Решение № 5848 от 21.5.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2257/2024 г.

Административен съд - София-град21.05.2024 г.докладчик Виржиния Петрова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 43, чрез адв.В. С. и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.В. С., срещу Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. ОСЪЖДА „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, да заплатят на ТД на НАП [населено място], сумата от 1000.00 /хиляда лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл. 268 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по жалба на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 43, чрез адв.В. С. и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.В. С., срещу Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. Жалбоподателите твърдят, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че приетата от административния орган фактическа обстановка е неправилна, което е довело до извеждане на неправилни правни изводи. Твърди се, че легитимацията на двете дружества, свързана с обжалването на Разпореждането и Решението е следствие от засягане на правните интереси на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД от извършеното разпределение.Считат, че дружествата са легитимирани да поискат тяхната отмяна, независимо, че към датата на обжалването не са налице конкретни вредоносни последици.Твърди се, че с издаване на процесното Разпореждане публичният изпълнител е иззел компетентността на синдика и е издал административен акт при липса на компетентност, което води до нищожност на акта. При тези доводи молят за отмяна изцяло на решението и връщане на преписката на Директора на ТД на НАП-С. за произнасяне по съществото на спора. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата. Излагат съображения и представят писмени бележки. Претендират сторените по делото разноски. Ответникът - директор на ТД на НАП - С., чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна, представя писмени бележки. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Ето защо, същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, в писмена форма. По делото се установява, че с жалба вх. №53-03-489/02.02.2024г. е било обжалвано пред Директора на ТД на НАП-С., по реда на чл.266-267 от ДОПК, Разпореждането за извършени разпределения на плащания с изх. №С240022-026-0003095/25.01.2024г. на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. Относно Разпореждане за извършени разпределения на плащания с изх. №С240022-026-0003095/25.01.2024г. се установява следното: В ТД на НАП е образувано изпълнително дело №200848330/2020г. срещу „ЕВРОБЕТ“ ООД /в несъстоятелност/, за принудително събиране на публични държавни вземания. За обезпечаване на вземането по цитираното изпълнително дело е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството, което е станало с Постановление №С202225-[ЕГН]/22.02.2020г. Същото е било вписано в централния регистър на особените залози на 24.02.2020г. Обезпечителната мярка е била оспорена по административен и съдебен ред, като е била потвърдена. С Решение №260615/23.12.2020г. по т.д. №908/2020г. на СГС е обявена в неплатежоспособността на „ЕВРОБЕТ“ ООД, открито е производство по несъстоятелност с начална дата 31.08.2020г., прекратена е дейността на предприятието и дружеството е обявено в несъстоятелност. С Разпореждания за изпълнение на запорно съобщение с изх. №С212225-029-0019436/ 17.06.2021г., №С212225-029-0019435/ 17.06.2021г. и №С212225-029-0019437/ 17.06.2021г. съставено до банките, в които е наложен запора е разпоредено, незабавно след получаване на акта, да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпилите по сметките на длъжника, дължими суми, до размера на наложения запор, по сметка на ТД на НАП С.. В последствие с Разпореждане за присъединяване с изх.№С212225-151/0000040/20.10.2021г. в производството по събиране на публични вземания е присъединена ТБ „ПИБ“ АД за вземане по договор за залог на търговско предприятие от 15.05.2012 г., обезпечаващ договор за банков кредит вписан в централния регистър на особените залози под №2012052901018/29.05.2012г.Цитираните разпореждания са получени от търговските банки. На 09.06.2020г., на 28.06.2021г., на 14.07.2021г. и на 27.09.2023г. са постъпили четири суми в общ размер на 898326.11лв. С Разпореждания за извършени разпределения на плащания с изх. №С202225-125-0132628/10.06.2020г., с изх. №С222225-125-0340536/29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340537/29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340538/ 29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340540/29.11.2022г.и с изх. №С222225-125-0340547/29.11.2022г. на главен публичен изпълнител е било извършено разпределение на постъпилите суми в общ размер на 898326.11лв. От така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от Търговския закон, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК, т.е. тези върху които преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Цитираната норма от Търговския закон очертава общо принципно правило, което е съобразено от ДОПК - арг. от чл.222, ал.1, т.4. Анализът й води до извод, че по принцип в момента, в който се открие производството по несъстоятелност /с решение на съда по чл.630 от ТЗ/ всички изпълнителни производство /учредени и по ГПК и по ДОПК/ се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Спирането на изпълнителното производство означава забрана за извършването на процесуални действия от страна на съответният изпълнител - държавен, частен или публичен. Нормата на чл.638, ал.1 от ТЗ, съдържа едно изключение. Принудителното производство, образувано от публичният изпълнител по реда на ДОПК не се спира, ако е насочено срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичният изпълнител конкретни изпълнителни действия за събиране на установено публично вземане. Целта на разпоредбата е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника, като в единият случай обезпечителното производство е висящо към момента на решението за обявяване в несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното производство, учредено от публичният изпълнител, е висящо към момента на решението на съда по несъстоятелността за обявяването ѝ. Следователно, за да е законосъобразно действието на публичният изпълнител, респ. решението на ответника, което потвърждава удостоверяващото действието разпореждане, следва да се установи дали преди решението за обявяване на несъстоятелност, е учредено обезпечение чрез постановления по чл.196 от ДОПК или дали е налице висящо към момента на решението за обявяване на несъстоятелност производство по принудително изпълнение.Това е така, тъй като при висящо към момента на обявяването на несъстоятелността обезепечително производство с наложени обезпечителни мерки върху конкретни имуществени права, респ. висящо към този момент изпълнително производство и предприети срещу такива определени имуществени права действия, именно от тези имуществени права се удовлетворяват кредиторите, конституирани като взискатели в производството по ДОПК - арг. от чл.193, ал.1 от ДОПК. В случая, за което не и налице спор между страните, производството по несъстоятелност се е провело по реда на чл.625 от ТЗ и е открито с решение Решение №260615/23.12.2020г. по т.д. №908/2020г. на СГС, докато обезпечителни мерки върху процесните банкови сметки са наложени на 21.02.2020г., с Постановление №С202225-[ЕГН], което обуславя извода, че са налице предпоставките за приложението на чл.193, ал. 1 от ДОПК. Що се касае до възражението на жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, началният момент, в който публичният изпълнител следва да спре изпълнението по реда на ДОПК и да прехвърли имуществото за реализация в производството по несъстоятелност е, ако предприетите действия по реализация на длъжниковото имущество, инициирани в шестмесечния срок не се проведат. При наличието на изпратени и получени в срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, разпореждания за изпълнение на запорно съобщение, следва да се приеме, че предприетите действия по реализацията на имуществото са извършени в законовия шестмесечен срок. Началото на реализирането на имуществото е било извършено с изпращането на разпореждания за изпълнение на запорно съобщение и неговото надлежно връчване в шестмесечния законов срок. Обстоятелството, че съответните банки са забавили изпълнението на разпорежданията на публични изпълнител /в нарушение на чл. 228, ал.1 от ДОПК/, не е основание за прекратяване на производството по ДОПК, тъй като производството по реализиране на запорираното имуществото е било започнато от публичния изпълнител и същият е извършил всички необходими действия необходими за приключването му. Забавянето превеждане на запорираните суми, в нарушение на закона, не може да се приеме, че е основание за прекратяване на производството по публичното изпълнение по реда на ДОПК. Следва да се посочи, че както изпълнението по реда на ДОПК, така и производството по несъстоятелност, имат за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника при осребряване на имуществото му. В същата насока е предвиденото в разпоредбата на чл. 638, ал.3 от ТЗ, която сочи, че при условие на предприети действия по реализация на обезпечението от страна на обезпечен кредитор, производството по принудително изпълнение може да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора, като получената сума над размера на обезпеченото вземане се внася в масата на несъстоятелността. Предвид гореизложеното е и без значение, кога полученото имущество, в случая парични средства са били разпределени от публични изпълнител, тъй като както беше посочено, това имущество вече е било реализирано. Относно твърденията, че обсъжданите разпореждания не отговарят на изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, следва да се отбележи, че във всяко от тях се съдържат необходимите реквизити съобразно вида на акта, същите са издадени от компетентен орган при спазване на изискването на процесуалните закони. Поради което, съдът приема, че посочените възражения на жалбоподателя са неоснователни. В конкретния случай жалбата е насочена срещу издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С240022-026-0003095/25.01.2024г.Редът за нейното разглеждане е уреден в чл.266-чл.269 от ДОПК.Касае се за дело свързано с предприятието на длъжника и той следва да се представлява от синдика.Видно от справка от ТР двете дружества-жалбоподатели не са участвали в органите на управление на дружеството преди откриване на производството по несъстоятелност.Процесуалната легитимация на лицата, които могат да обжалват процесното Разпореждане е абсолютна предпоставка за редовното оспорване на административния акт и определя активната легитимация на жалбоподателя.Същата е задължително условие за осъществяване на административното производство. В заключение, съдът намира, че Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С. е правилно и законосъобразно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски от ответника, а именно юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000.00 лв., за процесуално представителство. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 43, чрез адв.В. С. и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.В. С., срещу Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. ОСЪЖДА „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, да заплатят на ТД на НАП [населено място], сумата от 1000.00 /хиляда лева/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението на основание чл.268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: Р Е Ш И:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 268 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Производството е образувано по жалба на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД /в качеството си на мажоритарен съдружник в „ЕВРОБЕТ“ ООД в несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 43, чрез адв.В. С. и от „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД /в качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност/, ЕИК, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв.В. С., срещу Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. Жалбоподателите твърдят, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че приетата от административния орган фактическа обстановка е неправилна, което е довело до извеждане на неправилни правни изводи. Твърди се, че легитимацията на двете дружества, свързана с обжалването на Разпореждането и Решението е следствие от засягане на правните интереси на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД от извършеното разпределение.Считат, че дружествата са легитимирани да поискат тяхната отмяна, независимо, че към датата на обжалването не са налице конкретни вредоносни последици.Твърди се, че с издаване на процесното Разпореждане публичният изпълнител е иззел компетентността на синдика и е издал административен акт при липса на компетентност, което води до нищожност на акта. При тези доводи молят за отмяна изцяло на решението и връщане на преписката на Директора на ТД на НАП-С. за произнасяне по съществото на спора. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители поддържат жалбата. Излагат съображения и представят писмени бележки. Претендират сторените по делото разноски. Ответникът - директор на ТД на НАП - С., чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна, представя писмени бележки. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 268 от ДОПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен и в преклузивния седемдневен срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Ето защо, същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК, в писмена форма. По делото се установява, че с жалба вх. №53-03-489/02.02.2024г. е било обжалвано пред Директора на ТД на НАП-С., по реда на чл.266-267 от ДОПК, Разпореждането за извършени разпределения на плащания с изх. №С240022-026-0003095/25.01.2024г. на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С.. Относно Разпореждане за извършени разпределения на плащания с изх. №С240022-026-0003095/25.01.2024г. се установява следното: В ТД на НАП е образувано изпълнително дело №200848330/2020г. срещу „ЕВРОБЕТ“ ООД /в несъстоятелност/, за принудително събиране на публични държавни вземания. За обезпечаване на вземането по цитираното изпълнително дело е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството, което е станало с Постановление №С202225-[ЕГН]/22.02.2020г. Същото е било вписано в централния регистър на особените залози на 24.02.2020г. Обезпечителната мярка е била оспорена по административен и съдебен ред, като е била потвърдена. С Решение №260615/23.12.2020г. по т.д. №908/2020г. на СГС е обявена в неплатежоспособността на „ЕВРОБЕТ“ ООД, открито е производство по несъстоятелност с начална дата 31.08.2020г., прекратена е дейността на предприятието и дружеството е обявено в несъстоятелност. С Разпореждания за изпълнение на запорно съобщение с изх. №С212225-029-0019436/ 17.06.2021г., №С212225-029-0019435/ 17.06.2021г. и №С212225-029-0019437/ 17.06.2021г. съставено до банките, в които е наложен запора е разпоредено, незабавно след получаване на акта, да бъдат прехвърлени наличните към датата и часа на налагане на запора, както и последващо постъпилите по сметките на длъжника, дължими суми, до размера на наложения запор, по сметка на ТД на НАП С.. В последствие с Разпореждане за присъединяване с изх.№С212225-151/0000040/20.10.2021г. в производството по събиране на публични вземания е присъединена ТБ „ПИБ“ АД за вземане по договор за залог на търговско предприятие от 15.05.2012 г., обезпечаващ договор за банков кредит вписан в централния регистър на особените залози под №2012052901018/29.05.2012г.Цитираните разпореждания са получени от търговските банки. На 09.06.2020г., на 28.06.2021г., на 14.07.2021г. и на 27.09.2023г. са постъпили четири суми в общ размер на 898326.11лв. С Разпореждания за извършени разпределения на плащания с изх. №С202225-125-0132628/10.06.2020г., с изх. №С222225-125-0340536/29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340537/29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340538/ 29.11.2022г., с изх. №С222225-125-0340540/29.11.2022г.и с изх. №С222225-125-0340547/29.11.2022г. на главен публичен изпълнител е било извършено разпределение на постъпилите суми в общ размер на 898326.11лв. От така установените фактически обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от Търговския закон, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК, т.е. тези върху които преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания. Цитираната норма от Търговския закон очертава общо принципно правило, което е съобразено от ДОПК - арг. от чл.222, ал.1, т.4. Анализът й води до извод, че по принцип в момента, в който се открие производството по несъстоятелност /с решение на съда по чл.630 от ТЗ/ всички изпълнителни производство /учредени и по ГПК и по ДОПК/ се спират, ако са насочени срещу имущество, което е включено в масата на несъстоятелността. Последното следва и с оглед характера на производството по несъстоятелност, което е универсално. Спирането на изпълнителното производство означава забрана за извършването на процесуални действия от страна на съответният изпълнител - държавен, частен или публичен. Нормата на чл.638, ал.1 от ТЗ, съдържа едно изключение. Принудителното производство, образувано от публичният изпълнител по реда на ДОПК не се спира, ако е насочено срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, алтернативно, срещу което са предприети от публичният изпълнител конкретни изпълнителни действия за събиране на установено публично вземане. Целта на разпоредбата е да се даде предимство на изпълнителното производство по ДОПК, при наличие на вече наложени обезпечителни мерки или при вече предприети действия по принудително изпълнение върху конкретни имуществени права на длъжника, като в единият случай обезпечителното производство е висящо към момента на решението за обявяване в несъстоятелност, а в другия случай изпълнителното производство, учредено от публичният изпълнител, е висящо към момента на решението на съда по несъстоятелността за обявяването ѝ. Следователно, за да е законосъобразно действието на публичният изпълнител, респ. решението на ответника, което потвърждава удостоверяващото действието разпореждане, следва да се установи дали преди решението за обявяване на несъстоятелност, е учредено обезпечение чрез постановления по чл.196 от ДОПК или дали е налице висящо към момента на решението за обявяване на несъстоятелност производство по принудително изпълнение.Това е така, тъй като при висящо към момента на обявяването на несъстоятелността обезепечително производство с наложени обезпечителни мерки върху конкретни имуществени права, респ. висящо към този момент изпълнително производство и предприети срещу такива определени имуществени права действия, именно от тези имуществени права се удовлетворяват кредиторите, конституирани като взискатели в производството по ДОПК - арг. от чл.193, ал.1 от ДОПК. В случая, за което не и налице спор между страните, производството по несъстоятелност се е провело по реда на чл.625 от ТЗ и е открито с решение Решение №260615/23.12.2020г. по т.д. №908/2020г. на СГС, докато обезпечителни мерки върху процесните банкови сметки са наложени на 21.02.2020г., с Постановление №С202225-[ЕГН], което обуславя извода, че са налице предпоставките за приложението на чл.193, ал. 1 от ДОПК. Що се касае до възражението на жалбоподателя, че не е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 4 от ДОПК, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.4 от ДОПК във вр. с чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК, началният момент, в който публичният изпълнител следва да спре изпълнението по реда на ДОПК и да прехвърли имуществото за реализация в производството по несъстоятелност е, ако предприетите действия по реализация на длъжниковото имущество, инициирани в шестмесечния срок не се проведат. При наличието на изпратени и получени в срока по чл. 193, ал. 4 от ДОПК, разпореждания за изпълнение на запорно съобщение, следва да се приеме, че предприетите действия по реализацията на имуществото са извършени в законовия шестмесечен срок. Началото на реализирането на имуществото е било извършено с изпращането на разпореждания за изпълнение на запорно съобщение и неговото надлежно връчване в шестмесечния законов срок. Обстоятелството, че съответните банки са забавили изпълнението на разпорежданията на публични изпълнител /в нарушение на чл. 228, ал.1 от ДОПК/, не е основание за прекратяване на производството по ДОПК, тъй като производството по реализиране на запорираното имуществото е било започнато от публичния изпълнител и същият е извършил всички необходими действия необходими за приключването му. Забавянето превеждане на запорираните суми, в нарушение на закона, не може да се приеме, че е основание за прекратяване на производството по публичното изпълнение по реда на ДОПК. Следва да се посочи, че както изпълнението по реда на ДОПК, така и производството по несъстоятелност, имат за цел справедливо удовлетворяване на кредиторите на длъжника при осребряване на имуществото му. В същата насока е предвиденото в разпоредбата на чл. 638, ал.3 от ТЗ, която сочи, че при условие на предприети действия по реализация на обезпечението от страна на обезпечен кредитор, производството по принудително изпълнение може да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора, като получената сума над размера на обезпеченото вземане се внася в масата на несъстоятелността. Предвид гореизложеното е и без значение, кога полученото имущество, в случая парични средства са били разпределени от публични изпълнител, тъй като както беше посочено, това имущество вече е било реализирано. Относно твърденията, че обсъжданите разпореждания не отговарят на изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, следва да се отбележи, че във всяко от тях се съдържат необходимите реквизити съобразно вида на акта, същите са издадени от компетентен орган при спазване на изискването на процесуалните закони. Поради което, съдът приема, че посочените възражения на жалбоподателя са неоснователни. В конкретния случай жалбата е насочена срещу издаденото от публичния изпълнител Разпореждане № С240022-026-0003095/25.01.2024г.Редът за нейното разглеждане е уреден в чл.266-чл.269 от ДОПК.Касае се за дело свързано с предприятието на длъжника и той следва да се представлява от синдика.Видно от справка от ТР двете дружества-жалбоподатели не са участвали в органите на управление на дружеството преди откриване на производството по несъстоятелност.Процесуалната легитимация на лицата, които могат да обжалват процесното Разпореждане е абсолютна предпоставка за редовното оспорване на административния акт и определя активната легитимация на жалбоподателя.Същата е задължително условие за осъществяване на административното производство. В заключение, съдът намира, че Решение № ПИ-52/16.02.2024г. на Директора на ТД на НАП-С., с което е оставена без разглеждане жалбата на „ЕВРОБЕТ ПАРТНЪРС“ ООД и „ЕВРОФУТБОЛ“ ООД против Разпореждане изх.№С240022-026-0003095/25.01.2024г. за извършени разпределения на плащания на публичен изпълнител Д. Д. при ТД на НАП С. е правилно и законосъобразно. При този изход на спора следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски от ответника, а именно юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000.00 лв., за процесуално представителство. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, съдът

Цитирани разпоредби

21