Решение № 136 от 18.7.2022 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 201/2022 г.

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по въззивна жалба на адв. Галя Митева от САК, действаща като упълномощен защитник на подсъдимия С. Н. Д. с ЕГН ••••••••••, против Присъда № 260000 от 12.01.2022 г. на Районен съд – Царево, постановена по НОХД № 232/2020 г. по описа на същия съд. С атакуваната присъда подсъдимият С. Д. е признат за виновен, че на 03.08.2019 г. в гр. Приморско, на южен плаж, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание у себе си без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило ••-годишна възраст – М. З. Г., родена на ••• г. в гр. ••, изразяващи се в опипване с лявата му ръка на глезена и бедрото на левия й крак, поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. Съдът е постановил по време на изпитателния срок подсъдимият да бъде включен в програми за обществено въздействие. Със същата присъда, подсъдимият С. Д. е осъден да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 1848, 96 лева, платими по сметка на ОД на МВР – Бургас, както и да заплати на Районен съд – Царево сумата от 1230 лева за направените от съда разноски по делото за възнаграждения на вещи лица. Първоинстанционната присъда е обжалвана от упълномощения защитник на подсъдимия Д. като незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, в противоречие със събраните доказателства и при превратното им тълкуване. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение, но ако въззивният съд не споделя доводите й, моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В допълнителна жалба, постъпила в ОС – Бургас след определението на въззивния съдебен състав по чл. 327 от НПК, упълномощеният защитник на подсъдимия Д. излага конкретни доводи в подкрепа на възраженията си против постановената първоинстанционна присъда. Твърди се, че районният съд не е отговорил на нито едно от възраженията на защитата, което според жалбоподателката се приравнява на липса на мотиви, т.е., налице е допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се още, че при изграждане на фактическата обстановка по делото, съдът се е позовал на показания, каквито не са били събрани по съответния ред, или пък е дал смисъл на показанията на свидетелите такъв, какъвто те нямат, респ. – направил е изводи въз основа на липса на доказателства. Според защитника, държавното обвинение и съдът били изградили вътрешното си убеждение не на обективно събрани данни и доказателства, а на основата на минала присъда на подсъдимия, по която той отдавна бил реабилитиран и за която не са били събрани данни за същество на спора. Според защитника, ползването на тази присъда като основа на обжалвания съдебен акт, свидетелствало за предубеденост на съдебния състав и за развитие на производството, провокирано и продиктувано само от тази присъда. Защитникът твърди, че първостепенният съд не бил изложил доводи, защо приема описаната в мотивите на присъдата фактическа обстановка, както и защо е отхвърлил обясненията на подсъдимия и на св. К., въпреки че те не са били оспорени от обвинението и не се опровергавали от останалите доказателства по делото. В тази връзка, според защитника, съдът е следвало да изясни, дали разговорите на плажа и чутото от св. Л., не се е отнасяло всъщност за друг човек, предвид датата на пристигането на подсъдимия в Приморско. Твърди се, че първоинстанционният съд бил преписал безкритично обвинителния акт и не е дал изобщо отговор на доводите и възраженията на защитата. Според жалбоподателя, изложението на първата инстанция, във връзка със събраните доказателствени материали, е напълно повърхностно, като съдът се е задоволил само да изброи доказателствата и доказателствените средства, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и декларативно да заключи, че събраните по делото доказателствените материали били последователни, логични и вътрешно безпротиворечиви. Това мотивира защитата да заключи, че обжалваната присъда е постановена при липса на мотиви. Защитникът изразява недоволството си от начина, по който районният съд е интерпретирал показанията на разпитаните свидетели и в частност – на пострадалото дете. Твърди се, че според мотивите на обжалваната присъда, те установявали конкретните блудствени действия на подсъдимия, но според защитника – показанията на пострадалата Г. всъщност съдържали факти, коренно различни от възприетото от съда. Според тези показания, св. М. Г. сочела за едно докосване в областта на глезена и отричала докосване другаде, и това изявление било противно на показанията на св. Л. и на възприетото от съда. Нещо повече, противно на приетото от съда, от показанията на св. Г. не се установявало подсъдимият да е „опипал“ пострадалата по глезена и бедрото, а единствено, че я е „стиснал“ за крака (в областта на глезена) и веднага я с пуснал. Защитникът сочи още, че видно от експертното заключение, с оглед възрастта и нормалното развитие на детето, податливостта й на внушаемост е в нормалните граници и тя е податлива на внушаемост. Освен това, вещите лица били посочили, че след инцидента не е настъпила промяна в поведението на детето, което би било първия признак, че спрямо Г. е имало някакво неправомерно, вкл. и сексуално поведение от страна на някого. Според защитника, обжалваният съдебен акт страда от липса на мотиви и защото липсват задълбочени правни изводи – съдът бил изложил чисто теоретичната трактовка на престъплението по чл. 149, ал. 1 от НК, но не посочил аргументи за изпълнението им в конкретния казус и е оставил без отговори аргументите, изложени от защитата по отношение на липсата на съставомерност на деянието. Защитникът моли, въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. В условията на евентуалност моли, обжалваната присъда да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 334, т. 1 от НПК; респективно, иска се налагане на по-леко наказание. В съдебното заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като намира обжалваната присъда за обоснована, правилна и законосъобразно постановена. Според прокурора, изводът на първоинстанционния съд за виновността на подсъдимия се потвърждава от цялостния анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност. Приема за добре аргументирано и правилно решението на първостепенният съд да откаже да кредитира версията на подсъдимия, тъй като същата изцяло била опровергана от доказателствата по делото и явявала само защитна версия. Прокурорът смята наложеното на подсъдимия наказание за законосъобразно определено и поради това – явно справедливо. Моли, въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда. В съдебно заседание, подсъдимият С. Д., редовно призован, се явява и поддържа въззивната жалба. Твърди, че не е извършил престъпление и моли за оправдателна присъда. Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната си жалба и нейното допълнение на основанията, посочени в тях. Твърди, че районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като бил преписал дословно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а също и защото не бил отговорил на нито едно от направените от защитата възражения. Пред въззивния съд, защитникът излага свой анализ на доказателствения материал по делото и прави изводи както за недоказаност на обвинението, така и за несъставомерност на инкриминираното от прокуратурата деяние. В тази насока акцентира на показанията на малолетната св. Г., която категорично сочела само хващане за глезена, но не и другите, описани от прокуратурата действия. Според защитника, нейните показания противоречали на показанията на св. Л., но въпреки това съдът бил приел за достоверни показанията на този свидетел, въпреки че, според защитника, описаният от Л. механизъм на извършване на твърдяното престъпление не бил възможен предвид позиционирането на Г. и подсъдимия един спрямо друг. Наред с това, защитникът приема за недоказано твърдението в обвинителния акт, че именно подсъдимия е бил човекът, за когото се носели слухове и за когото Л. и св. Ю. П. научили на плажа, тъй като доказателствата в тази насока, вкл. и за времето, когато подсъдимият е посещавал плажа, били противоречиви. Защитникът твърди, че описаните в обвинителния акт, а впоследствие и в измененото по реда на чл. 287 от НПК обвинение, инкриминирани действия на подсъдимия Д., всъщност са несъставомерни – не са били доказани каквито и да е било действия, извършени от подсъдимия, които да имат характеристиката на „блудствени действия“, т.е., такива, които да са в състояние да възбудят и/или удовлетворят полово желание без съвкупление. Според защитника, еднократното докосване до глезена и мимолетното спохождане на едно лице, в никакъв случай не е годно да доведе до възбуждане на полово желание. Защитникът твърди, че според съдебната практика и наказателно-правната теория, действията, които могат да възбудят полово желание са такива действия като прегръщане, притискане, галене, целувки, докосване до половите органи или до някоя друга интимна сфера и всяко друго действие, което би представлявало допир до такава интимна сфера, но глезенът в никакъв случай не бил такава сфера. Наред с това, защитникът недоумява, защо съдът е приел, че подсъдимият е докоснал бедрото на детето, след като липсвали каквито и да било доказателства в такава насока, вкл. липсвали такива твърдения и от страна на самото •••. Според защитника, единствената причина за повдигане на обвинение срещу подсъдимия Д. било предходното му осъждане през 2007-2008 г. и изразява недоволството си от този подход на прокуратурата и съда. Защитникът твърди, че доколкото въпросната присъда е била постановена от френски съд и страните и съда не са запознати с мотивите й, оставало неясно с какво съдържание е натоварен изразът „снимки с порнографско съдържание по френското законодателство, ето защо било неправилно съдът да се позовава на тази присъда при постановяването на акта си още повече, подсъдимият бил вече реабилитиран по това осъждане. В заключение, защитникът моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, която подсъдимия да бъде признат за невиновен по обвинението, за което е бил осъден. В условията на евентуалност моли, въззивният съд да приеме, че присъдата е постановена при допуснати процесуални нарушения и да я отмени, като върне делото за ново разглеждане на друг състав. В условията на евентуалност моли, ако въззивната инстанция приеме, че производството е проведено обективно, всестранно, пълно, а присъдата почива на годни доказателства, безспорно установяващи вината на подсъдимия, то да му наложи по-леко наказание, тъй като определеното от районния съд с обжалваната присъда, предвид възрастта и здравословното състояние на Д., липсата на каквито и да било извършени от него противообществени прояви, и събраните единствено и само положителни характеристични данни, се явява изключително тежко. Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от легитимна страна в наказателното производство, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. По същество, въззивната жалба се явява частично основателна. Производството по НОХД № 232/2020 г. е било образувано по внесен в Районен съд – Царево обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, ТО- Царево, против подсъдимия С. Н. Д., за това че на 03.08.2019 г. в гр. Приморско, на южен плаж, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило ••-годишна възраст – М. З. Г., родена на ••• г. от гр. •• като опипал с лявата си ръка глезена и бедрото на левия й крак и едновременно с това, с дясната си ръка се държал за половия член – деяние, представляващо престъпление по чл. 149, ал.1 от НК. Съдебното производство е протекло по общия ред, като в рамките на съдебното следствие, на основание чл. 287, ал.1 от НПК, прокурорът изменил обвинението против подсъдимия, като от него отпаднало държането на половия член с дясната ръка като част от механизма на изпълнителното деяние. От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Подсъдимият С. Н. Д. е роден на ••• г. в гр. ••, живее в същия град, •• гражданин е, има завършено •• образование, •• е, работи като ••, ••• на територията на Република България (л. 9 от ДП). На 11.09.2007 г. Наказателен съд в гр. Тионвил, Република Франция, е осъдил подсъдимия Д. на девет месеца лишаване от свобода, от които седем месеца условно, придружени с изпитателен срок от три години, за две деяния, извършени в периода 01.11.2005 г. – 27.05.2007 г., а именно: „заснемане с цел разпространение, на снимки с порнографски характер на непълнолетни“ – престъпление по чл. 227-23 от Наказателния кодекс на Република Франция; „държане на снимка на непълнолетен, представляваща порнографски характер“ – престъпление по чл. 227-23, ал.1 и ал.5 от Наказателния кодекс на Република Франция; а също и за деяние, извършено в периода 27.05.2007 – 28.05.2007 г. – „посегателство срещу неприкосновеността на личния живот, чрез заснемане или предаване на снимка на лице“, което представлява престъпление по чл. 226-1, ал.1, предл. второ от Наказателния кодекс на Република Франция (л. л. 60-67 от ДП). Пострадалата М. З. Г. е родена на •• г., а свидетелката З. М. Г. е нейна •••. В началото на месец август 2019 г. свидетелят И. Г. Л., ••• служител, бил на почивка в гр. Приморско, обл. Бургас заедно със семейството си. По същото време в града се намирала и свидетелката Ю. Й. Т., която също била •• служител и също била на почивка със семейството си. Двете семейства предпочитали да посещават южният плаж на града, поради което няколко поредни дни се засичали там. Докато била на плажа, св. Т. разбрала от непозната за нея жена (с неустановена по делото самоличност), че на плажа идвал възрастен мъж, който оглеждал играещите на плажа деца, влизал във водата около тях и ако му се отдадял случай ги опипвал по краката. Т. споделила тази информация със св. Л.. Той също знаел вече за мълвата, даже плажуваща му показала въпросния мъж, но Л. не успял да го разгледа добре, тъй като мъжът бил надалеч и с гръб към него. На 03.08.2019 г. сутринта, св. Л. отново отишъл на южния плаж. Бил сам. Малко след него, на плажа пристигнал и подсъдимия, който се настанил, като положил хавлията си на пясъка в близост до св. Л.. След около 15 - 20 минути, при св. Л. се доближила непозната нему жена (с неустановена по делото самоличност), която му посочила подсъдимия Д. и му споделила, че именно това е възрастния мъж, който опипвал децата предишните няколко дни. Тогава св. Л. решил да наблюдава внимателно поведението на подсъдимия. Към 10: 00 часа, при Л. дошли останалите членове на семейството му, както и семейството на св. Т., включително и дъщеря й В., която тогава била на •• години. След като семейството й се настанило в близост до това на Л., Т. се заговорила с непознатата жена и от нея разбрала, че лицето, за което се носели слухове няколко дни, че опипва деца, се е разположило в близост до тях, като жената показала подсъдимия. ••• В. също чула разговора и видяла мъжа. Майка й – св. Т., я предупредила да внимава за подобен вид действия от страна на непознати мъже, като й дала указание да излезе незабавно, ако се почувства застрашена. В. Т. влязла сама в морето, на плиткото покрай брега, където започнала да се гмурка и да прави челни стойки. На св. Л. му направило впечатление, че незабавно, след като видял, че момичето е във водата, подсъдимият Д. станал от мястото си, взел очилата си за плуване и се насочи към нея. На мястото, на което играело детето, дълбочината на водата, била около 40 см. Св. Л. видял, как подсъдимия Д. започнал да обикаля около нея, като с една си ръка се държал за банските си, в областта на половия си орган. В. останала с усещането, че подсъдимият я следва, затова успяла да застане така, че между нея и Д. да се озове друг човек на дюшек, след което тръгнала да излиза от водата. Подсъдимият първоначално я последвал, но видял, че действията му се наблюдават от Л., който се намирал наблизо, затова се върнал обратно във водата, прескочил ограничителното въже, в посока устието на реката и плувайки се отправил към другата част на плажа. След около 40 – 50 минути подсъдимият се върнал и легнал за няколко минути на хавлията си. После станал и влязъл отново във водата, като застанал на плитко, в близост до къпещите се във водата деца. Малко по- късно, подсъдимият се насочил към участъка, разположен пред платената зона на плажа. Междувременно Св. Л. продължил да го наблюдава и тръгнал след него. Свидетелят следвал подсъдимия без да влиза в морето заедно с него, а вървял по пясъчната ивица на брега, в непосредствена близост до водата. По същото време, в морето пред платената зона на плажа, в плитката му част, където дълбочината на водата била около и малко над 50 – 60 см., във водата се къпела пострадалата М. З. Г.. Детето било във водата само, без да бъде придружавано от възрастен, а на плажа се намирала св. Ф. А., която била родственица на св. З. Г. и отговаряла за детето й в момента. Подсъдимият Д. забелязал ••. Насочил се към нея, като започнал да се движи във водата, правейки кръг около М., на отстояние от около 2 метра от нея. След това, подсъдимият си поставил очилата за плуване и въпреки, че водата била с дълбочина от около 50 – 60 см. се потопил целия. Плувайки, той се доближил до Г. и се пресегнал към нея с лявата си ръка, но не успял да я докосне. М. забелязала, че във водата до нея има човек, който се опитва да я докосне, затова се отдалечила от подсъдимия, но въпреки това останала във водата. Д. се изправил, огледал се, за да види къде точно се намира Г. и се потопил отново във водата. Отново плувайки под водата, подсъдимият достигнал до детето и с лявата си ръка хванал левия крак на Г. в областта на глезена и го стиснал. Това било неочаквано за Г. и тя се уплашила. Опитала се да се освободи, като ритнала с крак. Подсъдимият я пуснал, а пострадалата побързала да излезе от водата. Междувременно св. А. видяла, че детето излиза и се учудила, защото с него имали уговорка тя да влезе след малко във водата. Пострадалата отказала да влиза повторно в морето. В този момент към тях се приближил св. Л., който до този момент бил недалеч от тях, имал пряка видимост и наблюдавал поведението на подсъдимия. Помолил св. А. да попита ••• какво точно се се случило във водата. Когато свидетелката сторила това, М. споделила, че „лош чичко“ я е стиснал за крака и тя се е уплашила, след което се разплакала. Докато траел този разговор, свидетелят Л. продължил да следи с поглед подсъдимия Д., който междувременно се отправил към буната, която водела до другата част на плажа. Л. тръгнал след него, като забелязал, че Д. спрял във водата на около 15 метра от брега и гледал в посока на плажа, където били Г. и А.. Свидетелят сигнализирал от мобилния си телефон на тел. 112 и съобщил за случая, като помолил да изпратят служители на РУ на МВР – Приморско. Л. съобщил също, че възнамерява да задържи подсъдимия до пристигането на дежурните полицейски служители, които щял да изчака до медицинския пункт на плажа. След това изчакал подсъдимия Д. да излезе от водата, отишъл при него, легитимирал се като полицейски служител, съобщил му, че е видял деянието, което извършил и го информирал, че ще бъде задържан до пристигането на служителите на РУ на МВР- Приморско. Подсъдимият Д. не оказал съпротива, последвал св. Л. и двамата изчакали пристигането на служителите на РУ на МВР – Приморско. Един от пристигналите на място полицаи, бил и свидетелят Н. И. И.. Св. Л. разказал на св. И. какво е видял и обяснил какво точно деяние извършил подсъдимия Д.. Св. И. установил самоличността на подсъдимия, задържал го и го отвел в сградата на РУ на МВР – Приморско. В хода на образуваното ДП, след изготвен социален доклад от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ – Созопол, била реализирана социална услуга „Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение „Синя стая“, като в рамките на тази услуга бил извършен разпит на пострадалата М. Г. пред съдия от Районен съд – Царево, в присъствието на родителя – св. З. Г., инспектор ДПС и защитник на подсъдимия, и с участието на социален работник. В хода на досъдебното производство била назначена комплексна съдебно психологична и психиатрична експертиза относно състоянието на пострадалата. Видно от представеното писмено заключение (л. л. 72-78 от ДП), •• М. Г. не е страдала към момента на деянието и понастоящем не страда от душевно заболяване, което не би и позволило да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, освидетелстваната е личност в процес на формиране и се отличава с интровертна насоченост и пасивен поведенчески стил, физиологична, психична и емоционална незрялост, отсъствие на достатъчен социален опит и личностов самоконтрол, като интелектуалния потенциал на ••• съответства на ниво над средната норма за календарната възраст. Експертите сочат, че за тази възраст е са характерни бързопреходност на емоциите, склонност към улеснена внушаемост и податливост на въздействия, доверчивост, импулсивност на поведението и емоционална лабилност. Според вещите лица, към момента на извършване на инкриминираното деяние, пострадалата е могла да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за делото. Предвид интелектуалното й развитие, М. Г. е способна да тълкува понятия, както и да открива сходства и разлики при сравняване на близки категории. В хода на разследването е била назначена и комплексна съдебно- психологическа и психиатрична експертиза за изследване на подсъдимия. Същата е била изготвена на базата на материалите по делото не само заради изричното изявление на подсъдимия, че не желае да участва както в назначената, така и в последващи експертизи (л. 84 от ДП), така и поради последваща негова трудова ангажираност извън страната ( л. л. 118 и 124-130 от ДП) и здравословно състояние, което според него му пречи да участва в изследването (л. л. 131-135 от ДП). Видно от приложеното изготвено писмено заключение, липсват писмени данни подсъдимият да се води на учет, респ. да има поставена психиатрична диагноза. Вещите лица не са установили данни подсъдимият да е страдал от душевно заболяване, което да му е позволило да не разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата на инкриминираното деяние, както и в по-късен момент. Вещите лица не са открили данни за отклонения в личностовото развитие на Д., в неговата емоционално-волева зрелост и особености, които да го лишават от годностите да възприема и да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Въз основа на предоставените им писмени данни, експертите описват подсъдимия като интровертна личност – не е социално отворен, склонен да запазва преживяванията си в своя собствен свят, но сочат, че за цялостен личен профил трябва да се извърши детайлно психологическо изследване. Вещите лица заключават, че няма пречки от медицински характер за участието на подсъдимия в наказателното производство и да дава достоверни обяснения, ако пожелае, доколкото липсват данни да е бил в състояние, както преди, по време, така и след деянието, което да е свързано с разстройство на здравето или друго медицинско състояние – психична болест, което да го лишава от годността да разбира свойството и значението на извършеното деяние. Липсвали данни, че към момента на деянието подсъдимият е бил със снижени емоционално-волеви и интелектуални възможности, доколкото липсвали данни за умствена изостаналост и деменция; липсвали данни Д. да е имал, към датата на деянието, грубо дезориентирано поведение или поведение, което да може да се свърже с наличие на психично разстройство, което да е нарушило възможността за ръководене на поведението, да съпоставя факти и обстоятелства, както и годността да взема адекватни за ситуацията решения. В хода на съдебното следствие била назначена нова комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза за изследване на подсъдимия. Видно от писменото заключение, приложено по делото (л. л. 300-315 от съд. дело на районния съд), същото е изготвено както на база предоставените и налични по делото писмени материали, така и след проведено интервю с подсъдимия. Според експертите, липсват данни Д. да се води на учет, респ. да е бил лекуван и консултиран в психиатрично заведение. Към датата на деянието, подсъдимият не се е намирал в състояние на продължително или краткотрайно качествено разстройство на съзнанието, причинено от психична болест и/или слабоумие, което не би му позволило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещите лица, подсъдимият е с водещ флегматичен темперамент и интравертирана насоченост на личността с характерни уравновесеност, работоспособност и издръжливост, подбрани социални контакти, спокойствие и саморефлексия „обмисляне на социалното поведение). Вещите лица отчитат уравновесени процеси на възбуда и задържане, интензивност и устойчивост на психодинамичните параметри и висок фрустрационен толеранс. Подсъдимият се отличава с висок личностов самоконтрол и реалистично изградена самооценка, налице е делова насоченост, последователност и упоритост в реализацията на целите и намеренията. Макар и енергичен, същият е търпелив, издръжлив, има самообладание и висока стресова устойчивост. В ценностната му система приоритетно място заема потребността от независимост и себеуважение, предимно насочена към личностово израстване и развитие. Според вещите лица, изхождайки от личностовото развитие на подсъдимия, емоционално-волевата му зрялост и особености, Д. е могъл да възприема и разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в конкретната ситуация. Експертите не са установили факти и обстоятелства, които да са понижили нивото на самоконтрола на подсъдимия към инкриминираната дата, като предвид показаният висок личностов самоконтрол и реалистично изградена самооценка, както и много високият интелектуален потенциал, те приемат наличието у Д. на стабилно емоционално-волево състояние (психическо равновесие) през процесния период. След датата на инкриминираното деяние, подсъдимият не е изпадал в такова качествено разстройство на съзнанието (здравето), което да не позволява той да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Същият има запазена психична годност да участва в наказателното производство. Гореизложената фактическа обстановка бе установена от въззивния съд въз основа на извършен самостоятелен анализ и оценка на доказателствените материали по делото, в съответствие с правомощието му да извършва цялостна проверка на правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това). Същата, по отношение на повечето съставомерни факти и обстоятелства, както и по отношение на тези, явяващи се предмет на делото, като цяло съвпада с фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд. Различията основно касаят едно от действията, посочени от прокуратурата като част от механизма на извършване на изпълнителното деяние, а именно докосването до бедрото на пострадалата, за което, по мнението на настоящият въззивен състав, липсват категорични доказателства, а също и досежно заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи, които, пак по мнението на настоящия въззивен състав, следва да бъдат отразени, предвид тяхната наказателно-процесуална природа, именно в тази част на съдебния акт. Настоящият въззивен състав принципно възприема направената от първостепенния съд преценка на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателствени материали, но следва да изложи собствени мотиви в тази насока – не само заради някои различни фактически положения, възприети от настоящия съдебен състав, но и с оглед направените от защитата възражения в тази насока. Няма основание да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на решаващият съд, че посочените от него и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са не само относими към предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор. Неоснователни са възраженията на защитника на подсъдимия Д., че извършените от районния съд анализ и оценка на доказателствените материали не са намерили своето отражение в мотивите на обжалваната присъда. Липсата на многословност при описание на аналитичната дейност на съда не може да се приравнява на липса на мотиви, след като в мотивите на обжалвания съдебен акт първостепенният съд е посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал, за да изгради своите фактически изводи, както и е изложил кратки, но достатъчно разбираеми доводи защо кредитира едни доказателства, а други – не. Това е сторил в настоящият случай и районният съд – извършената от него аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда достатъчно ясно, че да разбере въззивната инстанция каква е действителната воля на решаващият съд и как тя е била формирана. Следователно първостепенният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК и обжалвания акт не страда от процесуалния порок „липса на мотиви“. Неоснователни са оплакванията на защитата, че атакуваният съдебен акт е постановен при неправилна преценка на доказателствата, респ. направил е изводи въз основа на липса на доказателства (с оглед на изложените конкретни доводи и аргументи в съдебно заседание, с които се оспорват доказателствените изводи на районният съд, както и цялостната му дейност по преценка и анализ на наличният по делото доказателствен материал). Безспорно показанията на •• М. Г. от досъдебното производство се явяват основен доказателствен източник за установяване на действителните събития, настъпили на инкриминираната дата, като правилно първостепенният съд ги е ценил като относими, достоверни и правдиви. Видно от заключението на вещите лица по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, •• Г., към момента на инкриминираното деяние, не е страдала от душевно заболяване, което да е попречило тя да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея деяние и да ръководи постъпките си. Експертите сочат, че •• е с интелектуален потенциал над средния за възрастта и е способно да тълкува понятия, и да открива сходства и разлики при сравняване на близки категории, поради което, въпреки липсата на достатъчен социален опит и •• й възраст, те приемат, че М. Г. е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства от значение за делото. Разпитът на пострадалата в досъдебното производство е бил проведен пред съдия, като на него са присъствали родителят на ••, социален работник от отдел „Закрила на детето“ – Созопол, психолог при ЦОП – Бургас, защитникът на подсъдимия и инспектор от ДПС – Приморско, т.