Решение № 241 от 6.3.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1935/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24225/01.10.2024 г. при ВРС, подадена от А. В. И. и Д. В. С., чрез адв. Р. Д., срещу Решение № 1526/02.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5068/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят разделно, при равни части на Г. Н. Т. и Р. К. Д., сумата от 12 000 лв., получена от наследодателя на ответниците В.Д.К. на отпаднало основание сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница, на основание чл. 34 ЗЗД.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, необосновано и евентуално недопустимо поради нередовност на исковата молба. Излагат, че по силата на договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, техният баща В.Д.К. е заменил притежаваните от него 4/6 ид. ч. от апартамент, находящ се в гр. ••••, срещу имот, находящ се в гр. Габрово, която сделка сочат, че е унищожена с влязло в сила решение по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на ВОС, поради неразбиране свойството и значението на извършваното от В.К. /техен баща/.

Излагат, че по отношение на лицата Д. Б. и С. С. е налице влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2019 г. по описа на РС-Габрово, с която последните са признати за виновни в извършване на престъпление „измама“ в особено големи размери, за това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържал заблуждение у В.К. и му причинили имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна. Сочат, че съгласно чл. 300 ГПК гражданския съд е обвързан от задължителната сила на присъдата, в случая от всички елементи на престъплението измама по чл. 209 НК – възбуждане и поддържане на заблуждение, акт на имуществено разпореждане и вреда. В тази връзка твърдят, че с цитираната присъда, осъдените лица са признати за виновни в причиняването на вреда на техния наследодател В.К. в размер на 46 200 лева, която сума представлява стойността на притежаваните от него 4/6 идеални части от апартамент, находящ се в гр. Варна, предмет на унищожения договор за замяна. Оспорват изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че наличието на влязла в сила присъда не опровергава факта, че наследодателят В.К. е получил лично сумата от 12 000 лева. Излагат, че според практиката, установените от наказателния съд вид и размер на вредите, като последица на дадено престъпление, са задължителни за гражданския съд, като считат, че в случая вредите в размер на 46 200 лева са обективен признак на деянието и съдът е следвало да се съобрази с тях. Твърдят, че В.К. не само не е получил сумата от 12 000 лева от ищците, но изобщо не е осъзнавал участието си в разпоредителната сделка, предвид съществени нарушения в когнитивните му функции. В тази връзка излагат, че първоинстанционния съд не се е съобразил с постановеното решение по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, с което договорът за замяна е унищожен именно на това основание. Изтъкват допуснато от ВРС процесуално нарушение, свързано с недопускането в цялост на ДП № 264 ЗМ-26/2018 г. по описа на РП – Габрово, като молят същото да бъде допуснато от въззивния съд. Излагат оплакване, че съдът не е кредитирал правилно показанията на допуснатите свидетели Д. Б. и С. С.. Оспорват изводите на съда и във връзка с допуснатата съдебно- графологична експертиза. Оспорват липсата на мотиви на съда относно евентуално участие на ищеца в измамните действия на осъдените лица. Молят за отмяна на обжалвания акт и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Г. Т. и Р. Д., чрез адв. В. З., в който оспорват основателността на депозираната въззивна жалба. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, както и че съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Сочат, че по делото безспорно е установено, че на 21.07.2016 г. ищците са превели по сметка на В.Д.К. сумата от 12 000 лева, дължима за уравняване дела на К. във връзка със сключения договор за замяна. Твърдят, че сумата е изтеглена на каса в брой от самия получател, поради което оплакванията в жалбата в обратна насока са неоснователни. Излагат, че ищците не са подсъдими по наказателното дело, като по него те са били разпитани единствено в качество на свидетели. Считат, че жалбоподателите следва да търсят правата си относно процесната сума от осъдените лица. Твърдят, че по спора единствено релевантен е фактът дали ищците са превели на К. сумата от 12 000 лева, а дали някой друг я е взел от него е ирелевантно с оглед изхода на спора. Молят за оставяне на жалбата без уважение и претендират разноски.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, поддържат депозираната въззивна жалба и молят за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемите, чрез адв. И.а, оспорват жалбата, като поддържат депозирания писмен отговор.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Пред ВРС е предявен иск от Г. Т. и Р. Д. срещу А. И. и Д. С. за осъждане на ответниците в качеството на наследници на В.Д.К., починал на 28.02.2021 г., да заплатят на ищците разделно, при равни части сумата от 12 000 лв., получена от наследодателя на ответниците на отпаднало основание сума за уравняване на заменените имоти по унищожен с влязло в сила решение от 15.10.2019г., постановено по гр.д. № 2600/2018г. по описа на ВОС, договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт, вписан под № 186, том 47, рег. №17989, н.д. №10071/27.07.2016 г. по описа на СВ Варна, ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба - 20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата за главница. Ищците твърдят, че по силата на посочения договор за замяна са прехвърлили на В.Д.К., общ наследодател на ответниците, собствеността върху следният свой недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификато𠹕••• по КККР, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2017 г., с площ 340 кв.м. с начин на трайно предназначение на територията: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), с адрес на поземления имот: гр. Габрово, Дупели, а в замяна на прехвърлената собственост наследодателят на ответниците - В.Д.К. прехвърлил на Р. К. Д., действаща чрез пълномощникът си Г. Н. Т., и на Г. Н. Т. /действащ лично/ в равни части, собствеността върху следния недвижим имот, а именно: 4/6 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификато𠹕•••, площ 58.50 кв.м., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, находящ се в гр. ••••. Излагат, че за уравняване на заменените недвижими имоти, било договорено заменителите Р. Д. и Г. Т. да заплатят на наследодателя на ответниците В.Д.К. сумата от 12 000 лева по банков път за уравняване на дяловете. Сочат, че с решение от 15.10.2019 г., по гр.д. № 2600/2018г., потвърдено с Решение № 72/24.06.2020г., постановено по в.гр.д. № 90/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, недопуснато до касация с Определение № 92/10.02.2021г., постановено по гр. д. № 3348/2020г. по описа на ВКС, Трето ГО е уважен иск за унищожаване на договора за замяна, тъй като В.Д.К. не е разбирал действията по сключване на договора, поради органичното разстройство на личността му на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. На основание чл. 34 ЗЗД ищците претендират връщане получената по унищожения договор за замяна на недвижими имоти сума в размер на 12 000 лева, платена по банков път на наследодателя на ответниците, които да отговарят за сумата при равни квоти съобразно наследствените си права на наследници по закон.

Ответниците А. И. и Д. С. изразяват становище за неоснователност на исковете. Твърдят, че с предявяваните искове ищците злоупотребат с процесуални права, тъй като са запознати, като участници в НОХД № 1104.2019 г. по описа на Габровски районен съд, че с постановената по делото присъда № 54/03.02.2020 г., подсъдимите са признати за виновни за това, че през периода 11.07.2016г. - 21.07.2016г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили и поддържал заблуждение у В.К., наследодател на ответниците, и му причинил имотна вреда, във връзка със сключване на процесния договор за замяна. Сочат, че в хода на наказателното производство по отношение на сумата от 12000 лева е установено, че след изповядване на сделката на 21.07.2016 година подсъдимите придружили В.К. до „Банка ДСК"-Габрово, като му обяснили, че е необходимо да подпише още няколко документа за започване на работа, но в действителност пред банката В.К. подписал документи, свързани с изтеглянето на сумата от 12 000 лева. След като била изтеглена горепосочената сума В.К. я предал на подсъдимите. При така изложеното, се поддържа, че наследодателят на ответниците не е получил сумата, а изтеглянето на същата е част от сложен фактически състав на извършена измама, въз основа на която на В.К., а не на ищците е причинена имуществена вреда в особено големи размери, за което на подсъдимите са осъдени с влезли в сила присъди. На следващо място се поддържа, че претенцията е неоснователна, поради изтекла на 21.07.2021 година погасителна давност. Иска се отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото пред ВРС е представен нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 21.07.2016 г. № 1312, том VII, рег. № 5597, дело № 264 от 2016 г. по описа на нотариус П. Коев, рег.№ 299, с район на действие РС- Габрово, от който се установява, че Г. Н. Т., действащ лично, и Р. К. Д., действаща чрез пълномощника си Г. Н. Т., прехвърлили на В.Д.К. собствеността върху ПИ с идентификатор •••• по КККР, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. Габрово, „Дупели“, заедно с построената в имота еднофамилна сграда с идентификатор ••••.1, а в замяна на това В.Д.К. прехвърлил на Г. Н. Т. и Р. К. Д. собствеността в равни части върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. от апартамент № 15 с площ от 58, 50 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор •••• в гр. ••••, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение с площ от 7, 68 кв.м. и 4/6 ид.ч. от прилежащите общи части на сградата. В т. 3 от НА е посочено, че Г. Н. Т. в лично качество и в качеството си на пълномощник на Р. К. Д. ще заплати на В.Д.К. сумата от 12 00 лв. по банков път за уравнение на заменените имоти.

Видно от представените заверени преписи на Решение № 1155/15.10.2019 г. по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 12 състав, потвърдено с Решение № 72/24.06.2020 г. по в.гр.д. № 90/2020 г. описа на Апелативен съд – Варна, договорът от 21.07.2016 г. за замяна на недвижими имоти е унищожен поради това, че ищецът В.Д.К. не е разбирал свойството и значението на действията на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С Определение № 92/10.02.2021 г. по гр.д. № 3348/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, постановеното решение на Апелативен съд – Варна не е допуснато до касационно обжалване.

От удостоверение за наследници изх.№ 31308/05.09.2022 г., издадено от Община Варна, се установява, че В.Д.К., починал на 28.02.2021 г., е оставил за свои наследници низходящите му А. В. И. и Д. В. С.. Видно от представения пред ВРС Договор за откриване и обслужване на спестовна сметка „ДСК Мотив“ /л. 195/ се установява, че на 20.07.2016 г. на името на В.К. била открита спестовна сметка с номер 23723761. Към договора са приложени Общи условия, както и Декларация по чл. 142т, ал. 1, т. 1 ДОПК за целите на автоматичния обмен на финансова информация за физическо лице. Представен е и подписан информационен бюлетин за вложителите от същата дата. От операционна бележка пореден номер 22 от 20.07.2016 г. се установява, че при откриване на спестовната сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД В.К. е внесъл 2 лева по сметката.

По делото е представена операционна бележка от 21.07.2016 г. /л. 5/, видно от която от Г. Н. Т. е внесена сумата от 12 000 лв. по сметка 23723761 на В.Д.К., като за основание на извършения банков превод е посочено „покупка на имот“. Приложена е декларация от 21.07.2016 г. по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП /л. 211/ подписана от В.К., в която последният е декларирал, че сумата от 12 000 лева по сметката му е с произход „от продажба на имот“.

Представена е операционна бележка пореден номер 14 от 21.07.2016 г., от която се установява, че В.К. е изтеглил сумата от 11 946 лв. /след приспадане на сумата от 54 лв., представляваща такса, от заявената сума за теглене от 12 000 лв./ от сметка 23723761.

По делото е изискано НОХД № 1104/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, приключило с Присъда № 54/03.02.2020 г., с която Д. Д. Б. и С. С. С. са признати за виновни за това, че през периода 11.07.2016 г. – 21.07.2016 г. в гр. Девня и гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага, възбудили и поддържали заблуждение у В.Д.К., че ще го наемат на работа и с това му причинили имотна вреда, а именно:

• на 11.07.2016 г. в гр. Девня, чрез продажба на земеделски земи – ниви в с. Щипско, обл. Варна, му причинили имотна вреда в размер на 27 400 лв.;

• на 21.07.2016 г. в гр. Габрово, чрез замяна на недвижими имоти – 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент в гр. ••••, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение и заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащите му 2, 1990 % ид.ч. от общите части на сградата, му причинили имотна вреда в размер на 46 200 лв. /представляваща стойността на посочените ид.ч./, като измамата била в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. С влязло в сила Решение № 27/12.06.2020 г. по ВНОХД № 18/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово присъдата на РС-Габрово е потвърдена.

Към първоинстанционното производство е приобщено гр.д. № 9833/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, от което се установява, че с Определение № 264730/10.06.2021 г. производството по искане на Г. Т. и Р. Д. срещу А. И. и Д. С. за делба по чл. 34 ЗС на процесния недвижим имот – апартамент № 15 в гр. ••••, е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която настоящият състав намира за компетентно, пълно и обективно дадено. Видно от заключението на на в.л. П. И. /л. 151-153 по делото на ВРС/ титуляр на сметка № 0000000023723761 /спестовен влог/, е В.Д.К., открита на 20.07.2016 г. с вноска от 2 лева, съгласно Приложение № 1 към експертизата. Вещото лице констатира, че на 21.07.2016 г. във Финансов център – Габрово на „БАНКА ДСК“ АД по посочената сметка е внесена сумата от 12 000 лв. от Г. Н. Т., с основание „покупка на имот“, видно и от Приложение № 1 към заключението. Според експерта на същата дата внесената сума е изтеглена на каса в брой от титуляря на сметката В.К.. В първоинстанционното производство е допуснато изготвянето на комплексна съдебно-почеркова и психиатрична експертиза. От заключението в съдебно-почерковата част на в.л. Н. Р. /л. 268-302/ се установява, че лицето В.К. е положило подпис върху Договор за откриване и обслужване на спестовна сметка от 20.07.2016 г. Лицето се е подписало лично на декларацията за целите на автоматичния обмен на финансова информация на основание чл. 142т, ал. ал. 1, т. 1 ДОПК от 20.07.2016 г., както и на операционните бележки от 20.07.2016 г. /за внасянето на сумата от 20 лв. по сметка 23723761/ и 21.07.2016 г. /за изплащането на сумата от 11 946 лв. от сметка 23723761 в полза на В.К./, и на декларацията по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП, касаеща произхода на сумата от 12 000 лв.

По делото е допусната допълнителна задача към КСППЕ, в графологичната част, като на вещото лице е указано да изследва и ръкописния текст в документите, обект на изследване по първоначалната експертиза. Според допълнителното заключение на вещото лице Р. буквеният ръкописен текст на декларацията по чл. 142т, ал. ал. 1, т. 1 ДОПК от 20.07.2016 г., информационния бюлетин за вложителите от 20.07.2016 г., както и на декларацията по чл. чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП, е изписан от лицето С. С. С.. Вещото лице е достигнало до извода, че са налице признаци на нарушение на координацията на движенията при изписване на текстовете на посочените документи и полагане на подписите, като същите отразяват промяна в динамичния стереотип на почерка на лицето. Отбелязано е, че буквените ръкописни текстове са четливи, но са допуснати граматически грешки. В съдебното заседание от 22.03.2024 г. експертът Р. е разяснил, че причината за описаните в заключението нарушения на движенията може да бъде и в някаква степен отклонение в психическото състояние на лицето, трайни или временни физически заболявания, свързани с писмено- двигателния навик. Посочено е, че е възможно възрастта на лицето и степента му на грамотност също да окажат влияние върху степента на обработеност на движението на ръката.

От заключението по допуснатата КСППЕ, в психиатричната част /332- 334/, което настоящият състав намира за компетентно, пълно и обективно дадено, се установява, че към 20-21.07.2016 г. няма данни лицето В.К. да е страдал от заболявания на нервната система или да е имал когнитивни нарушения. Според експерта въз основа на изследваните документи по делото и наличната медицинска документация за В.К. не се установява К. да е приемал „опиятни“ медикаменти или други, свързани с лекуване на конкретно заболяване. Според в.л. К. при изследваното лице са налице данни мозъчни увреждания – мозъчно сътресение /10.05-13.05.2019 г./ и мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на прецеребрални артерии /26.02-28.02.2021 г./. Като заключение вещото лице намира, че промяната в писането, изследвано върху банковите документи, може да се дължи на психическо натоварване, стрес, тревожност, умора, като от значение е и образованието на лицето. По делото е допусната допълнителна задача към вещото лице. Видно от допълнителното заключение на в.л. К. /л. 337-339/ нали са данни за клинични симптоми на Органично когнитивно разстройство – деменция при лицето К., до което заключение в.л. е достигнало след извършения анализ на изявленията на лицето по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Вещото лице е отбелязало и наличието на хроничен алкохолен проблем при К.. Дадено е заключение за промени в мисловната дейност – беден мисловен процес, монотематичен застоен с психиатрични симптоми на конфабулации, както и намалена целенасоченост на волевата активност.

По делото пред ВРС са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите С. С. С. и Д. Д. Б., допуснати на страната на ответниците. От показанията на св. С. се установява, че същата не познава лично лицето В.К.. Признава, че е ходила в банка с К., за да му помогне да си направи банкова сметка, като твърди, че е вероятно тя да е попълвала документите, след като е била помолена от В.К. за това. Отрича да е теглила пари от сметката му. Излага, че с другият св. Д. Б., с който са били подсъдими по делото за измама, са живели на семейни начала. Св. С. заявява, че не знае дали В.К. си е тръгнал с пари от банката. Категорично отрича да е взимала пари, като счита, че е била осъдена за измама само защото е била принудена да се признае за виновна. Относно лицето Г. Т. /ищец по делото/ св. С. заявява, че го познава, тъй като са от един град, както и във връзка с делата за измама. Твърди, че не е запозната Г. да има някаква връзка с В.К.. Излага, че знае, че Г. е закупил имота на Васил от обвинителния акт по делото за измама. По отношение на ищцата Р. Д. свидетелката твърди, че не я познава и името й не й говори нищо.

От показанията на св. Д. Б., се установява, че същият се е познавал с ищеца Г. Т.. Свидетелят признава, че е ял и пил с В.К., но отрича да му е взел парите. Излага, че е брокер на недвижими имоти и Васил го е помолил да му продаде апартамента в гр. Варна. Знае, че Васил е продал апартамента си на Г. Т., но не си спомня да ги е свързал той. Твърди, че е разбрал от присъдата, че Г. и Васил са сключили сделка, от която Васил е взел пари, от които свидетелят е получил 2000 лева от Васил, като отплата за това, че Б. се е грижил за него и му е купувал дрехи. Излага, че Васил не е имал пари и никой не се е грижил за него, а изведнъж се е озовал с много пачки в джоба от по 50 и 20 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на дадена сума по унищожен договор.

Пред настоящата инстанция не е спорно, че ищците Г. Н. Т. и Р. К. Д. и наследодателят на ответниците по делото – В.К. са сключили договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в НА № 1312 от 21.07.2016 г., том VII, рег. № 5597, дело № 264 от 2016 г. по описа на нотариус П. Коев, рег.№ 299, с район на действие РС-Габрово, по силата на който Г. Н. Т., действащ лично, и Р. К. Д., действаща чрез пълномощника си Г. Н. Т., прехвърлили на В.Д.К. собствеността върху ПИ с идентификатор •••• по КККР, с площ от 340 кв.м., находящ се в гр. Габрово, „Дупели“, заедно с построената в имота еднофамилна сграда с идентификатор ••••.1, а в замяна на това В.Д.К. прехвърлил на Г. Н. Т. и Р. К. Д. собствеността в равни части върху притежаваните от него 4/6 ид.ч. от апартамент № 15 с площ от 58, 50 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор •••• в гр. ••••, заедно с 4/6 ид.ч. от прилежащото му избено помещение с площ от 7, 68 кв.м. и 4/6 ид.ч. от прилежащите общи части на сградата.

Между страните не е налице и спор относно факта, че цитираният договор за замяна на недвижими имоти от 21.07.2016 г. е бил унищожен с влязло в сила Решение № 1155/15.10.2019 г. по гр.д. № 2600/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 12 състав, на осн. чл. 31, ал. 1 ЗЗД поради това, че В.Д.К. не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Спорно по делото и пред настоящата инстанция е дали в действителност наследодателят на ответниците – В.К. е получил сумата от 12 000 лева от страна на ищците, като уравнение на дяловете по сделката за замяна на недвижими имоти, или не е получил тази сума, респ. спорно е дали сумата е предоставена на трети за спора лица.

Разпоредбата на чл. 34 ЗЗД урежда частен случай на неоснователното обогатяване, при който липсата на основание се проявява в два варианта – начална липса на основание, произтичаща от нищожност на сделка, или последващо отпадане на основанието в случай на унищожаемост на даден договор, като и в двата случая всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.

Оплакванията в жалбата на въззивниците за неправилност на първоинстанционното решение на първо място се обосновават с това, че гражданският съд не е зачел задължителната сила на присъдата съобразно чл. 300 ГПК, постановена по НОХД № 1104/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, с която Д. Д. Б. и С. С. С. са признати за виновни в извършване на престъпление „измама“ по чл. 209 НК, вследствие на което на наследодателя на ответниците В.К. е била нанеса имотна вреда в размер на 46200 лева. Според въззивниците имотната вреда е обективен елемент на престъплението „измама“ и гражданският съд не може да пререшава въпроса за това с каква сума е ощетено пострадалото лице /в случая В.К./. Настоящият състав намира на първо място, че първоинстанционният съд е зачел наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 1104/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово, като в съответствие с предвиденото в чл. 300 ГПК е приел за установено по гражданското дело наличието на извършено деяние, неговата противоправност, както и виновността на осъдените с присъдата лица. Вредата като обективен елемент на престъплението „измама“, която е установена от наказателния съд в размер на 46200 лева, равняваща се на данъчната стойност на притежаваните от В.К. 4/6 идеални части от процесния имот, няма общо със сумата, предмет на настоящото дело, която се претендира като дадена на отпаднало основание за уравняване дяловете на замените имоти и то от лица, различни от осъдените по делото. В този смисъл настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че наличието на влязла в сила присъда не опровергава факта на получаване на сумата от 12 000 лева, като уравнение на дяловете по заменените имоти.

Следва да бъде отбелязано, че от събраните писмени доказателства по делото, представени от „Банка ДСК“ ЕАД и изследвани от вещото лице по назначената ССЕ, се установява, че на 20.07.2016 г. наследодателят на въззивниците – В.К. е открил на свое име спестовна сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с номер 23723761. Установява се от вещото лице И., че на следващия ден по сметката на В.К. е внесена сумата от 12 000 лева от ищеца по делото Г. Т. с преводно нареждане от 21.07.2016 г. с основание „покупка на имот“. Внасянето на сумата от ищеца по сметка на В.К. е видно и от представеното Приложение № 1 към ССЕ, което съдържа извлечение от движение по сметката на К. в процесния период. Според вещото лице внесената сума от 12 000 лева е била изтеглена лично от В.К. на 21.07.2016 г., което обстоятелство се установява и от представената от 21.07.2016 г. операционна бележка за изплащането на сумата от 11 946 лв. от сметка 23723761 в полза на В.К., след приспадане на дължимата банкова такса за услугата, която операционна бележка е била подписана лично от К.. Данни, свидетелстващи за това, че наследодателят на ответниците е получил процесната сума следват и от факта, че декларацията по чл. 4, ал. 7 и чл. 6, ал. 5, 7. 3 от ЗМИП, касаеща произхода на сумата от 12 000 лв. /от продажба на имот/ също е подписана от В.К.. Вещото лице по допуснатата КСППЕ в съдебно-почерковата част също установява, че документите, свързани с откриване на сметката, както и тези по изтегляне на внесената сума за уравняване на дяловете са подписани лично от В.К.. При така установеното следва да се приеме, че в действителност сумата е била преведена по сметка на К. и е била изтеглена от него. Твърденията на въззивниците, че наследодателят им не е получил спорните 12 000 лева, защото не е разбирал свойството и значението на постъпките си, не могат да бъдат споделени. Невъзможността на лицето да разбира и ръководи постъпките си, като основание за унищожаване на сделката по чл. 31, ал. 1 ЗЗД засяга единствено волята на лицето да се разпорежда с имуществото си. Фактът, че сделката е унищожена на посоченото основание сам по себе си не означава, че заменителят К. не е получил сумата от 12 000 лева, което обстоятелство е и удостоверено в самия нотариален акт, който в тази част се ползва с материална доказателствена сила, доколкото съдържа неизгоден за страната факт, чието оборване подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика на ВКС – Решение № 359/19.11.2012г. по гр.д.№ 159/2012г. на ВКС; Решение № 320/15.01.2013г. по гр.д.№ 94/2012г. по описа на ВКС; Решение № 99/23.06.2014г. по гр.д.№ 2343/2013г. по описа на ВКС. Настоящият състав намира, че всички доказателства по делото, разгледани в съвкупност, водят до еднозначен извод, че ищците в изпълнение на поетото задължение по договора са превели сумата от 12 000 лева по сметка на В.К., като същата е била изтеглена лично от него, като извън предметния обхват по настоящото дело е дали и как впоследствие К. се е разпоредил с процесната сума.

Свидетелските показания на допуснатите свидетели Д. Б. и С. С., не водят до обратен извод. От същите се установява, че те са спомогнали за извършване на замяната на недвижими имоти, в замяна на което К. е дал 2000 лева на св. Б.. И двамата свидетели отричат да са получили сумата от 12 000 лева от К., като твърдят, че след изповядване на сделката той е разполагал с много пари от по 50 и 20 лева. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че дори и да се приеме, че сумата от 12 000 лева е била предадена на трети за спора лица от самия К., то това би било основание същата да се търси от тях, но не може да служи като аргумент за неоснователност на претенцията на ищците. Дали ищците са свързани лица със свидетелите, които са осъдени за измама, също не може да бъде установено по делото, като от свидетелските показания са налице само данни, че свидетелите познават ищеца Г. Т., доколкото са от един град, но няма категорични доказателства ищецът да е участвал в действията по въвеждане на К. в заблуда с цел извличане на имотна облага. В този смисъл решението по настоящото дело не може да почива на предположения, в каквато насока са и изразените доводи на въззивниците за съмнение в извършване на престъпление от самите ищци, още повече при липса на присъда на наказателния съд, касаеща Г. Т. и Р. Д.. С оглед горното, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото с уточняваща молба пред въззивната инстанция ищците са прецизирали претенциите си, се налага диспозитивът на първоинстанционното решение да бъде приведен в съответствие с уточнения петитум на исковата молба.

По разноските: При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК, в който се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева с ДДС, както и е представена фактура, от която се установява, че адв. хонорар е в действителност заплатен. Съдът намира възражението на въззивниците за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно, като дори се установява, че уговореното възнаграждение е под минималните размери, установени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски в размер на 960 лева с вкл. ДДС.

Така мотивиран, съдът