Решение № 4720 от 11.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9096/2023 г.

Производството е по реда на чл. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК •••••••, чрез юрк. М.Л.. срещу уведомление изх.№ 29478 от 03.05.2023 г., с което ЧСИ М.П. е отказал да отмени приетите за събиране разноски по изп.дело № 20238510401024, възложени в тежест на длъжника и е приел за събиране т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС за уведомлението. В частната жалба се твърди, че посочената от съдебния изпълнител като основание за събиране на сумата от 10 лв. точка 4 от ТТР към ЗЧСИ гласи, че таксата се събира за „изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа“, а обжалваното уведомление им е връчено по електронен път. Счита, че действията на ЧСИ явно сочат на злоупотреба с право и опит да се обогати за негова сметка. По-нататък заявява, че не дължи изобщо разноски по изпълнението, тъй като дружеството не е дало повод за образуването на изп.дело. Заявява, че още преди образуването на изп.дело изрично е поканил взискателя да му бъде посочена банкова сметка по която да бъде платено присъденото обезщетение, но отговор не последвал. Счита, че е поставен в невъзможност да извърши плащане, поради което намира поведението на кредитора за недобросъвестно. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателя е депозирал възражение за неоснователност на частната жалба с подробно изложени в тази насока съображения. ЧСИ М.П. е депозирал мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваните действия са правилни и законосъобразни. Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното: На 22.03.2023 г. в кантората на ЧСИ М.П. с per. № 851 е образувано изпълнително дело № 20238510401024 въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.03.2022 г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д. № 10377 от 2020 г. на СРС, 82 с-в, с взискател „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ••••••• и длъжник „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК •••••••. На 23.03.2023 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 20085/22.03.2023 г., ведно с Постановление за разноски с изх. № 20086/22.03.2023 г. В Поканата за доброволно изпълнение и в Постановлението за разноски е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя. На 23.03.2023 г. е изискана справка от Регистъра на Национална агенция за приходите за наличие/липса на задължения. На 23.03.2023 г. в Централния клон на Обединена българска банка е получено Съобщение за налагане на запор с изх. № 20087/22.03.2023 г., с указание след постъпване на дължимите суми по изпълнителното дело, запорът да бъде вдигнат. На 03.04.2023 г. длъжникът е депозирал Жалба с вх. № 39533/03.04.2023 г. срещу приетите за събиране разноски по изпълнителното дело. На 03.05.2023 г. с Уведомление с изх. № 29478/03.05.2023 г., съдебният изпълнител е отказал да отмени разноските по изпълнителното дело, каквото е искането в Жалба с вх. № 39533/03.04.2023 г. и е приел за събиране сумата в размер на 12, 00 лв. с ДДС, начислена за т. 4 от ТТРЗЧСИ за изготвяне и изпращане на обжалваното Уведомление. За изготвените книжа, длъжникът е уведомен на 10.05.2023 г., посредством електронна поща. На 19.05.2023 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 57781/19.05.2023 г., с която се обжалва Уведомление с изх. № 29478/03.05.2023 г. На 25.07.2022 г. препис от депозираната жалба от длъжника с вх. № 57781/19.05.2023 г. е връчена за възражение на взискател, посредством Съобщение за жалба за становище с изх. № 32882/22.05.2023 г. В законоустановения срок, взискателят не е депозирал възражение по отношение на жалба с вх. № 57781/19.05.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. По главния довод, за злоупотреба с право, следва да бъде посочено, че образуването на изпълнителното производство противоречи на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права, и е в нарушение на принципа на чл. 3 ГПК тогава, когато от поведението на длъжника е видно, че има воля да погаси задължението по изпълнителния лист, но въпреки това се предприемат действия по образуване на изпълнителното дело. Поведението на кредитора взискател, изразяващо се в отказ да посочи банкова сметка и/или открие банкова сметка, по която да бъдат платени присъдените суми и образуване, въпреки това на изпълнително производство би могло да се квалифицира като злоупотреба с право, в случай, че длъжникът представи доказателства, че е предприел каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, включително и откази на банки за откриване на еднократна сметка, в полза на трето лице, по реда на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009 г. вр. чл. 36 и сл. от Закона за платежните услуги и платежните системи. По делото липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което не може да бъде споделена тезата за образуване на изпълнителното производство при злоупотреба с право и длъжникът следва да понесе разноските по изпълнението. От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от Адвокатско съдружие „ЮСТИЦИЯ“, чрез адв. М.Л., като е претендирано възнаграждение в размер на 200 лв. Същото отговаря на изискванията на чл. 36 от ЗА, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение, като има и доказателства за реалното му заплащане, поради което същото е дължимо. На следващо място съдът намира, че начислената такса в общ размер на 12, 00 лв. с ДДС, по отношение на т. 4 е изцяло съобразена с Тарифата към ЗЧСИ, като за начисляването й е налице реално извършено действие по изпълнителното дело и следва да бъде възложена в тежест на длъжника. Изразът „по пощата“ касае изпращане на книжа чрез пощенски оператор по ЗПУ респ. такива изпратени на електронен адрес /електронна поща/ с оглед нормите на чл. 38, ал. 2 ГПК, чл. 38а ГПК, чл. 44, ал. 3 ГПК, доколкото и двата начина са допустими такива за валидното уведомяване на страната. Самата такса се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги. Поради изложеното частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, съдът