Мотиви към Решение № 4 от 21.1.2016 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 428/2015 г.

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ - ма от НПК – “ Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ” - чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК. Образувано е по постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага обвиняемият по ДП №270/2015г. по описа на РУ „ Полиция ” - гр. Оряхово / ДП №201/2015г. на РП - Оряхово – А.Е.А., ЕГН: •••••••••• •••, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно наказание, за това, че на 04.08.2015г., около 11.20 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, по ул.“ Арх.Цолов “, срещу дом №91, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство, с НП №14-0309-000462/14.10.2014г. на Началника на РУ Оряхово, влязло в законна сила на 30.11.2014г., е управлявал МПС – лек автомобил марка „ Форд “, модел „ Мондео “, с рег. №ЕН 27 49 ВК, собственост на Николай Веселинов Николов от гр.Плевен, без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство. С разпореждане съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на "особените правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и сл.) от НПК. В съдебно заседание Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител. Обвиняемият А.Е.А., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и със защитника си от досъдебната фаза на процеса – адв.Георги Сапунов от АК – Враца. В хода на ДП не се е признал за виновен да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и отказал да даде обяснения.В хода на съдебното следствие се възползва се от правото си да не дава обяснения, като заявява, че потвърждава всички факти и обстоятелства, изложени в предложението на РП – Оряхово и дава съгласие за приемане на всички доказателства по досъдебното производство.В хода на съдебните прения признава вината си и моли да му бъде наложено минимално наказание.В последната си дума изразява съжаление за стореното и заявява, че не е знаел, че извършеното от него деяние е престъпление. Служебният защитник – адв.Сапунов от АК – Враца не оспорва обвинителната теза, сочи, че са налице основанията за приложение на чл.78а НК и моли спрямо подзащитния му да бъде наложено наказание „ Глоба „ в минимален размер.Сочи, че обвиняемият в продължителен период от време е смятал, че действията от страна на органите на изпълнителната власт в лицето на МВР са неправомерни.Твърди се, че срокът на СУМПС е бил изтекъл без обвиняемият да разбере, тъй като същото му е било отнето, както и че същият е правил опити да се яви на изпит, но провеждането на такъв му е било отказано, тъй като имал неплатени глоби по НП.Сочи, че обвиняемият отново ще направи опит да се яви на изпит, за да може да възстанови правото си да управлява МПС, както и, че същият е пенсионер, не разполага с никакви странични доходи, поради, което моли съдът да му наложи минималния размер на предвиденото в закона наказание. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото доказателства, съобразно нормите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното: По фактическите обстоятелства и по доказателствените материали: Обвиняемият А.Е.А. е роден на •••г•••, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, осъждан, но реабилитиран, пенсионер, живущ ••• с ЕГН: ••••••••••. Според приложената по делото характеристика за обвиняемия, същият е криминално проявен и поддържа връзки с криминално проявени лица, както и че спрямо същия са завеждани заявителски материали. Обвиняемият А. не притежава СУМПС.На същият е било издадено СУМПС с №217161957, валидно от 15.10.2002г. до 15.10.2012г. за категория „ В „.Същото е било отнето на 10.12.2007г. със Заповед №969/08.10.2007г., като в последствие А. е загубил правата си като водач на МПС със Заповед №301/08.08.2013г., на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.С Решение №6997/11.06.2015г. на ВАС е оставено в сила Решение №321/25.06.2014г. на АС – Враца, с което е отхвърлена жалбата на обвиняемия против Заповед №301/08.08.2013г.. На 14.10.2014г. Началника на РУП - Оряхово към ОД МВР - Враца е издал Наказателно постановление №14-0309-000462/2014г. против обвиняемия А., за това че без да е правоспособен водач / не притежава свидетелство за управление на МПС / на 02.05.2014г. около 11.50ч. в гр.Оряхово, обл.Враца, по ул. „ Арх.Цолов „, в близост до автомивката в посока МБАЛ, е управлявал лек автомобил марка „ Форд ”, модел „ Мондео „, с ДКН: ЕН 27 49 ВК, собственост на Николай Веселинов Николов от гр.Плевен, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер от 300.00 / триста / лева. Това наказателно постановление му е връчено лично на 22.11.2014г. и е влязло в законна сила на 30.11.2014г. / л.60 от ДП /. Въпреки наложеното наказание и обстоятелството, че е неправоспособен водач на МПС, на 04.08.2015г. около 11.20 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, обвиняемият отново управлявал МПС - лек автомобил марка " Форд „, модел „ Мондео „ с ДКН: ЕН 27 49 ВК, собственост на Николай Веселинов Николов от гр.Плевен.Той се придвижвал по ул. " Арх.Цолов " в гр.Оряхово, обл.Враца, срещу дом №91.По същото време служителите от РУП – Оряхово –св.Цветан Людмилов Симеонов и св.Росен Петков Данов извършвали дейност по превенция на престъпленията по транспорта и проверявали преминаващите МПС, като се били установили на ул. " Арх.Цолов " в гр.Оряхово, обл.Враца срещу дом №91.Полицейските служители спрели обвиняемия А. за извършване на полицейска проверка.Тъй като А. не носел в себе си никакви документи, полицейските служители извикали дежурния автоконтрольор – св.Митко Илиев. След като установил самоличността на обвиняемия, св.Илиев изискали справка от регистрите на данни, поддържани от МВР, чрез дежурната част при РУП - Оряхово. От получената информация установил, че А. е неправоспособен водач, т.е., че свидетелството за управление на последния е иззето и че същото е изтекло през 2012г... За констатираното нарушение Илиев съставил акт за установяване на административно нарушение ( АУАН ) №110/04.08.2015г., връчен на обвиняемия на същата дата, който след като се запознал със съдържанието му не е дал обяснения, като вписал само, че има възражения, без да ги конкретизира.А. се е подписал за нарушител в така съставения му АУАН. От приложеното писмо рег. №967р - 11818/26.08.2015г. на ОД МВР – Враца, Сектор „ Пътна полиция „, ведно с приложена справка за наказания на нарушител от региона ( л.66 - л.72 от ДП ) се установява, че на А. е било издадено СУМПС с №217161957, със срок на валидност от 15.10.2002г. до 15.10.2012г. и същото е с изтекъл срок на валидност.Последното било за категория „ В „ и било отнето на 10.12.2007г. със Заповед №969/2007г., като след влизане в сила на НП с №6478/2008г., обвиняемият е загубил правата си като водач на МПС, поради изчерпване на всички контролни точки със Запоред №301/2013г. на Началник група АНД, Сектор „ Пътна полиция „ – Враца.Установява се също, че в системата за управление на АНД има данни на обвиняемия А. да са налагани наказания. Установено било, че за същото обв.А. преди това е бил наказван с глоба по ЗДвП, а именно, че същият управлява моторно превозно средство в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложена с Наказателно постановление №14-0309-000462/14.10.2014г., издадено от Началника на РУП - Оряхово към ОД МВР - Враца, връчено му на 22.11.2014г. и влязло в законна сила на 30.11.2014г.. След установяване на фактическата обстановка по досъдебното производство, на 17.08.2015г. А. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. ал.1 от НК. Била изготвена и съдебно почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът положен след думата „ Подпис „ в долната част на НП №14-0309-000462/14.10.2014г. в полето „ Разписка „, е изпълнен от лицето А.Е.А.. Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378, ал.2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на непосредственост по чл.18 НПК, а именно – самопризнанието на обвиняемия, подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства - показания на свидетелите Митко Славчев Илиев / л.10, л.11 от ДП /, Росен Петков Данов / л.12, л.13 от ДП / и Цветан Людмилов Симеонов / л.14, л.15 от ДП /.Посочените показания са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и на направеното от обвиняемия самопризнание. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, събрани на досъдебното производство, както следва: Акт за установено административно нарушение от 04.08.2015г. / л.4 от ДП /; Характеристична справка / л.29 от ДП /; Свидетелство за съдимост / л.31, л.32 от ДП /; Наказателно постановление №14-0309-000462/14.10.2014г., издадено от Началника на РУП – Оряхово към ОДМВР-Враца / л.60 от ДП /; Заповед №18/24.10.2008г. на Началника на сектор „ ПП „ – Враца / л.63 /; Заповед №З-ПП-301/08.08.2013г. на началника на сектор „ ПП „ – Враца; Справка от ОД МВР – Враца Сектор „ Пътна полиция / л.66 от ДП /; Справка за нарушител/водач / л.67 - л.72 от ДП /; съдебно – почеркова експертиза / л.86 – л.90 от ДП /; Решение на ВАС / л.101, л.102 от ДП /; Решение на АС – Враца / л.103 – л.106 от ДП /. Всички писмени доказателства взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните гласни доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от цялостния доказателствен материал.Същите се подкрепят и от самопризнанието на обвиняемия, който изцяло признава вината си и не оспорва описаната в постановлението на РП – Оряхово и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка. При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си А.Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за това, че на 04.08.2015г., около 11.20 часа в гр.Оряхово, обл.Враца, по ул.“ Арх.Цолов “, срещу дом №91, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство, с НП №14-0309-000462/14.10.2014г. на Началника на РУ Оряхово, влязло в законна сила на 30.11.2014г., е управлявал МПС – лек автомобил марка „ Форд “, модел „ Мондео “, с рег. №ЕН 27 49 ВК, собственост на Николай Веселинов Николов от гр.Плевен, без да притежава съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство. Обект на престъплението чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК са обществените отношения свързани с безопасността на транспорта и изискванията във връзка с тях водачите на МПС, да притежават съответната правоспособност, като гаранция за безопасността на движението на управляваните от тях МПС. За съставомерността на деянието по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК е необходимо кумулативното наличие на следните обективни признаци от състава на престъпление: 1. Деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, т.е. по реда на чл.177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, като съответно е това свидетелство, което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2.Преди изтичане на една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е бил санкциониран за цитираното по-горе нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за управление. В конкретния случай, съдът намира за безспорно установено, че обвиняемият А. не притежава СУМПС – видно от писмо рег. №967р - 11818/26.08.2015г. на ОД МВР – Враца, Сектор „ Пътна полиция „, ведно с приложена справка за наказания на нарушител от региона.Също така с наказателно постановление №14-0309-000462/14.10.2014г. на Началника на Районно управление „Полиция“ – гр.Оряхово, влязло в законна сила на 30.11.2014г., обвиняемият е санкциониран за това, че на 02.05.2014г., около 11.50 ч. в гр.Оряхово, обл.Враца е управлявал МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС – нарушение по см. на чл. 150 от ЗДвП.Безспорно установено е и, че на 04.08.2015г. около 11.20 часа в гр.Оряхово, обл.Враца по ул., , Арх.Цолов ”, срещу дом №91, обвиняемият отново е управлявал МПС - лек автомобил марка, , Форд ”, модел, , Мондео”, с ДКН: ЕН 27 49 ВК, собственост на Николай Веселинов Николов от гр. Плевен, без да притежава свидетелство за управление на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложена с Наказателно постановление № 14-0309-000462/14.10.2014г. на Началника на Районно управление „Полиция“ – гр.Оряхово, влязло в законна сила на 30.11.2014г.. Конкретиката на настоящото дело сочи, че на обвиняемия А. до датата на проверката – 04.08.2015 год. не е било издавано свидетелство за управление на МПС.Тази констатация сочи на неправоспособност на водача да управлява МПС.Именно поради наличие на сочените обстоятелства А. е бил санкциониран по административен ред с Наказателно постановление № 14-0309-000462/14.10.2014г. на Началника на Районно управление „Полиция“ – гр.Оряхово, влязло в законна сила на 30.11.2014г.. Последвалата проверка на 04.08.2015 год., която се явява такава в рамките на едногодишния срок по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, отново е установила, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС, което инкриминирано поведение изпълва престъпния състав на чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК. Ето защо деянието е съставомерно по см. на чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК и с оглед установената фактическа обстановка изпълнителното деяние съответства на тази правната квалификация – налице е формално извършено престъпление против транспорта. Аргумент в подкрепа на горното е и разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, според която в сяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, като ч л.150а, ал.1 от с.з. допълва, че з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В случая се има предвид СУМПС, което е валидно във всяко едно отношение – както относно категорията на управляваното превозно средство, така и по отношение срока на действие на същото.Доколкото посочените предпоставки не са налице, може да се приеме, че на инкриминираната дата деецът не е разполагал със съответно СУМПС. Текстовото съдържание на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП не създава двойствен режим на административно – наказателна отговорност в зависимост от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията – първоначалната липса на свидетелство за управление и последваща с резултат на отнемането му.С факта на административното отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра, който е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС и по визираната причина представлява опасност за транспорта / Решение №377 от 29.06.2010г. на ВКС по н.д. №328/2010г., III н.о. /. Посочените законови разпоредби установяват сложен фактически състав на правоспособността, който включва както успешното полагане на изпит от лицето по чл.2 ал.1 от Наредба №38 от 16.04.04 год. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за провеждане на проверочните изпити, така и притежаване от последния на валидно издадено свидетелство за управление на МПС от съответната категория по реда на чл.159 от ЗДвП.Тоест, за да бъде завършен фактическия състав по придобиване на правоспособност за управление на МПС, законът изисква на лицето да бъде издаден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност, каквото именно се установява свидетелството за управление на МПС, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №І-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Именно в този смисъл е и разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба №38 от 16.04.04 год., съгласно която „ лицата, успешно положили изпита по чл.2 ал.1, както и тези в случаите на чл.162 ал.5 от ЗДвП придобиват правоспособност за управление на МПС от съответната категория, за която се издава свидетелство за управление по реда на чл.159 от ЗДвП „. В подкрепа на горните изводи следва да се посочи също, че издаването на свидетелство за управление на МПС законът обвързва с нова проверка от компетентния орган на способността на лицето да управлява МПС от гледна точка на целите, очертани в чл.1, ал.2 от ЗДвП, а именно да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.Съгласно чл.151 ал.2 от ЗДвП „ свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно средство”.Именно на основание посочените законови изисквания, в чл.13 от Наредба №І-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, изрично са указани документите, които лицето трябва да представи, за да инициира процедура по издаване на свидетелство за управление на МПС.Сред тях фигурират такива, като карта за медицински преглед, удостоверение за психологическа годност, документ за завършено най-малко основно образование и др..Липсата на който и да е от документите, респ. несъответствие на удостовереното в тях съобразно въведените в ЗДвП изисквания към водачите, ще обоснове отказ на органа да издаде съответното свидетелство за управление на МПС. С оглед гореизложеното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 157 ал.1 от ЗДвП, според която „ при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения ”. В случая изпълнителното деяние – управление на МПС е доказано от показанията на свидетелите очевидци - св.Данов и св.Симеонов, които непосредствено са възприели факта, че обвиняемият управлява МПС по смисъла на § 6, т. 11 от ЗДвП, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №14-0309-000462/14.10.2014г., издадено от Началника на РУП - Оряхово към ОД МВР - Враца, връчено му на 22.11.2014г. и влязло в законна сила на 30.11.2014г.. От всичко изложено до тук, е безспорно, че обвиняемият към датата на деянието е бил неправоспособен водач, като при тези условия той не е имал право да управлява МПС, за което и е безспорно извършеното престъпление по см. на чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК. За да е съставомерно престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК, то следва да е извършено при форма на вина пряк умисъл, а именно – деецът да съзнава не само, че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, но и че същевременно с това вече е бил наказан по административен ред за това, че е управлявал МПС без да има съответната правоспособност.Третото съществено изискване е да съзнава, че управлява МПС в рамките на една година от предходното му наказване по административен ред за същото деяние. От субективна страна конкретното деяние е извършено от обвиняемия А. виновно, при пряк умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Също така е съзнавал, че управлява МПС без да има свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, но въпреки това пряко е целял и е искал именно това. По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият А. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 НК, поради което го призна за виновен. По приложението на чл.78а от НК: От приложеното по досъдебното производство свидетелство за съдимост на обвиняемия А. е видно, че същият е осъждан.С Присъда по НОХД №109/1998г. на РС – Оряхово, в сила от 18.04.1999г. на обвиняемия е наложено наказание „ Глоба „ в размер на 50 000 лева.С Присъда по НОХД №120/2000г. на РС – Оряхово, на обвиняемия е наложено наказание „ Лишаване от свобода „ за срок от една година, изпълнението на което е отложено за срок от три години.Присъдата е влязла в законна сила на 14.04.2003г..С присъда №523/2006г. на РС – Враца, на обвиняемия е наложено наказание „ Пробация „, изразяващо се в следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за срок от две години на територията на гр.Оряхово.Присъдата е влязла в сила на 14.10.2006г..По посочените осъждания са налице условията за настъпила абсолютна реабилитация на основание чл.88а от НК. Водим от горното, към датата на деянието, предмет на настоящето разглеждане – 04.08.2015г., обвиняемият А. се е считал за осъждан, но реабилитиран, при което последиците от осъждането му се заличават.От справката за съдимост също така е видно, че до датата на извършване на процесното деяние, обвиняемият А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК.Съгласно Постановление №7/04.11.1985г. по н.д.№4/85г. „ От наказателна отговорност по чл.78а от НК могат да се освобождават и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани „. За престъпленията по чл.343в, ал.1 и ал.2 е предвидено наказание лишаване от свобода до две години.Обвиняемият към датата на деянието – 04.08.2015г. е осъждан, но реабилитиран за престъпления от общ характер, и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК.Настоящия състав на съда намира, че нормата на чл.78а от НК е материалноправна и като такава има действие към датата на извършване на престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на престъплението.С извършеното от него като пълнолетен деяние не са причинени имуществени вреди.При тези данни съдът, не разполага с възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не разпоредбите на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия, доколкото същите са императивни. Ето защо намира, че са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26, 2010г. в сила от 09.04.2010г. / предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството, че е признал вината си и изразеното от него съжаление.Отегчаващи вината обстоятелства – лошите характеристични данни.Поради това и като отчете степента на обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че справедливо размерът на наложената му глоба да бъде определена при превес на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, който е съобразен с обстоятелството, че понастоящем обвиняемият е пенсионер и не разполага със странични доходи. Причини и условия за извършване на конкретното престъпление са незачитането на установения правов ред и слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия. Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в размер на 1000 / хиляда / лева, като именно така определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото. ПО РАЗНОСКИТЕ: На основание чл.189 от НПК съдът осъди обвиняемия А.Е.А. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР – гр.Враца направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 86.90 лв. / осемдесет и шест лева и деветдесет стотинки / за изготвена съдебно - почеркова експертиза, както и 5.00 / пет лева / държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. При горните мотиви съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………… Н.Крумова