Решение № 41 от 11.2.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1558/2024 г.

С Присъда №125 от 16.07.2024г., постановена по НОХД № 2909 /2023г. по описа на БРС, състав на Бургаският районен съд е признал подсъдимия С. А. Д., ЕГН: ••••••••••, за виновен в това, че през месец декември 2021г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, се е съвкупявал с лице, ненавършило 14-годишна възраст - Н.Б.М., ЕГН: ••••••••••, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, както следва: 1.на неустановена дата през месец декември 2021 г., в гр. Бургас се е съвкупил с лице ненавършило 14-годишна възраст - Н.Б.М., ЕГН: ••••••••••, доколкото деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК и 2.на 22.12.2021 г., в гр. Бургас се е съвкупил с лице ненавършило 14- годишна възраст - Н.Б.М., ЕГН: ••••••••••, доколкото деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК - престъпление по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца, което на основание чл. 57, ал. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. С оглед осъдителната присъда, БРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил направените по делото разноски в тежест на подсъдимия, като го е осъдил да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 1177, 80 (хиляда сто седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева, представляващи направени на досъдебното производство разноски, както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 60, 00 /шестдесет/ лева, представляваща възнаграждение за вещи лица в съдебното производство, както и сумата от 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба на подсъдимия, чрез адв. Д.Костов, с която се иска въззивният съд да отмени присъдата. В жалбата се съдържат общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, тъй като според защитника тя била постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и била необоснована. Не се посочват конкретните съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при нейното постановяване, нито в какво се изразява нейната необоснованост. Оспорва се и присъждането в тежест на подсъдимия на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна, като счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият С. А. Д. се явява лично и със защитника си – адв. Д.Костов от АК – Бургас. Последният поддържа подадената въззивна жалба, като моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и Д. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Сочи, че в хода на съдебното производство не са събрани преки доказателства, установяващи съвкупление между подсъдимия и пострадалото лице. Излага се твърдение, че Н. Б. била притискана от своята майка за да направи невярно оплакване с цел С. Д. да бъде изнудван за пари. Защитата изразява несъгласие с приложението на чл. 26 от НК, тъй като според адв.Костов при наличието на неустановена дата през м. декември 2021 г. за едното деяние, не може да се определи какъв е бил периодът между първото и второто деяние. Освен това той счита, че е допуснато процесуално нарушение след като при липсата на преки доказателства и несвързаността помежду им с останалите косвени такива, съдът е приел, че С. Д. е виновен по повдигнатото му обвинение като акцентира, че присъдата не може да почива на предположения. Моли въззивният съд да отмени присъда № 125 от 16.07.2024 г. на Районен съд Бургас и да постанови нова, с която да признае за невиновен С. Д. да е извършвал престъплението по така повдигнатото и поддържано обвинение или ако намери за необходимо, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В дадената му последна дума, подсъдимият Д. моли да бъде оправдан. Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Подсъдимият С. А. Д., ЕГН: ••••••••••, е роден на ••••••• г. в гр. Б., •••••• гражданство, •••••• образование, ••••••, ••••••, ••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „К.М.“ № •••. Същият е с ••••••••. Подс. С. А. Д. се запознал със св. Н.Б.М., родена на •••••••••, през 2018 г., когато тя била на •••- годишна възраст, което обстоятелство станало известно на Д.. Св. М. и подс. Д. започнали да поддържат взаимоотношения. По това време под влиянието на св. Й. Ш. св. М. започнала да проституирала, като св. Ш. вземал парите, които тя получавала за това. След запознанството си с М., подсъдимият Д. не я пускал да проституира и й давал средства за издръжка- давал й пари, купувал й дрехи и лекарства. Също така, когато св. Ш. карал св. М. да проституира на пътя, тя бягала в дома на подс. Д.. На няколко пъти на неустановени дати след запознанството им, преди месец декември 2021 г., подсъдимият и св. М. имали интимни контакти. На неустановена дата през месец декември 2021 г., св. М. и св. П. се разхождали в централната градска част на гр. Бургас когато срещнали подс. Д., който •••••• на ул. „Александровска“. Той ги поканил в дома си, намиращ се на адрес: гр. Б., ул. „К. М.“ № •••. На другия ден св. М. и св. П. отишли в дома на подс. Д., където останали да пренощуват. В стая на дома на подс. Д., св. П. легнал на дунапрен на земята. Подс. Д. и св. М. легнали на легло в същата стая, съблекли се и по взаимно съгласие осъществили полов акт. Към този момент св. М. била на •••-годишна възраст, което обстоятелство било известно на Д.. Следващите няколко дни св. М. и св. П. останали в дома на подс. Д., като последният им купувал храна и напитки, подарил на св. М. дрехи и й давал пари. Подс. Д. подарил на св. М. и мобилен телефон и двамата си направили снимки с него. На 21.12.2021г. св. М. отново отишла в дома на подс. Д., намиращ се на адрес: •••••••••• и преспала там. Вечерта на 22.12.2021г., подс. Д. и св. М. по взаимно съгласие осъществили полов акт. На 23.12.2021г., около 19.00 часа, св. Й. С. Ш. отишъл до дома на подс. Д., за да търси св. М. и почукал на вратата. Подс. Д. отворил вратата и св. Ш. влязъл вътре. Св. М. била легнала на легло, гола, само по долно бельо. Между тримата възникнал конфликт, при което подс. Д. сигнализирал полицейските органи. На място пристигнали св. В. Х. С. и св. П. А. Д. - полицейски служители при 01 РУ при ОДМВР - Бургас. За случилото се била уведомена майката на св. М.- св. З. С.П.. Така изложената фактическа обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото – В. Х. С. /л. 97-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 13 от ДП/, П. А. Д. / л. 99, както и прочетените по реда на чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 139 от ДП /, Й.С.Ш. /л. 101-частично, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК на л. 48 от ДП /; С.Б.В. /л. 130-гръб/, З.С. П. / съдебно заседание от 15.03.2024 г., както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 12 от ДП /, Н.Б.М. / съдебно заседание от 15.03.2024 г.-частично, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 и ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 11, 56 и 85 от ДП /, В. В. П. /съдебно заседание от 16.07.2024 г., както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1 и ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 59 и 123 от ДП/, съдебно-психиатрично-психологична експертиза (л. 91-100 от ДП), включително и отговорите на вещите лица в съдебно заседание (л. 97); актуална справка за съдимост на подсъдимия (л. 36), протокол за освидетелстване (л. 8 от ДП), както и множеството останали приложени по делото писмени доказателства. Фактическите констатации на първоинстанционния съд се възприемат изцяло от въззивната инстанция. Фактическата обстановка е установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Основният спорен въпрос по делото е дали е имало съвкупление между подсъдимия и пострадалото лице Н. М. на инкриминираните дати. Според въззивният съд РС правилно е достигнал до извод, че следва да бъдат кредитирани показанията на показанията на пострадалата Н. М. от ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 и ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 11, 56 и 85 от ДП, като подробни, последователни, и взаимнодопълващи се. В хода на ДП пострадалата Н. М. е разпитвана като свидетел три пъти, включително и пред съдия, като е изложила сходни твърдения при всичките си разпити - че е правила секс с подсъдимия и всеки път това е ставало доброволно от нейна страна. Първият й разпит е от 23.12.2021г., един ден след второто деяние на подсъдимия, като в тези показания М. е категорична, че е правила секс с Д. на 22.12.2021г. вечерта и това е станало доброволно от нейна страна. Действително, в тези си първоначални показания М. не описва подробно самото съвкупление с подсъдимия, а използва думата „секс“. От данните по делото се установява, че въпреки крехката си възраст тя се е занимавала с проституция, поради което и следва да се приеме, че тя е напълно наясно какво представлява съвкуплението между мъж и жена и под думата „секс“ има предвид именно полов контакт между мъж и жена, при който мъжкият фалос прониква във влагалището на жената. Към онзи момент тя не е имала никакъв мотив да дава неистински показания срещу Д.. Напротив, видно от доказателствата пострадалата е намирала при него своеобразна закрила от св. Й.Ш.. Д. се е грижил за нея, купувал й храна и напитки, подарявал й дрехи, телефон, и й давал пари, между тях е имало изградена връзка на доверие. Нейните показания кореспондират на показанията на свидетелите В.С. и П. Д.- полицейските служители, които са посетили дома на Д. на 23.12.2021г. включително и прочетените техни показания от досъдебната фаза. На 12.04.2022г. М. отново е разпитана като е дала показания за първото инкриминирано в обвинителния акт деяние като е изложила твърдения, че е правила секс с подсъдимия в дома му и в присъствието на св.В. П. и това е станало доброволно от нейна страна. Нейните показания от ДП кореспондират и със събраните по делото други доказателства- показанията на св. В. П. на досъдебното производство от 12.04.2022г. и прочетени по реда на чл.281 от НПК. На 27.07.2022г. Н. М. е разпитана в присъствието на съдия и отново е потвърдила, че е правила секс с подсъдимия, както е разказала в предните си два разпита, и подробно е посочила начина, по който е правила секс с Д.. Едва в разпита си пред първоинстанционния съд тя категорично отрича да е правила секс с подсъдимия като е посочила, че само се целували, което противоречи на всичко заявено от нея в трите й разпита в ДП. РС правилно не е дал вяра на тези нейни твърдения и е кредитирал много по-подробните й показания от ДП, прочетени и приобщени от съда със съгласието на подсъдимия и неговия защитник. Пострадалата Н. М. не е виждала нищо лошо в сексуалните си отношенията си с Д. и говорила свободно за тях пред разследващите. Едва когато установява, че със своите показания всъщност му е навредила, пред съда вече отрича каквито и да било полови сношения с него. Тезата на подсъдимия, че целият случай е за да го изнудват, не се подкрепя от никакви доказателства. Видно е, че майката на пострадалата М.- св. З. С. П. в нито един момент не е предявила някакви финансови претенции към него, а напротив- в съдебно заседание заяви, че не подсъдимият, а дъщеря й е „виновна“ за случилото се. В показанията си пред съда П. е посочила, че дъщеря й е говорила само хубави неща за него, че е била с него по нейно желание. Видно е, че при разпита си пред състава на БРС пострадалата Н. М. също прави опит да го оневини като отрича да е правила секс с подсъдимия. Правилно РС е изключил от доказателствения материал показанията на на св. Д. П., който като Инспектор детска педагогическа стая, е присъствал на разпита на Н. М. на досъдебната фаза. В заключение, настоящият съдебен състав изцяло възприе анализа на доказателствата, направен от състава на Районен съд Бургас и неговите фактически изводи. Въззивната инстанция прие, че по делото са налице достатъчно преки доказателства, обективирани в показанията на свидетелката Н. М. от ДП и прочетени от съда със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, които се подкрепят от показанията на св. В. П. на досъдебното производство от 12.04.2022г. и прочетени по реда на чл.281 от НПК, показанията на св. З.П., включително и тези от досъдебната фаза, прочетени по реда на чл.281 от НПК, показанията на свидетелите В. С. и П. Д.- полицейските служители, които са посетили дома на Д. на 23.12.2021г., и които в тяхната съвкупност обосновават извода, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на вмененото му във вина престъпно деяние по чл. 151 ал. 1 от НК. Безспорно установено е, че през месец декември 2021г. Н. М. все още не е била навършила 14-годишна възраст, а е била на ••• години. Установява се от събраните в хода на първоинстанционното производство преки доказателствата, съдържащи се в показанията на свидетелката Н. М. от ДП, че на два пъти през месец декември 2021г. подсъдимият е осъществил съвкупление с Н. М. с нейно съгласие. Той е съзнавал, че към този момент М. не е била навършила 14-годишна възраст, тъй като още когато М. и Д. са се запознали през 2018г., тя му е казала, че е на ••• години респективно от субективна подс. Д. е действал при пряк умисъл. Налице са предпоставките на чл. 26 от НК, тъй като двете извършени от него деяния представляват престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото. При определяне на наказанието районният съд е посочил кои обстоятелства е приел за смекчаващи и съответно за отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчитайки всички данни по делото, правилно и обосновано Районен съд – Бургас е приложил чл.55, ал.1, т.1 от НК като е определил и наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода в минимален размер от три месеца. Така определеният размер се явява справедлив и адекватен на извършеното и чрез него в най-голяма степен биха се постигнали целите, заложени в чл.36 от НК и би допринесъл за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. При преценката на съответното за извършено по вид и размер наказание, настоящият съдебен състав намира, че БРС не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС в конкретния случай. БРС е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че Д. е бил осъждан на наказания „лишаване от свобода“ и не е бил реабилитиран, поради което и определеното му наказание следва да бъде изтърпяно ефективно респективно спрямо него няма как да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд на основание чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в ДП и в съдебната фаза. При извършена служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо настоящата инстанция намира, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което на основание чл.338 от НПК Бургаският окръжен съд