Решение № 2676 от 15.8.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 591/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Н. А. Б. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], •••, регистриран земеделски производител, срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2021 г., с № 02-040- 6500/2208#4 от 17.05.2024 г., издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София. С оспореното уведомително писмо, във връзка със заявление за подпомагане с УИН 04/140621/92813 за кампания 2021 г. и Приложение за кандидатстване по посочената по-горе мярка, Н. А. Б. е уведомена, че оторизираната субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г., е 0, 00 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 689, 92 лева. Жалбоподателят твърди нищожност на оспореното уведомително писмо на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, като противоречащо на Решение № 973/ 19.03.2024 г. по адм. дело № 337/ 2023 г. по описа на АСВТ, доколкото административния орган не е извършил дължимите проверки на обстоятелствата по подаденото заявление и не е събрал необходимите за произнасянето си доказателства. Алтернативно поддържа незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при неспазване на изискванията за форма /неразбираемо изложение на фактите и правните основания за постановяването му/, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в мотивите на същото отново липсва посочване на конкретни и относими към конкретния случай обстоятелства, като излага подробни съображения за това си твърдение, като същевременно органът не се е произнесъл и не е взел предвид посочен в заявлението му парцел, допустимостта за подпомагане на който би променила значително фактическата обстановка. Счита и че позоваването на норми от общностното и националното право е некоректно, доколкото не е уточнено наличието на коя от многобройните хипотези на тези норми се претендира от административния орган, а конкретно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е отменена към датата на издаване на уведомителното писмо и не би могла да служи за основание на постановения правен резултат. Намира и че при провеждане на административната процедура не са спазени и разпоредбите на чл. 10б, ал. 2 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, чл. 26, чл. 28, чл. 34 и чл. 35 от АПК, като сочи, че не е уведомяван за започването и провеждането на второто по ред административно производство. По същество счита, че подпомагането му е неправилно отказано, тъй като при вземане предвид от органа на заявения парцел 51799-408-1-1 с площ 0, 20 ха, би била изпълнена хипотезата на чл. 38в, ал. 3 от ЗПЗП за минималния размер на подлежащите на подпомагане земеделски площи. Развива и доводи за неправилно изключване на обработвани от него земеделски земи от площите, допустими за подпомагане, поради липса на установените законови основания за такова изключване. Отделно обръща внимание на необосноваността на наложените санкции за бъдещи периоди по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014, вкл. по отношение начина на изчисляване на техния размер, както и на направеното от административния орган прихващане, вкл. поради липсата на влязъл в сила административен акт, който да представлява годно основание за публичните вземания, срещу които то е извършено. С тези доводи, подробно развити в жалбата, от съда се иска да обяви нищожността на оспореното уведомително писмо, алтернативно да отмени същото. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представена писмена защита поддържа жалбата с направените искания, излага подробни доводи за нейната основателност. Претендира присъждане на разноски за внесена държавна такса. Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, издал Уведомително писмо № 02-040- 6500/2208#4 от 17.05.2024 г., чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Ц. Ц., оспорва жалбата като неоснователна. Изтъква, че оспореният акт е издаден в изпълнение на Решение № 975/ 19.03.2024 г., постановено по административно дело № 337/ 2023 г. на Административен съд – Велико Търново. Счита, че повторното уведомително писмо изцяло е съобразено с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на посоченото съдебно решение, като е подробно мотивирано, съдържа обяснения на постановения отказ от подпомагане, както и вписване на законовите основания за наложени санкции за бъдещ период. Доводи за валидността, процесуалната и материалноправната законосъобразност на обжалваното уведомително писмо развива и в писмена защита, в които излага и съображения по същество за законосъобразност на отказа за изплащане на субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2021 година. В тази връзка изтъква, че допустимите за подпомагане площи се определят от МЗХ и ДФЗ-РА не е компетентен да ревизира тази преценка, а в случая размерът на отказаната субсидия е правилно определен съобразно разпоредбите на чл. 38в от ЗПЗП, приетите за недопустими за подпомагане площи и тези, отговарящи на условията за подпомагане. С тези аргументи ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори и от доказателствата по делото се установява, че Н. А. Б. с [ЕГН] е регистрирана като земеделски производител с УРН 499268 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/. Съгласно наличната в делото документация /агроекологичен план, оценителски доклад/, част от стопанството на същата са 4 БЗС в землището на с. Нова Върбовка, общ. Стражица с номера 51799-408-1-1, 51799-418-3-1, 51799-39-5-3 и 51799-418-4-1, обща площ по КВС 29, 780 дка, заявени в ИСАК като 2, 78 хектара. В БЗС 51799-408-1-1 /площ 0, 20 ха/ и 51799-39-5-3 /площ 0, 54 ха/ има насаждения от лешници, а в БЗС 51799-418-3-1 /площ 2, 04 ха/ и 51799-418-4-1 /площ 0, 20 ха/ - насаждения от сини сливи. От Н. Б. е подадено общо заявление за подпомагане за кампания 2021 година с УИН 04/140621/92813, входирано в ДФЗ на 09.04.2021 г., с което е кандидатствала за подпомагане по различни схеми и мерки, включително с посочените 4 БЗС. След извършени автоматични проверки, обективирани в „Резултати от автоматични проверки на въведени данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 г.“ от 17.05.2021 г. /л. 51 – л. 54 от адм. дело № 337 от 2023 г. на АСВТ/, е била установена грешка „Фермерски блокове без физически блок“, за посочените 4 БЗС, като предупреждения са отбелязани и още пет вида грешки, касаещи същите. На 17.05.2021 г. от жалбоподателката е подадено коригиращо заявление за подпомагане, с което е кандидатствала за подпомагане по следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане /СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, Схема за обвързано подпомагане за плодове - сливи и десертно грозде /СП други/, Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/ и Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/. Съгласно таблицата са заявени площи по схеми и мерки, както следва: СЕПП, ПНДП и ЗДП – по 2, 98 ха и СП /други/ – по 2, 24 ха. В това заявление няма посочено искане за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ или по Мярка 11 „Биологично земеделие“. Същевременно към него са били приложени агроекологичен план за контрол на почвената ерозия, диплома, оценителски доклад и сертификат за оценителска правоспособност. След автоматичните проверки на това заявление /л. 113 – л. 116 от адм. дело № 337 от 2023 г. на АСВТ/ отново е била констатирана грешка „фермерски блокове без физически блок“ изброените по-горе четири БЗС, а като предупреждение е отразено, че заявените площи попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „трайно неподходящи за подпомагане“. Отделно е отбелязано, че за 2 от тези парцели заявената площ или части от нея попадат извън полигоните с площи допустими за подпомагане, с размер на единичното излизане под 0, 05 ха, а за 3 - че под 0, 1 ха от земеделския парцел попада във физически блок различен от основния. Освен това е посочено, че няма съответствие на заявения вид култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата – за 2 парцела, както и че кандидатът следва да спазва Заповед № РД 09-216 от 12.03.2021 г. на МЗХГ, тъй като е заявил участие по мярка 10. На 04.06.2021 г. е подадено второ коригиращо заявление за подпомагане, с което жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане освен по посочените по-горе мерки, и по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Контрол на почвената ерозия“, дейност с код „АК 7“, по която са заявени за подпомагане 3 броя парцели с обща площ 2, 44 ха – парцели 51799-408-1-1, 51799-418-3-1, и 51799-418-4-1, /л. 117 и сл. от адм. дело № 337 от 2023 г. на АСВТ/. С уведомително писмо изх. №02-040-6500/4470/ 02.07.2021г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ от Н. Б. е изискано в срок до 15 юли да представи оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените лозя и/или трайни насаждения са в период на плододаване. В отговор с писмо от 20.07.2021 г. заявителката е посочила, че такъв оценителски доклад е представен при подаване на заявлението за подпомагане и е представено приложение за съответствие между заявените по БЗС парцели от ИСАК и номерата на имотите по КК/КВС, както и техния статут. Със Заповед № РД 09-1194/ 15.12.2021 г. на министъра на земеделието са одобрени проекти на специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. В хода на първоначалното и на повторното съдебни производства не са представени доказателства Н. Б. да е подавала възражение относно обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 г. в одобрените проекти, не са правени и твърдения в такъв смисъл. Със Заповед № РД 09-150/ 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, обнародвана в ДВ, бр. 20 от 11 март 2022 г., са одобрени окончателни специализирани слоеве „Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 като част от СИЗП, актуализирани за 2021 г., също няма данни и не се твърди тази заповед да е била обжалвана от Б. в честите й, касаещи заявените от нея площи за подпомагане. от Обстоятелството, че жалбоподателката не е възразявала срещу цитираните две заповеди е удостоверено и с писмо изх. № 93-3990/ 25.07.2023 г. на директора на Дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ в МЗХ /л. 164 и л. 165 от адм. дело № 337 от 2023 г. на АСВТ/. С уведомително писмо изх. №02-040-6500/2738/ 16.05.2022 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /л. 41 и сл. от посоченото по-горе дело/, Н. Б. е уведомена, че е одобрена за участие по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014–2020 г., по направление „Контрол на почвената ерозия“, като общата одобрена площ е 2.24 хектара. Съгласно отразеното в писмото, заявеният парцел 51799-418-1-1 с площ 0, 2 ха не е одобрен за участие, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на МЗХ. Писмото е връчено на адресата му на 21.12.2022 г., няма данни да е било обжалвано. С Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/2208 от 06.02.2023 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, Н. Б. е уведомена, че оторизираната субсидия по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., по заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 04/140621/92813 и Приложение за кандидатстване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2021 г., е в размер на 0, 00 лева и й е наложена санкция за бъдещ период в размер на 689, 92 лева. Уведомителното писмо е било обжалвано по реда на АПК, като за разглеждане на жалбата е образувано адм. дело № 337/ 2023 г. на АСВТ. В това производство са били назначени две агротехнически експертизи, чиито заключения са приети по делото. Съгласно първоначалната експертиза, Н. Б. е кандидатствала за падпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат" с 2, 44 ха с парцели: 51799-408-1-1, зает с 0, 20 ха лешници; 51799-418-3-1, зает с 2, 04 ха сливи и 51799-418-4-1, зает с 0, 20 ха сливи. При извършената административна проверка на коригиращото заявление от 04.06.2023 г., приключила на същата дата, като грешка с предупреждение е отразено, че част по-малка от 0, 05 ха от заявената площ с БЗС 51799-408-1-1 /0, 2 ха лешници/, попада извън полигоните с площи допустими за подпомагане. Същото е констатирано и за парцел с БЗС 51799-418-4 /0, 2 ха сливи/, а за БЗС 51799-418-3-1 /2, 04 ха сливи/ е установено и несъответствие „Под 0, 1 ха от земеделския парцел попада във физически блок различен от основния“. Във фотокартите на парцелите се вижда, че от парцел с БЗС 51799-418-4, зает с 0, 2 ха сливи в югозападната страна, част под 0, 1 ха попада във физически блок различен от основния, както и че попада извън полигоните с площи допустими за подпомагане с размер на единично излизане под 0, 05 ха. Идентично и от парцел с БЗС 51799-418-3-1, зает с 2, 04 ха сливи в северната страна част под 0, 1 ха попада във физически блок различен от основния, от фотокартата на парцел с БЗС 51799-408-1-1, зает с лешници, установеното несъответствие представлява излизаща площ с размер под 0, 05 ха извън полигоните с площи допустими за подпомагане. Според заключението на повторната експертиза, по заявлението за подпомагане на Н. Б., от ДФЗ не е извършвана проверка на място. Извършени са всички административни проверки на основание чл. 37 от ЗПЗП, като изчисленията относно допустимостта на площите (наличие на недопустима/наддекларирана площ) са направени въз основа на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021. Посочено е, че одобрените площи за участие по Мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2021 са в размер на 2, 24 ха, а установените площи спрямо слой „Площи, допустими за подпомагане“ са 0, 01 ха, като намалението на декларираната площ за подпомагане се дължи на невключване на голяма част от заявените земи в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ /Таблица 2 на заключението, стр. 230 от адм. дело № 337 от 2023 година/. От Министерството на земеделието и храните е извършена теренна проверка на заявените от Б. площи /протокола и снимките са приложени към заключението/, като на представените карти на два от парцелите, заявени по Мярка 10 „Агроекология и климат“, се вижда, че попадат извън допустимия за подпомагане слой. По всички заявени от жалбоподателката схеми и мерки за директни плащания са извършени кръстосани проверки, които включват установяване на двойно заявени площи, сравняване на резултати от проверки на място /в случая такива няма/ и площи допустими за подпомагане въз основа на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021 година. На 16.09.2021 г. е извършена и теренна проверка на място на целия физически блок 51799-418, при която е установено, че не са спазени изискванията на Наредба № 2/ 26.03.2018 г. - чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 2, т. 2, което е довело до изключване на площите от специализирания слой. Въз основа на това след влизане в сила на посочените по-горе заповеди на министъра на земеделието е констатирано, че недопустимите за подпомагане площи за дейността на бенефициента Н. Б. с код АК7 са в размер на 2, 24 ха, която представлява 100% наддеклариране спрямо установената площ. С Решение № 975/19.03.2024 г. по адм. дело № 337/ 2023 г. по описа на АСВТ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 10.04.2024 година. Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо № 02-040- 6500/2208#4 от 17.05.2024 г. от заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с което жалбоподателката отново е уведомена, че по Заявление за подпомагане с УИН 04/140621/92813 за кампания 2021 г. и Приложение за кандидатстване по посочената по-горе мярка, оторизираната субсидия по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2021 г., е 0, 00 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 689, 92 лева. Уведомителното писмо е получено от Н. Б. на дата 22.07.2024 г., съгласно съдържащата се в него разписка, същото е оспорено пред АСВТ с жалба, подадена на 05.08.2024 година. В хода на настоящото дело от жалбоподателката не са представяни доказателства извън копие от оспорения акт. По негово искане към настоящото дело е приобщено адм. дело № 337/ 2023 г. по описа на АСВТ. От ответника е представена адмниситртативната преписка, съдържаща обжалваното уведомително писмо, коригиращото заявление за подпомагане от 04.06.2021 г. с резултатите от извършените при подаването му автоматични проверки, както и подадените със заявлението от 17.05.2021 г. агроекологичен план за контрол на почвената ерозия, диплома, оценителски доклад и сертификат за оценителска правоспособност. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт и в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното уведомително писмо е валиден административен акт, издаден от компетентен административен орган, при упражняване на правомощия, делегирани от изпълнителния директор на ДФЗ - РА, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и Заповед № 03-РД/3203/ 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Не могат да бъдат възприети доводите на оспорващото лице за наличието на порок по чл. 177, ал. 2 от АПК, обуславящ нищожността на оспореното уведомително писмо. Както си посочи с Решение № 975/19.03.2024 г. по адм. дело № 337/ 2023 г. по описа на АСВТ, след отмяната на Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/2208 от 06.02.2023 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, с указания за излагане на мотиви за постановения отказ за подпомагане. С въпросното решение не е формирана сила на пресъдено нещо по съществото на правния спор, поради което фактът, че като резултат обжалваният акт съвпада с отменения такъв, в случая не обуславя негово противоречие с цитираното решение. Обратно, с обжалваното уведомително писмо са изпълнени указанията на съда, с излагане на фактическите и правни основания, обосновали изводите на ответника, че заявените от жалбоподателката площи не подлежат на подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2021 година. Обжалваното уведомително писмо е издадено в писмена форма и както се отбеляза в него са изложени фактите, мотивирали автора му да постанови отказа за финансово подпомагане и да наложи санкция за бъдещ период, както и правните норми, към които тези факти са подведени. В уведомителното писмо се съдържат данни във връзка със заявените от жалбоподателката площи за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и установените за тях обстоятелства при извършените автоматични проверки, вкл. информация за всеки от заявените парцели с обща площ и такава, която е приета като недопустима за подпомагане. На две места в писмото е посочено, че оторизацията касае подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г., но съдът намира, че се касае за техническа грешка, която не рефлектира върху законосъобразността на акта и съобразно останалото съдържание на уведомителното писмо, не поражда неяснота относно действителната воля на административния орган. Обратно на твърдяното от жалбоподателката, обстоятелството че част от данните са в табличен вид също не поставя някакво съществено затруднение пред адресата на акта или пред съда при запознаване с установените от административния орган факти. Отделно в текстовата част на уведомителното писмо са дадени достатъчно подробни разяснения в тази насока, при което не е налице нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в оспорения акт да липсва някой от останалите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са налице нарушения на формата, съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. информация за всеки един парцел, който не отговаря на изискванията, неговата площ Настоящият състав счита, че при издаването на процесния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 1, т. 27, от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. на МЗХ за условията и реда за подаване на заявление по схемите и мерките за директни плащания, в приложимата й редакция, лицата по ал. 1 /земеделски стопани, ползващи земеделска земя или отглеждащи животни/, подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по чл. 1 по образец съгласно приложение 1. Общото заявление за подпомагане включва заявление за регистрация и заявление за подпомагане, които в случая не се спори, че в минал момент жалбоподателката е подала такова. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане, като извършва административни проверки на подадените заявления и проверки на място /чл. 37, ал. 1 от ЗПЗП/. Административните проверки на подадените заявления се извършват чрез интегрираната информационна система, при съпоставяне данните от заявленията с данните в регистрите /чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП/. В случая при извършването на отказа за подпомагане по Марка 10 по заявлението на жалбоподателката за 2021 г., административният орган се е позовал на резултати от извършени административни проверки при подаването заявление и в периода след това във връзка с коригиращите заявления, както и на данните от извършената теренна проверка от служители в МЗХ. Доколкото всички тези данни са били доведени до знанието на заявителя в хода на адм. дело № 337/ 2023 г. на АСВТ, съдът намира за неоснователни оплакванията за изясняване на факти и доразвиване на мотиви след издаване на административния акт, които биха били относими към УП отменено с решението по посоченото дело, но не и към уведомителното писмо – предмет на настоящия спор. Неотносими към спора са и съображенията за неяснота на обстоятелствата, довели до изключване на заявените от жалбоподателката имоти от специализираните слоеве “Физически блокове“ и „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021. Одобряването на въпросния слой е извършено от орган, различен от ответника с друг административен акт, който е придобил стабилитет /Заповед № РД 09-150 от 25.02.2022 г. на МЗ/ и който не подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на настоящото производство. Евентуално опровергаване на фактическите установявания и/или правните изводи обусловили изключването на парцелите от допустимия за подпомагане слой, жалбоподателката е можела да извърши чрез обжалване на посочената заповед, в касаещите я части. Към релевантният момент възможността за такъв съдебен контрол е изрично законово уредена в чл. 33а, ал. 6 от ЗПЗП /преди 2019 г. аргумент за такъв е давало ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1 от 2015 г., ОСС, І и ІІ колегия/, но както се посочи, заповедта на министъра на земеделието, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/ 22.08.2006 г. на МЗГ /приложимата редакция/, не е била обжалвана от Н. Б.. Не се установява в процедурата по издаване на обжалваното уведомително писмо да са допуснати други процесуални нарушения, ограничаващи участието на земеделския стопанин в административното производство. Съдът намира, че административният акт не е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Както се посочи, основание да бъде отказано исканото подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ и да бъде постановено налагане на санкция за бъдещ период, е обстоятелството, че от общо одобрените площи от 2, 24 ха, за подпомагане по тази мярка 2, 23 ха попадат извън специализирания слой за кампания 2021 г., одобрен със Заповед № РД 09-150/ 25.02.2022 г. на МЗ. Като недопустими за подпомагане на това основание са посочени парцел 51799-418-4-1 с цялата заявена площ 0, 2 ха и 2, 03 ха от парцел 51799-418-3-1 с площ 2, 04 ха, а по отношение на останалата площ от 0, 01 ха от втория парцел основанието за отказ е разпоредбата на чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП - отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0, 5 ха, като краен резултат е прието, че в процентно отношение наддекларираната площ спрямо установената, възлиза на 100 %. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, действаща към 2021 г., разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 - за площите, които не са били обект на проверки по реда на чл. 37, ал. 3 и 4 за съответната година. Посочената разпоредба на чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в приложимата й за случая редакция, е гласяла, че Министерството на земеделието, храните и горите създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 /Наредба № 2 от 26.03.2018 г. на МЗХГ/. Посочената разпоредба е отменена от 01.01.2023 г., но обратно на твърдяното от жалбоподателката, тази отмяна не рефлектира върху законосъобразността на оспореното уведомително писмо. Нормата е материалноправна, регламентира предпоставка за възникване на претендираното право в период когато е била действаща и отмяната й няма ретроактивно действие, поради което подлежи на съобразяване както от административния орган, така и от съда. Аргумент в тази насока е и изричната разпоредба на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/ 22.08.2006 г. на МЗГ. Отделно от това невключването на заявените площи в специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“, обективира частен случай на действащата през процесния период и към момента обща разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, съгласно която се намалява/отказва плащането за заявени площи, неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП. Вече се отбеляза, че Заповед № РД 09-150/ 25.02.2022 г. на МЗ, определяща допустимия за подпомагане слой за кампания 2021 г. не е била оспорена от жалбоподателката и по отношение на декларираните от нея имоти тя е влязла в сила и е породила своите правни последици. Нещо повече, основанията за изключване от специализирания слой на процесните парцели, заявени от жалбоподателката /в конкретния случай тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 и чл. 10, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. на МЗХГ/, се доказват от заключението на повторната екпертиза по адм. дело № 337 от 2023 г. на АСВТ, вкл. снимковия материал на л. 232 и л. 233 и на технически носите на л. 222 от посоченото дело. При положение, че коментираните 2, 23 ха /2, 03 ха от парцел 51799-418-3-1 и 0, 2 ха от парцел 51799-418-4-1/, посочени и в колона 5 от таблицата на стр. 2 от УП попадат извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за Кампания 2021, законосъобразно в съответствие с цитираните материалноправни разпоредби на закона, за тях е отказано финансово подпомагане. В тази връзка съответни на установената съдебна практика и посоченото по-горе Тълкувателно решение № 8/ 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1 от 2015 г., ОСС, І и ІІ колегия, са изложените от ответника мотиви, че в случаи от вида на разглеждания ДФЗ действа при условията обвързана компетентност спрямо определения със заповедта на МЗХ, обхват на специализирания слой. Законосъобразно според настоящия състав е отказано подпомагане и за попадащата в посочения слой площ от 0, 01 ха – част от от парцел 51799-418-3-1. Съгласно чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП /приложимата редакция/, не се изплащат директни плащания, когато отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0, 5 хектара, а алинея трета от същата норма определя, че минималният размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане, е 0, 1 хектара. В случая площта на посочената част от парцел 51799-418-3-1 е под всички нормативно определени минимални размери, поради обсъденото по-горе установено друго несъответствие с изискванията за подпомагане поради – невключване в специализирания слой на останалите заявени площи. приета от органа липса на правни основания за части от заявените площи. Доколкото съдът намира за съответни на материалния закон посочените от административния орган основания за намаляване на допустимите за подпомагане площи, налице е основанието по чл. 43, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП, тъй като отговарящата на условията за подпомагане по Мярка 10 площ, е под нормативно определената минимална такава. В тази връзка неоснователни са оплакванията на жалбоподателката, че е заявила за подпомагане по тази мярка и трети парцел с площ 0, 20 ха /парцел 51799-408-1-1/, който изобщо не е обсъждан в обжалваното уведомително писмо, вкл. не е взет предвид при прилагането на разпоредбите на чл. 38в от ЗПЗП. Въпросният заявен парцел изначално не е бил одобрен за подпомагане по процесната мярка, поради несъответствието му с изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7/ 24.02.2015 г. на МЗХ за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – за него не е била предоставена оценка по реда на Наредбата за базисните чени на трайните насаждения, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на плододаване. Последното обстоятелство е отразено в уведомително писмо изх. №02-040-6500/2738/ 16.05.2022 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ /л. 41 – л. 44 от адм. дело № 337/ 2023 г. на АСВТ/, за него Н. Б. е била надлежно уведомена на дата 21.12.2022 г. /л. 45 от същата дело/, като няма данни да е оспорила посочения акт. По изложените съображения съдът намира, че са налице сочените от ответника основания за постановеното намаляване на плащанията по заявеното от жалбоподателката подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2021 година. Материалните предпоставки за извършване на директни плащания от Разплащателната агенция за определени в чл. 43, ал. 1 от ЗПЗП и включват реалното ползване на заявените площи от земеделския стопанин, поддържането им в добро земеделско и екологично състояние, както и съответствието на размера на ползваната от земеделското стопанство площ и размера на земеделските парцели с определените по реда на ЗПЗП. Настоящият състав счита за правилно определен и размера на отказаните плащания, както и наложената на жалбоподателката санкция за бъдещи периоди. Съгласно чл. 19, § 1 и § 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., ако във връзка с дадена група култури по чл. 17, § 1 /вкл. при площи декларирани за директни плащания, бел. моя/ площта, декларирана за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената по реда на чл. 18, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. Ако разликата превишава 50 %, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане за площ. Освен това на бенефициера се налага допълнителна санкция, равна на размера на помощта или подпомагането, отговарящи на разликата между декларираната площ и площта, установена в съответствие с чл. 18. Разглежданият случай попада в последната от цитираните хипотези, като декларираните от Н. Б. площи за подпомагане по конкретната мярка, надвишава установените такива със 100%. За тези площи е извършен цялостен отказ за подпомагане, в съответствие с чл. 19, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно отразеното в оспореното уведомително писмо, а и съгласно заключението на повторната експертиза по адм. дело № 337/ 2023 г. на АСВТ, в конкретния случай при ставка за подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2021 г. в размер 307, 99984 лв. на хектар и наддекларирана площ 2, 24 ха, отказаното плащане за периода е в общ размер на 689, 92 лева. В същия размер е и наложената на жалбоподателката допълнителна санкция за бъдещ период, съответстваща на цитираната по-горе норма от общностното право. Предвид горното съдът намира, че жалбата на Н. А. Б. от [населено място], Уведомително писмо № 02-040- 6500/2208#4/ 17.05.2024 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ-РА, е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. – към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в приложимата редакция. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът