Мотиви към Решение № 619 от 7.2.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5247/2022 г.

Софийски районен съд07.02.2023 г.докладчик МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от „СТРОЙКОМПЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК: 831847364, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Изток“, ул.“А.П.Чехов“ №58А, ет.3, ап.13, представлявано от управителя В.Г.Н., чрез адв.С.А. от САК, против наказателно постановление №42-0000027/13.01.2020 г., издадено от и.д. Началник ОО „АА“-гр.София, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено. Навежда доводи за допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в непълно, неясно и противоречиво описание на фактите на вмененото нарушение в АУАН и НП, довело до накърняване правото на защита. В този смисъл сочи, че в двата акта липсват сведения къде и в кой период е извършен превоза от посочения водач, без същият да притежава валидно удостоверение за психическа годност, а последното е от значение за определяне дали в този период удостоверението му за психическа годност е било валидно. Твърди още, че в АУАН и НП е записано, че нарушението е било извършено на 17.04.2019 г., защото процесното удостоверение било валидно до 04.04.2019 г., като от обстоятелствените им части не става ясно дали на посочената дата водачът е извършил превоз, възложен от дружеството-жалбоподател, дали същият шофьор е управлявал превозно средство на това дружество, по кое време и по какъв маршрут е превозен описания товар. Счита, че липсата на данни за периода на превоза и конкретно за неговото начало, прави невъзможна преценката дали превозвачът е допуснал водачът да управлява превозно средство за обществен превоз на товари, извън 3-годишния период на валидност на удостоверението му за психологическа годност, т.е. дали е осъществен фактическия състав на санкционната норма на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП. Навежда доводи, че с оглед изричното посочване в обжалваното НП на втората хипотеза на санкционната норма на чл.96г, ал.1 от ЗАП, вмененото нарушение е квалифицирано като допустителство, но тъй като юридическото лице-превозвач не може да носи отговорност за допустителство, то АНО неправилно е приложил материалния закон, налагайки наказание по неотносима санкционна разпоредба. Счита, че в обжалваното НП липсва връзка между описанието на нарушението и дадената правна квалификация на същото като нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП, която норма е бланкетна и препраща към други нормативни актове, но в процесното НП не е посочена нарушената разпоредба, към която препраща бланкета на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП. Навежда доводи, че правната квалификация на нарушението е неточна, а това е нарушило правото на защита на дружеството-жалбоподател. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С.А. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Допълнително навежда аргументи, че е налице несъответствие между материално-правните норми в българския закон, относно изискуемите документи на водачите, извършващи превоз на пътници и товари, и нормите на Директива 126/2006 г. В този смисъл сочи, че нормите на Наредба №36/2006 г. на МТ, която урежда 3-годишен срок на валидност на удостоверенията на водачите, влиза в колизия с нормите на Директива 126/2006 г., последното обусловило публикуването на сайта на Министерството на транспорта и съобщенията проект за изменение на Наредбата, според който отпада разпоредбата, въвеждаща 3-годишна валидност на удостоверенията за психологическа годност. Претендира присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя за процесуално представителство при първото, второто въззивно и касационното разглеждане на делото, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане за банков превод. Ответната страна по жалбата: АНО - и.д. Началник ОО „АА“-гр.София, не изпраща представител и не взема становище по наведените възражения в жалбата. В придружаващото преписката писмо предлага на съда да потвърди процесното НП, поради съобразяване на материалните и процесуалните правила при неговото издаване. В същото писмо, прави изрично възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт. НП е връчено на жалбоподателя на 17.03.2020 г., а жалбата против него е изпратена по пощата на 20.03.2020 г., т.е. в законоустановеният срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Въз основа на редовно подадената жалба е образувано въззивно производство по АНД №5457/2020 г. по описа на СРС, приключило с решение от 21.01.2022 г., с което процесното НП е потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. С решение №2617/19.04.2022 г., постановено по КАНД №1383/2022 г. по описа на АССГ, решението на въззивната инстанция по АНД №5457/202 г. по описа на СРС е отменено, а делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг състав. Съобразно указанията в мотивите на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства и да реши по същество въпроса за компетентността на органа, издал процесното НП, доколкото по делото не се съдържа информация, относно наличието на делегация или оправомощаване от министъра на транспорта. При новото разглеждане на делото и с разпореждането за неговото насрочване, съдът изрично е разпоредил на ответната страна по жалбата да представи в 3-дневен срок от получаване на съобщението, писмени доказателства за компетентността на АНО – и.д. Началник ОО „АА“- гр.София, да издава НП към дата 13.01.2020 г., както и такива за заемана длъжност към същата дата, включително и от актосъставителя към 26.11.2019 г. Съобщението /призовка, ведно с препис от разпореждането/, са получени от ответната страна на 02.09.2022 г., но нито в указания 3-дневен срок, нито в проведеното о.с.з. по делото на 26.09.2022 г., изисканите писмени доказателства не са представени. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 26.11.2019 г., в сградата на ОО „АА“-гр.София, инспектор при РД „АА“-гр.София – А.Е.Н., на основание писмо №50-00-819/3/04.10.2019 г. и след справка в база данни на Регистъра за психологически изследвания, извършил комплексна проверка на дружеството-жалбоподател, в качеството на превозвач, притежаващо Лиценз №1915 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 31.12.2026 г. В хода на проверката и от разпечатка от дигитална карта с №0000000030089001 на водача В.Д.И., ЕГН ••••••••••, на товарен автомобил с рег.№СВ 2621 КС, който имал сключен трудов договор №450/24.04.2015 г. с превозвача „Стройкомплект“ ЕООД, за длъжността: „шофьор на товарен автомобил“, контролният орган установил, че на 17.04.2019 г., около 15: 12 часа, процесният автомобил е управляван от водача В.Д.И.. От извършена справка в база данни на Регистъра на психологическите изследвания, контролният орган установил, че водачът В.Д.И. е имал издадено на 04.01.2016 г. Удостоверение за психическа годност №330274, валидно до 04.01.2019 г., както и че на 09.07.2019 г. на същия е издадено Удостоверение за психическа годност №591360, валидно до 09.07.2022 г., а през периода от 04.01.2019 г. до 08.07.2019 г., водачът нямал издадено Удостоверение за психическа годност. Въз основа на направените констатации и за това, че на 17.04.2019 г., около 15: 12 часа, дружеството-жалбоподател, в качеството си на превозвач, притежаващ Лиценз №1915 за извършване на международен превоз на товари, валиден до 31.12.2026 г., е допуснал осъществяване на превоз на товари /мандарини, портокали, лимони/, съгласно данните в CMR №А1027, с водач В.Д.И., ЕГН ••••••••••, съгласно данните от разпечатка на дигитална карта на водача №0000000030089001, на товарен автомобил с рег.№СВ 2621 КС, който не отговаря на изискването за психическа годност – не притежава Удостоверение за психическа годност, съгласно справка от Регистъра на психологическите изследвания към дата 17.04.2019 г., инспектор А.Е.Н., в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта, съставил на 26.11.2019 г. АУАН, Серия А-2019, с бл.№270345, против „Стройкомплект“ ЕООД, вменявайки на дружеството-жалбоподател административно нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП. АУАН е предявен и връчен на жалбоподателя, чрез надлежно упълномощено от дружеството лице, на датата на неговото съставяне – 26.11.2019 г., без възражения по направените в него констатации. В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят депозирал пред наказващия орган писмени възражения, в които изложил аргументи, че актосъставителят не е взел предвид известни по време на проверката факти, а именно, че при назначаване на работа на водача В.Д.И., същият е притежавал валидно Удостоверение за психическа годност №080671, издадено на 21.08.2012 г., в уверение на което ангажирал писмени доказателства – трудов договор и Удостоверение за психическа годност на В.Д.И.. Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, и.д. Началник ОО „АА“-гр.София, след като възпроизвел изложената в акта фактическа обстановка и отразил, че извършил проверка за неговата законосъобразност и обоснованост, преценил събраните доказателства и обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, издал процесното НП, с което на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП, наложил на дружеството- жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; констативен протокол за извършена комплексна проверка на предприятието „Стройкомплект“ ЕООД; писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, ведно с приложени писмени доказателства; писмени обяснения от актосъставителя; пълномощно за получаване на АУАН; СУМПС на В.Д.И.; писмо с рег.№50-00-819/3/04.10.2019 г.; GMR №1027/17.04.219 Г.; разпечатка от НПТИЕУ на подаден сигнал; известие за явяване до жалбоподателя в ОО „АА“-гр.София за съставяне на АУАН; справка от Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване по отношение на В.Д.И.; разпечатка от дигитална карта на водач В.Д.И.; Протокол от периодична проверка от 26.01.2019 г. на МПС с рег.№СВ 2621 КС. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна: По делото не са ангажирани никакви писмени доказателства в уверение наличието на териториална и материална компетентност на АНО въпреки, че такива са нарочно изискани от ответната страна по жалбата с разпореждането за насрочване на делото в о.с.з. Компетентността на актосъставителя произтича директно от специалния закон, съобразно заеманата длъжност – „инспектор“ в РД „АА“-гр.София, но по делото не са ангажирани доказателства, че актосъставителят А.Е.Н. е заемал тази длъжност, към датата на съставяне на АУАН – 26.11.2019 г. По делото липсват доказателства, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАП предвижда, че НП се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на НП по чл.93а, които се издават от председателя на ДАМТН или от определени от него длъжностни лица, и НП за установени нарушения от лицата по чл.91, ал.11, които се издават кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Следователно, компетентността на АНО не произтича от закона, а от законово допустим трансфер на компетентност, за който, обаче, по делото липсва информация. В обжалваното НП е посочено, че АНО е определен от министъра за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАП, като не посочен номер или наименование на заповед, която да бъде служебно изискана и приобщена като писмено доказателство по делото в уверение на така отразеното обстоятелство, а именно, че министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП компетентност на лицето, издало процесното НП. Освен това, по делото не са ангажирани и доказателства, че именно поименно посоченото лице, като изпълняващ длъжността Началник на ОО „АА“-гр.София, е назначено и заемало тази длъжност, към датата на издаване на процесното НП – 13.01.2020 г. Що се касае до компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения на ЗАП, то тя произтича директно от специалния закон, съобразно заеманата длъжност – „инспектор“ в РД „АА“-гр.София, но по делото не са ангажирани доказателства, че актосъставителят А.Е.Н. е заемал тази длъжност, към датата на съставяне на АУАН – 26.11.2019 г., въпреки, че и такива са били изискани с разпореждането за насрочване на делото в о.с.з. Ето защо, съдът приема, че поради липса на ангажирани надлежни доказателства, процесното НП се явява издадено от некомпетентен орган, в нарушение на чл.47, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗАП, а горното налага неговата отмяна на това формално основание като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество. Въпреки горното, съдът намира за необходимо да посочи, че в случая е налице по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, която разпоредба предвижда, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по- благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАП въвежда изискване към лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. По смисъла на цитираната правна норма това е Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от цитираната наредба /в действащата редакция към датата на нарушението/, задължава водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или на товари, при извършване на дейност в това им качество, да представят удостоверение за психологическа годност, а втората алинея на посочената разпоредба регламентира срока на валидност на удостоверенията за психологическа годност, а именно: три години от датата на тяхното издаване, с изключение на случаите, в които такова се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето. Понастоящем с изменения в ДВ, бр.84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. в цитираната наредба, разпоредбата на чл.8, ал.2 вече предвижда, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Съгласно параграф 6 от ПР към НИД на Наредба №36 от 15.05.2006 г., валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на параграф 2, т.4, относно чл.8, ал.7. Видно от направеното словесно описание в АУАН и НП, на 09.07.2019 г. водачът на процесното МПС е разполагал с издадено Удостоверение за психическа годност №531360, валидно до 2022 г., т.е. налице са последващи изменения, които се явяват по-благоприятни за дееца, а именно: отпаднало е изискването за тригодишната валидност на издаденото вече удостоверение за психическа годност на водача по силата на изменените правни норми от наредбата, преди влизане на процесното НП в законна сила. Процесното НП е издадено против дружеството-жалбоподател за това, че е допуснал осъществяване на превоз на товари от водач на МПС, който по принцип е имал издадено Удостоверение за психическа годност №330274, издадено на 04.01.2016 г. и валидно до 04.01.2019 г., но към датата на извършване на превоза – 17.04.2019 г., същото е било с изтекъл срок на валидност. С последващото отпадане на изискването на определения тригодишен срок за валидност на този документ, наказуемостта на деянието се изключва, макар и дружеството-жалбоподател да е осъществило състава на вмененото му нарушение, за което правилно на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП е била ангажирана административно-наказателната му отговорност. Нарушената норма съществува и тя не е отменена. Разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП съдържа едновременно състав на административно нарушение и предвидената санкция за него, и предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева за този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Съгласно волята на законодателя, санкция за описаното нарушение в АУАН и НП не е предвидена, доколкото изискването за срочност на процесните удостоверения като условие за тяхната валидност е отменено, преди влизане на процесното НП в законна сила. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено на посочените основания, като незаконосъобразно издадено. По разноските: С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на направените разноски. Такива не се претендират от правоимащата страна и са ангажирани доказателства за направени такива в общ размер на 1450 лева, от които сумата от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение при първото въззивно разглеждане на делото, сумата от 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение при разглеждане на делото от касационната инстанция, както и сумата от 450 лева – заплатено адвокатско възнаграждение при повтовното въззивно разглеждане на делото. Ответната страна по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя стойността на разноските, направени /според приложените два броя договори за правна защита и съдействие по АНД №5457/2020 г. по описа на СРС, НО, 97 състав /за сумата от 500 лева/ и по АНД №5247/2022 г. по описа на СРС, НО, 110 състав /за сумата от 450 лева/, от „Стройкомплект“ ЕООД, във връзка с упълномощаване на процесуален представител – адвокат от САК, който е представлявал дружеството в рамките на двете въззивни производства по настоящото дело, за които са ангажирани и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Вписаните в двата договора суми надвишават, както следва: първата с 60 лева, а втората с 10 лева, възнаграждението за съответния вид дело, предвидено в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се базира на това обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално представителство, което не се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че направеното възражение от ответната страна по жалбата за неговото намаляване, следва да се уважи. Предвид горното и на основание чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от цитираната наредба, съдът намира, че от действително направените разноски в двете въззивни производства по делото, ответната страна по жалбата следва да заплати на дружеството-жалбоподател обща сума в размер на 880 лева, съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН, като искането за присъждане на разноски над нея и за разликата до 950 лева, следва да се остави без уважение, като неоснователно. Като неоснователно и недоказано, следва да се остави без уважение и искането на дружеството-жалбоподател за присъждане на направени разноски пред касационната инстанция в размер на 500 лева, тъй като в производството по КАНД №1383/2022 г. по описа на АССГ не са прадставени доказателства за уговорено адвокатско възнаграждение в такъв размер, както и за неговото заплащане. Водим от горните мотиви, съдът

Цитирани разпоредби

26