Решение № 38 от 28.10.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 55/2024 г.

производството като първоИ.танционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното:

Предмет на настоящото производство е предявената искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание по чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.429, ал.3 от КЗ, с които ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 250 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в качеството й на увредено лице от ПТП, настъпило на •••••• г., в следствие на което настъпила смъртта на баща й Р. А. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция - 10.04.2024г. до окончателното й изплащане.

Видно от приетото по делото Удостоверение за наследници №24/02.04.2024 г. на Кметство с. О., Община К., Област К.А., ищцата-дъщеря Ф. Р. А. е едИ.твен наследник по закон на баща си Р. А. А., вдовец от 18.02.2018 г., починал на 25.03.2024 г., за което бил съставен и Акт за смърт № •/02.04.2024 г. на Община К.. С изготвения по делото доклад, съдът е приел за безспорно в производството обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – •••••• г. е била нА.це вА.дна, сключена за лек автомобил - микробус „М.“, модел „С.“ с peг. № ••••, застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на вА.дност 14.08.2023 г. – 13.08.2024 г. В откритото съдебно заседание, проведено на 24.10.2025 г., съдът е приел за безспорно и обстоятелството, че на 10.04.2024 г. ищцата Ф. Р. А., в качеството си на дъщеря и законен наследник на Р. А. А., починал при ПТП от •••••• г. в гр. Сегед, Унгария, е депозирала пред ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция с правно основание чл. 380 от КЗ.

По делото е представена в легА.зиран превод Присъда, постановена по дело № 2.В.13/2025 г. по описа на Районен съд – Мако, Унгария, от прочита на която се установява, че Д. Ц. К. е осъден за извършване на престъпление причиняване на ПТП, осъществено на •••••• г. при управление на 9-местен микробус марка „М. С. 319CDI“, с ДК № •••••• и 2-осно ремарке за превоз на автомобили „С 82S“ с ДК № ••••••••, във външната лента за движение на дясното платно в посока Румъния, до участък при км. 55+ 700м. на магистрала М43, извън населено място Ч.палота, при което е пострадал и българския гражданин Р. А. А.. Присъдата е влязла в сила на 25.06.2025 г. За изясняване на делото от фактическа страна, са назначени САТЕ и КСМАТЕ, и от анА.за на изготвените по тях и приети в производството заключения, установи времето, мястото и оспорения по делото механизъм на осъществяване на процесното ПТП, а именно, че:

1.Процесното ПТП е осъществено на •••••• г., в около 00: 10 ч. е в извънградската част на Ч., Унгария, в посока Румъния, в участъка при км 55 +700 м, в дясното платно на магистрала М43, при ясно време, в условията на нощна видимост, характерна за пътен участък без обществено осветление, върху суха асфалтова пътна настилка, при среден трафик;

2. Автомагистрала М43 на мястото на произшествието е права, разделена на две платна с по две ленти за движение във всяка посока, лентите за движение на дясното платно са с ширина 3.80 м., аварийната лента до тях, отделена с непрекъсната линия е с ширина 3.00 м., като от двете страни на платното има банкет с ширина 0.50 м, до който има стоманена пътна мантинела. По този пътен участък за лекия автомобил движението е разрешено с максимална скорост от 80км/ч.;

3. Микробусът „М.“, •••••••, с прикачено към него ремарке за превоз на автомобили, ••••••, управляван от третото в производството лице Д. К., движещ се във вътрешната лента на път М43 (Унгария), в посока към Румъния при км 55+700 м. от пътя, се блъснал с предната дясна част на микробуса, в лявата задна и странични части на спрялата във външната лента (поради задръстване на границата) автомобилна композиция, управлявана от Й. К., състояща се от влекач „М.“, •••• и прикачено към него полуремарке „Б.“, •••••• (румънска регистрация). Тъй като процесния удар между движещия се с приблизително 75 км/ч лек автомобил с ремарке и спрялата автомобилна композиция, се осъществил с голяма разлика в скоростта им, то дясната странична стена на л.а. „подминала" полуремаркето, като с половината от дължината си се заклещила под него, при което предната част на купето била унищожена, дясната предница и дясната страна на автомобила значително увредени, таванът бил вдлъбнат и била нарушена целостта на пътническото отделение. Влаченото от л.а. ремарке се завъртяло под ъгъл спрямо теглещия го автомобил и се обърнало на дясната си страна.

Експертът- инженер, участвал в изготвянето на КСМАТЕ установява, че причината за ПТП е загубата на контрол от водача К. над пътната обстановка пред лекия автомобил, довела до попадането му в габаритите на спрялата композиция от влекач и полуремарке. Траекторията на движение на л.а. от праволинейна, към момента на ПТП преминала в криволинейна с център на кривата вляво от него. Това довело до генерирането на две инерционни сили, едната насочена напред (резултат на рязката промяна на скоростта на движение), и другата - центробежна (от завъртането на автомобила). Двете сили дА. обща резултатна сила, която за лекия автомобил „М.“ била насочена напред и надясно.

ПострадА.ят Р. А., баща на ищцата, пътувал в лекия автомобил „М. С.", с ДК № ••••, седейки на третия последен ред седалки в дясната му страна, като предпазният колан на седалката, на която е седял пътника Р. А. при ПТП, не е бил използван /видно от извършения оглед/. Същият при настъпилия удар частично е изпаднал на асфалта, като му е било причинено: Черепно-мозъчна, лицева и гръдна травма, травма на крайниците. Разкъсно-контузни рани и охлузвания на кожата на лицето, счупвания на долната челюст, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка, наложили неврохирургична операция-трепанация. Счупвания на ребра двустранно, навлизане на въздух и излив на кръв в лявата половина на гръдната кухина /хемопневноторакс/, наложил торакоцентеза; контузия на л.ия бял дроб; контузия на дясната сърдечна камера, кръвонасядане вляво на гърлите с размери 11/3 см, от лявото гръдно зърно към хълбочната кост. Счупване на дясната раменна кост и на дясната бедрена КОСТ, наложили оперативно лечение; разкъсно-контузни рани на дясното рамо, дясната мишница, дясната лакътна ямка, охлузване на кожата на дясното коляно и дясната подбедрица, рана на дясното коляно; охлузвания и кръвонасядания в областта на лявата глезенна става, гърба на лявото стъпало и китките на двете ръце. Кръвонасядане и охлузване на кожата в областта на дясната бедрено-седА.щна гънка, съответно с размери 8/4 см и 15/12 см; кръвонасядане по задната повърхност на дясното коляно с размери 15/З см. При извършената аутопсия на трупа на Р. А. и последвА.те изследвания са установени и съпътстващи заболявания- тумор на кората на л.ия надбъбрек с метастази в черния дроб, десния бъбрек, пристенната пл.ра и диафрагмата, както и аденом на бъбрека. Експертът-медик установява и, че травматичните увреждания на Р. А. са разположени в различни плоскости на тялото и не биха могли да възникнат при един удар на тялото с или върху твърди тъпи предмети.

Заключението, изготвено по назначената в производството повторна СМЕ, установява и причинно -следствената връзка между процесното ПТП и причинените на пострадА.я Р. А. телесни увреждания, от които тежката черепно -мозъчна травма е станала непосредствена причина за смъртта му, настъпила на 25.03.2024 г. след лечение в И.титута по анестезиология и интензивна терапия при Университет Сегет, Унгария.

Приемайки констатираното от фактическа страна, настоящият съд от правна гледна точка следва да посочи, че по силата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние. Когато в съд от държава-членка на ЕС е внесен обвинителен акт за извършено престъпно деяние, от което е настъпил заявеният в исковата молба вредоносен резултат (в необходимата причинно-следствена връзка), то влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние – относно всички негови съставомерни признаци.

В този аспект с решение на СЕС от 21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г., с предмет преюдициално запитване, е дадено задължително тълкуване на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава-членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава-членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава- членка. С разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК е транспонирано у нас Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета, като целта е да се утвърди принципът държавите-членки да приемат, че присъда, постановена в друга държава-членка поражда същите правни последствия като присъда, постановена от собствените им съдилища според националното законодателство, независимо дА. тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право.

Или, по силата на чл. 300 от ГПК, във вр. с чл.8, ал.2 от НК, влязлата в сила присъда на унгарския съд е задължителна за българския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъпното деяние (причиняването на смърт по непредпазливост при управление на МПС- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от българския НК) относно всички негови съставомерни елементи, вкл. и относно оспорените в отговора на искова молба по настоящото исково производство от ответния застраховател механизъм на процесното ПТП и виновността на водача на лекия автомобил, който според твърденията на ищцата е причинил рел.антния вредоносен резултат. В този смисъл - Определение № 2027/30.06.2025 г. по ч. т. д. № 995/2025 г. на II т. о., ТК на ВКС. НА.чието пък на вА.дното застрахователно правоотношение между деликвента и ответното застрахователно дружество обуславя в производството отговорността на ответното дружество по отношение на ищцата. А съобразявайки изготвените по назначените експертизи заключения, съдът приема за установена в производството и изискуемата се причинна връзка между причинената на бащата на ищцата смърт и неправомерното поведение на виновния водач, довело до процесното ПТП.

Или, настоящият съд, разглеждаш гражданските последици, приема за установено, че на •••••• г. в около 00: 10 ч. в извънградската част на Ч., Унгария, в посока Румъния, в участъка при км 55 +700 м, в дясното платно на магистрала М43, при виновно поведение на водача Д. Ц. К. при управление на микробус марка „М.“, модел „С.“, с ДК № •••••• / с прикачено ремарке с ДК № ••••••••/, за който автомобил е била нА.це действаща вА.дна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на ответното застрахователно дружество със срок на вА.дност 14.08.2023 г. – 13.08.2024 г., е настъпило ПТП, в причинно-следствена връзка между което и получените от пътника в автомобила- баща на ищцата Р. А. А., с ЕГН ••••••••••, травматични увреждания, и в частност от тежката черепно -мозъчна травма на когото е настъпила смъртта му на 25.03.2024 г. в И.титута по анестезиология и интензивна терапия при Университет Сегет, Унгария.

Констатирайки изложеното, съдът съобрази и правната рамка, обуславяща допустимост на търсената в настоящото производство отговорност, а именно разпоредбата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането. В този смисъл съобрази приетото в производството безспорно обстоятелството, че на 10.04.2024 г. ищцата Ф. Р. А., в качеството си на дъщеря и законен наследник на Р. А. А., починал при процесното ПТП, е депозирала пред ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция с правно основание чл. 380 от КЗ и не е получила плащане по нея.

В настоящото производство своевременно е направено от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я баща на ищцата Р. А., поради това, че се е возил на задната седалка на процесния автомобил без поставен обезопасителен колан в противоречие с разпоредбата на чл.137а от ЗДП.

В този аспект, съдът съобрази и изложеното в приетите експертизи, че при конкретния установен в производството механизъм на осъществяване на процесното ПТП, а именно, че тъй като ударът между участващите в ПТП автомобили, се е осъществил с голяма разлика в скоростта, то дясната странична стена на лекия автомобил е „подминала" ремаркето на спрялата автомобилна композиция, като с половината от дължината си се е заклещила под него, предната част на купето е била унищожена, дясната предница и дясната страна на автомобила са били значително увредени, таванът е бил вдлъбнат и е била нарушена целостта на пътническото отделение. И тъй като траекторията на движение на л.а., управляван от деликвента, от праволинейна, към момента на ПТП, е преминала в криволинейна с център на кривата вляво от него, то това е довело до генериране на две инерционни сили, едната насочена напред ( в резултат на рязката промяна на скоростта на движение), а другата - центробежна (от завъртането на автомобила), като така двете сили са създавА. обща резултатна сила, която за лекия автомобил „М. С.", с ДК № ••••, е била насочена напред и надясно. ПострадА.ят Р. А. е пътувал в лекия процесен автомобил, седейки на третия последен ред седалки в дясната му страна, и предпазният колан на седалката, на която е седял Р. А. при ПТП, не е бил използван. Тялото на пострадА.я се е стрЕ.о да запази посоката и скоростта си на движение в купето на микробуса такива, каквито са били преди удара. След удара тялото му се е ускорило с голяма сила напред, нагоре и надясно и частично е изпаднало на асфалта. Съгласно изводите от извършения оглед на местопроизшествие, мястото на третия ред седалки вдясно, на които е седял пострадА.я е запазено и не са констатирани деформации, които да са стеснявА. пространството около пътника Р. А.. Според вещото лице д-р М., участвал в работата на приетата КСМАТЕ, правилно поставеният предпазен колан би възпрепятствал ударите му върху части от интериора на автомобила и вероятно би го предпазил от несъвместими с живота травматични увреждания. Според вещото лице д-р Б., участвал в работата на повторната СМЕ, при правилно поставен предпазен колан при конкретните условия на ПТП, тялото би било фиксирано в областта на таза срещу придвижване във всички посоки. В областта на гръдния кош фиксирането би било само в предно-задна посока. Главата и крайниците не би било възможно да бъдат фиксирани от предпазния колан. При поставен предпазен колан десните крайници (горен и долен) биха контактувА. с плъзгащата врата в непосредствена близост по пътника отдясно и биха били възможни увреждания, подобни на описаните. Гръдният кош също би могъл да се ускори надясно и да контактува с плъзгащата врата преди нейното изтръгване, в резултат на което да се получи гръдна травма. Главата не би била фиксирана, като при удар може да се осъществи махаловидно движение към зоната на удара с амплитуда около 30 см. Това отклонение позволява при контакт с плъзгащата врата и/или нейната рамка, преди нейното изтръгване, да се получи черепно-мозъчна травма. И това вещо лице заключава, че при правилно поставен предпазен колан действително би било възможно Р. А. да получи счупвания на десните крайници и гръдна травма, както и черепно- мозъчна такава, но в значително по-малък обем. Същото вещо лице, при разпита си в откритото съдебно заседание от 18.09.2025 г., установява и, че ако тялото на пострадА.я е било фиксирано с правилно поставен предпазен колан, главата му при това отклонение, би контактувала едИ.твено с елементи от вратата и нейната рамка, преди нейното изтръгване, но не повече от това.

АнА.зирайки изразените и от двете вещи лица-медици, изготвили КСМАТЕ и СМА експертни становища, които определено не се отричат, а се допълват, съдът приема крайния извод, че при процесното ПТП правилно поставеният обезопасителен колан определено би предпазил Р. А. А. от констатираното му частично изпадане от микробуса и причинената му, несъвместимата с живота му черепно-мозъчна травма би била в значително по-малък обем.

Този извод води до основателност на направеното в производството възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадА.я Р. А.. Съдът обаче не намира претендираният размер от 70 % съпричиняване за основателен. Намира при така установената фактическа обстановка, че рел.антния за този казус процент следва да бъде в размер на 45 %.

Относно основателността на предявената претенция за присъждане на неимуществени вреди на ищцата-дъщеря, съдът съобрази следното:

Съгласно ППВС № 4/1961 г., материално легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото непозволено увреждане –смъртта при ПТП на Р. А. в казуса, е дъщерята –ищца Ф. Р. А.. От снетите по делото показания на разпитаните в производството свидетели, съдът установи следното: Н. Х. А. – братовчед на ищцата, установява, че тя, заедно със семейството си живее и работи в Белгия. След като починала майка й, за която изключителни грижи полагал баща й- пострадА.ят Р. А., последният започнал да им ходил всяка зимата /от месец октомври до месец март/ на гости, за да помага на дъщеря си и семейството й, включително и за внуците, второто внуче от които се родило в Белгия. През лятото обратно- Ф. със семейството си идвала на гости при баща си, който ги посрещал и им приготвял и зимнина. В тези години Ф. останала едИ.твена утеха за баща си, а последният бил много добър и изключително грижовен човек. Свидетелят установява, че след ПТП, при телефонните си разговори с ищцата, усещал, че иначе винаги усмихнатата Ф., била станала по-затворена, а темите им на разговор се свеждА. само до баща й. Счита, че тя не е преживяла инцидента.

Свидетелят Х. А. М., добър познат семейството, установява, че Р. А. бил много уважаван човек, за него всички имА. добро мнение, като показателно за това било, че на погребението му присъствА. около 150-200 души. Свидетелят установява, че младите- ищцата Ф. и нейният съпруг заминА. да живеят в чужбина преди около десетина години, и идвА. един-два пъти в годината на гости, колкото им позволявА. ползваните от тях отпуски. Взаимоотношенията между бащата и дъщерята Ф. били много добри. Всяка есен и до пролетта бащата ходел на гости на дъщеря си в Белгия за да й помага, а лятото тя идвала на гости със семейството си. Свидетелят твърди, че видял ищцата, както непосредствено след инцидента, на погребението на баща й, така и по- късно, и установил, че същата била съкрушена и през цялото време говорила за баща си и за болката й по него.

С оглед изложеното в предходните абзаци, съдът намира, че предявената от ищцата Ф. А. претенция за присъждане на обезщетение за причинените й вследствие на настъпилата смърт на баща й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, се явява и основателна. А относно дължимия се в производството размер на причинените на ищцата неимуществени вреди, съдът съобрази задължителната за прилагане съдебна практика, изразена в Постановление № 4 /23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, съгласно която понятието „справедливост”, възприето от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като критерий за този размер, не е абстрактно понятие, а е понятие, което следва да бъде свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В хипотезата на причинена смърт- следва да се вземат предвид възрастта на починА.я и общественото му положение, отношението между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Безспорно смъртта на родител е една от най-тежките за всеки човек загуби и е основание за настъпване на неимуществени вреди – душевни болки и страдание. Според формираната практика на ВКС, за определяне справедливото обезщетение е необходимо да бъде определен от съда точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от увреденото лице, и тяхната продължителност, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват, като се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.

В казуса, при определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че между ищцата, едИ.твена дъщеря и наследница по закон и починА.я неин едИ.твен родител – баща Р. А., се установява от снетите свидетелски показания, нА.чие на близки и трайни емоционалносъдържателни връзки, основани на обич, доверие и взаимопомощ. Установява се и, че смъртта на баща й /останал й едИ.твен родител след смъртта на майка й, настъпила на 18.02.2018г./, е причинила на ищцата негативни емоционални преживяване, дълбока скръб и мъка. Установените от свидетелите обективни данни за пътуванията на бащата при дъщерята всяка година в периода октомври-март-април, се потвърждават и от приетото писмено доказателство- Удостоверение с рег.№ 292р- 30953/22.10.2024 г. на ОД на МВР- К.А.. Следва съгласно посочените обективни критерии, да се вземе предвид и, че пострадА.ят баща към момента на ПТП е на навършени 72 години, а ищцата-дъщеря на навършени 45 години, т.е. те са съзнателни, житейски улегнА. хора, които могат да ценят връзката си, особено когато тази възходяща роднИ.ка връзка им е едИ.твена. Не без значение е и обстоятелството, че пострадА.ят баща бил много уважаван в обществото човек, като според св. М. за него всички имА. добро мнение, показателно за което било и обстоятелството, че на погребението му присъствА. около 150-200 души, и че ищцата все още не можела да преживее болката си от инцидента.

В аспекта на установеното, формираната съдебна практика и съобразявайки и тежестта на преживяното от ищцата страдание, трайността на вредните последици, както и икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на процесното ПТП, съдът намери, че за справедливото обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди, и съобразно цитирания принцип на справедливост, е необходима сума от 200 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, разбира се, съдът следва да съобрази и направеното в производството от ответното дружество основателно възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно мотивите на задължителното за настоящата И.танция Тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. по описа на ОСТК на ВКС, допринасянето за настъпването на вредите изисква нА.чие на пряка причинна връзка между поведението на пострадА.я и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Такова рисково поведение /в казуса нарушение на чл.137а от ЗДП/ - пътуване в моторно превозно средство без поставен обезопасителен колан/ определено се изразява се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, и това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат за пострадА.я.

Или, така определеният репариращ неимуществените вреди на ищцата размер от 200 000 лв. следва да бъде редуциран с приетите в производството 45 % съпричиняване, т.е., следва да бъде определен окончателен размер от 110 000 лв., като искът в останалата му част до пълния му предявен размер от 250 000 лв. бъде отхвърлен.

Основателността на главния иск обуславя и основателност на акцесорния такъв, като в казуса законната лихва върху главницата следва да се дължи на основание чл.429, ал. 3 от КЗ, считано от 10.04.2024 г., при доказана депозирана извънсъдебна застрахователна претенция с вх.№ 3624/ 10.04.2024 г. на ответното застрахователно дружество. В този смисъл е и константната практика на АС-Пловдив.

При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното:

По отношение на дължимата се в производството държавна такса, е приложена разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото и съобразно присъдената главница, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на съда дължимата се държавна такса в установения размер от 4 400 лв. Следва също ответното дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на съда и направените в производството бюджетни разноски за възнаграждение на вещото лице-медик, извършил приетата по делото допълнителна СМЕ, в размер на 600 лв.

За ищцовата страна, като представлявана при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 24.06.2024 г., ведно с удостоверение за регистрация по ЗДДС, се следва присъждане на адв. Р. на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в общ размер от 10 560 лв. с ДДС, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и с оглед уважения размер на исковата претенция. Следва се присъждане и на ищцата на направените от нея в производството разноски в размер на 2 851.20 лв., изчислени съгласно броя на приетите като относими по делото преведени писмени доказателства и съразмерно с уважения размер на исковата претенция.

Съразмерно отхвърлената част на предявената искова претенция, се следва и присъждане на изрично поисканите и доказани /2 433.60 лв. за депозити и ДТ/ разноски на ответника, а именно в размер на 1 362.82 лв.

Водим от горното, Окръжният съд