Решение № 1888 от 28.11.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 169/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр.с чл. 125 ал.1 т.4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Общинско предприятие „Детско и ученическо хранене“, представлявано от директора Г. Х., против Разпореждане № ПР-ПБЗН-ТЩ1-5-(23) 08.04.2024г., издадено от инспектор Д. И. П. в група „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ в РСПБЗН-Търговище към РДПБЗН—Търговище, в частта му по т.3, т.4, т.7 и т.8. Жалбоподателят счита оспореното разпореждане за незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че е постановено при липса на изложени фактически и правни основания за издаване на акта, като цитираните в него правни норми не изпълнявали изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Твърди, че в разпоредителната част също не отговаря на вложеното в чл. 59, ал.2, т.5 АПК изискване, тъй като дадените разпореждания били без конкретика и ясни указания за изпълнението им. Отделно не ставало ясно на какво фактическо и правно основание административният орган е издал разпореждането, какво конкретно задължение е разпоредил да се извърши и с коя правна норма е въведено това задължение, като тези нарушени на изискванията за формата на административния акт водели до неяснота във волята на органа и нарушавали правото на защита на оспорващия. Наред с това жалбоподателят сочи, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и бюджетът му бил част от общинския бюджет, утвърждаван от общинския съвет като в същия липсвали предвидени средства за изпълнение на предписанията, последните не можело да бъдат изпълнени в дадения срок. Ето защо моли за отмяна на оспореното разпореждане в обжалваната му част.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуалния пълномощник адв.Д.М., който поддържа жалбата и изтъква допълнителния аргумент, че собственик на помещенията за ученическо хранене е Община Търговище и последната следва да отговаря за дадените предписания, докато оспорващото предприятие разполагало само с техника и персонал. Общинското предприятие не разполагало със заложени в бюджета му средства за изпълнение на указаните, поради което задължена следва да е Община Търговище.

Ответникът по жалбата в с.з. и писмено становище счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма, с изложени конкретни фактически обстоятелства, а разпоредителната му част обективирала волята на административният орган. Сочи, че разпореждането има съдържанието, предвидено в образеца по Приложение № 4 към чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол /ДВ бр. 100/2014г./, издадена от Министъра на вътрешните работи. Намира за неоснователни всички доводи в жалбата и моли за отхвърлянето й.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следното от фактическа страна:

Утвърден е от началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. Търговище график за извършване на контролни проверки в трети териториален участък от РСПБЗН - гр. Търговище съгласно изискванията на чл. 17 ал.3 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на ДПК през 2024г., в който попада проверявания обект. В изпълнение на утвърдения график ответникът е извършил проверка на основание чл. 125 ал.1 т.1 ЗМВР. При проверката са направени констатации, във връзка с които са дадени и предписания, отразени в акта, който се атакува, в обжалваната му част.

Видно от т.3 е констатирано, че обекта се намира в сградата на училище I СУ „ Св. Седмочисленици“ с клас на функционална пожарна опасност е Ф4, подклас Ф 4.1. Сградата е стоманобетон - II степен на огнеустойчивост. Личния състав на училището включва 1202 ученика и 108 служители. Съгласно изискването на чл. 14, ал. 2, т.1 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014 г. за ПНПБЕО във връзка с Приложение № 1 т. 2 подточка 2.4 към чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з- 1971/ 29.10.2009 г. за СТНОБП, а именно в сгради за обществено обслужване в областта на образованието (учебни заведения), които в пиковите часове на денонощието пребивават едновременно повече от 300 човека се изгражда пожароизвестителната инсталация автоматично и ръчно навсякъде с изключение на хигиенно-санитарните помещения. В помещенията използвани от ОП „Детско и ученическо хранене“ които са част от училищната сграда няма изградена пожароизвестителна инсталация. Разпоредено е да се изгради такава в срок до 15.09.2024г.

В т.4 е констатирано, че не е изградено евакуационно осветление над крайния евакуационния изход (който се явява втори изход) водещ към кота терен (към тунелчето), над вратите по пътя за евакуация (към втория евакуационен изход водещ към тунелчето) от столовата към кухнята, над крайния евакуационен изход водещ на кота терен (към двора на училището), както и над вратата на евакуационния изход водещ към преддверието. Разпоредено е да се монтира такова в срок до 15.09.2024г. Посочено е, че разпореждането е съгласно изискването на чл. 14, ал. 2, т.2 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014 г. за ПНПБЕО.

В т.7. е констатирано, че липсва схема за евакуация в обекта, която трябва да бъде поставена на разстояние не повече от 7 m от входовете на обекта и на всеки 25т по пътищата за евакуация. Разпоредено е обекта да се оборудва с такава в срок до 15.09.2024г. като е посочено правно основание чл.11, ал.5 Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014 г. за ПНПБЕО.

Видно от т.8. е констатиранано, че обекта е оборудван с пожаротехническите средства за първоначално гасене на пожари, но с вид и количество недостатъчни съгласно изискване на чл.15, ал. 1 от Наредба № 8121 з-647/ 01.10.2014 г. за ПНПБЕО във връзка с Приложение № 2 към чл.З, ал.2 от Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г. за СТНОБП, а именно:

• В столовата няма налични пожарогасители. Да се дооборудва с 1 бр. прахов пожарогасител 6 kg с клас на праха ABC и 1 бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 91 за пожари клас А, съгласно раздел II, т.39 от Приложение № 2 към чл.З, ал.2 от Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г. за СТНОБП;

• В кухнята е наличен: 1 бр. прахов пожарогасител 6 kg с клас на праха ВС. Да се дооборудва с още 1 бр. пожарогасител на водна основа с вместимост 91 за пожари клас А, съгласно раздел И, т.40, подточка б) от Приложение № 2 към чл.З, ал.2 от Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г. за СТНОБП във връзка т.10, подточка б) от забележките на Приложение № 2 към чл.З, ал.2 от Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г. за СТНОБП допуска се замяна на един вид пожарогасител с друг вид както следва: пожарогасител с въглероден диоксид 5kg с прахов пожарогасител 3 kg (или повече). Разпоредено е оборудване в срок до 15.09.2024г.

Ответникът е представил разпечатка от кадастралния регистър относно проверения обект и неговата площ като в същата е отразено, че площта е около 383 кв.м., а източникът на използваната енергия в обекта е електричество.

Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗМВР дейността по осигуряване на пожарна безопасност и защита при пожари, бедствия и извънредни ситуации се осъществява от органите по пожарна безопасност и защита на населението при условията и по реда на този закон и на Закона за защита при бедствия. В ал.2 на същата разпоредба са изброени различните аспекти на тази дейност като в т.2 е посочено, че дейността по ал. 1 се осъществява чрез държавен противопожарен контрол. Нормата на чл. 17, ал.4 от ЗМВР предвижда, че редът и условията за осъществяване на дейностите по ал. 2, т. 1 – 3 се определя с наредби на министъра на вътрешните работи. Регламентиращата дейността по чл. 17, ал.1, т.2 ЗМВР наредба е Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7, ал.1 от тази наредба, началникът на РСПБЗН: 1. организира, ръководи и контролира дейността на органите, осъществяващи ДПК в определения район на действие; 2. осъществява ДПК в определения район на действие; 6. определя със заповед териториален и/или специализиран участък на всеки служител, осъществяващ ДПК, съобразно спецификата на определения район на действие; 7. утвърждава за всеки служител, осъществяващ ДПК, списък и график за извършване на контролни проверки на обекти. В съответствие с цитираните разпоредби на Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. е издадената от началника на РСПБЗН - гр. Търговище Заповед №7442з-13/26.02.2024г., с която на ответника е разпоредено да планира, организира, координира и контролира цялостната дейност в групата и осъществява държавен противопожарен контрол и превантивна дейност в обектите и строежите съгласно компетентността и правомощията си по длъжностна характеристика и Наредба № 8121з-882 от 25 ноември 2014г. за реда за осъществяване на Държавен противопожарен контрол. Налице е график, който е утвърден за 2024г. и в същия е планирана контролна проверка на намиращия се в района на ответника обект. При тези данни съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т.1 АПК.

Съгласно чл. 125, ал.1, т.4 ЗМВР при упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението издават писмени разпореждания или уведомления за изпълнение на правилата за пожарна безопасност до държавни органи, организации, юридически лица и граждани. В съответствие с това изискване оспореното разпореждане е издадено в писмена форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същото съдържа регламентираните от чл. 59, ал.2 АПК реквизити. Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, контролни проверки на обектите/каквато е процесната/ се извършват за установяване съответствието им с изискванията на Наредба № 8121з-647 от 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. При тези проверки, в случай че липсват констатирани обстоятелства, налагащи издаването на други административни актове, се издава само констативен протокол по образец съгласно приложение № 2, съгласно чл. 17, ал.6 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., а съгласно чл. 22 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014 г., за изпълнение на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите органите за ПБЗН, осъществяващи ДПК, издават писмени разпореждания (приложение №4). И тъй като в настоящия случай проверката е приключила с установени несъответствия, за които следва да се дадат препоръки, оспореният акт е под формата на разпореждане по образеца на приложение №4. Съобразно формалните критерии на закона оспореното разпореждане отговаря на общите и специалните изисквания за форма и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

При проверката за наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът като съобрази материалите по представената административна преписка и допълнително депозираните съгласно изискванията на съда доказателства, счита че при даване на препоръки по т.3, т.4, т.7 не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на т.8 от разпореждането от наличните по преписката документи следва, че проверяваният обект представлява ученически стол. В самото разпореждане, както и в представената преписка липсват каквито и да е данни за площта на целия обект или на столовата и кухнята поотделно. Липсват документи, отразяващи площта на проверения обект. Ответникът е представил разпечатка от кадастралния регистър, на която има сателитно изображение на обекта и площта на стола и кухнята общо е в размер на около 383 кв.м., без да е направена конкретизация на площите им поотделно. Площта на обекта е от значение за даване на препоръката по т.8, тъй като съгласно чл. 15, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение №2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В раздел II на цитираното Приложение №2, отнасящ се до обществените сгради, в т.39 е предвидено, че за столове, ресторанти/Ф3.2 на всеки 300 кв.м. от площта се изисква наличие на 2 пожарогасителя/ 1 прахов пожарогасител АВС 6кг и 1 пожарогасител на водна основа с вместимост 9l/, а в т.40, подточка „б“ от същото приложение относно кухни на електричество/Ф3.2 е предвидено на всеки 150кв.м. да има 2 пожарогасителя: пожарогасител с въглероден диоксид 5 kg и пожарогасител на водна основа с вместимост 9l. Следователно столът и кухнята се третират като отделни обекти с оглед изискванията за вида и количеството на пожаротехническите средства. При това положение, за да се прецени надлежно количеството и вида на пожаротехническите средства за двете помещения, е следвало органът при проверката да събере данни за отделната площ на всеки от тези обекти. Едва тогава същият би могъл да приложи законосъобразно изискванията на приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. Изясняването на този въпрос е било изцяло в правомощията на органа, извършил проверката и издал разпореждането. В случая органът не е изяснил важни обстоятелства в хода на проведеното административно производство и липсата на данни за тези обстоятелства в преписката не позволява на съда да извърши проверка за законосъобразността на дадената препоръка по т.8 от оспореното разпореждане. При даване на оспорената препоръка по т.8 от разпореждането органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Относно наличието на противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК съдът прецени следното:

Принципно не се оспорват фактическите констатации. При преглед на обжалваните препоръките от разпореждането съдът установи и съответствието им с материалния закон се установи следното:

По т.3 относно направената констатация от разпореждането, а именно липса на изградена пожароизвестителна инсталация в обекта към момента на проверката, не се оспорва от страна на жалбоподателя, поради което това обстоятелство се отчита като безспорно установено. Визираното правно основание за дадената препоръка – чл.14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 8121з- 647/01.10.2014 г. за ПНПБЕО, гласи, че за осигуряване на ПБ при експлоатацията на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се изпълняват пожароизвестителни системи със специфичен звуков сигнал на всеки етаж. Посоченото от органа правно основание включва и свързаната с тази норма разпоредба на т.2, подточка 2.4 от Приложение № 1 „Системи за пожароизвестяване и пожарогасене в зависимост от функционалната пожарна опасност на строежите“ към чл.3, ал. 1 от Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г за СТПНОБП. Според последната за сгради за обществено обслужване в областта на образованието: учебни заведения и научни институти, в които в пиковите часове на денонощието пребивават едновременно повече от 300 души – от подклас Ф4.1, се изграждат системи за пожароизвестяване навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно. В настоящия случай е обявено за безспорно отразеното в акта обстоятелство, че в пиковите часове на денонощието в сградата пребивават едновременно повече от 300 души. В нормата на чл. 8 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. строежите и помещенията в зависимост от функционалната им пожарна опасност се подразделят на класове и подкласове съгласно табл. 1, като от последната е видно, че подклас Ф4.1 включва училища, учебно-възпитателни заведения, включително за следучилищни занимания, учебно-възпитателни и социални учебно-професионални заведения, колежи, висши учебни заведения, учебни заведения за повишаване на квалификацията, като този подклас е част от клас Ф4, обхващащ сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите. В настоящия казус провереният стол за ученическо хранене се намира в сградата на основно училище, при което от гледна точка на цитираните изисквания за наличие на пожароизвестителна инсталация не би могъл да се разглежда като самостоятелен обект, който предвид предназначението му да се включи в друг подклас на чл. 8 от Наредба № Iз-1971 от 2009г. Дори и да се определи като помещение от подклас Ф3.2 - помещения и сгради за обществено хранене, към клас Ф3 - Сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, здравеопазването, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал), отново е налице изискване за системи за пожароизвестяване навсякъде, с изключение на санитарно-хигиенните помещения – автоматично и ръчно, макар и съобразно площта на помещението. По отношение на ученическите столове, намиращи се в училищни сгради, следва да се прилагат изискванията като към сграда от подклас Ф4.1/училища/. В този смисъл съдът счита, че давайки оспорената препоръка, органът не е нарушил материалния закон и е съобразил целта на закона, която в случая е да се вземат всички нормативно предвидени мерки за осигуряване безопасността, живота и здравето на учениците. Не са налице и отменителните основания по чл. 146 т.4 и т.5 АПК.

По т.4. Правното основание за даване на тази препоръка е в нормата на чл.14, ал.2, т.2 от Наредба № 8121 з-647/01.10.2014 г. за ПНПБЕО, съгласно която за осигуряване на ПБ при експлоатацията на обектите (с изключение на тези от подкласове на функционална пожарна опасност Ф1.3 и Ф1.4) в съответствие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар се изпълняват аварийно евакуационно и аварийно работно осветление. В случая е дадена препоръка за направата на аварийно евакуационно осветление, чиято липса е призната като безспорна. Обектът не попада във визираните като изключения подкласове Ф1.3 и Ф1.4, поради което и следва да отговаря на това законово изискване. С тази препоръка не е нарушен материалният закон.

По т.7. Констатациите по тази точка не се оспорват от страна на жалбоподателя, поради което съдът приема, че при проверката са липсвали необходимите знаци, оказващи евакуационните изходи в обекта. Тази липса сочи на несъответствие с изискването на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 8121з-647/ 01.10.2014 г. за ПНПБЕО във връзка с Наредба №РД-07/8 за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. В Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа, към която препраща препоръката, детайлно е описан реда за поставяне на знаците за безопасност, поради което и провереният субект при спазване на дадената регламентация няма пречки да изпълни тази препоръка.

По т.8.Съгласно цитирания като правно основание чл. 15, ал.1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, обектите се оборудват с пожаротехнически средства, видът и количеството на които се определят съгласно приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Както се посочи по – горе при даването на тази препоръка органът за първи път е посочил, че целият обект се състои от две отделни помещения, всяко от които е било обект на упражнения ППК във връзка с тази препоръка – столова и кухня. Адм.орган не се е ангажирал с това да посочи площите на двата отделни обекта в него. В раздел II на Приложение №2 към чл. 3 ал.2 на Наредба № 1з-1971/ 29.10.2009 г за СТПНОБП, отнасящ се до обществените сгради, в т.39 е предвидено, че за столове, ресторанти/Ф3.2 на всеки 300 кв.м. от площта се изисква наличие на 2 пожарогасителя/ 1 прахов пожарогасител АВС 6кг и 1 пожарогасител на водна основа с вместимост 9l/, а в т.40, подточка „б“ от същото приложение относно кухни на електричество/Ф3.2 е предвидено на всеки 150кв.м. да има 2 пожарогасителя: пожарогасител с въглероден диоксид 5 kg и пожарогасител на водна основа с вместимост 9l. Следва да се посочи, че в т.7 от Забележки към Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-1971 от 2009 г.е предвидено, че се разрешава за строежи от класове Ф1 - Ф4 със застроена етажна площ, по-малка от 100 m2, да се осигурява на всеки етаж по един прахов пожарогасител 6 kg, зареден с прах от клас "АВС". Предвид горепосоченото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непопълване на преписката с необходимите за административното производство доказателства с цел установяване на релевантните обстоятелства, дадената препоръка в тази част от разпореждането следва да бъде отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т.3 и т.4 АПК.

По довода на жалбоподателя следва да се посочи, че съгласно чл. 5 т.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г., собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за създаване на организация за осигуряване на ПБ в обектите и спазване на изискванията на тази наредба. По смисъла на §1т.8 от ДР на Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. "ръководители" са лица, които изпълняват функции, свързани с ръководство или управление. В случая оспорващото предприятие е общинско, но същевременно е самостоятелно юридическо лице и второстепенен разпоредител със средства от общинския бюджет, поради ръководителят му отговаря за организацията в стопанисваните и управлявани от него помещения за детско и ученическо хранене.

Предвид изложеното съдът счита, че провереният по реда на оспорването административен акт следва да бъде отменен в частта му на дадената препоръка по т.8 в останалата атакувана част жалбата срещу разпореждането следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.1 и ал.2 предл.трето и посл. АПК съдът