Решение № 3301 от 29.8.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 10781/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от Д. Ц. К. ЕГН ••••••••••, против наказателно постановление /НП/ №24-4332-015415/08.07.2024 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция” при СДВР, против Д. Ц. К. ЕГН ••••••••••, предвид съставен му на 18.06.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №240714, за това, че на 24.04.2024 г., около 17.00 ч., в гр.София, по ул.”Околовръстен път“, с посока на движение „изход“, управлява лек автомобил „•••“ с рег. № •••, собственост на К.С.С., и преди кръстовището с бул.„Симеоновско шосе“, предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - поради отклонение на дясно по платното за движение, реализира ПТП с попътно движещия се от дясната му страна л.а. „•••“ с рег. № •••, с което виновно нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП, и при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП, го напуска, не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й, с което виновно нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, поради което и на основание чл.53 ЗАНН и чл.179, ал.2, вр.ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева /за нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП/; и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месец /за нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП/. В АУАН е отразено, че е съставен на основание чл.49, ал.4 от ЗАНН - по писмени материали от преписка – протокол и декларация. В АУАН, в частта за обяснения и възражения е написано „Дал съм декларация по случая и не съм съгласен“. Недоволен от НП и наложените с него санкции Д. Ц. К. го обжалвал чрез административно наказващия орган пред СРС. В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната. Жалбоподателят е направил твърдение, че не е извършил описаните нарушения и моли НП да бъде отменено. По делото са приложени: Протокол за ПТП №1 949335/24.04.2024 г. със схема към него /в копие/ и скица /в оригинал/; сведение от 24.04.2024 г. от В. А. Г. /в оригинал/; декларация от 14.06.2024 г. от К.С.С. /в оригинал/; декларация от 18.06.2024 г. от Д. Ц. К. /в оригинал/; докладна записка от 24.04.2024 г. от полицейски служител Х. М. до началника на О „ПП“-СДВР /в оригинал/; справка от О „ПП”-СДВР /картон на водача/ относно регистрираните извършени от Д. Ц. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; Заповеди относно компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган. Жалбоподателят Д. Ц. К. редовно призован/уведомен за съдебните заседания - не се явява. Явява се упълномощения му адв.Х. К., който счита, че от доказателствата се установява, че жалбоподателят К. е изпълнил задълженията си като участник в ПТП – спрял е, излязъл е от управлявания от него автомобил, контактувал е с водача на другия автомобил - „•••“, участвал в ПТП, съвместно са установили щетите по автомобилите от същото, след което водачът на л. а. „•••“ е потеглил към бул.„Симеоновско шосе“, К. го е последвал. На бул.„Симеоновско шосе“ л.а. „•••“ е завил надясно, но К., който се е намирал в лявата пътна лента, от която е разрешено движение направо или наляво, не е могъл да направи десен завой и е продължил, като в последствие е обиколил района на „Симеоновско шосе“ до магазин „Фантастико“, но не е забелязал л.а. „•••“ и тъй като и двата автомобила, участвали в ПТП, не са останали на мястото на същото, за К. е било безпредметно да сигнализира органите на МВР, които в описаната ситуация няма как да установят причините за възникване на произшествието, а и счел, че получените по управлявания от него автомобил щети могат да бъдат отстранени по застраховка „каско“, а не по гражданска отговорност, което също е аргумент за неуведомяване на органите на МВР от негова страна. Според адв. К. К. не е извършил виновно вмененото му нарушение, тъй като на кръстовището с бул.„Симеоновско шосе“ водачът на лекия автомобил „•••“ е извършил маневра десен завой и К. по посочената по-горе причина не е могъл и не го е последвал. По тези съображения адв.К. пледира НП да бъде отменено. Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебните заседания от юрисконсулт С. М., която пледира жалбата срещу НП да бъде оставена без уважение, като неоснователна и изцяло недоказана, целяща единствено снемане на законосъобразно ангажираната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя, като събраните доказателства не отговарят на и не подкрепят съжденията и доводите на защитника на жалбоподателя, напротив, доказателствата безспорно установяват извършеното от обективна и субективна страна от жалбоподателя - той не е останал на местопроизшествието и не е изпълнил задълженията си като участник в ПТП. По тези съображения юрисконсулт М. пледира НП да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. При проведения разпит в качеството на свидетел на В. А. Г. той разказва, че на 24.04.2024 г. управлявал л.а. „••• •••“ с рег. № ••• по околовръстния път на София в посока към бул.“Симеоновско шосе“, като на локалното платно на околовръстния път, където става престрояването за движение по бул.“Симеоновско шосе“, управляваният от него лек автомобил, който в съответния момент бил спрял, бил ударен отзад - задно ляво от л.а. „•••“ с рег. № •••, движещ се зад него. Г. излязъл от автомобила и видял, че щетите от удара били минимални, като водачът на л.а.“•••“, който също бил излязъл от автомобила, му казал, че го е ударил, защото той /Г./ се бил престроил неправилно и му бил отнел предимството при престрояване. От проявено към Г. от водача на л.а. „•••“ агресивно поведение се изплашила 5-годишната дъщеря на Г., возеща се на задната седалка. На мястото на ПТП се блокирало движението в съответната посока, което наложило двата автомобила да се преместят в дясно, за да освободят движението. Г. попитал водача на л.а. „•••“ дали иска да подпишат двустранен протокол за ПТП, но последният казал, че изобщо не е виновен и нищо няма да подписва. Г. влязъл в автомобила и съобщил за случилото се на тел. 112, като се придвижил напред, след светофара за „Симеоновско шосе“, и спрял най-вдясно точно пред входа на бетоновия възел, за да се освободи движението за останалите автомобили, докато изчака служителите на КАТ. След това водачът на л.а.“•••“ се качил в автомобила и продължил движението си в неизвестна посока. Пристигналият на мястото полицейски патрул съставил протокол за ПТП, Г. написал сведение за случая. При проведения разпит в качеството на свидетели на полицаите при О „ПП“-СДВР, посетили ПТП – Х. М. и И. Ц., всеки от тях, и след предявяване на съставените документи: докладна записка и Протокол за ПТП със схема, каква, че е изготвил предявения му документ, но не помниш подробности по случая. В този смисъл са и показанията на актосъставителя Ц. Ц.. От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 24.04.2024 г., около 17.00 часа В. А. Г. управлявал л.а. „••• •••“ с рег. №••• по околовръстния път на София в посока към бул.“Симеоновско шосе“, като на задната седалка на автомобила пътувала 5-годишната му дъщеря. След като се престроил в локалното платно на околовръстния път, за движение по бул.“Симеоновско шосе“, управляваният от него лек автомобил бил ударен в лявата част на задната броня от л.а. „•••“, движещ се зад него, управляван от Д. Ц. К.. Двамата водачи, които не се познавали, излезли от автомобилите, за да установят щетите от удара, които били минимални. Водачът на л.а.“•••“ К. казал на Г., че го е ударил, защото той /Г./ се бил престроил неправилно и му бил отнел предимството при престрояването, като Г. приел поведението К. към него като агресивно. На мястото на ПТП се блокирало движението в съответната посока, което наложило двата автомобила да се преместя т в дясно, за да освободят движението. Г. попитал К. дали иска да подпишат двустранен протокол за ПТП, но последният казал, че не е виновен и няма да подписва нищо. Г. влязъл в автомобила и съобщил за случилото се на тел. 112, като се придвижил напред, след светофара за „Симеоновско шосе“, и спрял най- вдясно точно пред входа на бетоновия възел, за да се освободи движението за останалите автомобили, докато изчака служителите на КАТ. След това К. се качил в л.а.“•••“ и продължил движението си в неизвестна посока. Пристигналият на мястото полицейски екип в състав полицейските служители при О „ПП“-СДВР - Х. М. и И. Ц. изготвили съответните документи във връзка с ПТП - Протокол за ПТП №1 949335/24.04.2024 г. със схема към него и скица и докладна записка, а В. А. Г. дал писмено сведение. В попълнена на 14.06.2024 г. декларация от К.С.С. - собственик на л.а. „•••“ с рег. № •••, тя посочила, че на 24.04.2024 г. същият е бил управляван от Д. Ц. К.. На 18.06.2024 г. Д. Ц. К. се явил в О „ПП“-СДВР и в писмена декларация изложил своите твърдения относно ПТП. С оглед събраните материали на 18.06.2024 г. на Д. Ц. К., във връзка с това ПТП, бил съставен АУАН. Въз основа на АУАН било издадено против Д. Ц. К. обжалваното НП, екземпляр от което той получил на 15.07.2024 г. и го обжалвал на 19.07.2024 г. Приетата фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства - показанията на свидетеля В. А. Г., които са ясни, обстоятелствено конкретни, последователни, без собствени противоречия, житейски разбираеми, еднопосочни и допълващи се с писмените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът кредитира и показанията на Х. М., И. Ц. и Ц. Ц. само по отношение на заявеното от всекиго от тях за съответно съставените документи. Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им. От правна страна се налагат следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната. За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка отразява вярно действителната такава, като осъществилите се фактически обстоятелства на практика не се отричат от жалбоподателя. Съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира и въз основа на Закона /ЗДвП/, че жалбоподателят Д. Ц. К. е извършил /от обективна и субективна страна - виновно/ така описаните текстово в НП /и АУАН/ нарушения, чиято цифрова правна квалификация е съответно по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, за които е ангажирана административно-наказателната отговорност спрямо него, защото на 24.04.2024 г., около 17.00 ч., управлявайки в гр.София, по ул.”Околовръстен път“, с посока на движение „изход“, л.а. „Лексус“, преди кръстовището с бул.„Симеоновско шосе“, предприел маневра, създаваща опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - при засилен трафик и спрели автомобили в колона, с управлявания лек автомобил той спрял успоредно до лекия автомобил „•••“, за да му покаже с жест, че иска да влезе в колоната пред него, но тъй като водачът на л.а. „•••“ не отговорил на това желание на К., последният застанал диагонално зад него в опит да влезе в колоната от автомобили след л.а.“•••“ /каквито фактически обстоятелства К. е изложил в писмената си декларация/, и поради отклонение на дясно по платното за движение, реализирал ПТП с попътно движещия се от дясната му страна л.а. „•••“, като въпреки, че между двамата водачи възникнали разногласия относно обстоятелствата за ПТП и вината за същото, К. с управлявания от него лек автомобил напуснал мястото на ПТП, без да уведоми службата за контрол и без да изпълни указанията й. Във връзка с обстоятелството, че като свидетел №1 в АУАН е вписан В. А. Г., който е бил очевидец на ПТП, като свидетел №2 – Л.И.М. - служител на МВР, от когото в акта има положен подпис, и който, според доказателствата по делото, се явява свидетел на съставяне на АУАН, а за свидетел №1 на мястото за подпис е посочено, че е дал сведението, съдът приема, че с оглед отбелязаното в АУАН, че е съставен по документи /между които и официални - напр. Протокол за ПТП/, в конкретния случай може да се приеме приложимост на чл.40, ал.4 от ЗАНН. За нарушението на чл.25, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в нормативно определения размер. На нарушението на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП се предвижда налагане на административни наказания „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв., като макар и да липсват мотиви от административнонаказващия огран за конкретния определения срок и размер на същите, които са на минималния, но под средния размер на всяко от тях, съдът, отчитайки и отразеното в справката от О „ПП”-СДВР /картон на водача/ относно регистрираните извършени от Д. Ц. К. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции, ги счита за правилни. Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, отчитайки отразеното по-горе, съдът счита, че не се установяват причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като този съдебен състав приема, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да са засегнали правата на наказаното лице, в т.ч. и правото му на защита. Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по делото доказателства в тази връзка. По горепосочените съображения НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното от юрисконсулт С. М. - пълномощник на административнонаказващия орган, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която се явява в проведените съдебни заседания, съдът намира за основателно, респективно и законосъобразно, поради което и го уважава, като приема, че то следва да бъде в размер на 100 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и в тази връзка Д. Ц. К. следва да заплати в полза на СДВР-МВР посочената сума. Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. Така мотивиран съдът