Решение № 455 от 9.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 134/2025 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 104516 от 01.10.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „АСА 2000 Реклама“ ООД, ЕИК 201382544, чрез пълномощници: адвокат К. Д. и адв. д-р Г. В. - членове на САК, срещу решение № 1047 от 19.07.2024г., постановено по т.д. № 859 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав, с което е отхвърлен предявения от „Аса 2000 реклама“ ООД, с ЕИК: 201382544, срещу А. Л. С. /със стара фамилия Й./, с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••, ж.к.„•••“, бл.•, вх.•, ап.•, иск с правно основание чл.145 ТЗ за осъждане на А. Л. С. да заплати на „Аса 2000 реклама“ ООД сума в размер на 107 245, 14лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на паричните средства, които са разходвани за погасяване на задълженията, възникнали за „Аса 2000 Реклама” ООД по сключени в периода от 11.01.2017г. до 01.02.2017г. дванадесет договора за заем и издадени дванадесет записи на заповед, които вреди са причинени в резултат от неизпълнението от А. Л. С. на задълженията й по осъществяване управлението на „Аса 2000 Реклама” ООД, които са възникнали в качеството й на управител, което неизпълнение се изразява в извършване на действия по подписване от името и за сметка на „Аса 2000 Реклама” ООД в периода от 11.01.2017г. до 01.02.2017г. на дванадесет договора за заем и по издаване на дванадесет записи на заповед, които сделки са извършени без наличие на каквато и да е необходимост и без на управителя да е възложено да ги сключи с решение на върховния орган на „Аса 2000 Реклама” ООД, и на основание чл.78, ал.3 ГПК „Аса 2000 Реклама” ООД е осъдено да заплати на А. Л. С. сума в размер на 9 500 лв., представляваща разноски, направени в производството.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, за което са изложени подробни съображения във въззивната жалба, като иска да бъде отменено изцяло първоинстанционно Решение № 1047 от 19.07.2024г. постановено по т.д.№859/2023г., по описа на от Софийски градски съд, Т.О., VI - 17състав, и след като бъдат съобразени изложените доводи вместо обжалваното решение да постановите друго такова, с което да бъде уважен изцяло предявения иск на „Аса 2000 реклама“ ООД с правно основание чл. 145 ТЗ.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК А. Л. С., с ЕГН: ••••••••••, чрез адв.Г. Ж. Г., е представила отговор на въззивната жалба, като твърди, че същата е неоснователна, необоснована и недоказана, а съдебният акт правилен и законосъобразен, по подробно изложени съображения.

Иска от съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение, както и да й присъди на основание чл. 78 ГПК сторените разноски в първа и втора инстанция.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№41629 от 02.05.2023г. по описа на Софийски градски съд, по която е образувано т.д.№859/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI-17 състав, „АСА 2000 Реклама“ ООД, ЕИК 201382544, чрез адв.К. Д. и адв. д-р Г. В. - членове на САК, е предявило срещу А. Л. С. /със стара фамилия Й./, с ЕГН: ••••••••••, иск с правно основание чл.145 ТЗ за сумата от 107 245, 14 лв., представляваща имуществена вреда, причинена от А. Й. в периода, докато е била управител на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, като е сключила 12 договора за заем с дружество „АСА 2000“ ООД, ЕИК 1340354237, в периода 10.01.2017г. до 24.02.2017г., подробно индивидуализирани в уточнителна молба от 17.05.2023г. по основание и размер, ведно със законната лихва от датата на предявяването на настоящата искова молба до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че с решение на Общо събрание на съдружниците на „АСА 2000 Реклама“ ООД на 16.12.2014г. А. Л. С. /със стара фамилия Й./, с ЕГН: ••••••••••, е избрана за управител на дружеството - вписано на 23.12.2014г. в търговски регистър. С решение на Общото събрание на съдружниците на „АСА 2000 Реклама“ ООД на 28.02.2017г. А. Л. Й. е освободена от длъжността управител на дружеството, а на 17.03.2017г.е заличена в ТР като управител.

С решение на Общото събрание на съдружниците на „АСА 2000 Реклама“ ООД на 28.02.2017г. е избран за управител Р. Г. К., с ЕГН ••••••••••.

С нотариална покана peг. № 2677/15.03.2017г. Р. К., управител на „АСА 2000 реклама“ ООД, е изискал А. Л. Й. да му предаде „всички счетоводни документи в пълен обем“. Видно от констативен протокол, съставен пред И. Н. - нотариус, на 20.03.2017г.

А. Й. е била „задължена да представи допълнително следните документи: счетоводни регистри по хронология и аналитичност на сметки 159, група 20, 401, 412, 498 за 2014, 2015, 2016 и до 07.03.2017 година, вкл.

С приемо - предавателен протокол от 28.03.2017г. в офиса на фирма „АСА 2000“ ООД, А. С. А., пълномощник на А. Л. Й., е предал на упълномощената П. Д.Б. управителя на „АСА 2000 реклама“ ООД „счетоводна и друга документация на „АСА 2000 реклама“ ООД по опис/в приложение, неразделна част от този протокол“.

От анализа на аналитичния регистър на сметка „Заеми“ на дружеството за периода 2017г. се установява, че с контировка от 11.01., 18.01., 23.01, 24.01., 25.01., 26.01., 27.01., 30.01., 31.01. 01.02. и 02.02.2017г. в счетоводството на дружеството „АСА 2000 реклама“ ООД са осчетоводени като приход на каса с ПКО, с основание получени заеми от А. С. А. от по 9 000 лв. за всеки заем. Заемите са получени по силата на договори за паричен заем, сключени между А. Л. Й., като управител на „АСА 2000 реклама“ ООД, като заемател, и физическото лице А. С. А., като заемодател, ЕГН ••••••••••, за парични суми в размер на по 9 000 лв. Видно от сключените договори получената сума от заемателя - „АСА 2000 реклама ООД ще бъде използвана като „оборотни средства“. Заемодателят - А. С. А., след подписване на договора предава на заемателя - „АСА 2000 Реклама“ ООД паричната сума, предмет на сключените договори, по банков път по сметка, посочена от заемателя.

Видно от приложени съдебни решения по образувани гр. дела от А. С. А. по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ, заемодателят А. С. А. за 2017г. не е подавал декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за придобити доходи през 2017г. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. на името на А. С. А. е попълнено единствено приложение № 11 за предоставени/получени заеми. На ред 3 от приложението е вписано, че през 2017г. А. А. има непогасени предоставени заеми към „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, ЕИК 201382544 в общ размер на 100 000 лв.

По сключени договори за паричен заем за сума в размер на 9 000лв., сключени датите: 10.01., 12.01, 17.01., 18.01., 06.02., на дата 10.02., заем за сумата в размер на 9 478 лв., както и на датите: 13.02., 15.02., 17.02., 20.02.2017г., заеми за сумата в размер на 9 000лв., а по договор за заем в размер на 8 000 лв. от 23.02.2017г. и 3 000лв. от 24.02.2017г. управляваното от А. Й. дружество - „АСА 2000 реклама“ ООД, като „заемодател“ е предоставило на „АСА 2000" ООД, с ЕИК 130354237, представлявано от управителя А. С. А., като „заемател“ паричен заем в размер на 9 000лв., общо 101 478 лв.

От анализа на движението на паричните средства в касата на ищцовото дружество се установява, че то не е имало нужда от финансов ресурс и всички суми, получени от лицето А. А. заеми, са предоставени като последващ заем на дружеството „АСА 2000" ООД, което е 90% собственост на А. А., чийто управител е. С предоставените суми на дружеството на А. А. ответницата А. Й. е увредила дружеството ищец, като в последните два месеца преди нейното освобождаване като управител тя е предоставила процесните заеми в размер на по 9 000 лв. за всеки заем на „АСА 2000“ ООД, които заемни суми са били предоставяни в заем на физическото лице А. А.. Впоследствие същият е образувал 12 на брой искови производства.

А. Л. Й. като управител на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД безотговорно е организирала и ръководила дейността на дружеството. Тя не се е съобразявала с решенията на дружеството. Сключвала е процесните договори за паричен заем с А. С. А. като физическо лице и с управляваната от него дружество „АСА 2000“ ООД, в резултат на което умишлено е предоставила правна възможност на А. А. да предявява искове спрямо дружеството за изплащане на предоставени от него заеми на дружеството.

По всичките сключени от А. Й., като управител на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, 12 договори за паричен заем в размер на 9 000лв., сключени с А. С. А., и 12 бр. договори за паричен заем, сключени между „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД и управляваното от А. А. дружество - „АСА 2000“ ООД, на чието 90% от дяловете са собственост на А. С. А., всичките заемни суми са получени от „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД и от А. С. А. по банков път или в брой в момента на подписването на договорите.

Управляваното от А. Л. Й. дружество „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД е претърпяло значителни финансови вреди със сключването на процесните договори за парични заеми, тъй като към момента на получаването на заемите дружеството не се е нуждаело от финансиране и е действала без знанието на съдружниците и по този начин е нанесла имуществена вреда на дружеството ищец. Посоченото обстоятелство в договорите, че заемните суми ще бъдат използвани от заемателя като „оборотни средства“ не съответства на финансовия ресурс, с който дружеството е разполагало към този момент.

В периода от 01.01.2017г. до 31.06.2017 г., „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД е разполагало с достатъчно парични средства в касата и по банковите сметки, видно от оборотна ведомост на дружеството крайното салдо е било 411196.80 лв. За периода от 01.02.2017 до 28.02.2017 г., крайното салдо на същото дружество е било 304 969, 13 лв.

След извършената вътрешна ревизия от счетоводителя З. С. на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД е извършена и ревизия от НАП. Видно от Ревизионен акт № Р- 22220618000175-091-001 от 06.06.2018г. се установява, че задължението на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД към А. С. А. по група 15 „Получени заеми“ към края на 2017г. е с кредитно салдо в размер на 107 245, 14 лв. Данъчният орган е констатирал, че задълженията на ищцовото дружество в размер на 107 245, 14 лв., произтича от сключени „договори“ с контрагент „А. А.“, по силата на които „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД е „получило заеми с начин на плащане „каса“, като са индивидуализирани договорите.

По всичките договори срокът за връщане на заемите е 28.02.2017г. - датата на която ОС на ищцовото дружество е освободило като управител ответника А. Й.. А. Й. и А. А. са свързани лица. До 31.12.2014г. управител на „АСА 2000 Реклама“ ООД е бил А. С. А.. След него, като управител на дружеството, е назначена А. Й.. Получените от А. А. заемни суми са осчетоводени като краткосрочни заеми по сметка 151/1 „свързани лица“. Освен това А. Й. не е предоставила на управителя Р. К. издадените приходно - касовите ордери по сключените договори за паричен заем с А. С. А., както и издадени от името на дружеството записи на заповед в полза на заемодателя по сключените договори за заем. Освен това приходно - касовите ордери, издадени към всеки договор, не са попълнени с всички изискуеми реквизити, които се изискват.

Ответницата със сключването на процесиите „договори за заем“ като управител на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД с физическото лице А. С. А. е причинила на дружеството значителни финансови загуби. Въз основа на издадените по договорите за паричен заем в полза на А. А. записи на заповед последният е предявил 12 иска пред Софийски районен съд срещу дружеството с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.415 и чл.365 ГПК, във вр. с чл.538, ал.1, във вр. с чл.537 и чл.463 ТЗ. Като основание А. изрично е сочил, че ответникът е издал в негова полза „записи на заповед за сума от 9 000 лв.“, както и че менителничен ефект е бил издаден във връзка със сто лочени „договори за заем“. В СРС са били образувани граждански дела, по които са били постановени решения, с които съдът е признал за установено, че „АСА 2000 РЕКЛАМА" ООД дължи на ищеца А. С. А. суми от по 9 000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, за което са били издадени изпълнителни листове.

За предоставените и получавани от дружеството ищец заеми не е имало изрично взети решения на Общо събрание на дружеството-ищец. А. Й. е действала без знанието на съдружниците на „АСА 2000 реклама“ ООД, които са разбрали за представените и получени заеми, ведно с издадените записи на заповеди, едва с извършване на ревизията на дружеството от НАП и от доклада на счетоводната фирма.

Безотговорното управление на ощетеното дружество се установява и от безспорния факт, че в приложения към исковата молба документ „Опис на предадени документи „АСА 2000 реклама“ ООД в т. 24 „Счетоводни регистри по хронология и аналитичност" за 2017 г., Й. не е предала счетоводни книжа, удостоверяващи, че за получените заеми от А. има съставени ПКО, както и че в негова полза тя е издавала записи на заповед, с които е задължила дружеството да му изплати претендиралите суми по издадените от нея записи на заповед, общо в размер на 107 245, 14 лв..

Противоправността на извършеното деяние се изразява в засягането на имущественото благо на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, което винаги е противоправно.

Претендираните вреди А. Й. е причинила на дружеството като управител в резултат на нарушение на договорните отношения, свързани с отговорността на управителя. Тя е освободена като управител, но не е освободена от отговорност.

Ответникът А. Л. С. /със стара фамилия Й./, с ЕГН: ••••••••••, е оспорила предявения иск, като недопустим, евентуално неоснователен, по подробно изложени съображения.

Твърди недопустимост на иска, обстоятелството, че срещу същите страни е висящо друго съдебно производство по чл.145 от ТЗ със сходни изложени основни факти и обстоятелства, но за сумата от 331 265, 68 лв., за която се твърди, че била представлявала липса в касата, образувано и висящо е т. д. 395/2022 г. на СГС, TO, VI-1 състав.

Искът е неоснователен и недоказан, поради обстоятелството, че ответника А. С. не е причинила имуществена вреда на ищцовото дружество. Не е налице причинно-следствена връзка между действията на управителя и твърдините за възникнали вреди от извършените от ответницата действия по сключване на договори за заем от името на дружеството „АСА 2000 Реклама” ООД, в качеството му на заемател, и по издаване на записи на заповед, които вреди били в размер на 107 245, 14 лв.

Счита, че от изложените противоречиви факти и обстоятелства и с приложени писмени доказателства ищецът не доказва осъществяване на всички елементи от фактическия състав, при които възниква отговорността на управителя по чл.145 ТЗ.

Оспорва като неоснователно твърдението за извършени умишлени вредоносни действия по сключване на договори за заем от името на ищцовото дружество с „АСА 2000 Реклама“ ООД, като заемодател с дружеството „АСА 2000" ООД, ЕИК 130354237, като заемополучател. При последователното разглеждане и анализиране на съдържанието на документите се установява, че за дружеството - ищец би следвало да се е реализира печалба, изразяваща се в 0, 1 % от разликата в лихвата между получените заемни средства от физическото лице А. А. и предоставените за ползване заемни средства на „АСА 2000" ООД, ЕИК 130354237.

Неоснователни са твърденията, че с действията си ответницата е причинила вреди на дружеството, изразяващи се в настъпили загуби в резултат на заведени граждански съдебни производства от А. С. А. срещу ищеца по настоящото дело „АСА 2000 Реклама“ ООД.

Видно от съдържанието на приложените от ищеца писмени доказателства, включително нотариална покана peг. № 2677, том ПБ, №139 от 15.03.2017г. на И. Н., получена от А. С. на 20.03.2017г., и отговор на нотариална покана peг. №2858 том ПБ, №156 от 20.03.2017г. на И. Н., нотариус в район CPC, peг. № ••• на Нотариалната камара, в който се сочи, че цялата счетоводна документация на дружеството се е намирала в офиса на дружеството в гр.София, кв.„Модерно предградие“, ул. „3020“ №13, до който новоназначеният управител има достъп.

На 07.03.2017г. в присъствие на счетоводителите на дружеството бил направен опит да се предаде документацията от освободеният на новоназначеният управител.

При предаването на счетоводната и търговска документация на представител на управителя Р. Г. К. дружеството ищец „АСА 2000 Реклама” ООД, а именно П. Д.Б., А. Й. е предала на 28.03.2017г. и процесиите Договори за паричен заем със заемодател А. С. А. от дати 11.01.2017г., 17.01.2017г., 18.01.2017г., 23.01.2017г., 24.01.2017г., 25.01.2017г., 26.01.2017 г., 27.01.2017г., 30.0.2017г., 31.01.2017 г., 01.02.2017г., 02.02.2017г. Следователно към датата на предаването на документацията и счетоводните регистри на 28.03.2017г. управителят Р. К., както и съдружниците на дружеството ищец са узнали та описаните в исковата молба договори за заем, сключени чрез управителя на дружеството от името и за сметка на „АСА 2000 Реклама“ ООД, като заемополучател и заемодател. Най-късно към тази дата са станали известни и възникналите заемни правоотношения и техните параметри, но не са предприети действия по изплащане на дължимите суми и/или събиране на станалите ликвидни и изискуеми суми от „АСА 2000“ ООД.

Приложените съдебни решения само потвърждават, че управителят Р. К. не само не е предприел действия по погасяване паричните задължения на дружеството, но е допуснал и завеждане на установителни искове по чл.422 ГПК, като по този начин е позволил да се натрупат допълнителни задължения за дружеството, изразяващи се в дължима законна лихва, такси и разноски по съдебните производства.

Не са представени доказателства и за реално изплащане на сумите, за които е било осъдено дружеството „АСА 2000 Реклама” ООД, по приложените съдебни решения.

Фактически с получените заемни средства от А. С. А., „АСА 2000 Реклама" ООД се е обогатило, като не е върнало заемните средства на заемодателя и е причинило неговото обедняване.

По отношение на Договорите за паричен заем със заемополучател „АСА 2000“ ООД, ищецът не представя доказателства за предприети действия по защита на правата си чрез завеждане на съдебни искове, напротив доказва свое бездействие и превратно тълкуване на фактите и обстоятелствата. Следователно не е налице обедняване, съответно причиняване на вреда на дружеството ищец „АСА 2000 Реклама“ ООД от ответника А. С., чрез сключването на описаните договори за заем, и основно с Договори за паричен заем със заемодател А. С. А., по които ищцовото дружество се е обогатило, като е получило заемни средства, които не е възстановило в уговорения срок на заемодателя, както и към настоящия момент.

Неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца, че действията били умишлени и били предприети 2 месеца преди освобождаването на ответницата от длъжността управител. Ответницата не е уведомявана предварително от съдружниците, че те желаят да я освободят от длъжността управител, тя би могла да научи официално за това едва с изготвянето на поканата за свикване на общо събрание, което и оборва изложените твърдения за умисъл в действията.

След като не е налице виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по осъществяване управлението на дружеството, конкретно по отношение сключване на договори за паричен заем, с паричните заемни средства от които дружеството ищец не е обедняло, а се е обогатило, не може да се твърди, че са настъпили вреди на дружеството именно от действия на управителя и че е установена пряка причинно- следствена връзка между т.нар. неизпълнение и претърпените вреди. В исковата молба липсва конкретика по отношение неизпълнение на задължение на управителя, които са довели до точно конкретен противоправен резултат, поради което и исковата молба само на това самостоятелно основание следва да бъде отхвърлена. Не е осъществена нито една предпоставка за ангажиране на пълна имуществена отговорност на ответника.

Искът е погасен по давност. При условията на евентуалност прави възражение, че искът е погасен по давност. Специалната имуществена отговорността на управителя по чл. 145 ЗЗД е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на управление. В този случай, приложим е чл.111 б. „б“ ЗЗД при определяне срока на погасителната давност.

Ответницата А. С. ( по това време с фамилия Й.) в случая е освободена от качеството си на управител на ищцовото дружество на 28.02.2017г., като заличаването й, като управител в търговския регистър и РЮЛНЦ е извършено на 17.03.2017г., а искът е предявен 02.05.2023 г., т.е. след изтичането на 3 годишния давностен срок по чл.111, б. „б“ ЗЗД, и след изтичане на обшият 5 годишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства и установената фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на доказателствата, е счел предявения иск за допустим, но неоснователен, по следните съображения:

Съдът е приел, че е сезиран с иск за вреди по чл. 145 ТЗ. От представения по делото протокол от 21.04.2021г. се установява, че на 21.04.2021г. от общото събрание на съдружниците в „Аса 2000 реклама” ООД е взето решение по т. 1 от дневния ред да бъде предявен иск срещу освободения управител А. Л. Й., която към момента е с фамилия С., за ангажиране на отговорността му за претърпени от дружеството вреди, които са в резултат от извършени от него действия, което решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е специална абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения срещу управителя иск по чл.145 ТЗ, за която съдът следи служебно.

В отговора на исковата молба ответникът възразява, че общото събрание, на което е прието посоченото решение, не е редовно свикано - единият от съдружниците в дружеството не е получил покана за това, поради което и решението е порочно. Предвид факта, че ответницата не е сред лицата, които могат да атакуват пред съда незаконосъобразно решение на върховния орган на ищцовото дружество, съдът е приел, че не може да се произнася по въпроса за това дали съществуват сочените от ответницата пороци, правещи решението от 21.04.2021г. незаконосъобразно и следва да зачете неговите правни последици. В решението не е конкретизирано в какво се състоят противоправните действия на ответника, извършени в изпълнение на задълженията му като управител, но е посочено, че вредите, които са настъпили от тях са свързани с осъдителни съдебни решения, постановени по предявени от физическото лице А. С. А. срещу дружеството искове, които са квалифицирани по норми от ТЗ, които уреждат издаването на запис на заповед и изпълнението на задълженията по тази едностранна сделка. В исковата молба при описване на правопораждащите факти по отношение на предявеното в процеса вземане за получаване на обезщетение на основание чл.145 ТЗ ищецът сочи, че това са действия на управителя по издаване на записи на заповед в полза на физическото лице А. С. А. във връзка със сключени от управителя договори за заем; се твърди, че дружеството „Аса 2000 реклама” ООД е осъдено с влезли в сила решения да изпълни описаните сделки, сключени от управителя А. Й.. При съпоставяне на фактите, посочени в решението на общото събрание на съдружниците на „Аса 2000 реклама” ООД, с оглед на които е прието да се ангажира отговорността на освободения управител Й., и фактите, на които се основава искът по чл.145 ТЗ срещу това лице, съдът намира, че те съвпадат. От изложеното е изведен извод, че е налице е специалната абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск, и съдът следва да се произнесе по неговата основателност.

След справка м търговския регистър, е установено, че от 23.12.2014г. до 07.03.2017г.

А. Л. Й. е вписана като управител на търговското дружество.

Като правопораждащ вземането на ищеца за получаване на обезщетение за вреди факт се сочи действие, извършено от ответника, в качеството й на управител на увреденото дружество - действията по подписване от името и за сметка на дружеството в периода от 11.01.2017г. до 01.02.2017г. на дванадесет договора за заем с физическото лице А. С. А., както и действията по издаване от името и за сметка на дружеството на записи на заповед, обезпечаващи изпълнението на задълженията по тези договори за заем.

Представени са дванадесет писмени договора за заем сключени в периода от 11.01.2017г. до 01.02.2017г. между А. С. А., заемодател, и „Аса 2000 Реклама” ООД, заемател. По всеки от тях физическото лице се задължава да предостави на дружеството за временно ползване парични средства в размер от по 9 000 лв., а последното се задължава да ги върне в срок до 28.02.2017г. Представени са и дванадесет записи на заповед, които са издадени в периода от 11.01.2017г. до 02.02.2017г. от „Аса 2000 реклама” ООД, като поемател по всеки от тях е А. С. А.. С всеки от записите на заповед „Аса 2000 реклама” ООД се е задължило неотменимо, безусловно и без протест да плати на А. С. А. на конкретно посочен падеж сумата от 9 000 лв. Не се спори, че тези заповеди на заповед обезпечават изпълнението на главните задълженията на дружеството, възникнали по сключените между него и посоченото физическо лице дванадесет договора за заем. От съдържанието на тези договори и записи на заповед се установява, че при подписването им „Аса 2000 реклама” ООД е представлявано от управителя А. Л. Й., т.е. установено е, че ответникът е извършил действията по сключване на 12 договора за заем на парични средства и по издаване на 12 записи на заповед, като това е осъществено от него с оглед изпълнение на задълженията му като управител на „Аса 2000 реклама” ООД.

В чл.141, ал.1 ТЗ са регламентирани основните задължения на управителя на търговско дружество с правноорганизационна форма ООД - той извършва действия по организиране и ръководене дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като това следва да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия търговец, като неизпълнението им. За да е налице неизпълнение от управителя на негови задължения, което да представлява противоправно поведение, трябва да се установи, че той не е извършил действие, което е бил длъжен да осъществи, за да изпълни общото си задължение по закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството, като запазва имуществото му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено и съществува, или че той е извършил действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейността на дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество. Неизпълнение на задълженията на управителя, което е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.145 ТЗ, е налице и тогава, когато се установи, че от върховния орган на дружеството е взето решение, с което на управителя се дават конкретни указания за това в каква насока да бъдат управлявани дружествените работи, а той не се е съобразил с тези указания. Неизпълнение на задълженията на управителя, което да е противоправно, ще е налице и когато в дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му преценка да извършва определени действия и сделки от името на дружеството, които той не е спазил.

Доколкото в чл.1 от всеки от договорите за заем е посочено, че предоставените парични средства ще бъдат използвани от заемателя „Аса 2000 реклама” ООД за оборотни средства, то следва да се приеме, че това са сделки, които са свързани с търговската дейност на дружеството и тяхното сключване от управителя представлява действие по ръководене на дейността на този търговец, което съгласно чл.141 ТЗ и чл.32, ал.3 от дружествения договор, действащ към момента на подписване на договорите за заем, е правомощие на управителя.

От съдържанието на чл.32, ал.3 от дружествения договор се установява, че волята на съдружниците в „Аса 2000 реклама” ООД е управителят да не е ограничен при изпълнение на правомощията си по организиране и ръководене на цялостната стопанска дейност на дружеството - той решава всички въпроси, свързани с предмета на дейност на дружеството, с изключение на въпросите, които по закон или съгласно дружествения договор са от изключителната компетентност на общото събрание. С оглед на това и доколкото не се установява въпросът как точно да бъде осъществявана стопанската дейност на „Аса 2000 реклама” ООД да е възложен в изключителна компетентност на общото събрание на съдружниците, то приемането на решение за това е в правомощията на управителя на дружеството. Следователно именно управителят е органът, който е длъжен да вземе решение дали съобразно конкретните икономически цели и условия за нуждите на търговската дейност на дружеството да бъдат използвани заемни средства или парични средства, които то има на каса и по разплащателни сметки в банките. Не се установява с решение на общото събрание на съдружниците или с клауза от дружествения договор да е определен конкретен начин, по който да бъде финансирано осъществяването на търговската дейност на „Аса 2000 реклама” ООД, поради което трябва да се приеме, че липсват ограничения пред управителя при вземане на решение как това да бъде осигурено, с които той да е длъжен да се съобразява. Ето защо и вземането на решение по въпроса дали дейността на ищцовото дружество да бъде финансирана чрез заемни средства или чрез налични собствени средства в периода от 11.01.2017г. до 01.02.2017г. е било изцяло в правомощията на управителя А. Й., която не е била ограничена при приемането му от решение на общото събрание на съдружниците, което да е било задължително за нея, или от друго правило, което да е установено в дружествения договор. Следва да се посочи и това, че съгласно чл.33, ал.1, б.„е“ от дружествения договор управителят не е ограничен по никакъв начин в правомощието си да сключва договори с трети лица, които са свързани със стопанската дейност на дружеството, каквито са и договорите за заем, чрез които се осигуряват средства за неговата дейност, поради което той сам може да реши дали да сключи такива и при какви условия, като не е необходимо преди това да е взето решение за тяхното подписване от върховния орган на дружеството / в чл.33, ал.1, б.„е“ от дружествения договор е предвидено, че решение на общото събрание на съдружниците е нужно само при сключване на договори, с които се отчуждават собствени на търговеца недвижими имоти и вещни права, какъвто характер нямат договорите за заем/.

След като действията по сключването на договори за заем за получаване на парични средства от „Аса 2000 реклама” ООД и по издаване на записи на заповед за обезпечаване на задълженията по заемните сделки са изцяло в правомощията на ответницата, то за да се счете, че те представлява противоправно неизпълнение на задълженията, които са възникнали за нея като управител по силата на закона, на дружествения договор и на договора за управление, трябва да се установи, че са извършени единствено с цел дружеството да бъде лишено от имущество, тъй като само в тази хипотеза те не биха били насочени към осъществяване на стопанска дейност на юридическото лице-търговец.

От съдържанието на сключените дванадесет договора за заем се установява, че по силата на всеки един от тях от насрещната страна е поето задължение да предаде на „Аса 2000 реклама” ООД парични средства в размер от по 9 000 лв. или общо от 108 000 лв., което означава, че въз основа на тези сделки в патримониума на дружеството постъпва имущество, а не се изважда такова. По силата на всяка от тези сделки за „Аса 2000 реклама” ООД възниква и задължение да върне предоставените за ползване парични средства, при изпълнение на което от патримониума на този субект ще излязат имуществени права, но това ще са парични средства, които са напълно равни по размер на тези, които са му предадени за ползване, т.е в резултат от сключването на дванадесетте договора за заем имуществото на дружеството, което е заемател по тези сделки, не се намалява с активи на определена стойност, а остава непроменено. Ето защо съдът е приел, че не може да се приеме, че със сключването от управителя Й. на 12 - те договора за заем се цели да се извадят имуществени права от патримониума на „Аса 2000 реклама” ООД, а още по - малко пък, че това е единствена цел, която се преследва с това действие. По делото не се установява настъпване на какъвто и да е друг факт, от който да може да се заключи, че единствената цел при сключване на дванадесетте договора за заем и на обезпечаващите ги едностранни сделки е била да се увреди ищцовото дружество чрез създаване на задължения за него да върне получените за ползване парични средства. Според съда, такъв не е и фактът, който се твърди от ищеца и за установяване на който са събрани доказателства по делото, че към момента на сключване на договорите „Аса 2000 реклама” ООД е имало достатъчно парични средства, с които да може да погаси всички възникнали и изискуеми към този момент свои задължения към кредитори. Получаването на парични средства в заем няма непременно за цел тези средства да послужат за погасяване на възникнали и изискуеми задължения на заемателя към трети лица. Те могат да бъдат използвани и за финансиране извършването на търговската дейност на дружеството - заемател, както и за финансиране нейното развитие и разширяване, за да може да бъде изпълнена спекулативната цел, с оглед на която то се учредява и съществува, а именно постигане на по - голяма печалба от тази дейност. След като съществуват редица начини, по които могат да се използват получените в заем парични средства от „Аса 2000 реклама” ООД, различни от погасяване на изискуемите му задължения, то от обстоятелството, че последните могат да бъдат изцяло изпълнени с притежаваните от дружеството парични средства, не следва извод, че сключването на договорите за заем не е било изобщо необходимо и оттам да се заключи, че с тях се е целяло единствено да бъдат създадени задължения към заемодателя, при изпълнение на които ще се намали имуществото на дружеството - заемател като от него излязат активи на определена стойност. Дори и сключването на договорите за заем да е имало за цел единствено да се създадат задължения за „Аса 2000 реклама” ООД да върне предоставените в заем парични средства от 108 000 лв., то това няма как да увреди дружеството, защото по силата на тези сделки то е получило парични средства в същия размер, поради което и в резултат на тях няма как имуществените му права да намалеят. Ако заемателят изпълни точно задълженията си по договорите за заем да върне предоставените за ползване парични средства след изтичане на уговорения срок за тяхното ползване, то резултатът от сключването на тези договори може да е само увеличаване на неговото имущество с гражданските плодове, които парите носят и той е имал възможност да получи от паричните средства в размер на 108 000 лв. за срока, за който е имал право да ги ползва, който е от поне един месеца, а по повечето от договорите е и по- дълъг от месец. Такива граждански плодове, които парите носят, са възнаградителни лихви, които ищецът може да получи при предоставяне за ползване на паричните средства на трето лице по договор за заем, каквито сделки този субект има практика да сключва, видно от събраните в производството доказателства /договори за заем на л.80, 81, 82, 83, 84 от делото/. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към началото на месец януари 2017 г. „Аса 2000 реклама” ООД притежава налични парични средства в размер от 326 243, 79 лв., които са достатъчни за погасяване на падежа на задълженията за връщане на предоставените за временно ползване суми в общ размер на 108 000 лв., които са поети по силата на сключените в периода от 11.01.2017 г. до 01.02.2017г. заемни сделки с А. С. А.. Това означава според съда, че липсва факт, от който да се направи извод, че към датата на сключване на договорите за заем управителката Й. е съзнавала, че дружеството „Аса 2000 реклама” ООД не притежава достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да погаси задълженията за връщане на предоставените в заем суми от общо 108 000 лв. и че ще допусне непременно неизпълнение на тези си задължения, което неизпълнение винаги води до възникване на допълнителни разходи, които могат увредят заемателя - при ангажиране на договорната му отговорност за забавено изпълнение; разходи, които кредиторът ще направи за събиране на своите вземания по договорите за заем чрез образуване на съдебни производства за това. С оглед и на това трябва да се приеме, че не се установени никакви факти, от които да може да се заключи, че със сключването на дванадесетте договора за заем и поемане по тях на задължение за „Аса 2000 реклама” ООД да върне предоставените за ползване парични средства управителката на това дружество е целяла да бъдат увредени неговите интереси като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да бъде лишено от имущество.

От съдържанието на договорите за заем, сключени между ищцовото дружество и А. С. А., се установява, че по всеки от тях е уговорено, че, освен задължение за връщане на получената в заем сума, за заемателя възниква и задължение за заплащане на възнаградителна лихва. Ищецът не твърди конкретно, че изразяването на съгласие от управителката А. Й. за включването на такава клауза в договорите за заем, представлява неизпълнение от нея на задълженията й като управител, от което са произтекли вреди за дружеството. Въпреки това съдът е преценил, че следва ще се произнесе и по въпроса дали изразеното съгласие за тяхното включване в договорите има за цел единствено да увреди представляваното от Й. дружество. Изложил е подробни съображения в тази насока и е извел извод, че установения от страните начин за определяне на възнаградителната лихва не води до неудържимото й нарастване по размер, а напротив води до възникване на това вземане в размер, който отговаря напълно на неговата основна функция, и с включване в договорите за заем на клауза за дължимост на възнаградителна лихва в размер на 6 % от предоставените за ползване парични средства, не се цели заемателят да поеме задължение, което по размер да не отговаря на принципите за справедливост, които формират добрите нрави и което да го увреди, като създаде предпоставки от патримониума му да излязат парични средства в прекалено голям размер.

Дори и да се приеме, че размерът на задължението за възнаградителна лихва по договорите за заем не отговаря на принципа на справедливост и води до обогатяване само на едната от двете страни по тези сделки, която е заемодателят, то това пак не би могло да увреди заемателя, защото в този случай уговорката за дължимост на тази възнаградителна лихва би била нищожна поради противоречието и с добрите нрави и като такава изобщо не би могла да породи правни последици по създаване на валидно парично задължение.

С оглед на това съдът е приел, че като е изразила съгласие за това в договорите за заем да бъде включена уговорка за дължимост на възнаградителна лихва управителката А. Й. също не е имала за цел единствено да увреди представляваното от нея дружество „Аса 2000 реклама” ООД.

Предвид всичко изложено, съдът е приел, че действията на управителя А. Й. по сключване на 12 договора за заем и по издаване на 12 записа на заповед, с които тези договори са обезпечени, не са целели изобщо да увредят дружеството „Аса 2000 реклама” ООД като го лишат от притежавано от него имущество и не могат да се квалифицират като противоправно неизпълнение на задълженията му по осъществяване на управление. След като не се доказва да е налице първият елемент от фактическия състав, при който може да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди по чл. 145 ТЗ, следва извод за неоснователност на предявения иск, без да е необходимо да се разглеждат въпросите дали по делото се установява, че за „Аса 2000 реклама” ООД са настъпили посочените в исковата молба имуществени вреди, както и наличието на причинна връзка между тях и извършените от А. Й. действия по сключване в качеството □ на управител на ищеца на описаните в исковата молба сделки.

За пълнота съдът е посочил, че дори и да се приеме, че с извършване на действията по сключване от името и за сметка на „Аса 2000 реклама” ООД на 12 договора за заем и на 12 записа на заповед ответницата не е изпълнила свое задължение във връзка с управлението на това дружество, това не променя крайният извод, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на това лице за вреди на основание чл. 145 ТЗ. Това е така, тъй като по делото не се доказва и това, че за „Аса 2000 реклама” ООД са настъпили сочените в исковата молба имуществени вреди, представляващи претърпени загуби, които се изразяват в стойността на паричните средства, които са разходвани за погасяване на главните задължения за връщане на предоставените в заем суми, възникнали по всеки от сключените договори за заем.

За да се приеме, че „Аса 2000 реклама” ООД е претърпяла загуба в размер на 107 245, 14 лв., е необходимо да се докаже, че имуществото й реално е намаляло с активи на тази стойност. За да е налице реално намаляване на имуществото на дружеството, трябва да бъде установено, че имуществени права на тази стойност са излезли от патримониума му. Това обаче няма как да бъде осъществено, ако лишаването от имуществени права е свързано и с едновременно придобиване на такива, които са на същата стойност, защото в този случай няма никаква промяна в имуществото на дружеството - то се запазва такова, каквото е, тъй като каквото право е влязло в него, същото по размер право е излязло. Следователно в резултат на тези сделки и възникване в тежест на ищцовото дружество на задължението да върне предоставените за ползване парични средства неговото имущество първо се увеличава с активи на стойност от 108 000 лв. и след това се намалява с активи на същата стойност от 108 000 лв., т.е. не се стига до никаква промяна в стойността на притежаваните имуществени права. Това от своя страна означава, че няма как активът на заемателя „Аса 2000 реклама” ООД да намалее с парични средства, които са разходвани за погасяване на главното задължение по заемните договори и при никакви обстоятелства така разходваните парични средства не биха представлявали имуществена вреда за него. За заемателя по 12-те договора за заем би могла да настъпи имуществена вреда във връзка с поетите по тях задължения, но тя е съвсем различна от тази, която ищецът сочи, че е претърпял. Например, имуществена вреда би могло да представлява платена парична сума за заплащане на задължение за възнаградителна лихва, поето по някой от сключените договори за заем, защото в този случай може да е налице реално намаляване на актива на имуществото с тази стойност, без да има увеличаване на актива със същите по размер парични средства. Като имуществена вреда може да се квалифицират и платени от заемателя разходи за защита в съдебно производство, имащо за предмет изпълнение на задължения, възникнали по 12-те договора за заем, тъй като те също представляват средства, с които се намалява актива на дружеството, без то да се увеличава реципрочно с имуществени права на същата стойност. Ищецът обаче не твърди в процеса да е претърпял такива вреди и не претендира тяхното обезщетяване.

След като не се установява за „Аса 2000 реклама” ООД да е настъпила описаната в исковата молба имуществена вреда - претърпяна загуба, това също е основание да се приеме, че в полза на дружеството не е възникнало вземане срещу ответницата Й. за получаване на обезщетение за вреди и предявеният в процеса иск е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Не е налице твърдяната недопустимост на предявения иск с отговора на исковата молба от ответника, предвид различния предмет на делата - т.д. 859/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI - 17 състав, и т.д.№ 395/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI - 1 състав, доколкото се твърди наличие на сходни факти и обстоятелства – по второто дело се иска ангажирането на отговорността на управителя за сумата от 331 265, 68лв., поради липса в касата.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предявен е иск, с които ищцовото дружество иска ангажирането на отговорността на ответника по реда на чл. 145 ТЗ, за който твърди, че е бил негов управител в процесният период от време от 11.01.2017г. до 02.02.2017г., като претърпял вреди от сключени договори за паричен заем и записи на заповед, конкретизирани в молба – уточнение от 17.05.2023г. /л.154/ по които той е заемател, а заемодател е А. С. А., в общ размер на 107 245, 14лв.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Предпоставка за реализиране по исков път на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди /чл.145 ТЗ/ е наличието на взето решение на ОС на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. За реализирането на тази отговорност трябва да са осъществени както вредоносните действия на управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за търсене на такава отговорност.

Решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. / В този смисъл Решение №41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 669/2008г., I т. о., ТК; Решение № 234 от 31.01.2017г. на ВКС по т.д.№ 3150/2015г., II т. о., ТК/.

С исковата молба е представен протокол от проведено извънредно общо събрание на „Аса 2000 Реклама”, ЕИК 20138282544, на 21.04.2021г. на което след запознаване с постановените осъдителни решения на СРС по искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, по които А. С. А. е ищец, а ответник е дружеството, е взето решение на основание чл.13, ал.1, т.8 от дружествения договор, вр. с чл.137, ал.1, т.8 ТЗ да бъдат предприети правни действия за предявяване на иск срещу А. Л. Й., ЕГН ••••••••••, която като управител е нанесла имуществена вреда на дружеството. Предвид изложените от първоинстанционният съд мотиви по възражението на ответника относно редовността на проведеното общо събрание, съответно законосъобразността на взетото решение, настоящият състав на съда приема, че в случая е налице решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, взето преди предявяването на иска на 02.05.2023г. - абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу управителя.

Липсва спор, а и се установява от представените по делото доказателства и вписванията в търговския регистър по партидата на ищцовото дружество, че в периода посочен от ищеца 11.01.2017г. до 02.02.2017г., ответницата А. Л. С. /със стара фамилия Й./, с ЕГН: ••••••••••, е била управител на дружеството.

С нотариална покана от 15.03.2017г. /л.14 и л.15/ „Аса 2000 Реклама”, ООД, ЕИК 20138282544, чрез управителя си Р. К., е поканило А. Л. Й., да се яви на 20.03.2017г. е кантората на нотариус И. Н. и да предаде описани в поканата документи. Нотариалната покана е връчена на Й. на 20.03.2017г., която с нотариално заверен отговор от същата дата е отговорила, а с протоколи от 20.03.2017г., 21.03.2017г. и 28.03.2017г. е удостоверено предаването на документи от А. Й. на упълномощен представител на дружеството /л.18, л.22 и л. 28/.

С исковата молба са представени: обяснителна записка относно получени заеми от А. С. А., ведно с аналитичен регистър на АСА 2000 реклама ООД, сметка 151/1 - 01.01.2017 - 31.12.2017 г.; аналитичен регистър на сметка 522/2 Заем „АСА 2000“ ООД- 01.01.2017 до 31.12.2017; доклад от гл. сч. З. С. - счетоводител на дружеството; ревизионен акт № Р-2220618000175-091-001/06.06.2018г., издаден на търговско дружество „АСА 2000 реклама“ ООД/л.41/; оборотни ведомости - 4 броя - от 01.12.2016-31.12.2016 до 31.03.2017г., вкл./л.66-69/; аналитичен регистър на АСА 2000 Реклама ООД сметка 522/2/Заем АСА 2000 ООД от 01.01.2017 - 31.12.2017 г.; аналитичен регистър на АСА 2000 Реклама ООД сметка 522/1 Заем Лайт Пое ЕООД от 01.01.2017 - 31.12.2017 г.; аналитичен регистър на АСА 2000 Реклама ООД сметка 151 получени краткосрочни заеми от 01.01.2017 - 31.03.2017 г.; счетоводна справка задължения по партидата АСА 2000 ООД към дата 31.12.2018 г.;

С исковата молба са представени са договори за паричен заем, сключени между „Лайт пое“ ЕООД - заемател, и „АСА 2000 Реклама“ ООД-заемодател, в които са посочени заетите суми, срока и условията за връщането им, както следва: от 23.01.2015г.; от 06.02.2015г.; от 23.02.2015г.; от 24.03.2015г.; от 01.10.2015г.; от 01.07.2016г.; от 29.02.2016г.; от 18.03.2016 г.; от 01.08.2016 г.; от 17.10.2016 г.- 2бр.; от 11.01, 2017 г..

С исковата молба са представени са договори за паричен заем, сключени между А. С. А., ЕГН •••••••••• – заемодател, и, „АСА 2000 Реклама“ ООД - заемател, в които са посочени заетите суми, срока и условията за връщането им и основанието – като оборотни средства, и постановени във връзка с тях съдебни решения, както следва:

1.решение № 552174 от 04.12.2018 г. по гр. д. № 30716/2018 г„ по описа на СРС, 76 състав; договор за паричен заем от 11.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама“ ООД;

2.решение № 171076 от 19.07.2019 г. по гр. д. № 43218/2018 г., по описа на СРС, 72 състав; договор за паричен заем от 18.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД;

3. договор за паричен заем от 31.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД; решение № 283193 от 22.11.2019 г. по гр. д. № 39933/2018 г., по описа на СРС, 144 състав;

4.договор за паричен заем от 23.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД; решение № 20040658 от 12.02.2021г. по гр. д. № 49447/2020 г., по описа на СРС, 160 състав;

5.договор за паричен заем от 24.01.2017г. сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД; решение № 20284390 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 80299/2018, по описа на СРС, 56 състав;

6.договор за паричен заем от 25.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама“ ООД; решение № 80412 от 02.05.2020 г. по гр. д. № 39929/2018 г., по описа на СРС, 138 състав;

7.договор за паричен заем от 27.01.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД; решение № 10201 от 13.01.2020 г. по гр. д. N° 39931/2018 г., по описа на СРС, 74 състав;

8. договор за паричен заем от 02.02.2017г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама“ ООД; решение № 131677 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 43224/2018 г., по описа на СРС, 51 състав;

9. договор за паричен заем от 26.01.2017 г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД; решение № 77244 от 27.04.2020 г. по гр. д. № 80303/2018 г. по описа на СРС, 63 състав;

10. договор за паричен заем от 17.01.2017 г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама" ООД;

11.Договор за паричен заем от 30.01.2017 г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама“ ООД;

12.договор за паричен заем от 01.02.2017 г., сключен между А. С. А. и „АСА 2000 Реклама“ ООД;

С исковата молба са представени и договори за паричен заем, сключени между АСА 2000 Реклама“ ООД-заемодател, и „АСА 2000" ООД- заемател, в които са посочени заетите суми, срока и условията за връщането им, както следва: от 10.01.2017 г.; от 12.01.2017 г.; от 17.01.2017 г.; от 18.01.2017 г.; от 06.02.2017 г.; от 10.02.2017 г.; от 13.02.2017 г.; от 15.02.2017г.; от 17.02.2017г.; от 20.02.2017 г.; от 23.02.201 г.; от 24.02.2017г., сключен между „АСА 2000 Реклама“ ООД и „АСА 2000“ ООД.

Страните не спорят, че сумите по процесните договори за заем, сключени между А. С. А., ЕГН •••••••••• - заемодател, и, „АСА 2000 Реклама“ ООД - заемател, са получени от ищцовото дружество, както и че същите са подписани от името и за сметка на дружеството от управителя му, към момента на сключването им – А. Л. Й. / С. /.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което, след извършена проверка и анализ на представените по делото доказателства и счетоводните записвания по търговските книги на ищеца, вещото лице е констатирало, че:

• „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД за периода от 10.01.2017 г. до 02.03.2017 г. е получило заеми от А. С. А. в общ размер на 108 400 лв., като в табличен вид е посочено, че сумите са получени в брой и са осчетоводени като е увеличена наличността на паричните средства в каса и са увеличени задължения по получени заеми с аналитичност.

• получените парични заеми са получени с издаването на приходни касови ордери;

• вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД има осчетоводени вземания по счетоводна сметка отчитаща заеми предоставени на „АСА 2000“ ООД в общ размер на 129 478, 00 лв., като за периода 01.01.2017 г. - 31.03.2017 г. предоставения заем е в размер на 101 478, 00 лв.

Съгласно счетоводните записвания се констатира, че сумата в размер на 101 478, 00лв. е изплатена в брой, като е намалена наличността в касата на дружеството.

Съгласно годишния финансов отчет на „АСА 2000“ ООД към 31.12.2017г. дружеството няма оповестени в отчета задължения по заеми. Дружеството е оповестило задължения към предприятия от група в размер на 637 хил. лева, задължения към доставчици в размер на 2 137 хил. лева и други задължения в размер на 311 лева, а към 31.12.2018 г. дружеството няма оповестени в отчета задължения по заеми. Дружеството е оповестило задължения към предприятия от група в размер на 180 хил. лева, задължения към доставчици в размер на 2 580 хил. лева и други задължения в размер на 315 лева. - присъдените суми са изплатени, както е посочен начина на плащане на сумата в общ размер от 146 335, 43лв.;

• ищцовото дружество към началото на периода м. януари - м. февруари 2017 г. разполага с парични средства в общ размер на 326 243, 79 лева, като сумата в размер на 107 245, 14 лева представлява 32, 87% от паричните средства на дружеството. -задълженията на дружеството към търговци са в общ размер на 25 545, 34лв., като същите са конкретизирани; - дружеството има задължения към АСА 2000 ООД в размер на 688 625, 98лв. - публичните задължения на ответника са текущи и са в общ размер на 59 020, 36 лв. /задължения за корпоративен данък - 54 729, 04 лв.; ДДС за внасяне - 55, 26 лв.; разчети за данъци върху доходи на физически лица - 1 835, 35 лв.; разчети за фонд ДОО - 1 267, 11 лв.; разчети за фонд ДЗПО — 340, 06 лв.; разчети за здравно осигуряване - 793, 54лв./ През периода дружеството е закупило машини и оборудване за 3 900лв.

Фактическият състав на отговорността на управителя по чл.145 ТЗ включва следните елементи: действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към ООД; настъпване на вреда /претърпяна щета или пропусната полза/; причинна връзка между вредата и поведението на управителя; вина. В случая вината се предполага до доказване на противното, като за дружеството е достатъчно да установи, че са настъпили вреди, обусловени от нарушение на задължение на управителя. В тежест на управителя е да се оневини, т.е. да ангажира доказателства за липса на виновно поведение от негова страна / В този смисъл Г., О., Коментар на Търговския закон, книга втора ч. 113-157, Софи 2000, стр.539-540/. В този смисъл е и съдебната практика, според която - Макар правоотношението между дружеството с ограничена отговорност и неговия управител да произтича от договор за управление и да има мандатен характер, в закона съществува специална правна норма - чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Предвидената в чл.145 ТЗ специална имуществена отговорност на управителя е обусловена не само от мандатното, но и от органното правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване на специфични предпоставки - виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството / Решение №70 от 7.06.2012г. на ВКС по т.д.№ 276/2011г., II т. о., ТК; Решение № 177/11.08.2014г. по т. д. № 66/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./.

Предвид установеното по делото, настоящият състав на съда приема, че не са установени материалноправните предпоставки по чл.145 ТЗ за ангажиране на отговорността на управителя.

Сключването на договори за заем от дружеството, представлявано от управителя, по силата на които същото в качеството си на заемател е получило суми с основание – оборотни средства, само по себе си не може да обоснове настъпване на вреда - претърпяна щета или пропусната полза, както е отбелязал и първоинстанционния съд. В партимониума на постъпили заетите суми, като за „Аса 2000 реклама” ООД е възникнало задължението да ги върне, т.е. от патримониума на дружеството ще излязат имуществени права, но това ще са парични средства, които са напълно равни по размер на тези, които са му предадени за ползване, от което следва извод, че в резултат от сключването на процесните дванадесет договора за заем имуществото на дружеството - заемател не се намалява с активи на определена стойност, а остава непроменено. Не се сочат конкретни нарушения на закона или задължения на управителя, произтичащи от дружествения договор или взето решение на общото събрание на съдружниците, свързани с подписването на процесните договори за заем от управителя на дружеството. Твърденията на ищеца, че А. Л. Й. като управител на „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД безотговорно е организирала и ръководила дейността на дружеството и не се е съобразявала с решенията на дружеството, са бланкетни и не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което не могат да обосноват твърдяното виновно поведение от страна на управителя. Изложените съображения, че към момента на сключването на договорите и записите на заповед, с които е обезпечено изпълнението на задължението на заемателя да върне получените суми, дружеството не е имало нужда от финансов ресурс и всички суми, получени от лицето А. А. заеми, са предоставени като последващ заем на дружеството „АСА 2000” ООД, което е 90% собственост на А. А., чийто управител е, не могат да обосноват различен извод от направения, тъй съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1 ТЗ управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В случая не се твърди нарушение на конкретна правна норма от закона и конкретно решение на общото събрание, поради което не може да се обоснове извод за противоправно поведение от страна на управителя. По същите съображения, обстоятелството, че със сумите по процесните договори дружеството предоставило последващи заеми на дружеството „АСА 2000” ООД, което е 90% собственост на А. А., също не може да обоснове наличие на противоправно поведение, а и вредите не се твърди да са настъпили от сключването на тези договори, а от сключването на договорите за заем, по които дружеството е заемател.

Знанието или незнанието на съдружниците за сключването на процесните договори е ирелевантно, доколкото по смисъла на чл.135 ТЗ същите не са самостоятелен орган да дружеството и за управителят липсва задължение по силата на закона или на дружествения договор да съгласува решенията си с тях.

Посочването в процесните договори на датата 28.02.2017г., като срок за връщане на получените суми, на която дата ответницата е освободена като управител на ищцовото дружество; твърдяната свързаност между А. Л. Й. и А. С. А. /до 31.12.2014г. управител на „АСА 2000 Реклама“ ООД е бил А. С. А., а след него, като управител на дружеството, е била назначена ответника А. Й.; осчетоводяването на получените от А. А. заемни суми като краткосрочни заеми по сметка 151/1 „свързани лица“/; при освобождаването на ответника А. Й. като управител на ищцовото дружество не е предоставила на управителя Р. К. издадените приходно - касовите ордери по сключените договори за паричен заем с А. С. А., както и издадени от името на дружеството записи на заповед в полза на заемодателя по сключените договори за заем; към приходно касовите ордери, издадени към всеки договор, не са попълнени с всички изискуеми реквизити, които се изискват; сключените от А. Й. договори за паричен заем с А. С. А. са сключвани два месеца преди нейното освобождаване като управител; въпросните договори за паричен заем са предадени на новия управител в момента, когато упълномощената от него П. Д.Б. в седалището на „АСА 2000" ООД, е приемала счетоводна и друга фирмена документация от освободената като управител на „АСА 2000 реклама ООД А. Й., дори и да са верни, не могат да обосноват различен извод от направения, тъй като тези факти и обстоятелства не доказват действие или бездействие, с което управителя нарушава задължение към ООД – нарушение на конкретна правна норма, решение на общото събрание на дружеството или задължение съгласно дружествения договор, съответни не доказват настъпването на вреда/ претърпяна щета или пропусната полза/, тъй като в резултат на сключване на процесните договори имуществото на дружеството не се е намалило. Завеждането на дела срещу дружеството от заемодателя по процесните договори, въз основа на издадените записи на заповед за гарантиране изпълнението на задължението за връщане от заемателя - ищцовото дружество, факт по който страните не спорят, и осъждането на дружеството не е последица от сключването на процесните договори, а от неизпълнието на задължението за връщането на сумите, съобразно уговореното, за което не се твърди да е направено от ответника, съответно да не е направено от него, поради което не може да обоснове основателност на предявения иск.

След като от доказателствата по делото не се установява противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, предявеният иск се явява неоснователен, като не се налага изследване наличието на другите предпоставки.

Основателно е и направеното възражение от ответника с отговора на исковата молба за погасяване по давност на предявения иск по давност, поддържано и в отговора на въззивната жалба.

Според формираната трайно установена практика на ВКС /Решение №177/11.08.2014г. по т.д.№66/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение № 213 от 27.11.2017 г. по т.д.№ 975/2017г., ТК, I т. о. на ВКС; Определение № 680 от 29.11.2018 г. по т.д.№830/2018г. на ВКС, ТК, II т. о. на ВКС и др./ давността за обезщетението на юридическо лице за причинени му от управителя на дружеството вреди съгласно чл.115, ал. 1, б. „д“ ЗЗД започва да тече от датата на освобождаването на управителя - датата на решението на Общото събрание за освобождаване на управителя.

Съгласно общото законово правило на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемост на вземането и това е денят на падежа на задължението, ако такъв е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсва, чл. 114, ал.2 ЗЗД предписва, че погасителната давност започва да тече от деня на възникване на задължението. В случая вземането на ищеца е за причинени му от управителя на дружеството вреди и съгласно чл.115, ал.1, б.„д“ ЗЗД давността тече от датата на освобождаването му.

Ищецът твърди, че с решение на общото събрание на съдружниците на 28.02.2017г.

А. Л. Й. е освободена като управител на ищцовото дружество, като това обстоятелство е вписано по партидата на търговеца на 17.03.2017г. Тези факти не се оспорват, а и се установяват от представените с исковата молба писмени доказателства и от справка по партидата на дружеството в търговския регистър. Искът е предявен на 02.05.2023г., т.е. след изтичане не само на срока по чл.111, б. „б“ от ЗЗД, приложим за вземанията за обезщетение от неизпълнен договор, но и на общия 5 - годишен давностен срок, установен в чл.110 ЗЗД, следователно същият е погасен по давност и като такъв е неоснователен и на това самостоятелно основание.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на оспорване на изводите на първоинстанционния съд относно правомощията на управителя и тълкуването на разпоредбите на чл.141 ТЗ и чл.32, ал.3 от дружествения договор, предвид волята на съдружниците в „Аса 2000 реклама“ ООД. Не може да бъде споделено разбирането на въззивника, че цитираната от съда разпоредба чл.32, ал.3 от дружествения договор, действала към периода, не дава пълни права, а само за тези във връзка с дейността на дружеството, която дейност не включва предоставяне на заеми, обременяващи дружеството, както е в настоящия случай, без право на това и без да е взето валидно решение на съдружниците към онзи момент. Това е така, тъй като в исковата молба и уточняващата молба от 17.05.2023г. ищецът не е основал иска си на неизпълнение на задълженията на управителя, предвид уговореното в чл. 32, ал.3 от дружествения договор и това възражение е преклудирано, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК. Отделно от това, разгледано по същество това възражение е неоснователно, тъй като както сочи и въззивника, в дружествения договор е предвидено, че дружеството ще упражнява и всяка друга дейност, незабранена от закона. Вземането на заеми не е дейност забранена от закона, поради което следва да се приеме, че предвид правомощията си по чл.141 ТЗ управителят на дружеството може да взима заеми от името и за сметка на дружеството, което не съставлява противоправно неизпълнение на задълженията му по повод управлението на дружеството. Разсъжденията за правомощията на прокуриста са ирелевантни, поради което не могат да обосноват извод за неправилност на обжалваното решение.

Неправилни и незаконосъобразни са изводите на съда, формирани при наличие на съществено процесуални нарушения в частта, в която съдът е приел, че „... по силата на сключените договори за заем..., че това ще са парични средства, които са напълно равни по размер на тези, които са му предадени за ползване. Това означава, че в резултат от сключването на дванадесетте договора за заем имуществото на дружеството, което е заемател по тези сделки, не се намалява с активи на определена стойност, а остава непроменено - каквито имуществени права влизат в имуществото на заемателя, такива и излизат от него при изпълнение на договора. Ето защо не може да се приеме, че със сключването от управителя Й. на 12- те договора за заем се цели да се извадят имуществени права от патримониума на „Аса 2000 реклама" ООД, а още по - малко пък че това е единствена цел, която се преследва с това действие. По делото не се установява настъпване на какъвто и да е друг факт, от който да може да се заключи, че единствената цел при сключване на дванадесетте договора за заем и на обезпечаващите ги едностранни сделки е била да се увреди ищцовото дружество чрез създаване на задължения за него да върне получените за ползване парични средства." Въззивникът твърди, че вредата е реална, съответно, че незаконосъобразни и неправилни са изводите на първостепенния съд досежно това, че активите на дружеството стойност 108 000 лв. не са намалели, тъй като с предоставените заемни суми от физическото лице А. А. активите на дружеството със същата стойност - 108 000 лв. са се увеличили, като е поддържа, че има реално намаляване на актива на имуществото с тази стойност, чрез изплащане от дружеството на сумата по образуваните от лицето А. изпълнителни производство в по-висок размер, тъй като ищцовото дружество е осъдено да изплати по заемите ведно с лихви, разноски по водене на делата, както и разноски по образуваните изпълнителни производства пред съдебни изпълнители, което е доказано по делото. Както бе посочено по - горе, завеждането на дела срещу дружеството от заемодателя по процесните договори, въз основа на издадените записи на заповед за гарантиране изпълнението на задължението за връщане от заемателя - ищцовото дружество, не е последица от сключването на процесните договори, а от неизпълнието на задължението за връщането на сумите, съобразно уговореното, за което не се твърди да е направено от ответника, съответно да не е направено от него, поради което не може да обоснове основателност на предявения иск, и възраженията в тази насока са неоснователни.

Твърденията във въззивната жалба, че: „ преди сключването с физическото лице А. А. на договорите за заем в размер на 9 000 управителят на „Аса 2000 реклама" ООД по банков път е превеждала същата сума на представляваното от него дружество „АСА 2000" ООД, след което са последвали сключването на процесните 12 договори за заем“; „превежданите парични средства от „Аса 2000 реклама“ ООД на „АСА 2000“ ООД са едни и същи с тези, които физическото лице А. А. е задължил първото дружество да му ги изплати като задължения, които са възникнали по 12-те договора за заем, не са посочени в исковата молба и уточняващата молба от 17.05.2023г., т.е. ищецът не е основал иска си на посочените факти и обстоятелства, и това възражение е преклудирано, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК.

Сключването на процесните договори два месеца преди ответницата да бъде освободена като управител и уговарянето на кратък срок за връщане на заетата сума, само по себе си не съставлява и не доказва действие, с което управителя нарушава задължение към ООД – нарушение на конкретна правна норма, решение на общото събрание на дружеството или задължение съгласно дружествения договор, съответни не доказват настъпването на вреда/ претърпяна щета или пропусната полза/, поради което възраженията в тази насока са неоснователни. Още повече, че ищецът поддържа, че е имал достатъчно средства, поради което не се е налагало вземането на процесните заеми, т.е. същият е могъл да върне заетите средства и да не търпи вреди, като последица от заведените дела от заемодателя.

Неясни са твърденията на въззивника, че „в резултат на гореописаните действия, които ответницата А. Й. е извършила, за ишцовото дружество са възникнали в тежест недължими парични задължения в размер на 107 245, 14 лв., които по-късно дружеството ги е изплатило. В същност това представлява причинени вреди за дружеството под формата на претърпени загуби, за обезщетение, за които отговорност носи ответницата А. Й.“. Не става ясно, защо дружеството е заплатило посочените парични задължения след като същите са „недължими“ и как това съставлява вреда, след като дружеството е заплатило сумите които е получило, в изпълнение на процесните договори за заем. Предвид изложеното тези възражения, обосновани по посочения начин, са неоснователни.

Въззивникът оспорва изводите на съда, че сключените от Й. сделки са „свързани с търговската дейност на дружеството и тяхното сключване от управителя представлява действие но ръководене на дейността на този търговец... е правомощие на управителя“. Поддържа, че съдът не е „ ценил събраните доказателства по делото, отнасящи се за участието на представляваното от физическото лице А. А. дружество „АСА 2000“ ООД в реализираната схема за предоставяне и получаване на заемните суми в размер на 9 000 лв., както и че „ извършените действия от ответницата А. Й. по сключените 12 броя договори за заем и издадените 12 броя записи на заповед, почитаемият Апелативен съд - гр. София следва да ги квалифицира като противоправно неизпълнение на задълженията по осъществяване управлението на дружеството“. Така формулирани тези възражения не обосновават твърдяната неправилност на обжалваното решение, тъй като въззивникът не е посочил кои доказателства не е съобразил съда, т.е. същите са бланкетни, съответно неоснователни. Но дори и да се приеме, че следва да бъдат разгледани по същество, същите не обосновават промяна в направените изводи, тъй като не се оспорва получаването на сумите по процесните договори, което от своя страна не може да обоснове намаляване на имуществото на ищцовото дружество, като последица от действията на ответницата.

Твърденията във въззивнита жалба, че „Процесните 12 бр. договора за заем са симулативни, защото по тях няма реално дадени парични средства. Заемните пари не са дадени по банка, ако са дадени в касата би трябвало да са осчетоводени с подпис на счетоводител и приходен касов ордер. Обстоятелството, че са направени и сключени 12 договора за заем по 9 хил. лева в краткия период от 11.01.2017 г. до 01.02.2017г. говори, че целта е била да се заобиколи забраната за плащане на суми над 10 хил. лева в брой. Очевидно, парите не са били дадени по банков път, защото реално не са били дадени, а само са оформени формални документи за даването на парите. Оттук следва и вредата на дружеството - ние твърдим, че тези пари не са дадени реално и не са били заприходени в касата на дружеството“; „Възнаградителната лихва по 12 договора за заем е чиста вреда за ищцовото дружество - „АСА 2000 Реклама“ ООД. В тази връзка подчертаваме, че лихвата е в особено високи размери, защото средната банкова лихва по ипотечните кредити по това време е 3% на годишна база, а лихвата по процесните 12 договори за заем е 6% за един месец“, не са посочени в исковата молба и уточняващата молба от 17.05.2023г., т.е. ищецът не е основал иска си на посочените факти и обстоятелства, и тези възражения са преклудирани, предвид разпоредбата на чл.266 ГПК.

Твърденията, че „заемодателят А. С. А. за 2017г. не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДЦФЛ за придобити доходи през 2017 г. В ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. на името на А. С. А. е попълнено единствено приложение № 11 за предоставени/получени заеми. На ред 3 от приложението е вписано, че през 2017 г. А. А. има непогасени предоставени заеми към „АСА 2000 РЕКЛАМА“ ООД, ЕИК 201382544 в общ размер на 100 000 лв. Този извод се подкрепя от приложените съдебни решения по образувани граждански дела от А. С. А. по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ, не могат да обосноват твърдяната неправилност, доколкото със същите се цели установяването на ирелевантни факти и обстоятелства, предвид предмета на спора.

В допълнение следва да се има в предвид, че дори и да се приемат за основателни направените възраженията от възивника с въззивната жалба, предявеният иск е неоснователен, като погасен по давност, за което са изложени мотиви по - горе, съответно обжалваното решение с което искът е отхвърлен е правилно и законосъобразно, като краен резултат и следва да бъда потвърдено.

Становището по отношение направеното възражение за давност, поддържано в последното съдебно заседание от процесуалните представители на въззивника, не може да бъде споделено. Липсват доказателства за прекъсване на давността по смисъла на чл. 115, ал.1, т.„ж“ ЗЗД, съответно по чл. 116, б.„б“ ЗЗД. Ако се поддържа, че между страните има висящ процес относно същия спор по т.д.№ 395/2023г. на СГС, 6-1 състав, това не е в интерес на въззивника, тъй като производството по настоящето дело би следвало да бъде прекратено, на основание чл.126, ал.1 ГПК. Както е посочено по-горе, при преценка допустимостта на иска, с оглед направено възражение от ответника с отговора на исковата молба, съдът е съобразил различния предмет на делата - т.д. 859/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI - 17 състав, и т.д.№ 395/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI - 1 състав, доколкото се твърди наличие на сходни факти и обстоятелства – по второто дело се иска ангажирането на отговорността на управителя за сумата от 331 265, 68лв., поради липса в касата, и е приел че искът е допустим, тъй като не са налице предпоставките на чл. 126, ал.1 ГПК. Предмета на т.д.№ 395/2023г. на СГС, Търговско отделение, VI - 1 състав, е служебно известен на настоящият състав на съда, който по реда на въззивния контрол е разгледал въззивната жалба срещу постановеното по делото решение, по въззивно търговско дело № 222/2025г. по описа на САС, търговско отделение, шести състав.

Останалите възражения, обосновани с началният момент, от който започва да тече давността, са неоснователни, предвид цитираната трайна и непротиворечива практика на ВКС по приложението на института на погасителната давност при предявен иск по чл.145 ТЗ, посочени по-горе при преценка основателността на своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност с отговора на исковата молба от ответника, поддържано и в отговора на въззивната жалба.

Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното решение следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Ответникът претендира разноски, представил е списък за разноските по чл.80 ГПК и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 9500лв. /договор за защита е съдействие от 05.11.2024г.-л.37/, които следва да му бъдат присъдени в претендирания размер.

По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд