Решение № 976 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 816/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. П. с посочен адрес в [населено място] против Решение №736/12.08.2024г., постановено по адм. д. №1814/24г. по описа на РС Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед №10-00-521/18.03.2024г., издадена от Кмета на Община Стара Загора на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за местността „Бобоолу“, землище на [населено място], одобрен със Заповед №ДС-ЗД-12/14.02.2023г. на Областния управител на област Стара Загора и въз основа на Решение по чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ №50187/19.02.1993г. на ПК на [населено място], по заявление №50398/11.09.1991г. по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица №511/19.02.2024г. от Община Стара Загора. Със Заповед №10-00-521/18.03.2024г. Кметът на Община Стара Загора е наредил да се възстанови правото на собственост на наследниците на Х. Г. М.: И. А. П., Х. А. П., Р. Т. Б., върху новообразуван [имот номер], с площ [рег. номер].м. за местност „Бобоолу“, землище на [населено място], с трайно предназначение на територията - за селско стопанство, начин на трайно ползване - лозови насаждения, категория на земята ІХ, при граници и съседи: 323.251, 323.252, 323.314, 323.255 и 323.310. Заповедта е издадена по заявление вх. №20-32-11/13.02.2024г., подадено от Х. А. П. до Кмета на община Стара Загора, с която е поискано издаване на заповед за възстановяване правото на собственост върху [имот номер] с площ от 2 100 дка по помощния план, който е с номер 323.313 и площ от 1.903 дка по ПНИ. Представено е решение №50187 от 19.02.1993г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи стари реални граници на следния имот: Лозе от 2.100 дка, девета категория, находящо се в терен по §4, местност Бобоолу, землище на [населено място], установен с [нотариален акт]/40г. Решението е постановено на основание чл.18ж, ал.1, 18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколи №50-1 от 17.09.1992г. по чл.18г, №50-2/19.09.1992г. по чл.18д и №50-3/19.09.1992г. по чл.18е от ППЗСПЗЗ. В решението е посочено, че за издаване на констативен нотариален акт, въз основа на него, е необходима скица с точните размери на имота. С. З. от 29.06.1992г. бившият ползвател на лозе с площ от 800 кв. м. в местността Бобоолу е поискал на основание §4 от ЗСПЗЗ, вр. с §5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване да се превърне ва право на собственост върху предоставения имот. На 19.09.1994г. с Оценителен протокол на комисия, назначена от Кмета на община Стара Загора, е извършена оценка на място с площ от 600 [жк], като е определена сума за заплащане на собствениците на земеделската земя в размер на 19 080лв. Сумата е внесена по сметка на община Стара Загора на 30.09.1994г., за което е издадено Удостоверение №346/26.10.1994г. за закупуване на недвижим имот с кадастрален номер 255 в местността Бобоолу / Белия камък, Канарите/. В комбинирана скица, отразяваща кадастралната основа на земеделските земи на бившите собственици и предоставените за ползване реални части от тях на ползватели е видно, че върху земеделската земя на касатора с кадастрален номер 246.14 попада ползвателски имот с кадастрален номер 255. За образуване на [имот номер] с площ от 600 [жк], от площта на земеделската земя – [имот номер] са отнети 197 кв. м., с които е намален размера му от 2 100кв.м. на 1 903 кв. м. За площта от 197 кв.м. се дължи обезщетение – Таблица за изчисление на дължимото обезщетение на собствениците. В Кадастралния регистър на недвижимите имоти поземлен [имот номер] е записан с площ [рег. номер].м. като собственост на наследниците на Х. Г. М., легитимирани с Решение на ОСЗ Стара Загора №50187/19.02.1993г., с площ по документ от 2 100кв.м. С въззивната жалба е поискана отмяна на Заповед № 10-00-521/18.03.2024г. на Кмета на община Стара Загора с твърдение, че площта на [имот номер] следва да бъде тази, която е посочена в Решение №50187/19.02.1993г. на Поземлената комисия, защото никога не е предоставяне право на ползване върху имот със стар кадастрален номер 246.14 с площ от 2 100 кв.м. Освен това на основание чл.18б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, след възражение вх. №10-04-126/02.03.2020г. срещу проекта за ПНИ, имот с кадастрален номер 246.14 е отразен в границите на правото на собственост, обуславящи площ от 2 100 кв.м. За да отхвърли жалбата против Заповед № 10-00-521/18.03.2024г. на Кмета на община Стара Загора, районният съд се е позовал на материално-правните условия по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на обуславящото за нейното съдържание значение на ПНИ, за който няма данни да е обжалван и според който, имотът на наследниците на Х. Г. М. има граници, определящи площ от 1 903 кв.м., която е със 197 кв.м. по-малко от възстановената с Решението на ПК. С касационната жалба се поддържат същите доводи като касационни основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, които са посочени и в подадената пред РС жалба против Заповед №10-00-521/18.03.2024г. на Кмета на община Стара Загора, а именно собствеността върху [имот номер] е възстановена в стари реални граници с Решението на ПК, поради което Кметът на община Стара Загора дължи да издаде заповед с правно основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се съобрази с неговото съдържание. От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт и да се върне преписката за ново произнасяне с указания за посочване на площ на [имот номер] от 2 100 кв. м. Ответникът, Кмета на община Стара Загора, не се явява, не изпраща представител. Ответникът Т. Д. Т. /наследник на бившия ползвател/ не се явява. Представлява се от редовно упълномощен адвокат, който оспорва касационната жалба с доводи, че оспорената заповед е съобразена със съдържанието на ПНИ, което е мотивирало въззивният съд да отхвърли искането на касатора за нейната отмяна. Счита, че решението на въззивният съд е постановено при правилно приложение на §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и иска от съда да бъде оставено в сила с присъждане на разноските по делото. Ответникът П. Д. Т. /наследник на бившия ползвател/ не се явява, не се представлява. Не представя писмен отговор против касационната жалба. Заинтересованите страни /наследниците на Х. Г. М./ Р. Т. Б. и И. А. П. не се явяват, не се представляват. Не представят писмено становище. Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение. Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Независимо от това, че Съдът не е бил длъжен да проверява факти, които имат значение за изработване на плана на новообразуваните имоти, а именно дали е налице идентичност между земеделската земя по Решението на ПК и ползвателския имот, по делото е прието заключение на вещо лице – геодезист, което доказва, че реална част от ползвателския имот попада върху имот стар кадастрален номер 264.14., както и че оспорената заповед описва този имот, който с плана на новообразуваните имоти е отреден за наследниците на Х. Г.. Към тези факти е приложил разпоредбата на §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, според която предмет на конститутивната заповед за възстановяване/придобиване право на собственост е имотът, който е образуван с плана на новообразуваните имоти за лицата с признато право на възстановяване на собствеността върху земеделската земя, съответно имотът за който на бившите ползватели е признато правото на придобиване на собствеността. В изпълнение на задължението за служебна проверка на материалната законосъобразност на решението и за отговор на наведените касационни оплаквания, трябва да се разгледа следния въпрос, който стои в основата и на въззивната жалба, а именно: Следва ли да се издава заповед с правно основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако правото на собственост върху имота е възстановено с Решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, съответно придобито по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ / ДВ бр.34/92/, или по реда на §30 от ПЗР на ПМС за ИД на ППЗСПЗЗ / ДВ бр.28/97гг/, или по друг способ – сделка, давност, наследство. Въпросът е материално правен и отговорът му определя дали са налице основанията по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за издаване на конститутивна заповед за придобиване/възстановяване право на собственост. В случай, че правото на собственост върху имота, предмет на заповедта, е възстановено с Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, то Заповедта с правно основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена при липса на материално-правно основание. Това е така, защото с ПНИ се установяват границите на имотите, върху които да се придобие/ възстанови право на собственост за две групи правоимащи лица – тези, за които с решение на ПК е признато правото на възстановяване на собствеността, и тези, за които със заповед на кмета е признато правото на трансформация на прекратеното право на ползване в право на собственост. За тях се образуват имоти с ПНИ, които се придобиват в собственост, съответно тя се възстановява със заповед на Кмета на общината, постановена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. ПНИ е кадастрална основа – инкорпорира се в КК, а в територията му попадат и имоти, върху които правото на собственост вече е придобито, с установени граници. За тези имоти ПНИ има само декларативния ефект, признат на КК – скицата от него, както и данните от регистъра са официално удостоверяване на притежаваните права и техните обекти, до установяване на противното. За имотите, които ПНИ образува като установява границите на правото на собственост по правилата на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, действието му е правопораждащо – с влизането му в сила възникват като самостоятелни обекти имотите /установяват се границите им/ за всяко правоимащо лице, което поради това следва да бъде и адресат на конститутивната заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо оплакването на касатора има правно значение за материалната законосъобразност на заповедта, тъй като касае преценка за съществуване на основанието по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху имот, попадащ в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ има конститутивно и приключващо реституцията действие при две условия: да е постановено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ред. ДВ бр. 34/92г., приложима за земеделските земи, попадащи в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ до влизане в сила на новата разпоредба на чл.18ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ ред. ДВ бр. 113/99г., въвеждаща възстановяване на собствеността върху земеделската земя с плана на новообразуваните имоти, и второто условие е да съдържа граници на имота, а след изменението от ДВ бр.48/95г., да е придружено от скица на имота, заверена от Общинска служба по земеделие, съответно техническата служба на общината за имотите в урбанизираните територии. Процесното Решение №50187 от 19.02.1993г. на ПК не отговаря на второто условие, защото няма описани граници и съседи, нито е придружено със скица, заверена от Общинската служба по земеделие или от техническата служба на общината. Следователно, към момента на влизане в сила на ПМС №456/97г. за ИД на ППЗСПЗЗ не е приключила реституцията върху земеделската земя, представляваща имот стар планоснимачен номер 246.14, попадаща в терен по §4, местност Бобоолу. За бившия ползвател също не е приключила процедурата по придобиване право на собственост по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, ред. ДВ бр.34/92г., индиция за което е липсата на констативен нотариален акт, съгласно §5 ал.5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Той се съставя въз основа на оценителен протокол, разписка за плащане на оценката и скица от кадастралната основа, но макар да е посочен номер на скица в Удостоверителното изявление на стр.24 по делото за връчване на Скица №548/04.11.1994г., на Удостоверение №346/26.10.1994г. за извършеното плащане и на оценителния протокол, не е посочено от кой кадастрален план, регулационен план или КВС е издадена. Установява се от заключението на вещото лице, че за местността е имало не одобрена кадастрална основа от 1992г., която по силата на чл.18, ал.3 от ППЗСПЗЗ в действаща към 1994г. редакция е основа за определяне границите на териториите по чл.18г от ППЗСПЗЗ. Тази е причината и към решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ на касатора да няма посочени граници, нито скица към него. Следователно, и за двете групи правоимащи лица по делото процедурата по възстановяване/придобиване право на собственост не е приключила по реда, който е действал до ПМС 45/12.1997г. Както Решението по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, така и оценителният протокол, ведно с документа за плащане на оценката, имат значението на признаване на правото да бъде възстановена, съответно да бъде придобита собствеността, но по действащия от 01.01.1998г. ред, а именно да се образуват имоти по силата на ПНИ. Този ПНИ не е обжалван, поради което е задължително заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ да има съдържание, което му съответства по отношение на нейните предмет, адресати и заинтересовани лица. Заповедта е постановена на съществуващо правно основание. Касаторът е имал материално-правен интерес да иска издаване на Заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да възстанови правото си на собственост, но върху този имот, който е образуван с ПНИ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора