Решение № 766 от 12.12.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 969/2023 г.

Производството е по реда н чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по частна жалба на „Датра“ЕООД, ЕИК 175165180, чрез управителя Т. Т. насочена против Решение № 1341/07.11.2023 г., постановено по т. д. № 1836/2023 г. по описа на СГС, ТО, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството настоящ жалбоподател против Отказ рег. № 20231003082012/04.10.2023 г., постановен по заявление А4 с вх.№ 20231003082012/03.10.2023 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа се, че процедурата по увеличаване капитала на дружеството посредством парична вноска в капитала на дружеството от новоприет съдружник е изпълнена надлежно, поради което и отказът на ДЛР да впише поисканите промени се явява неправилен, като такова, поради споделяне на съображенията му, се явява и първоинстанционното решение. Поддържа се спорният по делото въпрос дали вписаният запор върху дружествен дял препятства извършването на действия на разпореждане със същия, съответно - представлява ли такова действие ефективното увеличаване на капитала на дружеството, чрез записване на дружествени дялове от новоприет съдружник да е разрешен неправилно и в разрез с нормите на чл.517, ал.1 ГПК и чл.451-чл.453 ГПК, с оглед правната природа на запора върху дружествен дял, респ. - правните последици от него за кредитора, длъжника и дружеството. Поддържа се наличието на вписан запор върху дружествени дялове да не представлява пречка за прехвърлянето им и изобщо за разпореждането с сят, поради което и няма основание да бъде отказано вписването на настъпилите в резултат на това разпореждане промени, защото последните се свеждат до непротивопоставимост на разпоредителното действие по отношение взискателя. Вписването на увеличението на капитала не създавало пречка за последния, който се ползва от вписания запор, да се удовлетвори посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид че предмет на запора е самия дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагане на запора и може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване дружеството по реда на чл.517 ГПК. По изложените съображения се иска от настоящата инстанция да отмени отказа на ДЛР и решението на СГС, с което той е потвърден, като се задължи АПв да извърши вписване на обстоятелствата, заявени със заявление А4 с вх.№ 20231003082012/03.10.2023 г. В отговора по частната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение. Софийският апелативен съд, в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното: Жалбата на „Фото Волт Пчелина“ЕООД е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, в съответната форма и подписано. При преценка на оплакванията за неправилността му, решаващият състав съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред АВп е било образувано по заявление с вх. № 20231003082012/03.10.2023 г., с което е поискано вписване промяна на обстоятелства, подлежащи на вписване по партидата на „Датра“ ЕООД, ЕИК 175165180, представлявано от управителя Т. Н. Т., а именно: 1/ увеличаване на капитала на дружеството от 5 000 лв. на 25 000 лв.; 2/ приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала на дружеството; 3/обявяване на нов дружествен договор. Към заявлението са били приложени и съответните документи, установяващи настъпване на обстоятелствата, чието вписване е поискано - протокол от общо събрание на дружеството; актуален дружествен договор; документ за внесен в банка капитал; два броя декларации - по чл. 129, ал. 2 ТЗ, във вр. с чл.129, ал.1 ТЗ; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове.; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно. Произнасяйки се по заявлението на 04.10.2023 г. ДЛР е постановило атакувания пред СГС отказ № 20231003082012/04.10.2023 г. Според изложените мотиви в същия ДЛР не установило съответствие на заявените за вписване обстоятелства със закона, тъй като на 14.03.2023 г. в ТРРЮЛНЦ е вписано налагането на запор върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала Т. Н. Т. в полза на „Българо- Американска Кредитна банка“АД, извършено въз основа на запорно съобщение от ЧСИ М. Ц. с район на действие - СГС, по образуваното пред нея изп. дело № 20238400400200. Според чл. 451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишавал от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не можел, под страх от наказателна отговорност, да изменя, поврежда или унищожава вещта, а при липса на други специални норми в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествени дял, освен по отношение на налагането му (чл. 517 ал. 1 ГПК), следвало на общо основание да се прилагат правилата, касаещи правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на длъжника - било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Предвид на посоченото ДЛР е приело запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517, ал.1 ГПК, да има същото действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, което сочело на приложимост на чл. 451 ГПК. Приело е още, че в случая при увеличаването на капитала на дружеството чрез приемане на съдружник, който да запише всички дялове от увеличението, се стига на практика до изменение на запорирания дружествен дял - макар формално неговата номинална стойност да оставала същата, към момента на налагането на запора притежаваните от длъжника Т. Т. дялове с номинална стойност 5 000 лв. съставлявали 100 % от капитала на дружеството. Така при евентуалното прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 от ГПК, кредиторът вписал запор, ще има право да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника, който ще се определи от пазарната стойност на цялото имущество на дружеството. Но ако капиталът на дружеството бъде увеличен с приемане на съдружник, тогава кредиторът, вписал запор, ще може да се удовлетвори само от дружествения дял на Т., който ще съставлява 20 % от балансовата стойност на имуществото. Поради това и макар че чрез исканото вписване Т. Т. да не се разпорежда със запорирания си дял, се стигало до изменение на правата, което било недопустимо според нормата на чл. 451, ал. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е споделил тези мотиви на ДЛР, които счел за съответни на установимото от ГПК и ТЗ касателно обезпечаването на кредитора, чрез вписване запор върху дружествен дял на длъжник, отчитайки липсата на задължителна практика на ВКС по спорния въпрос в обратната насока. Решаващият въззивен състав намира изразеното по-горе становище за несъответно на приложимия материален закон и процесуален закон, както и на постановената съдебна практика по приложението му / Решение № 835/28.12.2006 г. по т. д. № 472/2006 г., I т. о описа на ВКС, I ТО, Решение № 164/22.03.2021 г. по т.д. № 208/2021 г. по описа на САС, Решение № 385/30.06.2021 г. по т.д. № 574/2021 г. по описа на САС/. Според тълкуването, дадено с цитираните съдебни актове, което изцяло се споделя от настоящия състав, наложеният запор върху дружествен дял не може да бъде считан като запор върху вземането на съдружника за ликвидационен дял. Такова вземане /за ликвидационен дял/ не съществува към датата на налагане на запора и същото би могло да възникне само при проведен успешно иск по чл. 517 ГПК. В случая по делото не се твърди, нито са налични доказателства да е настъпил преобразователен ефект на влязло в сила конститутивно съдебно решение по последния иск, с което търговското дружество е прекратено, като на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратеното членство ще се уредят по баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. С оглед правния характер на запора, като вид обезпечителна мярка се налага, че забраната за разпореждане с дружествен дял не може да бъде приравнявана на забраната за разпореждане с имуществото на търговското дружество, което е динамична величина. Ето защо и т.к. имуществените отношения на съдружника, върху чиито дружествени дялове е наложен запор, с прекратеното търговско дружество ще бъдат уредени в един бъдещ /несигурен/ момент /арг. от чл. 125, ал. 3 ТЗ/, е правно необоснован изводът, че запорът следва да брани и размера на ликвидационният дял на съдружника, разбиран като припадаща му се част от имуществото – активи и пасиви на дружеството. Такова тълкуване би се приравнило на забрана за дружеството да осъществява каквато и да е дейност след наложен запор върху дяловете на съдружник в същото дружество, за да не се достигне до евентуално намаляване на имуществото, съответно - според застъпеното становище от ДЛР и от първоинстанционния съд по тълкуването на чл. 451, ал 1 ГПК такова действие се приравнява на изменение или повреждане на запорирания актив – дружествен дял. Не могат да се споделят и доводите за увреждане правата на кредитора на едноличния собственик на капитала по причина на приемането на нов съдружник и увеличение на капитала на дружеството. Вярно е, че в този случай процентното участието в капитала на дружеството на длъжника намалява, но привличането на нов капитал и нов съдружник има за призната от закона цел обединяване на усилията и средствата на тези лица за извършване на търговски сделки – чл. 63, ал. 1 ТЗ, респективно очаквано увеличение на имуществото на дружеството и на бъдещия ликвидационен дял на съдружника, а не намаляването на последния и по този начин увреждане интереса на кредитора. На отделно основание нормите на чл.451, ал.1 ГПК и чл.452, ал.1 ГПК дефинират като единствено законови последици от нарушението им относителната недействителност на разпорежданията спрямо взискателя /евентуално присъединени в последствие взискатели/, респ. - евентуална наказателна отговорност за длъжника. Последните обаче не попадат в кръга на обстоятелствата, които подлежат на проверка по реда на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ от ЗЛР. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени, като се отмени и отказът на ДЛР по заявление А4 с вх.№ 20231003082012/03.10.2023 г. и се укаже на ДЛР да впише поисканите с него промени по партидата на „Дарта“ЕООД. Така мотивиран, Софийски апелативен съд, ТО, V-и състав