е., била е спазена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от НПК. Самият разпит е бил проведен в условията на чл. 140, ал.5 от НПК – чрез използване на социалната услуга „Подготовка и изслушване на дете в специализирано помещение „Синя стая“, т.е., в щадяща психиката на •• атмосфера, като същото е било отделено от присъстващите лица, а присъстващите лица, вкл. и разследващия полицай, са задавали въпросите си на •• чрез психолога, който лично е провеждал беседата с ••. Поради тези обстоятелства, може уверено да се твърди, че малолетната Г. е била поставена в условия да дава правдиви показания, без да й бъде оказвано каквото й да е било влияние, респ. внушение, каквито опасения изказва защитата на подсъдимия. Общият анализ на показанията на •• М. Г. води до извод, че същите са логично подредени и вътрешно безпротиворечиви. Чрез тях •• излага своите лични възприятия за фактите и обстоятелствата, случили се с него и около него, като те са предадени чрез присъщата за възрастта му лексика и обяснения за причинно-следствените им връзки. При разпита си пред съдия, пострадалата ясно и категорично описва както своите действия на инкриминираното място и време, така и действията на подсъдимия, като в тази им част показанията й са достатъчно ясни и конкретни, за да се изясни подробно механизма на извършване на инкриминираното деяние от подсъдимия. Показанията на М. Г. относно обстоятелствата, при които е било извършено инкриминираното деяние се потвърждават от показанията на свидетелите Ф. А. и И. Л.. Показанията на •• и на св. Ф. А. – негова родственица, са сходни относно обстоятелствата кога, къде и с кого •• е била на плажа, а също и относно това, каква е била причината М. да излезе от водата и какво обяснение е дала за това. Показанията и на двете свидетелки са сходни и относно това кога се е появил св. Л., какво е говорил, какво е направил и т. н. От друга страна, показанията на този свидетел потвърждават казаното от св. А. и от ••, като по отношение механизма на извършване на инкриминираното деяние, неговите показания като очевидец почти напълно съвпадат с тези на ••. Единствено съществено противоречие в показанията им съдът намира досежно мястото, където подсъдимият е докоснал детето – според •• подсъдимият я е хванал за крака в областта над глезена, докато св. Л., в показанията си на досъдебното производство (прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предложение второ от НПК) твърди, че ••, след като е излязло на плажа, пред него е посочило, че е била докосната от подсъдимия в областта на бедрото. Настоящият съдебен състав дава вяра на показанията на св. М. Г., тъй като същата е очевидец и пострадала от деянието и тя, поради това обстоятелство, би имала най-ясен спомен къде и как е била докосната от подсъдимия – впрочем, пострадалата е последователна в описанието си на инкриминираното деяние и както по време на разпитите си в полицията, така и пред св. Ф. А. и З. Г. (видно от техните показания) е била категорична, че е била хваната за крака в областта на глезена и не е била докосвана по бедрото. От друга страна показанията на св. Л. от досъдебното производство, в тази им част, имат характера на производно доказателствено средство, тъй като чрез тях той възпроизвежда факти и обстоятелства, разказани му или показани му от друго лице, а не лично възприети от него, поради което е възможно в тази им част, те да са продукт на негова неправилна субективна интерпретация на разказаните му факти и обстоятелства. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав прецени, че досежно обстоятелството, дали подсъдимият е докоснал бедрото на пострадалата или не, следва да се довери изцяло на нейните показания, а не на тези на св. Л.. Предвид изложените съображения, съдът намира за безпротиворечиви и относими към предмета на делото показанията на св. М. Г., дадени от нея пред съдия в хода на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание при условията на чл. 281, ал.6 от НПК, поради което ги кредитира изцяло като достоверни. Важен доказателствен източник за изясняване на фактическата обстановка по делото се явяват и показанията на св. И. Л., който до голяма степен се явява очевидец на извършеното престъпление – от една страна, той е човекът, който е съобщил за подсъдимия на тел. 112 и е осъществил фактическото задържане на Д., а от друга страна лично е възприел инкриминираните от прокуратурата действия на подсъдимия спрямо ••, тъй като по негови думи, се е намирал на около петнайсетина метра от мястото, където е било извършено инкриминираното деяние и е имал възможност да наблюдава през цялото време както поведението на ••, така и това на подсъдимия. Показанията на свидетеля относно местонахождението му към момента на деянието, се потвърждават както от показанията на св. А., която заявява, че Л. бързо се е приближил до нея при излизането на Г. от водата (което косвено потвърждава твърдението му, че е стоял в близост до мястото на инцидента), така и от сходството в описанията на инкриминираните действия на подсъдимия, дадени от свидетеля и пострадалото •• (което потвърждава твърдението му, че е наблюдавал непрекъснато действията на подсъдимия). Свидетелят Л. е бил разпитван по делегация в хода на съдебното следствие, като при условията на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предложение второ от НПК са били прочетени и показанията му от досъдебното производство, дадени пред разследващ полицай. Настоящият въззивен съдебен състав кредитира като достоверни показанията на свидетеля, дадени в досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание, доколкото същите са безпротиворечиви, логични и относими към предмета на делото, освен това са дадени от свидетеля непосредствено след разследвания инцидент и поради това следва да се приемат за най-пълни, точни и ясни, а и се потвърждават от останалите свидетелски показания (относно различни, твърдени от свидетеля, обстоятелства). Като достоверни съдът кредитира и показанията на св. Л., дадени в хода на съдебното следствие, освен в частта им, отнасяща се до това къде подсъдимият е докоснал/хванал ••. В тази им част, показанията на Л. противоречат, както на собствените му показания от досъдебното производство, така и на показанията на самата пострадала. Така при разпита си в съда, Л. твърди, че лично е възприел подсъдимия да хваща пострадалата за бедрото, докато пред разследващият полицай е заявил, че самата пострадала му е посочила крака си в областта на бедрото. Същевременно пострадалата е категорична, че е била хваната за крака в областта над глезена. Както бе посочено по-горе, съдът дава вяра на показанията на пострадалата, тъй като логично е тя най-добре да може да посочи, къде точно е била докосната от подсъдимия. От друга страна, твърденията на св. Л., че е видял подсъдимият да хваща пострадалата за бедрото, вероятно представлява негова субективна интерпретация на действията на Д. във водата още повече, че самият свидетел признава, че водата е била до кръста на ••, т.е. целите крака на ••• са се намирали във водата и поради това би било трудно да се прецени дали хващането е било за глезена или бедрото на пострадалата. В останалата им част, показанията на Л. от съдебното следствие са доста подробни, безпротиворечиви и последователни са, относими са към предмета на делото и се припокриват с показанията му от досъдебното производство. Неоснователни са възраженията на защитата за наличие както на съществени вътрешни противоречия в показанията на Л., така и за съществени противоречия между неговите показания и тези на останалите свидетели и в частност – на св. Ю. Т.. С изключение на вече посоченото противоречие между показанията на този свидетел и показанията на пострадалата, настоящият въззивен състав не установи други противоречия на показанията на Л. с тези на останалите свидетели, разпитани по делото, които да се отнасят до съществени факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване. Що се отнася до съпоставката на показанията на Л. с тези на св. Т., следва да се посочи на първо място, че показанията на тази свидетелка (настоящият въззивен състав кредитира показанията на Т., дадени от нея в досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предложение второ от НПК, доколкото същите са подробни, ясни и дадени непосредствено в деня на инцидента, като свидетелката ги препотвърждава след прочитането им) са относими към предмета на делото само дотолкова, доколкото чрез тях се потвърждава присъствието на св. Л. на плажа на 03.08.2019 г., потвърждават се неговите показания относно поведението на подсъдимия и дъщерята на свидетелката, и се дава информация за фактите и обстоятелствата, мотивирали св. Л. да извърши последващите си действия. Относно обстоятелството, кога св. Т. е разбрала от плажуващи лица за присъствието на предполагаем •• на плажа, съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото тя излага информация, която е получила от други лица, а не лично възприета от нея; показанията й в тази им част формално не противоречат на показанията на св. К. за датата на пристигането на последната и на подсъдимия в Приморско, тъй като св. Т. не твърди, че лично е възприела през периода 31.07.2019 г. – 02.08.2019 г. подсъдимият като лице, което да е извършвало блудствени действия, или в този период някой конкретно да й го е посочил като лицето, за което се носят слухове, че е предполагаем •• (отделен е въпросът, че показанията на К. относно времето на пристигането им в Приморско представляват всъщност недоказани твърдения). Липсва противоречие в показанията на свидетелите Л. и св. Т. относно обстоятелството, кое от двете семейства е пристигнало на 03.08.2019 г. първо на плажа и кога точно е пристигнал подсъдимия – единствено Л. дава конкретни показания относно поредността на пристигане на плажа на двете семейства, а св. Т. единствено заявява, че на 03.08.2019 г. „... С нас на плажа беше и мой колега И., който остана да наблюдава мъжа какво прави...“ (л. 16 от ДП). От гледна точка на предмета на доказване по-важното е, че и двамата свидетели – Ю. Т. и И. Л., взаимно потвърждават присъствието си на плажа на посочената дата, взаимно потвърждават фактът, че са възприели лично присъствието на подсъдимия, разположил багажа и хавлията си в близост до тях, както и взаимно потвърждават, че са разбрали тогава от непозната жена, плажуваща в съседство, че именно подсъдимият е лицето, за което се носят слухове, че е •• и опипва деца в морето. Обстоятелството, че св. Ю. Т. не може да разпознае подсъдимия, не може да опорочи достоверността на показанията й, доколкото същата, видно от показанията й, е имала кратко време да огледа подсъдимия, а и не е присъствала впоследствие нито на инкриминираното деяние, нито на задържането на Д., поради което, а и предвид изминалия впоследствие двугодишен период от време, е логично тя да не може да разпознае в хода на съдебното следствие подсъдимия. Неоснователни са упреците на защитата за решението на районния съд да се довери на показанията на св. Ф. А.. Обстоятелството, че същата не е видяла лично действията на подсъдимия, а за тях е научила от пострадалата, не е основание показанията й априори да се отхвърлят като неотносими към предмета на делото. В тази си част те имат характера на производно гласно доказателствено средство и служат за проверка достоверността на показанията на свидетеля-очевидец М. Г.. В конкретният случай св. А. препотвърждава с показанията си твърдението на ••, че подсъдимият я е хванал само за глезена на крака – версия, която противоречи на показанията на св. Л., но която М. Г. разказва и на майка си, а и по време на разпита й пред съдия. Впрочем, последното обстоятелство е и аргумент против възражението на защитата, че Г. е била научена предварително какво да говори при разпита си пред съдия – пострадалата през цялото време говори за хващане в областта на глезена, но не и за хващане на бедрото й, респ. пипане по слабините, за каквото твърди Л.. В останалата им част показанията на св. А. съдържат информация за факти и обстоятелства, възприети лично от нея и свързани с това, с кого е била пострадалата на плажа, при какви обстоятелства е останала сама в морето, как и при какви обстоятелства е излязла от водата, кога и защо е дошъл при А. св. Л. и какви разговори тя е провела с него. Показанията й в тази им част са последователни, логични и безпротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото, като досежно св. Л. позволяват да се направи проверка и за достоверността на неговите свидетелски показания за относимите към предмета на делото факти и обстоятелства, изложени от него. Съдът не кредитира показанията на св. А. от съдебното следствие отнасящи се до залавянето на подсъдимия и до това, кога е съобщила на майката на пострадалата за случилото се, тъй като в тази им част ги намира за неотносими към предмета на делото. Настоящият въззивен съдебен състав кредитира показанията на св. И., дадени от него в хода на съдебното следствие, единствено в частта им, отнасяща се до обстоятелствата около задържането на подсъдимия – кой, кога, защо и при какви обстоятелства е задържал Д., както и относно обстоятелствата, които сам лично е възприел при задържането на Д. и отвеждането му в полицейското управление – какво е било поведението на подсъдимия, на пострадалото лице и придружаващата го жена, имало ли е други хора там и защо. В тази им част, показанията на св. И. се потвърждават от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и поради това следва да се приемат за достоверни. В останалата им част, показанията на св. И. съдържат информация за факти и обстоятелства, съобщени му от трети лица и поради това не следва да бъдат кредитирани. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като достоверни и показанията на св. З. Г. – •• на пострадалата. Макар същата да не е очевидец на инкриминираното деяние и да не се е намирала на плажа на датата, посочена от прокуратурата – 03.08.2019 г., показанията й са относими към предмета на делото, тъй като от една страна дават информация за състоянието, в което се е намирала М. след деянието, а от друга – под формата на преразказ на наученото от ••, потвърждават показанията на пострадалата досежно самото деяние. Относно обстоятелствата, кога, защо и с кого •• се е намирало на плажа, показанията на св. З. Г. се потвърждават и от показанията както на самото ••, така и от показанията на св. Ф. А.. В хода на съдебното следствие пред първостепенният съд показания е давала и св. К., бивша съпруга на подсъдимия, но все още живееща с него на съпружески начала. Предвид тези обстоятелства, сочещи за очевидна заинтересованост от изхода на делото, настоящият въззивен състав прецени, че следва да кредитира като достоверни само онези нейни показания, които намират несъмнена подкрепа в събрания по делото доказателствен материал. Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. К. в частта им, отнасяща се до това при какви обстоятелства и защо е бил осъждан подсъдимия Д. във Република Франция. Твърденията на К. в тази насока са голословни, не са подкрепени от каквито и да било доказателства и противоречат на писмените доказателства по делото, изготвени въз основа на официален, влязъл в сила съдебен акт, постановен от компетентен съд в Република Франция. Показанията на св. К., касаещи личните й взаимоотношения с подсъдимия, както и данните за личността му, включително за здравословното му състояние, трудовата му ангажираност и характера му, съдът кредитира като достоверни, доколкото се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, експертното заключение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и от показанията на св. В., които съдът кредитира като достоверни и относими към предмета на делото. Съдът не кредитира показанията на св. К. в частта им, в която тя твърди за проведени неформални разговори в полицията с пострадалото •• и неговите родители, тъй като в тази им част показанията й не се подкрепят от доказателствата и доказателствените средства по делото. Ето защо, в тази им част те бяха ценени от съда като опит за доказване на възприетата от подсъдимия защитна теза за оказано влияние върху пострадалата да даде неверни показания. Съдът не кредитира показанията на св. К. и в частта им, отнасяща се до датата на пристигането им с подсъдимия в Приморско, тъй като ги намира за недоказани, а показанията й относно навиците им по време на почивка на море намира за неотносими към предмета на делото – инкриминирани са конкретни действия на подсъдимия, извършени на 03.08.2019 г., а на тази дата всички, включително и св. К., а и самия подсъдим не спорят, че Д. се е намирал на южния плаж в Приморско. Обвинението не касае действия на подсъдимия преди тази дата, поради което за предмета на делото е ирелевантно дали Д. действително е извършвал и други блудствени действия, както и дали разпространяваният сред плажуващите слух за намиращ се на този плаж предполагаем ••, се е отнасял до него или не. Не търпи критика решението на първостепенният съд да кредитира като достоверни и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото същите са относими към предмета на делото, за приобщаването им към доказателствения материал е спазен предвидения в НПК процесуален ред, а и те самите не са били оспорени от страните. Представените по делото експертни заключения са изготвени от специалисти, притежаващи необходимите научни знания и методология, позволяващи им за отговорят на поставените им въпроси. Експертните заключения не са били оспорени от страните, а настоящият въззивен съдебен състав няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на вещите лица, поради което намира за правилно решението на районния съд да им се довери при изграждане на фактическата обстановка по делото. Настоящият въззивен състав не кредитира като доказателствен източник обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, доколкото те не съдържат негови изявления за съставомерните факти и обстоятелства. Чрез обясненията си, най-общо казано, Д. изразява своето отношение към повдигнатото му обвинение и неговата доказаност, оплаква се от начина на задържането му и от отношението на полицаите към него, и излага факти и обстоятелства, свързани с характера и личността му, поради което съдът цени тези обяснения като израз на осъществяване правото на защита на подсъдимия. С оглед изложеното дотук, настоящият въззивен съдебен състав приема, че присъдата на РС – Царево не е необоснована и не е постановена при непълнота и/или противоречивост на доказателствата. Атакуваният съдебен акт е обоснован, тъй като приетите за установени и изложени в мотивите на присъдата фактически положения, кореспондират напълно с наличния, събран и проверен в хода на проведеното съдебно следствие, доказателствен материал. От друга страна, в хода на това съдебно следствие са събрани необходимите доказателства, достатъчни за изясняването на всички релевантни в случая обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното наказателно производство. При така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК, настоящият въззивен състав намира за обоснован правният извод на първоинстанционния съд, че следва да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия С. Д., доколкото същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК. Настоящият въззивен състав намира за безспорно установено, че на 03.08.2019 г. в гр. Приморско, на южен плаж, подсъдимият е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание у себе си без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило •• – годишна възраст – М. З. Г., родена на ••• г. от гр. ••, като за разлика от първоинстанционния съд, настоящата инстанция приема, че престъплението е извършено от Д. чрез опипване с лявата му ръка на глезена на левия крак на ••, но не и чрез опипване на бедрото й. Въззивният съд принципно споделя изложените от първоинстанционния съд правни аргументи, с които е обосновал решението си да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, но намира, че следва да изложи допълнителни доводи в тази насока – както заради наведените от защитата възражения по съществото на делото, така и поради извода си, че престъплението не е осъществено посредством опипване/хващане бедрото на ••. Едно от основните възражения на защитата е свързано с авторството на престъпното деяние. Според защитника на подсъдимия, липсват категорични доказателства в тази насока, като се акцентира на факта, че в досъдебното производство не е извършено разпознаване, за да се установи безспорно, че подсъдимият и лицето, което неизвестна жена е посочила на свидетелката Ю. Т., както и лицето, което същата тази неизвестна жена е посочила на свидетеля Л. на плажа, всъщност са едно и също лице. Допълнителен аргумент за възражението, че всъщност става дума за две различни лица, са и показанията на св. К., а и обясненията на подсъдимия, че двамата са пристигнали в Приморско на 01.08.2019 г. и едва на 02.08.2019 г. са били на плаж. Тези възражения са неоснователни. Твърденията на св. К. и на обвиняемия относно това, кога са пристигнали в гр. Приморско и са започнали да посещават плажовете му, не са подкрепени от каквито и да било доказателства и доказателствени средства, и поради това не следва да се кредитират, а с оглед заинтересоваността на свидетелката К. от изхода на делото – следва да се приемат и като опит да се създаде своеобразно алиби и подкрепа на възприетата от подсъдимия защитна позиция. От друга страна, съпоставянето на тези твърдения с показанията на св. Ю. Т. така, както го прави защитата, е некоректно. Свидетелката никога не е заявявала, че в периода 31.07. – 02.08.2019 г. е виждала подсъдимия, респ. не е правила логическа връзка между подсъдимия и лицето, за което е чувала да се говори на плажа, че опипва деца. Информацията за такова лице, както и за предполагаемия период от време, когато са се случвали въпросните, описани в слуховете, действия, св. Т. е получила от трети лица и не е плод на нейните лични възприятия, затова е абсурдно от този факт да се прави категоричен извод, че подсъдимият въобще не е присъствал на плажа през този период. Единствено на 03.08.2019 г. св. Т. е разбрала от други плажуващи в съседство, че възрастния човек, който се е разположил в близост до тях, е лицето, за което се носели слуховете, че опипва деца. Предвид краткото време, което свидетелката Т. е имала възможност да наблюдава подсъдимия и времето, изминало от тогава до разпита й в съдебното следствие, естествено е тя да не може да разпознае Д.. Впрочем, въпросите дали подсъдимият е бил на 02.08.2019 г. на плажа, дали е бил показван тогава на някого от свидетелите и кой на кого го е показвал, дали подсъдимият е извършвал някакви други действия по отношение на други деца и прочие, са ирелевантни за предмета на делото, който се очертава от обвинението, а то е за извършени от подсъдимия блудствени действия на 03.08.2019 г. и то само по отношение на пострадалата М. Г.. Именно относно тези действия няма никакво съмнение, че са били извършени от подсъдимия Д., който принципно не отрича, че е бил на тази дата на южния плаж на гр. Приморско, както и че е влизал във водата. Основен доказателствен източник за авторството на инкриминираното деяние се явяват показанията на св. Л.. От същите става ясно, че този свидетел е започнал да наблюдава през цялото време действията конкретно на подсъдимия, тъй като Д. му е бил посочен от трето лице, като мъжът, за когото в предходните дни се е разпространявал слух, че е предполагаем ••• защото опипва деца в морето. Свидетелят Л. е категоричен, че подсъдимият е лицето, което е последвало веднага в морето дъщерята на св. Т., както и че подсъдимият е лицето, което е „плувало“ около •• М. Г. и я е хванал за левия й крак, и именно него е задържал заради тези му действия. Видно от показанията му, след като му е бил показан, Л. е огледал добре подсъдимия: „... Първият път, когато го видях, говорим за втория ден, имах възможност да го наблюдавам и с очилата и без очилата.“ (л. 172 от съд. дело). Поради получената информация за подсъдимия, че е евентуален •• и поради присъствието на дъщерята на св. Т. на плажа по това време, св. Л. започнал да наблюдава действията на подсъдимия и в тази връзка забелязал, че: „... В момента, в който В., дъщерята на Ю. влезе във водата... човекът, който ми беше посочен веднага взе очилата и се насочи към нея. Вървеше във водата, която беше на дълбочина около 40 см. Започна да я обикаля като през цялото време с едната ръка се държеше за пениса.“ (л. 17 от ДП). Свидетелят Л. сочи още, че след описаната по-горе случка с дъщерята на св. Т., подсъдимият се върнал, полежал малко на хавлията и се насочил към водния участък пред платената зона на плажа. По този повод Л. заявява в разпита си в досъдебното производство (л. 17 от ДП): „... Последвах го, като през цялото време се държах на разстояние 4-5 метра от него, за да го наблюдавам и забелязах, че той започна да обикаля около едно момиченце на около 7-8 години...“. Следователно, не може да има съмнения, че именно подсъдимият е лицето, което е било посочено на Л. на 03.08.2019 г. като човекът, за когото се говори, че опипва деца – от момента на показването му до момента на задържането на подсъдимия, Л. е следял непрекъснато действията на Д.. Липсват основания да се приеме, че лицето, извършило инкриминираните действия и задържания от Л. подсъдим са две различни лица. Свидетелят е категоричен, че докато е говорил със св. А. и пострадалата се е обърнал да види къде е мъжа, когото е видял до М. и забелязал, че „... той отново се беше отправил към буната, която води до другата част на плажа. Тръгнах в негова посока като се качих на мостчето, което свързва двете части на плажа. Застанах на стълбите и гледах през перилата към мъжа, който беше във водата на около 15 метра от брега и наблюдаваше в посока, където бяха майката и ••, което преди това беше пипнал.“ (л. 18 от ДП). По идентичен начин описва ситуацията свидетелят Л. и при разпита си в съдебното следствие, като заявява също, че „... Първият път, когато го видях, говорим за втория ден, имах възможност да го наблюдавам и с очилата и без очилата.“ (л. 172 от съд. дело). Следователно, въпреки липсата на извършено разпознаване в хода на досъдебното производство, няма основания за съмнение, че именно задържания от св. Л. подсъдим, е лицето, извършило инкриминираните действия, наблюдавани от свидетеля и препотвърдени в основаната си част от показанията на самата пострадала. Що се отнася до възражението на защитата, че св. Л. не е видял подсъдимия на 02.08.2019 г., въпреки че тогава му е било съобщено за лице, което преди малко е опипвало дете в морето, същото е неоснователно. Некоректно е внушението, което прави защитата, че щом свидетелят тогава не е видял подсъдимия като предполагаемия ••, то Д. не е извършил инкриминираното деяние, а то е било извършено от друг човек – така на практика се правят изводи въз основа на несъпоставими факти и обстоятелства. Обстоятелството, че св. Л. не е видял Д. на 02.08.2019 г. и същият не му е бил посочен като лице, което току-що е опипвало деца в морето, не изключва възможното присъствие на подсъдимия на плажа и на тази дата, нито пък опровергава фактическия извод, че Д. е извършител на инкриминираното деяние, защото именно него св. Л. е видял на 03.08.2019 г. да докосва пострадалата Г.. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящият въззивен съдебен състав, защитата на подсъдимия Д. прави възражения относно съставомерността на действията му, инкриминирани от прокуратурата като изпълнително деяние на престъплението по чл. 149, ал.1 от НК. Основателно е възражението на защитата относно обвинителното твърдение на прокуратурата, възприето за доказано и от първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил блудствени действия като е хванал/докоснал бедрото на •• М. Г.. Както правилно сочи защитника на подсъдимия, липсват каквито и да е било доказателства в тази насока, освен показанията на св. Л.. Настоящият въззивен съдебен състав прецени, че следва все пак да се довери на показанията на пострадалата Г. при изграждане на фактическите си изводи относно механизма на извършване на престъплението – като лице, чиято телесна неприкосновеност е била нарушена, •• логично би имало най-ясни и точни спомени къде и по какъв начин е било докосвано, а освен това Г. категорично и последователно отрича при разпитите си да е била докосвана по бедрото, и заявява единствено, че левият й крак е бил хванат в областта на глезена. Ето защо и предвид твърденията на св. Л., че е наблюдавал инцидента на разстояние от около 15 метра, а •• е било до кръста, потопено във водата, което обективно би възпрепятствало възможността на свидетеля да идентифицира ясно и точно мястото на захвата, съдът намира, че следва да се довери на показанията на пострадалата и да приеме, че подсъдимият не е докосвал малолетната по бедрото. Защитата възразява, на следващо място, че описаните от пострадалата действия, извършени спрямо нея от подсъдимия, не са съставомерни по смисъла на чл. 149, ал.1 от НК. Според защитника, нито в хода на досъдебното, нито в хода на съдебното производство са били твърдени и доказани действия, които да са от естество да възбудят и/или удовлетворят полово желание без съвкупление, а описаното от Г. еднократното докосване до глезена в никакъв случай не е годно да доведе до възбуждане на полово желание. От друга страна, според защитата, абсолютно невъзможно било да се осъществи възприетия от съда механизъм на осъществяване на деянието, а именно при дълбочина на водата от 50-60 см. и при физическите данни на подсъдимия, същият с тласъци на краката да се насочи към долната част на тялото на ••, както твърди Л.. Тези възражения са неоснователни. Както правилно е посочил районният съд, блудството по см. на чл. 149, ал.1 от НК се осъществява посредством извършването на действия, които по своето естество представляват вид телесна интервенция, която е с такава насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или удовлетворение както у дееца, така и в пострадалия или в двамата, т.