Годишния отчетен доклад за дейността на съдилищата в съдебен окръг Монтана за 2024 год. става ясно, че в Окръжен съд Монтана през отчетния период са функционирали две отделения – гражданско и наказателно, като в наказателно отделение са работили съдиите М. Б. –председател и ръководител на наказателното отделение на съда и съдиите: Д. К., О. С., К. Ж. и съдия Д. Н., а в гражданско отделение са работили зам.председателят и ръководител на гражданското отделение А. Т. и съдиите А. Т., Е. К., Т. Ж., след 02.09.2024 г. съдия А. М. и младши съдия Н.. В Районен съд - Лом са утвърдени 7 магистратски щата, от които са били заети 6 съдийски длъжности: съдия А. Г. А.-М. – административен ръководител /председател/, съдия Б. С. Б., съдия Б. А. А., съдия И. П. Й., съдия Е. Ю. О., съдия Л. Й. Л. – Д.. Считано от 01.01.2024г. до 31.08.2024 г. са правораздавали 6 съдии, от 01.09.2024г. със Заповед № К-1155/23.07.24 г.на Апелативен съд София съдия А. М. е командирована за срок от 1/една/ година в Окръжен съд – Монтана и за времето от 01.09.2024г. до 31.12.2024г. са правораздавали 5 съдии. След обявен с Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 43/19.12.2023 г. конкурс за първоначано назначаване, през 2024г. е проведен такъв, който е приключил и с Решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по т.11.55.9 от Протокол №28 от 25 юни 2024 г. /влязло в сила към 31.12.2024г./ е назначен Б. К. Т., който е встъпил в длъжността „съдия“ на 27.01. 2025 г. През 2024 г. всички съдии са разглеждали гражданските и наказателните дела съгласно определената специализация по материя, както следва: съдия М., съдия А. /А./, съдия О. и съдия Л. /Д./ – граждански състави, а съдия С. и съдия Й.-наказателни състави. От така посоченото става ясно, че разпределението на делото в Районен съд -Лом е извършено измежду единствения възможен наказателен съдия в лицето на Б. С. Б., тъй като съдия Й. е бил съдия-докладчик при предходното разглеждане на делото.След като съдия Б. се е отвела, е извършено ново разпределение вече измежду съдиите от гражданските състави и делото е било разпределено на съдия Л. Й.Л. -Д.. По отношение на разпределението на делото в Окръжен съд-Монтана съдия- докладчикът е избран измежду двамата възможни наказателни съдии –Д. К. и Д. Н., след като от списъка са изключени тримата съдии, които са взели участие в състава при предходното разглеждане на делото и делото е разпределено на съдия Д. К..С последващ протокол за избор на член на състав в списъка на възможни съдии с наказателно профилиране е била единствено Д. Н. и тя е избрана, като от списъка са били изключени съдиите от състава при предходното разглеждане на делото и съдия Д. К., която е била избрана за съдия –докладчик, а при определяне на втория член на състава на съда вече са били включени съдиите от гражданско отделение, измежду които е била избрана Е. К..Освен посочените по-горе съдии от списъка на изключените е била и съдия Т. Ж., поради това, че съпругът й е участвал в състав, чието решение е било отменено по реда на възобновяването. Горното идва да покаже, че няма основания да се сподели тезата на защитата за нарушено право на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧОС, тъй като е видно, че разпределението на делото както в Районен съд-Лом, така и в Окръжен съд-Монтана, е извършено по съответните правила първоначално измежду възможните съдии от наказателно отделение, а след това и измежду съдиите от гражданско отделение поради недостиг на такива от наказателно отделение и делото е разгледано съобразно направения избор. Неоснователно се поддържа и нарушение на материалния закон. След изпълнение на указанията на съда по възобновяването, в актовете на съдилищата по фактите са намерили отражение приетите за установени факти, анализ на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства и отговор на направените от защитникът на подсъдимия възражения. На самостоятелно обсъждане е поставено заключението на комплексната съдебно- медицинска и химико-токсикологична експертиза, според която комплексният прием на „Тусавит сироп“ и билков продукт „Шведска горчивка“ и при пълна абсорбция на съдържащия се в тях етилов алкохол, не би предизвикал аналитично значима концентрация на алкохол в кръвта, както и не би допринесъл за отчитане на по-висока концентрация на алкохол в кръвта към момента на проверката на водача Д..Според експертите, сумарната концентрация на алкохол в кръвта 0.037-0.038 промила, като резултат от едновременния прием на двата лекарствени продукта също е аналитично незначима и би била отчетена като отрицателен резултат за съдържание на етилов алкохол както в издишан въздух с техническо средство, така и в кръв с газхроматографско изследване. Посочено е също така в заключението, че дори да се приеме, че е достигната максимална сумарна концентрация на етанол в кръвта 0.037-0.038 промила около един час след приема на лекарствените продукти, т.е. около 22.00 ч. на 01.04.2021 год., то към момента на проверката на пътя в 02.12 ч. на 02.04.2021 год. /около 5 часа след приема/ етанолът ще е напълно елиминиран от кръвта и не би повлиял върху резултата от техническото средство. В заключение вещите лица са приели, че установената с техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ концентрация на алкохол в кръвта от 0.59 промила към 02.12 ч. на 02.04.2021 год. представлява количеството алкохол в кръвта, което не може да бъде обяснено с употребените преди спирането за проверка лекарствени продукти, не е повлияно от техния прием и би следвало да се дължи на прием на алкохолна напитка. Обсъдени са от въззивният съд и възраженията на защитата /идентични с направените и в това производство/ относно допуснатите нарушения на Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и /или употребата на наркотични вещества или техни аналози, които обобщено се изразяват в това, че не е била предоставена възможност на водача да оспори показанията на техническото средство, като даде кръвна проба за изследване или направи искане за изследване с доказателствен анализатор.САС счита, че изводите на окръжния съд в отговор на направените възражения в тази насока почиват на верен анализ на доказателствата по делото на плоскостта на разписаното в цитираната по-горе Наредба №1.Вярно е, че при попълване на талона за изследване не е посочено времето за извършването му и лечебното заведение, в което трябва да бъде направено, но при условие, че в издадения му талон водача лично е записал, че приема показанията и се е подписал, без да избере да бъде изследван за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване, какъвто избор е бил изрично посочен и предоставен с връчването на талона, правилно е прието от решаващите съдилища, че несъмнено е допуснат пропуск от полицейските служители, но същият не е рефлектирал върху правата на водача.Приемането на показанията на техническото средство от страна на водача фактически означава, че същият не желае изследване на кръвта, поради което и допуснатите нарушения от полицейските служители с непосочването на времевия интервал, в който следва да се извърши изследването и лечебното заведение, не са довели до накърняване на правата му.В случая не се касае до предварителен отказ от права, както твърди защитата, а до признание на факт, който е предпоставил липсата на изследване на кръвта и респ. до приемането на отчетените показания от техническото средство, на плоскостта на което допуснатото нарушение от полицейските служители не се явява съществено такова, каквото би било при оспорване на резултата от техническото средство, в който случай непосочването на времевия интервал и лечебното заведение би довело до съществено накърняване на правата на водача. С оглед на това САС счита, че с решението си въззивния съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствените източници, спазено е изискването на чл.14, ал.1 от НПК, като решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и не се констатират пороци при формиране на вътрешното му убеждение.Обсъдени са всички доказателства относно извършването на деянието и своеобразието на обстоятелствата, при които то е извършено, като съдът е извършил собствена оценка на събрания доказателствен материал и направените от защитата възражения са получили своя отговор, поради което и не е налице основание за възобновяване по изложените доводи по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Относително ниската концентрация на алкохол от 0.59 промила, отчетена от техническото средство, сама по себе си не е от естество да доведе до приложението на чл.9, ал.2 от НК, в който смисъл решаващите съдилища са изложили убедителни съображения, изводими от степента на обществена опасност на деянието на фона на зачестилите престъпления от този вид и с оглед личността на водача, наказван многократно за различни нарушения на правилата за движение по пътищата по административен ред и осъждан за деяние по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК-причинена при управление на МПС средна телесна повреда, което деяние е извършено в пияно състояние при концентрация на алкохол в кръвта от 1.82 промила. Наложеното му наказание от шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 250 лв., както и лишаването му от правоуправление за срок от една година, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК не се явява явно несправедливо, тъй като е видно, че в пълнота са отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са сравнително ниската концентрация на алкохол в кръвта, трудовата му ангажираност, семейното му положение и положителните характеристични данни.В отговор на доводите на защитата, че такива се явяват и тези, че деянието е извършено през нощта, когато няма интензивно движение и липсват предишни нарушения на правилата за движение по пътищата, следва да се отбележи, че действително деянието е извършено през нощта при липса на интензивен трафик, но от друга страна това се е случило в широкия център на гр.Лом, т.е. не се касае за безлюдно място, а що се касае до твърденията, че липсват предишни нарушения, то същите са опровергани от наличната на стр.8-9 от ДП справка за нарушител/водач.Горното, съчетано с обстоятелството, че деянието е извършено в изпитателния срок по предходно осъждане дават основание на САС да приеме, че наказанието е определено в съответствие с установените значими за отговорността обстоятелства, поради което и доводите, че е явно несправедливо, са неоснователни. С оглед на така изложеното САС счита, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.425 от НПК Софийски апелативен съд