Решение № 4653 от 21.5.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 449/2025 г.

Производството и исканията на страните:

1. Производството е по чл. 155 вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

1. Образувано е по жалба на Л. Т. Т., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № 441з-51/13.02.2025г. на началник на 04 Районно управление към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /04 РУ към ОДМВР/ - Пловдив, с която е прекратена преписка с № 441000-166/2025г. по описа на 04 РУ към ОДМВР- Пловдив и е отказано на жалбоподателя издаване на разрешения за придобиване и разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

В жалбата и чрез процесуалния си представител – адв. Г., оспорващият излага съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и иска неговата отмяна. Поддържа, че заповедта е издадена без правно основание в противоречие с правилото на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. Оспорва фактическата констатация на контролния орган, че е осъждан за престъпления от общ характер. Сочи, че към момента е реабилитиран с произхождащите от това правни последици, което обстоятелство се установявало и от издаденото му свидетелство за съдимост. Иска присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

1. Ответникът – началник на 04 РУ към ОДМВР- Пловдив поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претенцията за съдебни разноски на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

1. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

1. Според Електронна справка за съдимост рег. № 250205005000058176, издадена от ЦАИС „Съдебен статус“ на 05.02.2025г. със срок на валидност шест месеца, лицето Л. Т. Т. е осъждано по н.о.х.д № 4819/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив за извършени престъпления по чл. 338 от НК – държане на боеприпаси и нарушение на правилата за съхраняването им, както и по чл. 339, ал. 1 от НК - държане на боеприпаси без разрешение, за които му било наложено наказание лишаване от свобода от шест месеца, чието изпълнение било отложено за срок от три години. По отношение на тези престъпления Т. бил реабилитиран по чл. 86 от НК на 13.09.2019г.

С присъда по н.о.х.д № 153/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград Л. Т. Т. бил осъден за извършени престъпления по чл. 330 от НК – палеж на имущество на значителна стойност; по чл. 216, ал. 1 от НК – противозаконно увреждане на чужда движима вещ и чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК – кражба на вещи, оставени без постоянен надзор, за които му било наложено наказание лишаване от свобода от една година, чието изпълнение било отложено за срок от три години. По отношение на тези престъпления Т. бил реабилитиран по чл. 86 НК на 17.12.2024 г. 6. Според свидетелство за съдимост рег. № 241219533011000390650, издадено на 19.12.2024г. със срок на валидност до 19.06.2025г., Л. Т. Т. не е осъждан.

1. Началникът на 04 РУ към ОДМВР- Пловдив по заявление № 441000-166/2025г. от Л. Т. Т. за издаване на разрешения за придобиване и разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, издал оспорената в настоящото производство Заповед № 441з-51/13.02.2025г., с която прекратил преписката и отказал издаване на заявения акт на основание чл. 58, ал. 1, т. 2, пред. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като било установено че лицето е осъждано за престъпления по НК в производствата по н.о.х.д № 4819/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив и н.о.х.д № 153/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград.

1. Съгласно Удостоверение изх. № 16278/20.02.2025г., издадено от Районна прокуратура – Пловдив, към 19.02.2025г. срещу Л. Т. Т. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства.

IV. От правна страна:

1. Спорът по делото се концентрира относно тълкуването и прилагането на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата, разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие се отнема, когато лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

В глава четвърта от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост са конкретизирани хипотезите и изискванията във връзка с издаването на официални удостоверителни документи, свързани със съдимостта на лицата. Съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 8 бюрата за съдимост издават свидетелства за съдимост и справки за съдимост. Свидетелство за съдимост се издава на лицата, посочени в чл. 33, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8, въз основа на подадено заявление. Справка за съдимост се издава за служебна цел по искане на посочените в чл. 33, ал. 5 от Наредба № 8 съдебни и административни органи по реда на чл. 36 и сл. от Наредба № 8.

Данните, които се вписват в свидетелството за съдимост, са посочени в чл. 39 от подзаконовия акт, а данните, които се вписват в справката за съдимост, са посочени в чл. 40 от Наредба № 8. В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление, което е амнистирано или за което лицето е реабилитирано (чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8). Изключение е предвидено само в хипотезата на чл. 39, ал. 3, съгласно който осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането, като в този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано и се посочва датата на реабилитацията. В справката за съдимост се вписват всички осъждания и наложени административни наказания по чл. 78а НК, предвид разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 8.

Според служебната справка за съдимост към 05.02.2025г. Т. е реабилитиран за осъжданията му по н.о.х.д № 4819/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив и н.о.х.д № 153/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, съответно на 13.09.2019г. и 17.12.2024 г. От приложеното удостоверение за съдимост е видно, че жалбоподателят към мамената на образуване на преписка № 441000-166 по описа за 2025г. на 04 РУ към ОДМВР - Пловдив не е осъждан.

Съгласно чл. 88а от Наказателния кодекс (НК), когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако със закон е установено друго. В специалния ЗОБВВПИ липсва предвидено изключение от тези общи правила, поради което реабилитацията на едно лице го приравнява на неосъждано (така Решение № 16735 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7530/2013 г., VII о.; Решение № 10657 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2017 г., VII о.; Решение № 6723 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1963/2023 г., VII о.; Решение № 11443 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2024 г., VII о.; ).

Към датата на издаване на обжалваната заповед - 13.02.2025 г., безспорно се установява, че последиците от осъждането на заявителя за извършените умишлени престъпление от общ характер са заличени и лицето се счита неосъждано. При това положение се явява незаконосъобразен изводът на административния орган, че срещу заявителя е била налице забраната по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ. След като в случая не се установява наличието на кумулативен елемент от фактическия състав на правната норма, то не са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорения административен акт.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски:

1. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в общ размер на 310 лева, от които 10 лева, заплатени за държавна такса по производството и 300 лева за адвокатска защита. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът