Решение № 1490 от 11.7.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 260/2025 г.
Административен съд - КърджалиАдминистративно отделение11.07.2025 г.докладчик Мария Божкова
Диспозитив
Обявява за нищожна Заповед № 825/ 12.03.2025 г. на ректора на УНСС, с която на В. С. С., на основание чл. 32, ал. 1, т. 14 от ЗВО, чл. 85, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство, чл. 127, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС, е наложено наказание „Предупреждение за отстраняване от УННС“. Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО), във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано по жалба на В. С. С., чрез пълномощник, срещу Заповед № 825/ 12.03.2025 г. на ректора на УНСС, с която на В. С., на основание чл. 32, ал. 1, т. 14 от ЗВО, чл. 85, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство, чл. 127, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС, е наложено наказание „Предупреждение за отстраняване от УННС“.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил посоченото в обжалваната заповед нарушение, за което е наказан. Посочва се, че изложените кратки фактически обстоятелства, съставлящи мотиви, са формирани при неправилно установени фактически данни по случая, поради което административният орган е формирал незаконосъобразно решение за налагане на наказание -„предупреждение за отстраняване от УНСС“.
Изложен е довод, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до постановяването на незаконосъобразен акт. Също така, че при издаването на обжалваната заповед не са били събрани и изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, съгласно чл.35 от АПК, което е довело и до неправилно изясняване на действителното фактическо положение и до незаконосъобразно реализиране на отговорността на В. С. с налагане на наказание - „предупреждение за отстраняване от УНСС“. Искането е да се отмени оспорваната заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен адвокат, който доразвива съображенията за незаконосъобразност на заповедта. Допълнително посочва, че в цялата административна преписка липсват каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е бил уведомен за правилниците и правилата на УНСС, представляващи вътрешнослужебни актове, с които той не е бил запознат.
Ответникът – Ректор на Университет за национално и световно стопанство, София, чрез юрисконсулт, оспорва жалбата като неоснователна, като посочва подробни доводи, подробно обосновани в представена, в определения от съда срок, писмена защита.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 38 от ЗВО и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.
При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Административното производство е започнало по молба с дата 15.12.2024 г. на адв.Т. А. от АК [област] до ректора на УНСС, ИД на Поделение „Студентски столове и общежития“, управителя на студентско общежитие в бл.[номер], Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се в УНСС, студентския и домовия съвет (л.21 д.) и жалба с дата 13.12.2024 г. от Д. К. А. до управителя на бл.[номер] (л.25 д.). От посочените документи става ясно, че жалбоподателят В.С. и Д. А. живеели в стая [номер] в блок [номер] в Студентски град от началото на академичната 2024 година. Вечерта на 11.12.2024 г. В. С. поканил в стаята своя приятел Е. (от приетите доказателства се установява, че името е Е. А.), който донесъл алкохол – ••••. В.С. и Е.А. пили бира, а Д. А. – водка. Според изложеното в тези два документа – Д. А. употребил алкохол по принуда от С. и А.. ••••• ••••• •••••.
В административната преписка се съдържа и обяснение от В. С. до управителя на блок [номер] (л.27 д.), както и Доклад от управителя на блок [номер] до Комисията по социално-битови въпроси на учащите ( КСБВУ) се в УНСС (л.19 д.), Протокол № 32/ 10.01.2025 г. на КСБУ в УНСС.
В т.II, 1. от Протокол № 32/ 10.01.2025 г. на КСБВУ в УНСС, във връзка с постъпил доклад с вх. № 73/16.12.2024 г. от Е. В., управител на бл. № [номер], отнасящ се до нарушение на “Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и за ползване на студентските столове па УНСС“, КСБВУ предложила на Ректора на УНСС да наложи наказание „отстраняване на общежитие до края па следването“, съгласно чл. 36, ал.1, т.4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, за грубо нарушаване на вътрешния ред в общежитието на студента В. С. С.. Мотивите за това решение на КСБВУ са, че вечерта на 11 срещу 12 декември 2024 г. В. С., заедно с неустановен свой приятел, когото С. наричал Е., упражнили психическо насилие, употребили заплашване и принудили съквартирантът на В. С. - Д. А., студент в •••, ••• на УНСС, да консумира алкохол против волята му. ••••• •••••, като през цялото време В. и приятеля му Е. са снимали с телефон и са разпространявали записите чрез интернет. С горните си действия В. С. е нарушил разпоредбите на чл.31, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 4 от Правилник за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. На нарушителя е дадена възможност да даде писмени обяснения, като те са разгледани заедно с доклада на домакин-управителя по време на заседанието.
В мотивите на протокола от заседание на КСБВУ е прието, че извършеното нарушението е изключително тежко, извършено е с особена дързост и жестокост, като нарушителят е демонстрирал пълно незачитане на човешкото достойнство и морално-етичните норми на съвместното съжителство в общежитието, поради което КСБВУ счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено с налагане на най-тежкото наказание, предвидено в чл. 36, ал.1 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС - „отстраняване на общежитие до края на следването“.
С писмо, изх. № РД-21-03-62/ 21.01.2025 г. В.С. е уведомен за започване на производство за налагане на санкция по чл. 85, ал. 2 от Правилника за дейността на УНСС. Това уведомление е получено лично от В.С. на 23.01.2025 г. (л.10 д.). На 03.02.2025 г. от В.С. са постъпили отговори на поставените в уведомлението въпроси (л.9 д.).
При така установената фактическа обстановка АС-Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:
Като правни основания за издаване на оспорената заповед на ректора на УНСС са посочени следните разпоредби: чл. 32, ал. 1, т. 14 от ЗВО, чл.85, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на Университета за национално и световно стопанство, чл. 127, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС.
Съгласно чл.32, ал.1, т.14 от ЗВО, Ректорът изпълнява други функции, произтичащи от законите, от политиката за развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет.
В чл.85, ал. 2, т. 2 от Правилника за дейността на УНСС (л.68 д.) е предвидено, че Санкциите за неизпълнение на задълженията по ал. 1 са предупреждение за прекъсване или за отстраняване от УНСС.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Правилника за дейността на УНСС, Студентите, докторантите и специализантите са длъжни: 1. да спазват правилниците на УНСС, решенията на неговите ръководни органи, заповедите на ректора и на административните ръководители в университета; 10. да съблюдават етичните и академичните норми в отношенията помежду си и в отношенията с преподавателите и административния персонал на университета;
В чл.127, ал. 1, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС е предвидено, че При неизпълнение на задълженията по чл. 17 студентът се наказва с предупреждение за отстраняване от УНСС.
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 13 от Правилника за учебната дейност на УНСС, Студентите на УНСС са длъжни: 1. да спазват Правилника за дейността на УНСС, този правилник и всички вътрешни актове на Университета; 13. да спазват академичните и етичните норми в отношенията със своите колеги, с преподавателите и е административните служители на Университета;
В §1 от ПЗР на Правилника за дейността на УНСС е записано, че той (правилникът) е разработен на основание чл.21, т.2 от ЗВО и § 17 от преходните и заключителните му разпоредби.
Правилникът за учебната дейност на УНСС е приет на основание ЗВО.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 32, ал. 1, т. 4 и т.14 от ЗВО, според която ректорът на висшето училище решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти.
Заповедта е издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за съставянето й по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което не се откриват пороци, съществено накърняващи формалната й законосъобразност.
Обжалваната заповед е издадена при особено съществено нарушение на материалния закон поради следните съображения:
Както се посочи, със заповедта е наложено наказание „Предупреждение за отстраняване от УНСС“, което е предвидено в чл.85, ал. 2, т. 2 от Правилника за дейността на УНСС и чл.127, ал. 1, т. 2 от Правилника за учебната дейност на УНСС. Тези два правилника, които съгласно решение на Конституционния съд № 11/5.10.2010 г. по конституционно дело № 13/2020 г. са особени вътрешни актове, регламентиращи права, задължения и свободи на персоналния състав на висшето училище, са издадени на основание Закона за висшето образование. В чл.71, ал.1 от ЗВО са изброени хипотези, при които студент, докторант или специализант се отписва от висшето училище. В чл.74, ал.2 от ЗВО е предвидено, че Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:
- предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;
- системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;
- осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.
По съществото си отстраняването от ВУЗ, представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, какъвто е и настоящият случай. В съответствие с чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът за тяхното приложение се уреждат в съответния законов или подзаконов нормативен акт. В чл.74, ал.2 от Закона за висшето образование е предвидено „отстраняване за определен срок“ на студент, докторант или специализант, но не и „предупреждение за отстраняване“. Липсата на нормативно предвидена ПАМ със съдържание като наложената от Ректора на УНСС с обжалваната заповед, води до нищожност на заповедта тъй като е издадена при липса на законово основание (в този смисъл решение № 10168/29.07.2009 г. на ВАС по адм.д. № 3429/2009 г.; Решение № 3260/ 06.03.2012 г. по адм.д. № 9321/2011г. на ВАС, VII о. и Решение № 12465 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2020 г., V о. ). В този случай, съгласно чл.168, ал.2 от АПК, следва да се обяви нищожността й, дори да липсва искане за това.
Независимо от констатираните основания за нищожност на оспорената заповед, същата е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в следното:
В чл.83 от Правилника за дейността на УНСС (посочен като правно основание за издаване на заповедта) е предвидено, че Отписването и отчисляването, прекъсването, отстраняването и възстановяването статута на студент, докторант и специализант става при условия и по ред, определени в Правилника за учебната дейност на УНСС и други правилници на университета. Съгласно чл.129, ал.1 от Правилника за учебната дейност на УНСС, При констатиране на нарушения от страна на студенти и докторанти преподавателите и служителите на УНСС са задължени да представят доклад пред ресорния заместник-ректор. В ал.2 на чл.129 от същия правилник се съдържа следното изискване: Преди налагане на санкция ресорният заместник-ректор е задължен да снеме писмени обяснения от провинилия се студент/докторант и в съответствие с тях да проведе действия за установяване на обективната истина.
От приетата административна преписка по издаване на обжалваната заповед се установи, че не са спазени редът за установяване на нарушение и налагане на наказание, предвидени в чл.129, ал.1 и ал.2 от Правилника за учебната дейност на УНСС, към който препраща чл.83 от Правилника за дейността на УНСС. Нарушението е съществено, защото е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя в образуваното специално производство по налагане на наказание „Предупреждение за отстраняване от УНСС“. Съдържащите се в административната преписка доказателства – обяснение на В.С. до управителя на блок [номер], Протокол № 32/ 10.01.2025 г. на КСБВУ в УНСС и уведомление за започнало производство за налагане на санкция по чл.85, ал.2 от Правилника за дейността на УНСС, не могат да преодолеят неизпълнението на предвиденото изискване в чл.129, ал.1 и ал.2 от Правилника за учебната дейност на УНСС. На следващо място, всички документи в административната преписка, без уведомление за започнало производство за налагане на санкция по чл.85, ал.2 от Правилника за дейността на УНСС, се отнасят до процедура по налагане на наказание по Наредбата за ползване на студентските общежития и столове.
Поради изложените съображения, независимо, че поведението на жалбоподателя е било несъвместимо с изискванията за уважение и зачитане на човешкото достойнство на другите, заповедта се явява нищожна. Като такава, същата е нетърпима за съществуване в правния мир тъй като не може да породи правно действие, поради което следва да се обяви за нищожна на основание чл.168, ал.2 от АПК.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 1-во от АПК, АС – Кърджали
Цитирани разпоредби
28- чл. 85, ал. 2, т. 2
- чл. 32, ал. 1, т. 14 ЗВО
- чл. 127, ал. 1, т. 2
- чл. 129, ал. 1
- чл. 17
- чл. 85, ал. 2
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 168, ал. 2 АПК
- чл. 35 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 21, т. 2 ЗВО
- чл. 38 ЗВО
- чл. 71, ал. 1 ЗВО
- чл. 74, ал. 2 ЗВО
- чл. 1
- чл. 129
- чл. 145
- чл. 17, ал. 1, т. 1
- чл. 172, ал. 2
- чл. 23
- чл. 31, ал. 1, т. 1
- чл. 32, ал. 1, т. 4
- чл. 36, ал. 1, т. 4
- чл. 36, ал. 1
- чл. 38
- чл. 74, ал. 2
- чл. 83
- чл. 85, ал. 1, т. 1