Решение № 164 от 21.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1345/2023 г.

Производството е въззивно по реда на глава XXI от НПК. Образувано е по въззивен протест на прокурор Антоанета Софрониева от СГП срещу присъда №460008 от 17.03.2023г., по НОХД №1960/2020г. на 23– ти състав СНС/закрит/ с която и шестимата подсъдими В. И. М., А. Д. Ц., А. Д. Ф., А. Р. / A. R. M. A./, Д. А. Ц. и С. И. Ц. са били признати за НЕВИНОВНИ и ОПРАВДАНИ в извършване на престъпления, както следва: 1.В. И. М. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК, за това, че в периода от началото на м.декември 2014г. до 19.01.2018г. на територията на РБългария, РГърция и Кралство Великобритания е ръководил организирана престъпна група /ОПГ/ с участници А., А. Д. Ф., А. Р. М. А., Д. А. Ц. и С. И. Ц. с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл.282 и чл.304б от НК, като групата била създадена с користна цел – придобиване на материални облаги, включително икономически ползи и в нея участвали длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б“А“ от НК – В. М. – Ректор на МУ гр.С. в периода от началото на м.декември 2014г. до 15.04.2016г. и А. Ф. – Декан на Факултет по дентална медицина, както и по обвинението в престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от 1.09.2015г. до 3.11.2015г. в гр.С. в условията на продължавано престъпление в качеството му на длъжностно лице и при условията на посредствено извършителство чрез лицето А. Й. А. – Гл.секретар на МУ–С., в съучаствие А. Д. Ф./извършител/ и А., А. Р. М. А., Д. А. Ц. и С. И. Ц. в качеството им на помагачи е нарушил служебните си задължения, произтичащи от чл.32 т.4 от Закона за висшето образование, т.3, т.2 и т.9 от Длъжностната му характеристика и чл.44 ал.1 т.2 и т.9 от Правилника оза устройството и дейността на МУ –С. за периода 2015/2016г.и чл.11 ал.1, ал.3, чл.12 ал.1 т.2, чл.15 ал.2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на РБългария, като е разрешил и наредил да бъдат записани в МУ –С. и ФДМ за студенти чуждестранни кандидати – общо 35 лица граждани на ЕС, без да са налице законовите основания за това. 2.А. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за участие в горепосочената ОПГ, също по обвинението в престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК описано по по-горе в т.1 в качеството му на помагач, както и по обвинението в престъпление по чл.304б ал.1 от НК за това, че на наустановени дати в периода от началото на месец декември 2014г. до 30.06.2015г. в гр. С. е поискал и приел дар– различни суми в общ размер 52 500 евро с левова равностойност 102 653, 25 лева от гръцката гражданка Е. В. Р., които не му се следвали, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице във връзка със службата му В. И. М., в качеството му на Ректор в МУ – С., а именно да разпореди записването й като студентка в Трети курс „Фармация“ в МУ-С.. 3.А. Д. Ф. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК посочено по-горе в т.1 в качеството му на извършител и длъжностно лице – Декан на факултета по дентална медицина към МУ– С.. 4.А. Р. М. А./ A. R. M. A./– по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК описано по-горе в т.1 в качеството му на помагач. 5.Д. А. Ц.– по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НКза участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК изложено по-горе в т.1 в качеството му на помагач. 6.С. И. Ц. – по обвинението в престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за участие в горепосочената ОПГ и престъпление по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК детайлно описано в т.1 в качеството й на помагач. Въззивнтие доводи изложени в протеста и допълнението към него са за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, както и за допуснати съществени процесуални нарушения на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК. Присъдата била постановена при неизяснена фактическа обстановка, всестранно и обективно изследване на всички правнорелевантни факти и обстоятелства относими към предмета на обвиненията. Обективната истина останала неразкрита, независимо от това, че съдът в рамките на своята компетентност бил длъжен да вземе всички мерки за изясняване на обстоятелствата по делото. Въпреки това било отхвърлено искането на прокурора за събиране на допълнителни гласни доказателства, като следвало да бъдат разпитани в качеството на свидетели посочените в обвинителния акт лица, които били очевидци на деянията по чл.282 от НК. Не било уважено и искането на прокурора за изменение на обвинението по чл.304б ал.1 от НК досежно инкриминирата сума и лицето, от което е поискан и приет противозаконния дар, въпреки наличието на основания за това. В тази връзка е направено искане за събиране на допълнителни гласни доказателства. На следващо място възражение се прави и по отношение мотивите на присъдата, които не отговаряли на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В мотивите липсвало описание на възприетата и установена от съда фактическа обстановка. Същите предствалявали копие на цялата обстоятелствена част на обвинителния акт, без да е налице анализ и аргументация от съда, защо определени факти счита за доказани, а други не и въз основа на кои доказателства е направен крайния извод. По отношение обвинението по чл.321 от НК мотивите се изчерпвали с изложени теоретични постановки, без наличие на обективен анализ на доказателствата по делото. По отношение на обвиненията за продължавана вторична престъпна дейност по чл.282 от НК също според прокурора в мотивите липсвало каквато и да била фактология, съответно изводи по отношение записаните 35 броя чужедстранни студенти, дали това е станало в нарушение на посочените от държавното обвинение правила. Гласните доказателства не били съпоставени помежду си и с останалите писмени доказателства, а им бил извършен един своеобразен преразказ, без да бъде даден отговор защо едни показания се кредитирали, а други не. Определени доказателства изобщо не били обсъдени в мотивите, като например протоколите за претърсване и изземване и протоколи за доброволно предаване, както и ВДС от експлоатирани СРС. Някои от доказателства били тълкувани превратно, като например показанията на св.Е. В. Р. относно съществуването на неформален бизнес между „Бест стъдис“, представлявано от неразпитания гръцки гражданин А.ополус и „Интер Хекс“ООД – представлявано от подс. А. Ц.. Иска се на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения или алтернативно на основание чл.334 ал.1 т.2 от НПК се иска отмяна на присъдата и постановяваане на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения. Възразява се, че голяма част от обстоятелствата, отразени в обвинителния акт останали неизяснени, като например дали всеки един от посочените 35 броя студенти чуждестранни граждани е контаткувал с подс.Р., който ги информирал за специалностите в МУ и възможностите на подсъдимите Д., А. и С. Ц.и чрез фирмата „Интер Хекс“ООД да бъдат записани в МУ, независимо от това дали отговаряли или не на изискуемите условия за записване, също дали са осъществили контакт с Д., А. и С. Ц.и от „Интер Хекс“ООД, уверявани ли са били от посочените подсъдими лица, че ще бъдат записани като студенти в желаната специалност, поради близките им отношения с подс. М.– Ректор на МУ и подс. Ф. – декан на ФДМ, имали ли са притеснения дали отговарят на условията за прием, съответно имали ли са устни уверения от подсъдимите Д., А. и С. Ц.и, че ще подготвят и окомплектоват необходимото за приема, обяснявали ли са посочените подсъдими, че няма да държат входен изпит, освен формално владеене на английски език, както и че следва да заплятат „значителна по размер сума“, която включвала такси за записване, такси за обучение, вкл. за английски език и суми, предназначени за различни лица в МУ–С.. Иска се на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения или алтернативно на основание чл.334 ал.1 т.2 от НПК се претендира отмяна на присъдата от 17.03.2023г. и постановяваане на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по първоначално повдигнатите им обвинения. В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста и се придържа към изложените в него доводи. Счита, че по делото са събрани категорични доказателства за виновността на подсъдимите по повдигнаните им обвинения. Доказателствата били неправилно интрепретирани от първостепенния съд, без извършен отделен и всеобхватен анализ. Мотивите пресъздавали изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства, без аргументация, защо същите не се приемали и обвиненията не се доказвали. Иска се от въззивната инстанция да извърши нова повторна оценка на доказателствените източници. Не било изследвано от съда превъзлагането на законовите правомощия от подс.М. и отражението им в инкриминирата престъпна дейност съобразно изнесеното в обвинителния акт. Не било посочено в мотивите защо едни свидетелски показания се кредитирали, а други не. Същото се отнасяло и до приложения по делото видеозапис от предаването „Господари на ефира“, който изобщо не бил анализиран, което се отнасяло и до множество писмени доказателства, както и протоколи за извършени процесуално следствени действия. За установени в мотивите били посочени факти, без наличието доказателства и аргументация за тях. Претенцията на държавното обвинение е отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни по първоначално повдигнатите обвинения или алтернативно връщане делото за ново разглеждане на основание чл.334 ал.1 т.1 от НПК, заради съществени процесуални нарушения. Пред въззивния съд подсъдимите се явяват лично и с упълномощените си защитници, както следва – подс. В. М. с адв. Д. В., подс.А. Ф. с адв.П. Ч. и адв.З. И., подс.А. Р. М. А. с адв.П. С., а подсъдимите А. Ц., Д. Ц. и С. Ц. с адв. Х. Г.. Подсъдимите и техните защитници молят въззивната инстанция да не уважава протеста и да остави в сила присъдата на първата инстанция, която намират за правилна, обоснована и законосъобразна. Приемат протеста за неоснователен, а обвиненията за недоказани. Не считат, че са били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като, ако определени доказателства не били събрани, това било по вина на държавното обвинение. Според защитниците съдът провел изключително подробно съдебно следствие и в мотивите си дал отговор на поставените въпроси. Не били установени никакви връзки между отделните подсъдими, за да става въпрос за организицията, инкриминирана от прокуратурата във връзка с обвиненията по чл.321 от НК за ръководство и участие в организирана престъпна група. Процедурата за прием на чуждестранните студенти била извършена съгласно нормативните изисквания, като самото обвинение по чл.282 от НК било некоректно формулирано с посочване фигурата на посредственото извършителство в лицето на свидетеля А. А. – гл.секретар в МУ –С.. Същото се отнасяло и до обвинението по чл.321 от НК, за което в обвинителния акт било посочено, че е извършено на три различни места – в Обединеното Кралство Великобритания, РГърция и територията на РБългария. Според адв.В. преупълномощаването на св.А. от подзащитния му –подс.М. в качеството му на Ректор на МУ– С. да извършва определение действия било напълно законосъобразно. Според адв.И. заповедите за прием на чуждестранните студенти отивали при подзащитния й подс.Ф., в качеството му на декан в МУ – С. за сведение и изпълнение. Според адв. Г., от разпита на св.Р. се установявало, че същата не е превеждала никакви пари на подзащитният му – подс.А. Ц., така че и обвинението по чл.304б спрямо него останало недоказано. Недопуснатото от съда изменение на това обвинение относно искането на прокурора за намаляване размера на инкриминираната сума, не съставлявало според защитника процесуално нарушение. Посочена била установената фактическа обстановки от прокурора и от съда, поради което всички направени в протеста възражения се явявали неоснователни. Според адв.С. при рекламиране дейността на дружеството „Интер Хекс“ООД в Обединеното кралство Великобритания подзащитният му А. не е извършвал нито самостоятелно, нито с другите подсъдими неправомерни действия, поради което деянието по чл.321 от НК, за което е бил привлечен не било доказано от субективна страна. Самата рекламна дейност е била извършвана от подс.А. в гр.Лондон въз основа на договор, подписан от св.А.. Последният е заявил пред първоинстанционния съд, че няма как да бъдат приети за студенти лица с нередовни документи, поради което се иска потвържданане на първоинстанционната присъда. В личната си защита подсъдимите се придържат към казаното от защитниците си, а в последната си дума искат от съда да потвърди атакувания съдебен акт въз основа на който са признати за невиновни и оправдани по всички обвинения. Настоящият въззивен състав като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на атакувания първоинстанционен акт, намери за установено следното: Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН относно доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основателно е възражението на прокурора за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените във връзка с неясната аналитична дейност на съда в атакувания първоинстанционен съдебен акт при формираното му вътрешно убеждение съгласно чл.13 и 14 от НПК, които принципи са сериозно нарушени от СГС. Обжалваната присъда е постановена при непълно, едностранно и необективно изясняване на всички релевантни факти, относими към предявените на подсъдимите обвинения съгласно чл.102 и чл.305 ал.3 от от НПК. За въззивната инстанция остава неизяснен процеса по формиране вътрешното убеждение на решаващия съд относно фактите, изложени в обвинителния акт и горепосочените разпоредби, установяващи законовите изисквания. Изложените от СГС мотиви, макар и значителни по своя обем в 231 страници не дават отговор на всички възражения, заявени от страна на държавното обвинение, не изследват и анализират всички събрани доказателства и не посочват въз основа на кои от тях е взето крайното решение подсъдимите да бъдат оправдани по всяко едно от предявените им обвинения. Липсва комплексен и обективен анализ на доказателствените източници, точна доказателствена преценка, съобразена с изискванията на закона за достоверно установяване на правно релевантните факти. От лист 1 до л.79 в мотивите си първостепенния съд е инкорпорирал повдигнатите на шестимата подсъдими обвинения съобразно диспозитива на обвинителния акт, като впоследствие до лист 93 е пресъздал защитните речи от пледоариите на страните. От там нататък до лист 134 в мотивите си СГС е пренесъл фактическата обстановка, изложена от прокурора в обвинителния акт, независимо от това, че съдебната практика, в това число и на ВКС категорично не допуска това за лигитимен процес на формиране на вътрешното убеждение на съда. Първостенния съд е изложил макар и кратка фактическа обстановка, от л.134 до л.145 от мотивите си, в която е посочил за безпорно установени от него определени факти и обстоятелства, без обаче впоследствие да отговори въз основа на кои доказателствени материали се установява това и без да извърши необходимия обективен и всестранен анализ на приобщените доказателства по делото. Веществените доказателства са изброени съобразно приложения опис, като е посочено на кои лица следва да бъдат върнати съобразно изхода на делото, писмените доказателства изобщо не са намерили отражение, нито коментар в мотивите на първостепенния съд, а част от гласните доказателства са били възпроизведени, като съдържание от протоколите за разпит с декларативното отразяване, че съдът ги кредитира и се позововава на тях.Не е извършен подробен критичен анализ на гласните доказателства, на които формално съдът се е позовал, като не е даден и отговор защо съдът не приема приобщените от досъдебното производство множество свидетелски показания на основание чл.281 ал.1 и ал.4 от НПК. В тази насока основателни са възраженията, изложени в протеста на прокурора за мълчаливо игнориране показанията на свидетелите А. А., М. М. и Х. Х. от досъдебното производство, последният от които разпитан по реда на чл.223 от НПК, в които показания дадени пред съдия, изнася данни за „записването на чуждестранни студенти от Близкия изток с фалшиви документи и декларации посредством фирмата на подс.Ц. „Интер хекс“, който работел заедно с подс.М.“. Пак със същия маниер на изключване без да бъдат коментирани, съпоставяни и анализирани определени докателства, СГС не е обсъдил показанията на св.А. от досъдебното производство, в които този свидетел е заявил, че е „имал изрично нареждане от подс.М. да бъдат приемани като студенти и да не се връщат всички клиенти на подс.А. Ц..“ Съдът е посочил, че се позовава и на ВДС, без да анализира и конкретизира в мотивите си, за кои точно класифицирани материали става въпрос, нито да ги съпостави с други доказателства по делото, предвид крайния извод за невиновността на подсъдимите. Заключенията на съдебно- оценителната, съдебно-икономическите, съдебно-техническите и лицево- идентификационните експертизи в цялост са били инкорпорирани в мотивите на първия съд от листове 183 до 210, като формално е посочено, че съдът ги приема и кредитира с доверие като обективни тези заключения на вещите лица по извършените експертизи, без да е отговорено какви факти се установяват посредством тях и без да е извършена съпоставка и анализ на тези заключения с писмените, гласните и веществените доказателства. Действително съдът не е обвързан с експертните заключения и е оправомощен да ги приеме или не, но и в двата случая е задължен да мотивира становището си. По отношение обвинението по чл.321 от НК, което е прието за недоказано и по отношение на шестимата подсъдими на л. 212 до л.218 от мотивите си, СГС е изложил теоретични постановки във връзка с разпоредбата на чл.93 т.20 от НК въз основа на които е заключил, че „между подсъдимите съществува връзка, която не е престъпна“, поради което декларативно е приел обвинението по чл.321 ал.3 пр.2 т.2вр. ал.2 от НК за недоказано, като е оправдал четирима от подсъдимите, при положение, че петима от тях имат предявено обвинение за участие в инкириминираната от прокуратурата организирана престъпна група, а подс.В. М. за ръководство на тази група с предявено обвинение по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК, за което каквито и да било съждения в мотивите не са изложени. Този формалистичен подход съдът е приложил и по отношение обвиненията на шестимата подсъдими за престъпленията по чл.282 ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за които на лист 218 е приел, че не са осъществени от обективна и субективна страна с копиране и поставяне диспозитивите на обвиненията на подсъдимите лица от обвинителния акт, без да е аргументирал този свой извод въз основа на кои точно обективно събрани доказателства по делото се установява. Още повече, че шестимата подсъдими имат обвинения за продължавана престъпна дейност, обхващаща множество деяния с конкретни дати, периоди и лица, които изобщо не са подложение от първата инстанция на какъвто и да било анализ съобразно изискванията на чл.13, чл.102 и чл.305 ал.3 от НПК. Липсват мотиви въз основа на какви доказателства, още повече процес на извършен техен анализ въз основа на който да се разбере и да стане ясно защо съдът е приел като краен извод липса на съставомерност на обвиненията по чл.282 от НК за всяко едно от отделните деяния, включени в рамките на продължаваната престъпна дейност по чл.26 от НК, по отношение на всяко едно от подсъдимите лица. В случая мотивите са в явно противоречие с постановената на 17.05.2023г. присъда, тъй като е отминато с мълчание и не е взето отношение за конкретните 35 деяния, изложени в присъдата и в обвинителния акт: 1.09.2015г. дали е била нарушена посочената нормативна уредба при записване като студент в МУ–С. лицето К. И. З. с цитираната заповед и какво е било отношението на всеки един от шестимата подсъдими в този процес, с оглед обвиненията за съучастническа дейност, съответно на 3.09.2015г. за С. Н. П., на 6.09.2015г. за И. М., на 14.09.2015г. за Р. М. П., на 14.09.2015г., за С. М. Б., 14.09.2015г. /Д. Г. К./, 14.09.2015г. /М. Й. А./, 14.09.2015г. /А. К. К./, 30.09.2015г. /А. К./, 22.10.2015г. /С. Л. А./, 4.09.2015г. /С. Н. З./, 4.09.2015г. /Д.-Г., А. М./, 10.09.2015г. /Д. К./, 11.09.2015г. /А. К./, 11.09.2015г. /А. Г. С./, 12.09.2015г. /Е. А. И./, 14.09.2015г./ Е. Г. Р./, 28.09.2015г. /М. А., 1.10.2015г. /М. К., 5.10.2015г. /Е. М./, 6.10.2015г. / И. П./, 6.10.2015г. /М. А. Н./, 6.10.2015г. /А. С./, 6.10.2015г. /Й. С./, 7.10.2015г. /Ю. Ф./, 9.10.2015г. /С. А./, 9.10.2015г. /Й. М./, 16.10.2015г. /Я.-В. Л. /, 16.10.2015г. / З. Г. П./, 19.10.2015г. /В. А. Д./, 22.10.2015г. /Р. А. Р./, 26.10.2015г./ Ф. Х./, 27.10.2015г. /Х. Ф./, 27.10.2015г. /З. С. К./, 28.10.2015г. /С. Е. М./. Не е бил извършена анализ на инкриминираните заповеди, като липсва обосновка, защо съдът приема във всеки отделен случай, че не са били нарушени законовите изисквания за издаването им, още повече, че става въпрос за различни документи, дати, факти и обстоятелства, които първостепенният съд нито е изяснил, нито е анализирал в мотивите си, при което остава неясна волята му и по какъв начин е формиран крайния му извод с декларативното приемане анблок обвиненията по чл.282 от НК за несъставомерни от обективна и субективна страна. Мотивите към съдебния акт следва да бъдат конкретни и ясни, пълни и непротиворечиви, както и да разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение. В конкретния случай атакуваната присъда не отговаря на посочените изисквания регламентирани в разпоредбите на чл.305 ал.3 от НПК, налице е процесуално нарушение от категорията на съществените, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което е основание на чл.335 ал.2 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав. Констатираните в настоящото решение нарушения, посочени в настоящото решение са съществени, тъй като са ограничили правото на държавното обвинение да разбере поради какви причини подсъдимите са били признати за невиновни и оправдани по обвиненията, детайлно посочени в обвинителния акт. Поради некоректната и неясна дейност на съда при изготвянето на мотивите е затруднена възможността да се разбере въз основа на какви доказателства по съответните обвинения подсъдимите са били оправдани. Нарушението в случая е фрапантно и няма как да бъде преодоляно от въззивната инстанция, тъй като същата е лишена от възможността да провери процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд по инкриминираните от прокуратурата факти, съобразно обвинителния акт и правилното приложение на материалния закон от страна на първата инстанция. При това положение протеста се явява основателен относно изложените в него доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценъчната дейност на съда и анализа на доказателствата, което налага отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което посочените нарушения следва да бъдат отстранени. Ето защо въззивната инстанция намери, че в конкретния случай са налице основанията на чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов състав от стадия на съдебното заседание, тъй като визираните съществените процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция са отстраними при новото разглеждане на делото и не могат да бъдат отстранени по реда на въззивния контрол. Водим от горното и на основание чл. 335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.334 т.1 НПК Апелативен съд – С.