РЕШЕНИЕ

№ 611

Сливен, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20257220700127 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Оспорването намира правното си основание в чл. 39 ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като съдебното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И. Н. С. от [населено място] срещу мълчалив отказ на „Фератум България“ ЕООД гр. София да се произнесе по заявление, подадено на 13.01.2025г. от С. с искане за предоставяне на копие на лични данни, които са в процес на обработване във връзка със сключените между дружеството като администратор на лични данни и жалбоподателя договор за паричен потребителски заем.

В жалбата си оспорващата излага доводи за незаконосъобразност на формирания мълчалив отказ. Твърди, че на 13.01.2025 г., чрез упълномощен представител е изпратила по електронен път заявление, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискала от „Фератум България“ ЕООД копие на лични данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15 §. 3 от Регламента във връзка със сключен между администратора на лични данни и нея договор за потребителски кредит. Със заявлението било поискано да се предоставят свързаните с направените по договорите плащания лични данни, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение, на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (главница, лихви, такси, неустойки и др.), като посоченото заявление съставлявало такова по смисъла на чл. 37в ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД. В едномесечния срок дружеството – администратор на лични данни не се произнесло по заявлението изрично, поради което се формирал мълчалив отказ, който оспорващата С. моли да бъде отменен, а преписката – върната със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление.

В открито съдебно заседание жалбоподателят И. С., редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. В представено от упълномощен адв. П. П. от САК становище и писмени бележки излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и моли съда да постанови неговата отмяна. Претендира разноски по представен списък.

В открито съдебно заседание ответникът „Фератум България“ ЕООД гр.София, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител. В писмено становище по жалбата, депозирано в хода на производството от упълномощен представител – адв. П. Ц. - САК заявява недопустимост, алтернативно - неоснователност на жалбата с молба за нейното отхвърляне и претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение. Заявява, че заявлението е подадено от пълномощник адв. П. П., но дружеството не го е получило, следователно няма задължение да отговаря, поради което не е формиран мълчалив отказ. Твърди, че през последните 5 години С. не е сключвала договор за потребителски кредит с „Фератум България“ ЕООД, поради което дружеството не обработва личните й данни.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.01.2025 г. оспорващата в настоящото съдебно производство И. Н. С. по електронен път чрез ССЕВ подала чрез адв. П. С. П. от САК Заявление до „Фератум България“ ЕООД, гр. София с искане за предоставяне на лични данни във връзка със сключен между нея и дружеството – адресат договор за потребителски кредит./л.9/. Съгласно съдържанието на заявлението, формулирана била молба на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета от 27 април 2016 г. да й бъдат предоставени свързаните с направените плащания лични данни, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение на всеки от сключения договор, както и за погашение на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в т.ч. главница, лихви, такси, неустойки и др.). Към заявлението било приложено и пълномощно, с което С. е упълномощила адв. П. П. да я представлява и защитава пред всички банки и небанкови финансови институции, като от нейно име и за нейна сметка извършва всички правни и фактически действия, свързани със сключен от С. договор за потребителски кредит и използвани кредитни услуги, в т.ч. да подава молби за изискване на документи и упражняване на законоустановени права, да води извънсъдебни преговори и пр. /л.10 и сл./ Заявлението е подписано с електронен подпис от пълномощника й по делото – адв. П. П. - САК, изпратено е чрез ССЕВ на 13.01.2025г. и е получено от адресата „Фератум България“ ЕООД на 16.01.2025г. в 00.43 ч. /л.15/. Ответникът в представеното становище по жалбата оспорва, че е получил заявлението, като твърди, че през последните пет години няма сключени с И. С. договори за паричен заем. Горното се опровергава от писмо вх.№ 01-01-846/11.03.2025г., с което „Фератум България“ ЕООД представя административната преписка, като прилага като част от нея подаденото заявление от И. С., чрез адв. П. П. САК./л.32/, удостоверение за получаване на заявлението чрез ССЕВ /л.36/, както и снимка от екран на страница на КЗЛД относно адреса за кореспонденция по ЗЗЛД/ л.59/.

Съдът служебно е изискал информация от Комисия за защита на личните данни, като с писмо вх. № СД-01-01-731/28.02.2025г. на основание чл. 39 ал. 4 от ЗЗЛД. Комисията уведомява съда, че след направена служебна справка на 28.02.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от И. Н. С. срещу „Фератум България“ ЕООД.

По делото не се представиха доказателства, а и не се твърди сезираното дружество, в качеството му на администратор на лични данни да е предоставило исканите по заявлението данни.

Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена в съда на 25.02.2025 г. Съдът, като взе предвид съдържащите се в жалбата твърдения и доводи и съобрази относимата нормативна уредба, формира следните изводи от правно естество:

Съгласно чл. 39 ал. 1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че жалбоподателя И. Н. С. е подала молба за предоставяне на лични данни до "Фератум България" ЕООД, гр. София, с твърдения, че нейни лични данни са обработвани от дружеството –ответник, съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните му от администратора лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

Ответникът "Фератум България" ЕООД попада в хипотезата на определението по чл. 4 т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Това мотивира съда да приеме, че за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по подаденото от настоящия жалбоподател искане, като с оглед разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, отговорът е следвало да бъде даден без ненужно забавяне и във всички случаи в месечен срок от получаване на искането. Както се отбеляза по – горе, по делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди, че дружеството се е произнесло изрично по подаденото от С. заявление. Не са налице и данни срокът, нормиран в чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679 да е удължаван, каквато възможност принципно е допустима, но при спазване на посочените в разпоредбата предпоставки. В този смисъл за оспорващата С. съществува правен интерес да обжалва непроизнасянето на ответния орган по подаденото от нея искане. Дали молителят има сключен договор за потребителски кредит с дружество „Фератум България“ ЕООД през последните пет години или не, е въпрос който следва да бъде разгледан при преценка на законосъобразността на постановен изричен отказ по подадено искане.

В процесния случай по делото е безспорно установено също, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор.

Предвид изложеното, непроизнасянето на дружеството в срок до 16.02.2025 г. по подаденото от лицето заявление по чл. 37б от ЗЗЛД налага извода, че в случая е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Жалбата е депозирана в настоящия съд на 25.02.2025 г., т. е. при спазване на срока по чл. 149 ал. 2 от АПК.

Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок и против административен отказ, подлежащ съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателно, при следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 4 пар. 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице". Според чл. 4 пар. 2 от Регламент 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Разпоредбата на чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда "право на достъп на субекта на данните", като според параграф 1, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Съгласно чл. 15 пар. 3 от Регламент 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В разглеждания случай жалбоподателят С. е депозирала по електронен път писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратор на лични данни, какъвто безспорно е "Фератум България“ ЕООД, при спазване на посочения в нормата административен ред. Съгласно чл. 37б ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация. Подаденото заявление съдържа и нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В процесния случай и доколкото заявлението е подадено от пълномощник, писменият акт за упълномощаване е приложен, както изисква законът.

Доколкото по делото не е спорно, че С. надлежно е сезирала с подадено заявление „Фератум България“ ЕООД като администратор на лични данни, то за същия е възникнало нормативно установеното задължение да се произнесе, като съгласно разпоредбата на чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, това е следвало да се извърши без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Такова произнасяне на е формирано, а липсата му не се отрича от ответното дружество. Не са налице и данни или твърдения срокът за произнасяне да е удължаван на два месеца, каквато възможност е допустима съгласно чл. 12 пар. 3 от Регламент 2016/679, с условие субектът на данните да бъде информиран в тази насока.

От представеното по делото писмено становище от ответника „Фератум България“ ООД се установява, че отказът за предоставяне на исканите данни е обоснован с липса на сключени договори със С. през последните пет години, както и че заявлението не е изпратено на официалния адрес по ЗЗЛД. Така възприетото от ответника и мотивирало неизпълнението на задължението за произнасяне по отправеното искане не може да се приеме от съда като законосъобразен мотив за формиране на мълчалив отказ. Съгласно процесуалната норма на чл. 30 ал. 2 от АПК, ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Едновременно с това разпоредите на чл. 35 и чл. 36 от АПК задължават административния орган да издаде акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на необходимите доказателства.

Следователно, в случай, че настоящият ответник като администратор на лични данни е приел, че съществува неяснота и пречка за произнасяне относно подаденото искане от заявителя, то е следвало да процедира по реда на чл. 12 пар. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, като предприеме действия по привеждане на заявлението в нужния вид. При преценка, че подаденото по чл. 37б от ЗЗЛД заявление не отговаря на изискванията и/или не следва да бъде удовлетворено, в изпълнение на чл. 12 пар. 4 от Регламента администраторът е следвало с изричен акт да уведоми заявителя за причините да не разгледа заявлението му, като посочи и мотивите за това. Доколкото е безспорно установено, че ответното дружество е администратор на лични данни и като такъв обработва лични данни и не се е произнесъл по същество по заявление от И. С. от 13.01.2025 г., съдържащо конкретно формулирани искания, то „Фератум България“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 12, параграфи 1, 2, 3 и 4, във връзка с чл. 15 и чл. 20 от Регламента.

Съгласно чл. 12 пар. 1 от Регламента, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства. Параграф 2 от Регламента предвижда, че администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните. Параграф 3 от чл. 12 регламентира, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. Съгласно пар. 4 от същата норма на Регламента, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, администраторът уведомява субекта на данни без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред.

