Решение № 24024 от 19.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 8252/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №2492 от 27.05.2024г.по нахд №2430 по описа на СРС за 2024г. ОСЪЖДА „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] - ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за регулиране на съобщенията – 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу РЕШЕНИЕ №2492 от 27.05.2024г. по нахд №2430 по описа на СРС за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №2 от 11.04.2024г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на касатора е наложена имуществена санкция от 700лв. на основание чл.105в, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ за нарушение на чл.68, пр.І-во вр. с чл.22 пр.ІІ-ро от ЗПУ. С оглед изхода от спора дружеството е осъдено и да заплати на КРС 80лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените в жалбата съображения –се моли да се уважи същата. На първо място се твърди, че СРС неправилно е преценил, че дружеството е субект на нарушение. В тази връзка се визира, че задължението да постави цените на услугите е на лицето, което стопанисва обекта. На следващо място се сочи, че дори да може да се ангажира отговорността на „МИБМ Експрес“ООД като оператор на неуниверсални пощенски услуги, то цените са изложени на сайта и тази информация е общодостъпна. Третото съображения, изтъкнато от касатора е, че няма разплащане, а има само доставка на куриерски пратки до краен получател. В заключение се релевира и довода за маловажност. В този аспект се акцентира на обстоятелството, че няма вредни последици, както на дружеството не е налагана санкция до сега за нарушение на закона, поради което са налице смегчаващи обстоятелства. С оглед изложеното - се моли да се уважи жалбата и да се отмени решението на СРС като вместо него се постанови ново, с което се отмени НП. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касационната жалба, чрез юрк.М., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмения отговор вкл. подчертава, че независимо чии е офиса – на дружеството или на партньор –за изпълнение разпоредбата на чл.68 от ЗПУ следва да има обявени цени на място. Претендира юрк.възнаграждение. Представителят на СГП предлага решението на СРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Административен съд София - град, XIX-ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. По съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да потвърди НП - СРС е приел, че АУАН и НП са постановени от надлежни органи, в производство без процесуални нарушения, както и при доказаност на деянието по същество. Констатирано е, че същото се изразява в описаните обстоятелства в АУАН и НП за това, че дружеството е оператор на неуниверсални пощенски услуги и като такъв е вписано в публичния регистър на КРС. На 10.03.2023г. е сключило договор със „Силейн“ ЕООД, който като изпълнител да извършва дейности от куриерската услуга и свързаните с нея допълнителни услуги в точката на достъп №1050 в [населено място], [улица]. На 19.10.2023г. при проверка на посоченото място е установено, че дружеството не е обявило на достъпно за потребителите място, приетите от него цени на куриерски услуги, предоставяни от „МИБМ ЕКСПРЕС“ООД, с което е нарушен чл.68 вр. с чл.22 от ЗПУ. Визирано е, че последната разпоредба оправомощава пощенските оператори да сключват договори с други лица за изпълнението на отделни дейности от пощенската услуга, но отговорността е на пощенския оператор по изпълнение на задълженията в закона и общите условия по договора с потребителите. В този аспект чл.68 от ЗПУ изисква от пощенските оператори да обявяват цените на извършваните от тях услуги на достъпно за потребителите място. СРС е приел, че посочените обстоятелства са установени, което не се оспорва от фактическа страна от касатора. От правна страна, СРС е установил, че дружеството е субект на задължението по чл.68 от ЗПУ и е осъществило посочения състав. Изрично е визирано, че не е отговорен изпълнителят, с когото е сключен договор, тъй като чл.22 от ЗПУ сочи в тази хипотеза чия е отговорността. Не са споделени възраженията, че принципно в обекта няма разплащане, тъй като е установено, че в раздел ІІІ чл.6-8 от договора между страните са уговорени услувията за отчитане на наложените платежи. Прието е, че обосновано е наложена глоба в минимален размер от 700лв. по чл.105в от ЗПУ, която се явява и справедлива санкция. Не са споделени доводите за маловажност във връзка с чл.28 от ЗАНН, тъй като е констатирано, че се касае за формално нарушение, което не разкрива признаци на занижена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на СРС, които са подробни и обстоятелствени, поради което на основание чл.221, ал.1 от АПК се препраща към тях. Следва да се подчертае, че установените факти не се оспорват, както с първоначалната жалба, така и с касационната на касатора. В този смисъл за страните е установено, че в обекта при проверката няма цени на пощенските услуги. Правилно СРС е приел, че задължението за обявяването им е на пощенския оператор, което изрично е разписано в чл.22, ал.1 пр.2-ро. Касае се за законова повеля, която не може да се игнорира вкл. с договора между страните да се установи друго. Задължението по чл.68 от ЗПУ е за оператора, дори и в случаите, когато част от дейността е възложена с договор на друго дружество. Това задължение включва обявяване на цените на пощенските услуги на място в обекта без оглед на това дали на страницата на дружеството има или не цени. Нормата е императивна и с неспазването й се осъществява състава на чл.68 вр. чл. 105в, ал.2 от ЗПУ, поради което на основание посочената последна норма е наложена справедлива санкция в минимален размер. Съставът споделя изцяло и мотивите на СРС за отхвърляне на доводите за липса на маловажност при конкретното деяние. Изтъкнатите съображения и в касационната жалба за липса на вреди и предходни наказания са ирелеревантни. Следователно касационната жалба е неоснователна, решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и предвид претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди такова на ответника по чл.24 от НИПП вр. със ЗПП в минимален размер от 100лв.. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд София-град, ХІХ-ти касационен състав, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №2492 от 27.05.2024г.по нахд №2430 по описа на СРС за 2024г. ОСЪЖДА „МИБМ ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] - ДА ЗАПЛАТИ на Комисията за регулиране на съобщенията – 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. РЕШИ: