Решение № 12339 от 22.6.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 50968/2023 г.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 49/ срещу О. И. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 279.75лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 39.01лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 17.08.2023г., 51.97лв. – дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 11.07лв. – мораторна лихва за периода 16.10.2020г. – 17.08.2023г. Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния апартамент е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище, че признава заявените от ищеца искови претенции, като сочи, че претендираните с исковата молба суми са заплатени, като към отговора е приложено и платежно нареждане. Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, че сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № •••••• е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно ап. 38, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран, че през исковия период ищцовото дружество е доставило топлинна енергия в количеството и с качеството посочено в исковата молба на индивидуализираната стойност, че е извършена и не е заплатена доставена услуга дялово разпределение на посочената стойност за индивидуализирания период, както и че ответникът е в забава в изплащането на претендираните суми. С оглед извършените в хода на процеса плащания от страна на ответника по сметката на ищцовото дружество, съдът, с протоколно определение от 14.06.2024г., е допълнил доклада, като е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че О. М. е заплатила в хода на процеса всички претендирани от „Т.С.“ ЕАД, суми за главница и мораторна лихва, с изключение на претендираните разноски. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с исковата молба суми се потвърждава от „Т.С.“ ЕАД, поради което заявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса. По разноските: Въпреки извършеното плащане на претендираните суми, ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото плащането е извършено в хода на процеса, поради което на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, следва да заплати на ищеца сумата от 300.00лв. – разноски, от които 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 200.00лв. – държавни такси по четирите обективно кумулативно съединени искови претенции. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото е формулирал признание на иска и не е дал повод за завеждане на делото, разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.“ Смисълът на нормата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца (вж. Определение № 1061 от 07.03.2024 г. по к. ч. гр. д. № 672/2024 г., ІV г. о., ВКС). В процесния случай претенцията за топлинна енергия е заявена за периода 05.2020г. – 17.08.2023г., а за дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г. Ответникът О. М., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е собственик на процесния апартамент по силата на наследствено правоприемство от 12.09.2020г. / датата на смъртта на наследодателя й Б. А. Д./, тоест почти през целия исков период жилището е било собственост на ответника, а не както се твърди в отговора на исковата молба, че е ползвано от наследодателя, тъй като същият е починал м.09.2020г. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно през исковия период О. М. е имала качеството потребител на топлинна енергия. За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, респективно изискуемостта настъпва с изтичане на определения срок, а не след връчване на издадените от „Т.С.“ ЕАД, фактури. С оглед изложеното твърденията на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото не са му връчени приложените по делото фактури, нито е уведомяван допълнително за задълженията, са ирелевантни за преценка дали лицето е дало повод за завеждане на спора, доколкото връчването на фактурата или уведомяването за задължението не обуславят изискуемостта на вземанията, а изискуемостта настъпва след изтичане на 45-дневния срок по чл. 33 от ОУ на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. За пълнота следва да се посочи, че задълженията на наследодателя на ответника за част от исковия период / м.05.2020г. – 12.09.2020г./ преминават с наследствената маса към наследника с откриването на наследството – арг. от чл. 48 ЗН, респективно О. М. отговаря и за задълженията, оставени от наследодателя й. На следващо място по отношение на възражението на ответника, че цената на иска е 381.80лв., респективно дължимата се държавна такса следвало да се определи в размер на 50.00лв., а не в размер на 200.00лв., съдът намира следното: В процесуалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1 ГПК е законоустановено, че за предявени с една молба искове в защита на един интерес, се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. В ал. 2 на цитираната норма е прието, че за предявени с една молба искове в защита на различни интереси, минимална такса се събира от всички интереси. Настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищцовото дружество искови претенции срещу ответника, представляват такива в защита на различни интереси по смисъла на чл. 72, ал. 2 ГПК, доколкото са предявени различни по характера си вземания / главница и мораторна лихва/, т. е. налице са различни интереси, поради което се дължи отделна държавна такса по всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове / в този смисъл Решение № 262162 от 1.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4569/2020 г., Решение № 264533 от 7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 10320/2020 г., Решение № 264505 от 7.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 332/2021 г., Определение № 3969 от 14.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2075/2019 г. /. По изложената аргументация и доколкото предмет на настоящото производство са четири обективно кумулативно съединени иска, и при съобразяване цената на отделните искове, съдът е определил държавна такса в общ размер 200.00лв. / по 50.00лв. за всеки иск /. Водим от гореизложеното, съдът