Решение № 130 от 28.8.2025 г. на Районен съд - Несебър по дело № 328/2025 г.

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от А. Х., с ЛНЧ ••••••••••, немски гражданин, с адрес в гр. Н......., кв. „.........“ № •••, вх. 1••, ет. ••, ап. А••, чрез адв. П. Ч. от БАК, срещу наказателно постановление № 25-0304-000409/20.05.2025 г. на началник-група в ОД МВР – Бургас, РУ – Несебър, с което на жалбоподателя, за извършено нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено наказание - „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност обжалваното наказателно постановление, поР. нарушения на процесуалния и материалния закон. Релевира се възражение, че АУАН и НП са издадени в нарушение на закона, срещу чужденец, за който няма данни да владее български език и при неосигурен преводач от и на немски език, който жалбоподателят владее. Твърди, че е бил изцяло лишен от възможността да се запознае с вмененото му нарушение, предвид което било ограничено правото му на защита в хода на административнонаказателното производство. Прави оплакване, че по същата причина било ограничено правото му да даде кръвна проба в спешен медицински център, доколкото жалбоподателят не разбрал, че разполага с него. Моли за отмяната на обжалваното постановление. Насрещната страна, чрез началника на РУ – Несебър, взима писмено становище по жалбата, като намира същата за неоснователна и моли за потвърждаване на НП. В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Ч. от БАК, като дава обяснения по случая и заявява, че е живял 4 години в немско селище в Русия, разбира отделни думи на български и руски език, има основни познания по английски език и може да се оправи за елементарни неща, но не ги владее свободно. Твърди, че по време на проверката му е бил осигурен преводач от и на руски език, но той изрично е поискал превод от и на немски език, какъвто не му бил предоставен. Признава, че на процесната дата е бил спрян при управление на собственото си МПС, което било със свалени регистрационни табели при предходна проверка по реда на ЗДвП. Посочва, че е на химиотерапия и не може да приема повече от 500 мл. бира, а на полицаите заявил при проверката, че употребата на наркотици може да се установи и по очите. Поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяната на наказателното постановление, като претендира съдебни разноски. Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поР. което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното: На 03.05.2025 г., около 20, 30 часа, в гр. Несебър, кв. „Чайка“, до х-л „Беатрис“ с посока на движение от гр. Свети Влас към гр. Несебър, при управление на собствения си автомобил „М.....“, без рег.номера, с номер на рама JMZERH9A600247234, жалбоподателят – немски гражданин - бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ-Несебър, осъществяващи контрол за спазване на правилата за движение по пътищата като Автопатрул/АП/-2. След поискано съдействие от АП-2 на място пристигнали свидетелите М. М. и Р. П., полицейски служители при РУ Несебър – АП 1 и установили, че водачът е във видимо нетрезво състояние, без СУМПС и управлява МПС без регистрационни табели, като го придружавала жена, владееща български език, с която разговарял на руски език. По искане на водача му бил осигурен преводач от и на руски и английски език, след което бил приканен за тестване за употреба на алкохол и наркотици, на което категорично отказал. Предвид отказите, св. М. съставил два броя АУАН, единият от които процесния, като отбелязал местата за подпис на нарушител и ги предявил на водача, който отказал да ги получи. Св. М. разяснил на водача и правото му да даде кръв и урина за проба в Здравна къща – Несебър, като през цялото време на проверката се осъществявал превод чрез преводача и чрез присъстващата жена, придружаваща жалбоподателя – на руски и английски език. Въз основа на АУАН Серия GA № 3673212/03.05.2025 г., констатиращ отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия G A № 3673212/03.05.2025 г., талон за изследване № 282994, удостоверение на м.с. Й., удостоверения за заемана длъжност и длъжностни характеристики, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ, документи за самоличност на жалбоподателя, както и от показанията на свидетелите М. и П.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поР. което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Следва да се посочи, че в подкрепа на установеното идват и обясненията на жалбоподателя, който сам заявява, че фактите са се реализирали по описания в НП начин, но до отказа му се е достигнало, тъй като не разбирал смисъла на изявленията на полицаите. Същевременно, жалбоподателят не отрича, че владее руски и английски език, макар и слабо – на много основно ниво, нито, че в хода на проверката е участвал преводач от и на руски и английски език. Съдът намира за неотносими към предмета на спора представените с жалбата медицински документи и служебна карта, удостоверяващи здравословния статус, медикаментозното лечение и предходната трудова заетост на жалбоподателя към 2023 г. Въпреки твърденията за несъвместимост на здравословното състояние на жалбоподателя с употребата на алкохол, пред съда не бяха ангажирани изрични доказателства в тази насока. Не бяха представени и свидетеля на жалбоподателя, които да установяват изричното му искане за участие на преводач от и на немски език в производството, което се твърди да е отправено към полицаите в хода на проверката. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на РБ/, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда задължение за съответния водач на моторно превозно средство да съдейства при извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или да изпълни предписанието за тестване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. На наказание по реда на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП подлежи лице, което откаже да даде необходимото съдействие за установяване употребата на алкохол. Такова съдействие може да бъде дадено по два начина - чрез съгласие на лицето да бъде изпробвано с техническо средство или чрез изпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор или за даване на биологични проби за лабораторно изследване. Това са и методите за установяване на употребата на алкохол от водачите на МПС, предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Всеки от тези методи е годен да удостовери дали съответният водач е употребил алкохол. Следователно, ако водачът окаже съдействие за реализирането на който и да е от посочените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП методи, той на практика ще е изпълнил задължението, вменено с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е едно и се изразява в липса на съдействие от водача, което води до невъзможност да бъде установено дали е употребил алкохол. Независимо от методите, които водачът е отказал да бъдат приложени спрямо него, нарушението е едно. В случая водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер, а впоследствие е отказал да даде биологична проба за лабораторно изследване, като тези обстоятелства са удостоверени с подпис на свидетел и се признават от самия жалбоподател с жалбата. С това си поведение той безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което с извършеното в АУАН и НП описание нарушението е описано по ясен и пълен начин. В АУАН са вписани всички относими обстоятелства - както, че водачът е отказал да бъде тестван с техническо средство, така и, че му е издаден талон за изследване, който отказва да получи. Няма спор по делото и че жалбоподателят не се е явил за даване на биологична /кръвна/ проба във ФМСП Несебър, за който факт е съставено удостоверение на медицинска сестра от 03.05.2025 г., 23, 30 ч. Съдът намира, че е спазена и процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. По арг. от чл. 3а, т. 1 от Наредбата установяването на употребата на алкохол се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство. В случая безспорно жалбоподателят Х. е отказал да бъде тестван за алкохол по предложения от св. М. начин - с Алкотест Дрегер 7510 № ARNJ - 0008. При това положение самото изследване се извършва по реда на чл. 11 - чл. 17 от Наредбата, като задължителна предпоставка за извършване на изследване е съставянето на талон по реда на чл. 6 от Наредбата, с който съответното лице да се яви /в дадения му срок по чл. 6, ал. 6 от Наредбата/ в съответното медицинско заведение /арг. от чл. 15, ал. 6 от Наредбата/. В случая е издаден талон, който съдържа всички реквизити по чл. 6 от Наредбата. Жалбоподателят е отказал да получи талона, което е удостоверено с подпис на свидетел, но му е било разяснено съдържанието му чрез преводач от и на английски и руски език. Следователно талонът е връчен надлежно, като в него са вписани мястото, където жалбоподателят следва да се яви за изследване и срокът за това, който е съобразен с чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. С отказа да се яви във ФСМП Несебър в дадения срок, на практика жалбоподателят е отказал и другото възможно съдействие за установяване на употреба на алкохол - чрез даване на биологична проба за изследване. Не се установи и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят, като водач на МПС, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, както и че е отказал да даде биологични проби за лабораторно изследване. Налага се извод, че поведението му безспорно попада в обхвата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в санкционната си част се явява императивна, като предвиденото в нея наказание е фиксирано и предоставя възможност за наказващия орган да се отклонява от него. При правилно определена квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение наказващият орган му е наложил и наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поР. което НП напълно съответства на материалния закон и следва да бъде потвърдено. По наведените оплаквания за отсъствие на ясна формулировка на нарушението и нарушаване правото на защита на жалбоподателя в този смисъл, съдът намира същите за неоснователни. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са ясно посочени всички обстоятелства по чл. 42, т. 4, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които имат отношение към констатиране на нарушението по безпротиворечив начин, а именно – дата и място на нарушението, пълна самоличност на нарушителя, безусловния му отказ да съдейства за тестването за употреба на алкохол, видими характеристики на управляваното от него МПС, които обуславят и соченото нарушение. При съставяне и предявяване за подпис на АУАН е участвал преводач от и на руски език, който по делото и от доказателствата се установи, че жалбоподателят владее на задоволително ниво. Във връзка с основното оплакване на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, следва да се посочи, че в ЗАНН липсва правна уредба за процесуалните действия, предприемани в хода на административнонаказателното производство спрямо лица - чужденци. Препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН касае единствено производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления. Същевременно, с разпоредбите на чл. 395а и сл. от НПК е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 20.10.2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Текстовете на самата директива /пар. 16 от Преамбюла/ предвиждат, че в някои държави-членки, орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения, какъвто е случаят - например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, директивата следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Следователно, транспонирането на директивата с приемането на Глава Тридесета "а" от НПК и приложението на тази глава в съдебното производство по ЗАНН е изцяло в унисон с цитираната норма. Горното налага извода, по аргумент от противното, че когато производството не е пред съд, а се развива пред съответните контролни органи, компетентни да извършат пътнотранспортна проверка, правилата на директивата и на цитираната глава от НПК не следва да се съблюдават стриктно. Това не означава, че в административнонаказателното производство не следва да се съблюдават правата на лицата, които не владеят български език, но дори и част от правилата на чл. 395а - чл. 395з от НПК да не са спазени, това не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, стига за наказаното лице да е станало напълно ясно извършването на какво нарушение му се вменява. В тази връзка няма пречка действията, които следва да предприеме, да му бъдат обяснени на разбираем от него език, както и при констатирането на нарушение от страна на проверяваното лице да му се състави АУАН по ЗАНН, който да му бъде преведен и разяснен на разбираем от него език. При такава ситуация и в съответствие с пар. 16 от преамбюла на директивата не е необходимо дори да се назначава преводач или да се извършва писмен превод на АУАН. Достатъчно е да се направи устно резюме, което впрочем е напълно допустимо според чл. 395а, ал. 3 от НПК, като с оглед спецификата на производството по проверка и при съблюдаването на директивата е допустимо това резюме да се направи и без присъствието на защитник. С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че компетентният да образува производството служител е осигурил на жалбоподателя преводач на разбираем за него език, доколкото свидетелите еднозначно посочиха пред съда, че са възприели разговор между жалбоподателя и придружаваща го жена на руски език, съответно е комуникирал с преводача на руски език, който език владее на нужното ниво. Несъмнено правата на жалбоподателя са запазени и доколкото същият е упражнил правото си на жалба срещу процесното НП, при това лично и на български език, упълномощил е действащ български адвокат да го представляват пред съда, предвид което оплакването в обратния смисъл се явява несъстоятелно. В допълнение жалбоподателят в лични обяснения пред съда заяви, че е отказал проверка с Алкотест Дрегер, както и да даде биологична проба за изследване, което идва в подкрепа на извода на съда, че ясно е разбрал поведението, което му се вменява да съставлява нарушение на закона, както и правата си в производството. Индиция в тази насока са и изявленията на жалбоподателят пред съда, че е участвал в идентична проверка, по повод на която малко преди процесния случай са му били свалени регистрационните номера на МПС, бил е тестван с дрегер, който е отчел 1, 6 промила, като още тогава се е запознал с правото си да бъде алтернативно тестван в подобен случай с лабораторно изследване на кръв. В допълнение, жалбоподателят призна пред съда, че е разяснявал на полицаите при проверката, че употребата на наркотици личи по очите, което е индиция, че ясно е разбрал за какви действия е бил приканен да съдейства на полицията и каква проверка му се извършва. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установява маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани безопасността при движението по пътищата и спазване законовата уредба на ЗДвП в тази връзка, особено относно регистрацията на МПС-та, съдът намира, че процесното нарушение не може да се характеризира като такова без или с ниска обществена опасност. Същевременно, по делото са събрани данни, че спрямо жалбоподателя са налице и други висящи адм.производства за нарушения на ЗДвП, вкл. е с наложена действаща ПАМ за такова нарушение. Така, съдът заключи, че в случая липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При този краен извод на жалбоподателя не се следват разноски за производството, предвид което и искането му в този смисъл не следва да бъде разглеждано. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Несебърският районен съд