Решение № 192 от 8.12.2023 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 787/2023 г.

Производството е по чл.436 ал.2 от НПК, вр. глава 21 от НПК.

Русенска районна прокуратура е подала частен протест против Определение № 451/31.08.2023г. на РРС, по ЧНД № 1333/23 на РРС, с което е постановена съдебна реабилитация по НОХД № 1170/2015 и НОХД № 1819/2015, двете на РС-Плевен и по НОХД № 504/2017 на РС-Русе. Развива оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не са налице предпоставките за съдебна реабилитация по всички посочени присъди, тъй като не е изтекъл предвидения в закона 3-годишен срок по отношение на всяка една от присъдите. Счита, че са налице условия за съдебна реабилитация само по отношение на последната присъда. Предлага се определението на РРС да бъде отменено по подробно изложените съображения.

Представителят на РОП поддържа протеста. Счита, че определението на РРС е постановено в нарушение на закона, както по отношение на трите присъди, за които е постановена съдебна реабилитация, така и по отношение на първата присъда, за която съдът с разпореждане от 04.08.2023г. е прекратил производството, приемайки че за същата осъденият е реабилитиран по право- по реда на чл.88а от НК. Предлага въззивната инстанция да отмени протестираното определение.

Осъденият С. М. А., молител в производството за съдебна реабилитация, счита протеста за неосновател и иска определението на РРС да бъде потвърдено.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Протестът е неоснователен.

От фактическа страна е установено, че С. М. А. е осъждан четири пъти, както следва:

1.Със Споразумение № 333/10.06.2013г. по НОХД № 1278/2013 на РС-Плевен, в сила от 10.06.2013г., за извършено на 26.01.2012г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.197 т.3 от НК и чл.55 от НК му е наложено наказание пробация, при следните пробационин мерик: 1 година и 6 месеца задължителна регистрация по настоящ адрес; 1 година и 6 месеца задължителни периодични срещи с пробационен служител; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320 часа за една година.

Наказанието е изтърпяно на 20.12.2014г.

2. Със Споразумение № 370/07.07.2015 г. по НОХД № 1170/2015 г. на РС - Плевен, в сила от 07.07.2015г., за извършено на 04/05.02.2014 г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца.

3. Със Споразумение № 488/30.09.2015 г. по НОХД № 1819/2015 г. на РС – Плевен, в сила от 30.09.2015г., за извършено на 08.04.2015 г., престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основние чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.

• С Определение от 05.11.2015 г. по ЧНД № 2486/2015 г. на РС – Плевен, на основание чл.25 ал.1, вр.чл.23 ал.1от НК, с а групирани наказанията по НОХД № 1170/2015 и 1819/2015, двете на РС- Плевен, като е определено едно общо най-тежко наказание, а именно две години лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години. Определението е влязло в сила на 21.11.2015г.

4. Със Споразумение № 238/18.05.2017 г. по НОХД № 504/2017 г. на РС – Русе, в сила от 18.05.2017 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

• С Определение от 11.07.2017г.по НОХД № 504/2017 г. на РС – Русе, на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по ЧНД № 2486/15 на РС-Плевен в размер на две години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за изтърпяването му. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат срока, през който осъденият е бил задържан по делото. Определението е влязло в сила на 19.10.2017г.

С Определение от 27.02.2019г. по ЧНД № 96/2019 на ОС-Плевен, на основание чл.70 от НК осъденият е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 504/2017 на РС-Русе в размер на 1 година и 2 месеца, с остатък от наказанието в размер на 5 месеца и 6 дни, към датата на влизане в сила на определението. На основание чл.70 ал.6 от НК е установен изпитателен срок в размер на 5 месеца и 6 дни, след влизане на определението в сила, считано от 07.03.2019г. Определението е влязло в сила на 07.03.2019г.

Наказанието по приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по ЧНД № 2486/2015 г. на РС – Плевен е изтърпяно към 12.02.2019г.

От 12.02.2019г. осъденият е започнал да търпи наложеното наказание по НОХД № 504/2017г. на РС- Русе. След приспадане на предварителното задържане, изтърпяното наказание лишаване от свобода и постановено УПО с Определение по ЧНД № 96/2019 г. на ОС—Плевен, той е освободен на 07.03.2019г. с определние по ЧНД № 96/2019 на ОС-Плевен /с УПО от изтърпяване на оставащите 5 месеца и 6 дни, като е определен изпитателен срок в размер на 5 месеца и 6 дни, считано от 07.03.2019г./. Изпитателният срок по УПО е изтекъл на 13.08.2019г.

Тези факти са безспорно установени по делото от отразеното в приложения пълен бюлетин за съдимост на името на осъдения.

По делото са приложени още: Характеристична справка за С. А. от кмета на с.Мечка обл.Плевен, от която е видно, че той живее с в селото на семейни начала със С.С. и отглеждат пет деца, които не е припознал, полага грижи за болните си родители, издържа се от бране и продажба на билки и работа при частни лица, като няма данни за криминални прояви. Подробна характеристична справка за С. А. от полицейския инспектор по местоживеенето на осъдения в с.М., обл.П., относно образованието, семейството, характера, приятелския кръг и криминалните прояви на осъдения. По делото няма данни за висящи понастоящем дела срещу А.. При тази фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

Неправилно районният съд се е произнесъл с Разпореждане № 1983/04.08.2023г., като е приел, че по отношение на първата присъда/ споразумение, посочена по-горе, молителят е реабилитиран по реда на чл.88а от НК, поради което няма правен интерес от съдебна реабилитация за този съдебен акт и е прекратил производството в тази му част. Това разпореждане не обжалвано от страните и е влязло в сила.

С оглед разпоредбата на чл.436 ал.3 от НПК не е предвидена възможност въззивната инстанция да върне делото на първоинстанционния съд, дори в случаите, когато приеме, че определението на РС е неправилно, а следва да реши делото. Характера на производството за съдебна реабилитация и залегналото служебно начало в наказателния процес, изискват съдът да прецени налице ли са предпоставките за съдебна реабилитация по отношение на всички осъждания на лицето, независимо от конкретното посочено в искането от молителя. В настоящия случай молбата от А. подадена до РРС е обща, като сочи, че иска да бъде реабилитиран, което следва да се приеме, че той иска да бъде реабилитиран по съдебен ред за всички свои осъждания. С оглед изложеното, предвид отразеното в частния протест, в който се сочи на неправилност в определението на съда, включително и досежно необсъждането на първото осъждане по НОХД № 1278/2013 на РС-Плевен и предвид законовата възможност съдът да преразглежда въпроса за съдебната реабилитацията /аргумент от разпоредбата на чл.436 ал.4 от НПК/, настоящият състав намира, че следва да се произнесе по отношение на всички осъждания на молителя, включително и за първото му осъждане, за което районният съд се е произнесъл с разпореждането си от 04.08.2023г.

Неправилно районният съд е приложил материалния закон и е приел, че по отношение на Споразумение № 333/10.06.2013г. по НОХД № 1278/2013 на РС-Плевен /посочено под № 1 по-горе/ е настъпила реабилитация по реда на чл.88а от НК. Това споразумение е влязло в сила на 10.06.2013г., наказанието е изтърпяно на 20.12.2014г. Като на 04/05.02.2014г. А. е извършил ново престъпление, за което е осъден със Споразумение № 370/07.07.2015 г. по НОХД № 1170/2015 г. на РС - Плевен, в сила от 07.07.2015г. /посочено по-горе под № 2/. Не са налице предпоставките на чл.88а ал.1 от НК, вр.чл.82 ал.1 т.5 от НК /която точка е приложима в случая, тъй като наказанието по първото осъждане е от вида пробация/, а именно да са изтекли 2 години от влизането в сила на първата присъда, в който срок осъденият да не е извършил ново престъпление. Първата присъда е влязла в сила на 10.06.2013г., този 2 годишен срок изтича на 10.06.2015г., като осъденият е извършил второто престъпление в този срок- на 04/05.02.2014г.

Освен това настоящият състав намира, че в настоящият случай разпоредбата на чл.88а от НК не може да се прилага селективно към един от съдебните актове, а следва да бъде преценявана към момента на подаване молбата за съдебна реабилитация /молбата от А. за съдебна реабилитация е подадена на 10.07.2022г./, като се вземат предвид всички осъждания на А. и се съобразят и всички алинеи на чл.88а от НК. С оглед наличието на повече от едно осъждане следва да са налице предпоставките на чл.88а ал.4 от НПК, т.е. да са изтекли 10 години от изтърпяване на наказанията, наложени с горепосочените споразумения.

Не са налице предпоставките за реабилитация по право по чл.86 ал.1, т.2 от НК по отношение на първото осъждане, тъй като в течение на 3 годишния срок от влизане в сила на първата присъда А. е извършил ново престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода- по втората посочена по-горе присъда.

С оглед изложеното осъденият има правен интерес да иска съдебна реабилитация за всички свои осъждания и следва да се прецени налице ли са предпоставките за съдебна е реабилитация по отношение и на четири съдебни акта на А.. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките за съдебна реабилитация по отношение на всички осъждания на А. и възраженията в протеста са неоснователни.

Налице е първата предпоставка, предвидено в чл.87 ал.1 от НК- наказанията по влезлите в сила споразумения да са изтърпени:

Видно от отразеното в бюлетина за съдимост на А. наказанието пробация по първото осъждане е изтърпяно на 20.12.2014г.

Наказанията по второто и третото му осъждане са групирани с определението по ЧНД № 2486/2015 на РС-Плевен, като определеното общо наказание в размер на 2 години лишаване от свобода е приведено в изпълнение, при строг режим на изтърпяване. Това наказание е изтърпяно от осъдения към 12.02.2019г.

Наказанието в размер на 1 година и 2 месеца лишаване от свобода по последното споразумение /НОХД № 504/2017 на РРС/ е изтърпяно на 13.08.2019г. Това е така тъй като видно от отразеното в бюлетина за съдимост на А. той започнал да търпи това наказание от 12.02.2019г. и след като е приспаднато предварителното му задържане по делото, фактически изтърпяното, зачетеното от работа и изтичането на изпитателния срок, определен по УПО по ЧНД № 96/2019 на ОС-Плевен, срокът на УПО е изтекъл на 13.08.2019г. За изтърпяване на наказанието при определено УПО се счита именно момента, в който е изтекъл изпитателния срок по УПО, защото само след изтичане на този изпитателен срок отпада възможността за реално изтърпяване на това отложено наказание.

Спорният по делото въпрос е свързан с това налице ли е втората предпоставка на чл.87 ал.1 от НК- в 3 годишен срок от изтичане на срока на наложеното наказание, осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание.

Прокуратурата счита, че този 3-годишен срок от изтърпяване на наказанието следва да се отчете спрямо всяко едно от наложените и изтърпени наказания по всяко едно от споразуменията. Приема, че тази законова предпоставка не е налице, тъй като осъденият е извършвал следващите си престъпления в този 3-годишен срок от изтърпяване на предходните наказания.

Районният съд е приел, че тази предпоставка е налице, тъй като посоченият срок следва да се преценява спрямо последното осъждане и той е изтекъл.

По този според по делото въпрос настоящият състав намира следното: В текста на закона е посочено изискването да е изтекъл 3 годишен срок и не става ясно дали този срок следва да е изтекъл за всяко едно осъждане или само спрямо последното осъждане. Този въпрос е решен в трайната, непротиворечива и последователна съдебна практика, както на ВКС, така и на окръжните съдилища в различните апелативни райони /Решение № 44/2010 на ВКС по н.д.№ 505/2009 на ІІ н.о.; Решение № 447/2014 на ВКС по н.д. № 1429/2014г на ІІІ н.о.; Определение № 432/2018 на САС по ВЧНД № 893/18 на АС-София и други/. Освен това логическото и систематическо тълкуване на нормата на чл.87 ал.1 от НК сочи на това, че когато присъдите/споразуменията са повече от една, то срокът започва да тече от изтърпяването на наказанието по последната присъда/споразумение. В тази насока изводите на районният съд са законосъобразни и правилни.

В настоящия случай е налице втората предпоставка на чл.87 ал.1 от НК- в 3 годишен срок от изтичане на срока на наложеното наказание, осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Предвид наличието на няколко влезли в сила съдебни акта, тригодишният срок започва да тече от изтърпяването на наказанието по последния осъдителен акт, което е 13.08.2019г.- когато е изтекъл изпитателния срок по УПО. Този 3-годишен срок изтича на 13.08.2022г. и към датата на подаване на молбата за реабилитация /14.07.2023г./ този срок е изтекъл.

Логиката на закона е осъденият да не е извършил друго престъпление не само в горепосочения 3-годишен срок, от изтърпяване на последното наказание, но и до момента на произнасянето на съда. В настоящият случай и това изискване е налице.

Налице е и третата предпоставка- по чл.87 ал.1., т.1 от НК- осъденият да е имал добро поведение. Видно от двете представени характеристики- от кмета и от полицейският инспектор, отговарящ за населеното място, където е местоживеенето на А., той има семейство, полага грижи за деца, макар и не припознати от него, опитва се да издържа семейството си с труд в селското стопанство и инцидентни дейности на различни лица срещу заплащане, грижи се за болните си родители, което сочи, че се е вградил в обществото и е загърбил криминалното си минало. Срещу него да няма висящи наказателни производства. Това добро поведение е налице не само в рамките на 3 годишния срок след изтърпяване на наказанието, то е налице към момента на подаване молбата за реабилитация и към момента на произнасянето на съда.

Налице е и четвъртата предпоставка по чл.87 ал.1 т.2 от НК- възстановени са причинените вреди от извършените умишлени престъпления, за които е осъден. Четирите осъждания на А. са с влезли в сила споразумения. Предпоставка за постигането и одобрението на споразуменията е извършителят да е възстановил имуществените вреди от извършените умишлени престъпления, поради което безспорно осъденият е възстановил причинените имуществени вреди за всяко едно от извършените от него престъпления по горепосочените съдебни актове.

С оглед изложеното са налице всички законови предпоставки за уважаване молбата за съдебна реабилитация и за четирите осъждания на молителя. С оглед изложеното определението на РРС следва да бъде изменено, като се допусне съдебна реабилитация и за първото му осъждане.

Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид разпоредбата на чл.348 от НПК, която изчерпателно посочва случаите на касационно обжалване и факта, че производството по чл.450 и следв.от НПК е особено производство, в разпоредбите за което не е предвидено подобно обжалване. В този смисъл е и съдебната практика, изразена в Реш.№ 514/02 на ВКС и други.

Мотивиран така, съдът