Решение № 549 от 22.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2879/2025 г.

Производството е по реда на глава XXII от НПК. С разпореждане № 3353 от 12.03.2025 г., постановено по НЧХД № 3247/2025 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК е прекратил наказателното производство, образувано по тъжба вх. № 2153 от 28, 01, 2025 г. по описа на РС Перник от Б. Н. С. с ЕГН •••••••••• и адрес в гр. Перник, кв. „Църква“, ул. ••••••••• срещу С.Б. в качеството му на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник и адрес за призоваване в гр. Перник, ул. ••••••••• Недоволна от така постановения съдебен акт е останала частна тъжителка Б. Н. С., която в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирала въззивна частна жалба. В своята жалба частнaта тъжителка Б. Н. С. твърди, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата Б. Н. С. релевира доводи, че мотив на СРС, 12 състав за прекратяване на делото е поради обстоятелството, че тъжбата е нередовна, изразяващ се в предявено частно обвинение за деяние, което представлява административно нарушение. Тъжителката не е съгласна с мотива и смята, че неоснователно и не по предмета на тъжбата са разглеждани елементи по състава на чл. 161, ал. 1 от НК. Твърди още, че неправилно е и твърдението на СРС, че трябва да си търси правата по образуваното от ЧСИ Б. инкриминилизирано и. д № 741/2024 пред Окръжен съд – Перник и че по този начин и се нарушават Основните права за ефективна защита, като потърпевша от извършено престъпление. В заключение на жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на връщане на делото на СРС за продължаване на производството. Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 342 от НПК и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Настоящият съд, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, намери, че разгледана по същество, въззивна жалба е неоснователни, а обжалваното разпореждане на съдията - докладчик при първия съд - законосъобразно и правилно. Съображенията в тази насока са следните: Производството първоначално е било образувано пред Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, въз основа на подадена на 28.01.2025 г. тъжба от частна тъжителка Б. Н. С. срещу срещу С.Б. в качеството му на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник. По постъпилата тъжба е образувано НЧХД № 3353 от 12.03.2025 г. по описа на съда и което производство е било прекратено с разпореждане от съдията - докладчик. С разпореждане № 3353 от 12.03.2025., постановено по НЧХД № 3247/2025 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, наказателното производство по делото е било прекратено, като е прието, че в тъжбата, предмет на разглеждане не се съдържа описание на съставомерно поведение, което попада в обхвата на престъпленията, посочени в чл. 161 ал. 1 от НК. С тъжбата си Б. Н. С. е сезирала Софийски районен съд като е изложила изобилно факти за действията на С.Б. в качеството му на ЧСИ, като твърди, че тези действия по влизане в имота й и извършване на опис, са извършени в рамките на образуваното изпълнително производство. Софийски районен съд е преценил, че в тъжбата не са изложени факти за престъпно проникване и оставане в имот на тъжителката, които да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 170, ал. 1 или 170, ал. 4 от НК, както и че липсват факти за други действия, които да се субсидират в състава на което и да е престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. СРС е констатирал още и че в тъжбата има минимално съдържание за конкретни действия от страна на В.К., които обаче не могат да бъдат квалифицирани като каквото и да е престъпление по НК. Воден от гореизложеното, Софийски районен съд е приел, че единствения законосъобразен начин за търсене на защита от страна на тъжителката е да обжалва действията на съдебния изпълнител пред съответния Окръжен съди в рамките на образуваното срещу нея изпълнително дело. В този смисъл е приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал.1, т. 2, пр. 2 и чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай контролираната инстанция е преценила за излишно да отправя указания към частната тъжителка да внесе уточнения в подадената от нея частна тъжба. Софийски районен съд е намерил частната тъжба за достатъчно изчерпателна и изяснена като дата и място, но изнесеното в тъжбата счита, че не представлява престъпление, поради което й се е произнесъл с атакувания краен съдебен акт. Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на Софийски районен съд, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. С тъжбата С.Б. в качеството му на ЧСИ с район на действие – Окръжен съд Перник е обвинен да е извършил незаконни и принудителни действия, във връзка с образувано от него и. д.№ 202475304007411 срещу тъжителката по договор за жилищен кредит от 29.08.2008 г. между Б. Н. С. и „Банка ДСК“ ЕАД – ФЦ, гр. Перник, както и за направен опит да извърши опис, без предварително насрочване или уведомяване, чрез непозволено влизане в имота й, без нейно знание и присъствие на дата 20.01.2025 г., около 12, 00 часа. Съдебният състав, след като се запозна с подадената въззивната жалба, установи, че същата е депозирана в законноустановения петнадесет дневен срок от получаване на съобщението на СРС за постановеното разпореждане, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима. След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно разпореждане - законосъобразно. Предвид до тук изложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния по делото случай в тъжбата не се съдържат конкретни твърдения за разпространяване на позорящи обстоятелства за тъжителя или за приписано му престъпление. При така установеното, настоящият съдебен състав намира правните изводи на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12 - ри състав за наличието на прекратителното основание на чл. 250, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, за законосъобразни и правилни, а подадената въззивна жалба срещу разпореждане № 3353/12.03.2025 на съдията - докладчик при Софийски районен съд за неоснователна. В производствата от частен характер функцията на частната тъжба е да очертае предмета на доказване в следващия наказателен процес от гледна точка на твърдените извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Съгласно последните законодателни изменения с ДВ, бр. 48 от 2023 г., съдията-докладчик е оправомощен да извърши преценка дали описаното в тъжбата представлява престъпление и, ако приеме противното, има задължението, по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, да прекрати наказателното производство. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че описаните в тъжбата фактически твърдения не съдържат признаците на осъществено престъпление от частен характер и конкретно на престъпление по чл. 170. ал.1 или 170, ал. 4 от НК. До голяма степен описаните оплаквания в тъжбата са и предмет на друго деяние, за което е заведено дело видно от материалите. Относно твърденията посочени в жалбата, а именно саморазправа с биячите на ЧСИ, ме спаси единстветно присъствието на полицията, както и отправени заплахи, липсва конкретика и факти, поради които да се предприемат необходимите действия. След обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и / или необоснованост, т. е. наличие на някое от основанията, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което и с оглед посочените съображения реши, че същият следва да бъде потвърден. Воден от гореизложеното и на основание чл. 345 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 250, ал. 4 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, V въззивен състав