Решение № 1943 от 1.4.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5896/2021 г.
Софийски градски съд01.04.2025 г.докладчик Албена Кирилова Александрова
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20240279 от 30.10.2020 г. на СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 72828/2018 г. в обжалваната част. ОСЪЖДА „Овергаз Мрежи“ АД с ЕИК 130533432 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Филип Кутев“ № 1 да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД с ЕИК 175203485 и със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Петър Парчевич“ № 47 на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 200 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 20240279 от 30.10.2020 г. СРС, 58 с-в, по гр.д.№ 72828/2018 г. е осъдил „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ сумата от 13 677, 65 лв.- стойност на неприети количества природен газ съгласно уведомление за допълнително плащане № 9000002472 от 12.09.2017 г., дължима съгласно т.7.4. и 7.5. от договор № 494-2013 от 30.12.2016 г. за доставка на природен газ ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /09.11.2018 г./ до окончателното заплащане; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ вр. т.12.14 от договора сумата от 1 607, 12 лв.-договорна неустойка върху главницата, начислена за периода от 13.09.2017 г. до 09.11.2018 г.С решението са отхвърлени предявените от „Булгаргаз“ ЕАД против „Овергаз Мрежи“ АД искове по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за разликата над 13 677, 65 лв. до пълния претендиран размер от 16 392, 69 лв., която разлика в размер на 2 715, 04 лв. представлява стойност на неприети количества природен газ съгласно уведомление за допълнително плащане № 9000003355 от 08.03.2018 г., както и по чл.чл.92, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за разликата над 1 607, 12 лв. до пълния претендиран размер от 1 789, 65 лв. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Овергаз Мрежи“ АД в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че в посочената част същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че по делото не е доказано, че „Булгаргаз“ ЕАД действително е доставило в обеми повече от реално приетите от „Овергаз Мрежи“ АД, за които претендира, че не са приети.Твърди, че първоинстанционният съд е взел под внимание единствено изложеното от „Овергаз Мрежи“ АД позоваване на непреодолима сила в писмо рег.№ ОМ-Д001-1406/12.09.2017 г., което неправилно е квалифицирал като признание на ответника за неприемане на доставени от ищеца количества природен газ.Излага доводи, че не може да се приеме, че с това писмо ответникът признава, че не е приел количествата, които ищецът е доставил в пункта за предаване-приемане /т.е. хипотезата на т.7.5 от договора/.Единствената цел на писмото е да посочи, че ответникът няма вина за неприети обеми, че това неприемане не се дължи на поведението на дружеството, а на причини, несвързани с него и е резултат от извършена вътрешна проверка относно причините, на които може да се дължи твърдяното от „Булгаргаз“ ЕАД неприемане на обеми.Твърди, че първоначалният извод е бил в посока прекъсване на преноса през газопреносната мрежа от страна на ищеца, което обстоятелство към този момент е определено като най-вероятната причина.Впоследствие обаче анализите са показали, че действителната причина за неприемането не е свързана с поведението на оператора на газопреносната мрежа и извършения от него ремонт, а всъщност е поведението на самия доставчик „Булгаргаз“ ЕАД, който не е изпълнил основното си задължение да достави договорения газ, което е установено от показанията на средствата за търговско измерване, измерили размера на доставения от ищеца газ, което е послужило като основание на въззивника с последващите писма, приложени от ищеца към исковата молба, да поиска от доставчика да предостави съответните доказателства, че е изпълнил задължението си да достави количествата природен газ, които претендира, че не са приети от „Овергаз Мрежи“ АД, която кореспонденция не е обсъдена от съда.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил процесуалното бездействие на ищеца, като не е съобразил, че той не е доказал обстоятелства, за които му е указано че са в негова доказателствена тежест-че е осигурил доставката на договореното количество природен газ, за което твърди, че не е прието от ответника, което представлява нарушение на съдопроизводствените правила.Излага твърдения и за допуснато нарушение на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване и като е отказал да провери служебно действителността на т.7.5 от договора, съдът е допуснал съществено нарушение на чл.5 ГПК.Твърди, че в нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд е обсъдил факт, на който страните не са се позовали-извънсъдебно признание на ответника, като писмото от 12.09.2017 г. е коментирано от ищеца единствено в исковата молба в контекста на направеното от ответника възражение срещу допълнително начислената сума в размер на 13 677, 65 лв. и посоченото от ответника, че неприемането на количеството не е по вина на газоразпределителното дружество, а е в резултат на непреодолима сила, без да се позовава на извънсъдебно признание на неприемането на количества от клиента по смисъла на т.7.5 от договора.Твърди, че за да отхвърли иска в размер на 2 715, 04 лв. и производната му неустойка съдът е приел за доказано, че месечните актове, издадени от ищеца, не съдържат данни за доставеното количество газ, както изисква т.10.13 от договора, както и че доставеното количество газ през м.февруари 2018 г. е това, което е измерено, т.е. което е преминало през отчитане през средствата за търговско измерване /СТИ/ в съответствие с т.10.2 от договора.Няма логическа причина същите фактически констатации да не се приложат и към доставеното количество през м.август 2017 г., за които са валидни същите договорни клаузи, месечният акт не съдържа данни за доставеното количество, които да обвързват страните, като доставеното количество е отчетено от СТИ, което количество е прието изцяло от „Овергаз Мрежи“ АД.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-„Булгаргаз“ ЕАД оспорва същата.Твърди, че с исковата молба е представил доказателства за реално потребеното количество природен газ за м.08.2017 г. и м.02.2018 г. /месечните актове/.Излага твърдения, че годишната програма съдържа количествата природен газ, договорени между страните за доставка през годината и че от представените по делото доказателства е видно, че ремонтът, обявен от „Булгартрансгаз“ ЕАД е планов и „Булгаргаз“ ЕАД не е уведомявало писмено клиентите си, че за дните 29.08.2017 г., 30.08.2017 г. и 03.02.2018 г. ще ограничи доставката на природен газ.Твърди, че видно от представените с писмо от 11.12.2019 г. доказателства на посочените дати заявените от ответника и потвърдени и осигурени от ищеца количества, са в рамките на разполагаемия капацитет за деня.За разликата между договореното и реално потребеното количество природен газ от клиента, за м.08.2017 г. доставчикът е издал кредитни известия, тъй като клиентът „Овергаз мрежи“ АД, е потребил по-малко количество природен газ от договореното, като кредитното известие и данъчните фактури не са предмет на исковата молба, тъй като за м.08.2017 г. са платени за разлика от фактурите, предмет на исковата молба.Твърди, че УДП № 9000002472/07.09.2017 г. на стойност 13 677, 65 лв. с падеж 12.09.2017 г. се отнася към съответния месец на доставката /м.08.2017 г./, като дължимата сума е изчислена на база на месечния акт за м.08.2017 г. на основание т.7.5 от договора за неприето количество газ в размер на 365.273 хнм3 при неравномерна доставка />10% ДДК/.Твърди, че УДП № 9000003355/08.03.2018 г. е на стойност 2 715, 04 лв. с падеж 12.03.2018 г. и се отнася към съответния месец на доставка /м.02.2018 г./, като дължимата сума е начислена на база на Месечния акт за м.02.2018 г. на основание т.7.5 от договора за неприето количество газ в размер на 812.642 MWh при неравномерна доставка />10% ДДК/.Въпреки временното ограничаване на преносния капацитет за 29.08.2017 г., ответникът е заявил, а ищецът е потвърдил доставката на природен газ в обем от 424, 759 хнм3 /около 4 519 436 кВтч/, което е в рамките на разполагаемия капацитет за деня, а за 30.08.2018 г. ответникът е заявил, а ищецът е потвърдил доставката на природен газ в обем от 33, 105 хнм3 /около 352 237 кВтч/, което също е в рамките на разполагаемия капацитет за деня.Т.е. ищецът е осигурил доставката, а ответникът е следвало да потреби заявеното от него количество газ през процесните дати.Оспорва твърденията на въззивника, че измереното количество от СТИ е точно доставеното, тъй като „Булгаргаз“ ЕАД доставя до пункта за предаване-приемане, а измерването се извършва от комбинирания оператор, който е собственик на СТИ по силата на чл.195, ал.1 ЗЕ-„Булгартрансгаз“ ЕАД.За измерените количества се съставя месечен протокол по дни, който се подписва от представители на „Булгаргаз“ ЕАД и „Булгартрансгаз“ ЕАД.На основание т.10.13 от договора въз основа на получените данни за доставените дневни количества природен газ от „Булгаргаз“ ЕАД се изготвя месечен акт за съответния месец от годината за количествата природен газ, който се изпраща по електронна поща или факс, като до края на работния ден след получаването му клиентът изпраща подписания от него Месечен акт по електронна поща или факс или подписан с електронен подпис, като е прието, че ако доставчикът не получи подписания от клиента Месечен акт в срок, едностранно подписаният от доставчика Месечен акт се счита за валиден.На основание т.12.16.1 от договора доставчикът издава фактура на клиента на база на договорените по годишна програма количества природен газ за месеца на доставка.На следващия месец въз основа на подписан от страните месечен акт за съответния месец доставчикът издава и изпраща на клиента дебитно писмо или кредитно известие за доставените и потребени количества природен газ от клиента за предходния месец и издава документите по т.7.3, т.7.4 и т.7.5 от договора.В случаите, когато клиентът е потребил по-голямо количество от фактурираното /заявеното/ през месеца се издава дебитно известие, а когато клиентът е потребил по-малко количество природен газ от фактурираното през месеца се издава кредитно известие.За неприетото количество газ намират приложение т.7.4 и т.7.5 от договора.Поради това въззиваемият счита за неоснователно възражението на въззивника за липса на валидно възникнало вземане по процесните данъчни документи в полза на ищеца, тъй като няма допусната забава на кредитора по чл.95 ЗЗД, защото доставчикът доставя заявените количества природен газ до съответния пункт за предаване-приемане, а от клиента зависи какви количества ще потреби и ще бъдат измервани от СТИ.Заявява, че възражението по чл.95 ЗЗД и за нищожност на т.7.5 от договора са направени за първи път с въззивната жалба и поддържа, че е изпълнил задължението си по договора.Позовава се на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ и твърди, че ответникът не се е възползвал от клаузата на т.10.11 от договора да оспори мотивирано данните от месечния акт, поради което мълчанието му представлява презумирано съгласие за наличие на воля за потвърждение.Моли съда да потвърди решението като правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ и чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищецът - „Булгаргаз“ ЕАД твърди, че с ответника „Овергаз мрежи“ АД е сключил договор № 494-2013 от 30.12.2016 г. за доставка на природен газ, с който страните са се договорили ищецът да доставя заявените количества природен газ съгласно подписаната между страните Годишна програма за договорените количества природен газ през текущата година, а клиентът „Овергаз мрежи“ ЕАД се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора.Договорът влиза в сила на 01.01.2017 г. и е със срок на действие до 01.01.2019 г.Страните са договорили предвидено и приемането на природния газ от доставчика и приемането му от клиента да се извършва в пункт за предаване-приемане, като измерването на доставения природен газ да се осъществява чрез средствата за търговско измерване /СТИ/, монтирани в пункта за предаване- приемане.Съгласно т.10.4 от договора количествата природен газ, измерени от СТИ, са задължителни за страните, като доставеното количество през всеки един от дните на месеца се отразява в Месечен акт.На основание т.4.1 от договора подписаната между страните Годишна програма съдържа информация за количествата, които ще се доставят общо през годината, през всяко от тримесечията, в т.ч. по месеци; брой на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ; пунктове за предаване-приемане и т.н.Съгласно т.10.13 от договора са съставени месечни актове, отразяващи количеството природен газ, доставено и реално прието от „Овергаз мрежи“ АД през всеки от дните на съответния месец за процесния период, които съдържат информация за задължението на „Булгаргаз“ ЕАД за доставка и задължението на „Овергаз мрежи“ АД за приемане на природен газ.Съгласно т.10.14 от договора „Булгаргаз“ ЕАД съставя и подписва месечния акт и го изпраща по електронната поща на „Овергаз мрежи“ АД, който в определен в договора срок го връща на доставчика подписан.В случай, че „Булгаргаз“ ЕАД не получи подписания от клиента месечен акт в посочения срок или по един от определените в договора начини, едностранно подписаният такъв се счита за валиден.Съгласно т. 7.4. и 7.5. от договора за неприето количество газ при равномерна и неравномерна доставка, съответно повече от 20% и повече от 10% от договореното дневно количество през всеки ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане, като сумите се изчисляват на база на месечния акт.За тези задължения доставчикът издава на клиента уведомление за допълнително плащане /УДП/.Ищецът твърди, че през м. август 2017 г. и през м. февруари 2018 г. е издал на ответника следните данъчни документи: 1.УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. на основание т. 7.5. от договора за неприето количество в размер на 365.273 хнмЗ при неравномерна доставка />10% ДДК/, на стойност 13 677, 65 лв. с дата на падеж 12.09.2017 г. и УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. на основание т. 7.5. от договора за неприето количество в размер на 812.642 MWh при неравномерна доставка />10% ДДК/ на стойност 2 715, 04 лв. с дата на падеж 12.03.2018 г., по които данъчни документи е налице неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника.С писмо peг. № ОМ-Д001-1406/12.09.2017 г. ответникът е възразил срещу дължимостта на допълнително начислената с УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. сума в размер на 13 677, 65 лв., в което като основание за отказа е посочил, че неприемането на количествата природен газ не е по вина на газоразпределителното дружество, а е в резултат на непреодолима сила, изразяваща се във временно ограничаване на преносния капацитет на газопреносната мрежа, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД и е направил волеизявление същото да се счита за уведомление за наличието на непреодолима сила съгласно т. 14.4. от договора.Ищецът твърди, че неприетите от ответника количества природен газ за м.08.2017 г. възлизат общо на 365, 273 хнмЗ /за 29.08.2017 г. и 30.08.2017 г./.Видно от съобщението за временно ограничаване на преносен капацитет, публикувано на страницата на оператора на преносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД за пункт за предаване-приемане на газа Herpy Вода 1/Кардам, разполагаемият капацитет за 29.08.2017 г. е в размер на 19 950 000 кВтч/ден или около 1 875 млн хнмЗ.За същата дата ответникът е заявил, а ищецът е потвърдил доставката на природен газ в обем от 424, 759 хнмЗ /около 4 519 436 кВтч/, което е в рамките на разполагаемия капацитет за деня.Поради изложеното не се касае за настъпили обстоятелства с характер на непреодолима сила, на които се позовава ответникът като причина за неизпълнение на договорните му задължения, нито последният е представил документ от БТПП, който да потвърди наличието на обстоятелства с такъв характер.Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 16 392, 69 лв.-главница, представляваща стойност на неприети количества природен газ съгласно УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. с падеж 12.09.2017 г. и УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. с падеж 12.03.2018 г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1 789, 65 лв., представляваща неустойка върху главницата съгласно т.12.10 от договор № 494-2013 от 30.12.2016 г. за периода от 13.09.2017 г. до 09.11.2018 г. На 30.12.2016 г. е сключен договор № 494-2013 за доставка на природен газ, по силата на който „Булгаргаз“ ЕАД като доставчик се е задължил да доставя заявените количества природен газ на „Овержаз Мрежи“ АД /клиент/, който се е задължил да приема и заплаща природния газ по реда и при условията на договора.Договорът влиза в сила на 01.01.2017 г. и е със срок на действие до 01.01.2019 г.Страните са договорили Годишна програма за договорените количества природен газ съдържа информация за количествата, които ще се доставят през всяко от тримесечията, в т.ч. по месеци; брой на дните във всеки месец, в които клиентът ще приема доставяния газ; дневно договорено количество /ДДК/ за всеки месец в хиляди кубични метри на ден и в МWh/ден, изчислено в съответствие с т.7.1.; пунктове за предаване- приемане; работно налягане в Пункта за предаване и приемане; дневно договорено количество за всеки пункт на приемане-предаване /ДДКППП/.Измерването на доставения природен газ се осъществява чрез средства за търговско измерване, монтирани в Пункта за предаване-приемане /т.10.2./.Количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване, са задължителни за страните.В т.10.13. страните са се договорили, че количеството природен газ, доставено на клиента през всеки от дните на съответния месец, се отразява в Месечния акт, съдържащ информация за задълженията на доставчика за доставка и задълженията на клиента за приемане на природен газ /Приложение № 5/.Доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т.10.13. и го изпраща по електронна поща или факс на клиента.Клиентът връща на доставчика подписания от него месечен акт по т.10.13. и го изпраща по електронна поща или факс на клиента.Клиентът връща на доставчика подписания от него Месечен акт до края на същия работен ден в случай, че актът му е изпратен до 12, 00 ч.Месечен акт, който е изпратен от доставчика след 12, 00 ч., се връща подписан от клиента до 12, 00 ч. в деня, следващ деня на изпращането му /т.10.14./.В случай, че доставчикът не получи подписания от клиента Месечен акт, в посочения срок и по един от посочените начини, едностранно подписаният от доставчика Месечен акт се счита за валиден /т.10.14, ал.3/.За неприето количество газ при равномерна доставка повече от 20% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане /т.7.4./.За неприето количество газ при неравномерна доставка повече от 10% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане /т.7.5./.В случай, че заверяването на банковата сметка на доставчика с дължимата сума не е извършено в предвидените за това срокове, клиентът дължи на доставчика неустойка в размер на основния лихвен процент /ОЛП/, определен от БНБ плюс 10%, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден.Неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането и се начислява до деня на окончателното й изплащане вкл./т.12.14./. Представени са Месечен акт за доставка на природен газ през м.08.2017 г. по договор № 494-2013-Овергаз мрежи АД, в който се съдържат данни за приетите, неприетите и отказаните количества природен газ за съответния месец.В графа „Неприети количества по т.7.5 от договора за природен газ за 29.08.2017 г. е посочено прието количество 50.714 при дневно договорено количество 458.220 и неприето количество 361.684, за 30.08.2017 г.-прието количество 26.206 3.589 при дневно договорено такова-33.105 или -общо прието неприето количество за посочените дни по чл.7.5 от договора-365.273. С доклада по делото първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 29.08.2017 г. „Овергаз Мрежи“ АД е приело 50.714 MWh при договорени 458.220 MWh /видно от месечен акт за доставка на природен газ през м.08.2017 г.; на 30.08.2017 г. „Овергаз Мрежи“ АД е приело 26.206 MWh /видно от месечен акт за доставка на природен газ през м.08.2017 г./ при договорени 33.105 MWh /видно от месечен акт за доставка на природен газ през м.08.2017 г.; на 03.02.2018 г. „Овергаз Мрежи“ АД е приело 9 348.073 MWh при договорени 11 289.683 MWh /видно от месечен акт за доставка на природен газ през м.02.2018 г./. Видно от УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. ищецът е уведомил ответника за неприето количество при равномерна доставка за м.08.2017 г. по т.7.5 от процесния договор на стойност 136 776, 47 лв. и размер на допълнително плащане 13 677, 65 лв. с дата на падеж 12.09.2017 г. Представено е и УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. за неприето количество на стойност 27 150, 37 лв. и размер на допълнително плащане 2 715, 04 лв. с дата на падеж 12.03.2018 г. С писмо рег.№ 04-1001-1406/12.09.2017 г. „Овергаз Мрежи“ АД е възразил срещу дължимостта на допълнително начислената с уведомление № 9000002472 от 07.09.2017 г. сума в размер на 13 677, 65 лв., като е изложил твърдения, че неприемането на посоченото количество не е по негова вина, а е в резултат на непреодолима сила, състояща се във временно ограничаване на преносния капацитет по газопреносната мрежа и по-конкретно-прекъсване на преноса на природен газ по участък от газопреносната система, който обуславя приемането на количествата на пункт за приемане/предаване с код 21Z0000000001591 с обявена на интернет страницата на преносния оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД-ремонтни дейности на Укртрансгаз по Балканското направление.Прекъсването е от 05, 00 ч. на 29.08.2017 г. до 05, 00 ч. на 05.09.2017 г.Периодът на прекъсване съвпада с датата, на която Месечният акт за м.август 2017 г. е посочено, че е налице неприето количество-29.08.- 30.08.2017 г., поради което са налице предпоставките на т.14.1. и сл. от договор № 494-2013/30.12.2016 г. и отговорността му не следва да бъде ангажирана. Към писмото е приложена и разпечатка от сайта на „Булгартрансгаз“ ЕАД със съобщение за временно ограничаване на газопреносната система. С писмо рег.№ БГ-494-2013-2079/20.09.2017 г. ищецът е отговорил на ответното дружество, че видно от съобщението за временно ограничаване на преносен капацитет, публикувано на страницата на оператора на преносната мрежа за пункт предаване-приемане на газа Herpy Вода 1/Кардам, EIC код 21Z0000000001591, разполагаемият капацитет за 29.08.2017 г. е в размер на 19 950 000 кВтч/ден или около 1, 875 млн.3.нм3.За същата дата „Овергаз Мрежи“ АД заявява, а „Булгаргаз“ ЕАД потвърждава доставката на природен газ в обем от 424, 759 хнм3 /около 4 519 436 кВтч/, което е в рамките на разполагаемия капацитет за деня.За 30.08.2017 г. за пункт предаване-приемане на газа Herpy Вода 2, 3/Кардам, EIC код 21Z000000000160Х, разполагаемият капацитет е в размер на 191 520 000 кВтч/ден или около 18 млн. нм3.За същата дата „Овергаз Мрежи“ АД заявява, а „Булгаргаз“ ЕАД потвърждава доставката на природен газ в обем от 33, 105 хнм3 /около 352 237 кВтч/, което е в рамките на разполагаемия капацитет за деня.Посочил е също, че в публикуваните от „Булгартрансгаз“ ЕАД съобщения за временно ограничаване на преносен капацитет са посочени тип на прекъсването- планирано; причина за прекъсването-ремонтни дейности на Укртрансгаз по Балканското направление, поради което не се касае за настъпили обстоятелства с характер на непреодолима сила и дължимата сума е в размер на 13 677, 65 лв.-главница, която следва да се заплати в срок до 25.09.2017 г. заедно с начислените договорни неустойки към датата на плащане. С писмо рег.№ 01-482-2013-2360/1 от 24.10.2017 г. ищецът е уведомил ответното дружество, че се придържа към позицията, изразена в писмо с рег. № БГ-494-2013-2079/20.09.2017 г. и че съгласно н.14.5. от договора следва да предостави за потвърждение за настъпили обстоятелства с характер на непреодолима сила от БТПП или от друго учреждение, компетентно за това според случая.В противен случай следва да заплатят дължимата сума в срок до 05.11.2017 г. с начислените неустойки. С писмо рег.№ ОМ-ИД-1629/03.11.2017 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че обемът на доставените от „Булгаргаз“ ЕАД на 29.08.2017 г. и на 30.08.2017 г. съвпада с приетите количества и на тези дати няма неприети количества. С писмо изх.№ 10-00-4/1/ от 20.01.2020 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД в изпълнение на задължение по чл.192 ГПК е уведомил съда, че за 29.08.2017, г., 30.08.2017 г. и 03.02.2018 г. „Овергаз мрежи“ АД няма сключен договор за достъп и пренос до газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз“ ЕАД, не е бил ползвател на газопреносната мрежа, респ. не е подавал заявки за пренос. От заключението на ССчЕ на вещото лице П.И. е установено, че УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. е на обща стойност 13 677, 65 лв., а УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. е на стойност 2 715, 04 лв.Размерът на неустойката върху стойността по УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. с падеж 12.09.2017 г. е 1 607, 12 лв., а по УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. с падеж 12.03.2018 г.- 182, 51 лв.По посочените УДП не е извършвано плащане и същите не са отразени в отчетните регистри на „Овергаз Мрежи“ АД, вкл. и в дневниците за покупки и не е ползван данъчен кредит.Процесните УДП са отразени в дневника за продажбите на „Булгаргаз“ ЕАД. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предмет на въззивното производство е решението на СРС в частта, с която са уважени исковете.В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. Първоинстанционният съд е приел, че страните са били в правоотношение по договор за доставка на природен газ и че 29.08. и 30.08.2017 г. се обхващат от УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г., а 03.02.2018 г. се включва в УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г.Приел е, че двата Месечни акта не са подписани от ищеца-доставчик, но съгласно т.10.14. от договора страните са се съгласили, че едностранно подписания от ищеца Месечен акт ще се ползва с обвързваща доказателствена сила за двете страни относно количеството природен газ, доставено от ищеца на ответника през всеки един от дните на съответния месец, както и дължимото за доставка и приемане.При сравнение между клаузата на т.10.14. от договора с данните в двата Месечни акта съдът е приел, че съставените за м.08.2017 г. и м.02.2018г. два Месечни акта не съдържат графа с данни „доставено“ количество газ, а само за договорено, прието и съответно неприето количество, поради което нямат предвидената в т.10.14. обвързваща доказателствена сила.Съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства за образеца на примерния месечен акт, съставляващ Приложение № 5 към договора, поради което двата месечни акта са съставени съответно на приложението.Изложил е мотиви, че с оглед клаузата на т.10.14. от договора, предвиждаща задължителна сила на Месечните актове относно доставеното от ищеца количество природен газ, а в данните в двата Месечни акта липсват данни за това колко е доставеното, страните са се съгласили, че доставеното е именно приетото от клиента количество газ, като не е налице доставяне на повече от приетото.Съдът е счел за неубедителни представените от ищеца писмени доказателства за заявени и осигурени за доставка количества газ, тъй като според писмото на руския Газпром потвърденият обем газ е за пункт ГИС-1-Исакча и липсват основания да се приеме, че посоченото в писмото количество газ е било насочено и възможно за приемане от ГИС Негру вода/Кардам, предвидено в т.1.2. от договора като входна точка на газопреносната мрежа, която е посочена в Месечните актове от м.08.2017 г. и м.02.2018 г., а съгласно т.10.1. от договора предаването и приемането на природния газ се извършва в пункта за предаване и приемане.По изложените съображения съдът е счел за основателно възражението на ответника, че неприетите количества газ по отношение на УДП № 9000003355 от 08.03.2018 г. са поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението на ищеца да достави договореното количество газ.По отношение на УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. съдът е изложил мотиви, че е налице признание от страна на ответника за неприемане на доставено количество газ в писмо рег.№ 04-1001-1406/12.09.2017 г. и е счел за основателен иска за сумата от 13 677, 65 лв.-главница.Съдът е счел, че не следва да се произнася по възражението на ответника, заявено за първи път в писмената защита, за нищожност на клаузата на т.7.5. от договора, тъй като извън потребителските спорове е недопустимо служебно разглеждане на действителността на сделката.С оглед липсата на доказателства за плащане съдът е счел за частично основателен иска по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 607, 12 лв. От събраните по делото доказателства се установи, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка на природен газ. Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка на процесното количество природен газ.Съдът намира, че изявлението в писмото на ответника с рег.№ 04-1001-1406/12.09.2017 г. не може да се тълкува като признание за неприемане на доставеното количество природен газ поради непреодолима сила, тъй като в него са изложени твърдения за липса на виновно поведение на страната. Съдът намира, че доставеното количество природен газ по УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. се установява от представения по делото Месечен акт за доставка на природен газ през месец 08.2017 г. /Приложение № 5/.Действително в акта липсва специална графа „доставен количество“, но този извод следва от анализа на графите ДДК /договорено дневно количество/, прието количество и неприето количество по т.7.5 от договора за природен газ.Съгласно цитираната клауза, на която ищецът основава претенцията си, за неприето количество газ при неравномерна доставка повече от 10% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане /т.7.5./.Изричното посочване в Месечния акт, че неприетото количество е по т.7.5 от договора имплицитно съдържа информация, че такова количество е било доставено, но не е било прието при предпоставките на посочената клауза от договора.Страните по договора са придали задължителна сила на Месечния акт относно количеството природен газ, доставено на клиента /т.10.13 и т.10.14., ал.3/. Съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на клаузата на т.7.5. от процесния договор.Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая ищецът е изпратил Месечния акт за м.08.2017 г., както и УДП № 9000002472 от 07.09.2017 г. на ответника, действителността на клаузата по т.7.5 не е оспорена и в разменената кореспонденция между страните в писмата от 12.09.2017 г., от 03.11.2017 г., 20.11.2017 г., 23.01.2017 г. и др., представени по делото, нито с отговора на исковата молба, поради което ответникът не може да се позовава на нищожността на договора, съответно на отделни клаузи от него. С оглед изхода на спора по иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.288 ГПК основателен се явява и искът по чл.92 ЗЗД. Други конкретни оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, а съгласно чл.269, ал.1, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея. Съдът не обсъжда представените от въззивника след устните състезания съдебни решения, тъй като те не са приети като доказателства по делото, постановени са по друг договор между страните, при друга фактическа обстановка и не обвързват настоящата инстанция. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 200 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното съдът