Решение № 81 от 26.7.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 155/2023 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК и се развива пред Апелативен съд – Бургас, съгласно определение № 350/21.07.2023 г. по ч.н.д. № 603/2023 г. по описа на ВКС, произнесено на основание чл.43, т.3 от НПК. С присъда № 66 от 08.10.2019 г., постановена по НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, подсъдимият В. Н. М. е признат за невинен в това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А. М. М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България“ ООД, с управител А. М. М., извършено е от две лица - К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14838, 37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимата К. Ж. К. е призната за невинна в това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго - А. М. М. да поеме имуществено задължение - да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 /десет хиляди/ лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ - Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ - Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, собственост на „Ред хот България“ ООД, с управител А. М. М., извършено е от две лица - К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14838, 37 лева и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК. С присъдата Окръжен съд - Варна е отхвърлил предявения от А. М. М. граждански иск срещу подсъдимите В. Н. М. и К. Ж. К. за солидарно заплащане на сумата от 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил и предявения от „Ред хот България“ ООД, представлявано от управителя А. М. М., граждански иск срещу подсъдимите В. Н. М. и К. Ж. К. за сумата от 14838, 37 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане. По отношение на подс. М. е било повдигнато и обвинение по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК за нанесена на 15.10.2014 г. лека телесна повреда на свид. К. К. в качеството му на длъжностно лице - общински съветник в Общински съвет Варна при изпълнение на функциите му. С определение, постановено в съдебно заседание на 03.06.2019 г. по НОХД № 733/2017 г., първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство, водено срещу подс. М. по това обвинение, след констатация за изтичане на абсолютната погасителна давност на 15.04.2019 г. и искането на подсъдимия за прекратяване на наказателното производство. Определението е влязло в сила на 19.06.2019 г. Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивен протест от прокурор при Окръжна прокуратура - Варна и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. М.. Във въззивния протест и допълнителните писмени съображения към него се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Според прокурора, престъплението, за което двамата подсъдими са предадени на съд, е доказано от обективна и субективна страна. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл. 2 и предл. 3 и т.4 вр. ал.1 от НК и да им се наложат наказанията, поискани от прокурора пред първоинстанционния съд. Във въззивната жалба и допълнителното писмено изложение на повереници на частния обвинител и граждански ищец А. М. се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда. С въззивната жалба се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. С допълнителното писмено изложение към въззивната жалба е поискана отмяна на присъдата и в гражданската й част и уважаване на предявения граждански иск. В срока по чл.322 от НПК срещу въззивния протест са постъпили писмени възражения и допълнение към тях от адв. И. Л. от САК и адв. М. Р. от АК - Варна, защитници на подс. М., с които протестът се оспорва като неоснователен. При отсъствие на основания за отмяна или изменение на първоинстанционната оправдателна присъда е направено искане за потвърждаването й. Протестът се поддържа в съдебно заседание пред настоящата инстанция от прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас и командирован прокурор от Окръжна прокуратура – Варна. Държавното обвинение развива теза за доказаност на повдигнатите срещу двамата подсъдими обвинения. Подчертава приетата от Окръжен съд – Варна фактология, идентична с изложената в обвинителния акт и установена от приобщените по делото доказателства. Неправилно обаче в присъдата на първата инстанция, въз основа на тези факти е прието отсъствие на състав на осъществено престъпление. След преглед на теорията и съдебната практика по приложението на чл. 213а от НК, се настоява съставът на посочената разпоредба да е налице от обективна и субективна страна. Доколкото е повдигнато обвинение по квалифицирания състав на чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 от НК, твърди престъплението да е довършено с унищожаването или повреждането на имущество, като това имущество се явява допълнителен предмет на престъплението. Тези форми на въздействие върху чуждо имущество са част от упражнената принуда, тъй като чрез тях деецът се стреми да мотивира изнудваното лице, да предприеме имуществено разпореждане. Прокуратурата настоява в настоящия случай да е извършено изнудване на пострадалия от две лица, а именно от подсъдимите М. и К.. Защитава теза за общност на умисъла на двамата подсъдими, като подс. К. е съизвършител в престъплението по чл. 213а от НК, макар да не е отправила лично заплаха. Твърди се, че предложението за привличане на свидетелите Б. К. и В. Ж. на страната на подсъдимите, е изхождало именно от подс. К., защото тя е единствената, която е била наясно с предходните им действия, когато са били на така наречената „друга страна“, при възникналите проблеми с бившия съпруг на подсъдимата - свидетеля Т. Д.. Според прокуратурата, няма как подс. М. да е бил запознат с тези детайли, защото не е участвал в този етап, предхождащ промяната в собствеността на двете заведения и не е възприел лично ролята и участието на двамата свидетели В. Ж. и Б. К. по това време. Тоест, според прокуратурата, анализът на доказателствата, предхождащи датата 09.10.2014 г., установяват знание у подс. К., преди формулирането от подс. М. на исканото от пострадалия М. поведение, както че спрямо пострадалия, така и спрямо стопанисваното от него заведение ще бъде упражнена принуда. Впоследствие се наблюдава ескалираща във времето задружна и последователна принуда, целяща да преодолее съпротивата на пострадалия М. и да го мотивира да предприеме исканото плащане към двамата подсъдими. Несъставомерен признак на състава в случая е на кого и за какво е трябвало да плати пострадалият. За доказване на обвинението е необходимо да бъде установена единствено упражнената принуда, целяща да сломи волята на пострадалия и това да е направено с цел да предприеме последният исканото от подсъдимите поведение. Претендира се водещата роля в престъпното съдружие да прИ.длежи на подс. М.. Освен при отправянето лично от подс. М. на първоначалната заплаха към пострадалия М., във всички други случаи при осъществяване на принудата подсъдимите са действали при условията на посредствено извършителство. Това е така, защото през цялото време подсъдимите са се старали да облекат незаконните си действия в някаква правна форма - чрез представяне на оттеглено пълномощно и легитимиране на собственост, чрез договор за охрана на машини и съоръжения, сключен между фирма „Даикс“ и подс. К., чрез нотариални заверки на копия на документи и други. Настоява се, че приложените по делото веществени доказателствени средства са събрани и приобщени по реда на НПК. Отделянето на тези, които са получени по друго досъдебно производство и прилагането им по настоящото, е при спазване разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от НПК. Според представителите на прокуратурата, от установеното от фактическа страна следва правен извод за осъществено от подсъдимите М. и К. от обективна и субективна страна престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3 и т. 4 от НК. По отношение доказателствата за извършените от подс. М. действия на 09.10.2014 г., прокуратурата констатира дребни несъответствия между показанията на свид. М., свид. Д., свид. А., и тези на свидетелите П., Д. и Б., дължащи се на това, че всеки един от тях е възприел и възпроизвел разказаното им от пострадалия през различен период от време. Техните показания имат производен характер и е нормално да не съвпадат напълно с тези на М.. Обвинението търси опора в приложените ВДС по използваните СРС и заключенията на извършените експертизи. Прокуратурата иска частична отмяна на оправдателната присъда и признаване на двамата подсъдими за виновни в извършване на деяние по чл.213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 4 НК. Според заявената в съдебно заседание позиция, по отношение на подс. К. е налице предходен оправдателен диспозитив и затова тя следва да бъде частично оправдана по първоначално повдигнатото й обвинение, съгласно което целта на упражнената принуда е била А. М. да поеме имуществено задължение към нея – да й заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лева. При отчитане на високата обществена опасност на деянието, механизма и престъпната упоритост при извършването му от една страна, а от друга - чистото съдебно мИ.ло и продължителността на наказателния процес, прокуратурата настоява за налагане на наказания „лишаване от свобода“ за срок от четири години и 8 000 лева глоба за подс. М., съответно „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и 6000 лева глоба за подс. К.. Гражданският иск за причинени неимуществени вреди, като основателен и доказан по размер, се предлага да бъде уважен. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. М. – адв. А. Я. от САК, също анализира събраните по делото доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимите обвинение. Инкриминираното обстоятелство в диспозитива на обвинението е, че подсъдимият е поискал от пострадалия да му плаща ежемесечно сумата от 10000 лв., което се явява подлежащият на доказване факт като елемент от изпълнителното деяние - какво е поискал подсъдимият от пострадалия. За какво точно е поискана сумата не е елемент от фактическия състав на престъплението. Ирелевантно е дали сумата е поискана като „наем“ за едното или двете заведения, стопанисвани от пострадалия М., или за част от едното заведение, така наречената тераса, или сумата е поискана като наказание за противопоставянето на пострадалия. Повереникът намира за житейски логично и самият подсъдим да не е имал ясна представа за какво иска сумата или да я е искал първоначално за едно, после за друго, или пострадалият да го е възприел така, или да е разказал на другите свидетели различна версия за какво точно му се искат тези пари, или другите свидетели да са направили собствена интерпретация за какво точно се искат парите. Констатира размИ.вания между показанията на свидетелите за какво е поискана сумата, но преценява това като несъществено обстоятелство. Същественият факт е недвусмислено заявеното от подсъдимия на пострадалия, че трябва да плаща въпросната сума, защото в противен случай няма да може да работи, а заведението му „Ред хот пица“ ще бъде разрушено, респективно ще бъдат създадени други пречки, които да доведат дотам заведението да не може да работи. След отказа на пострадалия да плаща, намира за логични следващите действия, за които се е заканил подс. М. - нанасяне на вреди на бизнеса на пострадалия, за да го убеди в сериозността си и за необходимостта пострадалият да започне да плаща, за да бъде оставен да работи на спокойствие. Последващите действия се явяват от една страна част от изпълнителното деяние на престъплението по квалифицирания състав на изнудването, а от друга - и доказателство за първоначално отправената устна заплаха, защото са обективно и субективно насочени към нейното продължение и реализиране. Самото изпълнително деяние в случая не е довършено с първоначалната заплаха и довеждане до знанието на пострадалия какво се иска от него, както в обичайните случаи на изнудване по основния състав на чл. 213а от НК, а с последното от поредицата различни фактически действия по причиняване на вредите на имуществото, които се явяват допълнителен елемент към първоначалната заплаха, осъществени със същата цел - пострадалият да бъде мотивиран да заплати поисканата му сума. Счита, че различните допълнителни признаци на изнудването по чл. 213а от НК, като „придружено с“ и „е причинена/ са причинени“, без никакво съмнение могат както времево да съпътстват, така и да следват двата елемента на изнудването по чл. 213а от НК - заплахата и довеждането до знанието на пострадалия какво се иска от него. Излага доводи и по начИ. на формулиране на обвинителния акт, като не намира необходимост от изрично посочване на посредственото извършителство в диспозитива на обвинителния акт, когато са налице необходимите факти в обстоятелствената му част. Подчертава причинените значителни имуществени вреди с разрушаването на терасата, без да намира за съществено за кое лице те са настъпили. Относно обстоятелството, дали е доказано деянието да е извършено от две лица и дали има общност на умисъл между подсъдимите и въобще участие на подс. К., се присъединява към казаното от представителите на държавното обвинение. По отношение на наказанието, което следва да се наложи на двамата подсъдими, също се присъединява към становището на прокурорите. Гражданският иск счита за доказан и моли да бъде уважен до размера, до който е уважен при предходното разглеждане на делото пред Апелативен съд – Варна. Гражданският ищец и частен обвинител А. М. се присъединява към становището на повереника си адв. Я.. Пред настоящата инстанция подс. М. се явява лично и с двама упълномощени защитници – адв. М. Р. от АК - Варна и адв. И. Л. от САК. Защитникът адв. Р. пледира за потвърждаване изцяло на оправдателната присъда на първоинстанционния съд по отношение на двамата подсъдими. Намира, че доводите в протеста и жалбата преповтарят аргументацията, развита от представителите на обвинението пред първата инстанция, обсъдени са изчерпателно от първоинстанционния съд и правилно са приети за неоснователни. Налице е обективна и субективна несъставомерност на деянието по чл. 213а от НК, която следва само от съдържанието на обвинителния акт, разглеждан като единство от обстоятелствена и диспозитивна част. Обвинителната теза в обвинителния акт е максималната рамка, в която трябва да се преценява поведението на подсъдимите, поради което е недопустимо разширяване, допълване, доразвиване на обвинителната теза в настоящия етап на производството. Позовава се на решението по касационно дело № 180/2021 г. на ВКС, I н.о., че ако описаните в обвинителния акт факти са в противоречие с неговия диспозитив, съдът няма процесуална възможност да ги приведе в съответствие, тъй като това е от изключителна и единствена компетентност на прокурора. При констатирано подобно несъответствие, единствената правна възможност пред съда е оправдаване на подсъдимия, както правилно е сторил Окръжен съд – Варна. В конкретния случай обвинението страда точно от такива пороци. Според диспозитива на обвинителния акт, всеки от подсъдимите се обвинява да е извършил деянието с лични действия, в свой личен интерес и със самостоятелна цел. Според заключителната част на обвинителния акт, заплахи са отправени от подсъдимите поотделно, искането да се поеме имуществено задължение е отправено от всеки един от тях поотделно и към всеки един от тях, т. е. всеки сам е искал за себе си тази имуществена облага. Описани са по този начин две напълно самостоятелни деяния, осъществени от всеки един от двамата подсъдими, според диспозитива на обвинителния акт. В обстоятелствената част на акта са описани факти за среща на 09.10.2014 г. между М. и М., на която М. поискал сумата от 10 000 лв. за ползването на терасата, а свид.М. отказал да ги плати. Описано е разрушаване и повреждане на терасата на 10.10.2014 г., спиране на тока на 14.10.2014 г., отново разрушаване на терасата на 16.11.2014 г., но след 09.10.2014 г. срещи между М. и А. М., на които да са коментирани, обсъждани, искани и въобще водени разговори за пари, няма. В инкриминирания период между К. К. и А. М. няма описани срещи в обвинителния акт, не се съдържат факти за отправена заплаха от подс. К. към свид.М.. В обвинителния акт няма описани нейни действия на 09.10.2014 г., нито се твърди на тази дата да е било постигано предварително съгласие между М. и К. за отправяне на такива заплахи. За това и липсата на обвинителни факти по обвинението срещу К. за престъпление по чл. 213а НК, правилно е дало основание за оправдаването й и сочи за неоснователност на протеста и жалбата на частния обвинител. На следващо място, според адв. Р., за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението, допълнителните признаци трябва да са налице едновременно с основните белези на изпълнителното деяние, а не по-късно. В този мисъл интерпретира отменителното решение по наказателно дело № 178/2023 г. на ВКС, III н.о., стр. 17-18. От обстоятелствената част на обвинителния акт е видно, че унищожаването, повреждането, причиняването на значителни вреди, не са придружаващи деянието. Според диспозитива, деянието е осъществено в периода 09.10. – 16.11.2014 г. В обстоятелствената част на обвинителния акт отправено искане за заплащане на пари, квалифицирано от прокуратурата като заплахи от подс. М. към свид. М., е описано само на 09.10.2014 г. Не са изложени факти подс. К. да е отправяла заплахи на тази или която и да е дата от инкриминирания период. Всички действия след 09.10.2014 г. били „за обективиране на отправената закана“, л.13 от обвинителния акт. Тоест твърдяното разрушаване, увреждане на имущество, причиняването на значителни вреди, не са придружаващи деянието, защото то вече, според прокуратурата, е „довършено“ на 09.10.2014 г. За това и изводът, който се налага е, че изложеното в обвинителния акт като обстоятелствена част и диспозитив, изключва от предмета на делото всички факти преди 09.10.2014 г. и всички факти след тази дата, защото след 09.10.2014 г., според обвинителния акт подс. М. не е отправял никакви искания към свид. М. да се поеме имуществено задължение независимо в какъв размер и на какво основание. Следователно, именно с оглед обвинението по чл. 213а НК, правно значение имат само фактите за действия на подс. М. на 09.10.2014 г. при срещата му с А. М.. Същият защитник изтъква и наличието на преодолими противоречия в обвинителната теза, като се позовава на решение по к. д. № 178/2023 г. на ВКС, стр. 8, 13 и 14 по три пункта: 1/ неяснота относно обекта, за който се твърди, че подсъдимите са поискали от М. поемане на имуществено задължение - за двете заведения или за терасата пред „Ред хот пица“; 2/ относно лицето, което е поискало поемането на имуществено задължение – според л.6 от обвинителния акт, двамата - М. и К.; на л. 12 - само към М., но за терасата; а според диспозитива, поотделно - само към М. и отделно само към К.; 3/ относно предмета на изнудването според обвинителния акт. Цитира лист 12 от обстоятелствената част на обвинителния акт - пари, които М. бил поискал от М., с думите: „Освен това, терасата ти е на моя земя и искам да ми плащаш 5000 лева, не 10000 лева ще ми плащаш“. На тази плоскост намира за ирелевантни отношенията на подс. К. и нейния бивш съпруг със свид. М. във връзка заведенията, защото според рамката на обвинението, подс. М. е искал 10 000 лева от свид. М., но за ползване на терасата, а не за наем на заведението. Подчертава отсъствието в обвинителния акт на размера на наема, който е плащал свид. М., но със сигурност не се сочи той да е бил 10000 лева. Изнудване за поемане на имуществено задължение без обаче да са посочени параметрите му, без да е индивидуализирано по вид и размер, на практика е несъставомерно и не може да доведе до накърняване на имуществената сфера на което и да е лице. В обвинителния акт не са изложени факти за съставомерно поведение на М. на 09.10.2014 г. и по основния състав на чл. 213а НК, тъй като обвинителният акт не съдържа отправена реална заплаха с противоправни действия, за да се мотивира лицето да поеме имуществено задължение. Цитира описанието на стр. 12 - 13 от обвинителния акт. Въведената от прокуратурата правна конструкция е невъзможна, защото не е мислимо на 09.10.2014 г. да е искал пари за ползване на терасата, а още на 10.10.2014 г. да се предприемат действия по нейното събаряне и разрушаване, като форма на мотивиране за плащането на наем за нея. На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не са включени и описаните в диспозитива заплахи, че ще бъдат създадени пречки и преустановена дейността на заведението. Извършването на проверки от компетентни органи не е противозаконна дейност, защото е упражняване на законово разписани правомощия. Или заплахата със събаряне на терасата няма как да бъде вредоносно, а в случая е законосъобразно действие, като се позовава на приобщени доказателства за подадени сигнали и издадени актове във връзка незаконния строеж на терасата. В заключение, според адв. Р., подс. М. правилно е бил оправдан, тъй като именно фактите в обвинителния акт не установяват извършено престъпление по чл. 213а от НК. При съпоставката на двата самостоятелни диспозитива в обвинителния акт, е очевидно противоречието за това кой е отправил съставомерните заплахи – В. М. или К. К. и на кого е следвало да се заплаща сумата 10 000 лева. И ако за съставомерността на деянието да не е решаващо за кого е искано плащането, то несъмнено за носенето на наказателна отговорност е от съществено значение кой е отправил заплахите. Така формулирано обвинението е неясно и противоречиво, без годна обстоятелствена част. За това и правилно неяснотите и противоречията в обвинението са преодолени от окръжния съд чрез оправдаване на подсъдимите. По довода за съгласуване волите между подсъдимите М. и К., в обстоятелствената част на обвинителния акт не се твърди между тях да има постигнато съгласие да се искат пари за ползване на терасата, за която според обвинителния акт, подс. М. е поискал от М. сумата от 10 000 лева. Подс. К. К. не е знаела, че на 09.10.2014 г. между М. и М. ще се провежда среща, още по- малко, че подс. М. ще отправя такова предложение за заплащане на наем за терасата. Претендира за несъставомерност на действията на двамата подсъдими. Защитникът адв. Л. подробно обсъжда значението на изисканите и приобщени в хода на съдебното следствие пред настоящия въззивен съдебен състав документи относно СРС, тяхното разрешаване и използването им. Настоява за изключването като доказателства по делото на наличните ВДС, поради допуснати нарушения при искането и разрешаването на СРС, както незаконосъобразно отделяне и приобщаване по настоящото дело на ВДС, касателно приетите от друго досъдебно производство. Обсъжда същите и с оглед на тяхното съдържание, като счита, че установяват факти, които са различни от твърдените от прокуратурата. Анализира в детайли и показанията на свид. К. Д., като изтъква разлики между съобщеното от този свидетел и показанията на свид. А. М. за случилото се на 09.10.2014 г. Свид. Д. е знаел, че реален наемодател е и К. К., тъй като тя и мъжът й са наемодателите на А. М.. В тази им част намира показанията на свид. Д. за съответни на обясненията на подс. М., дадени в съдебно заседание на 16.10.2019 г. Обсъжда и обясненията на подс. К. за едноличните й решения да подаде заявление за спиране на тока, да предприеме действия по разрушаване на незаконния строеж, като е получила организационна помощ от подс. М., но действията са решени и осъществени лично от нея. Акцентира на указанията на ВКС за недостатъци в мотивите на предходен въззивен състав за пълна неяснота относно обекта, за който се иска наем, размера на наема, лицата, на които следва да се плаща. Това има съществено значение за правилното решаване на делото, защото при твърдение за съучастие и съвместни действия, тези обстоятелства са решаващи, за да се установи общността на умисъла. ВКС изрично е посочил, че никой от останалите свидетели не е потвърдил заявеното от свид. М., че сумата от 10 000 лева му е искана като наем за терасата, като няма очевидци на срещата на 09.10.2014 г., а подс. М. отрича да е отправял заплахи. Последното намира за необяснимо и нелогично и с оглед ноторно известните по обем и вид дейности, с които се занимава подс. М.. Съпоставя в детайли показанията на свид. М. с тези на свидетелите П., Д.а, Б. и Д., с извод, че последните не подкрепят заявеното от А. М., а са противоречиви не само с него, но и помежду си. Изтъква различия и с показанията на свид. Г. А.. Съществено е, че и свид. Д., и свид.А., не сочат свид. М. да им е казвал, че подс. М. е говорил за глоби, за заплахи, за да се плати и ако не се плати какво ще последва. Следователно, показанията и на свид. Г. А. и на свид. Д., не са нито идентични, нито еднопосочни с показанията на свид.М., още по-малко с тези на П., Д. и пр. За описаните след 09.10.2014 г. действия, свързани със спирането на тока и разрушаване на терасата, защитникът счита, че отсъства надлежно описание на посредствено извършителство в обвинителния акт, а подс. М. не може да отговаря за лично извършителство от страна на подс. К.. Позовава се на обясненията на подс. К., съответни и на ВДС, че подсъдимата е решила да спре тока и да разруши терасата като отмъщение за несправедливостите, на които е била подложена до тогава. Поставя акцент и на показанията на свидетелите В. Ж. и Б. К., според които двамата са установили трайни отношения много преди процесния период със свидетелите Т. Д., М. П. и А. М., насочени към увреждане на интересите на К. К.. Изтъква противоречия с твърденията на последните трима свидетели, които съобщават различни обстоятелства за познанството помежду им. Подчертава, че Б. К. е бил упълномощен от П. да представлява фирмата й и се познава с А. М. като наемател от момента, в който последният е наел заведенията „Джънгъл“ и „Ред хот пица“. Многократно Б. К. е бил в заведенията именно като представител на свид. М. П.. Разяснява договорености за имуществени отношения, свързани с получаване на част от наемите на заведенията от свидетелите Ж. и К., а след приключване на споровете с К. К. по собствеността върху дружествените дялове, на тези двама свидетели да бъде прехвърлена 1/3 от собствеността на заведенията. И тъй като Т. Д. и М. П. в един момент спрели да изпълняват обещанията си към В. Ж. и Б. К., като не им давали 1/3 от наемите, двамата свидетели Ж. и Бр. К. решили да потърсят К. К. и да застанат на нейна страна. Според защитника, показанията на свидетелите Ж. и Бр. К. установяват недостоверност на показанията на свидетелите Д., П., Г.ев, М. относно фактите за връзките помежду им, за връзките с подс. К., за претенциите, които са предявявали. Подчертава, че престъплението по чл. 213а от НК е на формално извършване. То е довършено със самия факт на отправяне на принудата, на заплахите и съответно извършител може да бъде само този, който участва с отправяне на заплахите, с искане за поемане на конкретно имуществено задължение, както се приема в доктрИ.та и в отменителното решение на ВКС. К. К. не е отправяла заплахи към М., не е искала той да поеме имуществено задължение, поради което всички нейни действия по разрушаване, спиране на тока и пр., към които М. няма отношение като извършител, са несъставомерни по това обвинение, което е предявено, респективно и той не може да носи отговорност за тях. Не може да има заплаха с правомерно действие, особено гарантираното право на сигнали, жалби и предложения на граждани. Заплахата за сезиране на органите не може да преустанови дейността на заведението, тъй като това е право на съответните органи. Препятстването на дейността на представител на „Енерго-про“ не е наказуемо по НК деяние. Всеки може да сезира за незаконен строеж и общинската администрация е длъжна да реагира. Сигнали пред общинската администрация са подадени от свид. Т. Д. и от подс. К. К. и се пристъпва към разрушаване, за да не заплащат разноски на общИ.та. Когато лицето, чиито интереси се засягат, не оспорва акта на администрацията, няма нужда да чака срокове и по-нататъшни правни усложнения. Т. Д. не е възразил срещу констатацията, че строежът е незаконен. С разрушаването на слънцезащитната конструкция не е причинена вреда на „Ред хот България“ ООД, тъй като дружеството не е собственик на конструкцията, защото пристройките стават собственост на собственика на основната вещ. Вещта погива за собственика, а този собственик не е „Ред хот България“ ООД. Позовавайки се на Постановление на Пленума на ВС от 1984 г., раздел 2, точка 7, намира, че незаконният строеж не е вреда дори за собственика на имота. ФИ.лно адв. Л. се присъединява и към доводите на адв. Р. и моли протестът и въззивната жалба да бъдат оставени без уважение. Подс. К. К. се явява пред настоящата инстанция лично с и упълномощен защитник – адв. Д. Д. от АК - Варна. Защитникът на подс. К. се присъединява към изложените от защитниците на подс. М. доводи. Като най-значим определя въпросът дали описанието на конкретни действия в обстоятелствената част на обвинителния акт се отнасят към едно обвинение по чл. 213а от НК или се касае за различни деяния, които не могат да бъдат обединявани по начИ., по който прави това прокуратурата. Цитира двете отменителни решения на ВКС, съобразно които ВКС е приел, че изразът „извършено от две лица“, няма качествата да повдигне обвинение за съизвършителство, затова неправилно подсъдимите са осъдени за съизвършителство или за съучастие. И ако подс. К. К. не е отправяла лично закани към А. М. и не е искала от него да й заплаща пари за наеми, то не съществува според ВКС обвинение по отношение на нея, а и по отношение на подс. М.. Защитникът отхвърля обвинителната теза за съучастническа дейност, тъй като липсват факти за съизвършителство, подбудителство или помагачество от страна на подс. К., М. да е търсел за нея от А. М. 10000 лева. Тоест К. К. не може да бъде обвинявана и съответно съдена за това, за което обвинението предлага. Подчертава констатацията на стр. 5 от първото решение на ВКС за установени неясноти и противоречия в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са се пренесли и в мотивите на предходен състав на въззивния съд. В прочита на решението на ВКС по второто касационно дело № 178/2021 г., освен същите съображения, са налице указания и за един от елементите на състава по чл. 213а НК – целта, заради която и в преследване на която се извършват действията на интелектуално насилие - заканата, заплахата, с едно или друго противозаконно действие. Трябва да бъде установен умисъл у двамата за едно и също престъпление и цялостна представа за всички признаци на неговия състав. Съдът следва да се съобрази с рамката на повдигнатото обвинение, отразено в обвинителния акт, както и с това, кога престъплението по чл. 213а от НК е довършено. Прокуратурата пропуска важността на това не какво е сторено, а защо е сторено и не обръща внимание на това обстоятелство. След думите на М., че ще разруши заведението, на М. не е даден гратисен период и време за размисъл, и той поради някакви обстоятелства и главно поради тази закана, да се съгласи в крайна сметка да изпълни искането на М.. Още на следващия ден започва изпълнението на заканата и изпълнението на онова, което цели не да бъде получено, а да бъде наказан този човек. На претенцията за наеми на заведенията, М. е казал: „Ако ми представиш документи, че дължа на тях, ще плащам на тях, за мен няма никакво значение на кого ще плащам“. А, на претенцията да плаща за терасата, е казал: „Ако ми представиш документи, че си собственик на терасата, аз няма да остана, защото този наем не ме устройва. Всичко хубаво“. Обобщава, че К. К. не е участник в деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 213а НК. Стореното от нея не може да бъде квалифицирано и като престъпление – повреда или разрушаване на чуждо имущество и поради това тя не може и не следва да носи отговорност. В личната си защита подс. К. К. моли за обективен прочит на всички обстоятелства и въз основа на него за правилно и адекватно решение. Не се счита за виновна и не смята, че е извършила престъпление. Поддържа твърдението си за наличието на основания за нейните претенции към съответните помещения. В личната си защита подс. В. М. изразява позиция за неяснота на обвинението – в началото водеща роля е придадена на подс. К., която го поканила да й помага, а в последствие той е управлявал процеса, като търсил помощ от подс. К.. Претендира свид. М. да е изградил незаконни постройки в чужда собственост, за което се позовава на съдебни решения. Подчертава отсъствието си в обвинителните факти за периода от 2010 г., когато възникват споровете на К. К. с бившия й съпруг и неговата сестра и наемателите, до 2014 г. През месец септември 2014 г. обаче е осъществено навлизане в неговата семейна собственост, което мотивирало намесата му. Не е съдружник или съучастник с К. К., а са собственици на два съседни имота, заграбени от един и същи човек. Отрича да има общо със спирането на тока на заведението или да е имал близки отношения със свидетелите В. Ж. и Б. К.. Съзира като цел на настоящото наказателно производство заграбване на фармацевтичния му бизнес. Изразява становище за незаконност на изградената слънцезащитна конструкция и кухня към процесното заведение, като обосновава теза, че тези пристройки са станали собственост на собственика на пицарията – „Варна Парадайс“ ООД. Чрез действията по премахването на незаконната конструкция, К. К. няма как да е причинила вреди на „Ред хот България“, поради което липсва квалифициращото обстоятелство по чл. 213а, ал. 2, т. 3 от НК и деянието е несъставомерно по този квалифициран състав. Дори да се приеме, че с действията, насочени към премахване на незаконната конструкция, е повредено имущество, то не е прИ.длежало на „Ред хот България“. Изразява несъгласие и със становището, че подсъдимите имат вИ. за развалените продукти в хладнилниците на „Ред хот България“. Продуктите е можело да бъдат преместени в работещи хладилни съоръжения, а тези, в които са се съхранявали, са били разположени в незаконната пристройка с площ около 20 кв.м, в задната част на заведението, чиято незаконност е установена от контролните органи с констативен протокол № 259 от 06.11.2014 г. на Район Приморски, ОбщИ. Варна. В незаконната постройка никога не е трябвало да има ток, а не той да бъде спиран. Чрез изграждането на двете незаконни постройки - слънцезащитно съоръжение пред входа на заведението и помещението в задната му част, съществено са променени характеристиките на самостоятелния обект на първия етаж на сградата и той целият е придобил характеристиките на незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Ползването на незаконни строежи, в т. ч. за съхранение на хранителни продукти, е забранено. Компетентните органи разполагат с правомощия да забранят достъпа до строежа по реда на чл. 224 и чл. 224а от ЗУТ, включително при необходимост се разпорежда прекъсване на захранването с електрическа и топлинна енергия, вода и газ на незаконния строеж. Ето защо, според подс. М., лицата, ползващи незаконен строеж, какъвто в случая се явява цялото заведение, не биха могли да претендират неправомерно причинени вреди чрез преустановяване на неправомерно поведение, включително и чрез прекъсване на електрозахранването. Противното би позволило ползвателите на незаконни строежи да черпят права от неправомерното си поведение. На второ място подчертава развивания от него от 1991 г. успешен семеен бизнес. Счита, че е изградил добро име, като над 2 000 000 българи всеки месец посещават обектите „Аптеки М.“. Подчертава и опита си като политик, принципите си, че никой не трябва да вреди на друг, и че за над тридесет години в бизнеса, няма друг случай, в който някой да е казал, че е бил изнудван или заплашван от него. При този бизнес за милиони и широкомащабна обществена дейност без съдружници, не би си позволил да рекетира някого за 5000, не, за 10 000 лева. При такъв проблем не би търсил помощ от К. К., а от адвокатите си, каквато е обичайната му практика. Отрича да е извършил изнудване и намира за недоказано да е заплашвал с нещо А. М.. ФИ.лно изтъква, че към днешна дата процесното заведение не работи, тъй като кухнята му е била незаконна, построена върху негов имот. Моли, след съобразяване на всички доказателства по делото, за потвърждаване на присъдата на Окръжен съд – Варна. В реплики и дуплики представителите на държавното обвинение, частното обвинение и защитата на подсъдимите доразвиват доводите си. Държавното обвинение поддържа, че ако отпадне от диспозитива предявен на подс. К., че е искала сумата от 10 000 лв. да се плаща на нея, не би отпаднало обвинението за принуда в съучастие, извършено от две или повече лица. На кого да се плаща и за какво да се плаща, е несъставомерен признак на състава. Съставомерно е, че две или повече лица, са въздействали върху волята на пострадалия М., за да го принудят да поеме имуществено задължение за 10 000 лв., като никъде в диспозитива не е посочено за тераса, за наем, не е конкретизирано за какво се иска сумата, защото отношенията между подсъдимите във времето са приемали различен характер и всеки е имал различни претенции към тази собственост и към тези парични средства. Прокуратурата заявява, че няма как да знае при тази трансформация в рамките на два месеца, по какъв начин да формулира в обвинението за какво точно подсъдимите са искали от А. М. плащането на сумата 10 000 лева. Но, за каквото и да са я искали, те не са имали никакво правно основание да го направят. Защитата намира тази неопределеност на обвинението за несъвместима с правилата на наказателния процес. Отхвърля възможност подсъдимите да бъдат осъдени, след като дори държавното обвинение не е наясно за какво, от кого и как са били искани парите, дали и как подсъдимите са се споразумели, дали подс. К. К. е искала пари или не. В последната си дума подс. К. моли да не бъде уважаван протестът на Окръжна прокуратура – Варна и подсъдимите да бъдат оневинени. В последната си дума подс. М. заяви, че не се счита за виновен и моли оправдателната присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. За да се произнесе настоящият състав на въззивния съд, съобрази следното: Делото е за трети път пред въззивната инстанция. С решение № 95 от 12.08.2021 г. по к.н.д. № 180 по описа за 2021 годИ., Върховният касационен съд е отменил изцяло присъда № 260000 от 14.09.2020г., постановена по ВНОХД № 74/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание. При второто разглеждане на делото от въззивния съд е постановена присъда № 2 от 10.03.2022 г. по ВНОХД № 271/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна, която е отменена с Решение № 203 от 01.06.2023 г. по н.д. № 178/2023 г. на ВКС, III н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. След отвод на всички съдии от Апелативен съд – Варна, с определение № 350/21.07.2023 г. по ч.н.д. № 603/2023 г. по описа на ВКС, на основание чл.43, т.3 от НПК, делото е изпратено за разглеждане на Апелативен съд – Бургас. Съобразно указанията в последното отменително решение, настоящият състав проведе въззивно съдебно следствие, в хода на което е проведен разпит на свидетел, събрани са писмени доказателства. Предвид тези доказателства, както и приобщените от Окръжен съд – Варна в хода на проведеното по реда на чл.371, т.1 от НПК съкратено съдебно следствие доказателствени материали, настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка: Свид. Т. Д. и подс. К. К. живеели заедно от 2004 г. През същата годИ. подс. К. учредила дружеството „Варна Парадайс“ ООД /фирм. дело № 3722/2004 г. по описа на Окръжен съд – Варна/ с партньор в бизнеса Таня В.а. В последствие съвместните им взаимоотношения приключили и тъй като вече живеела на семейни начала без сключен брак със свид. Т. Д., му предложила да заеме мястото в учреденото вече дружество с 50 процента дялово участие. Начинът на управление на дружеството бил заедно и поотделно от двамата съдружници и управители. Основният предмет на дейност на дружеството били консултантски услуги и посредническа дейност при продажба на недвижими имоти. В дружеството на длъжност офис-сътрудник започнала работа сестрата на свид. Т. Д. – свид. М. П.. През 2005 годИ. подс. К. и свид. Т. Д. сключили граждански брак. През периода от 2005 до 2010 г. търговското дружество „Варна Парадайс“ ООД, съдружниците - К. К. и Т. Д. като физически лица и М. П. придобили няколко недвижими имота в гр. Варна и областта, както и земеделски земи. През 2006 г. подс. К. и свид. Т. Д. регистрирали търговско дружество „Джънгъл“ ООД /фирмено дело № 3537/2006 г. по описа на Окръжен съд – Варна/. Това дружество било създадено с цел стопанисване на търговските обекти, закупени до този момент, както и тези имоти, които подсъдимата и свидетелят възнамерявали да придобият в бъдеще. През 2007 г. дружеството „Джънгъл“ ООД закупило недвижим имот - кафе-аперитив, находящ се на ул. „Роза“ № 29а в гр. Варна. През 2009 г. „Варна Парадайс“ ООД придобило от „Варнафарма Холдинг“ ООД недвижим имот кафе-аперитив, находящ се на партерния етаж на сградата на ул. „Студентска“ № 6 в гр. Варна. Имотът бил закупен на степен на завършеност „груб строеж“. Съсобственик с 50% от дяловете в дружеството „Варнафарма Холдинг“ ООД бил подс. В. М.. Сградата, в която на партерния етаж се намирал обектът, била изградена върху поземлен имот, собственост на „Варнафарма Холдинг“ ООД, с идентификатор /към момента на нотариалната сделка - 21.12.2009 г./ № 10135.2554.528, със стар идентификатор кв.32, парцел II-1505, целият с площ 937.00 кв.м., при съседи: имоти № 10135.2554.527, № 10135.2554.146 и № 10135.2554.153. Поземленият имот бил закупен от „Варнафарма Холдинг“ ООД с договор № 3588/2005 г., вписан в книгите за вписване на 19.08.2005г., том ХIII, № 129 и вх.№ 20826 в Агенцията по вписванията. Имотът, находящ се между този поземлен имот и ул. „Студентска“ /стар идентификатор №10135.2554.527, нов №10135/, попадал в градоустройствената разработка, като част от уличната регулация, поради което нямало съставен акт за собственост, но същият бил общински по смисъла на Закона за общинската собственост. При изповядване на сделката пред нотариуса, дружеството „Варнафарма Холдинг“ ООД било представлявано от управителя С. М. - съпруга на подс. М., чрез пълномощника В. М. - майка на подс. М., но реално преговорите за покупката на имота били водени от подс. К. и свид. Д. като купувачи, а подс. М. -като продавач. След закупуването на имота и извършване на довършителните работи по него, купувачите от „Варна Парадайс“ ООД получили устното съгласие на живущите в сградата, включително и на подс. М., да поставят пред входа на заведението слънцезащитна тента. Тази тента била монтирана от „Бор Инвест 04“ ООД с управител свид. Б. Ч.. След получаване на разрешение за ползване на сградата, „Варна Парадайс“ ООД отдало под наем търговския обект, находящ се на ул. „Студентска“ № 6 на „Спартак 7476“ ООД. На същото дружество бил отдаден под наем и търговският обект на ул. „Роза“ № 29а – кафе-аперитив, собственост на „Джънгъл“ ООД. През 2012 г. след предизвестие от наемодателите „Варна Парадайс“ ООД и „Джънгъл“ ООД, поради фИ.нсови затруднения, наемателят освободил и двете заведения. Междувременно взаоотношенията между свид. Т. Д. и подс. К. К. се влошили и конфликтите ескалирали. Бракът между тях бил прекратен с решение № 2355/17.05.2013 г. по гр.д. № 11290/2011 г. на РС Варна, влязло в сила на 14.06.2013 г. Имуществените отношения между бившите съпрузи не били уредени в хода на бракоразводния процес, а с нотариално заверено споразумение помежду им на 23.07.2010 г. До подписването му се стигнало, след като през месец юни 2010 годИ. първоначално свид. Т. Д. изключил подс. К. като съдружник, а в същия ден и подс. К. го изключила от участие в дружеството „Варна Парадайс“ ООД. След приемането на тези решения Д. и К. завели дела за оспорването им. Впоследствие сключили посоченото по-горе споразумение, в което отразили постигнатото между тях съгласие относно имуществените си отношения. С това споразумение К. и Д. постигнали съгласие съвместните дружества между тях да се управляват само заедно. В споразумението била записана и клауза, която предвиждала 100 хиляди евро неустойка за този, който не изпълнява задълженията си по споразумението. Няколко дни след подписване на споразумението свид. Д. подписал на подс. К. пълномощно да представлява дружеството „Варна Парадайс“ ООД. Впоследствие той оттеглил това пълномощно. Подписаното споразумение не довело до разбирателство между подсъдимата и свидетеля, които впоследствие продължили да водят помежду си граждански, търговски, административни и наказателни дела. Съдебните дела продължили с години. През този период подс. К. подавала сигнали за заплашване, принуждаване да се откаже от правата по отношение на дружествата и придобитите имоти, оказване на психически тормоз, както и за употребена спрямо нея физическа сила. Видно от представената от подс. К. и приета като доказателства по делото папка с жалби, подсъдимата от 03.07.2012 г. започнала да сезира различни институции - полиция, прокуратура, Министерство на вътрешните работи и други. До 2014 г. подсъдимата получавала откази от страна на правоохранителните органи и прокуратурата, като не били предприети никакви действия, с които да бъдат защитени правата й. През годините на съдебни спорове, подс. К. била със знанието, че е собственик на дружествата, тъй като актовете на съответните съдебни инстанции били обжалвани пред по-горните инстанции и съответно не били влезли в сила. Дела се водили и между свидетелката М. П. - сестра на свидетеля Т. Д. и подсъдимата. По гражданско дело № 2574/2012 г. подс. К. била осъдена да заплати в полза на свидетелката П. разноските по делото. За събирането на тази сума свидетелката П. образувала изпълнително дело срещу подс. К. като поискала за обезпечение на вземането си да бъде наложен запор върху дружествените й дялове в „Джънгъл“ ООД и във „Варна Парадайс“ ООД. За погасяване на дълга свидетелката П. като взискател изпратила на основание член 517, алинея трета от ГПК на 12 февруари 2014 годИ. волеизявление към двете дружества за прекратяване на съдружието на подс. К. в тях. За да не се стигне до ликвидирането на дружествата свид. Т. Д. като съдружник и управител в тях заплатил ликвидационните дялове на подс. К., с което погасил задължението й към взискателя. Задължението било погА.о на 01.04.2014 г., което заплащане било удостоверено от съдия-изпълнителя. На 28.04.2014 г. Т. Д. провел общо събрание на дружеството на „Варна Парадайс“ ООД, на което било прекратено участието на подс. К. като съдружник и същата била освободена като управител на дружеството. На същото събрание бил приет нов съдружник и избран нов управител на дружеството. Подс. К. оспорила решението на общото събрание на „Варна Парадайс“ ООД пред Варненския окръжен съд. Въз основа на исковата молба било спряно вписването на решението на общото събрание в Търговския регистър. С решение от 10.11.2014 г. по търговско дело № 828/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е прието, че решението на общо събрание е законосъобразно, а вписването в Търговския регистър има само оповестителен характер по отношение на третите лица. Решението е обжалвано и отменено с решение № 82 от 02.04.2015 г. по в.т.д. № 48/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е прието за установено в отношенията между подс. К. и „Варна Парадайс” ООД, гр. Варна, че между тях съществува членствено правоотношение, като К. К. има дялово участие във „Варна Парадайс” ООД гр. Варна съответно 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5 000 лв. С решение № 236 от 18.01.2017г. по т. д. № 2309/2015г. по описа на ВКС, І т. о., решението по в.т.д. № 48/2015 г. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С решение № 72от 30.03.2017 г. по в.т.д. № 26/2017 г. по описа на Апелативен съд – Варна решението по т.д. № 828/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна е потвърдено. Касационно обжалване на последното не е допуснато съгласно определение № 22 от 12.01.2018 г. по т.д. № 1702/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. През годините преди развода, когато отношенията между съпрузите се влошили, свид. Д. започнал да прехвърля собствеността на различни имоти на сестра си - свид. М. П., която през ноември 2009 г. регистрирала дружеството „Марго 77“ ООД. По отношение на двете заведения, намиращи се на ул. „Роза“ и ул. „Студентска“, „Варна Парадайс“ ООД, в лицето на свид. Д. сключил договор за наем с дружеството на сестра си - „Марго 77“ ООД. Според договора договорените суми били в размер на 600 лева за кафе-аперитив „Джънгъл“ и 1000 лева за заведението на ул. „Студентска“. Впоследствие заведенията били преотдадени, като наемател бил свид. А. М. със своите дружества. Бил съставен договор за наем, като кафе-аперитив „Джънгъл“ бил отдаден под наем на управляваното към този момент от свид. А. М. дружество „Ан груп“ ООД, а заведението на ул. „Студентска“ на друго негово дружество - „Ред хот България“ ООД. След това свид. А. М. инвестирал средства на дружество „Ред хот България“ ООД, за да разработи наетото заведение „Ред хот пица“. Често същото било посещавано и от подс. М., като отношенията между двамата били добри, дори приятелски. В един момент свид. М. видял, че местата в заведението редовно се запълват и са недостатъчни, за да могат всички желаещи да го посетят, както и за да отговори на законовите изисквания за обособяване на места за пушачи, решил да удължи /в рамките на обособената тераса, която съществувала и се ползвала от 2009 г. и от предишните наематели/ вече изградената слънцезащитна тента. По силата на договора за наем на заведението „Ред хот пица“, в който било предвидено за всяко по-значително подобрение наемателят да иска съгласието на наемодателя, на 06.01.2014 г., свид. М. писмено поискал съгласието на наемодателя „Марго 77“ ООД, управлявано от свид. М. П., за разширяване на вече изградената слънцезащитна тента - заслон, която да бъде разположена пред входа на заведението. В искането било уточнено, че същата ще бъде изградена изцяло за сметка на управляваното от него дружество „Ред хот България“ ООД и след прекратяване на наемните отношения, ще бъде демонтирана. Когато получил такова съгласие, в началото на м. юни 2014 г. свид. М. помолил свид. Т. Д. да го свърже с фирмата, която първоначално изградила слънцезащитната тента пред заведението. Свид. Д. обещал да съдейства на свид. М. и се обадил на свид. Б. Ч., управител на фирма „Бор Инвест 04“ ООД. Обяснил му, че наемателят на заведението „Ред хот пица“ има желание неговата фирма да извърши дейността по удължаването на покривната конструкция, като затварянето й с алуминиева дограма и стъклопакет било договорено с фирма „Галатекс пласт“ ЕООД. За свършената работа била издадена фактура на „Ред хот България“ ООД, която осъществила и плащането на цялата дейност. Няколко дни след удължаването на тентата, започнало и затварянето на изградената конструкция с разглобяем стъклопакет от фирма „Галатекс пласт“ ЕООД, като окончателно остъкляването на терасата приключило в края на м. септември 2014 г. Междувременно, подс. К. изпаднала в безизходица, тъй като виждала, че няма реакция от държавните институции по повод подадените от нея жалби за неправомерни действия от страна на свид. Т. Д.. Затова и поради обстоятелството, че за работещите заведения тя не получавала наем, подс. К. решила да се обърне към подс. М. за съдействие, като се надявала, че той като публична личност ще й помогне да възстанови правата си и най-вече да започне да получава наеми от въпросните заведения. В началото на м. октомври 2014 г. подс. К. се срещнала с подс. М. и споделила положението, в което се намирала. Подс. К. предоставила необходимата документация на подс. М., за да може той да се запознае с проблемите й, а той от своя страна се консултирал с адвокати, които казали, че К. има законното право да получава наемите от заведенията. Тогава подс. М. решил да й помогне със своите контакти, да се свърже със свид. М. и да разговаря с него. За контакта със свид. М., подс. М. потърсил съдействието на свид. В. Ж., който се познавал с М.. Свид. Ж. осъществявал охрана на заведенията, стопанисвани от Т. Д. и М. П., чийто наемател впоследствие бил М.. Свид. Ж. имал уговорка със свидетелите Т. Д. и М. П., когато заведенията започнат да функционират, свид. Ж. да получава 30% от наемите, а след приключване на съдебните дела да получи 1/3 от собствеността на помещенията. Уговорката била за 1/3 от всички имоти, които могат да вземат от подс. К. К.. Времето мИ.вало и свид. В. Ж. не получавал никакви пари от наемите на заведенията, като свид. П. му отговаряла, че следва да се плащат разходи и не можела да задели пари от наемите. В един момент свид. В. Ж. решил да потърси среща с другата страна, а имено подс. К.. Тази среща се състояла на 02.10.2014 г., като на нея вместо подс. К. отишъл подс. М.. На срещата присъствал свид. Б. К., а свид. Ж. чакал в автомобила си. Подс. М. обяснил ситуацията на свид. Бр. К. и най-вече, че К. има законовите основания да претендира наемите да бъдат заплащани на нея. На излизане М. се срещнал за кратко и със свид. Ж., като поискал от него да му уреди среща със свид. М., на която да му обясни, че К. реално е наемодател и следва на нея да плаща наемите. Свид. Ж. се съгласил да съдейства на М., още повече, че бил взел решение да не се занимава със свидетелите Т. Д. и М. П., които не отговаряли на неговите обаждания. Свид. Ж. разбрал, че подс. К. има подкрепа в лицето на подс. М.. На 03.10.2014 г., докато пътувал за гр. София, свид. А. М. получил обаждане по телефона от свид. Б. К., който му съобщил, че свид. В. Ж. иска да разговаря с него. Свид. М. познавал двамата свидетели от около две - три години, покрай стопанисваното от него заведение. По това време те му препоръчали фирма за охрана, която впоследствие свид. М. наел, а също така гарантирали, че може да разчита и на тяхното съдействие при проблеми със заведението. След като осъществил връзката със свид. М., свид. Б. К. предал телефона си на свид. Ж., който поискал от свид. М. спешно да се видят и да разговарят. Свид. М. отговорил, че в момента пътува за гр. София и най-рано такава среща може да бъде осъществена в понеделник. Свид. Ж. продължил да настоява за среща още в същия ден и попитал свид. М. дали може да разговаря с някой негов партньор във фирмата, който е упълномощен да взема решения. Свид. М. обещал да уговори среща със съдружника си в търговската дейност, свързана със стопанисването на хранителни магазини - свид. М.в Г.ев. Обадил му се по телефона и го попитал дали може да го замести на една среща, на която няма възможност да присъства. Свид. Г.ев се съгласил и провеждането на срещата било договорено със свидетелите В. Ж. и Б. К. за същия ден в 14.30 часа, в заведението „Бачата“, находящо се на ул. „Райно Попович“ №12 в гр. Варна. При проведените телефонни разговори не бил обсъждан предметът на предстоящата среща, а свид. Г.ев нямал предварителна информация и с кого ще се среща в това заведение. Когато пристигнал на уговореното място, свид. Г.ев видял, че го чакат двама мъже. Запознал се с тях, като единият му се представил с името Б., а другият с фамилията Ж.. По време на разговора свидетелите В. Ж. и Б. К. започнали да обясняват на свид. Г.ев, че ще го срещнат с виден варненски бизнесмен. Обяснили му също така, че най- вероятно свид. Г.ев го познава и би било добре да започнат да работят заедно с него, защото и свидетелите В. Ж. и Б. К. стоят плътно зад гърба на тази известна личност. Свид. Г.ев се съгласил, след което свид. Б. К. набрал мобилния номер на подс. М., но той не отговорил. След около пет минути подс. М. позвънил на мобилния телефон на свид. Б. К. и му казал, че ги чака в заведението си „Мода бар“, находящо се до „Мак драйв“ в гр. Варна. Свидетелите В. Ж. и Б. К. предложили на свид. Г.ев да отидат до мястото на срещата заедно, но последният поискал да му съобщят къде ще се състои тя и обяснил, че ще отиде до там с неговия автомобил. Когато свид. Г.ев пристигнал в заведение „Мода бар“, свидетелите Ж. и Б. К. вече били там и му представили подс. М., а на въпроса дали го познава, свид. Г.ев отговорил, че го познава, но не лично. Първоначално всички заедно седнали в едно от сепаретата в заведението, но след няколко секунди свидетелите Б. К. и В. Ж. станали и се отдалечили на известно разС.ие, като оставили подс. М. и свид. Г.ев да разговарят насаме. Подс. М. попитал свид. Г.ев каква е сумата, която плащат като наем за двете заведения - „Ред хот пица“ и бар „Джънгъл“. Свид. Г.ев отговорил, че не може да каже и дори не е запознат, но може да провери и позвънил на мобилния телефон на съдружника си, който се занимавал с паричните преводи - свид. С. С.. Попитал го в какъв размер е сумата, която плащат като месечен наем за двете заведения и получил отговор, че сумата е 5000 лв. общо за двете. След като свид. Г.ев съобщил на подс. М. тази информация, последният го попитал за текущия месец на кое число ще платят наема. Свид. Г.ев му казал, че такъв отговор не може да даде, след което подс. М. му задал същия въпрос отново. Тогава свид. Г.ев с насмешка му отговорил, че най-вероятно ще се плати като всички останали наеми - от първо до десето число. След това подс. М. попитал свид. Г.ев този месец на кое число ще му платят наема за заведенията на него. Свид. Г.ев спокойно отговорил, че това нито е мястото, нито начинът, по който да се реши този въпрос. Тогава подс. М. го попитал дали той лично е съглА. да му плаща наема за заведенията. Свид. Г.ев отговорил, че този въпрос подлежи на обсъждане с определен кръг лица и той не може да вземе такова решение. Тогава подс. М. се обадил по телефона на свид. А. М. и в присъствието на свид. Г.ев го попитал кога ще започнат да си плащат наемите на неговите имоти. Свид. М. попитал за кои негови имоти става въпрос, на което подс. М. отговорил „Е, как кои - кафето на Роза и ресторанта“. На следващия въпрос на свид. М. от кога тези заведения са негови, подс. М. отговорил, че са негови. Свид. М. поел ангажимент в понеделник, когато се върне във Варна, да се видят и да се разберат. Подс. М. го попитал дали има някакво значение на кого плаща наемите. Свид. М. отговорил, че за него няма никакво значение стига да е на правилния човек и с това разговорът приключил. Веднага след като затворил телефона си, свид. М. се свързал по телефона последователно със свидетелите М. П. и Т. Д., като и двамата го уверили, че подс. М. няма никакво отношение към двете заведения, собственост на управляваните от свид. Д. дружества „Варна Парадайс“ ООД и „Джънгъл“ ООД. След като се върнал в гр. Варна, свид. М. не се обадил на подс. М.. На 06.10.2014 г. свид. Ж. се обадил на свид. Б. К. и му казал да потърси свид. М. на мобилния телефон и да договори спешно среща с него. Свид. Б. К. попитал дали ще отидат на срещата двамата със свид. Ж., но получил указания да отиде сам. Веднага след като приключил разговора със свид. Ж., свид. К. се обадил на мобилния телефон на свид. М.. Попитал го дали се е прибрал от гр. София и кога ще се видят. Свид. М. отговорил, че има няколко срещи и като се освободи ще се обади. Свид. К. веднага докладвал на свид. Ж. как е протекъл разговора, като обяснил, че според него свид. М. не бил много склонен да се виждат, но въпреки това обещал да се обади когато приключи със срещите. Действително, по-късно свид. М. позвънил на свид. К. и му казал, че се е освободил и може да се видят. Свид. К. му отговорил, че до час ще приключи с неговите ангажименти и ще си уговорят срещата. Веднага след затваряне на телефона отново докладвал на свид. Ж. за проведения разговор, като последният му казал да дойде при него на бар „Госип“ в гр. Варна, за да получи инструкции. Малко след това, свид. М. и свид. Б. К. се чули по телефона и се договорили да се срещнат в 16.30 часа в кафе „Бачата“ в гр. Варна. Междувременно, свид. М. решил да повика на тази среща своя приятел - свид. К. Д.. Обадил му се по телефона и без да обяснява подробности го повикал да се видят в кафенето. Свид. Д. се съгласил и дошъл на уговореното място. Когато двамата влезли в кафе „Бачата“, свид. Д. видял, че свид. М. има среща със свид. Б. К.. Той много се учудил, защото познавал последния добре и знаел, че работи за свид. В. Ж., както и обстоятелството, че в гр. Варна двамата са известни като лица от кримИ.лния контингент. Свид. М. седнал със свид. Б. К. на една маса, а свид. Д. се заговорил с управителя на заведението, когото също познавал. В началото на разговора свид. Б. К. попитал свид. М. дали се е видял с подс. М.. Свид. М. му отговорил, че е бил служебно ангажиран и е нямал тази възможност. Тогава свид. Б. К. му казал, че би било хубаво да се видят до края на деня, да му се обади и да се срещнат. Към тях се присъединил и свид. К. Д., който чул последващите обяснения на свид. Б. К., как той и шефът му - свид. В. Ж., са мИ.ли на страната на подс. М. и е добре свид. М. също да мине на същата страна. След това свид. Б. К. продължил да убеждава свид. М., че трябва лично да се срещне с подс. М. и че „неговият човек“ /като свидетелят Д. останал с впечатление, че говори за свид. Ж./ е сериозен и ако оправят нещата, ще станат близки и ще могат дори да работят заедно за в бъдеще. След като свид. М. изслушал свид. Б. К. и му обещал да се обади на подс. М., срещата им приключила. Свид. М. разказал на свид. Д. за срещата между подс. М. и свид. М.в Г.ев и обяснил за съдействието, което свид. Б. К. и свид. В. Ж. оказват на подс. М., за да се срещне с него и да започне да плаща на последния наемите на двете заведения. Свид. Д. се поинтересувал какво отношение има подс. М. към тези заведения. Свид. М. му разказал за споровете между бившите съпрузи и пояснил, че подс. М. и подс. К. сега действали заедно, затова подс. М. искал от него да започне веднага да му плаща наем в размер на 5000 лв. за двете заведения. Веднага след срещата, свид. Б. К. разговарял с подс. М. и му разказал какво се е случило. След това предложил на подс. М., когато свид. М. му се обади за среща, ако има необходимост, да го повика и той да присъства. В последвалите два дни свид. М. не потърсил подс. М. за среща. На 08.10.2014 г. получил обаждане от свид. Б. К., който попитал защо все още не се е състояла срещата. Свид. М. отново потвърдил, че ще се обади на подс. М., но след като не му се обадил, по-късно получил входящо повикване от телефонен номер •••••••••••. Свид. М. разпознал мобилния номер на подс. М. и не отговорил на обаждането. Около половин час след това, свид. М. взел решение лично да си изясни ситуацията и да разбере какво точно иска от него подс. М. и му се обадил. Двамата се договорили да се срещнат на следващия ден сутринта в 10.30 часа в заведението „Мода бар“, за което свид. М. знаел, че е собственост на подс. М.. За свое спокойствие свид. М. решил да отиде и на тази среща със свид. Д.. На 09.10.2014 г. в уговорения час свидетелите М. и Д. влезли в заведение „Мода бар“. Свид. М. се насочил към сепаре вътре в заведението, където го очаквал подс. М., а свид. Д. седнал на една от масите на терасата, откъдето имал видимост към случващото се вътре. Подс. М. и свид. М. се поздравили и първоначално, предвид познанството си, започнали разговор по обикновени житейски теми. Не след дълго подс. М. попитал свид. М.: „сега ли ще започнеш да ми плащаш наема за двете заведения?“. Свид. М. спокойно му казал, че първо е нормално да го запознае с някакви документи, обосноваващи претенциите му. Подс. М. му отговорил: „Ти си бизнесмен, твоята работа е да работиш, не ти трябва да се занимаваш с документи. Моите адвокати ще се погрижат да си работиш безпроблемно“. Свид. М. възразил, че няма как да започне да плаща наем без да му се представят никакви документи за собственост. В този момент подс. М. се изправил рязко и с повишен тон казал: „Значи, ти стоиш в моите заведения и отказваш да плащаш наема“. Свид. М. също се изправил, но със спокоен тон обяснил, че желанието му е единствено да се запознае с документи, обосноваващи претенциите на подс. М. и при възможност да се организира среща с неговите адвокати. Отговорът на подс. М. бил: „Няма какво да те срещам с моите адвокати. Ще направя всичко възможно това заведение да не работи, ако не ми плащаш наемите. Освен това, терасата ти е на моя земя и искам да ми плащаш 5000 лева, не - 10000 лева ще ми плащаш“. През цялото време свид. М. запазил спокойствие и няколко пъти казал на подс. М., че го е поканил на разговор, а не да му заповядва какво да прави. Обяснил също, че даже и да му представи документи за собственост на терасата, такъв наем от 10000 лв. е нереален и той ще откаже да я ползва. Спокойствието на свид. М. и получените отговори раздразнили подс. М. и той изкрещял „още утре ще дойда и ще ти разруша заведението!“. Свид. М. му отговорил „Добре, щом така смяташ, заповядай. Чакам те.“ След това М. си тръгнал. В този момент свид. М. не приел сериозно казаното от подс. М. по отношение на заведението. По-скоро се притеснил за личната си неприкосновеност, като предполагал, че може да му се случи нещо в късните часове. През цялото време свид. Д. наблюдавал през прозореца на терасата какво се случва вътре. Видял как в един момент от разговора подс. М., видимо ядосан, станал и започнал да ръкомаха, но поради мястото, на което се намирал, не можал да чуе разменените реплики. Свид. М. излязъл от „Мода бар“ и двамата със свид. Д. си тръгнали. Последният като видял, че приятелят му е силно притеснен, го попитал какво се е случило между него и подс. М.. Свид. М. му разказал за разговора с подс. М. и за разменените реплики между двамата. Свид. Д. свързал притеснението на свид. М. с участието на свид. В. Ж. към случая, за чийто начин на действие знаел, че е силовият. След срещата подс. М. се срещнал с подс. К.. Тя заявила желание да се пристъпи към събаряне на терасата, а подс. М. считал, че е собственик на мястото, където тя била изградена и за построяването й не е взето неговото съгласие. В тази връзка подс. К. се свързала със свид. Ч. и се уговорили на следващия ден негови работници да пристъпят към демонтажа. Като причИ. тя казала на свид. Ч., че теренът е собственост на подс. М. и следва терасата да бъде демонтирана, тъй като е изградена без неговото съгласие. Въпреки, че монтажът на тентата и остъклението на терасата бил приключил само преди няколко дни, свид. Ч. се съгласил, като попитал дали свидетелите Д. и М. са уведомени за това. Подс. К. му казала, че всички са известени, ще присъстват на място и нямало проблем с демонтажа. По отношение на демонтажа на самата конструкция подс. К. предала телефона си на мъж, който разпитвал свид. Ч. за подробности по конструкцията и как би могла да се демонтира. След това подс. К. казала на свид. Ч., че заплащането ще се извърши след демонтажа и разговорът приключил. На 10.10.2014 г. сутринта, когато свид. Ч., заедно със своите служители - свидетелите Я. П. и Б. Ж. отишли пред заведението, видели, че там ги очакват единствено подсъдимите М. и К., заедно с двама други мъже с работни дрехи. Свид. Ч. разпознал подс. М., тъй като го бил виждал по телевизията и знаел, че е известен бизнесмен. Подс. К. казала на свид. Ч. да започне с демонтажа. Последният припомнил, че е редно при демонтажа да присъстват свид. Т. Д. и свид. А. М.. Тогава някой от двамата подсъдими - М. или К. му казали, че постройката е незаконна и след като е построена на чужда територия, трябва да започнат да я разглобяват веднага. Подс. К. казала, че е осигурила още двама техни работници, които да помагат, за да стане по-бързо разглобяването. Свид. Ч. казал на свид. П. и свид. Ж. да се качат на покрива на терасата и да започнат демонтажа. Свидетелите П. и Ж. развивали бавно болтовете на конструкцията, затова един от работниците, които били осигурени от подс. К., издърпал винтоверта от ръцете на служителите на „Бор инвест 04“ ООД и започнал да ги развива по-бързо. След около 10-15 мин. на мястото пристигнали служителите от СОД „Спартак“, повикани от работещите в заведението, а малко след тях и свид. А. М. заедно със свид. Д.. Още с пристигането си свид. М. казал на работниците да слизат от покрива на терасата. Подс. М. и свид. М. си разменили реплики относно демонтирането на конструкцията. В това време работниците на „Бор инвест 04“ ООД слезли от навеса, като там останали само работниците, които дошли с подсъдимите. Подс. М. искал от свид. М. да му представи договора за наем и твърдял, че са някакви „самонастанили се“ в негов имот лица. Спорът между подс. М. и свид. М. продължил до пристигането на полицейските служители от Второ РУП - Варна, които се опитали да обяснят на двете страни, че не е това начинът да решават противоречията си и следва да се обърнат към компетентните органи. Подс. М. влязъл в пререкание и с тях, като продължавал да твърди на висок глас, че е собственик на земята и никой не може да му пречи да премахне незаконен строеж на неговата територия. След пристигането на полицейските служители, другите двама работници също слезли от покрива, а малко по- късно, заедно с подс. К., побързали да си тръгнат. Междувременно, пред заведението пристигнали свид. М. П. и свид. Т. Д.. Последният казал на служителите на „Бор инвест 04“ ООД временно да се върнат в офиса си, за да се успокоят страстите, а след като подс. М. си тръгне, той ще им се обади, за да дойдат и да възстановят повредената конструкция. След около един час, подс. М. си тръгнал и свид. Д. позвънил на свид. Ч.. Около 10 мин. след като служителите на „Бор инвест 04“ ООД пристигнали и започнали да възстановяват конструкцията, отново се появил подс. М. и ситуацията се повторила. Отново започнал да крещи на работниците да слизат, отново пристигнали полицейските служители, както и свидетелите Т. Д. и А. М.. След като правоохранителните органи за пореден път разяснили на участниците в спора да изясняват отношенията си според установения в страната правов ред, им съставили предупредителни протоколи по ЗМВР. Работниците на „Бор инвест 04“ ООД възстановили конструкцията в нейната цялост, като свид. М. им платил за отстраняването на щетите и за кратко нормалният ритъм на работа на заведението бил възстановен. Същия ден - на 10.10.2014г., бил подаден сигнал по телефона в ОбщИ. Варна от подс. М. за извършената незаконна дейност по изграждането на терасата пред „Ред хот пица“, като сигналът бил приет от свид. К. Б. - секретар на ОбщИ. Варна. Подс. М. му казал за извършвано в момента незаконно строителство на обект - пицария „Ред хот пица“ и поискал да се разпореди изпращането на служители от строителния контрол в ОбщИ.та, които да констатират това и „да си свършат работата“. Като ориентир, къде се намира обектът, подс. М. посочил старото име на заведението - „Острава“. Свид. Б. се обадил веднага на свид. Н. Н. - Директор на дирекция „УСКОР“ при ОбщИ. Варна и му предал сигнала. От своя страна, свид. Н. се обадил на свид. Ц. Й. - ст. инспектор в отдел „СК“ и на свид. Д. Й.а - началник отдел „КТДТ“ и разпоредил да се извършат проверки. Свид. Д. Й.а се обадила на свид. В. Н. - гл. инспектор отдел „КТДТ“ - дирекция „УСКОР“ и й казала двамата с колегата си свид. О. Д. - ст. инспектор в съшия отдел, да извършат проверка по търговската част на пицария „Ред хот пица“. Свидетелите Н. и Д. взели със себе си папка с констативни протоколи, качили се в служебния автомобил и тръгнали към ул. „Студентска“. По същото време свид. Ц. Й., заедно с колегите си от отдел „СК“ - свид. П. В. и свид. С. К. също се отправили към пицарията с техния служебен автомобил. Първи на мястото, около 15.00 часа пристигнали служителите на отдел „КТДТ“, на които направило впечатление, че до обекта има поставена стълба и на навеса на терасата бил качен един мъж, а до вратата стояли още двама работници. Това бил свид. Ч., който довършвал отстраняването на щетите. Когато, 15-20 мин. след първия екип, пристигнали и колегите им от отдел „СК“, служителите на „Бор Инвест 04“ ООД вече си били тръгнали. Двата проверяващи екипа се засекли в заведението и инспекторите се учудили защо не са били информирани, че ще извършват съвместна проверка и каква е била необходимостта от тази спешност. След като се легитимирали пред служителите в заведението, инспекторите поискали от тях да повикат управителя на пицарията. Свид. М. им обяснил, че има проблеми с подс. М.. След като извършили проверките, общинските служители отразили своите констатации в съответните протоколи, връчили копия от тях на свид. А. М. и си тръгнали. Същата вечер била извършена още една проверка от отдел „КТДТ“ - дирекция „УСКОР“, с цел проверка на работното време на заведението. Тази проверка била осъществена от Началника на отдел „КТДТ“ - свид. Д. Й.а, заедно със свид. Д. М.. В констативния протокол №15507, съставен в 00.05 часа на 11.10.2014 г., било отразено, че заведението не работи. Същия ден - на 10.10.2014г., свид. М. депозирал жалба в полицията относно действията на подс. М., като изложил в нея своите възприятия за случилото се до този момент. На 13.10. 2014 г. подс. К., използвайки пълномощно, подписано й от свид. Т. Д., подала до „Енерго-про мрежи Варна“ АД искане за преустановяване електрозахранването на заведението. В него тя посочила, че в качеството на управител и съдружник във „Варна Парадайс“ ООД желае електроподаването на заведението да бъде прекратено незабавно, поради това, че се „обитава незаконно от непознати, самонастанили се лица“. Към искането приложила копие от нотариалния акт, копие от оттегленото от свид. Т. Д. пълномощно и разпечатка от Търговския регистър за дружеството „Варна Парадайс“ ООД, от която било видно, че тя и свид. Д. са съсобственици на капитала на „Варна Парадайс“ ООД. На 14.10.2014 г. сутринта на мобилния телефон на подс. К. позвънил служител на „Енерго-про мрежи Варна“ АД, за да договорят час, в който да изпълнят заявката за преустановяване на ел. захранването на обект, находящ се на ул. „Студентска“ № 6. Екипът, който свид. Х. Х. - отговорник „МИР“, определил за изпълнение на услугата, бил в състав: свид. И. П. и свид. Д. П.. Договорката била клиентът да им осигури достъп до електромера на място около 10.30 часа. В уговорения час служителите на разпределителното дружество П. и П. пристигнали със служебния автомобил на адреса на улица „Студентска“ № 6. Влезли в намиращата отдясно на входа на кооперацията аптека „М.“, където било посочено, че се съхранява ключът за стаята с електромерите, намираща се на партерния етаж на кооперацията. Служителите в аптеката казали, че в момента ключът не е в тях. Когато електромонтьорите излезли от там, към тях се приближили М. и К., заедно с двама работници с дрелка. Подс. М. разпоредил на служителите си веднага да му донесат ключа от стаичката и след като същият бил предоставен, отключил и всички заедно влезли в помещението. Свид. Д. П. прекъснал електрозахранването, а свид. И. П. съставил констативен протокол за извършеното действие, който бил подписан от подс. К.. На свид. П. му направило впечатление, че заведението работи и вътре има клиенти, но бил длъжен да изпълни нареждането на прекия си началник. По същото време в заведението се намирал свид. Г. А. - гл. редактор на сайта „Топ новини Варна“. Същият бил договорил интервю със свид. А. М. относно случилото се преди няколко дни. В момента, в който свид. М. му разказвал за случилото се, около 11.00 часа токът в заведението спрял. Отначало всички помислили, че това е авария, но им направило впечатление, че съседното заведение свети. Когато свид. М. и свид. А. излезли навън, забелязали, че отпред бил спрян автомобилът на подс. М.. Двамата тръгнали към входа на кооперацията, където се засекли с излизащите оттам служители на „Енерго Про Мрежи Варна“ АД заедно с подсъдимите М. и К. и се досетили, че вероятно токът е спрян от тях. Свид. А. се приближил до подс. М. и го попитал защо е спрял тока на заведението, но последният се качил в автомобила си и не отговорил. Заедно с него вътре седнала и подс. К. и двамата започнали да наблюдават какви действия ще предприеме свид. М.. Свид. М. се обадил на свидетелите Д. и П., разказал им за случилото се и те пристигнали на място. Свид. Д. позвънил в офиса на „Енерго-про мрежи Варна“ АД, откъдето го уведомили за входирано искане за прекъсване на електрическото захранване. Свидетелят Д. незабавно отишъл в офиса на електроразпределителното дружество, където разбрал за подадено от подс. К. искане, за което е използвала оттегленото от него пълномощно. От отдел „Правен“ на дружеството му казали, че трябва да удостовери с документи оттеглянето на пълномощното и ел. захранването ще бъде възстановено. Свид. Д. отишъл до офиса на нотариус И.. О., взел нотариално заверен препис на оттегленото пълномощно, изпратената от нотариуса нотариална покана до подс. К. да се яви, за да получи документите за оттеглянето, както и уведомителното писмо до нея, че същото се счита оттеглено. В 14: 00 часа свид. Д. входирал документите в офиса на „Енерго-про мрежи Варна“ АД. След около половин час му било съобщено, че електрическото захранване ще бъде възстановено за сметка на дружеството. През цялото това време свид. Д. комуникирал със свид. М. по телефона, като последният му съобщил, че подс. М. продължава да стои пред заведението. След няколко минути пристигнал екип на „Енерго Про Мрежи Варна“ АД, в състав: свид. Ж. Б. и свид. Г. Г., за да възстанови ел. захранването. В този момент към тях се приближил подс. М. и поискал заповед, от която да е видно, че свидетелите следва да пуснат електричеството. Поискал да разговаря с началника им по телефона. Единият от ел. монтьорите набрал по мобилния си телефон свид. Х. и му обяснил, че на мястото има междуличностен конфликт между страни в спор за собственост. След това подал телефона на подс. М., за да се разберат. Той поискал да му бъде предоставена заповед, с която служителите са изпратени. Свид. Х. му обяснил, че не работят със заповеди, а със заявления и с това разговорът приключил. Служителите на „Енерго Про Мрежи Варна“ АД се опитали да вземат ключ от намиращата се вдясно от входа аптека „М.“, както било посочено на вратата на стаята, но служителите на подс. М. им казали, че при тях няма оставен ключ, без да дават повече обяснения. Ел. монтьорите се върнали до офиса, за да вземат заявлението и да го покажат на подс. М.. Междувременно, на мястото пристигнал и екип полицейски служители от Второ РУП - Варна. Свид. М. ги помолил да осигурят достъп на ел. монтьорите до таблото, но полицейските служители обяснили, че са пристигнали само, за да предотвратят евентуални ексцесии. Служителите на „Енерго Про Мрежи Варна“ АД се върнали отново на мястото и показали заявлението на подс. М., но той отново отказал да им даде ключа за стаята. Свид. М. потърсил за помощ общинския съветник - свид. К. К., който около 19.00 часа се отбил в заведението и след като се запознал със ситуацията, обяснил на свид. М., че трябва да има доверие на правоохранителните органи, като го уверил, че те ще си свършат работата и си тръгнал. След като разбрали, че няма да им бъде осигурен достъп, свидетелите Б. и Г. съставили съответен констативен протокол, в който отразили отказа и си тръгнали около полунощ. Подс. М. също си тръгнал след около два часа, но оставил негови служители, които трябвало да наблюдават, какво се случва и да му докладват. На следващия ден свидетелите М., Д. и П. звъннали отново на „Енерго- про мрежи Варна“ АД с искане за възстановяване на електрозахранването, но оттам им отговорили, че следва да бъде осигурен достъп. От Второ РУП - Варна изпращали екипи с полицейски служители, но те не се намесвали и следели единствено да не се нарушава обществения ред. Търсейки решение на създалата се ситуация, Т. Д. се обадил в дружеството „Акорд“ ЕООД, което като професионален домоуправител обслужвало входа на сградата на улица „Студентска“ № 6 и ги помолил да сменят ключалката на стаята с електромерите и им предоставят ключ от нея. От дружеството се съгласили и изпратили свидетелите Д. Д. и Н. Н., които след като сменили патрона на вратата, предоставили ключ от него на свид. Д.. След като се сдобил с ключ от помещението, свид. Д. се обадил в „Енерго-про мрежи Варна“ АД като заявил, че е установен достъп до помещението с електромерите. Свидетелите Д. и П. отключили вратата на пристигналите служители на електроразпределителното дружество. В този момент отново се появил подс. М., развикал се на намиращите се в стаята хора, като заплашвал, че ще ги съди, защото са разбили вратата на негова собственост. Изблъскал физически намиращата се вътре в помещението свид. П., а от служителите на „Енерго- про Мрежи Варна“ АД поискал да му покажат заповед възстановяване на електрозахранването. Служителите отишли до автомобила, за да се обадят до офиса на дружеството за указания. През това време в помещението с електромерите влязло неустановено лице и отвътре в дупките на касата бил сложен предварително приготвен метален щифт. След като получили указания да възстановят електрозахранването, служителите се върнали пред вратата на помещението, но не успели да я отворят, въпреки че ключът превъртал, но вратата се отваряла само на около един сантиметър. След като не успели да влязат в помещението, електротехниците отново си тръгнали. Известно време след това свидетелите Д., М. и П. направили нов опит да отключат вратата. Успели да я отворят и като влезли вътре видели пробитите дупки на касата на вратата, пригодено място за сядане и чаша с кафе. В момента, в който започнали да звънят на „Енерго-Про Мрежи Варна“ АД, оново се появил подс. М. и започнал да крещи, че пак са разбили вратата. На място пристигнали полицейски служители от Второ РУП - Варна, които огледали бравата и не установили следи от разбиване, но забелязали пробитите дупки на касата и захвърления на земята метален щифт. През това време свид. М. отново потърсил свид. К. К. – в качеството му на общински съветник да се запознае на място със случващото се. Свид. К. К. първоначално не повярвал на свид. М., че правоохранителните органи не могат да разрешат възникналия проблем. Свид. К. разбрал, че спорът е с подс. М., когото познавал от предизборни диспути като опоненти преди местните избори през 2011 г. и знаел неотстъпчивостта му в спорни ситуации. На 15.10.2014 г. свид. К. К. в телефонен разговор уведомил свид. М. за работното си време като директор на Историческия музей в гр. Добрич до 18.00 часа. След неколкократни позвънявания от страна на свид. М., свид. К. обещал след края на работния ден да отиде пред заведението, за да разбере какво се случва и защо не се разрешава проблема с тока. Около 18.30 часа, свид. К.К. пристигнал от гр. Добрич в гр. Варна с личния си автомобил и паркирал в близост до заведението „Ред хот пица“. Видял пред него много хора, включително и полицейски служители. Свид. К. К. влязъл в пицарията, а свид. М. го запознал със ситуацията към момента. Свид. К. К. поискал от свид. М. да му покаже къде се намира електромерът и защо не може да бъде осъществен достъп до него. Тръгнали да излизат навън, но свид. М. се върнал да си вземе якето. През това време свид. К. К. седнал да го изчака на маса пред дюнера, на която били свид. С. С. и свид. К. С.. В момента, в който тримата се заговорили, към тях се приближил подс. М., който разпознал общинския съветник свид. К. К. и започнал да ги снима с мобилния си телефон. След малко подс. М. се обърнал и тръгнал към входа на пицарията. Свид. К. К. станал от масата и отишъл да разбере защо подс. М. прави тези записи с телефона си и дали не подготвя някаква нова провокация. Близо до входа на заведението стоял свид. Т. Д., който спрял свид. К. К. и го заговорил. Докато двамата разговаряли към тях отново, на около метър, се приближил подс. М., който продължавал да снима с телефона си. Тогава свид. К.К. му казал: „Г-н М., нека и аз да ви снимам“ и извадил своя мобилен телефон. След като чул това, подс. М. се обърнал с гръб към свид.К.К. и тръгнал към входа на кооперацията. Свид. К. К. направил няколко крачки след него и отново му извикал: „Г-н М., обърнете се да ви снимам“. В момента, в който свид. К. К. вдигнал телефона на нивото на очите си и премИ.вал през менюто, за да го настрои, подс. М. рязко се обърнал и нанесъл силен удар с десния си юмрук в лявата скула на лицето на свид. К. К.. Хората започнали да викат към полицейските служители и те отвели подс. М. във Второ РУП - Варна, където бил задържан със заповед за срок от 24 часа. След неговото задържане обстановката се успокоила, а на следващия ден служителите на „Енерго Про Мрежи Варна“ успели да възстановят ел. захранването в заведението. Междувременно свид. К. К. посетил „Спешен център“ в МБАЛ „Св. Анна“ - Варна, където бил прегледан, а впоследствие, след като съС.ието му се влошило, бил настанен за изследване и лечение в „Неврологично отделение“ на МБАЛ „Св. Анна“ - Варна. Поради спряното ел. захранване всички хранителни продукти били изхвърлени от заведението „Ред хот пица“, тъй като били негодни за консумация. След освобождаването му от ареста, на 16.10.2014 г. подс. М. бил привлечен в качеството на обвиняем по образувано бързо производство № 1807/2014 г. по описа на Второ РУП - Варна за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК. На 20.10.2014 г. подс. К. подала жалба срещу дружеството, на което посочила, че е собственик - „Варна Парадайс“ ООД. В нея подс. К. поискала служителите на отдел „Строителен контрол“ в Район „Приморски“ - ОбщИ. Варна, да извършат проверка на изградената пред заведението „Ред хот пица“ пристройка. На 06.11.2014 г. в заведение „Ред хот пица“ била извършена проверка от работна група в състав: свид. Л. С. и свид. К. Н.. При проверката, извършена в присъствието на свид. Т. Д., в качеството му на управител на дружеството, на проверяващите не били представени документи относно законността на изградения пред пицарията обект, както и на обособената в задната част на помещението стая с площ около 20 кв. м. Проверяващите съставили Констативен протокол № 259/06.11.2014 г., в който удостоверили тези обстоятелства и позовавайки се на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ указали в срок до 21.11.2014 г. да се премахнат горепосочените обекти. На 07.11.2014 г. подс. К. подала молба да получи документи от преписката в Кметство „Приморски“ и й предоставили копие от Констативен протокол № 259/06.11.2014 г. Подс. К. се обадила на подс. М., който, както й бил обещал, се заел с организацията по събарянето на терасата. На 12.11.2014 г. М. позвънил на свид. Д. Г. - съсобственик на „Варненски строежи“ ООД, за да осигури багери и хора за събарянето на една тераса. Свид. Г. в момента отсъствал и го насочил към другия съсобственик на „Варненски строежи“ ООД - свид. М.в М., като обещал да осъществи връзката с последния. След няколко минути свид. М.в М. позвънил на подс. М. и двамата се договорили М. да осъществи организацията по събарянето на терасата. Подс. М. решил да наеме охранителна фирма, която да препятства достъпа на други лица до заведението по време на събарянето на терасата. На следващия ден подс. М. позвънил на мобилния телефон на свид. А. П. - съсобственик на охранителна фирма „Даикс“ ООД - Пловдив и го попитал дали поемат охраната на обекти извън гр. Пловдив. Свид. П. му отговорил положително и попитал за какъв обект става въпрос. Подс. М. обяснил за предстоящо премахване на незаконен строеж, за което иска да наеме неговите охранители, тъй като местните не вършили работа. Свид. П. му обещал да изпрати служители, на които имал доверие - свид. Г. Ф. и свид. Д. Т.в, но трябва да има сключен договор за охрана на територията на гр. Варна, който да бъде регистриран в ОД МВР - Варна. Тогава подс. М. му обяснил, че договорът ще бъде сключен с подс. К., но за това ще се погрижат неговите адвокати, които също ще присъстват на събарянето. След като се договорили за всички подробности, включително и за датата - 15.11.2014 г., свид. П. го попитал къде да дойдат неговите служители, когато пристигнат в гр. Варна и в колко часа. Подс. М. издиктувал адреса на офиса си - ул. „Селиолу“ № 1 и му казал да бъдат там в 7: 00 часа за инструктаж. Обяснил, че там ще ги чакат подс. К. и двама адвокати, които ще присъстват на събарянето, за да не допуснат някой да им попречи, след което уточнили плащането. Междувременно, на подс. М. се обадил свид. М. и го уведомил, че е договорил багер от фирма „Еврокат“ ООД, камион „Камаз“ от фирма „Жи-До 2008“ ЕООД, както и е организирал неговите работници от „Варненски строежи“ ООД за събарянето на терасата. Подс. М. обяснил, че договора с неговата фирма ще сключи подс. К.. Двамата обсъдили мястото на сключване на договора, в колко часа работниците и техниката да бъдат пред заведението, както и други подробности по самото събаряне. Уговорено било плащането да бъде осъществено на място след приключване на работата. На 15.11.2014 г. около 07: 00 часа служителите на охранителна фирма „Даикс“ ООД пристигнали с два автомобила в гр. Варна и паркирали пред офиса на подс. М. на ул.„Селиолу“ № 1. Там пристигнала и подс. К. с двама адвокати. По същото време на паркинга на Военна болница гр. Варна, свид. Г. Г.ев и свид. М. инструктирали багериста – свид. З. С. и шестима работници от „Варненски строежи“ ООД какво точно трябва да свършат. На свид. С. обяснили, че трябва с кофата на багера да надере поликарбоновото покритие на тентата, а на работниците обяснили, че след това те трябва с чукове да разбият стъклата и дограмата на конструкцията. Когато свършили с инструктажа, всички заедно се отправили към заведението. Там вече се намирала подс. К., охранителите от „Даикс“ ООД – Пловдив и двама адвокати. След като всички се събрали, в 08.00 часа, свид. Г.ев опънал червена лента около конструкцията и без предупреждение към намиращия се в заведението персонал, казал на багериста да започва. Свид. С. ударил с кофата на багера по покрива на терасата. Служителите на „Ред хот пица“ помислили, че има земетресение. Когато се показали на вратата, разбрали, че се разрушава конструкцията пред заведението. Първо натиснали паник-бутона, за да повикат обслужващата заведението охранителна фирма СОД „Спартак“, послед позвънили на управителя на заведението - свидетеля Здравко Здравков и на полицията. Свид. Здравков пристигнал почти веднага на място и видял, че поликарбонът на навеса вече е надран, а няколко човека с чукове и метални пръти удрят по стъклата, дограмата и теракотените плочки. Пристигналите пред заведението охранители от СОД „Спартак“, както и дошлите малко по- късно свидетели Д. и П., не могли да спрат действията по събарянето. През цялото време подс. К. информирала подс. М. по мобилния телефон за случващото се. Той бил ангажиран да й помогне за събарянето на незаконната тераса, за което получила нареждане от контролните органи със срок до 21.11.2014 г., като следвало да се премахне не само терасата, но и пристроената задна част на заведението – стая с площ от 20 кв. м. Действията по събарянето на терасата били преустановени след намесата на пристигналите на мястото полицейски органи. За извършената услуга – физическа охрана на имущество на 15.11.2014 г., била издадена фактура № 2000078505/14.11.2014 г. от „Даикс“ ООД на „Варна парадайс“ ООД за сумата от 960 лв. с включен ДДС, заплатена в брой от подс. К. К.. Така приетите за установени фактически положения не се оспорват от страните пред настоящата инстанция и намират своята доказателствена обезпеченост в материалите по делото. Те се установяват, както вярно е заключил и първоинстанционният съд, при преглед и оценка на наличните доказателствени източници. Описаните факти не се различават съществено от приетите в мотивите към първоинстанционната присъда, тъй като последните са изведени коректно при комплексния анализ на доказателствата, събрани по делото. Първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като в разпоредително заседание и след преценка за процесуалната изрядност от формална страна на протоколите за разпит на свидетели и експертни заключения, съдът е одобрил изразеното от страните съгласие за приобщаване от досъдебното производство на показанията на следните свидетели: Ж. Илиев Б. - л.79 в том 2 и л.80 в том 4 от досъдебното производство /ДП/; Г. А. А. - л.193 в том 4 от ДП; Д. К. Г. - л.199 в том 4 от ДП; Г. К.ов Г.ев - л.21 в том 3 и л.185 в том 4 от ДП; Д. Е. П. - л. 173 в том 4 от ДП; Д. Д. Д. - л. 61 в том 4 от ДП; Д. Д.а Й.а - л. 189 в том 4 от ДП; К. С.ова Н. - л. 59 и л. 104 в том 4 от ДП; Л. П. С. - л. 105 в том 4 от ДП; Н. П. Н. - л.63 в том 4 от ДП; П. М. В. - л. 98 в том 4 от ДП; С. Й. К. - л. 52 в том 4 от ДП; Ц. И. Й. - л.54 в том 4 от ДП; К. В.ов Б. - л. 187 в том 4 от ДП; Г. С.ов С. - л. 221 в том 4 от ДП; Г. С. Н. - л. 203 в том 4 от ДП; Г. Д. Д. - л. 196 в том 4 от ДП; Д, М. М. - л.202 в том 4 от ДП; И. Й. П. - л.175 в том 4 от ДП; К. М. А.ова - л. 177 в том 4 от ДП; Р. Б.ов М.ков - л.178 в том 4 от ДП; Р. В. М.а - л.87 в том 4 от ДП; Н. Г.ев Н. - л.65 в том 4 от ДП; Р. В. Р. - л.27 в том 3 и л.83 в том 4 от ДП; С. Л. Т. - л.53 в том 2 и л.219 в том 4 от ДП; Х. К. Х. - л.78 в том 4 от ДП; В. Н. Н. – л.56 в том 4 от ДП; О. М. Д. - л.67 в том 4 от ДП; Я. С. П. - л.68 в том 4 от ДП; Б. Я.в Ж. - л.69 в том 4 от ДП; Г. Д. Г. - л.80 в том 2 и л.82 в том 4 от ДП; Х. С. М. - л.26 в том 3 и л.85 в том 4 от ДП; В. Д. И. - л.86 в том 4 от ДП; К. Д. Д. - л.89 в том 4 от ДП; С.В. Р. - л. 141 в том 4 от ДП; Д. С. Т.в – л.143 в том 4 от ДП; К. Ж. С. – л.145 в том 4 от ДП; Г. В. Ф. – л.147 в том 4 от ДП; З. В. З. - л.44 в том 2 и л. 17 в том 3 от ДП; И. Л. С. - л.20 в том 3 от ДП; В. П. М. - л. 16 и л.67 в том 2 и л.23 в том 3 от ДП; Д. Ц. Д. - л.24 в том 3 от ДП; Л. М., а А.ова - л.25 в том 3 от ДП; С. П. П. - л.29 в том 3 от ДП; З. С. С. - л.30 в том 3 от ДП; П. Г.ев И. - л. 32 в том 3 от ДП; Б. Н. Ю. - л.33 в том 3 от ДП; Г. М. Р. - л.34 в том 3 от ДП; С. Д. С.ов - л.35 в том 3 от ДП; Ш. Р. Н. - л.36 в том 3 от ДП; В. Г.ев И. - л.37 в том 3 от ДП; Д. Н. Г.ев - л. 17 и 68 в том 2 от ДП; Й. К. В. - л.47 в том 2 от ДП; Н. К. К. - л.48 в том 2 от ДП; С. А. С. - л.49 в том 2 от ДП; А. Б. Х.а - л.50 в том 2 от ДП; Ю. П. А. - л.53 в том 2 от ДП; М. Ж. Н. - л. 55 в том 2 от ДП; Т. М.а М.а - л. 56 и 59 в том 2 от ДП; К. С. С. - л.57 в том 2 от ДП; Стамен С. С. - л.58 в том 2 от ДП; Ч. О. С. - л.61 в том 2 от ДП; С. Д. Д. - л.64 в том 2 от ДП; К. Х. П. - л.65 в том 2 от ДП; Г. И. К. - л.66 в том 2 от ДП; Т. М. К. - л.69 в том 2 от ДП; А. В. С. - л.70 в том 2 от ДП; М. Й. С.ов - л.76 в том 2 от ДП; Ж. И. Ж. - л.81 в том 2 от ДП; П. Х. Д. - л.82 в том 2 от ДП; Г. Г.ев Г.ев - л.83 в том 2 от ДП; Д. С.ов Д. - л.84 в том 2 от ДП; Т. Д. Д. - л.28 в том 3 от ДП и Н. Р. И.а - л.39 в том 3 от ДП. Обосновано първостепенният съд е ценил тези гласни доказателствени средства, тъй като отсъстват основания за изключването им от доказателствения материал по делото, дадени са обективно и допрИ.сят за изясняване на релевантни по делото обстоятелства. В разпоредително заседание съдът е одобрил и изразеното от страните съгласие за приобщаване без разпит на вещите лица на изготвени в досъдебното производство експертни заключения, а именно съдебномедицинска експертиза № II-65/2014 г. от 31.10.2014 г. и съдебномедицинска експертиза № III-71/2014 г. от 16.10.2014 г., приложени на л. 189-198 в том 2 от ДП, изготвени от вещото лице д-р Е. М. К., както и съдебномедицинска експертиза по писмени данни № II-70/2014 г. от 14.12.2014 г. на л.2 - 8 в том 5 от ДП, изготвена от вещите лица д-р Д. Д. Р., д-р П. Х. Т. и д-р В. В. Д.. Анализ на тези заключения не се налага, доколкото те касаят телесното увреждане на свид. К. К., а в тази част наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна давност по обвинението за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, вр. чл.130, ал.2 от НК. Първостепенният съд е разпитал непосредствено свидетелите А. М., К. К., Т. Д. Д., М. Д.а П., В. Б. Н., Б. В.ов Ч., С. К. М.ски, М.в С.ов М., П. С. Б., Б. К.ов К., К. И. Д., А. Г.ев П., М.в Ц. Г.ев и Д. М. К.. На основание чл. 281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК съдът е приобщил чрез прочитането им показанията на свид. В. З. Ж., обективирани в протокол от съдебно заседание от 22.01.2016 г. по НОХД № 1126/2015 г. на ОС - Варна, както и дадените в протокол за разпит на свидетел от 12.02.2015 г., находящи се на листи 180-181 в том 4 от досъдебното производство. Пред настоящата инстанция бе допуснат повторен разпит на свидетеля К. И. Д., като бяха приобщени чрез прочитането им, в хипотезата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, показанията на същия свидетел, дадени в досъдебното производство пред разследващ орган на 21.11.2014 г., находящи се на л.75-77 в том 4 от ДП, както и тези, дадени пред друг състав на съда, а именно в съдебно заседание на 08.12.2016 г. по НОХД № 1126/2015 г. на Окръжен съд - Варна - л.651-653 от същото дело. Свидетелят Д. потвърди тези показания. Допълнително посочи, че му е известно, че подсъдимата и бившият й съпруг са наемодатели на процесното заведение „Ред хот пица“. Не му е известно на кого А. М. е плащал наем, нито за какво подс. М. е искал 10 000 лв. от свид. М., при условие, че подсъдимият има толкова много пари. Настоящата инстанция се солидаризира със становището на контролираната за кредит на доверие в преобладаващата част от показанията на посочените по-горе свидетели. Несъмнено, както изтъкват страните по делото, между показанията на свидетелите А. М., К. Д., Т. Д., М. П. и В. Б. Н. съществуват размИ.вания в частта относно възприятията им за съдържанието на разговора между свид. М. и подс. М. на 09.10.2014 г. в заведението „Мода бар“. Единствено свид. Д. е присъствал на срещата на свид. М. с подс. М. на 09.10.2014г., но той е бил на друга маса, на разС.ие, зад стъклена преграда, откъдето е наблюдавал свид. М. и подс. М. и не е чул изречените реплики. Разговорът не е бил дълъг, първоначално е протичал съвсем спокойно, но в един момент свид.Д. възприел подс. М. да става и да ръкомаха видимо ядосан. Малко след това свид. М. и свид. Д. си тръгнали. Свид. М. споделил на свид. Д. за поискани от М. 5000 лв. като наем за заведението „Ред хот пица“, а след като М. поискал документи за собственост, М. се ядосал и казал, че наемът става 10 000 лв., като се отнасял само за терасата пред заведението. Подс. М. поискал наем и за заведението „Джънгъл“. Подсъдимият казал, че на следващия ден ще отиде и ще изкърти всичко, защото било на негова земя, ако М. не се съгласи да плаща наем. След срещата свид. Д. възприел свид. М. ядосан и притеснен – М. очаквал, че може да се случат много неща, след като знаел, че В. Ж. е замесен, а неговият начин на действие е силовият. Горното е видно от прочетените показания на свид. Д. от досъдебното производство, които същият свидетел изцяло потвърждава пред настоящия съдебен състав. В показанията си пред първата съдебна инстанция свид. А. М. съобщил, че основните проблеми започнали на 03.10.2014 г., а началото е сложено от разговор с Б. К. и В. Ж., които поискали среща /протокол от открито съдебно заседание, проведено на 29.03.2018 г. - л.210 от НОХД № 733/2017 г. на ОС – Варна/. Познава подс. М. от доста години, като двамата са поддържали добри, дори приятелски отношения. По време на срещата на 09.10.2014 г. подс. М. му поискал 5000 лв. за наем на двете заведения, а след като свидетелят отказал, тъй като не са му предоставени документи за собственост, подсъдимият заявил „Ти няма как да работиш, ако не си плащаш наема, нали ти е ясно“ и „Това заведение няма как да работи, аз ще се погрижа то да затвори“. Подсъдимият станал агресивен, изправил се и говорел назидателно, като заявил, че след като свид. М. няма да плаща наем, терасата отпред е построена на негова земя и иска за нея сума в размер на 5000 лв., не 10 000 лв. Свид. М. отговорил, че ако се запознае с документи за собственост, няма да плаща поисканата за терасата сума, а ще я освободи. Тогава подс. М. казал, че ще събори цялото заведение и няма да остави нищо от него. Свид. М. си тръгнал и казал: „Добре, щом така смяташ, заповядай. Чакам те.“ По отношение на подс. К., свид. М. заявил, че е имал само две срещи с нея, но не е разговарял за заплащане на наеми. Свид. Т. Д. е разбрал от свид. М., че „М. е поискал наемите на заведенията отново“, а след като свид. М. поискал да му се покажат документи, „М. е избухнал и заплашително му е казал: Вече няма да плащаш 5000 лева, а 10 000 лева“. Свид. Д. и свид. М. обсъдили ситуацията, но не знаели колко е сериозна заплахата. Свид. М. П. също е научила от свид. М., че поисканата от подс. М. сума е за наеми на заведенията. Според показанията на свид. В. Б. Н., свидетелите Т. Д. и А. М. й разказали, че подс. М. е искал от М. да му плаща наеми, които последният отказал да заплаща, тъй като М. не могъл да се легитимира като собственик. Поради отказа, подс. М. казал, че свид. М. ще бъде „наказан“ и ще плаща не 5000 лева, а 10 000 лева като наказание. Към горните показания следва да се отнесат и тези на свидетелите М. Ж. Н. /живее със свид. А. М. на семейни начала/ и Т. М.а М.а, сестра на свид. М.. И двете свидетелки са разпитани още на 15.10.2014 г., а свид. М.а и на 16.10.2014 г. /показанията са приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК/. Свид. М. Н. е разбрала, че претенцията на подс. М. е била свид. М. да му заплаща наема на заведението „Ред хот пица“, но не е представил документи за това, след което са предприети действия по разрушаване на терасата и спиране на тока. Свид. Т. М.а е разказала, че „словесните договорки“ между М. и М. са започнали няколко дни преди 11.10.2014 г. или 12.10.2014 г. като М. поискал от свид. М. да му плаща наем, тъй като земята, върху която се намирал ресторантът, била негова. Свид. М. отказал, тъй като не му били представени документи, поради което М. предизвикал множество проверки и казал на свид. М., че ще затвори заведението. Свид. Г. А. /показанията са приобщени по реда на чл.373, ал.1 от НПК/ е разбрал от свид. М., че при срещата му с М. в „Мода бар“ последният е поискал да плаща наем за пицарията на него, а той щял да дава парите на К. К.. М. поискал 5000 лв., като в противен случай заплашил свид. М., че ако не плаща наема, ще събори терасата, която твърдял, че е негова собственост и ще направи така, че заведението да не работи. М. отхвърлил ултиматума на М.. Свид. М. споделил на свид. А. изненадата си, тъй като преди това М. и М. били приятели. Очевидни са разликите във възприетите и възпроизведени от свидетелите данни за проведения на 09.10.2014 г. разговор между подс. М. и свид. М.. Съгласно описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения, единствено на тази дата са отправени словесни заплахи от подс. М. спрямо свид. М., което обуславя необходимост от анализ на наличната информация, доколкото тя засяга главния факт, подлежащ на доказване – отправена ли е заплаха по смисъла на чл.213а от НК за увреждане на имущество /разрушаване на заведението „Ред хот пица“ – Варна/ и за друго противозаконно действие с тежки последици за А. М. /създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ – Варна/, за да бъде принуден пострадалият да поеме имуществено задължение – да заплаща ежемесечно сума в размер на 10 000 лв. на всеки от подсъдимите – М. и К.. Показанията на свид. А. М. и обясненията на подс. М. се явяват единствени преки гласни доказателствени източници за срещата помежду им на 09.10.2014 г. в заведението „Мода бар“. Свид. Д. също е възприел поведението на лицата, но не и разговора помежду им. Показанията на всички останали горепосочени свидетели са производни, тъй като дават сведения за преразказани им обстоятелства. В тази връзка настоящият съд се съгласява със становището на страните за възможна вариативност в свидетелските показания, която да се дължи на конкретните думи, използвани от свид. М. при възпроизвеждане пред различни лица на части или на целия разговор в заведението „Мода бар“, проведен с подс. М., както и за възможно различно възприятие или интерпретация от самите свидетели на възприетата информация. Горното само по себе си не разкрива недостоверност на които и да е показания. Съдът се доверява на показанията на свид. А. М., като ги намира последователни и логични относно главния факт, подлежащ на доказване – случилото се на 09.10.2014 г. и личните му възприятия. По отношение размера на поисканата от М. сума и основанието за тази претенция, съдът кредитира и показанията на свид. Д., който е единствен очевидец на срещата, макар да не е чул проведения разговор. С него свид. М. е разговарял непосредствено при напускане на заведението „Мода бар“, поради което и съдът приема, че посочената сума от подс. М. в размер на 10 000 лв. е за ползването на терасата пред заведението „Ред хот пица“, а тя е поискана поради отказа на свид. М. да заплаща наем за заведенията. В този смисъл са и показанията на свид. М.. Вярно е, че свидетелят Д. е разпитан по-късно във времето /21.11.2014 г./ спрямо свидетелките М. Н. и Т. М.а /15.10.2014 г. и 16.10.2014 г./, но показанията на последните не съдържат конкретика за поисканите от М. суми като наем за заведението „Ред хот пица“ /свид. М. Н./ или за земята, на която е построен ресторантът /свид. Т. М.а/. Факт е обаче, че и двете свидетелки, които са от най-близкия кръг на свид. М., не споменават за заплаха, която да е отправена от подс. М. към свид. М. на 09.10.2014 г. Съдът цени техните показания, тъй като те кореспондират с показанията на свид. М., че не е възприел думите на подс. М. като заплаха за увреждане на имущество или друго противозаконно действие по смисъла на повдигнатото обвинение. Останалите посочени по-горе свидетели също не сочат да са разбрали за отправена от подс. М. заплаха, а свид. Д. е свързал притеснението на свид. М. с намесата на свид. В. Ж.. В сходен смисъл са и част от показанията на свид. М. в съдебно заседание на 29.03.2018 г. по НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Въз основа на комплексния прочит на показанията на посочените свидетели А. М., К. Д., М. Н., Т. М.а, Г. А., Т. Д., М. П. и В. Б. Н., съдът прие, че при срещата на свид. М. и подс. М. на 09.10.2014 г. в заведението „Мода бар“ разговорът първоначално е започнал със спокоен тон, подс. М. е поискал от свид. М. да заплаща наемите на двете заведения „Ред Хот пица“ и „Джънгъл“ общо в размер на 5000 лв. на подс. К., тъй като и тя е наемодател. Свид. М. е отказал поради непредставянето на документи за собственост. Този отказ е ядосал подс. М., който е заявил, че ще направи всичко възможно това заведение да не работи, ако свид. М. не плаща наемите. Тогава е поискал да му се плаща 5000 лева, не - 10000 лева за терасата пред заведението „Ред хот пица“, тъй като тя е построена на негова земя. Свид. М. със спокоен тон отказал да плаща сума от 10000 лв., като я определил като нереална. Раздразнен от спокойствието на свид. М. и получените отговори, подс. М. изкрещял „още утре ще дойда и ще ти разруша заведението!“, на което свид. М. отговорил: „Добре, щом така смяташ, заповядай. Чакам те.“ И двете инстанции се довериха на показанията на свидетелите Б. В.ов Ч., С. К. М.ски, М.в С.ов М., П. С. Б., А. Г.ев П. и М.в Ц. Г.ев, като ги намериха за последователни и обективни. Няма основание да не бъдат ценени като правдиви и показанията на свидетелите Б. К.ов К. и В. З. Ж.. Те са съответни на останалите кредитирани доказателствени материали и относими към изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт предистория преди датата 09.10.2014 г., когато се е състояла срещата на подс. М. със свид. М.. Що се отнася до показанията на свидетелите - очевидци на нанасянето на телесното увреждане на свид. К. К. и двете инстанции съобразиха прекратяването на наказателното производство в тази част поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване, което прави ненужно обсъждането им. Въззивният съд, както и първоинстанционният, кредитира обясненията на подсъдимите М. и К., като намира същите за обективни. Отсъстват съществени противоречия между обясненията и останалите ценени доказателствени материали. Подс. М. разказва за споделените му от подс. К. проблеми с бившия й съпруг свид. Т. Д., отчаянието й поради бездействието на институциите по подадените от нея жалби и сигнали, поетия от подсъдимия ангажимент да й помогне. Макар и лаконично, описва срещите си със свид. М.в Г.ев и свид. А. М., организирани със съдействието на свид. В. Ж., който познавал и работил със свид. А. М.. По време на срещата с последния в заведението „Мода бар“ подс. М. разказал за проблемите на подс. К. К. с бившия й съпруг, предложил свид. М. за в бъдеще да заплаща наемите на заведенията на нея, тъй като тя е съсобственик. Свид. М. отказал и с това разговорът приключил. Подсъдимият казал, че терасата пред пицарията и кухнята зад пицарията са на земя на негово дружество и че за тях никой нищо не плаща. Отрича да е изнудвал, заплашвал или принуждавал А. М. да му плаща наем за заведението или да прави нещо против волята си. Предвид успешен бизнес за милиони, подсъдимият намира за абсурдно да изнудва някого за 5000 или 10 000 лв. Всички спорове, които не можел да реши с преговори, отнасял до съда чрез адвокатите си. Съдействал е на подсъдимата да организира действията, които тя сама е решила да предприеме по спиране на тока и премахване на конструкцията, чрез осигуряване на техника, работна ръка, охрана. Тя сама се е договаряла с тях и се е разплащала. Подс. К. в обясненията разказва за живота, бизнеса и проблемите й с бившия й съпруг Т. Д., водените съдебни дела, сезирането на институции в търсене защита на правата й по законов ред, потърсената подкрепа от подс. М.. Представя писмени доказателства за твърденията си, които са приобщени от първостепенния съд. Спирането на тока е нейно решение, а след като е получила предписанието за събаряне на терасата се е обърнала към подс. М. за съдействие за намиране на фирми - за демонтаж и охрана. Изразява становище, че това обвинение касае отношенията й с бившия й съпруг и сестра му и никога не е ставало въпрос за изнудване. И двете инстанции кредитираха заключенията на назначените по делото експертизи. Според заключението на назначената в хода на досъдебното производство видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза № 27 /лист 66-84, т.5 от ДП/, изследваните видеофайлове са с качество, което позволява отграничаване на частни и общи признаци характеризиращи заснетите лица и техните действия. На видеофайловете записани на CD-R “Verbatim” се установяват две лица от мъжки пол със сходни общи черти на главата и лицето с тези на В. М. и А. М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.11 и ф.к.1/ е заснето едно и също лице, посочено като В. Н. М.. Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на изследваните фотокопия /сн.9 и ф.к.4/ е заснето едно и също лице, посочено като А. М. М.. Заключението на фоноскопска експертиза № 7 /лист 87-91, т.5 от ДП/ има за предмет изследване на два видеофайла, предоставени от свид. М. П.. Установило се наличие на фонограма, съдържанието на която е възпроизведено на хартиен носител в раздел Оглед и изследване на експертизата. Датата на регистриране на файла е 19.03.2015 г. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза /л.53-54, т.5 от ДП/, от заключението на която се установява, че на приложените схеми е обозначена позиция на Базовата станция, обслужвала разговорите на съответните тел. номера /маркер оцветен в зелен цвят/, поредността на ползване на Базовата станция, обслужвала разговорите на съответните тел. номера /първата цифра обозначението на маркера в съответния цвят/, както и времето в което съответната Базова станция е обслужвала тел. номера /информацията след тирето в обозначението на маркера на съответния цвят/. На приложение 9 са показани абонатите, намиращи се по едно и също време на едно и също място. Различните абонати са обозначени с различен цвят маркер, като със същия цвят е обозначен номерът на съответния абонат и времето на провеждане на съответните разговори. Според заключението на съдебно-техническа експертиза /л.44-48, т.5 от ДП/, изградената слънцезащитна конструкция, остъклена с алуминиева дограма пред пицария „Ред хот“ не отговаря на критериите за „преместваем обект“, предписани с нормите на чл. 56 и § 5 т.80 от ДР на ЗУТ. Същият е „строеж“ по смисъла на чл.38, тъй като представлява пристройка към изградената сграда, функционално свързана с обект от нея - представляващ „Пицария“, която пристройка няма самостоятелна функция и не може да се ползва самостоятелно. Налице е незаконен строеж по смисъла на чл. 225 ал.2 т.2 от ЗУТ, изграден без инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Сградата в имота е трета категория, като съответно и пристройката като строеж е трета категория. Вещото лице е описало и поврежданията по слънцезащитната конструкция. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-счетоводна и фИ.нсово-оценителна експертиза /л.36-38, т.5 от ДП/, съгласно чието заключение, фИ.нсовите загуби на дружеството „Ред хот България“ ООД към момента на инкриминираното деяние са в размер на 10 306, 62 лева. Назначена в хода на досъдебното производство комплексна съдебно- техническа и съдебно-счетоводна експертиза /л. 49-50, т.5 от ДП/, дава заключение, че са разрушени и повредени части от конструкцията - алуминиева дограма - 100%, поликарбоново покритие - приблизителна разрушена площ 85 кв.м., метална конструкция - 20% огъната и разрушена. Общата стойност на щетата е в размер на 9 200 лева. В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л.429-529, т.2 от НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна/, чието заключение сочи, че при свид. А. М., към декември 2014 г. се е отчитало функциониране в ситуация на повишен стрес и известно снижение на адаптивните възможности. А. М. е възприел заканата като действителна за физическата си неприкосновеност. От медицинска гледна точка не се установяват обективни причини, поради които да не може правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава достоверни показания. Свид. М. се чувствал застрашен за живота си. В хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция е назначена комплексна петорна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л.687-718, т.2 от НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна/, според чието заключение свид. А. М. при изричане на първоначалните заплахи не е изпитал страхови изживявания. Впоследствие е възприел заплахите за реални и е получил от психиатрична гледна точка диагностично „Разстройство в адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението-код F43.25“. Възприел е заканите и това е породило у него чувство на тревожност, безспокойство, че те могат да бъдат реализирани. А. М. е могъл правилно да възприема и да възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава достоверни показания. Няма данни за посттравматично стресово разстройство, тъй като той е успял да позитивира социалното си функциониране, като е вложил енергия в работата си. Към момента на воденото наказателно производство е налице известна ситуативна тревожност, свързана с водените съдебни дела и срещата му с подс. М.. И двете инстанции се довериха на заключенията на вещите лица по всички назначени в хода на производството и приобщени към доказателстветата съвкупност експертизи. Заключенията са достатъчно пълни, ясни и обосновани, не са налице основания за съмнение в правилността на достигнатите изводи. Изготвени са от високо квалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили убедително на всички поставени въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха посочените заключения. Няма основание да не се кредитират и писмените доказателства, приобщени на основание чл.283 от НПК в хода на наказателното производство. Такива са приложени в досъдебното производство, представени са от страните в хода на съдебното производство, в т. ч. три папки с документи, представени от подс. К.. Обективно от контролираната съдебна инстанция е предадено съдържанието и на приобщените по делото: Присъда № 4 от 06.02.2015г. по НОХД № 816/2014г. по описа на PC-Търговище, мотиви по НОХД № 816/2014г. по описа на PC-Търговище, Решение № 38 от 25.03.2015г. по ВНОХД № 37/2015г. по описа на ОС-Търговище и Решение № 209 от 17.12.2015г. по НДВ № 382/2015г. по описа на Апелативен съд - Варна /л.391- 426, т.1 по НОХД № 733/2017г. по описа на Окръжен съд - Варна/. От тях се установява, че свид. Т. Д. е осъден за престъпление по чл. 217 от НК, тъй като в качеството на управител и представител на „Джънгъл“ ООД и „Варна Парадайс“ ООД съзнателно е действал против законните интереси на двете дружества. Този факт действително няма централно място, но се явява относим, предвид всички останали обстоятелства, описани в обвинителния акт, касателно отношенията на свид. Д. и подс. К. по повод дейността на цитираните дружества. В хода на първоинстанционното съдебно следствие са приобщени наличните по делото в пет тома веществени доказателствени средства, изготвени въз основа на прилагани специални разузнавателни средства. Исканите, разрешени и прилагани СРС в рамките на настоящото производство са в унисон със законовия регламент, а получените въз основа на тях ВДС следва да се кредитират, освен онези от тях които съдържат разговори с адвокати. По отношение на ВДС, изготвени въз основа на искани, разрешени и прилагани СРС по друго наказателно производство - досъдебно производство № ВН-ДП-37-9/2014 г. по описа на ТД „НС“ - Варна /по отношение прилагани СРС спрямо свидетелите Б. К. и В. Ж./, настоящият съд намери, че не следва да цени същите. Приобщените от настоящата въззивна инстанция писмени доказателства установяват, че с постановление от 28.10.2014 г. въпросното досъдебно производство е изпратено по компетентност от ОП – Варна на Специализираната прокуратура – София /л.230-232 от ВНОХД № 155/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас/, а исканията за прекратяване използването на СРС и изготвяне на ВДС в три екземпляра и последващото им отделяне за целите на настоящото производство са с последващи дати – съответно 06.11.2014 г., 24.11.2014 г. и 31.03.2015 г. /л. 233-241 и л. 157-158 от ВНОХД № 155/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас/. След като се е десезирал от ръководството на досъдебното производство с постановление от 28.10.2014 г., изпращайки го по компетентност на друга прокуратура, първоначалният наблюдаващ прокурор от ОП - Варна не е имал правомощията по ръководство и контрол над досъдебното производство, част от което е произнасянето по доказателствата. Качеството на предложител по отношение на исканите и разрешени от съда СРС не е самостоятелно, а е част от правомощията на прокурора по чл.46 от НПК, обвързани с правилата за подсъдността. Дори и към момента, в който прокурорът от ОП – Варна е поискал изготвянето на ВДС в три екземпляра, въпросът с подсъдността да не е бил окончално разрешен, към 31.03.2015 г. когато въпросните ВДС са разделени от материалите по ДП № ВН-37-9/2014 г. по описа на ТД „НС“ Варна, прокурорът от ОП – Варна не е бил наблюдаващ досъдебното производство и не е бил компетентен да се произнася по доказателствата в това дело чрез отделяне на част от тях. По тези съображения, настоящият съдебен състав не кредитира ВДС, приложени по настоящото дело, отделени от ДП № ВН-37-9/2014 г. по описа на ТД „НС“ Варна, изготвени въз основа прилагани СРС спрямо свидетелите Б. К. и В. Ж.. Направеният от въззивния съд анализ на всички събрани по делото доказателствени източници налага извод за обоснованост на атакуваната присъда. Въз основа на приетата за установена и изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се присъединява и въззивният съд, за несъставомерност на предявеното на двамата подсъдими обвинение. Всякога обвинителният акт е средство за формулиране на окончателното обвинение, поради което последното е нужно и необходимо да бъде точно и ясно формулирано, чрез посочване на обстоятелства, обуславящи съставомерните признаци на деянието. Именно обвинителният акт определя пределите на доказване в съдебното производство, като съдът се произнася в рамките на предявеното от прокурора обвинение. В конкретиката на настоящият казус, с диспозитива на обвинителния акт на подсъдимите са предявени следните обвинения: На подс. В. М., че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго – А. М. М., да поеме имуществено задължение – да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 лева, го заплашил с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ гр. Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ гр. Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество на „Ред хот България“ ООД с управител А. М. М., извършено е от две лица – К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838, 37 лева – престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл.2 и 3, и т.4, вр. ал.1 от НК. На подс. К. К. - че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна, с цел да принуди другиго – А. М. М., да поеме имуществено задължение – да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 лева, го заплашила с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение „Ред хот пица“ гр. Варна и с друго противозаконно действие с тежки последици за него - създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ гр. Варна, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество на „Ред хот България“ ООД с управител А. М. М., извършено е от две лица – К. Ж. К. и В. Н. М. и са причинени значителни вреди в размер на 14 838, 37 лева – престъпление по чл. 213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл.2 и 3, и т.4, вр. ал.1 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство пред Варненския окръжен съд, не се съдържат факти за отправена заплаха от подс. К. към свид. М.. Такава констатация е налице в решение № 95 от 12.08.2021 г. по н.д. № 180/2021 г. на ВКС, I н.о., с което е отменена изцяло присъдата по ВНОХД № 74/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна. ВКС установява несъответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия диспозитив. Ако описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти противоречат с неговия диспозитив, съдът няма правомощие да ги приведе в съответствие, тъй като повдигането и предявяване на обвинение е дейност от изключителната компетентност на прокурора. Такива противоречия и неясноти ВКС установява по отношение на обекта, за който подсъдимите искали свид. М. да поеме имуществено задължение, в полза на кое лице е поискано да се плаща и в какъв размер е претендираната сума. Неясни са параметрите и моментът, в който е постигнато съгласие и е формиран общ умисъл у подсъдимите, както относно обекта, така и относно размера, за който е поискано поемането на имуществено задължение. Не са ясни намеренията на подсъдимите, съдържанието на престъпния умисъл към момента на отправяне на заплахата и по отношение на целения резултат. С решение № 203 от 01.06.2023 г. по н.д. № 178/2023 г. на ВКС, III н.о., с което е отменена изцяло присъдата по ВНОХД № 271/2021 г. на Апелативен съд – Варна, са дадени указания, че от съществено значение за обективната страна на престъплението по чл.213а от НК е установяването на отправена от страна на подсъдимия към изнудвания заплаха, която в конкретния случай се е изразила с увреждане на имущество и друго противозаконно действие. Дадени са указания за анализ на свидетелските показания, поради констатация, че никой от свидетелите не предоставя информация за отправени от подс. М. към свид. М. заплахи, с изключение на свид. Д.. Внимание е обърнато и показанията на свид. А.. Констатирано е и размИ.ване в свидетелските показания относно обекта, за който подс. М. поискал наем и размера на този наем. За установяване на обективна и субективна съставомерност е преценено същественото значение на фактите, касаещи каква е поисканата сума, какво представлява – дали е наем и за кои обекти е поискана, от кои факти следва, че подс. К. е била наясно с уговорената среща на 09.10.2014 г. между подс. М. и свид. М., целта на срещата. Това е така, тъй като обвинението е за изнудване извършено от две лица, т. е. е осъществено във форма на задружна престъпна дейност, поради което не е споделим доводът, че е без съществено значение за какво се иска сумата, на кого трябва да се даде и какъв е нейният размер. В хипотеза за разпределение на ролите между извършителите е необходимо да бъде установен общ умисъл за едно и също престъпление и цялостна представа за всички признаци от състава му. /Марков, Румен. Наказателно право на Република България, Обща част. Сиела. 2022. стр.424/. Дадени са указания съдът да съобрази рамката на повдигнатото обвинение в обвинителния акт и кога престъплението по чл.213а от НК е довършено /Стойнов, А. Престъпления против собствеността. Сиела. 2003. Стр.190, б. „г“/, да изясни фактите, случили се на 09.10.2014 г. и изложи ясни мотиви дали е налице деяние извършено от две лица, като се занимае с общността на умисъла между подсъдимите. С оглед указанията на касационната инстанция в двете отменителни решения, настоящият състав на въззивния съд проведе съдебно следствие, в хода на което приобщи чрез повторен разпит показанията на свид. К. Д., както и писмени доказателства. Допуснатите от прокурора противоречия и неясноти в обвинителната теза, формулирана със сезиращия процесуален документ – обвинителния акт, поставил началото на съдебното производство пред първата съдебна инстанция, посочени от ВКС още в първото отменително решение, са неотстраними пред настоящата инстанция. За въззивния съд не е налице процесуална възможност да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд в хипотезата на чл.335, ал.2 от НПК. Единствено първоинстанционният съд в разпоредително заседание разполага с правомощие да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора, при констатация за противоречие, непълноти или неясноти между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, съставляващи съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на подсъдимите да научат в извършването на какво престъпление са обвинени. В настоящия случай правомощието по чл.335, ал.2 от НПК е неприложимо, поради въведена забрана за отмяна на оправдателна присъда и връщане на делото на първата съдебна инстанция при отсъствие на съответен протест на прокурора или съответна жалба от частния обвинител /чл.335, ал.4 от НПК/. В протеста и въззивната жалба не се съдържа искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд, нито съображения в тази посока. Тоест единствена възможност за въззивния съд е решаване на делото по същество при съобразяване на текущите рамки на обвинението, а те са следните: Според диспозитива на обвинителния акт, всеки от подсъдимите е обвинен да е извършил инкриминираното деяние в посочения период лично, в свой интерес и със самостоятелна цел. Формулировката на диспозитива на обвинителния акт е за отправени заплахи от всеки от подсъдимите към свид. М., с искане последният да поеме имуществено задължение към всеки от тях. По отношение на подс. М. – с цел да принуди свид. М., да поеме имуществено задължение – да му заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 лева, го заплашил с увреждане на имущество и с друго противозаконно действие с тежки последици за него, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица и са причинени значителни вреди; по отношение на подс. К. - с цел да принуди свид. М., да поеме имуществено задължение – да й заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10000 лева, го заплашила с увреждане на имущество и с друго противозаконно действие с тежки последици за него, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица и са причинени значителни вреди. Диспозитивът на обвинителния акт визира две самостоятелни деяния, осъществени от всеки един от двамата подсъдими. В обстоятелствената част на обвинителния акт отсъстват твърдения за среща, разговор или други обстоятелства, при които подс. К. да е искала от свид. М. заплащане на каквато и да е сума. Приобщените в хода на производството доказателства също не установяват факти за каквито и да е заплахи отправени от подс. К. към свид. М.. Последният в показанията си сочи, че е виждал подсъдимата два пъти и не е имал разговори с нея за пари. Не се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и не се установява от доказателствата по делото, подс. К. да е искала нещо или да е заплашвала А. М. с каквото и да е действие, нито конкретно с увреждане на имущество и друго противозаконно действие с цел да принуди свидетеля да й заплаща ежемесечно сума от 10 000 лв. В обвинителния акт не са описани нейни действия на 09.10.2014 г., нито се твърди на тази дата да е било постигано предварително съгласие между подс. М. и подс. К. за отправяне на такива заплахи. Същевременно от доказателствата по делото не се установява подс. К. да е знаела за срещата на 09.10.2014 г. между подс. М. и свид. М., за предмета и целта на тази среща, както и за поисканата от подс. М. сума в размер на 10 000 лв. Това и обективно не е възможно да й е било известно, тъй като видно от ценените показания на свидетелите М. и Д., подс. М. е поискал тази сума, раздразнен от спокойствието на свид. М. и нежеланието му да заплаща наем за заведенията, докато не му се предоставят документи за собственост. Тук е мястото да се каже и че в описаните проблемни взаимоотношения между подс. К. и бившия й съпруг свид. Т. Д. нито се твърди в обвинителния акт, нито се установява по делото някога да е имало спор за терасата пред заведението „Ред хот пица“ или за наем, получаван за тази тераса. При липсата на конкретни факти, с които да се обоснове обвинението за отправена лично от подс. К. към свид. М. заплаха, за да бъде принуден същият да поеме парично задължение в размер на 10000 лв., които да й заплаща, правилно първоинстанционният съд е достигнал до извод за обективна и субективна несъставомерност на обвинението, предявено на подс. К.. На подсъдимата не е предявено друго обвинение, поради което е неоснователно искането на прокуратурата подсъдимата да бъде частично оправдана и частично осъдена. Изменение на обвинението е допустимо само в първата съдебна инстанция при условията на чл.287 от НПК, а в конкретния случай не са предприети такива процесуални действия. При липсата на факти и доказателства, които да подкрепят повдигнатото с диспозитива на прокурорския акт обвинение на подс. К., оправдателната присъда в тази й част като правилна следва да се потвърди. По отношение на подс. М. в обстоятелствената част на обвинителния акт е описана среща на 09.10.2014 г. между подсъдимия и свид. М., на която подс. М. поискал сумата от 10 000 лв. за ползването на терасата, а свидетелят М. отказал да ги плати. След тази дата няма описани срещи или разговори между подсъдимия и свид. М., в които от последния да са искани пари на каквото и да е основание. При тази фактическа рамка и съобразно указанията в последното отменително решение на ВКС, ако е налице престъпно деяние изнудване, то може да е извършено само на 09.10.2014 г., тъй като само на тази дата се твърди да е отправена заплаха от подс. М. спрямо свид. М.. Последващите описани действия по разрушаване на терасата и спиране на тока, според обстоятелствената част на обвинителния акт, са извършени съгласно взето от подс. М. решение „да обективират отправената от него закана“ /стр.13 от обвинителния акт/. Тоест тези действия нито са описани, нито е доказано да са се случили едновременно с отправянето на конкретните думи, с които е поискано плащането на сумата от 10000 лв. А за осъществяване на квалифицирания състав на престъплението, посочен в заключителната част на обвинителния акт, допълнителните признаци трябва да са налице едновременно с основните на изпълнителното деяние, а не по- късно. Конкретното описание в обстоятелствената част на унищожаването, повреждането и причиняването на значителни вреди чрез разрушаване на терасата и спиране на тока в заведението „Ред хот пица“, не са придружаващи деянието. В този смисъл така описаните в обвинителния акт действия след датата 09.10.2014 г., доколкото не съдържат заплахи и не са извършени лично от подс. М., не обосновават наличието на квалифициран състав на изнудване по смисъла на чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл.2 и 3, вр. ал.1 от НК. Не е налице и квалифициращото обстоятелство по чл.213а, ал.2, т.4 от НК – изнудване, извършено от две лица, тъй като, както се посочи по-горе, отсъстват каквито и да е факти подс. К. да е знаела за проведената на 09.10.2014 г. среща между подс. М. и свид. М., за предмета и целта на тази среща. Както в обвинителния акт, така и в доказателствената съвкупност по делото, отсъстват факти, които да установяват, че двамата подсъдими са имали съгласуваност на волите за конкретните думи, изречени от подс. М. на 09.10.2014 г. при процесната среща спрямо свид. М., респ. не може да се достигне извод за общност на умисъл между двамата подсъдими за извършване на инкриминираното престъпление. Видно от заключителната част на обвинителния акт, всеки от тях е обвинен да е действал със собствена цел - всеки от тях е обвинен да е целял да му/ да й се плаща на него/ на нея, като липсата на обвинение в диспозитива за обща цел изключва съизвършителството по посочената квалификация. Тук е мястото да се каже, че посочените в диспозитивната част на обвинителния акт самостоятелни цели на всеки от подсъдимите са противоречие с посочената като такава обща цел в обстоятелствената част на акта - дългосрочен план на подс. К., в който се съгласил да участва подс. М., в рамките на който двамата започнали да мислят как да принудят свид. М. да започне да заплаща наема на двете заведения на тях /стр.6-7 от обвинителния акт/. Все във връзка с този „планиран“ „натиск“ върху свид. М. са описани действията по участието на свидетелите В. Ж. и Б. К. спрямо свид. М. – да го „притиснат и мотивират да се съгласи да плаща наемите на двете заведения“ на двамата подсъдими /стр.7, първи абзац от обвинителния акт/. Отново за наемите на двете заведения става дума в срещата на 03.10.2014 г. между подс. М. и свид. М.в Г.ев, която като начин на протичане не се различава съществено от описанието на срещата на 09.10.2014 г. между подсъдимия и свид. М.. Освен че обвинителният акт не сочи какъв е размерът на въпросния наем, несъмнено е от фактите, описани на стр. 12 от обвинителния акт, че инкриминираната сума от 10 000 лв. като специална цел по диспозитива на обвинението, е поискана от подс. М. не за наем на заведенията, а за ползването на т. нар. тераса пред заведението „Ред хот пица“. Че такава сума от 10 000 лв. подс. М. е поискал от свид. М., и то точно за терасата, е видно от показанията на последния, на които съдът се довери. В горния смисъл в обвинителния акт отсъстват факти за момента и начИ., по който двамата подсъдими са постигнали съгласие за такава обща цел, за каквато настоява обвинението пред настоящата инстанция - пострадалият да бъде заплашван с увреждане на имущество и друго противозаконно действие със специалната цел да заплати на подс. М. сумата от 10 000 лв. за ползването на терасата пред заведението „Ред хот пица“. Не се установява извършено престъпление и по основния състав на чл.213а, ал.1 от НК, от който и да е от двамата подсъдими, както правилно е приел първоинстанционният съд. За подс. К., както се изтъкна по-горе, в обвинителния акт няма каквито и да е факти за отправени заплахи към свид. М., в който и да е момент, с каквато и да е цел, в това число с инкриминираната - да го принуди да й заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лв. Подсъдимата не може да отговаря за думите на подс. М., тъй като отсъстват обвинителни факти да е имало съгласуваност на волите на двамата подсъдими за такава специална цел – принуждаване на свид. М. да заплаща 10 000 лв. за терасата пред заведението „Ред хот пица“. По отношение на подс. М. обстоятелствената част на обвинителния акт също не съдържа описание на реална заплаха с противоправни действия за мотивиране на свид. А. М. да поеме имуществено задължение. При изнудване по смисъла на чл.213а, ал.1 от НК, трябва да е отправена заплаха с противоправни действия, с цел да се мотивира лицето да поеме имуществено задължение. Това престъпление е на формално извършване и деянието по основния състав приключва с отправяне на заплахите. Средствата, чрез които деецът предизвиква страх у пострадалия, за да го мотивира да действа, са изчерпателно посочени в посочената разпоредба - насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за жертвата и нейни ближни. В настоящото производство обвинението е за заплашване с увреждане на имущество и друго противозаконно действие, като заплашването следва да е доведено до знанието на пострадалия, че в бъдеще ще бъде упражнено въздействие върху имуществото му. Въпреки това знание, пострадалият не желае да се разпореди с определена вещ или с друго свое имуществено право, или да поеме имуществено задължение. Настоящият въззивен състав се съгласява със становището на окръжния съд за отсъствие на доказателства, от които да се направи извод, че с поведението си подс. М. е осъществил заплаха спрямо свид. М., за да го принуди да поеме задължение ежемесечно да му заплаща сумата от 10 000 лв. Въз основа на доказателствата по делото съдът прие, че преди процесния случай между подс. М. и свид. М. са съществували добри взаимотношения, дори приятелски. В този смисъл са показанията на свид. М. и свид. А., поради което възражението в протеста за произволност на идентична констатация на първата съдебна инстанция е неоснователно. При срещата на 09.10.2014 г. между подс. М. и свид. М. в заведението „Мода бар“ след разговор на обикновени житейски теми, подс. М. е поискал от свид. М. да му заплаща наема на двете заведения „Ред хот пица“ и „Джънгъл“, на което свид. М. спокойно обяснил, че няма как да започне да плаща наем без да му се представят документи за собственост и да се срещне с адвокатите на подсъдимия. Отговорът на подс. М. бил: „Няма какво да те срещам с моите адвокати. Ще направя всичко възможно това заведение да не работи, ако не ми плащаш наемите. Освен това, терасата ти е на моя земя и искам да ми плащаш 5000 лева, не - 10000 лева ще ми плащаш“. Свид. М. запазил спокойствие и обяснил, че дори и да види документи за собственост на терасата, такъв наем от 10000 лв. е нереален и той ще откаже да я ползва. Спокойствието на свид. М. и получените отговори раздразнили подс. М. и той изкрещял „още утре ще дойда и ще ти разруша заведението!“. Свид. М. му отговорил „Добре, щом така смяташ, заповядай. Чакам те.“. След това М. си тръгнал, като не приел сериозно казаното от подс. М. по отношение на заведението. В тези факти заплаха с цел мотивиране поемане на имуществено задължение не се съдържа. Думите на подс. М., че ще направи всичко възможно заведението да не работи, не са свързани с поисканите 10 000 лв. за терасата пред заведението, а следват отказа на свид. М. да заплаща наемите на заведенията, за което обвинение не е предявено. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че наемът на двете заведения е бил в размер на 5000 лв., но такава сума в обвинителния акт досежно срещата на 09.10.2014г. не е посочена. Тоест думите на подс. М., че ще направи всичко възможно заведението да не работи не са свързани с исканата сума от 10 000 лв. Що се касае до думите за разрушаване на заведението, същите са провокирани от спокойствието и неотстъпчивостта на свид. М. при отстояване на позицията му – те са последвали след преценката на последния, че наем от 10 000 лв. е нереален за терасата пред заведението „Ред хот пица“ и той ще откаже да я ползва и ще я освободи, ако му се представят документи, удостоверяващи собствеността на подсъдимия. Факт са на по-късен етап предприетите от подс. К. действия по разрушаване на слънцезащитната конструкция и спирането на електрозахранването в заведението „Ред хот пица“, но същите не доказват съставомерност на деяние по чл.213а от НК. От една страна, както се посочи по-горе, подсъдимата не е отправяла заплахи към свид. М. в който и да е момент, а от друга страна тя твърди предприемане на действията спрямо заведението „Ред хот пица“ поради усложнените отношения с бившия й съпруг и оспорваната от нея собственост на заведенията. Въззивният съд, както първоинстанционният, приема, че думите на подс. М. при срещата му със свид. М. на 09.10.2014 г., макар и изречени на висок тон, не представляват заплаха по смисъла на чл.213а от НК. При деяние с посочената правна квалификация от субективна страна деецът действа с пряк умисъл, като съзнава, че заплашва пострадалото лице с действията по увреждане на имущество и друго противозаконно действие /при конкретното обвинение/, за да го мотивира да поеме конкретно имуществено задължение. В настоящия случай отсъстват факти, от които да се заключи наличието на субективната страна у подс. М.. Ако е била налице специалната цел пострадалият да бъде мотивиран да заплаща сумата от 10000лв. за ползването на процесната тераса, подобна цел изключва действия по разрушаването й, каквито държавното обвинение твърди да са част от принудата. Отделно от това от обективна страна т. нар. заплаха не е била възприета като такава от свид. М., към когото са отправени думите. Освен неговите показания, че не е приел сериозно думите на подс. М., лицата от най-близкия му кръг – сестра му и жената, с която е живеел на семейни начала – свидетелките Т. М.а и М. Н., не споменават за заплаха от страна на подс. М. към свид. М.. Свид. М. Н. разбрала, че разговорът е касаел претенция за наем на заведението „Ред хот пица“, а свид. Т. М.а говори за „словесни договорки“ между подс. М. и свид. М.. Свид. Т. Д. и свид. М. разговаряли за случилото се, но не могли да преценят дали е сериозна заплахата. Свид. Д. е видял ставането и жестикулирането на подс. М. при разговора му със свид. М. на 09.10.2014 г. в заведението „Мода бар“, но свид. Д. не е възприел конкретните думи на подсъдимия, а възпроизвежда тези, казани му от свид. М.. И свид. М., и свид. Д. свързват притеснението на свид. М. с личността на свид. В. Ж., тоест като заплаха за личността на свид. М., за каквато не е налице обвинение. Останалите свидетели също не са възприели преразказаните им думи на подсъдимия като реална заплаха за увреждане на имущество. Следва да се добавят и заключенията на назначените в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд комплексни психолого-психиатрични експертизи по отношение на пострадалия, в които вещите лица са дали заключения, че при инкриминирания разговор с подсъдимия, пострадалият не е изпитал страхови изживявания. Несъмнено за престъплението по чл.213а от НК не е необходимо жертвата да се е уплашила, но със сигурност заплахата, имаща за цел да мотивира едно лице да поеме имуществено задължение, следва да е от такъв характер, че да може да предизвика застрашеност в достатъчна степен, за да предизвика исканото поведение от лицето, към което е насочена. Събраните по делото доказателства не сочат думите на подс. М. да са били изречени като реална заплаха, а това е видно най-вече от думите на самия пострадал при разговора му с подсъдимия, когато е заявил: „Заповядай, чакам те.“ и спокойно е напуснал срещата. Тоест пострадалият на 09.10.2014 г. не се е почувствал застрашен с разрушаване на заведението, каквато е единствената реплика, изречена от подс. М. по повод казаното от свид. М., че няма да заплаща сумата от 10000 лв. за терасата пред заведението „Ред хот пица“ и ще я освободи. Тук е мястото да се направи паралел със срещата между подс. М. и свид. М.в Г.ев, доколкото свид. М. твърди, че проблемите му са започнали на 03.10.2014 г. Тази среща е организирана от свидетелите В. Ж. и Бр. К.. Тя е протекла по сходен начин - подс. М. е заявил претенция за наема на заведенията, бил е неудовлетворен от отговорите на свид. М.в Г.ев, както впоследствие и при срещата със свид. А. М., но за първата среща обвинение не е предявено. Тоест оценката на държавното обвинение, че думите на подс. М. при срещата на 09.10.2014 г., когато от свид. М. е поискана сумата от 10 000 лв. за процесната тераса, представляват заплаха, е субективна, а не се опира на обективно установеното по делото. А то е, че усещането за лична застрашеност на свид. М. се базира на познанството на последния със свид. В. Ж., а не защото поведението на подс. М. при срещата на 09.10.2014 г. е съдържало заплаха по смисъла на чл.213а от НК за унищожаване на имущество. В тази връзка следва да се отбележи, че както в допълнителните писмени съображения към въззивния протест, така и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокуратурата интерпретира познанството на подс. М. със свидетелите Б. К. и В. Ж. в негативен контекст. Представиха се доказателства за съдимостта на свид. В. Ж. /л.175 от ВНОХД № 155/2023 г. по описа на Апелативен съд – Бургас/, от които се установяват две осъждания на това лице за участие, респ. образуване и ръководене на организирана престъпна група. Второто осъждане е по одобрено от Специализирания наказателен съд - София споразумение, влязло в сила на 26.07.2016 г. и касае деяние, извършено в периода от началото на м. май 2014 г. до края на м. септември 2014 г., като образуваната и ръководена от В. Ж. организирана престъпна група е създадена с цел извършване в страната на престъпления по чл.214 вр. чл.213а от НК. По настоящото дело е установено, че свид. В. Ж. и свид. Б. К. преди инкриминирания период са работили продължително време със свидетелите Т. Д. и М. П., в т. ч. и със свид. М. като наемател на двете заведения „Джънгъл“ и „Ред хот пица“. Едва на по-късен етап, след като не получавали сумите, за които се били договорили със свид. М. П. и свид. Т. Д., Б. К. и В. Ж. решили „да премИ.т“ на страната на подс. К.. Първата описана в обвинителния акт среща на свид. В. Ж. и свид. Б. К. с подс. М., като представител на подс. К., е на 02.10.2014 г. Същевременно обвинението по настоящото дело не се базира на конкретни действия, свързани с В. Ж., той не е привлечен към наказателна отговорност. Датата 02.10.2014 г. е извън периода, за който свид. Ж. е осъден по цитирания по-горе съдебен акт на СпНС, и преди 09.10.2014 г., от която дата според обвинителния акт е започнало изнудването. Тоест знанието на свид. М. и свид. Д. за характера, личността и начИ. на действие на свид. В. Ж. и притеснението на свид. М. от тези обстоятелства, не може да обоснове доказаност на повдигнатото на подс. М. обвинение за престъпление по чл.213а от НК в конкретните параметри, в които е предявено с обвинителния акт. Вярно е, че е изключително правомощие на прокурора да прецени на кое лице и какво обвинение да предяви. Но заявеното пред настоящата трета по ред въззивна съдебна инстанция, че и към настоящия момент държавното обвинение не знае по какъв начин да формулира за какво точно подсъдимите са искали плащането, сочи на неяснота на обвинението, която няма как да бъде преодоляна в този етап на производството. По отношение на обвинението, че подс. М. е заплашил свид. М. с друго противозаконно действие с тежки последици за него – създаване на пречки и преустановяване търговската дейност на заведение „Ред хот пица“ – Варна, съдът не установява твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт за конкретни факти, свързани с поисканата сума от 10 000 лв. за терасата пред същото заведение. Налице са думи на подсъдимия към свид. М., че ще направи всичко възможно заведението да не работи, но тази реплика е казана във връзка с наемите за заведенията и преди да бъде поискана сумата от 10 000 лв. за терасата пред заведението. Така че тя не може да бъде заплаха, с която пострадалият да бъде мотивиран да заплаща сума от 10000лв. за ползването на терасата. Несъмнено по делото са установени действията на подс. К., предприети съвместно със свид. Ч. за премахване на конструкцията на слънцезащитната тента на терасата, както и подаването на заявлението за спиране на електрозахранването на заведението „Ред хот пица“. На част от действията е присъствал и подс. М.. Но в нито един момент след 09.10.2014 г. не е установено да са искани пари или наеми от свид. М.. Факт са предизвиканите от подс. М. проверки на заведението „Ред хот пица“ от ОбщИ. – Варна. Подаването на сигнали, само по себе си, не е противозаконна дейност, тъй като касае до упражняване на законоустановено право на всеки гражданин. В конкретния случай не е налице заплаха със създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението относно исканата сума от 10 000 лв. за ползването на терасата, тъй като, както се посочи по- горе, думите на подсъдимия „Ще направя всичко възможно това заведение да не работи“ са обвързани с наема на заведенията, а не касаят терасата. Що се касае до последната, по делото са приобщени писмени доказателства, установяващи, че още през 2012 г. е подаден първият сигнал от свид. Т. Д. за проверка законността на конструкцията. Издаден е констативен протокол, в който е налице констатация за незаконно построена масивна постройка. Идентична проверка е извършена на 10.10.2014 г. от служители от „Строителен контрол“ при ОбщИ. Варна, а по-късно и по повод жалба на подс. К.. Извършена е и проверка от служители от дирекция „УСКОР“ при ОбщИ. Варна, които следвало да проверят как работи заведението. Както е приел и първостепенният съд, тези проверки са били провокирани и от жалби на живущи в района на пицарията, тъй като заведението работило след 24.00 ч., чувала се силна музика и викове от клиенти, а заведението не е притежавало съответното разрешително за това. За констатираните нарушения е било издадено и наказателно постановление /л. 156-168, т.6 от ДП/. В горния смисъл не се констатира противозаконна дейност от страна на подс. М., с която да е препятствал дейността на пицарията. Относно спирането на електрозахранването, от доказателствата по делото се установява, че същото е инициирано със заявление от подс. К.. Относно конкретните обстоятелства по разрушаването на слънцезащитната конструкция на терасата на 15.11.2014 г. са събрани множество доказателства, но от тях не може да се заключи извършване на престъпление изнудване по предявената правна квалификация. С констативен протокол № 259/06.11.2014г. /л.55, т.3 от ДП/ е даден срок за премахване на незаконно изградената тераса до 21.11.2014 г. Подс. К. е предприела действия по отстраняването й, за което й е оказано съдействие от подс. М. с контакти на фирми за извършване на действията по събарянето и за охрана. Констативният протокол е подписан лично от свид. Т. Д., без възражения от негова страна като представител на „Варна Парадайс“ ООД. Действително към този момент подс. К. не е била съдружник и представител на посоченото дружество, но действията й не сочат съставомерност по основен или квалифициран състав на престъплението изнудване по чл.213а от НК. Друго обвинение на подсъдимата не е предявено, поради което не следва да бъде обсъждано /арг. от т.7 на стр.8 от допълнителни писмени съображения към въззивния протест/. Настоящият съдебен състав, също както първоинстанционният съд, не установи доказателствена обезпеченост на твърденията в обстоятелствената част на обвинителния акт за конкретен план на двамата подсъдими, целящ принуда на свид. М. да им плаща наем за терасата, както и че свидетелите Ж. и Бр. К. следвало да „мотивират“ и „притиснат“ свид. М. за това. Такова обвинение не е повдигнато, а както се посочи по-горе, първата описана в обвинителния акт среща между свидетелите Ж. и Бр. К. и подс. М. е преди инкриминирания период. Коректна е интепретацията на първостепенния съд и на кредитираната част от ВДС по експлоатираните СРС, от която се установява, че подс. М. е говорил, че ще предаде документите на адвокатите си. Решил е да подпомогне подс. К. едва след като адвокатите му са се запознали с документацията и фактологията на проблемите й със свид. Т. Д.. Горното отхвърля тезата за намерение на подс. М. с противозаконни действия да принуди свид. М. да плаща сума за ползването на терасата пред заведението „Ред хот пица“. Обобщено, в рамките, в които е повдигнато конкретно обвинение за изнудване срещу всеки от двамата подсъдими, съдът намери същото за несъставомерно. Като е достигнал идентичен извод, първоинстационният съд законосъобразно и обосновано е оправдал подсъдимите по повдигнатите им обвинения. По отношение претенцията за отмяна на присъдата в гражданската й част и осъждане на подсъдимите да заплатят претендираното с граждански иск обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира същата за неоснователна. В тази връзка констатира следното: С въззивната жалба А. М. е оспорил присъдата само в наказателната й част. Такъв извод следва от съдържанието на жалбата и формулираното искане в нея – да се отмени присъдата като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и на основание чл.336 от НПК да се постанови нова присъда, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и да се присъдят разноските пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба не е посочено в какво качество лицето А. М. подава същата – като частен обвинител или граждански ищец. Едва в допълнителното писмено изложение на упълномощен към този момент повереник на А. М. е отразено подаването на процесуалния документ, предвид качеството М. на частен обвинител и граждански ищец. Пак там за първи е направено искане за отмяна на присъдата в гражданската й част и уважаване на гражданския иск. Присъдата е постановена на 18.10.2019 г., а оспорването й в гражданската част на 10.01.2020 г. Въпреки тези обстоятелства, съобразно дадените в решение № 95 от 12.08.2021 г. по н.д. № 180/2021 г. на ВКС, I н.о. указания, че съдът следва да се произнесе по жалбата срещу отхвърлянето на гражданския иск за причинени от престъплението неимуществени вреди, настоящият въззивен съдебен състав не установява основания за ревизия на първоинстанционния съдебен акт в тази му част. Не се установи който и да е от подсъдимите да е извършил престъпление по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по квалифициран състав на изнудване. Видно от молбата вх. № 1854 от 18.01.2018 г. за предявяване на граждански иск /л.166-167 от НОХД № 733/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна/ същата се основава само и единствено на диспозитива на обвинителния акт, с който спрямо всеки от подсъдимите е предявено обвинение чл.213а, ал.3, т.2 вр. ал.2, т.3, предл.2 и 3 и т.4, вр. ал.1 от НК. В исковата молба отсъстват твърдения за конкретни преживявания – страдания или негативно отражение на конкретно събитие върху свид. М., които да бъдат обсъдени в контекста на деликт извън рамката на обвинението. Поради това и след като подсъдимите са оправдани по предявеното им обвинение, гражданският иск за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното й плащане, правилно е бил отхвърлен като неоснователен от първоинстанционния съд. Относно гражданския иск за имуществени вреди, съобразно приетото в решение № 95 от 12.08.2021 г. по н.д. № 180/2021 г. на ВКС, I н.о., отсъства въззивна жалба на представляващ юридическото лице „Ред хот България“ ООД, поради което присъдата в тази й част не подлежи на въззивен контрол. При цялостната проверка на присъдата, въззивната инстанция не установи твърдените в протеста и въззивната жалба пороци, въз основа на които се иска отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимите да бъдат осъдени по предявените им обвинения, както и да бъде уважен гражданския иск за неимуществени вреди. По тези съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна. Така мотивиран и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, Бургаският апелативен съд