Мотиви към Решение № 14 от 16.4.2024 г. на Районен съд - Луковит по дело № 369/2023 г.

Мотиви към Решение №14/16.04.2024г постановено во АНД №369/2023г по описа на РС- Луковит: ============================================================================= На 28.11.2023 година в Районен съд-Луковит е внесено постановление от Районна прокуратура-Ловеч-ТО-Луковит, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу В.В.Т., с постоянен адрес в град С. и настоящ адрес в село Д., Л..обл., за извършено от него престъпление, наказуемо по чл.354а ал.5 пр.1 вр.ал.3, т.1 от Наказателния кодекс/НК/, за това, че на 31.03.2023 година, около 31.03.2023 година, около 13, 35ч, в град Л., ул. "А.З." срещу №••-пред блок „Д.“, върху предна лява шофьорска седалка на лек автомобил Х. ••• с №••••, беиз надлежно разрешение от органите по чл.16 от ЗКВНВП и в нарушение на разпоредбата на чл.30 от ЗКНВП, държи високорисково наркотично вещество, включено в Списък 1 от Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, а именно канабис, с нето тегло 0, 450гр. На стойност 2, 70 лева, съгласно Постановление на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен. Тъй като съдът установи, че са налице условията за това, делото бе насрочено и разгледано при условията на глава 28 от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/ – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”. В съдебно заседание представител на Районна прокуратура Ловеч-ТО-Луковит не се явява. Защитникът на обвиняемия пледира привлеченият да бъде оправдан, тъй като обвинението не е доказано по безспорен начин, а алтернативно, с оглед незначителната обществена опасност на деянието, характеристичните данни на обвиняемия и съдействието му на разследващите органи, съдът да приложи чл.9 ал.2 от НК. Обвиняемият В.В.Т., разпитан в хода на съдебното следствие, не се признава за виновен, твърди, че е написал, че цигарите са негови, тъй като нямало как да напише, че не знае откъде са.Моли от съда да бъде оправдан по предявеното му обвинение за извършване на деяние по чл.354а, ал.5 от НК. След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, с оглед характера на съдебното производство и на основание чл.378 ал.3 от НПК, съдът, след провеждане на съдебно следствие по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Привлеченият в съдебното производство В.В.Т. е с постоянен адрес в град С. и настоящ адрес в село Д., Л..обл. На 31.03.2023 година, около 13, 20ч, полицейски екип на РУ на МР-Луковит, в състав Л.К. и И.Т., получили разпореждане от Началника на полицейското управление да спрат водача на лек автомобил Х. ••• с рег. №•••••който се движел в град Л.Л..обл. Привлеченият бил спрян на ул.“"А.З.", срещу №••-блок Д.. При извършеното претърсване на лещкият автомобил, под предна лява седалка/шофьорска/, били намерени 1 брой метална табакера, синя на цвят с надпис „Camel 100“, ведно с два броя свити цигари без надпис по тях, на които при тестване с полеви тест „Наркоспрей“ съдържанието им реагирало на канабис.В проткокола за претърсване и изземване/стр.13 от делото/ при обясненията си привлеченият Т. изписал, че намерените цигари са негови с цел лична употреба. От протокола за извършена физикохимична експертиза/стр.31-34 от ДП/ се установява, че иззетата зелена растителна маса като Обект №1 по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като наркотичен коноп/марихуана/.Нетото тегло на същата е 0, 450 гр. В протокол от 11.09.2023г/стр.57 от ДП/е отразено, че стойността на наркотичния коноп е 2, 70 лева. От експертна справка №23/ТЛ-69/19.06.2023 година/стр.48-50 от ДП/ се установява, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от лицето В.В.Т./в момента на извършената му проверка/не е доказано наличие на тетрахидроканабинол, на канабиноиди и на други вещества под контрол, включени в списъците-приложения към чл.3 от Наредба за реда класифициране на растенията и веществата като наркотични, във в-ка с чл.3 от ЗКНВП, от следните групи: амфетамин, метамфетамин, алкалоиди, метадон, бензодиазепини, фенотиазини, барбитурати, трици антидепресанти, респ. и на техни метаболити. От показанията на разпитаните свидетели-полицейски служители, се установява, че по време на проверката в поведението на Т. нямало нищо необичайно и нехарактерно, същият напълно съдействал на проверката. Привлеченият В.В.Т. е неосъждан, с много добри характеристични данни/няма криминални и съдебни регистрации, няма противообществени прояви, ползва се с добро име в обществото, притежава разрешително за съхранение и боравене с огнестрелни оръжия/характеристична справка на стр.71 от ДП/. Възприетата от този съдебен състав фактическа обстановка по категоричен начин се установява от събраните на досъдебната и съдебната фаза описани гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Обсъждането и съответно кредитирането на доказателствената съвкупност събрана в досъдебната фаза на процеса съдебния състав извърши с оглед нормата на чл.378 ал.2 от НПК, а също така и събраните, в съответствие с принципа на непосредственост/чл.18 НПК/ доказателства в хода на проведеното съдебно следствие. След като прецени всички доказателства релевантни по делото съобразно чл.14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна за невинен проивлеченият Т. в извършването на престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 т.1 от НК. Правните съображения на съда при вземане на това решение са следните: Безспорно установено в процеса е, че привлеченият Т. на 31.03.2023г е държал в автомобила, който управлявал, високорисково наркотично вещество – марихуана. С активното си поведение същият е нарушил разпоредбите на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, според който се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.3 ал.2 т.1. В обясненията си в протокола за претърсване и изземване Т. е заявил, че намерените цигари, канабис с нето тегло 0, 450гр., са негови и са за лична употреба, поради което съдът възприема обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, като негова защитна теза. Съгласно легалната дефиниция на понятието престъпление по смисъла на чл.9 ал.1 от НК същото представлява общественоопасно деяние, физическата страна на което се изразява под формата на действие или бездействие, извършено е виновно, противоправно е и е обявено от закона за наказуемо. Видно от ал.2 на посочената правна норма, законодателят изключва противоправността на деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В контекста на изложените разсъждения, според настоящия съдебен състав извършеното от привлечения Т. деяние, макар формално да осъществява престъпния състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК, същото не е престъпно, поради незначителната по степен обществена опасност, която разкрива. Принципно вярно е, че родовият обект на закрила от посоченото престъпно посегателство е свързан с изключително значими обществени отношения, гарантиращи опазването на здравето на гражданите, но също така е вярно, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е с универсална приложимост (аргумент от систематическото й място в Общата част на Наказателния кодекс) и не съдържа ограничения, свързани с вида на престъплението, чийто състав е формално осъществен като теоретично същата би могла да се приложи за всички видове престъпления (в посочения смисъл Тълкувателно решение № 113-1982-ОСНК на ВС). Единственият критерий тук е характерът и степента на обществената опасност на съответното деяние като понятието за последната е дефинирано легално в разпоредбата на чл.10 ал.1 от НК и именно тя е основанието за обявяване на дадено деяние за противоправно и наказуемо, тъй като представлява негово иманентно, вътрешно присъщо свойство, което съществува независимо в обективната действителност. От анализа на наличната доказателствена съвкупност по делото съдът стига до извода, че в процесния случая се касае за малко количество наркотично вещество – 0, 450 грама, при това на ниска стойност – 2.70 лева - обстоятелства, включително и видът на наркотичното вещество - марихуана, които влияят пряко върху обществената опасност на инкриминираното деяние, имайки предвид, че престъплението по чл. 354а ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК е формално и продължено по своята конструкция, при което количественият и стойностен показател на предмета на престъплението са от съществено значение. Инкриминираното от прокуратурата деяние в случая не се отличава и с някакви особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се върху степента на неговото отрицателно въздействие върху обществените отношения, обект на закрила, не се касае за усложнена престъпна дейност или специфика на неговия механизъм като от деянието не са настъпили и други (несъставомерни) вредни последици. Ирелевантно в случая се явява и обстоятелство за вида на инкриминираното наркотично вещество, доколкото законът не прави разлика в тази насока, в който смисъл е и трайната съдебна практика, като в този смисъл е Решение № 603 от 25.10.2004 г. по н. д. № 213/2004 г., I н.о. на ВКС: „...високорисковите видове наркотични вещества са изчерпателно посочени в закона, където отсъства понятието „лек” или „по-лек” наркотик, поради това степенуването на някои от тях по сила на въздействие върху здравето, след като те са дефинирани като високорискови, е незаконосъобразно”. Като допълнителен аргумент за незначителната степен на обществена опасност следва да се отчете чистото съдебно минало на обвиняемия и много добрите му характеристични данни, проявеното съдействие за полицейските служители и разследващ полицай при извършената му проверка. Налице са много добри характеристични данни за привлечения, няма други данни, които да повишат степента на личната му обществена опасност. Касае се за инцидентна проява в живота на привлечения Т., откритите у него наркотични вещества са в минимално количество и са в рамките на дозата за еднократна употреба с минимална стойност.Привлеченият Т. е съдейства за установяване на обективната истина. С действията си по държане на наркотични вещества в минимални количества и стойност Т. може да увреди само своето собствено здраве, а не и обществените отношения, свързани с другите членове на обществото, което обуславя ниската обществена опасност на деянието и дееца. Всичките тези обстоятелства не са били отчетени обективно в хода на досъдебното производство, конкретната обществената опасност на деянието и дееца е била завишена и не е била използвана възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на обвиняемото лице съгласно чл.108а ал.1 вр.чл.7 ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, което в случая би било най-подходящата форма на държавна принуда. Поради изложените съображения, макар деянието, описано в обстоятелствената част на прокурорския акт, формално да осъществява признаците на престъпния състав по чл.354а ал.5 вр.ал.3, т.1 от НК, същото разкрива незначителна по степен обществена опасност, а това изключва неговия престъпен характер и потенциалната възможност за използване на наказателна репресия спрямо привлечения Т.. В тази връзка следва да се уточни, че за да представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.354а, ал.5 от НК деянието също следва да разкрива определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането му като престъпление, каквито предпоставки след цялостния анализ на приобщения по делото доказателствен материал не бяха констатирани. В заключение и за пълнота следва да бъде посочено, че всяко едно престъпление трябва да е общественоопасно деяние - чл.9 ал.1 от НК, което да прави общественооправдано третирането на съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на средствата на наказателната принуда за общественоприемливи. Действително с разпоредбата на чл. 354а НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено употребяват наркотични вещества. Това обстоятелство е преценено от законодателя при криминализиране на държането на високорисковите наркотични вещества без надлежно разрешение. Всички случаи на престъпления от този вид обаче следва да има определена степен на обществена опасност, която да не е явно незначителна и да прави оправдано третирането им като престъпления (в този смисъл Решение № 870 от 17.10.2005 г. на ВКС по н. д. № 242/2005 г., II н. о.; Решение № 123 от 19.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 744/2009 г., НК, II н. о.). Следва да се отбележи и европейската и световна тенденция, която се споделя от настоящия съдебен състав, за легализирането на употребата на марихуана в редица европейски страни и някои щатове на САЩ. Иззетите като веществено доказателство по делото опаковки и остатъци от наркотичното вещество и таблетки, приложен към делото, следва да бъде унищожени. С оглед изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК поради оправдаването на привлечения Т. по внесеното в съда обвинение, направените по делото разноски, възлизащи в размер на 179.80 лева, следва да останат за сметка на държавата. Мотивиран от изложените съображения съдът постанови решението си.