Решение № 191 от 2.4.2018 г. на Административен съд - Монтана по дело № 132/2018 г.

Производство е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН. Обжалва се решение № 451/15.12.2017 г. на Районен съд Монтана, постановено по АНД № 1872/2017 г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление № Р-10-707/12.09.2017 г. на „за заместник – председател КФН, ръководител управление ”Застрахователен надзор” „ гр. София. Със същото е наложена имуществена санкция на основание чл.635, ал.4, т.2 на „Д••• к ••• ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М •••, бул Т••• м ••• № •, представлявано от С.Г.Ц., в размер на 5000 лева, за нарушение по чл.296, ал.4 от КЗ. Касаторът, КФН, гр.София, чрез пълномощника юрк.Налбантов обжалва решението на съда и в жалбата си, моли същото да бъде отменено изцяло, като се потвърди наказателното постановление. Твърди се незаконосъобразност и неправилност, решението постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Ответникът по касационната жалба, оспорва жалбата и в писмен отговор от пълномощника адв.В•••, навежда фактически и правни доводи за незаконосъобразност на санкционния акт, респективно за правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, тъй като в хода на проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана след обстойно обсъждане на фактите, е приел, че издаденото НП не се подкрепя от събраните в производството доказателства и е издадено в нарушение на материалния закон. Събраните в производството доказателства са” изтълкувани превратно от страна на административнонаказващия орган..”В производството не е установено по безспорен начин санкционираното дружество да е извършило вмененото му нарушение, а именно застрахователно посредничество. Не може да се направи обобщен извод за такава дейност предвид еднократно действие, а именно получена от дружеството еднократна сума предвид сключен с дружество” Е••• България” ЕООД договор за рекламна и консултантска дейност. Няма безспорни доказателства и не е установено в производството дружеството „Д••• k••• ЕООД да е извършило застрахователно посредничество. В производството безспорно е установено, че на двете заявления за застраховки на „Г••• Б ••• ” ЕАД с № 487999 и № 592809/приложени в оригинал гърба на л.79 и 80 от делото на РС/ въобще не е посочен застрахователен брокер или посредник, а същите са с печат на „Е••• Б ••• ” ЕООД. Тези факти не кореспондират с изложеното от административнонаказващия орган, че застрахователен посредник е „ Д••• к ••• ” ЕООД, т.к. не са събрани беспорни даказателства в тази насока.. При събраните и неоспорени в производството доказателства правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е извършил задълбочена проверка в административнонаказаното производство и съставил АУАН и издал НП, но само въз основа на предположение, които не се потвърждават от събраните в производството доказателства. Въз основа на установените факти, въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, вмененото на санкционираното дружество нарушение се явява недоказано, поради което е отменил наказателното постановление. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – наведеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1и т.1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съставът на въззивния съд е анализирал подробно и задълбочено в необходимата степен събраните по делото писмени и гласни доказателства, като по този начин не е нарушил процесуалните правила и въз основа на събраните доказателства правилно е приложил материалния закон. Във връзка с наведените оплаквания в касационната жалба, че неправилно е установена фактическата обстановка и нарушението е безспорно установено, тези доводи не се споделят от настоящия съдебен състав. Установените факти и правните изводи на въззивния съд се възприемат изцяло и напълно от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Въззивният съд след обстойно излагане на всички относими факти и обстоятелства правилно е постановил, че в производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и че вмененото нарушение се явява недоказано и правилно е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилен съдебен акт и следва да бъде оставено в сила, поради което