Решение № 10 от 24.1.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 567/2024 г.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Въз основа на събраните и проверени гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и експертизите, изброени и обсъдени в първоинстанционните мотиви, е приета за установена следната фактическа обстановка:

Подс. А. П. У. е роден на ••••••••г. в гр. П. обл. П.. Той е българин, български гражданин. Разведен е. Има средно образование.

Осъждан е.

Първото му осъждане (по н.о.х.д. № 165/2005г. на РС-П.) е с присъда, влязла в сила на 13.06.2006г., а предметът му е престъпление по чл.343, ал.1, бук. „б“ от НК. Наложеното наложено е 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 4 години. Изпитателният срок е изтекъл на 13.06.2010г., когато е настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Второто му осъждане (по н.о.х.д. № 329/2011г. на РС-П.) е с присъда, влязла в сила на 27.06.2012г., а предметът му е престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4 НК. Наложено е наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 3 години. Инкриминираното по настоящото дело престъпление е извършено в този изпитателен срок.

Последвали са 17 осъждания за различни престъпления от общ характер: едно по чл. 183, ал. 1 НК, три по чл. 343в, ал. 2 НК, предмет на три отделни наказателни дела, 13 по чл. 227б, ал. 2 НК, предмет на отделни наказателни дела, едно по чл. 321, ал.3, т. 2 НК и едно по чл. 256, ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, предмет на едно дело. У. е търпял наказания лишаване от свобода в пазарджишкия затвор в общ размер около година и половина.

„М.С.“ ООД (с ЕИК ••••••••) било вписано в Търговския регистър през 2••••г. със съдружници М.Г.М. и Д. В.М.. На 26.11.20••г. всички дружествени дялове били прехвърлени на подс. А. У., като дружеството било преобразувано в ЕООД, а седалището и адреса му на управление били преместени в гр. П. ул. „М.Т.“ № ••. До края на 2014г. осъществяваната търговия била организирана и ръководена изцяло и единствено от подсъдимия.

„С.Д.“ ООД било регистрирано през 2005г. от св. Г.С.П. и съпругата му като транспортно дружество. Няколко години по-късно двамата го продали на св. В.Ч. и се освободили и от цялата фирмена документация и печата.

Св. Ч. бил собственик и управител на „С.Д.“ ЕООД в инкриминирания период.

Нямал представа от дружествените дела обаче. Бил безработен и за да си осигури приход, започнал да изкупува (срещу дребни суми от по стотина лева) търговски дружества. Едно от „купените“ дружества било „С.Д.“ ЕООД. Свидетелят участвал в прехвърлителната сделка при нотариус и подписвал книжа, с които не се запознавал. Не извършвал търговия с това дружество и не познавал търговските му контакти, вкл. съконтрахента му „М.С.“ ЕООД с управител подс. А. У.. Друго от „купените“ от св. Ч. дружества било „М.“ ЕООД. В търговските дела и на това ЕООД не участвал, нито се интересувал от тях. Не знаел дори какъв вид търговия развива. Не разполагал нито с документи, нито с информация за търговските му отношения с другото му фиктивно придобито дружество – ЕООД „С.Д.“.

Подс. У. развивал с „М.С.“ ЕООД търговска дейност, изразяваща се в покупко- продажби на диворастящи гъби и горски плодове. За целта създал организация за изкупуване на такива растения от физически и юридически лица, а през активния сезон назначавал берачите на трудови договори. Специално през инкриминираната 2014 г. в дружеството имало 52 лица, назначени на подписани от подсъдимия трудови договори, вкл. свидетелите Н.В.С., Д.Х.Л., Г.Д.И., Н.А.Л., В.М.М., А.Б.А., И.К.П., М.П.П., К А. К, З С К, Х В Т, И К Г, Я.Р.А. и Ф.Я.А.. Указания кога, къде и какво да берат получавали от управителя У., който им заплащал набраните количества на ръка, за което се подписвали. У. регистрирал трудови договори и с други лица, които полагали труд в полза на ЕООД-то, трима от които са свидетелите В.С., Т. И. Д. и М.К.П.. Било организирано и транспортирането на набраните количества. В дружеството имало назначени шофьори на трудови договори, един от които бил св. А. С.Г., който няколко пъти товарел от местност „Ю.“ прясно набрани горски гъби и ги превозвал до гр. П.. Превозните средства били наемани (със съответните документи) от „П.К.“ ЕООД и от „И.“ ЕООД, които се занимавали с отдаване на МПС под наем.

Сетне „М.С.“ ЕООД извършвало реални продажби на купените гъби и горски плодове на купувачите ЕТ „Л.К.-Д.“ и на „М.К.Д.” ООД гр. Б.. Още в годината на създаването си ЕООД „М.С.“ било регистрирано по ЗДДС. Във връзка с това за него възникнало задължението за всеки данъчен период да подава в НАП справки-декларации въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС, каквито представляват дневникът за покупки и дневникът за продажби. Въпросните регистри трябвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети. На основание чл. 125, ал. 5 ЗДДС съответната справка-декларация, приложения на която са посочените регистри, следвало да бъде подадена до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

През инкриминирания период счетоводител на „М.С.“ ЕООД бил св. Е С П., който бил нает от подсъдимия да обслужва счетоводно дружеството. Счетоводителят контактувал единствено с У., като приемал от него съответните първични счетоводни документи, вкл. фактури, и ги осчетоводявал. Със собствения си електронен подпис подавал сетне ежемесечните СД по ЗДДС на дружеството в пазарджишкия офис на ТД на НАП-П. (вж. уведомителното писмо с рег. № 9296611/12.04.2017г. на ТД НАП-П., офис П.). В инкр. период 01.06.2014г. – 15.12.2014г. по този начин били осчетоводени и декларирани пред данъчните власти доставки по издадени на ЕООД „М.С.“ 41 броя данъчни фактури от страна на „С.Д.“ ЕООД (като продавач), както следва:

(1) в периода от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. – ДФ-ри № ••••••••••/08.06.2014г. с данъчна основа 57 500 лв. и ДДС 11 500 лв.; № 1000000003/12.06.2014г. с данъчна основа 63 000 лв. и ДДС 12 600 лв.; № 1000000004/14.06.2014г. с данъчна основа 48 000 лв. и ДДС 9 600 лв.; № 1000000005/18.06.2014г. с данъчна основа 75 500 лв. и ДДС 15 100 лв.; № 1000000006/21.06.2014г. с данъчна основа 40 600 лв. и ДДС 8 120 лв.; № 1000000007/23.06.2014г. с данъчна основа 50 000 лв. и 7 ДДС 10 000 лв.; № 1000000008/26.06.2014г. с данъчна основа 58 250 лв. и ДДС 11 650 лв.; № 1000000009/29.06.2014г. с данъчна основа 61 000 лв. и ДДС 12 200 лв.; № 1000000010/30.06.2014г. с данъчна основа 41 000 лв. и ДДС 8 200 лв., а на 13.07.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка - декларация на дружеството № 13001279451/13.07.2014г. за месец юни 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 509 486, 09 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 101 897, 15 лева.

