Решение № 385 от 21.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10250/2022 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. За да бъде уважен следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, същата да се владее или държи от ответника и осъществяваната фактическа власт да е без правно основание. Няма спор, че към датата на смъртта си И.К.И.ов, починал на 25.07.2015 г. е бил изключителен собственик на процесния имот, а също че от 02.11.2017 г. ответницата го владее. Според съда ищцата В. И. И. е единствен наследник на баща си И.К.И.ов, починал на 25.07.2015 г. с оглед фикцията датираща още от римското право и „транспонирана“ в чл.2 от ЗН, че заченатия се смята за роден, когато са засегнати неговите интереси. Макар и да е родена след смъртта на баща си, т.е. след откриване на наследството му, на основание чл. 2, ал.1 във вр. с чл. 5 от ЗН, ищцата е наследила цялото му имущество, доколкото установяването на нейния произход от И.К.И.ов със съдебно решение установява също и че тя е била зачената към момента на смъртта му. Нейното качество на наследник изключва възможността на майката на И.К.И.ов да го наследи след смъртта му. Следователно, с раждането си ищцата е станала собственик на спорния имот, а Л.И.К. не е била собственик и съответно не е могла да прехвърли такова право на ответницата купувача К. през 2016 год., както и последния не е могъл да прехвърли собствеността година по късно на настоящата ответница. Ищцата, която вече е била зачената, е придобила качеството на наследник от момента на откриване на наследството и е без значение кога формално е извършена процедурата по описа на активите и пасивите на това наследство. Следователно съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС - ищцата е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, както и основанието от което произтича този факт – наследство по закон. По делото няма спор, че процесния имот се владее от ответницата К. А. М., поради което е налице и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. По делото не се събраха доказателства последната да владее или държи имота на правно основание противопоставимо на ищцата. Направеното след изтичане на срока по чл.131 ГПК възражение за кратка придобивна давност не следва да бъде разглеждано, тъй като поради неспазване на срока заявяването на това възражение е преклудирано. Предвид факта, че от смъртта на И.К.И.ов до предявяване на този иск не са изминали 5 години това възражение по същество би било и неоснователно. Неоснователно е и възражението, че с оглед поредността на вписванията, при която нотариалния акт е вписан преди исковата молба и може да се противопостави на установения впоследствие собственик. Липсата на вещно прехвърлителен ефект на продажба извършена от несобственик не може да бъде санирана по никакъв начин - без значение кога е вписана тази сделка, добросъвестен ли е купавача и в конкретния случай- дали продавача е знаел, че не е собственик или не. Именно в такива случаи и при съдебна евикция Закона е предвидил правила за компенсиране на добросъвестния купувач - връщане на полученото от продавача, вкл. и възстановяване на разходите на купувача по самата сделка, а също и необходимите и полезни разноски за вещта извършени от последния, както и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице. Поради изложените правни изводи за доказаност на всички предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, съдът намира, че същият е основателен и като такъв следва да се уважи. По иска с основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Ответницата е ползвала процесния имот от 02.11.2017 год. до 15.07.2020 год. като добросъвестен владелец, доколкото няма данни да е знаела, че праводателя й не е собственик на апартамента.Въпреки това ползвайки имота се е обогатила за сметка на ищцата, като обогатяването/обедняването се изразява в невъзможността последната да го ползва или да го отдаде под наем и да реализира приход. Ето защо за периода ищцата е обедняла с 12 654 лв., наемът който би могла да реализира, ако апартамента не се владееше от ответницата и за тази сума искът следва да се уважи, като за разликата до 12 973, 33 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 2500 лв. за адвокатско възнаграждение.С оглед фактическата и правна сложност на делото възнаграждението не е прекомерно. Ответницата следва да заплати по сметка на СГС държавна такса по двата иска в размер на 1751 лв. и заплатения от бюджета на съда депозит за вещо лице от 450 лв. /от заплащането на които такси и разноски ищцата е била освободена/. Водим от горното, съдът