Отделно от изложеното според разпоредбата на чл. 15 пар. 1 от Регламент 2016/687, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Както се отбеляза по – горе, ако ответникът е счел, че оспорващата няма облигационни отношения с него или са налице недостатъци в подаденото от нея заявление и същото не отговаря изцяло на изискванията на чл. 37в ал. 2 от ЗЗЛД, то той е следвало да процедира по реда на чл. 12 пар. 2 от Регламент 2016/679 и изпълни вмененото му с тази норма задължение. По делото е безспорно, че "Фератум България“ ЕООД е било сезирано с искане по реда и условията на Глава III от Регламента, по което дружеството като администратор на лични данни не се е произнесло в законовия срок. В становище в хода на настоящото съдебно производство като причина за административното бездействие се сочи липсата на сключен договор за паричен заем. Едновременно с това обаче сезираният администратор не е уведомил субекта на данни в тази насока, издавайки изричен отказ. В Регламента и в ЗЗЛД е нормирано задължение на администратора на личните данни, когато лични данни от такъв характер са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД, какъвто е конкретния случай, да бъдат предоставени, а ако са налице предпоставките за отказ от предоставяне, конкретно посочени в чл. 37а ал. 1 от ЗЗЛД, администраторът или обработващият лични данни е следвало изрично да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Освен това, както вече се посочи, ако ответникът /адресат на заявлението/ е считал, че са налице недостатъци в подаденото заявление, то той е следвало да процедира по реда на чл.12§ 2 от Регламент 2016/679 - „Администраторът съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 - 22. В случаите, посочени в член 11, параграф 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15 - 22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните“. В случая несъмнено е възможна идентификация на подателя на заявлението, поради което дори и последното да не е отговаряло изцяло на изискванията на чл.37в, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, то администраторът е обвързан от задължението си по чл.12, §2 от ОРЗД. А съгласно чл.12, §4 от Регламент 2016/679, ако администраторът не предприеме действия по искането на субекта на данни, го уведомява без забавяне и най-късно в срок от един месец от получаване на искането за причините да не предприеме действия и за възможността за подаване на жалба до надзорен орган и търсене на защита по съдебен ред. Следователно, в едномесечен срок от заявлението администраторът на лични данни е длъжен да се произнесе по заявлението изрично /дори когато не предприема действия по него/, което в случая не е сторено от дружеството – ответник.

В случая ответното дружество, като администратор на лични данни е било сезирано с конкретни искания, по които дължи произнасяне, като по делото липсват доказателства за изпращан какъвто и да било отговор или информация на заявителя в срока по чл. 12 пар. 3 от Регламента, който е едномесечен. След като подаденото заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от ЗЗЛД отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано е до задължено лице - администратор на лични данни, независимо дали на правилния електронен адрес или не, то получаването на заявлението поражда задължение за сезирания орган в дружество „Фератум България“ ЕООД да го препрати на компетентния орган в дружеството - администратор на данни по чл. 12 пар. 3 от Регламента и да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че не са налице данни за изпълнение на горното изискване, както и на изискването по чл. 12 пар. 1 от Регламента, според който администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по чл. 13 и 14 и на всякаква комуникация по чл. 15-22 и чл. 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително когато е целесъобразно, с електронни средства.

Съгласно чл. 15 пар. 1 от ОРЗД, всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Според чл. 20 ал. 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи личните данни, които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат и има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени. Отказът заявителя С. да получи достъп до данни по реда на чл. 15 и чл. 20 от ОРЗД е нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в чл. 5 пар. 1, б. "а" от Регламент (ЕС) 2016/687. По силата на чл. 12 пар. 1 от ОРЗД администраторите на лични данни са задължени да осигурят достъп до данни на субекта на данни във форма, която да позволява на лицето да се запознае с данните и да провери дали те са точни и се обработват в съответствие с ОРЗД, което гарантира възможността му да упражни впоследствие и други права, защитени от ОРЗД. В този смисъл е Решение № 7101/28.06.2023 г., постановено по адм.д. № 1825/2013 г. по описа на Върховен административен съд. В случай, че дружество „Фератум България“ ЕООД не обработва лични данни на И. С., което се твърди едва в хода на съдебното производство, то следва да постанови изричен отказ за предоставяне на данните, който ще подлежи на самостоятелно обжалване по съдебен ред или пред КЗЛД.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, мълчаливият отказ на "Фератум България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни да предостави достъп до лични данни по подаденото от И. С. заявление от 13.01.2025 г. следва да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката се върне на администратора на лични данни за произнасяне по заявлението, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение. Основателно е и следва да се уважи искането в тази насока на оспорващата страна за присъждане на разноски до размера на внесената държавна такса от 10, 00 (десет) лева. В частта за разноските в представен списък е формулирано и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв, което съдът намира за основателно. По делото е представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ, поради обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в значително материално затруднение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което на адв. П. САК следва да бъде заплатено от ответника адвокатското възнаграждение в размер на 900 лева при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, във връзка с чл. 173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд Сливен