Решение № 522 от 15.4.2008 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 10058/2008 г.

Предявен е иск от малолетната В.С.Й. чрез законния й представител - нейната майка С.И.Й., против С.А.К. и Д.П.К. с правно основание чл.41 от СК. В ИМ се твърди, че на 16.12.2002 г. била родена ищцата В.С.Й. ••• от майка С.И.Й. и баща В. Д. К.. Родителите на детето живеели заедно на съпружески начала, но не били сключили граждански брак. През м. октомври 2006 г. В.Д.К. загинал при ПТП преди да е припознал ищцата, чийто произход никога не бил оспорвал приживе. Напротив дой бил силно привързан към детето и се грижел всеотдайно за него. Предвид изложените доводи, моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците - наследници на В.Д.К., че В.Д.К. е неин баща. Ответниците С.А.К. и Д.П.К. не " оспорват иска. Поддържат становището, че ищцата е дъщеря на техния син - В.Д.К. и молят съда да уважи иска. Майката на детето. която участва в производството като законен представител на детето, но следва да бъде изслушана в това производство и на лично основание - заявява, че биологичен баща на детето е В.Д.К.. Нейните интереси и интересите на детето в това производство не са противоречиви. Дирекция „Социално подпомагане " - Пазарджик не взимат становище по иска. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. приема за установено от фактическа страна следното: Видно от удостоверение за раждане от 18.12.2002 г. детето В.С.Й. е родена на 16.12.2002 Г. в гр. Пазарджик от майка С.И.Й. и баща - неизвестен. От удостоверение за наследници № 3148/11.10.2006 г. се установява, че В.Д.К., ЕГН •••••••••• е починал на 07.10.2006 г. и е оставил за наследници - Д.П.К. / баща / и С.А.К. / майка /. От представеното удостоврение за раждане от 13.01.2003 г. също се установява, че ответниците са родители на В.Д.К.. При така събраните по делото доказателства и предвид твърденията на страните съдът достигна до следните изводи: Предявения от В.С.Й. против С.А.К. и Д.П.К. иск с правно основание чл.41 от СК е основателен. Страните по делото не спорят, че биологичен баща на детето е В.Д.К. - син на ответниците, който приживе е живеел с детето и неговата майка. грижил се е за тях и никога не е оспорвал факта, че ищцата е негово дете. Ответниците изразиха категорично становище, че детето е заченато от техния си и желаят иска да бъде уважен, за да могат по закон да бъдат наследодатели на детето. Предвид становището на страните, съдът намира за безспорно установено по делото, че В.Д.К. е баща на детето В.С.Й.. поради което предявения иск ще следва да бъде уважен изцяло. С оглед на установения произход на детето В.С. К. от В.Д.К. на основание чл.16, ал.2 от ЗГР следва да се допусне промяна в бащиното и фамилното име на детето, които следва да се определят според името на бащата, а именно - В. В. Д. Тъй като бащата е починал, не е необходимо да се прилага разпоредбата на чл.42 от СК. която изисква съдът да се произнесе относно издръжката и родителските права. Мотивиран така. съдът