е., това са действия, които разумно могат да се оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда или полово удовлетворяване (вж. напр. Решение № 203 от 29.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 752/2020 г., I н. о., НК, докладчик съдията В. Р.). Като се има предвид големият брой и разнообразие на сексуалните девиации, включително и съществуването на такива парафилии като: „парциализъм“ – сексуално влечение към отделни части от тялото на човека, различни от гениталиите; „тъчеризъм“ – сексуално удовлетворение чрез докосване на непознат човек, неочакващ и/или не дал съгласието; фетишизъм към крака или педофилия (вж. в тази връзка https: // bg.wikipedia.org/wiki/Списък_с_парафилии; American Psychiatric Association. (2000). Diagnostic and statistical manual of menthal disorders. (4th edition, text rev.). Washington, DC: American Psychiatric Pub. ISBN 0-89042-665-1), настоящият въззивен съдебен състав въобще не споделя категоричността на защитата, че докосване на глезен на •• в никакъв случай не е годно да доведе до възбуждане на полово желание. Заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, че подсъдимият не страда от душевно заболяване, което би му попречило да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не противоречи на горния извод, доколкото експертите в съдебно заседание поясняват, че лица с подобни сексуални отклонения не се открояват в обществото с определени черти в поведението си, а при провеждане на подобни изследвания се държат адекватно и се представят в благоприятна светлина, без да показват някакви патологични отклонения. Във връзка с възраженията относно несъставомерността на деянието следва да се направят и някои допълнителни уточнения. Престъплението по чл. 149, ал.1 от НК е формално престъпление, на простото извършване, т.е., за съставомерността на деянието не се изисква настъпване на определен резултат – за осъществяването му е достатъчно само наличието на цел към неговото постигане (вж. в този см. Решение № 238 от 28.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 736/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Т. С.; Решение № 3 от 10.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1026/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Д. В.; Решение № 77 от 18.II.1981 г. по н. д. № 26/81 г., I н. о. и др.). Следователно, за ангажирането на наказателната отговорност на конкретен субект на престъплението е достатъчно от обективна страна да се установи, че той е извършил конкретни действия, които по своето естество биха могли да предизвикат полова възбуда или удовлетворение, т.е. имат сексуален характер, без да е необходимо постигането на крайната цел (половото желание или удовлетворение). Поради тази причина, съдебната практика и наказателноправна теория приемат за блудствени такива действия като различни милувки, целувки, опипване на различни еротогенни зони или места по тялото на детето или на субекта (вж. А. С., „Наказателно право, Особена част. Престъпления против правата на човека“, изд. „Сиела“, 2003 г., стр. 147). Ето защо, неоснователно е оплакването на защитата, че деянието на Д. е несъставомерно, тъй като липсвали доказателства за настъпила полова възбуда, респ. полово удовлетворение у подсъдимия. В настоящият случай, от значение за съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние е да се установят какви са били конкретните му действия и дали те по своето естество биха могли да доведат до полова възбуда и/или удовлетворение. Доказателствата по делото сочат, че подсъдимият е хванал ••• в областта на глезена на левия крак, а това, поради изложените вече по-горе причини, би могло да се приеме за действие, насочено към полова възбуда на подсъдимия, респ. удовлетворение, но те не са могли да бъдат доведени докрай единствено и само заради последвалите действия на пострадалата. Разбира се, докосването до глезен на непознат човек, разгледано само по себе си като действие, изолирано от обстоятелствата, при които е извършено, трудно би могло да обоснове правни изводи за осъществено блудство. В настоящият случай обаче, данните за цялостното поведение на подсъдимия непосредствено преди и по време на инкриминираното деяние, свидетелстват, че хващането на крака не е било случайно, изолирано събитие, а началото на един желан от подсъдимия процес по достигане на полова възбуда и удовлетворение. Видно от показанията на свидетелката Г. и на св. Л., във водата, около мястото, където се е намирала пострадалата, не е имало други хора, а дълбочината е била около 50-60 см. (а може би и малко повече, като се има предвид твърдението на Л., че водата е била до кръста на Г.). Въпреки плитчината, подсъдимият се потопил целия във водата и започнал да се опитва да плува около пострадалата. Възраженията на защитата в тази насока са неоснователни – и двамата свидетели са категорични, че Д. е бил хоризонтално потопен във водата. Така например, св. М. Г. в показанията си пред съдия в досъдебното производство е категорична: „... Когато бях в морето и събирах водорасли, той пълзеше по пясъка и идваше все към мен, идваше където има пясък и вода като пълзеше. Виждах главата му докато пълзеше, която беше на повърхността на морето...“. Св. Л., при разпита си в съдебното следствие заявява: „... Когато лицето се насочи към конкретното •••, то видимо нямаше никаква представа за това му намерение, лицето се потопи напълно под водата и с тласъци на краката се насочи към долната част на ••.“ и още: „... истинско мъчение е да се плува доста време в такава плитка вода, дефакто се влачиш...“. Очевидно е, че това поведение на подсъдимия, предвид малката дълбочина, която изключва плуване за удоволствие, релакс и др. подобни, няма друго логично обяснение освен желанието му да се приближи незабелязано до •• и да го хване за крака. Този извод на съда се потвърждава и от описанието, което дават свидетелите на последващите действия на Д.. И св. М. Г. и св. Л. в показанията си твърдят, че преди да стисне глезена на ••, подсъдимият е направил един предходен неуспешен опит да стори това. Св. Л. при разпита си в хода на съдебното следствие твърди: „... Първият път посегна с едната ръка, мисля, че беше с дясната, но не успя да го докосне. Наложи му се да направи втори опит, •• беше забелязало това внимание към него и се опита да се отдалечи, но тласъка, който направи към •• беше твърде силен и той успя да я хване...“ и още: „... Посоката на движение и в двата опита са с посока към ••, с движение на ръце за загребване във водата, като след загребването едната ръка се протяга с цел да хване, а не загребване...“. По време на разпита си в досъдебното производство св. Л. казва също: „... той се потопи целия и се пресегна с лявата ръка в посока на ••. Не успя да го докосне. В този момент •• забеляза, че до него има човек и се отдалечи. Възрастният човек вдигна глава и погледна да види, къде е ••, потопи се отново и се насочи в посока към •• и успя да го хване за крачето...“. Цитираните показания на св. Л. се потвърждават и от показанията на самата пострадала: „... един човек се доближи до мен и аз все се отдръпвах от него, а той си изкарваше главата и ме търсеше...“. Следователно, може уверено да се приеме, че т. нар. плуване на подсъдимия е било целенасочено – той е искал да достигне незабелязано ••, за да започне блудствени действия с него. Само по себе си, последвалото хващане на крака на •• също не може да се тълкува като случайност – видно от показанията й, подсъдимият не само я е хванал за крака в областта на глезена, но и я е стиснал, а отпускането на захвата е станало по-късно и не по желание на Д., а едва когато пострадалата, уплашена от случващото се, дръпнала рязко крака си. Като се има предвид обстоятелството, че в този момент на това място не е имало никой друг освен пострадалата и подсъдимият е знаел това, тактилното усещане при докосването на чуждо тяло, в случая – крак, инстинктивно изключва стискането и задържането на захвата, ако докосването е станало случайно, неволно. Тук следва да се посочи, че всички тези, изложени по-горе обстоятелства, сочат също и че престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл – Д. е •• и доколкото експертното заключение по назначената комплексна съдебно-психиатрично и психологична експертиза сочи, че той е вменяем, може да се изведе, въз основа на обективно установените му действия, предмет на настоящото производство, че той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването им. С оглед изложеното дотук, може да се заключи, че описаните от свидетелите М. Г. и И. Л. действия на подсъдимия, разглеждани както в тяхната съвкупност, така и в тяхната времева, и логическа последователност, са били подчинени на крайната специална цел на Д. – достигане на полова възбуда и полово удовлетворение без съвкупление, те са били насочени към създаването на удобни предпоставки за извършване на поредица от блудствени действия с ••, които пък стартират с хващането и стискането на крака в областта на глезена на ••. Очевидно е, че с действията си около пострадалата, Д. е целял да се доближи максимално близко и незабелязано до •• и да започне блудствени действия, които обаче са се ограничили само до хващане и стискане крака на Г., поради нейните енергични действия за откъсване от подсъдимия и излизане от водата. Този извод е съобразен и с постоянната съдебна практика, според която престъплението блудство се осъществява с едно деяние, което може да включва многобройна поредица от действия, но всичките следва да бъдат обединени и подчинени на конкретното решение за изпълнение на конкретната цел (вж. Решение № 515 от 21.11.2001 г. на ВКС по н. д. № 469/2001 г., II н. о., докладчик съдията Г. И.). В заключение, настоящата въззивна инстанция намира, че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд да ангажира наказателната отговорност на подсъдимия Д. за извършено престъпление по чл. 149, ал.1 от НК, извършено на 03.08.2019 г. на южния плаж на гр. Приморско, доколкото приема за безспорно установено, че същият е извършил блудствени действия, целящи възбуждане и удовлетворение на полово желание без съвкупление по отношение на •• М. Г., като я опипал с лявата ръка за глезена на крака. С оглед приетото за установено от настоящата съдебна инстанция, че на същата дата подсъдимият Д. не е докосвал бедрото на пострадалата, обжалваната присъда следва да бъде изменена в тази част, като подсъдимият бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение, че е извършил блудствено действие посредством опипване бедрото на ••. Защитата прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. наказание. За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 149, ал.1 от НК в Особената част на НК е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години. Първостепенният съд е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, определяйки размера в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. Настоящият въззивен съдебен състав е напълно солидарен с извода на районния съд за липса на многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат прилагането на чл. 55 от НК и с чието несъобразяване би се стигнало до там, че и най-лекото наложено на подсъдимия наказание би било несъразмерно тежко на обществената опасност на дееца и извършеното от него престъпление. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата трудовата и социалната ангажираност и много добрите му характеристични данни. Към тези обстоятелства настоящата въззивна инстанция отнася и липсата на причинени у пострадалата значителни негативни емоционални последици, с изключение на предизвикания страх, който предвид възрастта на Г. и съответстващото на възрастта й емоционално-волево състояние, лесно и бързо е бил преодолян. Неправилно районният съд е отчел установената от него липса на самокритичност у подсъдимия към извършеното, както и обясненията му, които според съда са били насочени само към избягване на наказателна отговорност и стремеж към омаловажаване и дори отричане на предходното му осъждане, за отегчаващи отговорността обстоятелства. Такъв подход на съда при оценка обясненията на подсъдимия противоречи на закона. По този повод в т.8 от ППВС № 6 от 4.V.1978 г., изм. с ППВС № 7/87 г., изрично се сочи, че от отказа на подсъдимия да даде обяснение по съществото на обвинението не може да се правят изводи в негова вреда, тъй като подсъдимият има право да дава обяснение по обвинението във всеки момент на процеса, стига той да е в такъв стадий, в който се извършват следствени действия. Това си право той упражнява или като направи самопризнание, или обори обвинението. В последния случай неговите обяснения имат значение не само на доказателствено средство, но и на средство на защита, и както всички други процесуални права на подсъдимия, така и правото да дава обяснение се упражнява по негово усмотрение. Ето защо, обстоятелството, че проявената самокритичност на подсъдимия би могла да се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство, не означава, че липсата на самокритичност следва да се тълкува като отегчаващо отговорността обстоятелство, както неправилно тълкува закона първостепенният съд. В този смисъл е и Решение № 157 от 29.IV.1992 г. по н. д. № 71/92 г., I н. о., докладчик член-съдията П. Т., според което „… Недопустимо е да се правят изводи във вреда на обвиняемия при индивидуализация на наказателната му отговорност, които са в противоречие с презумпцията за невиновност в наказателния процес. Щом обвиняемият се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното, същият не е длъжен да има и поведение, което да подкрепя пряко или косвено обвинението. Изразяването на самокритичност към собствената престъпна дейност обаче не може да не означава точно такава подкрепа, тъй като трябва да съдържа разбирането на обвиняемия за справедливостта на повдигнатото обвинение и на санкцията, произтичаща от него. Правилността на този извод проличава още повече, ако се съобрази, че самокритичността на обвиняемия е немислима без самопризнание, защото няма спор, че обвиняемият не само не е длъжен да признава обвинението, но и въобще не е длъжен да дава обяснения.“. Извършеното престъпление не се отличава с по-голяма обществена опасност от характерната за този вид престъпление. Действително, деянието търпи по-висока морална укоримост, тъй като е било извършено на обществено място, на плажа, в светлата част на деня. Същевременно, блудствените действия са се ограничили единствено до докосването/хващането на крака на ••, заради неговите решителни действия да се откъсне от подсъдимия, поради което изпълнителното деяние на престъплението не довело до сериозно и трайно отражение върху психиката на ••, с изключение на уплахата, която бързо е отшумяла, поради което не може да се твърди, че обществената опасност на извършеното деяние е по- висока от обичайната за този вид престъпления. Обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от обичайната за извършителите на този вид престъпления. Подсъдимият е с много добри характеристични данни, но същевременно следва да се отчете упоритостта, с която е преследвал •• Г., за да осъществи формираната предварително у него специална цел – да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. Настоящият въззивен съдебен състав не приема становището на районния съд, че за преценката за обществената опасност на подсъдимия е от значение влязлата в сила присъда спрямо Д., постановена от компетентен съд в Република Франция. Видно от доказателствата, събрани по делото по този повод, въпросната присъда не е била призната и приета изпълнение от български съд и същата не е отразена в бюлетините за съдимост на подсъдимия. От друга страна, предвид липсата на данни за други влезли в сила присъди, постановени в България спрямо подсъдимия, както и с оглед разпоредбата на чл. 86 от НК, която би следвало да намери приложение и по отношение на тази присъда, може да се направи извод, че подсъдимият Д. е •• по право по отношение на това осъждане и повече не следва да търпи негативните последици от него. То не би следвало да се взема предвид и при оценка личността на подсъдимия, тъй като по делото липсват каквито и да е било данни за противообществени прояви на подсъдимия, включително и за такива от сексуален характер. Що се отнася до обясненията на подсъдимия и възприетата от него линия на защита, както бе посочено вече по-горе, тези обстоятелства не следва да бъдат отчитани във вреда на подсъдимия, доколкото същият се е възползвал от своето, признато и гарантирано от закона, право да се защитава както намери за добре по предявеното му обвинение. Ето защо, съдът намира, че обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от обичайната за субектите на този вид престъпления. Изложеното дотук мотивира настоящият въззивен съдебен състав да приеме, че макар правилно да е определено по реда на чл. 54 от НК, наказанието, наложено на подсъдимия се явява завишено по своя размер. Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер на една година се явява справедливо, доколкото е съобразено с установения превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и съответства на обществения характер както на конкретното престъпление, така и на неговия извършител. Като правилно индивидуализирано и справедливо, това наказание би било способно да доведе до постигане целите на индивидуалната и генерална превенция. В този смисъл съдът следва да измени обжалваното решение. Не търпи критика решението на първоинстанционния съд да отложи изпълнението на наложеното на Д. наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от три години – размерът му е в границите, посочени в чл. 66, ал.1 от НК, а предвид възрастта на подсъдимия, неговите добри характеристични данни и неговото интелектуално ниво, би могло да се очаква с голяма доза сигурност, че целите на наказанието и по-специално специалната превенция, биха били изпълнени и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Настоящият въззивен съдебен състав намира за правилно решението на първостепенния съд да наложи на подсъдимия Д., в рамките на определения изпитателен срок пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4, предл. второ от НК – включване в програми за обществено въздействие. Такава правна възможност е налице предвид разпоредбата на чл. 67, ал.3 от НК и следва да бъде използвана, за да се гарантира постигане целите на наказанието. Определената от районния съд мярка напълно съответства по вид и тежест на вида и характера на извършеното деяние. В съответствие с правният извод относно вината и наказуемостта на извършеното от подсъдимия престъпно деяние, правилен се явява изводът на първостепенния съд, че подсъдимият С. Д. следва да заплати направените по делото разноски. Този извод на съда е в съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК. По реда на служебната проверка и предвид правомощията си, въззивният състав прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството въобще. Ръководен от изложеното и на основание чл. 337, ал.1 т.1 и т.2 и чл. 338 от НПК, вр. чл. 334, т. т. 3 и 6 от НПК, Бургаски окръжен съд,