РЕШЕНИЕ

№ 1220

гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. П. Г. при участието на секретаря Н. Н. В. като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело № 20231110216612 по описа за 2023 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Брюксел“№1, представлявано заедно от Р. В. З. – изпълнителен директор и Б. М. – прокурист срещу наказателно постановление (НП) №408 от 31.10.2023 г., издадено от директор на Регионална дирекция гранична полиция (РДГП) – „АЕРОГАРИ – Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) – Министерство на вътрешните работи (МВР)“ за нарушение по чл.20, ал.1, т.1, във вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) му е наложено административно наказание на основание чл.51 от ЗЧРБ имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв.

С жалбата се твърдят нарушения на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, твърди се, че разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ е неотносима към посоченото нарушение, тъй като дружеството-жалбоподател е превозвач, посоченото лице не е пресичало външна граница на ЕС, а е влязло в България от Германия, поради което съгласно чл.5, ал.1, т. „б“ от Регламент (ЕО) №562/2006 г. гражданите на трети страни трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държави-членки, с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за престой, твърдят се допуснати нарушения на процедурните правила, както и се оспорва извършване на административно нарушение. Моли се за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

За жалбоподателя в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

За въззиваемата страна редовно призована се явява представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 07.09.2023 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от полицай при РДГП-ГКПП-Аерогара София Б. Д. Б., оправомощена съгласно т.I.1 от заповед №8121з-378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи, на „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”АД, за това, че на 18.08.2023 г. около 18: 15 часа на ГКПП-Аерогара София при осъществяване на паспортно-визов контрол за влизане в Р България на пътниците, превозвани с полет FB 438 от Франфуркт, Германия за София, България на авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕЪР”АД превозвачът е превозил лицето S. A., родена на •••••, гражданка на Сирия, притежаваща разрешение за пребиваване в Германия, № F12005481, без преди да извърши услугата по превозване на лицето да изпълни задължението си да провери документите за пътуване, като я е превозил до Р България, без наличие на валиден документ за пътуване, като й е издал превозни документи – билет и бордна карта. Горното нарушение е квалифицирано като такова по чл.20, ал.1, т.1, във вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.

АУАН е връчен на 07.09.2023 г. на деловодител А. И. Т. на дружеството- жалбоподател, упълномощена от представляващите дружеството.

Разпитаните свидетели Б., С. и Б. излагат факти изцяло в подкрепа на констатациите по акта.

Издаден е бил отказ за влизане в страната №525 от 18.08.2023 г. за сирийската гражданка S. A., родена на •••••, притежаваща разрешение за пребиваване в Германия, № F12005481, тъй като е без валиден документ за пътуване.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от съответното компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН, оправомощено въз основа т.II.1 на Заповед №8121з- 378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи – директор на РДГП- Аерогари при ГДГП - МВР. Като в него е идентично описанието на нарушението и неговата правна квалификация. НП е връчено на 31.10.2023 г. Приложена е Заповед №3282з-2292/31.05.2023 г. на директора на ГД „ГП“, установяваща преназначаването на Б. Д. Б. на длъжност командир на отделение в 03 група на ГКПП - Аерогара София към РДГП – Аерогари при ГДГП-МВР и длъжностна характеристика на същия. Също така е приложена Заповед №8121з-7820/31.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която издалият процесното НП инспектор П. Г. С. е преназначен на длъжност директор на РДГП-Аерогари при ГДГП – МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, които се кредитират като пълни и непротиворечиви. Не са налице основания същите да се обсъждат поотделно, поради липсата на противоречие между доказателствата.

От така изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в законоустановения четиринадесетдневен срок, като същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, намира следното:

Както АУАН, така и НП са съставени, респективно издадени от надлежно компетентни длъжностни лица и в сроковете, предвидени в ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира възраженията на жалбоподателя за издаване на НП в нарушение на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, за неоснователни. В АУАН и НП вмененото нарушение е описано по идентичен и безпротиворечив начин, който не е засегнал правото на защита на лицето. АУАН и процесното НП съдържат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание - чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, съдържат описание на нарушението и датата на извършването му, установен е нарушителя, по съответния за това ред, посочен е издателя на акта, а обстоятелствата при извършването му са конкретизирани в пълнота. Предвид на това са издадени при спазване на процесуалните правила. Нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен, че да бъде разбрано от нарушителя. Дадената цифрова правна квалификация, съответства на конкретното деяние. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. Настоящият съдебен състав не споделя разбирането на оспорващото дружество, че нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна и не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение. В актовете, поставящи началото и края на административнонаказателното производство, безпротиворечиво е направено позоваване на изискването на чл. 6, ал. 1, т. „б“ от Регламент (ЕС) № 2016/399.

Посочената в НП като нарушена императивна разпоредба на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ вменява изрично задължение за превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 51 от ЗЧРБ. В случая сирийската гражданка S. A., родена на ••••• не е притежавала валиден документ за пътуване, като това не е установено от превозвача преди да извърши услугата по превоза й до България. Липсата на такъв и съответно неосъществения контрол по неговото наличие от страна на дружеството-жалбоподател, води до основание за ангажиране на отговорност му като превозвач. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че при преминаването на вътрешни граници документи за пътуване не се изискват. Република България е страна - членка на ЕС, но към датата на административното нарушение не е страна - членка на Шенгенското пространство по въздух, за да липсват вътрешни граници с другите държави от него съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекса на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници). В този смисъл, при полет от летище във Франфуркт, Германия пространство към летище на територията на Република България, съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даващи му право да пребивава законно на територията на Европейския съюз (извън страните от Шенген.) Превозвачът е бил длъжен да извърши проверка на пътника дали притежава валидни документи за пътуване, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ, а именно: „редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.“, преди да издаде превозен документ - билет и бордна карта. Като не е осъществил тази проверка, жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция по реда на чл. 51 от ЗЧРБ, която доколкото се касае за ЮЛ е имуществена санкция. Деянието на ЮЛ е обективна и безвиновна, съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН. Размерът на санкцията е в предвидения от закона минимален размер 2 000 (ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА) лева.

Така определената санкция е справедлива и съответна на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 и 5 от ЗАНН основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, който следва да се определи на 100 лв., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, за една инстанция.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът