Решение № 3358 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 370/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба подадена от „Напоителни системи“ ЕАД с [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор С. Д., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Цар Борис ІІІ“ № 136, против Решение № 1/02.01.2024г., постановено по АНД № 512/2023г., по описа на Районен съд Карлово, с което е потвърдено наказателно постановление № 127/21.09.2023 г. на Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски „район“ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл.200 ал.1 т.1 предл. 1 б. „в“ от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ. В жалбата са изложени оплаквания, че атакуваното Решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на Решението, както и на основание чл. 222, ал.2, т.1 и т.2 АПК връщане на делото за разглеждане от друг състав на първостепенния съд поради липса на мотиви по всички въпроси от спора и поради липса на обсъждане на основното възражение на жалбоподателя затова че се касае до случай на водовземане от р.Бяла Река, което се осъществява посредством деривационен канал „Куртово-Домлян“, чрез който водата се отвежда до язовир „Домлян“ и служи за неговото захранване /пълнене/ с водни маси като не е било направено разграничение между захранване на язовира с водни маси и напояване, а бланкетно било записано, че водовземането от р.Бяла река било с цел напояване. В о.с.з жалбоподателят представлява от юрк. Т., който поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното Решение; Ответникът по касационната жалба Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ чрез юрк. Г.в подадения отговор оспорва жалбата като счита обжалваното Решение за правилно и законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, без да е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В о.с.з ответникът чрез юрк. Г.иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Представителя на Окръжна Прокуратура – Пловдив взема становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното: На 09.08.2023 г. представители на БД ИБР Пловдив Е. Т. и св. М. К. извършили проверка на място на участък на р. Бяла река при речното водохващане на Напоителни системи ЕАД в землището на с. Куртово, Община Карлово, обл. Плводив стопанисван от Напоителни системи ЕАД. При направения оглед на участък от река Бяла река, при речното водохващане, стопанисвано от жалбоподателя за яз. Домлян при с. Куртово било установено, че при водохващането на р. Бяла река трите савака били затворени и видимо се наблюдавало изтичане на вода от тях само от пропуските / процепи между савака и бетонната стена/, като в момента на проверката не било възможно да се определи количеството вода, изтичаща в реката. Савачната врата, намираща се до деривационен канал „Куртово Домлян“, която захранва язовир Домлян също била затворена и видимо се наблюдавало изтичане на вода от пропуските, като в момента на проверката не могло да се определи количеството вода, което изтичало в реката. По деривационен канал „Куртово – Домлян“, който захранва яз. Домлян, постъпвала вода от р. Бяла река като трита савака били отворени и в момента на проверката било отчетно количество по монтирана рейка в началото на канала 10 см, което отговаряло на 0, 090 куб.м/с, видно от таблица за водните количества на водохващане Куртово – Бяла, намираща се на място За водовземането от р. Бяла река имало издадено разрешително за водоползане №1036/10.02.2006 г., продължено с Решение №3/03.01.2011 г., издадени от Министъра на околната среда и водите, с титуляр жалбоподателя с цел „напояване“, с краен срок до 10.02.2022 г. Засечени били географските координати на речното водохващане на Напоителни системи ЕАД N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9". Било счетено, че по този начин към дата 09.08.2023 г.жалбоподателят осъществявало водовземане от повърхностен воден обект – река Бяла река за захранване (пълнене) на яз. Домлян № 13 в Приложение № 1 към чл.13, т.1 от Закона за водите разположени в землището на с. Домлян, Община Карлово посредством деривационен канал „Куртово – Домлян“ без да притежава разрешително в съответствие със Закона за водите. За констатираното свидетелят К.съставила акт за установяване на административно нарушение № 193/24.08.2023г., в който отразила установените при проверката факти, като нарушението било квалифицирано по чл.44 ал.1 от ЗВ. На 21.09.2023 г. компетентният орган Директорът на БДИБР – Пловдив издал атакуваното наказателно постановление, в което установеното при проверката нарушение е описано по начин, идентичен на този в АУАН, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл.44 ал.1 от ЗВ. Първостепенният съд е приел от правна страна, че при издаването на НП не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. АУАН съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност, спазени са сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН. В наказателното постановление е дадено ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване, налице е посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложената имуществена санкция. Индивидуализиран е нарушителят. Изписано е словесно точно в какво се е състояло нарушението, което съответства изцяло фактическия състав, визиран в нормата на чл.44 ал.1 от ЗВ. В хода на касационното производство е приобщено като писмено доказателство копие от Разрешително № 01420036/31.10.2023г. изменено с Решение № 266/08.12.2023г. на МОСВ за водовземане от повърхностен воден обект яз. Домлян с цел на водовземането: „обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури“. При така установената фактология настоящата инстанция намира, че по делото са останали неизяснени съществени обстоятелства от предмета на доказване, а за някои обстоятелства са налице противоречия, които не са констатирани и обсъдени от първостепенния съд. На първо място, не е изяснено изпълнителното деяние на административното нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като е неясно установеното място на водохващането с координати N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9" в резултат на отворените три савака по деривационен канал „Куртово – Домлян“ ли е настъпило или в резултат на процепите между савака и бетонната стена. В обжалваното Решение веднъж първостепенният съд приема, че на 09.08.2023г. при извършената проверка при установеното водохващане на р.Бяла река трите савака са затворени и видимо се наблюдава изтичане на вода от тях, която вода изтича в реката, респ. савачната врата, която се намира до деривационен канал „Куртово – Домлян“ също е затворена като от нея отново се наблюдава изтичане на вода от пропуските в реката, а друг път приема, че трите савака по деривационен канал „Куртово – Домлян“ са отворени. Не е изяснено процесните саваци, които най-общо представляват преграда, която служи за ограничаване или напълно спиране на притока на вода къде пространствено и геодезически се намират, респ. липсва съпостяването им с документираното място на водохващането с координати N 42° 35'27.6" Е 024° 54'11.9", неизяснено е отношението на затворените и отворени саваци към административното нарушение и защо веднъж се приема, че водата изтича в реката, а друг път, че се отвежда по деривационния канал яз. Домлян. Координати представляват цифрова математическа величина, която пространствено фиксира конкретно местоположение и за да бъде направен извод за осъществено водохващане е необходимо да се изследва касае ли се до водохващане на изтичаща вода от процепи между савака и бетонната стена или се касае до водохващане на вода от отворени саваци. Последното е от съществено значение за квалификацията на деянието като обстоятелството, че административно-наказващият орган е приел, че водохващането е от отворени саваци не освобождава съда от проверка на тези фактически констатации и до колкото е налице направено оспорване от жалбоподателя в тази насока. Неясно е дали затворените саваци през които преминава вода са възприети от съда като елемент от фактическия състав на отговорността на жалбоподателя по чл. 44 вр. с чл. 200, ал.1, т.1, предл. първо, буква „в“ ЗВ досежно начина и механизма на осъществяването на изпълнителното деяние макар и за тях да е установено, че не е възможно да се определи количество преминаваща вода, респ. ако те са били възприети от АНО като съставомерни до колкото са включени в мотивната част на НП, АУАН и Констативния протокол и са били установени при първоинстанционното съдебно обжалване, то не е изяснено в мотивите на Решението какво е отношението им към административното нарушение и изпълнителното деяние след като съдът изрично е приел, че водата се изтича в реката, а не постъпва в яз. Домлян, а от тук и въобще не би могло да има нерегламентирано водоползване. На следващо място не е изяснен правния статут на саваците и дали тези съоражения се включват във водностопанската система на язовира по смисъла нa §1, ал.1, т.94 ЗВ, респ. кое е лицето отговорно за стопанисването и спускането им /затваряне/. Фактически това обстоятелство е от значение за изясняване на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 44 ЗВ тъй като предполага субективно отношение на жалбоподателя към ползването на водата от р. Бяла река или другояче казано, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя би следвало да е установено несъмнено, че процесните саваци са били целенасочено отворени, за да черпи вода дружеството от реката за захранване на яз. Домлян по деривационния канал при изрично знание, че Решение № 3/03.01.2012г., с което се изменя и продължава срока на действие на Разрешително за водоползване № 1036/10.02.2006г. е с изтекъл срок на действие. Според св. К.всички саваци на водохващането са 4 на брой, но свидетелят не уточнява отворените три савака касаят ли мястото на водохващането означено със съответните цифрови координати, свидетелят и не споменава нищо за четвъртия савак, след като три савака са отворени, свидетелят не уточнява водата, която протича в р. Бяла река какво отношение въобще има към съставомерността на вмененото административно нарушение и как веднъж водата, която преминава през 3 от саваците постъпва в реката, а друг път тази вода се отвежда по деривационния канал в яз. Домлян; На следващо място, първостепенния съд е възприел таблицата по която е определено количеството вода, която преминава от реката в яз. Домлян безкритично и наготово от установеното от административно-наказващия орган. Към административната преписката не е документирано наличието на такава таблица, нито е документирано какви показания има в нея, а само е посочено, че такава таблица съществува на място. Съществено елемент от административно-наказателното обвинение е именно съпоставянето на установените показания на количеството вода от монтираната рейка с въпросната таблица, тъй като вероятно в нея е посочено приравняването на см в куб.метри в секунда. Наличието на съществуваща вероятността, че правилно е оразмерено количество вода което преминава към яз. Домлян компрометира обвинението, тъй като същото следва да бъде несъмнено установено, а при липсата на фактически данни в таблицата не може да бъде осъществен съдебен контрол върху приетите факти от АНО. Следователно, налице е хипотезата на чл. 222, ал.2, т.1 АПК тъй като обжалваното Решение е постановено при непълнота на доказателствения материал, при неизяснена фактология и при липса на мотиви. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК - Решение № 12704 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4111/2020 г., IV о; При липса на обсъждане на всички събрани доказателства и при липса на собствени мотиви по спорните въпроси, касационната инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение. Липсата на мотиви в съдебното решение съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото, в отхвърлителната му част, за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството - Решение № 315 от 14.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8190/2021 г., VI о; Решението следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда като при повторното разглеждане на делото следва да се съобрази и приложението на закона към допълнително установените фактически положения като се съобрази, че нормите на чл. 44 и чл. 46 ЗВ е уреден разрешителният режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект. Разрешителните по чл. 44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане, като съобразно дефиницията по чл. 44, ал. 2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата. Разрешително за ползване на воден обект по чл. 46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал. 1, т. т. 1-10 от закона. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в това, че в случая на водовземане водите се отнемат или отклоняват, а в случая на водоползване водният обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона дейности. Водовземането съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 4 ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно пар. 1, т. 25 ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. На основание чл. 226, ал.3 АПК в настоящето производство съдът не се произнася по искането за присъждане на разноски сторени в настоящата инстанция като такива се присъждат с оглед изхода на спора по делото от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото. Така мотивиран и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК