Решение № 78 от 30.7.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 224/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление №44 от 25.04.2024 г. на Директора на Дирекция „•••••••••••••••“, на Т. И. Д. с ЕГН •••••••••• от гр. К., обл. П., ул. „•••••••••••••••, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗЗТ е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Д. и го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че фургона е поставен в частен имот и, че деянието представлява маловажен случай. В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се и представлява. Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А. - упълномощен, който оспорва жалбата, счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което пледира същото да бъде потвърдено. Претендира разноски. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана от съда е неоснователна. След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели И. Н., като актосъставител и П. Х., като свидетел по акта и очевидец на нарушението, както и приобщените писмени доказателства - Констативен протокол № 0000004377/28.12.2023г., Докладна записка от И. Н.- ст. инспектор отдел КО, покана за съставяне на АУАН и известие за доставяне от 25.01.2024г.; АУАН № 00225021/12.02.2024 г., Наказателно постановление №44/25.04.2024 г., товарителница, заверена схема на местонарушението, трудов договор № 134/19.03.2024г., сключен между Ю.П. - Министър на околната среда и водите Г.Б.К. - Директор на •••••••••••••••; Заповед №РД- 552/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите; длъжностна характеристика на актосъставителя И. С. Н. - гл. инспектор в отдел “Контрол и охрана” в •••••••••••••••; поименен график за работа на служителите от •••••••••••••••, докладна записка, Заповед № РД-559/01.08.2023 г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед №РД-506/29.12.1998 г., изменена със Заповед №РД-75/03.02.2006 г. на Министъра на околната среда и водите, съдът намери за установено следното: След обяд на 28.12.2023г., служителите на •••••••••••••••“ - И. Н. и П. Х., след обход в територията на парка се прибрали в офиса в гр.К. за да оформят съответната документация. Св. Н. получил телефонно обаждане от Т. Д., който му казал, че е изкарал мобилен фургон в местността „З.“ в землището на гр.К. за да наблюдава мечки, при което Н. му отговорил, че ако фургона е на територията на парка най – вероятно ще последва някаква санкция, понеже е нарушил режимите и нормите на парка. Д. му казал да си върши работата и каквото е необходимо да напише. Веднага И. Н. и П. Х. отишли на посоченото от жалбоподателя място и извършили проверка, при която установили, че на територията на •••••••••••••••••••••“, зона “Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „••••••••••••“, местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40' 50.6" Е 24° 58' 21.7", е поставен мобилен фургон с размери: дължина 3 метра, ширина 2 метра и височина 2, 5м, състоящ се от метална конструкция с дървена обшивка, монтиран върху едноосен колесар с метален теглич. Нямало никой при фургона. Н. и Х. съставили констативен протокол и там на място взели всички необходими данни, включително и координати със служебен GPS. Въпреки, че е резерват, св. Н. проверил в Дирекция ••••••••••••••• дали Д. има разрешение да постави фургона на това място, но нямало издадено такова. Н. съставил докладна записка за обаждането от Д. и заявеното от него относно фургона. Тъй като поставянето на фургон нарушавало режима на защитената територия, определен в чл.17 ал.1 от ЗЗТ, а именно нарушавал забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите, св. Н. -старши инспектор в ••••••••••••••• съставил процесния АУАН, с който приел, че Д. е осъществил нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ, тъй като в периода между 27.12.2023г. до 28.12.2023г., в защитена територия - територията на •••••••••••••••“ (•••••••••••••••)“, зона “Резервати“, резерват „Д.“, Парков участък „К.“, Охранителен участък „Ю.“, местност „З.“ в землището на гр. К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42° 40' 50.6" Е 24° 58' 21.7" е поставил мобилен фургон с размери: дължина 3 метра, ширина 2 метра и височина 2, 5м, състоящ се от метална конструкция с дървена обшивка, монтиран върху едноосен колесар с метален теглич, в нарушение на режима на защитената територия определен в чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), а именно в нарушение на забраната за извършване на всякакви дейности в резерватите. Така съставения АУАН жалбоподателят Д. подписал, като вписал възражения, че не е съгласен с констатациите. Въз основа на така съставения АУАН, оправомощено длъжностно лице издало на 25.04.2024 г. атакуваното наказателно постановление, с което при идентично изложени с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му и индивидуализация на нарушителя, на Д. било наложено на основание чл.81 ал.1 т.1 предлож. 1 от ЗЗТ административно наказание - глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 30.04.2024г., а жалбата срещу него, депозирана на 13.05.2024г., т.е. в срок. Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: тяхната охрана; посещения с научна цел; преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“. Нарушението е индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав, правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционна разпоредба на чл.81 от ЗЗТ, която в ал.1, т.1, предвижда да се наложи глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. Събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И. Н. и П. Х., както и писмените такива, приобщени по делото, съдът ползва при постановяване на решението си. Намира гласните доказателства за безпристрастно депозирани, обективни и безпротиворечиви, явяващи се с пряко значение за обстоятелствата от предмета на доказване по делото. Писмените доказателства са събрани по реда и в изискуемата от закона форма, като същите се явяват в пряка връзка с обстоятелствата от предмета на делото. При така установената и приета фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че жалбоподателят Д. е автор на вмененото му във вина нарушение на чл.17 ал.1 от ЗЗТ. По делото е безспорно доказано, че е поставен фургон в нарушение на забраната на чл.17 ал.1 от ЗЗТ и именно Т. И. Д. го поставил там в периода между 27.12.2023г. до 28.12.2023г., тъй като до след обяд на 27.12.2023г. не е имало фургон на това място, а е установен такъв на 28.12.2023г., като фургона се намирал на територията на резерват „Д.“, видно от показанията на св.Н. и Х.. Изложените обстоятелства по нарушението не се и оспорват от жалбоподателя, напротив, пред служителите на ••••••••••••••• – Х. и Н., Д. не е оспорил, че той е поставил фургона, но възразил, че мястото не е в •••••••••••••••, а в частен имот ползван от него. Що се отнася до мястото на извършване на нарушението, съдът намира, че доказателствата, събрани по делото категорично установяват същото да е в резерват „Д.“, част от територията на •••••••••••••••. В тази насока са категоричните показания на свидетелите Х. и Н., които безпротиворечиво установяват посоченото обстоятелство. Двамата са очевидци на нарушението, дългогодишни служители на •••••••••••••••, отговарящи именно за този район и установяват, че мястото на поставяне на процесния фургон се намира в границите на резерват „Д.“, която е била маркирана ясно на терен, като е имало поставени метални колове и табели с надписи. Така установеното фактическо положение е необорено по делото. Съгласно посочените доказателства, необорени от други такива, описаните в АУАН и процесното наказателно постановление GPS координати, установяващи местонарушението, макар и незадължителен елемент от съдържанието му, се намират на територията на резерват „Д.“, част от територията на •••••••••••••••, което е видно и от приложената схема на местонарушението. Но дори и да се приеме, че имота е частен, то след като същият попада в територията на •••••••••••••••, служителите му са компетентни да извършват проверки и при констатирани нарушения да предприемат съответните мерки по ЗЗТ. Това е така, тъй като не се твърди, а и доказва, че мястото на което е бил поставен фургона е имот, който е изключен от територията на националния парк при прекатегоризирането му през 1999г. Всъщност, дори и поземлените имоти като земеделска земя могат да бъдат част от защитената територия съгласно чл.5, т.2, във вр. с чл.6, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗЗТ, които изрично допускат включване на земеделски земи в защитените територии, а съгласно чл.11 от ЗЗТ - Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. Именно за това според съда е ирелевантно дали Д. е имал разрешение за поставяне на фургона от общ.К., след като поставянето му на това място е забранено със закон. При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредба на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание глоба от 500 до 5000 лева, като е наложил наказание над средния предвиден размер, а именно глоба в размер на 3000 лв. Съдът намира, че така определеното по размер наказание се явява съобразено с тежестта на нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй като поставения фургон е на територията на резерват, където са забранени абсолютно всякакви дейности, освен изрично изброените в чл.17, ал.1 от ЗЗТ, като поставянето на фургон не е сред тях, тъй като уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел, в алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените територии пред други дейности в тях. Видно е и, че жалбоподателят многократно е наказван за нарушения на ЗЗТ. Изброените обстоятелства обуславят по-висока от обичайната за този вид нарушения обществена опасност, поради което и наложеното наказание в размер на 3000 лв. се явява съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. По тези причини деянието не е и маловажно. При този изход на спора, право да получи направените разноски има въззиваемата страна, като видно от представените по делото доказателства те са в размер на 480.00 лв. с ДДС и липсва възражение срещу тази сума. Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът