Решение № 4488 от 13.6.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.43 от Наредба № 4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредбата). Образувано е по жалба на Д. Д. М., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], чрез адвокат Б. Д., АК – Бургас, против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-020-6500/2160 от 02.06.2020 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ (Мярка 11 „БЗ“) от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. (ПРСР 2014 – 2020), за кампания 2018 г., в частта с която на жалбоподателя е извършено намаление със сумата 5 395.19 лв. и не са оторизирани суми за плащане по заявление от 13.04.2018 г. с УИН 02/130618/30423. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, издаден в нарушение както на материалноправните норми, така и на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и на предписаната от закона форма. Иска се отмяна на уведомителното писмо в оспорената част, както и се претендират разноски, съобразно приложен списък. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител поддържа жалбата и направените с нея оспорвания. Иска отмяна на акта в оспорената му част. Ответникът по оспорване – Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Представя административната преписка. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат Д. и юрисконсулт Г. са депозирали писмени бележки, в които са развити подробни съображения по съществото на спора. Съдът, като съобрази становищата на страните, въз основа на представените по делото доказателства, тяхната преценка в съвкупност и приложението на закона, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателя Д. Д. М. е земеделски производител, регистриран в Интегрираната система за административен контрол (И.) с уникален регистрационен номер (УРН) 512280. Н. 13.04.2018 г. Д. Д. М. е подал Общо заявление за подпомагане за кампания 2018 г. (л. 62 - 75) по схемите и мерките за директни плащания с Уникален идентификационен номер (УИН) 02/130618/30423 и вх. № 18758287/13.04.2018 г., заедно със съответните документи. В таблица са посочени парцелите, които са заявени през предходната 2017 г. Със заявление за подпомагане с УИН 02/130618/30423 и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2018 г. (л. 100 - 120), жалбоподателят е заявил земеделски площи за финансово подпомагане, като са посочени 169 броя земеделски парцели находящи се в землището на [населено място], общ.Царево с обща декларирана площ от 120.45 ха по мярка 11 „Биологично земеделие“, от които 0.67 ха са по направление БР 10 (за биологично растениевъдство – за полски култури, включително фуражни) и 119.78 ха са по направление БР 11 (за биологично растениевъдство – постоянно затревени площи (ливади и пасища). Заявени са и 38 бр. „говеда“ по направление БЖ 17 (за отглеждане на едри преживни животни (говеда и биволи) за месо – преминало периода на преход). Н. страница 5 - 20 от заявлението (л.102) в табличен вид са посочени декларираните площи за кампания 2018 г., а на страница 21 – 112 от заявлението (л.110) в табличен вид са посочени декларираните отглеждани животни за кампания 2018 г. По заявлението на основание чл.46, ал.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. (в приложимата към 2018 г. редакция) и въз основа на предоставения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2018 г., одобрен със заповед № РД-46-504/12.12.2018г. и заповед № РД-09-229/01.03.2019г. са извършени административни проверки, включващи автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г. В резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в сектор „грешки“ (л.82) са посочени четири грешки, които се отнасят за част от заявените от жалбоподателя площи за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ за кампания 2018г. Първата грешка се отнася до парцели с ЕНП, което не е заявено, а именно парцели: 06553-52-56-1 и 06553-52-47-1 тип ЕНП: синори (полски граници) (линейни метри), ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри); 06553-45-12-1; 06553-45-13-1; 06553-45-15-1; 06553-45-16-1; 06553-45-18-1; 06553-44-8-1; 06553-51-7-1; 06553-51-8-1; 06553-126-1-1; 06553-137-8-1; 06553-137-9-1; 06553-130-3-1; 06553-131-2-1; 06553-137-11-1; 06553-137-13-1; 06553-44-5-1; 06553-44-6-1; 06553-51-3-1; 06553-45-6-1; 06553-45-9-1; 06553-168-11-1; 06553-168-13-1 и 06553-168-18-1, всичките тип ЕНП: ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри); 06553-51-6-1 и 06553-189-4-1 и двата тип ЕНП: жив плет или обрасла с дървесна растителност ивица и дървета в редица (линейни метри); 06553-151-3-1 и 06553-130-2-1 и двата тип ЕНП: жив плет или обрасла с дървесна растителност ивица и дървета в редица (линейни метри), ивици допустими площи на границата между обработваеми земи и гори без производство (линейни метри); 06553-52-49-1; 06553-168-20-1 и 06553-52-65-1 и трите тип ЕНП: синори (полски граници) (линейни метри). Втората се отнася до това, че заявеният парцел 06553-52-56-1 е с угари, междинни култури или зелено покритие, азотофиксиращи култури като ЕНП, като е посочено, че върху тези площи съществува забрана за използване на продукти за растителна защита, съгласно чл. 45, параграф 10б от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията. Третата грешка се изразява в това, че са налице фермерски блокове без физически блок, а именно: Блок на земеделско стопанство (БЗС) 06553-130-2; 06553-189-2; 06553-168-19; 06553-140-19; 06553-140-20; 06553-143-9; 06553-189-1; 06553-140-23; 06553-143-6; 06553-140-14; 06553-137-8; 06553-140-12; 06553-52-28; 06553-52-31; 06553-52-50; 06553-167-2; 06553-139-9; 06553-140-10; 06553-140-21; 06553-137-14; 06553-167-3; 06553-189-3; 06553-189-7; 06553-151-6; 06553-81-1; 06553-140-15; 06553-168-21; 06553-57-3; 06553-139-7; 06553-176-9; 06553-168-20; 06553-208-1; 06553-140-11; 06553-143-7; 06553-126-1; 06553-137-13; 06553-189-4; 06553-189-5; 06553-140-13; 06553-140-17; 06553-55-1; 06553-137-10; 06553-131-2; 06553-137-11 и 06553-140-22. Четвъртата грешка се изразява в това, че заявената площ или част от нея попада извън полигона с правно основание -(06553-52-54-1 с площ извън: 0.01 ха; 06553-137-13-1 с площ извън: 0, 01 ха; 06553-208-1-2 с площ извън: 0.01 ха; 06553-189-5-3 с площ извън: 0.04 ха и 06553-140-10-3 с площ извън: 1.12 ха). Посочено е, че площи без правно основание се считат за наддекларирана площ. Въведени са данни и в сектор „предупреждения“ където са посочени пет предупреждения. Първото предупреждение се състои в това, че за 57 земеделски парцела, над 0.05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за директни плащания на площ (ДПП), а именно следните БЗС-та със съответната излизаща площ (ха): 06553-52-28/0.02307ха; 06553-52-31/0.01093ха; 06553-131-2/0.00659ха; 06553-42-2/0.0072ха; 06553-167-2/0.07803ха; 06553-189-4/0.02171ха; 06553-189-7/0.02458ха; 06553-137-11/0.0302ха; 06553-52-47/0.01903ха; 06553-52-48/0.01565ха; 06553-189-1/0.02695ха; 06553-176-9/0.00622ха; 06553-52-67/0.00855ха; 06553-140-22/0.00562ха; 06553-189-5/0.01082ха; 06553-51-8/0.01566ха; 06553-167-3/0.0229ха; 06553-168-21/0.0396ха; 06553-130-2/0.01686ха; 06553-157-9/0.01882ха; 06553-168-17/0.01065ха; 06553-140-14/0.0058ха; 06553-126-1/0.62696ха; 06553-137-9/0.0165ха; 06553-157-11/0.00671ха; 06553-81-1/0.02623ха; 06553-140-12/0.02687ха; 06553-140-15/0.01998ха; 06553-52-53/0.05737ха; 06553-57-2/0.01055ха; 06553-57-3/0.00611ха; 06553-52-29/0.00754ха; 06553-143-9/0.04682ха; 06553-50-5/0.00737ха; 06553-157-10/0.02241ха; 06553-168-20/0.06832ха; 06553-52-66/0.03136ха; 06553-52-69/0.00782ха; 06553-208-1/0.04428ха; 06553-140-23/0.01537ха; 06553-140-13/0.01087ха; 06553-157-7/0.00861ха; 06553-139-7/0.01907ха; 06553-50-6/0.0142ха; 06553-157-8/0.0329ха; 06553-189-2/0.02087ха; 06553-189-3/0.01818ха; 06553-168-19/0.00772ха; 06553-139-9/0.06738ха; 06553-140-10/0.0068ха; 06553-140-11/0.05895ха; 06553-137-13/0.05966ха; 06553-42-4/0.01939ха; 06553-168-16/0.00579ха; 06553-52-70/0.01147ха; 06553-151-6/0.01198ха и 06553-52-39/0.03672ха). Посочено е, че ЕНП попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. Второто предупреждение се изразява в това, че всичките 169 парцела са заявени като биологично производство или в преход, като е посочено, че така заявените парцели не се отчитат при изчисляването на диверсификация на културите и ЕНП при ЗДП. Третото предупреждение се изразява в това, че не са декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство“ спрямо площите с ангажимент, за парцели с ЕКАТТЕ Бродилово (06553). Четвъртото предупреждение се изразява в това, че не са декларирани същите площи по направление „Контрол на почвената ерозия“ от Мярка 10, спрямо тези за които има поет ангажимент, за парцели с ЕКАТТЕ Бродилово (06553). Петото предупреждение се изразява в това, че по заявено участие по мярка 10 и мярка 11 следва да се спазва заповед № 09-192 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. След извършване на кръстосани проверки в И. на заявлението за подпомагане УИН 02/130618/30423 на 14.08.2018 г. зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издал уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/4464 от 14.08.2018 г. (л.128), с което жалбоподателят е уведомен, че при извършване на административни проверки на подаденото от него заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания е установено наличие на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин. Към уведомителното писмо е приложена таблица на установените застъпвания (л.129), съгласно която са установени застъпвания по два земеделски парцела, БЗС, а именно: 06553-140-10 и 06553-157-12, със съответно застъпена площ 1.11 ха и 0.81 ха. С уведомителното писмо М. е уведомен, че за изясняване принадлежността на двойно заявените площи е необходимо да се яви в ОД на ДФЗ – Бургас в срок от 20 работни дни от датата на получаване на настоящото уведомително писмо, но не по-късно от 1-ви декември в годината на кандидатстване и да представи документи доказващи правното основание за ползване, съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители. Посочено е, че при неявяване в съответната ОД в определения срок, ДФЗ – РА счита за недоказано, че той е ползвател на установените двойно застъпени площи по заявлението. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя на 20.08.2018 г., съгласно собственоръчно направено отбелязване върху същото. По делото няма данни същият да се е явил в ОД на ДФЗ – Бургас. Н. 02.06.2020 г. зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното уведомително писмо с изх. № 02-020-6500/2160 от 02.06.2020 г., с което, жалбоподателят е уведомен, че ДФЗ – РА намалява исканoто от него със заявление УИН: 02/130618/30423 подпомагане за заявената площ по мярка 11 „Биологично земеделие“ по направление „Биологично растениевъдство“ (БР 11) от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г. със сумата от 5 395.19 лв.. Мотивите за намаляването са посочени в табличен вид, като поясненията към колоните на таблицата съставлява основанието, на което ДФЗ намалява с 5 395.19 лв. финансовото подпомагане. Актът е връчен на жалбоподателя на 26.02.2024 г. Жалбата срещу същия е депозирана пред настоящият съд на 07.03.2024 г. и е заведена с вх. № 2812 от същата дата при спазване 14-дневен срок за обжалване. По делото е представена Заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20, т.1, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5 предл. първо във вр. с чл.6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т.7 и т.13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ - П. Д. С. правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (л.53 – 54). По делото е представена и заповед № РД 09-144 от 23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и одобрен доклад от заместник – министъра № 93-1324/23.02.1017 г. е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г., която се прилага за заявления подадени през кампания 2016 г. (л.130 – 139) и заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е изменена заповед № РД 09-144/23.02.2017 г. на министъра на земеделието и храните, изменена със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като в т.1 след думите „кампания 2017“ накрая се добавя „както и през кампания 2018 година“ (л.136). При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -2020г. са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) - чл. 1, т. 7 от закона. С него се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБ, за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция, е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на Европейския съюз. В чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор на ДФЗ, е и И. на Разплащателната агенция и я представлява, и съответно - по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, може да делегира своите правомощия. Съдът намира, че процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. за кампания 2018 г., с изх. № 02.020-6500/2160 от 02.06.2020 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, е издадено от компетентен орган, на когото са делегирани съответни правомощия, по реда на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, въз основа на нарочно издадена заповед с № 03-РД/3203#1/24.07.2023 г., на изпълнителния директор на ДФЗ, приложена по делото (л.53). Редът и условията за подпомагане по избрания от жалбоподателя ангажимент е уреден в Наредба № 4 от 24.02.2015г., като следва да се съобрази относимата редакция - ДВ, бр. 18 от 2018г. Според чл.3 от Наредбата, подпомагат се три направления: биологично растениевъдство, биологично пчеларство и биологично животновъдство. Заявителят Д. Д. М. е подал на 13.04.2018 г. заявление за подпомагане и плащане, вкл. по поет от него ангажимент по Мярка 11 „БЗ“, като 2018г. е трета година от ангажимента и по тази мярка заявлението е за плащане. Оспореното УП с което е намалено исканото от жалбоподателя подпомагане за заявената площ по направление "Биологично растиниевъдство" от ПРСР 2014-2020 г. е издадено в писмена форма, но при нарушение на едно от изискванията за форма – това по чл.59, ал.2, т.4 от АПК актът да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не са изложени разбираеми мотиви въз основа на какви конкретни фактически констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените за подпомагане площи за кампания 2018 г. е налице основание да бъде отказано извършването на оторизация и изплащането на финансово подпомагане. Както бе посочено по - горе мотивите за издаване на УП са посочени в табличен вид, като поясненията към колоните на таблицата съставляват основанието, на което ДФЗ отказва изцяло финансовото подпомагане. От таблицата с изчисленията на финансовото подпомагане по направление „Биологично растениевъдство“ на стр. 14 от уведомителното писмо (л.42) се установява, че по направление „Биологично растениевъдство“ (БР 11) е направено намаление в размер на 5 395.19 лв. (колона 14 от таблицата). Съгласно поясненията към колоните сумата на намалението представлява сборът на колона 4 – 8.21 ха и колона 6 – 16.42 ха умножен по ставката за съответната дейност, която в случая за БР 11 е посочена в размер на 219.0496 лв./ха. От поясненията за колона 4 се установява, че в тази колона е посочена разликата между заявената площ за участие (колона 2) и установената (определена) площ (колона 3). За колона 3 е посочено, че съдържа данни за площта изчислена съгласно чл. 2, параграф 1, т. 23, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., за която са изпълнени всички изискания, определени в правилата за отпускане на помощ, преди налагане на намаленията за неспазени базови изисквания и други изисквания, различни от размера на площите, съгласно Наредба№ 4 от 24.02.2015 г. и Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014 – 2020 г., утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., изменена със заповед № РД 09-453 от 10.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 2, параграф 1, т. 23, буква „б“ от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. ) „установена площ“ означава за мерките за подпомагане за площ - площта на участъците или парцелите, идентифицирани посредством административни проверки или проверки на място. От поясненията за колона 6 се установява, че в тази колона е посочена санкционираната площ – съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г., като са изброени следните пет хипотези: 1. ако разликата между декларираната и установената площ е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се счита за равна на декларираната, само в случай, че тази разлика не надвишава 20 % от декларираната; 2. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките на 3 % и до 2 ха – санкционираната площ е равна на нула (отказва се подпомагане за размера на недопустимата площ); 3. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките над 3 % или над 2 ха до 20 % - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ; 4. при процентно отношение на недопустимата площ в рамките над 20 % до 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ; 5. при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 50 % - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларираната площ). От така направените разяснения става ясно единствено чисто математически как е получена сумата на намалението от 5 395.19 лв. Не става ясно обаче какви са конкретните фактически и правни основания довели до формиране на крайния извод за намаляване на оторизираната сума. Не е посочено кои факти и обстоятелства е взел предвид административният орган и съответно под хипотезата на коя правна норма са подведени същите. Дадените пояснения към таблично представената в писмото информация в действителност могат да представляват мотиви към административния акт, но само тогава, когато адресатът на същия, а и съдът биха могли да отнесат конкретно изведена хипотеза към изложените данни в отделните клетки на таблицата. В случая това не е така, доколкото в колона 14, отнасяща се за намаление и санкция за наддеклариране е посочена единствено процесната сума, като от дадените разяснения след таблицата може да бъде изваден единствено извод за чисто математическото пресмятане на тази сума. Разясненията препращат към данни от други колони (колона 4 и 6), от разясненията по които също не може да се достигне до еднозначен и обоснован извод по какъв начин са получени посочените в тези колони данни, доколкото в разясненията са цитирани различни норми и хипотези, без да става ясно дали всички се отнасят до процесния случай или само някои от тях, както и ако всички се отнасят, коя хипотеза за коя площ е приложима. Не става ясно как е определена санкционираната площ по колона 6, която има отношение при определяне на намалението по колона 14. С оглед на това се достига до извод, че на практика „мотивирането“ на определеното намаление на оторизираната сума по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2018 се свежда до бланкетно посочване на възможните хипотези за намаление на плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими фактически констатации. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания, и съпоставянето им с правните основания, от които административният орган черпи правомощието си да го издаде. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният орган е извършил опит да мотивира оспореното уведомително писмо с представеното по делото становище изх. № 02-020-2600/2160 от 26.03.2024 г., съставено след депозиране на жалбата в административния орган, което е недопустимо. То не е част от административната преписка по издаване на акта, поради което мотивиране на акта в „последващо становище“ не удовлетворява изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на мотиви по същество на спора представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и представлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. В този смисъл решение № 11631 от 27.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10006/2023 г., V о., решение № 265 от 11.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6333/2022 г., V о. и др. Поради изложените съображения, обжалваният административен акт следва да се отмени, като незаконосъобразен в обжалваната част. Преписката следва да се върне на административния орган, като същият ще следва да произнесе по подадено заявление, в оспорената част. Н. основание гореизложеното, съдът намира, че актът в оспорената част е незаконосъобразен, което налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган, за произнасяне по заявлението на Д. М. с УИН 02/130618/30423 от 13.04.2018 г. в тази част, като бъде определен и 30-дневен срок, считано от датата на влизане в сила на решението, за произнасяне, съобразно указанията, дадени в настоящето решение. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Такива са претендирани в размер [рег. номер]. – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Делото разкрива фактическа, и правна сложност, изводими от спецификата на случая и приложимостта на общностното право. Активното процесуално поведение на процесуалния представител по делото, подробната и мотивирана жалба, съдържаща множество доводи и възражения, не дават на съда причина да приеме, че уговореното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Липсват такива обективни критерии, въз основа на които съдът да преизчисли възнаграждението, че да присъди такъв размер, който да е адекватен на фактическата и правна сложност на делото. Такива критерии не се сочат и от ответната страна, което прави възражението за прекомерност за изцяло декларативно, а оттам и неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 от АПК съдът