Решение № 310 от 15.11.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 397/2023 г.

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Приети са за съвместно разглеждане въззивните жалби на „БИЗНЕСКОНСУЛТ“ ООД и помагачът му К. А. П., срещу решение №260019/10.05.2023г. по ТД№1743/2019 по описа на ОС-Варна, с което е бил уважен иск на П. А. П. за отмяна по реда на чл. 74 ТЗ на решения на проведено общо събрание на съдружниците, с които ищецът е бил изключен и са уредени последиците от прекратеното членство. Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение №536/19.07.2023г. (л.31), наред с доклада по оплакванията на страните и неоснователните доказателствени искания. Особеният представител адв. Г., действаща за въззивника „БИЗНЕСКОНСУЛТ“ ООД (дружество, представлявано от ищеца П. П.), се позовава на нарушения при преценката на доказателствата и неправилни фактически изводи за липса на обективно вредоносно поведение на изключвания съдружник, въпреки ясно очертаната тенденция за намаляване на приходите в предприятието до пълното прекъсване на функционирането на обекта, поради лошите условия на предоставена туристическа услуга в къщата за гости и липса на поддържка, в резултат от управлението на ищеца в нарушение на интересите на дружеството. Счита, че съдът не съобразил, че решението за изключване на съдружника, който не е бил в състояние да се справи със задълженията си, е предприето с цел защита на интересите на дружеството и затова искът за отмяната му е неоснователен. В пледоария по същество особеният представител на ответното дружество акцентира върху резултата от действията на изключвания съдружник индикиращ предполагаемите цели на управлението в личен интерес и моли неправилното и незаконосъобразно уважаване на иска да бъде отменено, съответно неоснователната претенция изцяло отхвърлена. Въззивникът К. А. П., чрез адв. Б., като помагач на ответника, също е упражнил правото си на въззивна жалба, с допълнителни оплаквания по неправилно установени от първата инстанция факти. Сочи, че съдът е игнорирал безспорното разпределение на функциите между общо участващи в дейността на дружеството съдружници, наложено приживе на починал по- късно управляващ съдружник – техен баща, потвърдени с показанията на свидетелите и писмено решение на общото събрание, както и установеното нарушение на това разпределение към края на 2016г., когато ищецът П. П. вместо да продължи да изпълнява възложените му задачи е занемарил техническата поддръжка на къщата за гости, стопанисвана от дружеството, иззел е функциите на другия съдружник и е водил еднолично цялостното управление без да отчита надлежно финансовите резултати. Счита, че решаващите изводи за недоказано основание за изключване са останали необосновани. Отделно този въззивник сочи и игнориране на фактите относно нарушенията на общото задължение за въздържане от действия против интересите на дружеството, като се позовава и на новоузнати обстоятелства, които не са могли да бъдат посочени в предупреждението за изключване на съдружника, но представляват основание за санкционирането му (снабдяване с изпълнителен лист срещу дружеството и насочване на изпълнение върху основен актив на предприятието). Пълномощникът на помагача пледира за разглеждане на всяко от провиненията, констатирани на събранието на съдружниците като основания за изключване на ищеца, включително и укриването на информацията за делата на дружеството, както и системното и трайно неизпълнение на възложени с решение на съдружниците задължения за ежедневна поддръжка на съоръжения и инсталации в къщата за гости, които са били занемарени от 2017г. до степен която се отразила на цялостната дейност на дружеството и демонстрира явно желание да се действа срещу интересите на дружеството. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска след установяване на законосъобразност на взетите решения на оспореното събрание. Въззиваемият П. А. П., чрез адв. П. оспорва оплакванията по тези жалби, като се позовава на събраните в първата инстанция писмени доказателства относно обстоятелствата, посочени от ответното дружество във връченото предупреждение като основание за изключване на съдружник. В пледоарията по същество представителят на ищеца възразява за необосновано позоваване на каквито и да са други нововъзникнали факти, които не са били обявени като основания на предстоящото изключване. Пледира за точно установяване на съдържането на предходните актове на дружеството и произтичащи от тях задължения за този съдружник, както и на конкретно поведение, описано като увреждащо за дружеството и по – специално недоказаното умишлено поддържане на техническа неизправност на системите в хотела. С доводи за обосновани с всички доказателствени средства правилни изводи на първата инстанция за липса на основания за прилагане на най-тежка санкция спрямо управляващия съдружник, моли за потвърждаване на решението за уважаване на основателната претенция за отмяна на незаконосъобразното изключване и обусловени от него решения на общото събрание на съдружниците. Претенции за определяне на разноски за двете инстанции са обявили въззивникът – помагач и въззиваемата страна, конкретизирани в списъци (л. 44 и 41), като размерът на хонорарът на адв. Б. е оспорен като прекомерен. За да се произнесе по въззивната жалба, съдът съобразява следното: Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС). С обжалвания акт е бил уважен конститутивен иск за защита на членствени права на ищеца в ООД. Претенцията е била основана на твърдения за наличие на членствено правоотношение на ищеца към 14.10.2019г. в ответното дружество, притежавано от двама съдружници – ищецът и помагачът, встъпил на страната на ответника. В хода на делото е приключен преюдициален спор за отричане на последици от предходни решения за промени на членския състав на същото дружество(по т.д. 1558/2019г на ВОС), поради което, тези твърдения, съответни и на оповестени в ТР обстоятелства относно състава на съдружниците, формиращи колективния орган на ООД към момента на вземане на процесните решения, очертават надлежната легитимация на главните и подпомагащата страни (Решение № 79 от 30.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 680/2010 г., I т. о., ТК). Предвиденото в чл. 74 ал. 1 ТЗ потестативното право на съдружника е упражнено в рамките на преклузивния срок(изтекъл на 28.10.2019г.), като пораждането му е обосновано с твърдения за незаконосъобразност на провеждането на събранието, поради допускане на свикването и провеждането му от К. П., чието членство вече е било прекратено, поради липса на отчетено мнозинство при гласуването и липса на основание за изключване на П. П. след ненадлежно връчено предизвестие и липса на виновно поведение на този съдружник. Незаконосъобразността на останалите решения на това събрание е обоснована с нарушения на кворума и мнозинството, произтичащи от неоснователното отричане на членството на изключения вече съдружник. Обжалваното решение е изцяло съответно на това допустимо сезиране (т.2 от ТРОСТК 1/2020 на ВКС). Защитата на ответното дружество е осъществена чрез особен представител, назначен поради явен конфликт на интереси между представлявания ответник („БИЗНЕСКОНСУЛТ“ ООД) и управляващия това юридическо лице законен представител П. П., упражнил личното си право на иск като съдружник. В срока за отговор ответникът е оспорил претенцията, като насрещно е обосновал възражения за наличие на всички законови изисквания за вземане на решенията на общото събрание и е оспорил твърденията за добросъвестно изпълнение на задълженията на съдружника. Към момента на предявяване на иска не е бил приключил преюдициалния спор, поради което не е бил очертан интерес на незаконосъобразно освободеният съдружник К. П. да действа в интерес на дружеството. Едва след стабилизиране на решението, чието конститутивно действие възстановява с обратна сила във вътрешните отношения между юридическото лице и участващите в него съдружници членството на този съдружник, той е встъпил по реда на чл. 218 ГПК в настоящото производство, но само за да подпомогне дружеството в отричане на предпоставките за отмяна на новото решение. Затова защитата, която този помагач упражнява чрез възражения срещу процесното потестативно право на ищеца не може да надхвърли твърденията, с които дружеството вече е обосновало законосъобразността на взетите решения, респективно предмета на делото не може да се разшири с каквито и да са други, непосочени в оспорваните сделки-решения факти и обстоятелства. Именно такива са обаче твърденията за неизпълнение на други задължения за лоялност и продължаващо и след провеждане на процесното събрание недобросъвестно поведение на изключения съдружник П. П., изложени в становището на помагача (л. 208 от делото на ВОС), които и въззивният съд изрично е изключил като неотносими към спора оплаквания по фактите, изложени в жалбата на този въззивник. В тези рамки на упражнена от насрещните страни процесуална защита следва да се проведе и въззивния контрол по разрешаването на спора по същество. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна: Във въззивните жалби няма оплаквания, свързани с процедурните нарушения на закона или дружествения договор, които представляват самостоятелни основания на потестативното право (решение № 74 от 14.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 633/2010 г., I т. о., ТК), поради което въззивният съд намира за вече безспорно между страните, че събранието е било редовно свикано и проведено при спазване на изискванията за кворум и мнозинство и решенията на колективния орган са надлежно изявени и документирани в протокола. В тази връзка следва да се зачете и решението по т.д. 1558/2019г на ВОС, с което е отменено изключването на съдружника К. П.. От 27.10.2022г( когато влиза в сила съдебния акт, обвързващ както дружеството, така и всички негови членове) във вътрешните отношения не може да се обосновава концентрирането на правото на членство само в лицето на П. П.. Доколкото и междувременно не са настъпили други промени, К. П. е възстановил правата си на член такива, каквито са съществували към 17.09.2019г. (Решение № 133 от 15.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., II т. о., ТК). Затова това лице може да се легитимира като съдружник както към 11.09.2019г., когато е упражнил правото си да поиска от управителя свикване на събранието за вземане на решения по въпроси от неговата изключителна компетентност (чл. 138 ал.2 ТЗ), така и към 14.10.2019г., когато е участвал в събранието и е упражнил правото си на глас при лимитиран кворум (чл. 137 ал.3 ТЗ). Спорните въпроси, за които са посочени и оплакванията по установените от първата инстанция факти, се концентрират по твърденията за материална незаконосъобразност на обуславящото решение по чл. 137 ал.1 т. 2 пр.2 ТЗ, като основание на потестативното право на ищеца. В тази връзка на първо място следва да се изяснят обстоятелствата, посочени като основания за прекратяване на членството, предвидени в законова хипотеза на чл. 126 ал. 3 ТЗ. Няма спор между страните, че предупреждението за изключване, въз основа на което е взето оспорваното решение се съдържа в документа, връчен като нот. покана, с peг. № 6736, том 3, акт № 154 от 11.09.2019г. на Нотариус № 195( л.12-13). Описаните в предупреждението нарушения на съдружника П. са изложени в две групи обстоятелства. Една от тях визира неизпълнение на задължения, конкретизирани недвусмислено като възложени с решение на дружеството от 03.02.2013г., а в другата група са изброени по-конкретни неблагоприятни за дружеството резултати от поведение на управляващия съдружник: неизправно техническо състояние на определени системи на хотел „Вила Дива“, липса на отчет на приходите от настаняване на туристи и укриване на информация за приходи и разходи 2017г. и 2018г. Макар действия от тази група да визират поведение, осъществено от ищеца като управител, те могат да обосноват санкциониране на управляващия съдружник с изключване (т.3 от ТРОСТК № 1/2020 г. на ВКС). И двете групи обстоятелства са посочени като фактически основания в оспорваното решение като и следва да бъдат установени от ответното дружество. Допълнително включената в предупреждението най-обща формулировка на недобросъвестно управление и некачествено стопанисване на хотела не е била възпроизведена в решението на събранието и съответно е извън предмета на спора и не можа да бъде допълнително конкретизирана с нови факти и обстоятелства. За установяване на нарушението на основно задължение на съдружника(чл. 124 от ТЗ) ответното дружество е посочило протокол с безспорно съдържание (л. 17 от делото на ВОС), в който е удостоверено, че на 03.02.2013г. съдружниците единодушно са разпределили функции, съответни на основната хотелиерска дейност на дружеството между двама от общо четиримата съдружници, като П. П. е бил натоварен с функции на „завеждащ технико-икономическите въпроси“, а К. П. е посочен като управител на търговския обект. Към този момент, според справката в търговски регистър, дружеството е било управлявано от Ангел П., съхранил представителните правомощия до края на годината, когато по здравословни причини с единодушно решение на съдружниците от 26.01.2014г. е бил освободен. На негово място за „временно“ изпълняващ длъжността управител е назначен П. П., като след указания на длъжностно лице по регистрацията, волята на съдружниците е била пояснена с друг вариант на протоколиране на взетото решение (л. 216), в който мандатът на окончателно избран управител е ограничен до 1 година. До провеждането на процесното събрание през октомври 2019г. обаче няма никакви данни дружеството да е отчело изтичането на мандата и да е избрало друг управляващ, дори и след като освободените от починалия съдружник Ангел П. дялове са били поети от останалите съдружници – негови наследници на събрание, проведено на 10.07.2015г. Напротив, в поредицата от събрания на 28.03.2014г., 26.06.2015г., 24.06.2016г., 14.06.2017г., 14.06.2018г. за приемане на годишни резултати от дейността за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. (представяни периодично в регистъра при обявяване на годишни финансови отчети), съдружниците единодушно са одобрявали изготвените именно от П. П. като ръководител на предприятието счетоводни документи, в които са оповестявани балансови стойности на активи (производствената хотелска база, вземания и касова наличност) и пасиви, отчитани са приходите от дейността (като услуги) и разходите (за материали, външни услуги, за персонала и амортизациите на ДМА) и натрупването на текущата загуба от производствената дейност за този период. Съпоставката на тези общо известни документи със съдържанието на решението от 2013г. сочи, че разпределянето на функции, чрез които всеки от братята П.и да осъществява с лични усилия общата дружествена дейност, е било обусловено от общото ръководство на предприятието, осъществявано приживе само от техния баща. След като обаче той се е оттеглил и управлението е доверено еднолично на П. П. значението на предходното „вътрешно“ разпределение вече е необосновано и може да съхрани само доколкото е съвместимо с новите правомощия на управителя. Затова, дори и да не е отменено изрично, само по себе си решението от 2013г. трудно може да се възприеме като такова конкретно изискване на определено поведение от ищеца, което да се квалифицира като задължение по смисъла на чл. 124 ТЗ. Дори да се отчете обаче, че възложените отговорности по техническо- икономическите въпроси не са отпаднали до 2019г., то по делото не са събраха доказателства за конкретно неизпълнение на задачите на ищеца, така както са били конкретизирани в предупреждението от 11.09.2019г. Напротив, действия на съдружниците, съответни на разпределените функции, са били обсъждани на извънредното събрание на съдружниците от 04.08.2017г. (л.19 от делото на ВОС), когато след напускане на иначе явил се на това събрание К. П., с мнозинство от 73%( формирано от гласовете на П. П. и майка му Е. П.а) са взети решения, чиято валидност е била установена по съдебен ред (по т.д 1558/2019г. на ВОС). Именно на това събрание е констатирана необходимост от назначаване на необходим персонал за обслужване на хотела и К. П. е бил задължен да регистрира и занапред на касовия апарат приходите от нощувки и да води касова книга (което задължение съответства на трудовите му функции на управител на търговския обект), като е изискан отчет от него за инкасирани в периода 2015 – 2017г. дружествени средства в размер от близо 7000лв., невнесени по банкова сметка на дружеството. Същевременно са остойностени вече положените фактически лични усилия от П. П. за техническата поддръжка на къщата за гости „Вила Дива“ на стойност 10 826лв., като тази стойност е призната за получен от дружеството заем, но и е решено и да се сключат договори за подсигуряване на такава поддържка занапред със специални договори. Явно е, че към този момент сътрудничеството между двамата братя вече е нарушено, а именно то е било в основата на първоначалното „разпределение“ от 2013г., тъй като функциите на двамата братя са били корелативни: ако К. не е инкасирал нощувки и не е водил касова книга, наличността на касата не може да бъде засичана ежеседмично от П.; ако К. не констатира чрез контролирания от него работен персонал възникнали по хотела повреди и не ги обяви в тетрадка, П. не би могъл да поддържа в добро състояние кранове, казанчета и брави; ако К. не води регистрите на настанени туристи, не наема камериерки и не прави разходи за консумативи и инвентар, П. не бил могъл да уточнява себестойност на предлаганата услуга, да планира и да обобщава нужна за ценообразуване статистика и да актуализира ценоразписа; съответно ако П. не снема показания на отчетните уреди, К. не би могъл да плаща ток и вода. Затова, когато дружеството чрез върховния си орган е изискало отчета на К. по касовите постъпления и е приело изпълнение на П. като техническа поддръжка за целия период до 2017г. на практика е признало както надлежно престиране на лични усилия на П. П. в съответствие в функциите му (включително поддръжка на ел. мрежа, следене на състояние на сондажа, езерото и септична яма, поддържка на кранове, казанчета и брави), така и липсата на съдействие на другия съдружник, което обективно осуетява добросъвестно изпълнение на задълженията по планиране и ценообразуване(уточняване на средно-месечна себестойност на нощувка и актуализиране на ценоразпис и ежеседмична инвентаризация на касата). След тези решения дружеството не може да отрича изпълнението на първоначалното разпределение на функции, възложено на П. П. с решението от 03.02.2013г., поне по отношение на ежедневна техническа поддържка и съгласуване на цени и засичане на каса. Самият К. П. като съдружник също е обвързан с акта на дружеството и ако не се позове на новопредложено от своя страна съдействие, също не би могъл отново да повдига въпрос за неизпълнение на тези функции на ищеца, особено по повод на санкциониране за най-тежко нарушение. Допълнително въззивният съд преценява посочените от ищеца и установими като общоизвестни, оповестени в социални мрежи и специализирани сайтове за предлагане на туристически услуги, публикации на контакти, местонахождение и възможности за настаняване на туристи в хотел/къща за гости „Вила Дива“ със съответно фото-представяне както на интериора, така и на парковия екстериор. Линкове към специализираната страница на хотела http: //villadivavarna.com/vd/, активна и понастоящем се предлагат и в интерактивни приложения с карти на региона, а към тях се установяват и положителни отзиви на почиващи от 2015г. При това положение няма съмнение, че информацията за това място за настаняване е била разпространена до типични ползватели, търсещи туристическа услуга от такъв тип (нискобюджетен, семеен хотел), което покрива и нуждите от реклама, а източникът на тази информация се поддържа трайно и системно с технически средства. В тази насока са и платежните документи за направените разходи през 2014г. 2015г. и 2018г. за информационни услуги по ползване на домейн за страницата на хотела и рекламните услуги по представяне на обекта в туристически справочници (л.40-45). В решението от 03.02.2013г липсва конкретно задължение за П. П. за съгласуване на всички фактури относно дружествените разходи. Напротив, доколкото осигуряването на консумативите и плащането на доставките е било задължение на хотелския управител, разходите за тях е следвало да се отчитат с платежни документи, които другите служители да предават на П. за съхранение, осчетоводяване и икономически анализ. Дори и да се приеме, че функцията по техническа поддържка включва и правомощие да се разходват и суми за ремонти или подновяване на инсталациите, то поетите от техническия ръководител задължения според изброените в решението от 3.02.2013г. функции е следвало да се отчетат като разход на дружеството при представяне на документите на счетоводителя, а не на хотелския управител. Така въззивният съд не установява да е доказано нарушението, обявено като основание за налагане на санкция по чл. 126 ал. 3 т.2 ТЗ в предупреждението, връчено на ищеца. Доколкото законът изисква преди изключване съдружникът да бъде предупреден за конкретните допуснати от него нарушения, дружеството не може да обсъжда други, непосочени в предупреждението свои актове, с които съдружникът не се е съобразил. Затова и посочените при обсъждане на поведението на изключвания съдружник нарушения на някакви други уговорки от края на 2014г. принципно не могат да обосноват основание за изключване. Отделен е въпросът, че такива нарушения не се и доказват. Нито в решението от 26.01.2014г., когато бащата Ангел П. се е оттеглил от управлението, нито по друг повод, доказан в настоящия процес са били протоколирани някакви ограничения на едноличното представителство на П. П., които да изискват от него да съгласува предварително с К. П. дружествените разходи, а годишните отчети, съставени от новия законен представител, включващи и стойности на разходите са одобрявани единодушно от всички съдружници без възражения в края на отчетните периоди. При това положение и въззивният съд достига до извод за липса на основание за изключване на съдружника поради неизпълнение на конкретно възложено му поведение с решение на съдружниците и оплакванията за необосноваността на това заключение се оказват неоснователни. Второто основание, обосновало санкционирането на ищеца се свързва с конкретно поведение, квалифицирано както в предупреждението, така и в оспореното решение като целенасочено увреждане на интересите на дружеството чрез умишлено поддържане на неизправност на техническите системи за отопление чрез слънчеви колектори, хидрофорната, поливната и пречиствателната система на езерото и канализацията на кухнята, както и укриване на информация за извършваната основна хотелиерска дейност през 2017г. и 2018г. и отчитане на приходите и разходите за тези две години. За разлика от предходното основание, за така обявената от дружеството хипотеза на чл. 126 ал.3 т.3 ТЗ, значение има не толкова съответствието на поведението на съдружника с определени параметри, изисквани от върховния орган, а онзи неблагоприятен за дружеството резултат, който не е случайна последица, а цел на злонамерено поведение. Събраните доказателства обаче не установяват тези характеристики на вредно за дружеството поведение. По делото са били назначени вещи лица с различни специалности. От заключението на счетоводителя се установява, че хотелиерската дейност е прекратена към март 2019г., след което не са отчитани регистрирани туристи и приходи от нощувки, а в предходните две години общият брой на настаните лица е сходен, като е характерен пик на гостите през юли и август, когато е достигнат едва 20% от капацитета на хотела, а през останалото време настаняването е рамките на 1-3, рядко 5%. Значителната част от приходите за 2017 – 2018г. са касови плащания, които са били отчитани с касов апарат и според проверката на вещото лице Банков, счетоводно отразените сделки са отчитани периодично и в дневниците за продажбите, оповестени в НАП и декларациите за облагане с туристически данък, а счетоводните записи на касовата книга и счетоводните регистри за стопанските операции съответстват и на годишните инвентаризации в предприятието. Приходите от тези две години (по 14 х.лв) са съпоставими с приходите, отчетени за предходния период 2014 -2016г.( 18, 12 и 17 х.лв), в одобрени от съдружниците ГФО. Както първоначалната, така и повторната техническа експертизи са били основани на огледи, извършени от вещите лица през 2023г.(повече от три години след прекъсването на настаняване на туристите), като и двете независимо работили вещи лица са констатирали годност да използване, т.е. изправност на системите за ел.захранване, водоснабдяване, канализация, поливна система и филтрация на езерото, макар и в.л. Гроздев да признава и нужда от рехабилитация след дългосрочно спиране на ползването им и частичен демонтаж на съхранени на склад елементи и евентуално по-специализиран ремонт на амортизирана система за затопляне на вода в соларни панели. И двамата експерти не са констатирали следи от умишлено повреждане на техника и съответствие на документираните покупки на материали с текуща поддържка до 2016г. Въззивният съд не намира основание да не кредитира тези заключения, дори и при съобразяване на обстоятелството, че върху техническото състояние на системите е можело да се въздейства не само в хода на процеса, но и в периода от 2019г. до огледите на вещите лица. Преценката за техническа годност, макар и след необходима след престой профилактика и допълнителен монтаж на отделените от системите, но работещи детайли, е резултат от професионалния опит и специалните знания на инженерите, а те включват и уменията по заварено актуално състояние да се установят типични причини за него при отчитане на естествено въздействие на времето и обичаен начин на експлоатацията в миналото, като те се разграничат от стопанисване, влошаващо качеството на системите. В първата инстанция са изслушани показания на свидетели, които сочат свои преки впечатления от техническото състояние на системите, осигуряващи работата на търговския обект, като периода на възприятия на св. Д. П.а и А. П.а (назначени като камериерки до края на 2016г.) отчасти съвпада с този на св. Х.а (приятЕ. на К. П.), която, наред със св. Х. (неин син), споделят и за следващи посещения до 2017-2019г. Докато първите две свидетелки описват нормално функциониращ хотел, ползван от гости за настаняване в 11 стаи с топла вода, озеленен парков кът с поливни растения и езерце с рибки, другите двама сочат значително по-лошо състояние на обекта – липса на топла вода и отопление, неработещ фонтан и замърсено и засушено езеро, неполивана градина. Същевременно Х.и признават, че са гостували на К., който е ползвал служебни помещения като управител на хотела, но не са отсядали в стаите, предназначени за обслужване на гости на хотела. Съвкупната преценка на тези показания с заключенията на експертите, сочи, че родствена връзка на свидетелките П.и не е повлияла върху достоверността на показанията им, тъй като описват обективно състоянието на материалната база (съответно на заключенията на техническите експерти) и търговската експлоатация (документирана в търговските книжа) до момента, в който участието на двамата братя в дейността на дружеството е било съответно на първоначалното разпределение на функциите им до средата на 2017г., потвърдено на събранието от 04.08.2017г. Те посочват, че К. е бил управител на обекта, настанявал е пристигащите гости, обслужвани по обявен на рецепция ценоразпис, като нощувките са отчитани от него с касов апарат. Съответно в този период П. е оправял дребни технически проблеми (подмяна на електрически крушки), понякога също е отчитал нощувки с касовия апарат. Затова депозираните общо показания на Х.и за цялостно и начално влошено състояние на техническата база не може да се отнесе към този период и съдът преценява, че впечатленията им са повлияни от последните години, след преустановяването на хотелските услуги и особено след влошаване на отношенията между съдружниците, като в тази връзка е показателно, че и двамата сочат само инцидентни срещи с обслужващ персонал(чиято липса е установена на събранието на 04.08.2017г.). За разлика от дъщерите на ищеца, които като камериерки пряко са можели да възприемат в детайли обслужването на гостите, настанявани в хотела до 2016г., другите свидетели имат само по-общи впечатления от общо достъпните зони и конкретно от служебния офис, ползван изключително от К.. Само св. Х.а препредава с показанията си оплаквания на туристи, но тези показания остават изолирани и неконкретизирани като точен период. Показанията на двете групи съдът съпоставя и с общодостъпна информация в социални мрежи и сайтове за предлагане на туристически услуги, в които се установяван положителни отзиви на почиващи от 2015г. и установените по счетоводните данни за приходи от реално настанени туристи през 2017г.и 2018г. в размери, които не са били достатъчни за извършване на инвестиционни разходи по съществени ремонти и подновяване на съоръженията. При положение, че още на събранието в средата на 2017г. е било констатирано изразходването на внесените в дружеството допълнителни средства от съдружниците и липса на възможност за ползване на разполагаема касова наличност (набрана от предходни приходи, но невнесена от подотчетно лице) за необходимата специализирана поддръжка на съоръженията, спирането на експлоатацията на отоплителната система и ползването на езерото, включително и чрез отделяне на елементи, съхранени на склад ( водната помпа и филтъра за езерото) не може да се приеме за злоумишлено действие. Такова би било бездействие на управляващ съдружник, който разполага с достатъчно средства да организира нужни ремонти и рехабилитации и то само ако разходите по привеждането в действие на тези амортизирани системи би било адекватно на планираните приходи от експлоатация. Явно е, че след активния летен сезон на 2018г. когато майката на П. и К. се е оттеглила от участието си в това дружество и двамата братя са придобили равни права, търговската дейността е намалена и фактически преустановена в началото на 2019г., а при това положение дори да не са правени разходи за поддръжка на съоръженията и това да е намалило възможностите за ползването им, това не може да приема за резултат само на субективното отношение на управляващия съдружник. Отделно от това, не само че не се установява умишлено неподдържане на системите до 2018г., но няма и никакви доказателства, че дори те да не са поддържани ефективно, това е повлияло негативно на дейността на дружеството. Напротив, активният сезон и през двете години е проведен със заетост на леглова база, осигурила приход сходен с този за предишните години и изолираните показания на св. Х.а относно някакви оплаквания на туристите не могат убедително да установят, че именно техническото състояние на отоплителна инсталация, парковата поддържка и канализация на кухня е осуетило запълването на капацитета на обекта и така е осуетило ползи в интерес на предприятието. Не се установява и безотчетност на касови приходи от дейността през 2017г. и 2018г. и укриване на информацията за приходи и разходи на предприятието в този период. Годишният отчет за 2017г. е бил приет единодушно на събранието на 14.06.2018г., с което съдружниците са признали, че са запознати с всички икономическите параметри на дейността за тази година. Отчет за 2018г., който е бил съставен в срока по чл. 38 ал.1 ЗСч (30- юни на следващата година) е бил докладван на събранието на 17.09.2019г. и макар да не бил одобрен законосъобразно, наличието му е било известно на съдружниците, които са били длъжни до отмяната на решението от тази дата да съобразяват поведението си с него. Затова, дори към момента на връчване на предупреждението на 11.09.2019г. да е липсвала информация за приходи и разходи за 2018г., то такава липса вече не е съществувала при разискванията на недобросъвестното поведение на ищеца на 14.10.2019г., когато съставения отчет вече е бил оповестен. Нито вещото лице – съпоставило първичните документи, вкл. разписките за инкасирани нощувки в брой по касовия апарат и платените по банков път резервации с декларираните пред публичната администрация информация, нито свидетелите сочат преки впечатления за настаняване на туристи, което да не е било отразено в отчетите на предприятието. Позоваване на друг вид „укриване“ на информация е ирелевантно за недобросъвестно увреждане на интересите на дружеството. Управителят на дружеството не дължи запознаване на съдружниците със свои оперативни бележки и дори и те да не са били оповестени като счетоводни данни, това не може да навреди на дружеството, чието финансово състояние следва да е документално обосновано. Затова, ако вещото лице не установява разминаване на документацията с оповестени стойности в отчет за приходи и разходи за целия период на 2017г., 2018г. и началото 2019г., то каквито и да са били „укритите“ бележки на управителя, отказът му да ги предостави на другия съдружник не може да се квалифицира като действие срещу интересите на дружеството. Въззивният съд съобразява, че през 2019г. управителят П. П. е прекратил и трудовите функции на хотелския управител К. П., с което правата на този съдружник са сведени до гарантирания по закон контрол върху дейността на управителя, и затова като е отказал да го информира, ищецът може да е накърнил само личните му права, но не е застрашил функционирането на предприятието. Основание за налагане на най- тежката санкция по чл. 126 ал.3 ТЗ обаче е засягането на дружествения, а не на индивидуалния интерес на членуващите в юридическото лице съдружници, и затова предупреждението за налагане на наказание не може да се тълкува в смисъла, влаган от въззивника-помагач. Като се отчете и предприемането на действията по прекратяване на дейността поради липса на разбирателство на двамата вече равнопоставени съдружници и отправените насрещно предупреждения за изключване на всеки от тях след юни 2019г., не може да се обоснове краен извод, че дейността на дружеството е била затруднена именно от липсата на своевременно представен от управителя за одобрение от събранието годишен счетоводен отчет за 2018г. При това положение нито едно от посочените в предизвестието и обсъдени на събранието като провинения на ищеца не може да ангажира негова отговорност за целенасочени умишлени действия против интересите на дружеството. Дори да се приеме, че при изключването дружеството се е позовало и на конкретните обстоятелства, отразени в разискванията, протоколирани на общото събрани, то сами по себе си те очертават не толкова вредоносно за самото дружество управление, колкото несъгласие на неуправляващия съдружник с едноличния начин на управление на дружествените дела. Доколкото обаче несъгласният съдружник няма правомощия да наложи волята си като мнозинство, управляващият съдружник не може да бъде санкциониран с лишаване от дружествени права само защото упражнява самостоятелно управленските функции. В заключение, въззивният съд не намира за установено и основанието по чл. 126 ал. 3 т.3 ТЗ, послужило като мотив за изключване на ищеца. Решението, прието на 14.10.2019г. от общото събрание по т. 1 от дневния ред е взето в нарушение на изисквания на закона и това е достатъчно за да бъде то отменено. До същия извод е достигнал и първоинстанциионния съд и затова оплакванията на въззивниците са неоснователни. Възстановяването на членството на П. П. към този момент изисква и зачитането на правото му да участва в състава на събранието при вземане на следващите решения за дейността на дружеството. Затова не са съобразени с изискванията на закона и и промените, протоколирани на същата дата, установени като резултат от еднолично притежание на капитала от К. П.. Претенцията на ищеца за отмяна на всички решения, предмет на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ е основателна. Изводите по същество на двете инстанции съвпадат и затова обжалваният акт следва да се потвърди. По разноските: Поради съвпадащия резултат по същество определянето на разноските в първа инстанция не следва да се ревизира. Въззивниците следва да понесат разноските по разглеждането на неоснователните жалби от настоящата инстанция. Доколкото встъпилото като помагач на ответника трето лице е упражнило самостоятелно свое право на жалба, то отговаря за разноските, направени от насрещната страна, наред с подпомагания въззивник (чл. 78 ал. 10 ГПК). В неоспорения списък (л.41) въззиваемата страна е обявила разход от 1250 лв, авансирани за изплатено възнаграждение на особения представител – жалбоподател и 1200лв хонорар на адвоката, извършил защита в настоящата инстанция, удостоверен като изплатен в брой в представената към списъка разписка. Сборният доказан размер на разходите 2450лв следва да бъде възложен за плащане на двамата въззивници, предявили неоснователни жалби (чл. 78 ал. 3 ГПК). Отделно от това, дължимата в полза на въззивния съд държавна такса от 40лв за разглеждане на въззивната жалба на дружеството е останала несъбрана и следва да се възложи на представляваната от особен представител страна (т. 7 ТРОСГТК 6/2012 г.на ВКС). Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд