Мотиви към Решение № 163 от 11.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 60/2024 г.

по н.ч.д. № 60/ 2024 г., СРС, 7 състав.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето.

Постъпило е искане от ЦПЗ София ЕООД, на осн. чл. 154, ал. 2 от ЗЗ, с което се иска настаняването на задължително лечение на лицето М. Б. И., предвид наличието на основанията по чл. 157, вр. чл. 155 от ЗЗ. Повод за искането е оплакване от близки на И. за неадекватно поведение – вътрешно напрежение, несвързано говорене и отказ от прием на предписани лекарства за психично заболяване.

В съдебно заседание представителят на СРП поддържа направеното предложение, тъй като се доказвали предпоставките по чл. 155 от ЗЗ.

Служебният защитник счита, че са налице основания за задължително лечение, което било съобразено с констатациите на вещите лица.

Осв. М. И. твърди в с. з., че се чувства добре. Знае за психичното си заболяване и заявява, че пиела лекарствата си, но снахата я била подразнила.

Съдебното производство се проведе с участието на психиатър, който даде становище в съдебно заседание. На основание чл. 159 от ЗЗ бе назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, която подробно да прецени здравословното състояние на осв. И.. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

От фактическа и правна страна:

Освидетелстваното лице е М. Б. И., с ЕГН ••••••••••, родена на 20.12.1985 г. в гр. София, живуща в с. Петърч, ул. „Здравец“ № 3, българка, с българско гражданство, неомъжена, с начално образование, неосъждана.

От приетото заключение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза и разпита на вещите лица, както и при непосредствена преценка на поведението на освидетелстваната, проявено в две поредни съдебни заседания, на които същата присъстваше, при липсата на каквито и да било доказателства, които да им противоречат, е видно следното:

1/ при освидетелстваната М. И. е налице ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ (F20.00).

Последното е същинско психично заболяване, поради което И. попада в кръга на лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, тоест доказано е първото от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение;

2/ при освидетелстваната е налице некритичност към заболяването, склонност към отказ от прием на лекарства, халюцинаторни преживявания, налудни идеи и агресивно поведение към близките, т. е. доказано е и второто от двете кумулативни изисквания на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно – в резултат на психичното си заболяване, осв. И. да представлява опасност, както за себе си, така и за околните.

3/ Вещите лица, изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, предлагат задължително лечение в стационарна форма за срок от един месец, което да се проведе в ЦПЗ София ЕООД.

Осв. И. не е в състояние да дава информирано съгласие за лечението си. Такова може да даде нейния брат – Н.Б.И.

Установените по – горе обстоятелства сочат, че са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 155 от ЗЗ за настаняване на задължително лечение, а именно освидетелстваната, в резултат на заболяването си по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ да представлява опасност за себе си и за околните.

Предвид горното, следва искането за задължително настаняване и лечение на освидетелстваната в СПЗ да бъде уважено, като М. И. бъде настанена на задължително лечение, при стационарна форма, в ЦПЗ София ЕООД за срок от един месец.

Съдът, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, назначи Н.Б.И, брат на освидетелстваната, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на М. Б. И.. На основание изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: