Решение № 5787 от 16.12.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 8 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по жалба на Община Велинград, чрез адвокат Д. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №3 от 22.11.2024 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пазарджик. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание се представлява от адвокат П. Г.. Претендират се разноски. Ответникът – директорът на РИОСВ – Пазарджик, не изразява становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Община Велинград е член на регионално сдружение - Пазарджик и ползвател на Регионално депо за неопасни отпадъци в местността „Баира”, землище на с. Алеко Константиново, община Пазарджик. Същото е определено за обезвреждане чрез депониране на неопасните отпадъци, генерирани от населените места в регион Пазарджик, включваш общините: Батак, Белово, Брацигово, Велинград, Лесичово, Пазарджик, Пещера, Ракитово и Септември. Установено е, че за 2021 г. Община Велинград като ползвател на депото не е превеждала отчисления на собственика на депото, Община Пазарджик, по чл. 2, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Наредбата, Наредба № 7). Такива не са постъпвали и по сметката за чужди средства на РИОСВ – Пазарджик. На 29.10.2024 г. директорът на РИОСВ – Пазарджик е изпратил писмо, изх. № УО-10-68 (л. 17), до община Пазарджик с искане за предоставяне на информация за постъпили суми по сметка на общината за 2021 г., в качеството й на собственик на Регионалното депо за неопасни отпадъци, от страна на Община Велинград като негов ползвател. С писмо от 05.11.2024 г. (л. 15) от страна на община Пазарджик е отговорено, че не са постъпвали суми за платени отчисления по чл. 64 от ЗУО от страна на община Велинград за периода 01.01.2021 г. — 31.12.2021 г., както и на по-късен етап, отнасящи се за същия период. На основание чл. 182 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7 до община Велинград е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх. № АНД-01-28 от 29.10.2024 г. (л. 14) за заплащане на дължимите отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2021 г. Вследствие на това е издаден и оспорения АУПДВ №3 от 22.11.2024 г. на директора на РИОСВ – Пазарджик, с който на основание чл. 64, ал. 8 от ЗУО и чл. 26, ал. 1 от Наредба №7, във връзка с чл.166 от ДОПК и с чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО и с чл. 20, ал. 1, т. 1 б. „и“, чл. 21, ал. 1, чл. 22, ал. 1, чл. 23, ал. 1 от Наредба № 7 и въз основа на документите по чл. 26, ал. 2 от Наредбата е установено по основание и размер задължение на Община Велинград за непреведени месечни отчисления за 2021 г., като ползвател на Регионално депо за неопасни отпадъци в местността „Баира”, землище на с. Алеко Константиново, община Пазарджик, общо в размер на 1 098 872, 16 лева. Актът е обжалван по административен ред пред министъра на околната среда и водите, който с Решение № 43 от 28.02.2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, в която се посочва, че количеството депонирани отпадъци, за което е следвало да бъдат направени отчисления от страна на жалбоподателя, съответства на количеството депонирани отпадъци отразено в документите постъпили в община Велинград за всеки месец от 2021 г. Констатирано е, че към времето на изготвяне на заключението от страна на Община Велинград са внесени дължимите отчисления за месеците януари, февруари и март 2021 г. При така установената фактическа обстановка, Административен съд – Пазарджик достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 64, ал. 8 от ЗУО дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от директора на РИОСВ, на чиято територия се намира депото. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на РИОСВ – Пазарджик. Актът е издаден в предписаната от закона форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 64, ал. 3 от ЗУО отчисления по чл. 64, ал. 1 от ЗУО се дължат както от собственика на депото, така и от ползвателя. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗУО общините, включени във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9, създават по реда на този закон регионално сдружение. Община Велинград е член на такова регионално сдружение на общините, което е юридическо лице със седалище в общината, която е собственик на терена, върху който е изградено съоръжението за третиране на отпадъци – в случая това е Община Пазарджик. По делото няма спор, че Община Велинград е ползвател на регионалното депо за неопасни отпадъци и като такъв дължи плащането на отчисленията по чл.64 от ЗУО. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1, б. „и“ от Наредба №7 за всеки тон депониран отпадък за 2021 г. се заплаща сума в размер на 82 лева. От приложените по делото данни за количеството на депонираните отпадъци е видно, че за 2021 г. Община Велинград е депонирала 13 400, 880 тона отпадъци. Това, умножено по сумата от 82 лева дава като резултат 1 098 872, 16 лева – колко е посочено и в оспорения АУПДВ. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Неоснователно е възражението, че актът е издаден при липса на всички изискуеми документи съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредбата, към акта липсвали писмени доказателства, относно количествата депонирани отпадъци, включително протоколи за проверки на място. Разпоредбата на чл. 26 от Наредбата препраща към две основания за съставяне на АУПДВ: при невнесени отчисления - по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 20 от Наредбата, като всяко от основанията касае различни етапи и хипотези, предвиждащи внасяне на отчисления. В настоящия случай необходимите документи за издаване на АУПДВ са такива относно количествата депонирани отпадъци и покана към собственика/ползвателя на депото за доброволно изпълнение и същите са налични към момента на издаване на акта. Не е необходим констативен протокол от проверка на място на собственика на депото и/или лицето, което го стопанисва, доколкото липсва необходимост от подобна проверка – количествата депонирани отпадъци са установени от изпращаните от Община Пазарджик до РИОСВ справки. По отношение на възражението за изтекла давност, съдът намира същото за неоснователно. В жалбата се твърди, че става дума за периодични месечни плащания, чиято погасителна давност настъпва съгласно чл. 111, б.“в“, предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в тригодишен срок от изискуемостта им. Тази норма обаче е неприложима спрямо актовете за установяване на публично държавно вземане. Съгласно чл. 64, ал. 8 от ЗУО дължимите суми за невнесени отчисления по ал. 3 се определят с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК от директора на РИОСВ. Същите имат характер на публични държавни вземания и по силата на чл. 171 от ДОПК се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок – какъвто в случая не е налице. По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото неоснователно се явява и искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което същото следва да бъде отхвърлено. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът