Решение № 263 от 22.6.2021 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 248/2021 г.

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „ Фрамар 4”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Петър Парчевич” №26, ет.2, представлявано от управителя С.С. против решение №260149 от 11.03.2021 г., постановено по АНД № 2955/2020 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 8 от 02.10.2020 г., издадено от Директора на РЗИ-Стара Загора, с което на касатора е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 5000 лв на основание чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ за нарушение на чл. 220, ал.1 във връзка с чл.219, ал.1 от същия закон. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е доказано по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото административно нарушения. Според касатора от събраните по делото доказателства се следва да направят обратните изводи Касаторът бил наказан за допустителство, а АНО не бил доказал какво е направило дружеството, респективно неговият управител, така че да допусне неправоспособно лице да извършва дейностите по чл. 219, ал.1 от ЗЛПХМ. Релевира доводи, че независимо че е извършено нарушение от служители на предприятието, ако управителят е организирал дейността си и нарушението се дължало на неспазване на неговите указания, а управителят не бил упражнил достатъчно контрол не следва да се носи отговорност от дружеството. При наличие на доказателства, че отсъствието на магистър фармацевта се дължало на обективни причини не следвало да се ангажира отговорността на аптеката. Отделно навежда доводи, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С подобно изложените в жалбата съображения моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателно постановление № 8 от 02.10.2020 г., издадено от Директора на РЗИ-Стара Загора, като незаконосъобразно. Ответникът по касация – Регионална здравна инспекция- Стара Загора чрез пълномощника си адвокат Ш. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение от съда. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 8/02.10.2020 г., издадено от Директор на РЗИ – Стара Загора, въз основа на АУАН № 8/13.07.2020 г., с което на "Фрамар 4" ООД гр. Стара Загора, собственик на аптека „ Фрамар 32” с адрес гр. Стара Загора, ул.”Свети Отец Паисий” № 50 на основание чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: В хода на извършена проверка на 08.05.2020 г. в аптека "Фрамар 32", с адрес гр. Стара Загора, ул.“ Свети Отец Паисий” №50, притежаваща разрешение за търговия на дребно с лекарствени средства № АП-1949 от 29.08.2019 г. и ръководител Г.Д.П. е констатирано, че в момента на проверката аптеката е била отворена и в обекта работи неправоспособно лице. Извършена е покупка на „Стомахон” капсули, латексови ръкавици и санитарни маски от Л.Б. и е бил обслужен от Л.К.И. като същата не притежава образователно-квалификационна степен магистър-фармацевт или помощник-фармацевт. В момента на проверката от аптеката отсъствал и ръководителят на обекта – магистър-фармацевт Г.П.. Прието е, че "Фрамар 4 " ООД гр. Стара Загора като юридическо лице, собственик на аптека „Фрамар 32", находяща се в гр. Стара Загора, ул. "Свети Отец Паисий" № 50, е допуснало дейностите по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ в аптеката, а именно – отпускане без лекарско предписание на разрешени за употреба в РБ лекарствени продукти и медицински изделия да се извършват от Л.К.И. и в отсъствието на магистър-фармацевт - нарушение по чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ във връзка с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. Наказващият орган е счел, че няма основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, въпреки постъпилото възражение от касатора. За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Стара Загора се мотивира с неговата формална и материална законосъобразност. Според съда при съставяне на АУАН не е нарушена регламентираната в чл. 40 от ЗАНН императивна процедура, а при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, противно на твърденията на жалбоподателя. Приел е, че безспорно е доказано нарушението и не следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, впредвид дейността, която извършва аптеката, отсъствието на магистър фармацевт в момента на проверката. Решението е постановено при правилно приложени и в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора за допуснати съществени нарушение на административно наказателните правила, което довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Съгласно трайно установената съдебна практика, едно процесуално нарушение е съществено, когато води до ограничаване възможността на страните да упражнят правата си в производството. В случая се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че АУАН № 8/13.07.2020 г. е изготвен като текст предварително, предявен е за подпис на нарушителя и му е връчен екземпляр. Актът е съставен в присъствието на прокуриста на дружеството и е подписан от него. В момента на съставянето той е депозирал възражение „съдържанието на акта е невярно и не съм съгласна с него”. По този начин е обезпечено в пълна степен правото на защита на привлеченото към отговорност лице да се запознае със съдържанието на съставения акт, да прецени дали да го подпише. В законоустановения срок от подписване на АУАН е постъпило повторно възражение, което е обсъдено в издаденото НП. Следователно неспазването на изискването АУАН да е съставен в присъствие на нарушителя не е довело до съществено накърняване на правата му, респективно не е основание за отмяна на НП само по тази причина. Административното обвинение от фактическа страна се основава на допуснато от страна на наказаното дружество-търговец на дребно с лекарствени продукти на продажба от лице без необходимата професионална квалификация, т. е. от неправоспособното лице Л.К.И.. От правна страна е обосновано с нарушение на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ във връзка с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ. От мотивите на решението следва да се приеме, че описанието за нарушението отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В съответствие на закона е прието, че НП е напълно изрядно от формална страна. Отразени са всички съставомерни факти, необходими за аргументиране на повдигнатото обвинение – установена продажба на лекарствени средства в аптека от неправоспособно лице без присъствие на магистър-фармацевт. Съгласно чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни средства. А съгласно чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ, дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт. В чл. 220, ал. 3 от ЗЛПХМ императивно е предвидено, че помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти. По делото е безспорно, че С.И. не притежава образователно квалификационна степен магистър-фармацевт или помощник-фармацевт. Следователно само в нейно присъствие в аптеката не могат да се извършват никакви дейности по чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, включително продажба на лекарства, което се изразява и в ограничаване на достъпа до тях на пациенти и неправоспособни лица, видно от предписанията на чл. 17, чл. 19, чл. 22 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Управителят на аптеката – магистър фармацевт е отсъствал от аптеката и това нейно поведение е констатирано от проверяващите органи и това е достатъчно да се приеме, че дружеството е отговорно за извършване на вмененото нарушение. Събраните в административното и съдебното производство писмени и гласни доказателства сочат, че е осъществен съставът на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, на което кореспондира наложеното наказание чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ в минимален размер. Отговорността на юридическите лица е обективна и за тях не се изследва наличието на вина. Поведението на търговското дружество не може да се квалифицира като маловажен случай, тъй като процесното нарушение не е маловажно - то е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като постановено при правилно приложение на материалния закон. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН /ДВ бр.94/29.11.2019г./ следва да бъде осъдено да заплати на РЗИ Стара Загора сумата от 580 лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд