РЕШЕНИЕ

№ 237

гр. Велико Търново, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110101024 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид:

Предявени са установителни искове, чиято правна квалификация се извежда от нормите на чл.22, вр. с чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7, т.10, чл.10а, ал.2, чл.19, ал.4, ал.5, чл.21, ал.1 от ЗПК и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата А. К. П., с ЕГН: ••••••••••, от ••• чрез пълномощника си адвокат В. М. от АК Перник, твърди, че на 13.09.2021 г. е сключила с ответника •••, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: град ••• договор за потребителски кредит № ••••••••••••, , въз основа на който й е предоставен паричен заем в размер на 5700 лева, при годишен лихвен процент в размер на 41, 07 %, месечна лихва в размер на 1/360- та част от годишния лихвен процент, ГПР в размер на 49, 50 %, със срок на погасяване до 15.03.2024 г. на 30 месечни вноски по 390, 26 лева. Съгласно чл.19 от договора кредитодателят предлага застраховка по програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, към която се е присъединила и така към обема на задълженията й е прибавена и сумата от 1548 лева, платима на части като застрахователна премия и включваща застрахователен пакет „Банк пакет 3 кредит + сметка“ - 1248, 29 лева и „Банк пакет 3 сметка“-299, 71 лева и общо дължимата сума възлиза на 11 707, 78 лева.

Развива доводи за недействителност на целия договор за потребителски кредит и моли съдът да го прецени и обяви за такъв въз основа на положения/ обстоятелства на опороченост, поставящи го в несъответствие с повелителните изисквания на горепосочените норми на закона, а евентуално, ако не го обяви изцяло за такъв, то за нищожна да бъде обявена само клаузата относно поетото задължение за заплащане на застрахователна премия/ чл.7, т.1 на договора/: текстът на договора не е представен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12 и не е подписан на всяка страница; ответникът- кредитодател като застрахователен посредник и трето правоимащо и ползващо се от застраховката лице няма право да събира вноските по застрахователната премия, а само да получи застрахователното обезщетение, а освен това няма данни застрахователната премия да е заплатена на застрахователя от кредитодателя, за да има основание последният да я събира от потребителя; предложената застрахователна програма / услуга/ е насочена преимуществено към задоволяване интереса на кредитодателя и поставя под обосновано съмнение както действителната й цел, така възможностите на неподготвения за застраховане потребител да осъзнае конкретния си личен интерес от поетото задължение да заплаща премията, тъй-като частите й са добавени към главницата и не са договорени като цена на допълнителна услуга, което не му позволява да разграничи различните по предмет договори; поради неясното им формулиране и неразбираеми икономически последици, всички вноски по застрахователната програма представляват забранени от повелителната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК съществени услуги по усвояване и управление на кредита; като част от общия разход по кредита, застрахователната премия не е включена, а е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите/ неправилно посочен /, а вместо това е представена под формата на пакет от допълнителни услуги и така се заобикаля процентното му ограничение, установено с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК/ петкратния размер на законната лихва от 50 % /.

Освен да обяви разгледаната по-горе нищожност, ищцата моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща част от общо претендирания от него недължим размер на плащанията от 6 007, 78 лева, включващ стойността на застрахователния пакет, размера на лихвата и разходите по кредита / без чистата главница/. Пълномощникът й претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА.

В с.з. чрез пълномощника си писмено поддържа исковете.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Р. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК оспорва исковете с възражения за недопустимост на частичния иск за недължимост на сумата от 50 лева поради липса на правен интерес и неоснователност на исковете за нищожност поради за пълно съответствие в цялост на договора за потребителски кредит, както и клаузата за предоставяне на застрахователната услуга и събиране на застрахователната премия с всички изисквания и ограничения на съответните повелителни норми на ЗПК, несъществуване и/или липса на приписаното им отрицателно значение на заявените обстоятелства за нищожност. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като разгледа събраните доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическият факт на сключен между страните договор за потребителски кредит във вид на паричен заем / чл. 9 от ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2, чл.9 от ЗЗД/ с изложеното по-горе кратко съществено съдържание, както и обстоятелствата на включените в обема на месечните погасителни вноски части от застрахователната премия в общ размер на 1548 лева по двата пакета застраховки – предмет на предложената от ответника застрахователна програма, към която ищцата се е присъединила и пълното предсрочно погасяване на начислените по договора задължения от 7 804, 35 лева / главница от 7248 лева, включваща и сумата на застрахователната премия, сумата от 491, 24 лева – възнаградителна лихва, сумата от 2, 02 лева – наказателна лихва и сумата от 71, 06 лева – неустойка/ „такса“/ за предсрочно погасяване на кредита, като сумата на застрахователната премия е удържана веднага още след заверката на сметката на ищцата на 13.09.2021 г. със сумата от 7248 лева / са безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК от събраните писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Исковете за нищожност са неоснователни.

Текстът на договора е отпечатан по ясен и разбираем начин с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който очевидно не е по- малък от 12 и затова не нарушава изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Ответникът- кредитодател като застрахователен посредник и агент на застрахователя ••• и заедно с това застраховащ кредитор по смисъла на чл.382 от КЗ има право да събира от ищцата потребител и застраховано лице застрахователната премия по силата на самия договор за потребителски кредит / чл. 20а, ал.1 от ЗЗД, чл.7.1 от договора / и не само че няма в обективното право / законодателството / норма, която да изключва тази възможност, но тя се подкрепя по аргумент от нормите на чл.11, ал.1, т.19 от ЗПК, чл.316, ал.8 от КЗ.

Без правно значение за тази възможност и валидността на клаузата на чл.7.1 на договора е обстоятелството дали застрахователната премия е била или предстои да се изплаща/ събраната сума да прехвърля на застрахователя от кредитодателя.

Дали предложената застрахователна програма / услуга/ е насочена преимуществено към задоволяване интереса на кредитодателя е извън повелителния нормативен обхват на ЗПК, единствено важим за преценката дали договорът за потребителски кредит и или в частност клаузата му, сдържаща се в текста на чл.7.1 са действителни.

Да се разсъждава поставена ли е под обосновано съмнение действителната цел на тази застрахователна програма, както и възможностите на „неподготвения за застраховане потребител да осъзнае конкретния си личен интерес от поетото задължение да заплаща премията, тъй-като частите й са добавени към главницата и не са договорени като цена на допълнителна услуга, което не му позволява да разграничи различните по предмет договори“, означава мисълта на правораздаването да премине в сферата на несигурността чрез догадки, вероятности и предположения, а не да се основе на тълкуването на изрично изявената договорна воля/ чл. 20 от ЗЗД/.

Вноските за събиране от потребителя на застрахователната премия по своята правна същност нямат нищо общо с „такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, защото не са предвидени да изпълняват функцията на възнаградително плащане на ответника кредитодател за предложената застрахователна услуга и самата тя не е такъв целеви вид действие.

Вярно е, че по начало застрахователните премии могат да бъдат елемент от съдържанието на широкото понятие „общите разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, но включването им в годишния процент на разходите е неотменно необходимо, само когато сключването на договора за застрахователна услуга е задължително условие за получаването на кредита – параграф 1, т.1 от ДП на ЗПК.

В настоящия случай клаузата на чл.19 на договора за потребителски кредит изрично изключва това задължително условие, доколкото без сключването му в писмена форма е немислимо да се прехвърлят по банковата сметка на потребителя средствата на поискания заем. Когато от облигационна правна гледна точка става въпрос за две правоотношения на потребителя, сключени с два различни правни субекта, макар и единият да е търговски посредник на другия и дори ползващо се от застраховката лице, но липсва разглежданата обусловеност/ тя тук не се доказва и не може да се предполага, тъй-като законът не урежда такова предположение при съмнение на основата на някакво обстоятелство/, недопустимо и правно нелогично е невключването в състава на годишния процент на разходите на застрахователната премия да влече като последица недействителност на клаузата, предвиждаща събирането й на части от кредитодателя на основание чл. 21, ал.1, вр. с чл. 19, ал.4, ал.5 от ЗПК и още по малко пък - на целия договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Ищцата изрично е подписала текст със заявление, че желае да се присъедини към застрахователната програма / да сключи застраховката / и не може произволно да се предполага, че не е предварително запозната с текста на чл.19 от договора, преди да го подпише.

Затова не е нарушено и изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по причина, че посоченият в договора годишен процент на разходите не включва застрахователната премия.

Ако и да би се приело, че този вид разход е трябвало да се включи в ГПР при хипотеза / каквато тук не съществува/, че сключването на договор за застрахователна услуга е задължително условие за получаването на кредита, то приложима ще е последицата на недействителност на клаузата на чл.7.1 на договора, изведена от разрешението на специалните норми на чл.19, ал.5 и ал.6 от ЗПК, а не тази на чл.22 от ЗПК, засягаща целия договор.

Първата предвижда, че клаузи в договори, надвишаващи определения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на ГПР са нищожни, а втората, че надвзетите средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита, т.е. юридическата съдба на самия договор за потребителски кредит не е тази по чл. 22 от ЗПК.

А щом не е, неправилното изчисляване и погрешно посочване на ГПР в изпълнение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не води и не е оправдано да води до освобождаване на потребителя от задължението да заплаща лихва за потреблението/ а платената да му се връща/, щом той е предварително точно информиран и е бил напълно наясно за вида и размерите на разходите по и свързани с кредита, както е в настоящия случай.

По изложените съображения предявените искове за нищожност подлежат на отхвърляне като неоснователни.

Искът за бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща част от общо претендирания от него недължим размер на плащанията от 6 007, 78 лева, включващ стойността на застрахователния пакет, размера на лихвата и разходите по кредита е лишен от правен интерес по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК, която липса го определя като недопустим и производството относно същия подлежащо на прекратяване – чл.130 от ГПК.

Това е така, защото един евентуален положителен правораздавателен резултат, по който и да било от двата иска за нищожност разкрива същата правна действителност на недължимост на заплащането на сумата, чието установяване се търси с въпросния иск/ интерес съществува, само ако искът е осъдителен за връщане на недължимо платено/. Когато се обяви за нищожен един договор, означава, че не съществува/ не е възникнало / съответното правно отношение, заради чието пораждане е сключен/ чл.8, ал.1 от ЗЗД, чл.124, ал.1 от ГПК/, а щом не съществува, не може да съществува и каквото и да било задължение като негов елемент.

При този изход на спора, ответникът има право на присъждане на адвокатско възнаграждение, понеже като страна спечелила делото е бил защитаван от юрисконсулт- чл.78, ал.8 от ГПК. Съдът го определя в размер на 200 лева съгласно Закона за правната помощ.

Предвид горното, съдът