Решение № 103 от 28.12.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 206/2012 г.

Производството е по реда на глава Х от АПК във връзка с чл. 2 от Наредба № РД -07 -5 / 16.05.200 8 г. МТСП за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Делото е образувано по жалба на К.И.М. ••• против заповед № 420 от 15.10.2012 г. на Директора на дирекция ”Социално подпомагане” (ДСП) община Търговище, потвърдена с решение № РД-05/ 0062 от 05.11.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Търговище, с която и е прекратена месечната помощ. В жалбата са изложени съображения, че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание редовно призована жалбоподателката поддържа жалбата, и изразява становище за отмяна на процесната заповед. Ответникът по оспорването – директорът на дирекция „Социално подпомагане” Търговище, редовно призован се представлява от ст.юрк. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорената заповед. Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалба е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна: Видно от приетата като доказателство Заповед №420 от 15.10.12г. на жалбоподателката К.М. е била прекратена месечната помощ по чл.9 ППЗСП. Като основания за издаване на акта са посочени чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 ППЗСП. В мотивите на акта е вписано, че не е спазен едномесечния срок по смисъла на чл.32, ал.4 ППЗСП за уведомяване на административния орган за настъпили промени- продадени идеални части от поземлен имот на 27.02.2012г. Приета като доказателство по делото е справка по лице издадена от Служба по вписванията и от която е видно, че е извършена покупко-продажба на недвижим имот с дата на вписване 27.02.2012г. по нотариален акт рег.№1627, т.ІІ, № 122. В справката съпругът на жалбоподателката фигурира като продавач по сделката. Материалният интерес на сделката е 1778, 25 лв. Жалбоподателката оспорила по адм. ред цитираната заповед пред директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), като последният се произнесъл с РД-05/ 0062 от 05.11.2012 г., с което потвърдил оспорения адм. акт. Направеното с жалбата оспорване е редовно, допустимо като подадено в срок и от лице, засегнато пряко от действието на обжалвания административен акт, след изчерпване на фазата на административния контрол. Оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган - Директора на Дирекция "Социално подпомагане" при Община Търговище, съгласно изискванията на ЗСП, като е спазена предвидената в закона форма и заповедта съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. В акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му чл.13, ал.2 от ЗСп и чл.28, ал.1 ППЗСП. В чл. 32, ал. 2 от ППЗСП изчерпателно са изброени хипотезите, при които месечните помощи се прекратяват. В случая не е налице нито една от нормативно регламентираните хипотези. По административната преписка липсват каквито и да са доказателства, че основанието за отпускане на помощта по чл. 9 ППЗСП е отпаднало. Съгласно чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е регламентиран диференцирания минимален доход за всяко лице, съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние. Всички тези обстоятелства следва да се прецизират отново и тогава да се направи извод, че е налице е доход над нормативно определения. Право на месечна помощ по смисъла на Наредба РД-07-05 от 16.05.2008 г./чл.2, ал.1/ имат лицата, които отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. В нормата на чл.10 и 11 ат ППЗСП за определени условията, на които трябва да отговаря молителя за да му бъдат отпуснати допълнителни помощи, акт в случая се касае до помощи за отопление. Изброените в хипотезата на тази разпоредба изисквания се намират в кумулативна зависимост помежду си. Липсата само на едно от тях е достатъчно основание на лицето да бъде отказана помощ. В случая по делото е следвало безспорно да се установи, че жалбоподателката не отговаря на изискванията за отпускане на помощи. Прехвърлянето на недвижим имот срещу заплащане следва да е с общата стойност на сделките и да надвишава 60 кратно размера на ГМД- от 3 900лв. С оглед на изложеното, съдът счита за основателна жалбата, поради което следва да бъде уважена, а оспорената с нея заповед да бъде отменена. Преписката следва да се изпрати на директора на дирекция “Социално подпомагане” Търговище за произнасяне по това отпаднали ли са предпоставките за отпускане на помощта съгласно чл.32, ал.2 ППЗСП. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на нормативните актове, дадени в мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, съдът