Решение № 3155 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 604/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.118 от Кодекса за социално осигурянане /КСО/. Образувано е по жалба от К. Н. К. от [населено място], чрез адв. Г. Г. – АК Велико Търново, срещу Решение № 2153-23-28/15.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е оставена без уважение като неоснователна жалба срещу разпореждане [номер]/13.03.2025 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата за изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се неправилно тълкуване на условията за приложението на чл.69б от КСО. След анализ на законовата уредба разграничава три фактически състава за придобиване право на пенсия – общ по чл.69 от КСО, привилегирован – по чл.69 от КСО вр. чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, и специален – по чл.69б от КСО. В конкретния случай неправилно е отказано отпускане на пенсия по привилегирования състав на чл.18, ал.4 от НПОС, вместо да се приложи специалната разпоредба на чл.69б, ал.1 от КСО, на условията в която жалбоподателката отговаря. Като намира за налични към датата на подаване на заявлението всички условия за пенсиониране по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, оспорва решението, с което жалбата й е отхвърлена и постановеният отказ на пенсионния орган е потвърден, като издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и претендира за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателката и процесуалния й представител. Устно и в писмени бележки моли за уважаването й, като се позовава на съдебна практика. Претендира разноски по списък. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Т.И., оспорва жалбата като неоснователна по съображенията, изложени като мотиви в обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Стара Загора, като взе предвид събраните по делото доказателства и провери законосъобразността на оспорения акт, установи: С. З. вх. № 2113-23-3746/30.12.2024 г. К. Н. К. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, като към заявлението е приложила изискуемите удостоверителни документи, съгласно чл.2 от НПОС. От представените документи към заявлението началник на отдел ПО е установил, че към датата на заявлението 30.12.2024 г. К. Н. К. има навършена възраст 52 години 05 месеца и 11 дни и осигурителен стаж I-ва категория – 15 години, 10 месеца и 22 дни; II категория – 01 година, 02 месеца и 25 дни; III категория – 10 години, 09 месеца и 04 дни; по чл.104, ал.3, 5 и 7 от КСО – 11 месеца и 10 дни. При спазване правилата на чл.104, ал.4 от КСО, общият осигурителен стаж е превърнат към трета категория труд и е определен на 41 години, 07 месеца и 17 дни. Прието е, че заявителката не отговаря на изискванията на чл.69 от КСО, тъй като според изискванията към 31.12.2024 г. не е навършила възраст от 54 години и 02 месеца и няма 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Към датата на заявлението тя е навършила 52 години 05 месеца и 11 дни и няма 18 години осигурителен стаж, действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ, а има 16 години 10 месеца и 02 дни. Не може да намери приложение и разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, съгласно която право на лична пенсия имат лицата, които към 31.12.2024 г. са работили 10 години при условията на първа категория труд и са навършили за жените 50 години и 08 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и възраст – 94. Прието е, че осигурителният стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България /ЗРВСРБ/, не попада в чл.1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно чл.18, ал.4 от НПОС само лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. С разпореждане [номер] от 13.03.2025 г. на Началник отдел ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото заявление. Сезиран с жалба срещу това разпореждане Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора със свое Решение № 2153-23-28/15.05.2025 г. е оставил същата без уважение и е потвърдил изцяло оспорения административен акт. Налице уточнение досежно осигурителния стаж по чл.69, ал.10 от КСО – 16 години 10 месеца и 02 дни, като е посочено, че същият включва 11 месеца и 10 дни по чл.104, ал.7 от КСО – мисия с висока степен на риск. След анализ на разпоредбите на чл.69, чл.69б от КСО и чл.18 от НПОС, е прието, че жалбоподателката не попада в персоналния обхват на чл.69б, ал.1 от КСО, като разширително тълкуване на чл.18 от НПОС не е допустимо. Предпоставките на чл.69б, ал.1 от КСО не са налице, тъй като водещ е характерът на действително заеманата длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на чл.1 от Наредбата при категоризиране на труда при пенсиониране. Решението е съобщено на жалбоподателката лично на 20.05.2025 г., съгласно приложеното на л.10 от делото известие за доставяне, а жалбата срещу административния акт е подадена на 28.05.2025 г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК за компетентност, форма, спазване на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съответствие с целта на закона. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото с него разпореждане на началник отдел Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Стара Загора, са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При извършена проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното: По делото няма спор по фактите: към датата на подаване на заявлението оспорващата е навършила възраст от 52 години 05 месеца и 11 дни, а превърнат към трета категория по чл.104, ал.4 от КСО общият й осигурителен стаж е 41 години 07 месеца и 17 дни, в който е включен осигурителен стаж като военнослужещ – 16 години 10 месеца и 02 дни. Не са налице условията на чл.69, ал.1 от КСО, тъй като жалбоподателката не отговаря на изискването за възраст за отпускане на лична пенсия по този ред. Според чл.69, ал.1 и 9 от КСО, през 2024 г. военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 54 години и 02 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката не отговаря на изискването за възраст, поради което няма право на пенсия по чл.69, ал.1 от КСО. Спорът е по разпоредбата на чл.69б от КСО, за чиято приложимост се настоява в жалбата, а е отречена от административния орган. По аргумент от разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия – в конкретния случай за 2024 г. при възраст 50 години и 8 месеца за жените. Съгласно актуалната съдебна практика на ВАС, спорните правни термини „действителен осигурителен стаж“ и „при условията на първа категория труд“ следва да се тълкуват през призмата на чл.104, ал.1 от КСО и приетата въз основа на законовата делегация Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. Полаганият от жалбоподателката труд като военнослужещ не попада в нито една от хипотезите на чл.1 от Наредбата, поради което следва да се приеме, че същата не е полагала труд при условията на първа категория труд. В тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл.69 от КСО. Съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория. От писмените доказателства по административната преписка безспорно се установява, че жалбоподателката е полагала труд като военнослужещ. Поради това следва да се приеме, че нормата на чл.69, ал.2 от КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост, от разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, когато не са достигнали минимално изискуемата от закона възраст или при недостигащ осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС следва да се тълкува като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 от КСО, да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и 2 от КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст – в случая 54 години и 02 месеца. По този начин се осъществява и целта на изменението в КСО, в сила от 01.01.2016г. в чл.69 от КСО, с което е уеднаквена възрастта за пенсиониране за мъжете и жените и едновременно с това се гарантира, че единствено когато стажът на тези лица от съответната категория е недостатъчен при навършена съгласно чл.69 от КСО възраст, те могат да ползват правата по чл.69б от КСО. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 от КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, единствено при недостигащ изискуем осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл.69 от КСО. /в т.см. напр. решение № 6691/19.06.2025 г. по адм. д. № 12155/2024 г. на ВАС, решение № 7201/26.06.2025 г. по адм.д. № 3326/2025 г. на ВАС, решение № 6902/24.06.2025 г. по адм.д. № 2550/2025 г. на ВАС, решение № 7144/25.06.2025 г. по адм.д. № 3130/2025 г. на ВАС, решение № 7406 от 4.07.2025 г. по адм. д. № 341/2025 г. на ВАС и др./. Поради изложеното подадената жалба се явява неоснователна, а оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Стара Загора и потвърденото разпореждане на Началник отдел ПО при ТП на НОИ – Стара Загора, постановени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, в тежест на жалбоподателката следва да бъде възложено заплащането на сумата от 100.00 лв., представляваща размера на определеното от съда в полза на ответника по делото юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК и чл.143, ал.3 от АПК, съдът