Решение № 286 от 18.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 14095/2021 г.

5 от процесния договор предвижда, че договорът може да бъде изменян, допълван и прекратяван по взаимно съгласие на страните с допълнителни споразумения. Допълнителните споразумения се оформят в писмен вид и стават неразделна част от договора. Страните по договора са съществен елемент от съдържанието му и са част от индивидуализиращите му белези. Ето защо, относно уговорката кой е страна по договора, респ. прекратяване на действието на договора по отношение на някоя от страните, е необхоД. „допълнително споразумение в писмен вид“, така, както предвижда цитираната разпоредба на чл. 4.5. от договора. Такова допълнително споразумение по делото не е представено, поради което и съдът приема, че договорът нито е бил изменен, нито е бил прекратен по отношение на ищцата. Доводите и възраженията на ответниците са неоснователни. По принцип правните субекти могат да правят волеизявления с конклудентни действия. В определени случаи пък, мълчанието се приравнява на съгласие, тъй като се презюмира, че онзи, който мълчи е съгласен, защото е могъл и е трябвало да говори. Принципът в гражданското право е, обаче, че мълчанието означава липса на съгласие и само по изключение може да бъде приравнено на съгласие - ако това е изрично е предвидено в закона. Такива са случаите, изрично предвидени в чл. 16, ал. 3 ЗЗД, чл. 204, ал. 3 ЗЗД чл. 236, ал. 1 ЗЗД и др.). Следователно, ако не е изрично предвидено в закона, не може да се приеме, че е налице съгласие. Присъствието на ищцата в кантората на нотариуса при изповядване на сделката, нито е предвидено в закона конклудентно действие с уредени правни последици, нито е приравнено на съгласие (за изменение и/или прекратяване на предварителния договор спрямо нея). Възможно е ищцата да е била съгласна, да не сключва окончателен договор (и такъв да бъде сключен само от П. С. Д.), но е възможно и ищцата да не е била съгласна на това. С оглед на това и предвид липсата на предвиденото в чл. 4.5 от договора „допълнително споразумение в писмен вид“, не може да се приеме, че е било налице съгласие за изменение и/или прекратяване на предварителния договор спрямо ищцата. Първоначалният ответник не е изпълнил задължението си спрямо ищцата, тъй като е продал имотите на ответника. Действително, както сочи и ответникът Д., със сключване на окончателния договор, предварителният договор е бил прекратен. Ищцата, обаче, не е била страна по окончателния договор, поради което и със сключването на последния спрямо ищцата предварителният договор не е бил „прекратен“. С оглед на изложеното, съдът приема за установено по делото, че въпреки настъпването на падежа, ответникът не е изпълнил задължението си по предварителния договор спрямо ищцата, поради което е налице неизпълнение на поетите от него с предварителния договор задължения спрямо ищцата. С нотариалната покана, връчена на ответника Д. Е. Б., на 27.10.2021 г., ищцата е заявила, че разваля предварителния договор от 31.07.2019 г. Следователно, установяват се визираните по-горе предпоставки за уважаването на иска по чл. 93 ЗЗД. Както беше посочено, не се спори, че на 31.07.2019 г., ищцата е платила на ответника, сумата от 50 851, 58 лева, представляваща целия задатък по предварителния договор. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая, от съдържанието на предварителния договор е видно, че солидарност не е уговаряна, поради което и спрямо купувачите по предварителния договор не са приложими правилата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за солидарните задължения, а същите са се съгласили да придобият разделно собствеността на недвижимите имоти, а именно по ½ ид.ч. доколкото не е уговорено друго, както и двамата дължат разделно сумата за капаро в размер на общо 26 000 евро с левова равностойност 50 851, 58 лева. Поради това, като е заплатила на 31.07.2019 г. на продавача Д. Е. Б. сумата в размер на 50 851, 58 лева, представляваща целия задатък по предварителния договор, ищцата е изпълнила и едно чуждо задължение, а именно задължението в размер на 25 425.79 лв. на другия купувач. Това е установено и с влязлото в сила решение № 2829/20.10.2022 г. по гр.д. № 14094/2021 г. на СГС. Задължението на ищцата е било в размер на 25 425.79 лв., респ. двойният размер на задатък съставлява сумата от 50 851.58 лева. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло. Сумата е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Относно иска по чл. 86 ЗЗД – за заплащане на сумата от 240.15 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главница от 50 851.58 лева, за периода от 07.11.2021 г. до 23.11.2021 г.: Законната лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по смисъла на чл. 86 от ЗЗД се дължи тогава, когато има главен паричен дълг, който е изискуем и чието изпълнение е поискано. Когато задължението е срочно, забавата настъпва с изтичането на срока, който факт има значение на покана (чл. 84 ал. 1 от ЗЗД). Вземането за задатък не възниква като срочно, поради което за изпълнението на това вземане ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищцата твърди, че е поканила ответника да изпълни задължението си с представената по делото нотариална покана. С нея, обаче, ищцата не е канила ответника да й заплати двойния размер на дадения задатък. Вземането за двойния размер на задатъка става изискуемо при условията на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД (т.е. от деня на забавата), но тъй като не възниква като срочно, за изпълнението на това вземане ответникът изпада в забава от момента на поканата – чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Изискуемостта и забавата не са еднозначни понятия, като забавата е обусловена от настъпването на изискуемост на задължението, но изискуемостта е достатъчна само по себе си за поставяне на длъжника в забава само в определени случаи – чл. 84, ал. 1, изр. І и изр. ІІ и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД (каквито хипотези не са налице в разглеждания случай). Както беше посочено, не се установява ищцата да е поканила ответника да й заплати двойния размер на дадения задатък. Поради това, искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Относно иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен от Д. Е. Б. против П. С. Д. - за заплащане на сумата от 50 851.58 лева – непогасен остатък от договорената продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 10.10.2019 г.: Д. Е. Б. твърди, че ако бъде осъден да заплати на Ю. М. сумата от 50 851.58 лева, то продажната цена на описаните недвижими имоти няма да бъде заплатена в пълен размер, поради което и претендира от ответника сумата от 50 851.58 лева, представляваща разликата между получената от Б. цена и пълният размер на продажната цена. Искът е предявен в условията на евентуалност – ако бъде уважен искът по чл. 93 ЗЗД, и доколкото е настъпило вътрешнопроцесуалното условие (уважаване на претенцията по чл. 93 ЗЗД), искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъде разгледан. Съгласно договора за покупко-продажба на недвижимите имоти, сключен на 10.10.2019 г., между Д. Е. Б. и П. С. Д., уговорената обща продажна цена е била в размер на 260 000 евро, с левова равностойност 508 515.80 лева. В нотариалния акт е посочено, че от тази цена, сума в размер на 26 000 евро, купувачът е платил на продавача по Б. път преди подписване на нотариалния акт, а останалата част от продажната цена в размер на 234 000 евро, купувачът ще осигури с Б. кредит, и ще заплати на продавача по описания в нотариалния акт начин (116 000 евро – по сметка на „ИСП И.“ ЕООД и 118 000 евро – на продавача). Частта от продажната цена в размер на 234 000 евро е била погасена по посочения в нотариалния акт начин (на 10.10.2019 г., П. С. Д. е наредил в полза на „ИСП И.“ ЕООД, сумата от 116 000 евро, а на 05.11.2019 г., П. С. Д. е наредил в полза на Д. Е. Б., сумата от 230 787 лева, равняващи се на 118 000 евро – видно от платежните нареждания на л. 86 и л. 87). Както беше посочено, съгласно чл. 2.6 от предварителния договор, сключен между страните по делото, купувачите са се задължили при подписване на договора да платят на продавача като капаро (задатък) сумата от 26 000 евро, или левовата им равностойност от 50 851.58 лева, представляваща част от продажната цена на имота. По делото не се спори, че на 31.07.2019 г., Ю. А. М. е платила на ответника, сумата от 50 851, 58 лева, представляваща част от продажната цена на имота и целия задатък по предварителния договор. От тази сума, 25 425.79 лв. са били дължими от Ю. А. М., а 25 425.79 лв. са били дължими от П. С. Д. (по изложените по-горе съображения), и са получени са от продавача Д. Е. Б. (впоследствие са възстановени на Ю. А. М. – с влязлото в сила решение на СГС). С уважаването на иска по чл. 93 ЗЗД, на Ю. А. М. се възстановява сумата от 25 425.79 лв. – част от продажната цена, а присъждането на двойния размер на платения задатък е последица от неизпълнението на задълженията на продавача и е израз на обезщетителната функция на задатъка. Следователно, непогасената част от продажната цена възлиза на сумата от 25 425.79 лева, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли. Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата Ю. А. М. следва да се присъди пълният размер на направените по делото разноски (доколкото отхвърлената част от исковете е незначителна), а именно: сумата от 4563.67 лева, представляваща сбора от: платена държавна такса – 2043.67 лв. и платено адвокатско възнаграждение – 2520 лв., с ДДС. Ответникът по първоначалните искове и ищец по обратния иск претендира (с представения Списък по чл. 80 ГПК) разноски в размер на 2520 лева - платено адвокатско възнаграждение, с ДДС. По делото не е посочено, каква част от тази сума е за защита по главните искове и каква част – по евентуалния, поради което и съдът приема, че ½ част (т.е. 1260 лв.) е за защита по главните искове и ½ част (т.е. 1260 лв.) е за защита по евентуалния иск. С оглед изхода на спора по главните искове, Д. Е. Б. няма право на разноски по тях. С оглед изхода на спора по евентуалния иск, П. С. Д. следва да бъде осъден да заплати на Д. Е. Б. сумата от 630 лева (1260 лв. х 0.5). С оглед изхода на спора по евентуалния иск, Д. Е. Б. следва да бъде осъден да заплати на П. С. Д. сумата от 1027.50 лева (2055 лв. х 0.5) – платено адвокатско възнаграждение.