(2) в периода от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. – ДФ-ри № 1000000026/11.07.2014г. с данъчна основа 39 800 лв. и ДДС 7 960 лв.; № 1000000027/13.07.2014г. с данъчна основа 41100 лв. и ДДС 8 220 лв.; № 1000000028/14.07.2014г. с данъчна основа 37 750 лв. и ДДС 7 550 лв.; № 1000000029/16.07.2014г. с данъчна основа 40 820 лв. и ДДС 8 164 лв.; № 1000000030/18.07.2014г. с данъчна основа 38 800 лв. и ДДС 7 760 лв.; № 1000000031/20.07.2014г. с данъчна основа 39 200 лв. и ДДС 7 840 лв.; № 1000000032/23.07.2014г. с данъчна основа 41 330 лв. и ДДС 8 266 лв., а на 13.08.2014г. пред ТД на НАП П., офис П. била подадена справка-декларация №130012784415/13.08.2014г. на дружеството за месец юли 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 314 433.59 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 62 886.67 лева.

(3) в периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. – ДФ-ри № 1000000033/01.08.2014г. с данъчна основа 110 500 лв. и ДДС 22 100 лв.; № 1000000034/05.08.2014г. с данъчна основа 101 650 лв. и ДДС 20330 лв.; № 1000000035/08.08.2014г. с данъчна основа 122 500 лв. и ДДС 24 500 лв.; № 1000000036/11.08.2014г. с данъчна основа 118 200 лв. и ДДС 23 640 лв.; № 1000000037/16.08.2014г. с данъчна основа 125 500 лв. и ДДС 25 100 лв.; № 1000000038/19.08.2014г. с данъчна основа 118 000 лв. и ДДС 23 600 лв.; № ••••••••••/22.08.2014г. с данъчна основа 122 200 лв. и ДДС 24 440 лв.; № 1000000040/26.08.2014г. с данъчна основа 77 950 лв. и ДДС 15 590 лв., а на 14.09.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка - декларация № 13001291019/15.09.2014г. за месец август 2014г., в която била декларирана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 897 223.21 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 179 444.65 лева.

(4) в периода от 01.09.2014г. до 14.10.2014г. – ДФ-ри № 1000000054/02.09.2014г. с данъчна основа 72 200 лв. и ДДС 14 400 лв.; № 1000000055/04.09.2014г. с данъчна основа 70250 лв. и ДДС 14 050 лв.; № 1000000056/06.09.2014г. с данъчна основа 73 650 лв. и ДДС 14 730 лв.; № 1000000057/08.09.2014г. с данъчна основа 70 920 лв. и ДДС 14 184 лв.; № 1000000058/11.09.2014г. с данъчна основа 74 100 лв. и ДДС 14 820 лв.; № 1000000059/12.09.2014г. с данъчна основа 69 970 лв. и ДДС 13 994 лв.; № 1000000060/15.09.2014г. с данъчна основа 74 200 лв. и ДДС 14 840 лв.; № 1000000061/17.09.2014г. с данъчна основа 73 370 лв. и ДДС 14 674 лв.; № 1000000062/18.09.2014г. с данъчна основа 68 800 лв. и ДДС 13 760 лв.; № 1000000063/23.09.2014г. с данъчна основа 74 390 лв. и ДДС 14 878 лв., а на 14.10.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка-декларация № 13001295744/14.10.2014г. на дружеството за месец септември 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 724 476.34 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 144 895.26 лева.

(5) в периода от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. – № 1000000073/01.10.2014г. с данъчна основа 46 400 лв. и ДДС 9 280 лв.; № 1000000074/02.10.2014г. с данъчна основа 45 500 лв. и ДДС 9 100 лв.; № 1000000075/06.10.2014г. с данъчна основа 46 600 лв. и ДДС 9320 лв.; № 1000000076/08.10.2014г. с данъчна основа 45 850 лв. и ДДС 9 170 лв., а на 14.11.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка-декларация № 13001301769/14.11.2014г. на дружеството за месец октомври 2014г., в която била посочена данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 186 579.10 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 37 315.83 лева;

(6) в периода от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. – ДФ-ри № 1000000077/01.11.2014г. с данъчна основа 46 630 лв. и ДДС 9 326 лв.; № 1000000078/01.11.2014г. с данъчна основа 47 700 лв. и ДДС 9 540 лв.; № 1000000079/01.11.2014г. с данъчна основа 47 820 лв. и ДДС 9 564 лв., а на 15.12.2014г. пред ТД на НАП П, офис П. била подадена справка - декларация № 13001307213/15.12.2014г. на дружеството за месец ноември 2014г., в която била декларирана данъчна основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 143 008.62 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 28 601.66 лева.

Посочените фактури били включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС на продавача „С.Д.“ ЕООД в месеците на издаване. Що се отнася до покупките му, било установено, че единствените му официални доставчици през 2014г. били „М.“ ЕООД и „С.••••“ ЕООД. Тяхната търговска дейност също била изследвана и се оказало, че:

• За периода 01.06.2014 год. - 30.06.2014 год. ЕООД „С.Д.“ осчетоводило в дневника си за покупки пет броя издадени от „М.“ ЕООД фактури (а впоследствие „С.Д.“ ЕООД издало 9 бр. ДФ с получател „М.С.“ ЕООД с неопределено посочен предмет на доставката - „стоки“, както беше посочено). Съответно „М.“ ЕООД е включило в своя дневник за продажбите за м. 06.2014г. издадените към „С.Д.“ ЕООД фактури. Същевременно няма записки в дневника му за покупки през този и предходните месеци, т.е. липсва предходен доставчик на фактурираните стоки към „С.Д.“ ЕООД.

• За периода 01.07.2014 год. - 31.07.2014 год. „С.Д.“ ЕООД декларирало доставки отново единствено от „М.“ ЕООД, като включило в дневника си за покупки 6 бр. фактури (а впоследствие „С.Д.“ ЕООД издало 7 бр. ДФ с получател „М.С.“ ЕООД с неопределено посочен предмет на доставката - „стоки“, както беше посочено). Фактурите били описани в дневника за продажби на „М.“ ЕООД за м. 07.2014г., но пък липсват записки в дневника му за покупки за този и за предходните месеци, т.е. липсва предходен доставчик на фактурираните стоки към „С.Д.“ЕООД.

• за периода 01.08.2014 год. - 31.08.2014 год. „С.Д.“ ЕООД декларирало доставки единствено от „М.“ ЕООД, като в дневника за покупките му са включени 9 бр. фактури (а впоследствие „С.Д.“ ЕООД издало 8 бр. ДФ с получател „М.С.“ ЕООД с неопределено посочен предмет на доставката - „стоки“, както беше посочено). При извършена проверка в информационните масиви на НАП е установено, че „М.“ ЕООД било дерегистрирано по инициатива на НАП на 25.07.2014г., така че няма основание за начисляване на ДДС в издадените фактури след тази дата и съответно право на приспадане на данъчен кредит не възниквало за клиента му „С.Д.“ ЕООД.

• за периода 01.09.2014 год. - 30.09.2014 год. „С.Д.“ ЕООД декларирало доставки единствено от „С.••••“ ЕООД по общо 15 бр. Фактури (а впоследствие „С.Д.“ ЕООД издало 10 бр. ДФ с получател „М.С.“ ЕООД с неопределено посочен предмет на доставката „стоки“, както беше посочено);

• за периода 01.10.2014 год. - 31.10.2014 год. „С.Д.“ ЕООД декларирало доставки единствено от „С.••••“ ЕООД по общо 20 бр. Фактури (а впоследствие „С.Д.“ ЕООД издало 4 бр. ДФ с получател „М.С.“ ЕООД с неопределено посочен предмет на доставката - „стоки“, както беше посочено).

От проверки в информационните масиви на НАП било установено, че за тези два данъчни периода „С.••••“ ЕООД имало декларирани, но невнесени задължения по ЗДДС в особено големи размери. Същевременно нямало нает персонал, нито Декларации обр. 1 и Декларации обр. 6, нито начислени и внесени задължителни осигурителни вноски, нито можело да се установи контакт с негов представител.

От писмо изх. № 23326/15.12.2020г. на НАП-П, офис П. и приложените копия на РД № 16001314001450-092-001/04.05.2015г. и РА № 16001314001450-091-001/30.06.2015г. е видно, че на „С.Д.“ ЕООД била извършена данъчна ревизия с обхват ДДС по ЗДДС за периода от 01.06.2014г. до 24.10.2014г., за който били установени данъчни задължения в особено големи размери. Било изведено заключение, че посочените доставки от „М.“ ЕООД и „С.••••“ ЕООД към „С.Д.“ ЕООД не са реални и в тази връзка не бил признат приспаднатият данъчен кредит.

Разискваната действителност на сделките по процесните фактури била предмет и на данъчна проверка, и на експертизи: със Заповед за възлагане на ревизия № Р - 16001315002694-020- 001/17.04.2015г., изменена със Заповед № Р-16001315002694-020- 002/21.08.2015г., била възложена данъчна ревизия на „М.С.“ ЕООД по прилагането на ЗДДС в периода 01.06.2014г. – 24.11.2014г. Данъчната ревизия приключила с РД № Р- 16001315002694-092-001/12.10.2015г. и РА №Р-16001315002694-091-001/15.12.2015г.

Констатациите в цитираните РД и РА са в смисъл, че в хода на данъчната ревизия били установени допълнителни данъчни задължения, а именно ДДС в размер на 555 163.30 лева и лихви в размер на 70 337.94 лева. РА бил обжалван от М.С.“ ЕООД, като с Решение № 2016/31.10.2016г. по адм. д. № 1477/2016г. по описа на Административен съд-Пловдив жалбата била отхвърлена. Решението на АдмС - Пловдив било потвърдено с Решение № 12067/11.10.2017г. по адм. д. № 1095/2017г. по описа на ВАС.

В хода на досъдебното производство по настоящото дело са изпълнени три финансово-икономически експертизи.

Първата имала за задача да фиксира размера на ползвания данъчен кредит по ЗДДС на „М.С.” ЕООД за периода 01.06.2014 год. - 24.11.2014 год. съгласно подадените СД по ЗДДС и данъчни фактури, издадени от прекия му доставчик „С.Д.” ЕООД. Експертът не намерил никаква информция за реално извършване на сделките. Посочил, че издадените от „С.Д.” ЕООД безстокови фактури били вписани в СД по ЗДДС, подадени от „М.С.” ЕООД и в съответните дневници за покупки за месеците, съответстващи на тяхното издаване, и изчислил размерите на изискуемия и дължим ДДС по ЗДДС от „М.С.” ЕООД за отделните периоди в общия инкриминиран интервал 01.06.2014 год. - 24.11.2014 год. Според изложените изводи общият размер възлиза на 543 822.08 лв., а разбивката е следната: за периода 01.06.2014 год. - 30.06.2014 год. ДДС бил в размер на 98 986.75 лв.; за периода 01.07.2012 год. - 31.07.2014 год. бил в размер на 55 783.05 лв.; за периода 01.08.2012 год. - 31.08.2014 год. бил в размер на 179 333.80 лв.; за периода 01.09.2012 год. - 30.09.2014 год. бил в размер на 144 396.23 лв.; за периода 01.10.2014 год. - 30.10.2014 год. бил в размер на 36 877.59 лв.; за периода 01.11.2014 год. - 24.11.2014 год. бил в размер на 28 444.66 лв.

Изготвената втора ФИЕ е дала отрицателен отговор на въпроса дали през инкриминирания период дружествата „М.“ ЕООД и „С.••••“ЕООД са имали покупки на същите стоки и в същите количества, каквито „доставили“ на „С.Д.“ ЕООД. След събиране на данни и за движението по банковите им сметки, както и по сметките на „С.Д.“ ЕООД и на „М.С.“ ЕООД, експертът е заключил, че през инкриминирания период /01.06.2014 год. - 24.11.2014 год./ дружествата „М.“ ЕООД и „С.••••“ ЕООД не били закупили същите стоки /като номенклатура/ и в същите количества, каквито впоследствие „доставили“ на „С.Д.“ ЕООД: няма извършени плащания по въпросните „сделки“ между „М.“ ЕООД и „С.Д.“ ЕООД, респективно между „С.••••“ ЕООД и „С.Д.“ ЕООД, нито плащания между „С.Д.“ ЕООД и „М.С.“ ЕООД. Видно от Дневниците за продажби по ЗДДС, през инкриминирания период от време „М.С.“ ЕООД е продавало стоки на свои контрагенти, но не може по категоричен начин да бъде потвърдено, че ги е закупило преди това от „С.Д.“ ЕООД. Така че се били потвърдили констатациите в РА № Р-16001315002694-091-001/12.10.2015 год., касаещи коригирането на декларираните в кл.41 на Раздел Б суми на ползвания ДК и на декларираните в кл. 50 на Раздел В резултати за съответните периоди.

После е оформен окончателният извод, че със сумата на непризнатия ДК по ЗДДС общо в размер на 543 700.00 лв. за целия инкриминиран период следва да бъдат увеличени задълженията на „М.С.“ ЕООД за календарната 2014 год. за внасяне на данък добавена стойност.

Експертизата се е занимала и с подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за календарната 2014 год. /с вх. № 1300И0044406 от дата 20.03.2015 год./, с която са декларирани приходи по ОПР общо в размер на 2 775 837.21 лв., разходи по ОПР общо в размер на 2 761 660.66 лв. и счетоводен резултат /счетоводна печалба/ в размер на14 176.55 лв., респ. дължим данък по ЗКПО /10 %/ в размер на 1 417.66 лв. Посочила е, че със сумата на данъчните основи на издадените от „С.Д.“ ЕООД фактури, които за целия инкриминиран период са общо в размер на 2 718 500.00 лв., следва да бъде коригиран в намаление размерът на декларираните от „М.С.“ ЕООД разходи по ОПР. След корекция сумата на разходите следвало да бъде установена на 43 160.66 лв., счетоводната печалба – на 2 732 676.54 лв., а дължимият корпоративен данък по ЗКПО /10 %/ - на 273 267.65 лв.

Третата ФИЕ е разглеждала количествата и стойността на гъбите и пресните плодове, които „М.С.“ ЕООД придобило от физически лица. Установила, че през периода м. май 2014 год. - м. август 2014 год. е закупило от физически лица „суха манатарка“ общо в размер на 3 944.885 кг. и на обща стойност 109 206.35 лв.; през периода м. май 2014 год. - м. август 2014 год. е придобило от физически лица, които е назначило на трудови договори „манатарка прясна“ в количество 138 579 кг.; гъба „тръбенка“ в количество 993 кг.; „пачи крак“ в количество 48 683 кг.; горска ягода в количество 710 кг.; прясна къпина в количество 7513 кг.; плод малина в количество 2 831 кг. и плод червена боровинка в количество 2664 кг., а после е продало на „М. К. Д.“ ООД гр. Б. „манатарка прясна“ от 10 054.500 кг., гъба „манатарка суха“ от 4 114.347 кг.; гъба „тръбенка суха“ от 68.000 кг.; черна боровинка от 5 818.000 кг.; червена боровинка от 1 102.000 кг. и къпина от 7 513.000 кг., а на ЕТ „Л.К. – Д.“ продало гъба „манатарка прясна от 23 306 кг.; гъба „тръбенка“ от 1 598 кг.; гъба „пачи крак“ от 1 823 кг.; плод малина от 2 753 кг.; плод черна боровинка от 14 652 кг. и плод червена боровинка от 1 563 кг.

Горните доказателствени и експертни сведения са послужили на прокурора, а след него – и на съда, за оформяне на извода, че описаните в процесните фактури покупки на стоки не са се състояли:

Освен че фактурите не информирали за вида на неопределено посочените „стоки“, „доставчикът“ ЕООД „С.Д.“ не бил управляван (и контролиран) от безимотния си собственик св. Ч., а и нямал кадрова обезпеченост за осъществяване на доставки – не плащал по трудови или извънтрудови правоотношения нито на управленски, нито на изпълнителски персонал, респ. не декларирал разход за положен в полза на дружеството труд на каквото и да е основание. Липсвала и документация за транспортирането на „продадената“ стока, както и за приемането й от „купувача“ ЕООД „М.С.“ (например кантарни бележки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи и други подобни). Нямало и документи, от които да се установи реално приемане/предаване на каквато и да е стока между ЕООД „С.Д.“ и неговите единствени доставчици през 2014г. „М.“ ЕООД и „С.••••“ ЕООД, а по неговата и техните банкови сметки липсвало движение, което да представлява заплащане на покупки/продажби. По банковата сметка и на „М.С.“ също не било установено движение, което да може да се отнесе към „доставките“ по инкриминираните фактури.

Що се отнася до извършените в инкриминирания период продажби от страна на ЕООД „М.С.“ на ЕТ „Л.К. Д.“ и на ООД „М.К.Д.“ гр. Б. на придобитите по различни начини през 2014г. горски гъби и плодове, те са безсъмнени, видно от показанията на управителите на двамата купувачи и кореспондиращите им 67 броя ДФ, вторични счетоводни документи, СД по ЗДДС, стокови разписки за получените стоки, кантарни бележки за измерените и предадени количества, разходни касови ордери, приемо-предавателни протоколи, движение по банкови сметки, резултати от ревизии.

В края на изложението в обвинителния акт и в мотивите са изведени детайлизирани констатации за ДК, който бил деклариран от ЕООД-то на подсъдимия (с ел.подпис на счетоводителя), респ. за ДК, който можело да се претендира, и за данъчните задължения по ЗДДС, които следвало да се внесат:

В юлската СД бил деклариран в кл. 50 на Раздел В „Резултат за периода“ ДДС за внасяне в размер на 16.75 лв. (невнесени). За този период дружеството неправомерно е ползвало ДК по ЗДДС по деветте споменати фактури, издадена от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 98 970.00 лв. (сумата на данъчните основи на фактурите, а именно 494 850.00 лева била включена в сумата в кл. 31 на Раздел Б). В тази връзка сумата на декларирания ДК в кл. 41 от Раздел Б се оказала в размер на 101 897.15 лв. вместо в действителния размер от 2 927.15 лв. /101 897.15 лв. - 98 970.00 лв./, респ. декларираният ДДС за внасяне е следвало да бъде посочен не в размер на 16.75 лв., а на 98 986.75 лв. /16.75 лв. + 98 970.00 лв./.

В августовската СД по ЗДДС бил деклариран в кл.50 на Раздел В „Резултат за периода“ ДДС за внасяне в размер на 23.05 лв. (невнесени). За този период дружеството неправомерно ползвало ДК по седемте фактури, издадени от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 55 760.00 лв. (сумата на данъчните основи на фактурите 278 8700.00 лева била включена в сумата в кл. 31 на Раздел Б). В тази връзка декларираният в кл. 41 от Раздел Б „Данни за упражнено право на ДК“ кредит се е оказал в размер на 62 886.67 лв. вместо в действителния размер от 7 126.67 лв. /62 886.67 лв. - 55 760.00 лв./, респ. декларираният ДДС за внасяне следвало да бъде посочен не в размер на 23.05 лева, а на 55 783.05 лв. /23.05 лв. + 55 760.00 лв./.

В септемврийската СД бил деклариран в кл. 50 на Раздел В „Резултат за периода“ ДДС за внасяне в размер на 33.80 лв. (невнесени). За този период дружеството неправомерно е ползвало ДК по ЗДДС по осемте ДФ, издадени от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 179 300.00 лв. (сумата на данъчните основи на фактурите 896 500.00 лв. била включена в сумата в кл. 31 на Раздел Б). В тази връзка декларираният в кл. 41 от Раздел Б данъчен кредит се е оказал в размер на 179 444.65 лв. вместо в действителния размер от 144.65 лв. /179 444.65 лв. - 179 300.00 лв./. Сумата на ДДС за внасяне следвало да бъде посочена не в размер на 33.80 лева, а на 179 333.80 лв. /33.80 лв. + 179 300.00 лв./.

В октомврийската СД бил деклариран в кл.50 на Раздел В „Резултат за периода“ ДДС за внасяне в размер на 26.23 лв. /невнесени/. За този период дружеството неправомерно е ползвало ДК по ЗДДС по десетте бр. ДФ, издадени от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 144 370.00 лв. /сумата на данъчните основи на фактурите 721 850.00 лева била включена в сумата в кл.31 на Раздел Б/. В тази връзка декларираният в кл. 41 от Раздел Б данъчен кредит се оказал в размер на 144 895.26 лв. вместо в действителния размер от 525.26 лв. /144 895.26 лв. - 144 370.00 лв./. Сумата на ДДС за внасяне следвало да бъде посочена не в размер на 33.80 лв., а на 144 403.80 лв. /33.80 лв. + 144 370.00 лв./.

В ноемврийската СД е деклариран в кл.50 на Раздел В „Резултат за периода“ ДДС за внасяне в размер на 7.59 лв. /невнесени/. За този период дружеството неправомерно е ползвало ДК по ЗДДС по четирите ДФ, издадени от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 36 870.00 лв. /сумата на данъчните основи на фактурите от 184 350 лева е включена в сумата в кл.31 на Раздел Б/. В тази връзка декларираният в кл. 41 от Раздел Б данъчен кредит се оказал в размер на 37 315.83 лв. вместо в действителния размер 445.83 лв. /37 315.83 лв. - 36 870.00 лв./. Сумата на ДДС за внасяне следвало да бъде посочена не в размер на 7.59 лв., а на 36 877.59 лв. /7, 59 лв. + 36 870.00 лв./.

В декемврийската СД е деклариран в кл. 50 на Раздел В „Резултат за периода“ДДС за внасяне в размер на 14.66 лв. /невнесени/. За този период дружеството неправомерно е ползвало ДК по ЗДДС по трите бр. ДФ, издадени от „С.Д.” ЕООД, общо в размер на 28 430.00 лв. /сумата на данъчните основи на фактурите 142 150.00 лева е включена в сумата в кл. 31 на Раздел Б/. В тази връзка сумата на декларираният данъчен кредит в кл. 41 от Раздел Б се оказал в размер на 28 601.66 лв. вместо в действителния размер на 171.66 лв. /28 601.66 лв. - 28 430.00 лв./. Сумата на ДДС за внасяне следвало да бъде посочена не в размер на 14.66 лв., а на 28 444.66 лв. /14.66 лв. + 28 430.00 лв./.

Засегналите в обвинителния акт фактически констатации са базирани на споменатите годни и еднопосочни доказателствени източници, както и на споменатата пълноценна експертна информация. Не се конститират доказателствени непълноти, напротив – били са събрани всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, макар и доста продължително във времето. Не се наблюдава едностранчиво или превратно интерпретиране на тяхното съдържание. Очевидно е, че на досъдебната процесуална фаза обстоятелствата по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно.

Така че окръжният съд е бил прав да приеме за осъществени предпоставките за поисканото от защитата съкратено съдебно следствие по т. 2 на чл. 371 НПК. Следвайки указанието в чл. 373, ал. 3 НПК, ПзОС е възприел твърдените от обвинението фактически положения, като мотивите му са достатъчно информативни относно използваемата доказателствена база. ПАС няма възражение и по отношение изложените доказателствени преценки, а счита, че следват правилата на обективната логика – информацията от всеки от гласните доказателствени източници е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието на другите от същия вид, както и с изобилния писмен доказателствен материал и с експертните изводи.

Споделимо е и обобщението, че между частите на относимата доказателствена маса няма съществени разминавания, а комуникират помежду си, допълват се и се подкрепят от изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК.

Страните и не правят възражения по установената фактология, които да трябва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция.

ОТ ПРАВНА СТРАНА Правилно е и материалноправното окачествяване на поведението на подсъдимия в обвинителния акт, възприето от окръжния съд. С оглед гореописаната фактическа обстановка се налага изводът, че А. У. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. с ал.1, т. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Той е изпълнил неговите обективни съставомерни признаци, като е организирал, използвайки посредственото извършителство на счетоводителя си, некоректно деклариране ч р е з инкриминираните справки-декларации по ЗДДС на данъчните задължения на управляваното от него ЕООД за инкриминираните данъчни периоди. В тези декларации били потвърдени неистините, че през шестте процесни периода са се случили действителни доставки, по които дружеството имало право да начисли ДДС с право на пълен данъчен кредит. Преди това и за да подготви въпросното невярното деклариране, е използвал фалшиви фактури - визиращи несключени през съответния месец сделки, респ. неизвършено разплащане на вписаните в тях стоки. Използването им се е изразявало в нареждане (до счетоводителя) за включването им в счетоводните регистри на данъчно задълженото по ЗДДС дружество „М.С.” за всеки от периодите. Извлечения от тези регистри с невярно съдържание са подадени пред органите по приходите като приложения към справките- декларации. В резултат на подаването на декларациите, в които ДДС с право на ДК по инкриминираните „покупки” бил посочван, е произлизало приспадане (неправомерно) на данъчен кредит. С тези си действия подс. У. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения на дружеството за внасяне на дължим данък добавена стойност по облагаемите доставки, по които то е посочено като продавач и които са били надлежно вписвани в другите аналитични регистри на дружеството – тези за продажбите, които също са придружавали декларациите. Отделните размери на избегнатите данъчни задължения са конкретно посочени в изложението по отделните пунктове от фактическата обстановка. Общият размер правилно е калкулиран като възлизащ на 543 700 лв.

Всъщност ЕООД „М.С.“ извършвало в инкриминирания период интензивна търговия, като придобивало и сетне продавало гъби (според установеното при данъчната ревизия и от третата експертиза). Придобиването на продукция от берачите не обосновавало право за приспадане на ДК по облагаемите продажби на ЕООД-то за същите данъчни периоди. Поради това се налагало ползването на фалшивите инкриминирани покупни фактури.

Първоинстанционният съд е бил прав да приеме, че управителят на ЕООД „М.С.“ е действал с пряк умисъл, доколкото е съзнавал обществноопасния характер на стореното невярно деклариране и на предходното водене на отчетните регистри за покупките на управляваното от него дружество с невярно съдържание, предвиждал е общественоопасното избягване на установяването и плащането на данъчните задължения по ЗДДС и пряко е желаел това, а глобално – редуциране на финансовия резултат за всеки от инкриминираните данъчни периоди. Към това е била насочена цялата схема по документиране на фиктивни сделки, довело до целената възможност за посочване в справките-декларации по ЗДДС на данъчна основа от неизвършени покупки в кумулативна връзка с отразяването на извършени продажби на почти същите стойности, по която данъчният субект ЕООД „М.С.” е дължало на фиска ДДС. Като собственик и управител на това ЕООД подсъдимият имал знание за приходната част в баланса му, както и относно това, че правото на данъчен кредит не е възникнало заради нереализирането на сделките, декларирани с такова право в СД по ЗДДС.

Коректна е и тезата за посредствено извършителство, след като безвиновното поведение на лице, различно от дееца, стои в пряка причинна връзка със съставомерния резултат. У. е реализирал отделните деяния, използвайки неосведомеността на счетоводителя си, на който предавал всяка една от инкриминираните фактури. Св. П. не бил натоварен да следи и проверява развиваната търговска дейност, така че не бил длъжен да узнае фалшивия характер на фактурите, а и не е могъл да получи подобна осведоменост, след като не е имал достъп до дружествените дела, нито следял разплащанията. Впрочем, не е имал основание за съмнение относно верността им при положение че са притежавали всички изискуеми от счетоводна гледна точка реквизити. Следователно не носи наказателна отговорност за оказаната счетоводна помощ, вследствие която инкриминираните отчетни регистри са се оказали с невярно съдържание, а инкриминираните СД – с отразена неистина относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит.

Деянията, с които е постигнато избягване установяването и отчитането на данъчни задължения по ЗДДС през отделните инкриминирани данъчни периоди, покриват поотделно признаците на престъплението по чл. 255 НК, изпълнени са при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Така че шестте деяния, всяко от които е отделно престъпление по чл. 255 НК, са части от едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК, във връзка с която разпоредба прокурорът, а след него - съдът правилно са квалифицирали цялостната престъпна дейност на подсъдимия.

Общият размер на избегнатите данъчни задължения, явяващ се сборен престъпен резултат (според ал. 2 на чл.26 НК), е особено голям съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК. Значи е реализиран и квалифициращият състав по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

•••• Налице са всички предпоставки по чл. 45 от ЗЗД за уважаване на заявената гражданска претенция в инкриминирания размер за обезщетение на имуществените вреди на държавата заради избегнатите данъчни задължения: непозволено увреждане, причинна връзка с резултата и вина. Искът правилно е насочен и уважен срещу лицето, което според обвинителната теза е автор на инкриминираните посегателства. В тежест на подсъдимия правилно са присъдени и лихвите за забава, считано от края на инкриминирания период до окончателното изплащане - 15.12.14 г. Налице е и последното условие за уважаване на гражданския иск - главницата и лихвите на избегнатото плащане на ДДС не са внесени, видно от справката на ТД на НАП, приложена към отговора на въззивната жалба от страна на представителя на гражданския ищец.

Права е защитата, че основателността на гр. иск следва да се проверява с оглед предпоставките по чл. 45 ЗЗД и че реципрочно важат всички останали правила и изисквания по ЗЗД, вкл. относно давностния срок, в който следва да бъде предявен. Не се споделя обаче виждането й за погасяването му по давност.

Според чл. 110 ЗЗД общата давност е петгодишна и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на основание деликт, в ЗЗД са уредени две хипотези. При първата от тях вземането става изискуемо от момента на извършване на деликта, когато извършителят е известен. При тази хипотеза откриването на дееца съвпада с настъпването на деликта. Във втората хипотеза деликтът е осъществен, но вземането не е станало изискуемо; то става такова от момента на откриване на дееца /арг. от чл. 110 вр. чл. 114, ал. 3 ЗЗД/. Когато деянието едновременно е и престъпление, давността за наказателно преследване тече от момента на довършването му, а давността за предявяване на иска по чл. 45 ЗЗД тече от друг момент, който следва да бъде изяснен по конкретния случай, тъй като представлява фактически въпрос с правно значение. В случая краят на престъпния период е 15.12.14г., когато е подадена последната инкриминирана справка- декларация. Към момента на подаване на СД по ЗДДС при нормален развой на данъчното правоотношение подадените от длъжника данни към данъчната администрация следва да се верни. Към този момент данъчните органи нямат основание за съмнение във верността им, а дори и при наличие на такова – те не разполагат с компетенция да констатират нарушения. Едва след данъчна ревизия може да бъде установено, че не са верни и посредством депозирането им е реализирано укриване на данъчни задължения (в случая по ЗДДС). Следователно, ако и самоличността на подсъдимия като управляващ и представляващ данъчнозадълженото лице да е била известна още на 15.12.14 г., вземането на държавата не може да се счита за изискуемо оттогава, доколкото към онзи момент не се е знаело за увреждането.

Това е въпрос, по който страните не спорят. Спорът, пренесен и пред настоящата инстанция с жалбата на защитата, е от кога може да се счита, че извършителят е „открит“. ПзОС е бил прав във виждането си, че това не е моментът на издаването на РА. До момента на приключване на процедурата по обжалването му (каквато в случая е и проведена, ) издаденият РА е просто проект - база за установяване на данъчни задължения. Така че най- ранният момент, от който може да се счете, че е узнато за извършеното укриване на данъчни задължения от страна на ЕООД „М.С.“ е моментът на влизането в сила на РА, което се е случило с произнасяне решението на ВАС на 11.10.2017г. (по адм. дело № 1095/27г.). От този момент до момента на предявяване на гр. иск през 2024г. са изтекли 5 години, което е без значение, защото този момент не е релевантният. Това е така при положение че чл. 114 ЗЗД визира откриване на извършителя, т.е. физическото лице, което носи отговорност за дадения деликт, а въпросът за авторството на констатираното неправомерно ползване на данъчен кредит от страна на ЕООД-то не е третиран в хода на ревизията.

Актът по чл. 212 НПК също не сочи релевантният момент. Не е основателно мнението на служебния защитник, че извършителят (физическото лице У.) е бил открит със съставянето на въпросния акт. Вярно е, че с прокурорско постановление от 14.08.2017г. дознанието е образувано конкретно срещу У. (по стария ред). Към посочената дата обаче са били събрани единствено сведения с неформален характер, покриващи изискването за „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 НПК, т.е. за данни, обосноваващи предположение, че има вероятност да е извършено престъплението. Става дума за събрана извън процеса информация, набавена без гаранциите на НПК. Вярно е, че досъдебното производство е образувано по сигнал именно на гражданския ищец, но от този факт не следва бездруго претендирания от адв. С. извод, че У. му е бил известен като извършител на деликта. Според установената фактология не У. е подавал инкриминираните СД, а счетоводителят му и без разпит на последния, какъвто е бил планиран (и проведен) в хода на образуваното на 14.08.17г. ДП, не било ясно кой от двамата е отговорен за укриването на данъци. Отделен е въпросът, че към 14.08.17г. РА не е бил в сила, а при висящо ревизионно производство дори не е налице известност относно данъчния дълг.

По тези съображения е коректно виждането на първата инстанция за съвпадение на началото на давността с привличането на обвиняемия към наказателна отговорност, т.е. с момента, когато са събрани не данни, а доказателства в подкрепа на единствено възможен извод за вината на привлеченото лице. Всъщност ПзОС не се е отклонил от вече константната практика по темата (вж. Р. № 129/15.04.14 г. по н.д. № 133/14 г. на ВКС, Първо н.о., Р. № 484/12.01.2016г. по н.д. № 1481/15 г. на ВКС, Първо н.о. и Р. № 221/02.11.2017 г. по н.д. № 513/17 г. на ВКС, Първо н.о., Р.142/22.02.21г. по н.д. № 491/20г. на Трето н.о. и Р.74 от 13.05.21г. по н.д. № 215/21г. на Второ н.о.).

В заключение – настоящата инстанция възприема становището на проверяваната инстанция, че 5-годишният давностен срок за предявяване на гражданската претенция на Държавата за обезщетяване на имуществени вреди от деликта, представляващ сторено от управителя на ЕООД „М.С.“ укриване на данъчните му задължения по ЗДДС, следва да се изчислява от момента на привличане на г-н У. като обвиняем (с постановление от 04.07.24 г. на л. 247 и сл. от том 11 ДП), доколкото именно тогава той е бил „открит“ по съответния официален ред. От тогава до предявяване на гр. иск с молба от 13.11.24г. са изминали по- малко от пет години, така че присъдата не е незаконосъобразна и в своята гражданска част.

••••• На последния етап от своята дейност съдът от първата инстанция е спазил правилата на Глава пета от общата част на НК и в последна сметка е постигнал съответствието по чл. 35, ал. 3 НК между деяние и наказание. Въззивната инстанция не видя неотчетено смекчаващо обстоятелство.

ПзОС е бил прав да съобрази за намаляване на наказанието оказаното от подсъдимя съдействие за изясняване обстоятелствата по делото (съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна тайна). След като обвинителят е ползвал капацитета на това обстоятелство за улесняване и ускоряване на разследването, реципрочно и подсъдимият следва да бъде облагодетелстван чрез причисляването му към категорията смекчаващи обстоятелства.

Обстоятелство със смекчаващи свойства е допуснатото нарушение по чл. 22 НПК, свързано с неразумно дълго продължилия наказателен процес. Потенциалът на това обстоятелство да повлияе при избора на наказание е голям, от една страна, доколкото закъснялото наказание лишаване от свобода по принцип носи слаба ефективност, а от друга страна, с оглед необходимостта от равнопоставеност с останалите осъдени за престъпления с идентична квалификация, които са получили и изтърпели своите наказания своевременно.

Обстоятелство, което неминуемо следва да бъде взето предвид (и е съобразено от ПзОС), е влошеното здраве на У. – задълбочена сърдечна недостатъчност и перманентен задух. Съвсем очевидно е, че неговите заболявания ще утежнят и затормозят пенитенциарния му престой.

Що се отнася до отегчаващите обстоятелства, първата инстанция вярно ги е открила и е съразмерила наказанието с тях – престъплението разкрива голяма тежест, доколкото е сторено при експлоатиране правото на счетоводителя да подава информация пред приходната администрация, обхваща голям период от време и шест данъчни периода, а квалифициращият признак особено големи размери е доста преизпълнен, като сборният престъпен резултат надминава съставомерния по ал. 3 на чл. 255 НК праг 45 пъти – става дума за продължавано укриване на ДДС в размер над половин милион лева, нито част от която сума не е възстановена в държавния бюджет. От м. юни до м. декември 2014г. престъплението е изпълнявано систематически и постъпателно, което свидетелства за престъпни упоритост и настойчивост.

Отделно обстоятелство от обсъжданата категория – това са многобройните предходни осъждания на У. за умишлени престъпления от общ характер, които без съмнение завишават степента на обществена опасност и на деянието (което се явява брънка от престъпна серия), и на дееца, който е накърнявал защитаваните от наказателното право обществени отношения десетки пъти.

След като самостоятелно прецени смекчаващо-отегчаващото действие на споменатите индивидуализиращи обстоятелства, съдът от въззивната инстанция прие, че санкционният избор на проверяваната инстанция е оптималният. ПзОС е бил прав да счете нетипичната продължителност на наказателното производство за изключително смекчаващо обстоятелство. Споделимо е и виждането му за несъразмерна тежест и на най-ниският предвиден срок на лишаването от свобода. Ето защо и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК (приложим по реда на чл. 58, ал. 4 НК) наказанието правилно е определено под минимума от 3 години. С оглед влиянието и на отегчаващите обстоятелства е коректно избрана и индивидуализиращата стъпка под минимума, а именно ½ от предвидения 3-годишен срок. Според ПАС наложеното наказание 1г. и 6м. лишаване от свобода се явява подходящото наказание, т.е. наказанието, което е годно да постигне целите по чл. 36 НК.

Решението да не бъде налагано кумулативното наказание конфискация не буди възражения.

Правилно е преценено наличието на предпоставките за приложение нормата на чл. 68, ал. 1 НК по отношение наказанието 1г. и 2м. лишаване от свобода, наложено на У. с влязла в сила на 27.06.12г. присъда по н.о.х.д. № 329/11г. на РС-П.. Това наказание следва да се изтърпи изцяло и отделно от наказанието 1г. и 6м. лишаване от свобода по настоящото дело, след като настоящото престъпление е довършено (на 15.12.14г.) в определения по споменатото предходно наказателно дело 3-годишен изпитателен срок. Не се споделя виждането на защитата за незаконосъобразност на постановеното му активиране. Адв. С. обосновава този възглед с изпълнителската давност по чл. 82 НК, която според нея започнала да тече от изтичането на определения с присъдата на РС-П. изпитателен срок на датата 27.06.2015г. и съответно изтекла през 2022г., т.е. преди постановяване на пазарджишката присъда, с която е извършено разискваното активиране. Нейното мнение не отчита, че при условно осъждане срокът на давността изобще не започва да тече преди прилагане нормата на чл. 68 НК. Обжалваната присъда (с която в случая е приложена въпросната норма) е актът, който придава изпълнимост на наказанието 1г. и 2м. лишаване от свобода. И след като тази присъда не е влязла все още в сила, изпълнителската давност на наказанието 1г. и 2м. по чл. 82 НК дори не е започнала. Няма наказателна норма, върху която да бъде базирана претендираната връзка между институтите на давността и на активирането по чл. 68 НК на условните осъждания. Вероятно отчитайки това, защитата се позовава на принципната възможност давността да започне от 27.06.12г. Наказателното право обаче скрепява с релевантни последствия не възможни, а винаги реално развили се хипотези.

В този смисъл е цитираната в мотивите на обжалваната присъда изобилна практика на ВКС на РБ.

Жалбата не е основателна и в своята трета част, доколкото решението да бъде определен „строг“ първоначален режим на определеното наказание 1г. и 6м. лишаване от свобода не е укоримо. Според чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС такъв режим задължително се определя за изпълнение на наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години. В случая настоящото умишлено престъпление активира условното осъждане на У. на лишаване от свобода за срок от 1г. и 2 м. по споменатото н.о.х.д. № 329/11г. на РС-П., като сборът на двете наказания е над посочения предел (възлиза на 2г. и 8м.). Не е приложимо предвиденото в ал. 3 на чл. 57 ЗИНЗС изключение, за което настоява защитата. Според въпросната алинея съдът може да определи първоначален общ режим и в случаите по ал. 1, т. 2, когато осъденият не е с висока степен на обществена опасност. Настоящият случай всъщност е христоматиен за противния извод, доколкото осъжданият десетки пъти за умишлени престъпления от общ характер У. очевидно е със завишена лична степен на обществена опасност. Действително той е с разклатено здраве, което е взето предвид при определяне на наказанието (в изпълнение принципа на хуманизма на наказателното право), но същото обстоятелство е ирелевантно за определяне на първоначалния режим, след като няма свойството да повлияе специално на обществената опасност.

Прокурорът от АП-Пловдив не взе отношение по жалбата в тази й част, а пледира за смекчаване режима на активираното наказание 1г. и 2м. лишаване от свобода, като изложи съображения в подкрепа на виждането си, че следва да е общ. Явно не е забелязал, че ПзОС въобще не се е занимал с режима на това наказание, като и в присъдата, и в мотивите е обявил, че определя режим на изпълнение единствено на наложеното по настоящото дело наказание (посочил е това и словом, и цифром – с позоваване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б.„в“ ЗИНЗС). В тази връзка защитата не обжалва присъдата с искане за изменение на режима и на наказанието по н.о.х.д. № 329/11г. Пропускът да бъде определен режим за изпълнение на въпросното наказание 1г. и 2м. лишаване от свобода следва да бъде отстранен от ПзОС след приключване на инстанционния контрол, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 2 НПК.

Коректно е решението относно досъдебните разноски, присъдени в полза на ОДМВР гр. Пазарджик. Що се отнася до държавната такса върху уважения граждански иск, тя следва да бъде присъдена в полза не на държавата (и по сметка на полицията), както е фиксирано в присъдата, а на съдебната власт (и по сметка на ОС-Пазарджик). Така че присъдата подлежи на изменение в тази й част.

Правилно е присъдено възнаграждение за осъщественото от юрисконсулт от пазарджишкия офис на ТД на НАП гр. П проц. представителство на гражданския ищец. Според чл. 67, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да е по-висок от максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 Закона за правната помощ. Според член 37 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Такава наредба е приета с ПМС № 4/06 г. Става дума за Наредбата за заплащане на правната помощ. Според изменената през 21г. норма на чл. 17 от този нормативен акт по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода (каквото е настоящото), възнаграждението за всяка съдебна инстанция е от 150 до 420 лева. Следователно определеното от ПзОС възнаграждение е допустимо и присъдата следва да се потвърди и в тази й част.

Пред настоящата инстанция юрисконсултът на пазарджишкия офис на НАП гр. П М. Д. претендира минималното възнаграждение от 150 лева. Претенцията е основателна, след като процесуално представителство на гражданския ищец беше реализирано в действителност (с депозиране отговор на жалбата и участие в пренията).

При цялостната служебна проверка на правилността на атакувания акт настоящата инстанция не установи основания за неговата отмяна или други основания за изменение.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд