Решение № 175 от 26.6.2024 г. на Районен съд - Казанлък по дело № 388/2024 г.

Районен съд - КазанлъкНаказателна колегия26.06.2024 г.докладчик НЕВЕНА ИЛАРИОНОВА ИВАНОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОП-76 от 18.05.2023г.на Д.В.П.-Заместник-кмет по финанси, инвестиции и собственост на община К., с което на „А.Г. 2017“ ЕООД ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление град К., ул.“Т.“ № 6, представлявано от П. М. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на фирма „А.Г. 2017" ЕООД, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева. ОСЪЖДА Община К. да заплати на жалбоподателя на „А.Г. 2017“ ЕООД направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 /шестотин/ лева. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – К.: _______________________

Мотиви

РЕШЕНИЕ

№ 175

гр. К., 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20245510200388 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Обжалвано е наказателно постановление № ОП-76 от 18.05.2023г.на Д.В.П.-Заместник-кмет по финанси, инвестиции и собственост на община К.. Жалбоподателят, недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна, чрез представителя си в с.з., взема становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено, че А. А. К.-Главен специалист „КСПНА“ при Община К. е съставил АУАН бл.№ 000204 по описа на Община К. от 09.03.2023г. против „А.Г. 2017“ ЕООД ЕИК: ••••••, със седалище и адрес на управление град К., ул.“Т.“ № 6, представлявано от П. М. С., с ЕГН ••••••••••, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на фирма „А.Г. 2017" ЕООД за това, че на 05.03.2023г.около 13, 00 часа лицето П. М. С. е допуснал освобождаване съдържанието от цистерните на специализиран автомобил марка "Мерцедес" с ДК № ••••, собственост на фирма „А.Г. 2017“ ООД на неразрешено за това място.Съдържанието от цистерната било изхвърлено в поземлен имот № 38563.154.535 в месност „ГГ“ в землището на село К. община К..Същото представлявало фекална маса и отпадни води и се считало за неопасен отпадък.

АНО приел, че с това си деяние г-н П. М. С. виновно нарушил разпоредбите на чл.29, ал.2 от Закона за управление на отпадъците, поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.134, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците АНО наложил на „А.Г. 2017“ ЕООД административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаване на обжалването наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но намира за основателно становището на пълномощника на жалбоподателя, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като приложеният санкционен закон не съответства на фактически установеното нарушение.

В АУАН и в наказателното постановление е отразено, че видът на установения изхвърлен отпадък е фекална маса и отпадни води и се счита за неопасен отпадък.Това обстоятелство е безспорно, не се оспорва от страните и се потвърди и от актосъставителя К. при разпита му в с.з.Основателно пълномощникът на жалбоподателя счита, че процесното нарушение не съставлява нарушение по ЗУО, тъй като нормата на чл.2, ал.2, т.6 от ЗУО изключва от обхвата на закона видът на отпадъка, предмет на настоящото дело.Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2, т.6 от ЗУО този закон не се прилага за фекална материя, различна от класифицираната в т.7, буква „б“, а процесният отпадък не попада в класификацията на т.7, буква“б“.Същевременно, чл.2, ал.1 от ЗУО регламентира, че този закон се прилага за опасни отпадъци /т.4 на чл.2, ал.1/, а безспорно по делото е установено, че процесният отпадък се счита за неопасен отпадък.Т.е.и по тази си характеристика той не попада в обхвата на видовете отпадъци, за което се прилага ЗУО.Отделно от това чл.2, ал.2, т.7, б.“а“ от ЗУО изрично регламентира, че този закон не се прилага за отпадъчни води, а процесният отпадък представлява фекална маса и също така и отпадъчни води като се счита за неопасен отпадък.

Предвид изложеното съдът намира, че жалбоподателят неправилно е наказан със закон, който не е следвало да бъде приложен в случая и който не съответства на фактическия състав на извършеното нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

При този изход на делото и тъй като жалбоподателят чрез пълномощника си е направил искане да му се присъдят направените от него по делото разноски, такива следва да му се присъдят в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви съдът

Цитирани разпоредби

7