Решение № 382 от 13.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1425/2022 г.

Производство е образувано по въззивни жалби на защитниците на подс.М. Т. В., Б. Б. В., И. Г. С., К. И. Д., Т. Б. Т., А. Ю. Ю., М. Ю. Ю., Ц. С. С. и А. С. В.. Жалбите са против присъда от 12.03.2020 г., по н.о.х.д. № 2612/2018 г., по описа на СНС, 9 състав. С присъдата: Подс. М. Т. В. е признат за виновен в извършване на следните престъпления и са му наложени наказания както следва: = за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. = за престъпление по чл.214 ал.2, т.1, вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2, т.4, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ “ в размер на пет хиляди, като е оправдан „ за това да е употребено заплашване от И. Г. С. като в телефонен разговор на неустановена дата през месец септември 2015г., както и да е казал на Д. С. че „ще си понесе наказанието“, да го е накарал да подпише документ за неплатена сметка в размер на 2256 лева и да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 НК „ действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група „, както и за цифровата квалификация на престъплението по т.5 пр.2 на ал.2 по чл.213 а от НК. = за престъпление по чл.213а ал.2 т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на л. 54 от НК му е наложено наказание на „лишаване от свобода „ за срок от три години и „глоба“ в размер на три хиляди лева като е оправдан за това, „че е принудил Б. К. да подпише запис на заповед и деянието да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група както и по цифровата квалификация на ал.2, т.5, пр.2 на чл.213а от НК.“ = за престъпление по чл.339 ал.1 от НК и при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание „ лишаване от свобода“ за срок от три години като съдът го е оправдал за това „ да е държал стандартен газ-сигнален револвер марка „EKOL“, модел „Viper 4.5“, калибър 9 мм, с фабричен № E4VP - 920209, който при снарядване на гнездата на револвера със сачми тип „чашка“ с полимерна обвивка, калибър 5. 5 мм и стандартно звуково - сигнални /халосни/ револверни патрони, калибър 9 мм, е годен да произвежда изстрели, -сигнален пистолет „Class“ „Special“, калибър 9 мм, с фабричен № 9849, предназначен за стрелба с газ - сигнални пистолетни патрони от същия калибър, без стеснителна муфа в цевта и представляващ огнестрелно оръжие, като същите представляват огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, 2 бр. ловни патрони 12-ти калибър, снарядени със сачми и предназначени за стрелба с гладкоцевни огнестрелни оръжия от същия калибър, 59 бр. патрони, които са били стандартни газ-сигнални пистолетни патрони калибър 9 мм, но след снарядяването им с кръгли метални сачми с диаметър 5.5мм представляват огнестрелни боеприпаси“. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил общо, най – тежкото от наложените наказания, а именно три години „ лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към определеното наказание „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил наказанието „ Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ “ режим. На основание чл. 59, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода „ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, без да се индивидуализирани периоди на изпълнение на посочените процесуални мерки за неотклонение. Подс.Б. Б. В. е признат за виновен: = в извършване на престъпление по чл.142 ал.2, т.2, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години., като съдът го е оправдал „ за това да е бил в съучастие с Т. Б. Т., ЕГН ••••••••••- извършител, И. Г. С., ЕГН •••••••••• - подбудител и да е извършено от лице, което действа по поръчение на организирана престъпна група с ръководител И. Г. С. и участници Т. Б. Т., А. С. В., М. М. М., М. Т. В. и К. И. Д., както и за цифровата квалификация на престъплението по т.8 на чл.142 ал.2 от НК“. = в извършване на престъпление по чл.213а ал. 2, т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от „четири години и „глоба“ в размер на четири хиляди лева, като е оправдан „ да е бил в съучастие с Т. Б. Т. ЕГН •••••••••• и да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо по поръчение на решение на организирана престъпна група с ръководител И. Г. С. и участници Т. Б. Т., А. С. В., М. М. М., М. Т. В. и К. И. Д., както и за цифровата квалификация на ал. 3, т.З, и ал. 2, т.5, пр.2 по чл.213 а от НК „. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил общо наказание между наложените за отделните престъпления, а именно, най – тежкото, от тях - седем години „лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.3 от НК съдът е присъединил към наказанието „лишаване от свобода“, наказанието „глоба“ в размер на четири хиляди лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определил първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по настоящото наказателно производство, без да са индивидуализирани периодите на изпълнение на посочените мерки за неотклонение. Подс.И. Г. С. е признат за виновен: = за престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години. = за престъпление по чл.214 ал.2, т.1, вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2, т.4, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и „глоба“ в размер на пет хиляди лева, като е оправдан за това „ да е употребено заплашване като в телефонен разговор на неустановена дата през месец септември 2015г. да е казал на Д. С. че „ще си понесе наказанието“, да го накарал да подпише документ за неплатена сметка в размер на 2256 лева да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и за цифровата квалификация на престъплението по т.5 на ал.2 на чл.213 а от НК“. = за престъпление по чл.213а ал.1, вр. чл.20 ал.З вр. ал.1 НК, като при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на две хиляди лева, като е оправдан „ за това, че е принудил Б. К. да подпише запис на заповед и деянието да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група както и по цифровата квалификация на ал.2, т.5, пр.2 на чл.213а от НК“. = за престъпление по чл.213а ал. 2, т.4, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, за което при условията на чл 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от пет години и „ глоба“ в размер на четири хиляди лева, като е оправдан „деянието да е извършено в съучастие с Т. Б. Т., ЕГН •••••••••• - извършител и от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител и участници описани в пункт първи от диспозитива на обвинението, и по цифровата квалификация на ал. 3, т.3 и ал. 2, т.5, по чл.213 а от НК „ = признат е за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан за престъпление по чл.142 ал.2, т.8, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.З, вр. ал.1 НК. На основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил общо наказание на подс. С., най – тежкото от всички наложени, а именно седем години „ лишаване от свобода “. На основание чл.23 ал.3 от НК съдът е присъединил към наказанието „лишаване от свобода“ наказанието „ГЛОБА“ в размер на 5 000 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т.2 от ЗИНЗС е определил първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал.2 вр.ал. 1, т.1 от НК е приспаднал от така определеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, без да се индивидуализирани периодите на изпълнение. Подс.К. И. Д. е признат за виновен: = в извършване на престъпление по престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание на „лишаване от свобода “ за срок от три години. = в извършване на престъпление по чл.214 ал.2, т.1, вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2, т.4, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на четири хиляди лева, като го е оправдавал „ за това да е употребено заплашване от И. Г. С. като в телефонен разговор на неустановена дата през месец септември 2015г., да е казал на Д. С. че „ще си понесе наказанието“, да го накарал да подпише документ за неплатена сметка в размер на 2256 лева, и да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и за цифровата квалификация на престъплението по т.5 пр.2 на ал.2 по чл.213 а от НК.“ На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил общо, най – тежкото от наложените наказания, а именно три години „ лишаване от свобода “. На основание чл.23 ал.3 от НК съдът е присъединил към наказанието „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в размер на 4 000 лева. На основание чл.57ал.1т.3 от ЗИНЗС е определил на наказанието „Лишаване от свобода“да бъде изтърпяно при първоначален „общ “ режим. На основание чл. 59 ал.2 вр.ал.1т.1 и т.2 от НК е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, без да са. индивидуализирани периодите на изпълнение. Подс.Т. Б. Т. е признат за виновен: = за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК и при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание на „лишаване от свобода“ за срок от четири години. = за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на пет хиляди лева като го е оправдал „за това да е употребено заплашване от И. Г. С. като в телефонен разговор на неустановена дата през месец септември 2015г. да е казал на Д. С. че „ще си понесе наказанието“, да го накарал да подпише документ за неплатена сметка в размер на 2256 лева, и да е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и за цифровата квалификация на престъплението по т.5 пр.2 на ал.2 по чл.213 а от НК.“ = за извършено престъпление по чл.213а ал.2 т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на три хиляди лева като го е оправдал „ за това, че е принудил Б. К. да подпише запис на заповед и деянието да е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група както и по цифровата квалификация на чл.213а ал.2 т.5 пр.2 от НК“. Съдът е признал за невиновен подс.Т. Б. Т. за престъпление по чл.142 ал.2 т.2 т.8 вр.ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.213а ал. 3 т.3 вр. ал.2 т.4, т.5, пр.2, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК, поради което е на основание чл. 304 от НПК го е оправдавал за тези престъпления. На основание чл. 23 ал. 1 от НК е определил общо, най – тежко от така наложените наказания, а именно четири години „лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към наказанието „лишаване от свобода“, наказанието „глоба“ в размер на 5 000 лева. На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС е определил наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „ Общ“ режим. На основание чл. 59 ал.2 вр. ал. 1 т. 1 и т.2 от НК е приспаднал от наказанието „ лишаване от свобода“ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, без да са индивидуализирани периодите на изпълнение. Подс.А. Ю. Ю. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.213а ал.2 т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на три хиляди лева като го е оправдал „за това, че е принудил Б. К. да подпише запис на заповед и деянието да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8, действащо по поръчение на организирана престъпна група както и по цифровата квалификация на ал.2, т.5, пр.2 на чл.213а от НК.“ На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. Подс.М. Ю. Ю. е признат за виновен, че е извършил престъпление по чл.213а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на три, като го оправдал, “ че е принудил Б. К. да подпише запис на заповед и деянието да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8, действащо по поръчение на организирана престъпна група както и по цифровата квалификация на ал.2, т.5, пр.2 на чл.213а от НК“. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определил на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ да се изпълни при първоначален „ОБЩ“ режим, без да са. индивидуализирани периодите на изпълнение. Подс.Ц. С. С. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл.213а ал. 2, т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК съдът и е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което е отложил, на основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от пет години. На подс. Ц. С. С. съдът е наложил и наказание „ГЛОБА“ в размер на три хиляди лева като я е оправдал, за това че, „ деянието е извършено в съучастие с Т. Б. Т. като извършител и от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо по поръчение на организирана престъпна група с ръководител И. Г. С. и участници Т. Б. Т., А. С. В., М. М. М., М. Т. В. и К. И. Д., както и по цифровата квалификация на ал. 3, т.З, и ал. 2, т.5, пр.2 по чл.213 а от НК.“ Подс. А. С. В. е признат за виновен: = за извършено престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.ал.2 от НК и при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. = за извършено престъпление по чл.214 ал.2 т.1, вр.ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на четири хиляди лева като го е оправдал „за това да е употребено заплашване от И. Г. С. като в телефонен разговор на неустановена дата през месец септември 2015г. да е казал на Д. С., че „ще си понесе наказанието“, да го накарал да подпише документ за неплатена сметка в размер на 2256 лева, и да е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и за цифровата квалификация на престъплението по т.5 пр.2 на ал.2 по чл.213 а от НК“. = за извършено престъпление по чл.142 ал.2 т.2 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години като го е оправдал „за това да е бил в съучастие с Т. Б. Т., ЕГН ••••••••••- извършител и И. Г. С., ЕГН •••••••••• - подбудител и да е извършено от лице, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група както и за цифровата квалификация на престъплението по т.8 на чл.142 ал.2 от НК“. = за извършено престъпление по чл.213а ал. 2, т.4 вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и „глоба“ в размер на четири хиляди лева като го оправдал „деянието да е извършено в съучастие с Т. Б. Т., ЕГН •••••••••• - извършител и от лице по чл.142, ал.2, т.8 действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител и участници описани в пункт първи на диспозитива на обвинението както и по цифровата квалификация на ал. 3, т.З, и ал. 2, т.5, пр.2 по чл.213 а от НК.“ На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил най –тежкото наказание измежду определените, а именно седем години „лишаване от свобода“. На основание чл.23 ал.3 от НК е присъединил към наказанието „лишаване от свобода „ наказанието „ГЛОБА“ в размер на 4 000 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС е определил на подсъдимия А. С. В., първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“. На основание чл. 59, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 и т.2 от НК е приспаднал от наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, без да са индивидуализирани периодите на изпълнение. Разноските по делото са възложени на подсъдимите.Съдът се е произнесъл и по иззетите веществени доказателства. Защитникът на подс. М. В. оспорва присъдата като необоснована, постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания за явно несправедливи. В допълнение към жалбата акцентира на необоснованост в изводите на съда по отношение участието на подсъдимия. Посочва, че доказателства събрани със СРС, които са от 2017 г. са неотносими към обвинението и показанията на АС 292 не са в полза на обвинение. По отношение показанията на анонимния свидетел посочва, че не са анализирани по изискуемия от закона стандарт. Според защитата правата на страните са грубо нарушени по отношение обвинението по чл. 214 ал.2 т.1 вр.чл.213 а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 НК и чл.213 а ал.2 т.4 вр.чл.20 ал.2 НК, защото са останали без проверка показанията на пострадалия и отсъстват мотиви по относно обвинението по чл.339 ал.1НК.Наложеното наказанието намира за несправедливо, защото е определено без да са отчетени характеристичните данни събрани за подсъдимия, здравословното му състояние, за което по делото има приложена СМЕ, както и чистото му съдебно минало.Моли присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан. Защитникът на подс. Б. В. във въззивна жалба и допълнение към нея посочва всички въззивни основания за отмяна на съдебния акт.Посочва, че в постановената присъда има допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на присъдата и връщане за делото за ново разглеждане или за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.Посочва множество пропуски при събиране на доказателства, като използване показанията на свидетели приобщени по реда на чл.281 НПК.Счита, че установените обстоятелства в хода на съдебното следствие не са довели до еднозначен отговор на въпросите определящи вината на подсъдимия.По отношение на наложените наказания изразява становище, че са несправедливи и следва да бъдат намалени. Във въззивна жалба и допълнение към нея от упълномощен защитник на подс.И. С., К. Д., Т. Т., А. Ю., М. Ю. и Ц. С. - адв.В. В. се прави искане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, присъдата да бъде отменена като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или подсъдимите да бъдат признати за невиновни. Разгръщат се обстойни съображения по отношение на всеки един от подсъдимите и проверените гласни доказателства като се коменитира тяхното съдържание и се поддържа, че съдът е направил неправилна и неточна интерпретация въз основа, на която са признати за виновни подсъдимите лица. Въззивна жалба и допълнение към нея е постъпила от адв.Б. защитник на подс.Т. Т.. В нея се предлага изменение на присъдата като бъде намалено наложеното наказание, поради наличие на предпоставките на чл.55 НК за това или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до ограничаване на правото на защита.Във допълнението към въззивната жалба се изложени подробни съображения в тези насоки. Въззивна жалба и допълнение към нея е постъпила от защитата на подс. А. В., който счита, че присъдата е необоснована, постановена при нарушение на закона и при съществени противоречие с процесуалните правила. В допълнението към жалбата се оспорва изцяло приетата от съда фактическата обстановка, която не е съответна на събраните доказателства.В подкрепа на доводите се прави обстоен анализ на изводите в мотивите и неправилната интерпретация на приетите факти от решаващия съд. Предлага се на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК въззивния съд да отмени присъда по отношение на подс. А. В. и постанови нова присъда, с която да го признае за невинен. В съдебно заседание подсъдимите редовно призовани се явяват лично и с надлежно упълномощени защитници. В производството пред въззивната инстанция участва и назначен резервен защитник на подс. И. Г. С., от първата инстанция. Прокурорът оспорва въззивните жалбите на подсъдимите и предлага да бъдат оставени без уважение.Счита, че присъдата е правилна и обоснована.Според представителят на държавното обвинение присъдата е постановена в съответствие с разпоредбите на чл.303НПК, а мотивите съдържат подробен анализ на събраните доказателства.Прокурорът намира за неоснователни оплакванията за нарушение на принципа на непосредственост регламентиран в чл.18 НПК.Аргументите на защитата, че свидетелите са дали под натиск показанията си на досъдебното производство намира за защитна теза.Излага обстойни аргументи относно показанията на пострадалите свидетели, които не са било променени в хода на съдебното следствие.Променените пред съда показания, според прокурорът, са лишени от убедителност и са в подкрепа на защитната версия на защитниците.Приобщените доказателства от досъдебното производство по „ съдържание и изказ „ кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което правилно съда е кредитирал тези от досъдебното производство. По отношение наказанията прокурорът счита, че са справедливи. Присъдата е постановена при спазване на закона, поради което предлага да бъде потвърдена. Подсъдимите подс.И. С., К. Д., Т. Т., Ц. С. се явяват с надлежно упълномощени защитници, някои от тях различни от тези участвали в първата инстанция.Всеки един от тези защитници поддържат въззивната жалба, с която е сезиран въззивния съд от адв. В. В., като развиват и допълнителни съображения против съдебния акт. Подс. А. Ю. и М. Ю. се явяват пред въззивната инстнация със служебни защитници. Защитниците на подс.И. С. пледират както следва: Адвокат Х. като процесуален представител на подсъдимите И. С., К. Д. и Ц. С. посочва, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен.Счита, че мотивите са неправилни и незаконосъобразни, защото почиват само върху факти събрани със СРС, показания на тайни свидетели и приобщените в съдебната фаза свидетелски показания по реда на чл.281НПК. Конкретизира възраженията си като посочва, че по отношение на престъплението по чл. 321 НК мотивите на стр 134, 135 и стр.136 са формални тъй като не почиват на конкретни доказателства, изложени са единствено теоретични постановки за ръководене и/или в участие в ОПГ, общи изрази от „юридическата практика”, а „конкретни доказателства” са тези посочени на стр.135.Правните изводи на съда почиват на показанията на свидетел с тайна самоличност № 292 и протоколи за разпознаване на стр.102 и стр.103 от мотивите.Тези мотивите, според защитата, създават вътрешно противоречие в тях и присъда.То се допълва от кредитиране на показанията на св.Ц. Ц. и В. К. относно организиране и ръководене на престъпна група от подс.С. и участието на подс.С..В този смисъл оспорва изводите на съда за доказаност на другите елементи определящи съставомерността на това престъпление. Относно показанията на св. К. счите, че са извън предмета на доказване. Защитата не приема като правилни изводите по отношение обвинението за престъпната дейност по чл.213А НК, в които намира отсъствие на критичност към показания на Н. Н. и подценяване на другите факти и обстоятелства проверени в хода на съдебното следствие.Възраженията са насочени към изводите в мотивите на стр.118 и сл.Критичен анализ прави на мотивите и относно начина на обсъждане на показанията на св. Н. Н., св.П. Н., св. Н. Ч. и св.С. Д., като по отношение на показания на св.Г. Ц. счита, че не са обсъдени.Изводите на съда за осъществено престъпно деяние по чл. чл.214НК намира за неправилни. Предлага подсъдимите да бъдат оправдани или делото да бъде върнато за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Адв.К. като защитник на подс. И. С. и Ц. С. поддържа изложени доводи в сезиращата въззивна жалбата и допълнението към нея, присъединява се към възраженията на адв. Х. относно осъждането на подс. С. и С..Сочи, че обвинението не е доказано и двамата подсъдими следва да бъдат оправдани.Излага аргументи, че не са обсъдени адекватно доказателствата относно виновността на подс.С. по обвинението за ръководил на ОПГ тъй като от приложена справка по делото се опровергават фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, че подс.С. е бил в страната. Счита, че е допуснато процесуално нарушение на досъдебното производство неправилното администриране на изпратените от прокуратурата в гр.Русе на спряно дело, което е било основание за издаване на постановления за възобновяване и обединяване на делото в Специализираната прокуратура. Като съществено процесуално нарушение защитата счита провеждането на разпоредителното заседание и разглеждане на делото без редовно призован подс.С., защото адреса му е бил извествен.В този контекст посочва, че не са били налице основанията на чл. 269, ал.3, т.4, б.“а“и б.“б“НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подс. С. и не посочване от съда аргументи за приложението и на б.”б” т.4 ал.3 на чл.269 НПК.Това нарушение, според защитата, е от категорията на абсолютните, защото е нарушено правото на защита на подсъдимия, който е самостоятелна страна в наказателния процес.В подкрепа на тези възражения защитата се позовава на практика на касационната инстанция. Защитата намира нарушения при изготвянето на мотивите.Тези нарушения се отнасят за анализа на писмените доказателствата /протоколи за разпознаване т.4/ от св.Г. В., което поражда съмнения относно начина на формиране на вътрешното убеждение и формирането му въз основа доказателства събрани по установения ред и правилата на НПК. Излага обстойни доводи за времето на провеждане на неговия разпит преди извършване на посоченото процесуално следствено действие. Допуснатото нарушение определя като съществено и относимо към начина на проведените разпознавания на подс.С..В тези действия намира нарушения в начина на съпоставянето на подс.С. с другите лица при отделни разпознавания.Излага по този въпрос конкретни съображения, с които оспорва законосъобразността на извършените процесуално-следствени дейстия на досъдебното производство, като посочва, че в мотивите отсъства обсъждане на тези нарушения. Процесуално нарушение, според защитата, е допуснато на д.п., зашото не е било връчено на адресатите на постановление за спирането на наказателното производството от 11.08.2015г., което подлежи на обжалване и съдебен контрол.Делото е разгледано преди постановлението да е влязло в сила. Независимо от прекратяване на съдебното производство и връшане делото на прокурора нарушенията не са били отстранени.Съдът е изложил в мотивите си формални, а не логически обосновани аргументи по повод възраженията за неотстранените процесуални нарушения на досъдебното производство.Поради всички посочени процесуални нарушения защитата намира, че присъдата е необоснована, неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, липса на мотиви и не е проведен справедлив процес. Моли подсъдимите да бъдат признати за невиновни и оправдани изцяло по обвиненията, за които са осъдени. Алтернативно в случай, че се приеме че са налице посочените процесуални нарушения делото да бъде върнато от стадия, в който са допуснати съществените процесуални нарушения.На подс.С. предлага да се определи наказание при условията на чл. 55 НК, изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК. Подсъдимият С. в право на лична защита заявява, че се съгласява със становището на защитата. В право на последна дума посочва, че желае да бъде оправдан. Подсъдимата С. в право на лична защита заявява, че се съгласява с казаното от защитника си и няма какво да добави. В право на последна дума посочва, че желае да бъде оправдана. Защитникът на подс. А. С. В. - адв.Д. поддържа изцяло въззивните жалби и доводите за съществени процесуални нарушения, които са допуснати на досъдебно производство, при изготвяне на обвинителен акт и от съда при изготвяне на мотивите към съдебния акт. Счита, че присъдата е необоснована, постановена при неизяснена фактическата обстановка, а приетата от съда е тази описана в обвинителния акт. В подкрепа на тезата си описва политическата обстановка в страната свързва с предизборна кампания през 2017 г в гр.•••. Поради това е било възобновено д.п. спряно през 2015 г. от Окръжна прокуратура Русе срещу неизвестен извършител и тези дела от ГД“БОП“ и СП са били „използвани“ срещу подс.И. С. и неговия бизнес, защото брат му е бил кандидат за депутат от русенския многомандатен избирателен район. Спряното производство на Окръжна прокуратура Русе е било образувано по подозрение за извършено деяние в заложната къща на подс.С. с пострадал св.Н. Н. и към това д.п. са присъединени жалба на Б. К..По жалбата на този свидетел по настоящето дело е била извършена предварителна проверка, след което е било отказано да бъде образувано д.п. Тези обстоятелства, според защитата, са били използвани в предизборната борба в гр. ••• между две от политическите формации участвали в изборите.По тези причини е формулирано обвинение по чл.321 НК за да бъде разгледано делото в Специализирания наказателен съд в гр. София.Това, според защитата, е бил повода да бъдат обвинени „служителите по сигурността в обектите на „М. Груп“.Затова при тези фактически обстоятелства е постановена присъда без доказателства за виновност на подс.В. и „обективни находки „ за извършено от него престъпление по чл.321 НК. Отсъствието на доказателства за престъплението по чл.321 НК е причина да се даде публичност при задържане на подсъдимите и информация за съществуването на тежка престъпна група, което не отговаря на обективната истина и на описаните обстоятелства в обвинителния акт. Защитата посочва, че са били допуснати от органите на полицията злоупотреби с правата на свидетелите, като подсъдимите са били фотографирани от представители на средствата за масова информация и тази ситуация била използвана като начин за да бъдат „осигурени разкрития през 2017 г.” за пострадалите Н. Н. и Б. К..Защитата посочва, че по повод политическите борби между две партии в гр. Русе и възобновеното наказателно дело е бил създаден прецедент да бъдат изслушвани в парламента Министъра на вътрешните работи и Главният прокурор.Поради тази обществена обстановка, според защитата, подс. А. В. е осъден без доказателства по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321 НК.За да обоснове тезата си защитата прави анализ изцяло показанията на св. Н., св. К., Ц. и АС № 292 от д.п. като ги определя като неверни и дадени при съществени процесуални нарушения.Като неотносими към инкриминираните деяния на подс.В. защитата определя значението на доказателствата събрани със СРС.Затова според защитата е нарушен процеса, като е „принизена водещата роля на съдебното производство до недопустимост.„, нарушени са правото на защита и правото на справедлив процес по отношение на подсъдимите. Моли да бъде отменена присъдата и подс.В. да бъде признат за невиновен и оправдан. В право на лична защита подс.В. се съгласява с казаното от защитника си. Заявява, че не е извършил престъпление.По време на разглеждане на делото счита, че само св.Н. Н. е свидетелствал против него за да прикрие извършената от него кражба от заложната къща. Желае при вземане на решението от въззивната инстанция да бъдат съобразени показанията на свидетелите в първоинстанционния съд. Счита, че мотивите съдържат единствено „преписан обвинителен акт”. Моли да бъда оправдан. В право на последна дума моли да бъде постановена оправдателна присъда. Защитникът на подс.М. Т. В. адв. С. поддържа въззивната жалба и се присъединява към становищата на колегите си.Според защитника „основния порок” на присъдата са допуснатите в хода на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които не са били отстранени от първоинстанционния съд. Счита, че обвинението по чл. 214 ал.2 НК не е конституирано по „процесуално годен начин“, като за него и за престъплението по чл..321 НК съдебния акт е без мотиви. Обвинението по чл.321 НК, защитата счита, че почива на два тефонни разговора и показанията на свидетел с тайна самоличност № 292. По отношение доказателствата за престъплението по чл.339 НК, акцентира върху неправилния начин на извършване на претърсване и изземване на вещите от общинското жилище на подс. В.. Посочва, че не са съобразени от съда данните събрани за личността на подс. В., който е боксьор, и не е имал взаимоотношения със заложни къщи в гр. •••, не е имал противообществени прояви в живота си, не е осъждан, и е от „най – значимите лица в БФБ“. Намира, че наложените наказания са явно несправедливи, защото не са съобразени с обективните данни за личността на подс.В. и продължителността на делото, за което подсъдимият няма вина.Предлага да бъде приложен института на условно осъждане и изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 НК. Подсъдимият В. в лична защита подкрепя казаното от адвоката си. В право на последна дума моли за оправдателна присъда. Адв.Б. защитник на подс.Т. Т. поддържа въззивната си жалба.Счита, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, които са основание за нейната отмяна и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Алтернативно предлага постановяване на нов съдебен на основание чл.334, т.2 от НПК. Посочва допуснатите съществени процесулни нарушения на д.п, които не са отстранени от съда и са послужили за формиране на крайното решение за виновност на подсъдимите лица. Като нарушения посочва такива свързани с администриране на делото и регистрацията в деловодството на съответната прокуратура на постановленията за възобновяване и обединяване с наказателното производство по дело № 797/2015 г. на ОП - Русе с пострадало лице Н. Н., отсъствието на постановление за присъединяване на тези материали към настоящето дело.Това нарушение защитата намира за съществено процесуално нарушение, което не позволява да бъдат приобщавани и използвани показанията на свидетелите от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК.Поради тези административни пропуски, според защитата, прочитането на свидетелските показания е незаконосъобразно и неправилно са използвани тези показания при постановяване на осъдителния съдебен акт. Нарушение на правата на подсъдимите защитата намира в обстоятелството, че подс.Т. Т. и подс.Ц. С. не са били уведомени за постановлението за частично прекратяване на наказателното производство от 26.04.2018 г. за престъпление по чл.243, ал.1, т.1НК.Посоченото нарушение, според защитата, е в „колизия” с практиката на върховната инстанция заложена в тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК, ВКС, където има задължителни указания относно обвиненията, които са останали извън обвинителната теза.Тези обвинения следва да бъдат прекратени с „редовна завършена процедура” или да бъдат отделени материалите по тях.В конкретния случай защитата посочва, че обвинителният акт е внесен преди да изтече срока за обжалване на постановлението от подсъдимите. Защитата посочва множество нарушения при извършване на процесуално следствени действия на досъдебното производство.Такова нарушение е разпита на св.К. Д. по едно и също време в гр. Разград и в гр. Русе, което е видно от протоколите за разпит, отсъствието на протоколи за разпит по чл.170 НПК преди извършване на разпознаването от св.К. Д. и св.Б. К. протоколи приложени в т.4, л.40 до л.68, д.п. Процесуално нарушение е, че в повторно внесения обвинителен акт не са билили отстранени нарушенията и изпълнени изцяло указания дадени в определение от 17.06.2018 г., в частта относно фактологията и фактическата обстановка относима към действията на подс.И. С. и подс.Т. Т. по обвинението по чл. 213а НК.Посочените недостатъци в обвинителния акт са били пренесени в мотивите към съдебния акт.Мотивите са изготвени не по изискуемите стандарти на НПК, поради което не може да се проследи начина на формиране на убеждението на съда.Това е особено видимо за престъпленията по чл..213аНК и по чл.214 НК, където при установени едни и същи факти са осъдени подсъдимите за различни престъпления. Неясните аргументи изложени в мотивите са нарушение на чл.14 от НПК и основание за отмяна на атакувания съдебен акт. По отношение на наказанията защитата счита, че са несправедливи, защото не са отчетени данните за личността на подс.Т. и константната европейска практика по отношение продължителността на наказателното производство, като последното обстоятелство следва да бъде отчетено видимо при определяне на наказанието като се определи при условията на чл.55 НК. Подсъдимият Т. Т. в право на лична защита поддържа казаното от защитника си. В право на последна дума моли да бъде оправдан или изтърпяването на наказанието на бъде отложено. Адв.С. защитник на подсъдимите К. Д. и Б. В.. Предлага жалбата на подс. Б. В. да бъде уважена, защото присъдата е неправилна и незаконосъобразна, да бъде оправдан изцяло или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като нарушения и основания за връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд посочва незаконосъобразно приобщаване на част от свидетелските показания в нарушение на чл.281 ал.8 НПК, които са използвани при формиране факти ческите иводи в постановената присъда.Посочва, че този порок се отнася за показанията на пострадалия от престъпленията по чл.142 ал.2 т.2 НК св. Н. Н., неговата майка и кръстника му, но не са кредитирани онези показания, които оборват обвинителната теза.Тези нарушения обуславят нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Посочва, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на процесуалния закон, защото не съдържа необходимите реквизити за да може подс.В. и другите подсъдими да разберат в какво са обвинени, какви действия са извършили във връзка със сочените престъпления, за да могат да ангажират защитата си.Приетата за установена фактическа обстановка в хода на съдебното следствие не е правилна, защото не е установена въз основа на законосъобразно събрани доказателства, което е основание присъдата да бъде отменена и подсъдимия В. оправдан. Защитата излага доводи за нарушение на материалния закон с признаването на подс.В. за виновен в извършване на престъпление в съучастие с другите подсъдими по чл.142, ал.1, т.1, вр. ал.1, вр. чл.20 НК.Мотивите намира за противоречиви като изразява несъгласие относно приетите факти и оспорва изводите на съда за съставомерни действия от обективна и субективна страна.По идентичен начин пледира и за престъплението по чл.213а, ал.2, т.4НК. По отношение на подс.К. Д. защитата предлага да бъде признат за невиновен в извършване на всички престъпления, за които е признат за виновен поради недоказаност на обвиненията.Обширни съображения излага по отношение обвиненията срещу подсъдимият за престъпления по чл. 321 ал.3 НК и по чл. чл.214 ал.2вр.чл.213а, ал.2, вр. чл.20 НК, че почиват на доказателства, които са не годни и извършените деяния са несъставомерни. Моли присъдата да бъде отменена като подс.Д. бъде оправдан или алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Наложените наказания счита за несправедливи, защото не са събразни със индивидуалните данни за личността на всеки един от подсъдимите и изтеклия дълъг период от извършване на престъплението. Подсъдимият Б. В. в право на лична защита посочва, че се присъединява към становището на защитника си. В последна дума заявява, че иска по –лека присъда. Подсъдимият К. Д. в право на лична защита заявява, че се съгласява със защитата си и няма какво да добави. В последна дума заявява пред съда, че иска да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Защитникът на подс.А. Ю. адв.Х., поддържа въззивната жалба на адв В. като се присъединява към становищата на другите защитници по отношение на изложените от тях аргументи за допуснатите процесуални нарушения при събирането на доказателствата и тяхната оценка от съда.Пледира, че по отношение на подс. А. Ю. няма доказателства, които да установяват, че е извършил престъплението по чл.213аНК и не са конкретизирани съставомерните действия.По тези причини иска присъдата да бъде отменена като неправилна, незаконосъобразна и немотивирана като подс.А. Ю. бъде признат за невиновен.Алтернативно предлага присъдата да бъде отменена като делото бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а или да бъдат определени наказания при условията на чл.55 НК, изтърпяването, на които да бъдат отложени на основание чл. 66 ал.1 НК. Подсъдимият А. Ю. в право на лична защита посочва, че се съгласява с всичко казано от защитника. В право на последна дума моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане Защитникът на подс.М. Ю. адв. Ц. моли да бъде уважена въззивната жалба като посочва, че присъдата е правилна единствено в оправдателната и част по отношение на подс. Ю.. Счита, че свидетелските показания послужили за осъждането на подс. Ю. за престъпление по чл.213а НК са недостатъчни и опровергани от тези на св.К. Д. и св. Г. К.., като оценката им е в полза на обвинението, показания на св.Б. К. са компрементирани. Моли подс.М. Ю. да бъде признат за невиновен в това, че е извършил престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Алтернативно предлага, ако съдът приеме, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения да отмени присъдата в обжалваната част и върнете делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подс. М. Ю. в право на лична защита се присъениява към изразеното становище на защитника. В право на последна дума заявява, че не е виновен и не може да каже какво иска. Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и по силата на служебното начало провери изцяло атакувания съдебен акт намери за установено следното: Въззивните жалби на подсъдимите, че мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305 ал.3 НПК са основателни.Нарушен е чл. 13 и чл.14 НПК и не може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съда.Това нарушение обхваща и използване на част от гласните доказателствени средства – показания на свидетели без да са събрани по надлежния ред и неспазване на разпоредбите на чл. 281 НПК за реда на приобщаване на гласните доказателства от д.п.Съдът е нарушил изискването за това приетите факти и обстоятелства да са в рамките на фактическите констатации посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Нарушенията са съществени, поради което са довели до лишаване на подсъдимите от правото на справедлив процес. Мотивите не отговарят на изискванията на чл. 305 ал.3 НПК. Съгласно чл. 305 ал.3НПК „В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. „ Становището на върховната инстанция по този въпрос е последователно, а не спазване на стандартите за изготвяне на мотивите към присъдата винаги е съществено процесуално нарушение.Такова е и становището застъпено в Р 581 от 28.01.2014 г.ВКС, 3 НО. ”В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са и кои са правните съображения за взетото решение.Винаги когато мотивите са непълни, неясни, противоречиви и не съдържат някое от обстоятелства, било по фактите, доказателства или правото е налице липса на мотиви.“ и „... Преразказът на свидетелските показания и утвърдителното мнение на съда за наличието на противоречия в показанията не могат да заместят описанието на факти и обстоятелствата такива каквито съдът приема за установени „. Съдът не е посочил какви факти и обстоятелства е приел за установени въз основа на отделните доказателства като вместо това е направил преразказ на съдържанието на всички гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимите и свидетелските показания, изброил е писмените доказателства и ВД събрани със СРС. Отсъства анализ, както при обсъждане на доказателства л.64 – л.134, така и при юридическата обосновка на деянията л.134 – л.163 мотиви, въз основа на кои доказателства приема, че са осъществени инкриминирани деяния от подсъдимите, с акцентиране върху отделни фрагменти от показанията на свидетелите и други доказателства, като ВД събрани със СРС, които съдържат някаква информация свързана с обсъжданото престъпление. Нарушение е не посочване значението на различните доказателствени средства за пълно, обективно и всестранно изясняване на обстоятелствата по дела.Анализът на доказателства е заместен от заявления в кои части съдът кредитира гласните доказателствени средства, с акценитране или изцяло, или частично, на различните показания на един и същи свидетел. Не е посочено относно кои факти и обстоятелства приема показанията за верни, в кои части съвпадат с тези на други свидетели и с кои доказателства от приобщените по реда на чл. 283 НПК.Този изискуем и необходим анализ е заместен с посочване на установени противоречия между самите показания дадени в различните периоди от провеждане на разпитите на един и същ свидетел. Нарушение е, че свидетелските показания не са обсъдени по отделно сами за себе си с оглед тяхната значимост за установяване на фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, с оглед тяхната правдивост по отделно, но и в съвкупност, с другите гласни доказателствени средства, писменни и веществени. По същия начин съдът е подходил и към о бясненията на подсъдимите дадени пред съда, които са буквално пренесени от протокола от с.з.на 13.02.2020 г.1 ч.9 съдебно производство, л.2197- 2214.Това са обясненията на подс.Ц. С., А. В., К. Д. и Т. Т. л.109 – л.119 в мотивите. Не е съобразено от съда, че обясненията на подсъдимите са гласни доказателства, които подлежат на проверка отделно, но и в съвкупност, с останалите доказателства – гласни, писмени и ВД събрани със СРС.При преразказа на някои от тях изобщо отсъства становище дали са кредитирани, при други не става ясно относно какви факти и обстоятелства са приети за истински, като инцидентно и формално е посочено, че се кредитират някои от тях.В процесуалната теория е безспорно прието, че подсъдимите с оглед процесуално си положение имат право да не дават обяснения, но също така да дават каквито пожелаят, дори и неверни, за да се защитят, но едновременно с това разрешено им поведение, техните обяснения са и източник на доказателства. Затова те подлежат на обсъждане самостоятелно с оглед своята правдивост относно факти и обстоятелства, по които са обвинени, но и в съвкупност с останали доказателства.По този въпрос и практиката на върховна инстанция е последователна, че са доказателствени средства по смисъла на чл. 115 НПК.Вместо оценката им като доказателствени средства всестранно и пълно за да се постигне установяване на обективната истина съдът е наприл неправилно заключение, че обясненията на подсъдимите не могат да бъдат обсъждани в тяхна вреда. Съдът е приел факти и обстоятелства, които отсъстват като такива в обвинителния акт и такива, които са събрани в нарушение на процесуалните правила. Особено видимо нарушение във фактическата обстановка приета от съда е относно фактите и обстоятелствата очертаващи дейността на подсъдимите в престъпната дейност квалифицирана като такава по чл. 321 ал.3 т.2 вр. ал.1 и ал.2 НК и конкретно по отношение на подс.С.. В обстоятелствената част на обвинителния акт са описани следните обстоятелства: „ Обвиняемият И. С. в качеството си на едноличен ръководител на организираната престъпна група /ОПГ/ давал указания на участниците в групата Т. Б. Т., А. С. В., М. Т. В., К. И. Д. и М. М. М. /по отношение на когото наказателното производство е приключило по реда на глава 29 от НПК/, като им указвал какви точно действия да бъдат извършвани-сплашване, изнудване, нанасяне на телесни повреди и др. Ръководителят на ОПГ продължил да извършва дейността си, свързана с престъпления по 128, чл. 129, чл. 131, чл.213а и чл.214 НК, до дата 14.10.2017 г., когато на територията на гр. ••• била проведена специализирана полицейска операция за неутрализиране на дейността на организираната престъпна група /ОПГ/.Видно от показанията на свидетели с тайна самоличност с идентификационен номер 287 и 292, както и други разпитани по досъдебното производство свидетели, обв. И. С. като ръководител на организираната престъпна група се занимавал с изнудване и нанасяне на телесни повреди, като всички действия се извършвали по негово указание. „ От фактическа страна съдът е приел на л.41 - л.43 мотиви: „...В двете заведения на ул. Райко Даскалов 32 и ул.Славянска 15 в гр.•••, работели танцьорки които изпълнявали и дейност на компаньонки, като тази дейност била заплащана....... С. контролирал и танцьорките в клубовете, като при отказ на определени танцьорки да работят започнал да ги кара насила да осъществяват тази дейност........ Често в клубовете танцьорките напускали или започвали да се занимават с проституция необвързана със заведенията.В тези случаи С. възприемал поведението на тези момичета като конкурентна дейност. Като такава конкурентна дейност се възприемала и дейността на самостоятелно проституиращи лица, пускащи обяви в интернет пространството. В тези случаи подс.С. изпращал лица от групата да упражняват заплахи и насилие върху тези лица, с цел да ги принуди да преустановят с тази дейност на територията на град •••. Такъв бил случая със св. В. К., която била заплашвана с пистолет от М. М., като същия искал от нея да спре да проституира в гр. •••. В заведението Нощен клуб М. г. като салонен управител работела св.Г. Ц. която била изключително приближена на И. С.. На нея С. също давал системни разпореждания да намира танцьорки и компаньонки като също и обяснявал при неуредени отношения с конкретна танцьорка, кой от неговите приближени да отива да я малтретира и как, като Ц. му се отчитала впоследствие какво се е случило.“ Посочените обстоятелства в фактическата обстановка не съответстват на фактите и обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.В обвинителния акт са описани обстоятелства свързани с престъпления по 128, чл. 129, чл. 131, чл.213а и чл.214 НК.Съдът е приел фактическа обстановка, в която е въвел нови обстоятелства, които не са описани в обвинителния акт и не са очертани като част от предмета на доказване, по които подс.С. не се е защитавал.Тези нови обстоятелства за дейността на групата са довели до съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, което съдът няма право да извършва без намесата на прокурор по реда на чл.287 НПК. По този начин съдът е нарушил правота на защита на подс.С., което е съществено процесуално нарушение..В ТР 2 /2002 г.ОСНК на ВКС е прието, че „Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган. Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.” Фактическата обоснованост на тези изводите няма в мотивите към съдебния акт като е налице явно противоречие между приетите факти и показанията на свидетелите. В показанията на АС 292, разпитан в с.з. на 17.09.2019 г., се съдържа информация, че подс.С. се е занимавал с проституция в своя клуб и за упражнявано насилие над тези момичета.Такава информация се съдържа в незаконосъобразно прочетените показанията на св.Ц., дадени пред съдия, когато е бил АС № 298, като видно от мотивите л.97 са изключени.: „ От подробните показания на свидетеля за своднич еска дейност в нощните заведения съдът ще посочи, че тези показания са извън предметния интерес на съда поради причина, че подобни обвинения не са повдигнати на никое от подсъдимите лица, а и съответната деятелност не е в кръга престъпления като цел на групата, поради което съдът ги отбелязва, но същите могат да изградят довод за характеристични данни единствено за И. С., но не и за другите подсъдими поради причина, че не е достатъчно ясно дали останалите са били свързани с посочената дейност чисто субективно”. В обвинителнителния акт в раздел „Фактически действие на подс. С.” е посочено: „Видно от показанията на свидетели с тайна самоличност с идентификационен номер 287- св.Ц. и АС 292, както и други разпитани по досъдебното производство свидетели, обв. И. С. като ръководител на организираната престъпна група се занимавал с изнудване и нанасяне на телесни повреди, като всички действия се извършвали по негово указание.” По отношение на участието на другите подсъдими в ОПГ в обвинителния акт е описано поведението им към пострадалите свидетели от престъпленията по чл. 213 а НК, 214ал.2 НК и чл.142 ал.2 НК и чл. 339 ал.1 НК. Фактическите констатации на съда за поведението на подс.С. и другите подсъдими в ОПГ почиват на буквално възпроизведено съдържание на ВД събрани със СРС л.45- л.51 мотиви и показанията на АС 292 и АС 287 – св Ц.. Такова нарушение е, че ВД събрани със СРС, които са поставени в основата на фактическите изводи на съда не са обсъдени като доказателствени средства обосноваващи обвиненията. В мотивите л.130- л.131единствено е описан начина и времето на прилагането им без да е отчетена тяхната роля за изясняване на въпросите предмет на доказване.Тези доказателствени средства не са обсъдени с оглед техния принос към установяне на фактическата обстановка, освен инцидентно и формално, са посочвани при обсъждане на показанията на свидетелите, както и в юридическата част на мотивите. Неправилният начин на изготвяне на мотивите не дава възможност да се проследи кои факти и обстоятелства са приети за установени, чрез кредитиране на ВД събрани със СРС. Не е възможно да се проследи дали е спазена забрана в чл. 124 НПК.Още повече, че отново са допуснати несъответствие между обстоятелствата описани в обстоятелствената част на обвинителния акт – част трета и четвърта, и фактическата обстановка приета от съда л. 41 – л.45 мотиви, където са възпроизведените ВД събрани със СРС, което е съществено процесуално нарушение водещо до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.Използваните показания на АС 292 и АС 287, които е пожелал да стане явен пред съда – Ц. Ц., са посочвани в описанието на показанията на различните свидетели и в обясненията на подс.Цв С., без каквото и да е обяснение. Прочита на мотивите оставя впечатление, че фактическите и юридическите изводи на съда относно дейността на ОПГ в гр. ••• почиват само на тези показанията. Отсъстват юридически доводи в правната част на мотивите, които са заместните с преразказ на показанията на свидетелите без да е изведена логическата връзка между тези показания и приетите за установени факти, които са определящи за елементите от състава на престъплението по чл.321 НК. Така например: Няма фактическа и юридическа обосновка за периода на съществуване на ОПГ в мотивите л.136 – л.138. Времето, до което е съществувала групата почива на безспорно установения факт, който се обуславя от времето и мястото на задържане на подсъдимите. „Взаимовръзките между тези подсъдими и М. М. са съществували до 14.10.2017 година като именно в град ••• са се проявили.” л.138 мотиви Не може да се проследи въз основа на кои доказателства е прието, че началото на дейността на групата, е именно от „месец март 2015 г. „ В мотивите - л.138, е прието: „Всеки един от подсъдимите В., В., Т. и Д. е участвал в организираната престъпна група в инкриминирания период от месец март 2015г. до 14.10.2017г. в град •••.„ По отношение на подс.С. изобщо отсъства конкретика за това, от кога е „ ръководил” ОПГ, за когото съдът е приел, че всъщност я е „организирал”. Относно началото на съществуване на групата на л.137 в мотивите е посочено „ към месец януари 2015 г. групата е съществувала „ Пак там във втория абзац е посочено „ Същественото е, че трябва да има предварително съглашение с обща воля, а към месец март 2015 г.такова вече е съществувало.........” Фактическите изводи за този основен елемент от състава на чл.321 НК почива на компилация между показанията на АС 292 и интерпретиране на показанията на анонимния свидетел 287 - св.Ц.. В показанията си АС 292 е посочил, че „ В началото на 2015 г. И. С. беше създал престъпната група, която се състоеше от 5- 6 човека...“ Свидетелят Ц. е посочил, че групата е действала от „септември – октомври 2015 г.“ Съдът е приел за начало на дейността на групата „месец март 2015 г.”, както е посочо в обвинителния акт, а именно от месец март 2015 г., което е нарушение на чл. 13 ал.2 НПК и забраната въведана в чл.14 ал.2 НПК, защото изводите на съда не могат да почиват на доказателства, които не събрани по реда на НПК, което е съществено процесуално нарушение. Показанията на станалия явен св.Ц. Ц., или АС 298, не са събрани по надлежния процесуален ред, поради което позоваването на тях е съществено процесуално нарушение.Свидетелят е заявил преди разпита му пред съда като АС, че не се счита вече застрашен. Съдът е отменил мярката за защита на свидетеля и е провел разпита в открито заседание с участието на страните. След като е дал показания и след отговор на въпросите на защитниците, по искане на държавното обвинение в с.з на 19.07.2019 г. е прочел показанията му от д.п., в качестовото му на АС 298, дадени по реда на чл. 223 НПК от 7.07.2017 г., в нарушение на чл. 281 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Прокурорът е поискал прочитане показанията дадени пред съдия на 7.07.2017 г. относно обстоятелства свързани с посещението на св.Б. К., като е посочил конкретно л.4 азац 2. Защитниците на подсъдимите са възразили с аргументи че „ няма правно основание да се иска приобщаването им към доказателствения материал, защото е отговорил на всички въпроси, дори е надградил обясненията дадени пред СНС. Основанието за прочитане на показанията на свидетел са наличието на съществени противоречия или че свидетелят не си спомня, но той не е казал, че ни си спомня“. Посочено е още от защитниците „ че ако обвинението счита, че отговорите на свидетеля имат някаква непълнота имаше възможност да бъдат зададени.....за да получим яснота по фактите и обстоятелствата „. Съдът след съвещание е намерил, че има липса на спомен в показанията на св. Ц. „ относно конкретни действия от страна на част от лицата явяващи се подсъдими по делото, за които е дал подробни показания в досъдебната част „.....и поради „ единността и смисловото съдържание на протокола“ следва да се прочетат в цялост. Подобен подход е абсолютно незаконосъобразен, защото не са били налице основанията на чл.281 ал.1 НПК за прочитане на показанията на АС станал явен. Прокурорът е имал възможност чрез задаване на въпроси на свидетеля да изясни обстоятелствата, за които е посочил в обвинителния акт раздел „Фактически действия на ръководителя на ОПГ”, че „подс. С. като ръководител престъпна група се занимавал с изнудване и нанасяне на телесни повреди, като всички действия се извършвали по негово указание” и се установява от свидетели с тайна самоличност с идентификационен номер 287 и 292, да изясни тези обстоятелства Вместо това съдът е изградил фактическите си изводи изцяло върху показания на свидетеля, който са дадени като анонимен. При този незаконосъобразев подход възниква основателно съмнение, че целта на мярката не е била св.Ц. да получи закрила, а да улесни доказването на обвинителната теза чрез заобикаляне на принципа на състезателност. Фактическата обстановка приета от съда в тази част, е въз основа на незаконосъобразни доказателствени средства, което е съществено процесуално нарушение. Както по отношение на другите показанията и за тези на АС № 292, л.99 мотиви, не се разбира за кои факти и обстоятелства са кредитирани, освен за посочените по – горе. В мотивите е посочено, че тези показания съвпадат с тези на други свидетелите и подс. С. В с.з от 17.09.2019 г. стр. 1827, част 7 съдебно дело, е установено противоречие в показанията на свидетеля и писменото доказателство, което е прието от съда, протокол за разпознаване от 17.08.2017г. След като съдът е „забелязал „ съществено противоречие в самите показанията на свидетеля, че не познава подс. А. В., но го е разпознал, е намерил за достатъчно да направи заявление без никаква обоснованост „ мотиви л 99 „Съдът няма основание да не даде В. на показанията му. Същите са съответни на показанията на Ц. и Г.В. от ДП, на приложените СРС-та и на показанията на свидетелите Н., К., С., К., както и на множеството писмени доказателства„.Така изброените доказателствени средства: ВДС събрани със СРС и показания на свидетелите не съдържат информация, която да дава логическо обяснение, защо този АС не е могъл да разпознае подс.В., но обстоятелствено разказва за него.Подс. В. в обясненията описани на л.112 м е възразил на тези показания, в частта относно прякора като се е позовал на протокола за разпознаване. Съдът дори не е предявил протокола за разпознаване на свидетеля за да установи дали ще потвърди участието си в това процесуално следствено действие.Това противоречие не е било изяснено, като няма логически отговор и в мотивите. Вътрешното убеждение на решаващия съд е автономно, но не безконтролно. В правомощията на въззивната инстанция като втора първа инстнация по фактите е да приеме различна фактическа обстановка, да измени присъдата само относно мотивите, или приложи закон за по- леко, еднакво или същото престъпление, да приложи чл.336 НПК, но единствено когато не са допуснати нарушения на чл.14 ал.1 НПК.При поверката на присъдата бяха установени различни нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, освен тези на чл.305 НПК, поради което въззивната инстанция няма възможност да даде отговор на възраженията за прилагане на материалния закон.Това може да стори само, когато е формирано правилно вътрешното убеждение по фактите от значение за обвинението и не са допуснати съществени процесуални нарушения, който не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция.Нарушено е и правато на страните да разберат въз основа на какви доказателства са признати за виновни и осъдени. Допуснати са съществени процесуални нарушения при проверка на гласните доказателствени средства от д.п., което е довело до ограничаване правата на страните в наказателното производство и правото им да разберат начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, а на въззивната инстанция да провери правилността на този процес. Разпоредбата на чл. 14 ал.1 НПК поставя задължение към съда доказателства да бъдат обсъдени съобразно тяхното съдържание всестранно, пълно и обективно т.е. правото на обективност е задължително условия за провеждане на справедлив процес, поради което е въведена и забрана доказателствата и средствата за тяхното установяване да се приемат като имащи предварително определена сила. Отсъствието на анализ на показанията на свидетелите е съпътствано с изразеното мнение на съдията от непосредственото впечателние върху някои от разпитваните свидетели, което е допустимо, но при съпоставянето им с други обективни данни по делото.Използвани са изрази като „допуска„, „предполага „, „евентуално ако приеме „.и недопустими предположения като например: „От тук следва, че очевидно би следвало да се предположи, че обстоятелствата по подписване на въпросния договор от страна на св.Ц. не са по посочения от подсъдимата Цв.С. начин, а са се развили именно по описания начин от него”.„Съдът допуска, че взаимоотношенията на Ц. с И. С. дори да са били инцидентни са били в достатъчтна степен близки и описваните от него ситуации са реални доколкото изявленията му съответстват на показанията на Н., К., С., В. и свидетел с ид.№292, СРС-та по делото, писмените доказателства и в посочените по-горе части им дава В.. „, „От тук следва, че очевидно би следвало да се предположи, че обстоятелствата по подписване на въпросния договор от страна на св.Ц. не са по посочения от подсъдимата Цв.С. начин, а са се развили именно по описания начин от него.“ Съдът е приобщил показанията на св. К. в нарушение на чл. 281 ал.5 т.1 НПК. Защитниците в с.з. на 16.01.2019 г са дали съгласие да бъдат прочетени показанията от 14.10.2017 дадени на д.п., но подсъдимите не, но съдът ги е прочел, а впоследствие, без становище на страните е прочел показания и в друга им част; В нарушение на принципа на непосредственост регламентиран в чл.18 НПК съдът е използвал показания на свидетели от д.п. в мотивите си, които не са били приобщени по съответния ред. Такива нарушения са допуснати при следните показания: св.И. К. л.90 мотиви „..Това се твърди и през 2015 година макар съдът да не е приобщил този разказ „, св. Г. П. В. л.93 мотиви: „Свидетелят е разпитван първо пред съдия на 14.10. 2017г. и после пред водещия разследване на 20.12.2017 г. и в двата разпита /макар втория да не е четен от съда/ информацията е еднотипна „, св. И. И. л.68 мотиви „С оглед твърденията в съдебна зала, че чак в полицията свидетеля е разбрал, че клуб М. се държи от лице с име И. и отразеното по същия въпрос в протокола от досъдебното производство /макар и непрочетен в съдебна фаза/ съдът счита, че у свидетеля няма и личен мотив за преиначаване на описаните от него събития”., св.Н. Ч. л.75 мотиви ”.....Макар да не ги е присъединил към доказателствената маса показанията на Ч. от 27.04.2015 година се сочат съвсем други обстоятелства относно подписването на заложния билет от Н. на 01.04.2015година „, св Н. Н. л 86..”и самопризнание от 16.03.2015 г. като стойности /иззети при извършеното претърсване и изземване в заложната къща / „.Показанията на свидетелката С. К. от д.п. са прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.1 НПК в с.з. 21.02.2019 г.В мотивите л. 80 са съпоставени с нейни показания дадени на д.п., които не се приобщени по реда на чл.281 НПК. „Показанията и пред съдия са били предшествани от показания пред водещ разследването в ДП, в които отново макар и доста по-подробно отколкото в заседанието пред специализирания съд на 12.06.2017година са описани всички гореизброени обстоятелства.“. Съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, защото не е направил разграничение, че в основата на фактическите изводи могат да бъдат поставяни само тези гласни доказателства от д.п., които са приобщени по предвидения ред в НПК в хода на съдебното следствие. Без отношение към крайният акт на въззивния съд и за пълнота следва да се посочи, че не са основателни възраженията на защитата на подс. С. за допуснато съществено процесуално нарушение от решаващия съд, което се изразява в разглеждане на делото в отсъствието на подс.С.. От приложените документи в съдебното производство се установява, че подс. С. е имал заболяване, поради което е заминал на лечение, което е проведено в рамките на два дни в гр. Прага, Чехия. То е било за периода от 19.09. до 20.09.2018 г.На представената епикриза на 25.10.2018 г. е посочен адрес в гр. Прага. Преди да бъде задържан на публично място по издадена ЕЗА в гр.Прага е видно, че са подавани молби до съда от негови пълномощници, в които е посочвано, че се намира на лечение много след периода отбелязан в епикризата.От това обстоятелство следва, че е знаел за образуваното дело пред съда и определената датата на първото съдебно заседание.Съдът е изпълнил процедурите по призоваване на подс.С. на известните адреси в Република България.Подсъдимият не е бил намерен тези адреси, а обстоятелството, че се намира в чужбина, без да е трайно установен и посочил адрес на пребиваване не задължава съдът да го издирва извън страната.Освен това подс.С. е имал мярка за неотклонение по време на напускане на страната, което го е задължавало да уведоми правораздавателните органи за местонахождението си и как може да бъде осъществен контакт с него. Съдът след проведно щателно издирване в страната и издаване на ЕЗА правилно е приел, че са налице условията на чл.269 ал.3 НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие. В разпоредителното заседание на 31.10.2019 г. съдът е изложил аргументи защо разглежда делото в негово отсъствие и не е вярно твърдението на защитата на С., че определението е необосновано. Неоснователни са възраженията за допуснати нарушения при администрирането на делото, които са довели до неправилно приобщаване на гласните доказателствата събрани в хода на д.п. Прокурорска преписка 611/2015 г. по описа на Окръжна Прокуратура – Русе, д.п. 797/2015 г по описа на ОДМВР –Русе е била изпратена в Специализираната прокуратура 13.10.2017, след като е било образувана пр.пр. № 203 /2017 г. При прегледа за това как е протекло развитието на досъдебното производство е видно следното: Досъдебното производство е образувано на 5.04.2017 г. от прокурор при СП по преписка № R B 202204 -001-04 /3 -2824 /283 /2017 г. по описа на ГД“БОП“ – МВР, пр.пр. №7-808/2017г./ явен номер 203 /2017 г./ по описа на СП, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 и пр.3вр. ал.2 НК - т.1 л.1. С постановление за обединяване на досъдебни производство от 13.10.2017 г. изготвено от прокурор от СП е прието по компетентност в СП материали по д.п. 336№797 /2015 г. по описа на ОД-МВР Русе, .пр.пр. № 611 /2015 г. по описа на ОП Русе. Възобновено е д.п. 336№797 /2015 г. по описа на ОД-МВР Русе, пр.пр. № 611 /2015 г. по описа на ОП – Русе. Обединени са материалите по д.п. № 36 /2017 г. по описа на ГД“БОП“ – МВР, пр.пр. 203/2017г по описа на СП с тези от д.п. 336№ 797 /2015 г. по описа на ОД- МВР Русе, .пр.пр.№ 611/2015 г. по описа на ОП Русе.Постановено е, че обединеното наказателно производство следва да се води като д.п. № 36 /2017 г. по описа на ГД“БОП“ – МВР, пр.пр. 203/2017г по описа на СП. По делото са приложени материалите на ОП –Русе съдържащи се в преписка № 611/ 11.08.2015г., в едно с постановление от 11.08.2015г., с което е спряно разследването по д.пр. по преписката образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 142 ал.1 НК. Предвид изложеното до тук въззивният съд счита, че са налице нарушения на чл. 335 ал.2 вр.чл. 348 ал.3 т. 1 и т.2 НПК, които са основания за отмяна на присъдата. Начинът на изготвяне на мотивите води до липса на такива, а посочени нарушения при проверка на доказателствата и погрешното формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд са довели до ограничане на правата на подсъдимите на справедлив процес. Допуснатите нарушения са отстраними чрез повторно разглеждане на делото от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредително заседания. В това заседание при новото разглеждане на делото съдията –докладчик следва да прецени дали са отстраними посочените нарушения от защитниците във фазата на досъдебното производство и следва ли делото да се върне на прокурора за отстраняването им, поради което присъдата следва да бъде отменена изцяло. Предвид изложеното и на основание чл.335 ал.2НПК АС - София, девети въззивен състав: