РЕШЕНИЕ

№ 1145

гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г.а при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Петя Г.а Търговско дело № 20231100901847 по описа за 2023 година Предявени са обективно съединени искове от Сдружение „Музикаутор“ против „И.К.“ ЕООД с правно основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за осъждането му да заплати на Сдружението сумата от 6000 лв. изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП, в минимално предвидения от закона размер за вреди настъпили в резултат от неправомерно използване на музикални произведения – песни, от страна на ответника в бар „BAR ME“ – гр. София, на 25.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Моли съда, на основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, да осъди ответника публично да разгласи на диспозитива на решението за своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия в часови пояс, определен от съда.

С исковата молба се твърди, че ищецът е организация за колективно управление на права (ОКУП), сродни на авторското, по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на артистите-изпълнители (актьори), респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП в регистъра на организациите за колективно управление на права на Министерство на културата. Съгласно договорите между Сдружението и носителите на права - негови членове, той има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на авторски и сродни права. Съгласно чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗАПСП ползваното се осъществява въз основа на договори, с които се уговарят условията и съответния вид използване и размера на възнаграждението, каквито ответникът нямал. С оглед на горното, налице са предпоставките за присъждане на обезщетение за неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права, на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението и когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, размерът му се определя съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. Сочат, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно 500 (петстотин) лв. за нарушени сродни права върху всеки закрилян обект, т.е. върху всяко от Произведенията.

В срок, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че липсва активна процесуална легитимация за ищеца да предявява искове от името на авторите, оспорва да са настъпили вреди, а евентуално – че исковете са неоснователно завишени по размер.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Установи се от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, че ищецът Сдружение „Музикаутор” е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на автори на музикални и литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели, респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП.

Съгласно представеното като доказателство по делото Удостоверение № 11/19.01.1994 г., издадено от Министерство на културата на Република България, Дружеството на композиторите и авторите за колективно управление на авторските права при публично изпълнение и звукозаписване „Музикаутор“ е регистрирано под № 1 от 13.01.1994 г. в „Регистъра на сдруженията по чл. 40 от ЗАПСП /отм./“, отдел „Авторско право“ към Министерство на културата. Ищецът е регистриран по реда на чл.40б, ал.1 от ЗАПСП /отм./ в регистъра на Министерството като организация за колективно управление на авторски права съгласно удостоверение № 62-00-0152/27.10.2011 г. Представено е и Удостоверение с изх. № У-62/05.09.2014 г., с което „Музикаутор“, като организация за колективно управление на авторски права има следните начини на използване и обекти: 1. възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП/; 2. разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 2 от ЗАПСП/; 3. публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 от ЗАПСП/; 4. излъчване на такива произведения по безжичен път / чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗАПСП/; 5. предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 от ЗАПСП/, 6. предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от мястото и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП/; 7. преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП/; 8. разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1 изр. първо и ал. 8 от ЗАПСП/; 8. внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 от ЗАПСП/.

Разпоредбата на чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП урежда процесуална субституция за тези организации и то във формата на процесуална суброгация, при която в отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец – чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП. Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП. Законодателят освобождава организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата - чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП.

Като доказателство по делото е приет фискален бон, издаден на дата 25.03.2023 г., за сума в размер на 6, 90 лв. от „И.К.“ ЕООД – Бар „BAR ME“, находящ се в гр. София, бул. „Цар •••••••.

Приложени по делото са и изпратени 6 бр. електронни писма между 20: 18 ч. и 20: 43 ч. на 25.03.2023 г. от chochovelinov@gmail.com д о musicautor@musicpro.org, с линкове от приложението „Shazam“, с което са идентифицирани конкретно изброени песни в „бар ME, София“.

По делото е представен отчет за извършено посещение на обект Бар „BAR ME“, изготвен от Ч.П. – сътрудник „Лицензиране публично изпълнение“, който е посочил, че на 25.03.2023 г. около 20: 15 ч. е посетил заведението, което се намира в гр. София, бул. „Цар ••••••• и ул. „Георги С. Раковски“, като останал там около 45 минути. Музиката звучала от тонколони разположени на няколко места в обекта, а той идентифицирал посочените в доклада песни.

На 28.03.2023 г. е изпратена Покана за сключване на договор от Сдружение „Музикаутор“ до управителя на „И.К.“ ЕООД, Н. Ганев, с която ответното дружество е поканено в 7 дневен срок от получаването на писмото да се свърже с ищеца, с оглед сключване на договор за разрешаване ползването на музика от репертоара му.

Свидетелят Ч.В.П. е на посреднически договор в Сдружение „Музикаутор“. Твърди, че е посетил бар „BAR ME“ на 25.03.2023 г., като клиент. С влизането е заведението е установил, че звучи музика от няколко тонколони разположени в различни ъгли на обекта. Прекарал е около 45 мин. в зимната градина на заведението, като установил, че има две огромни тонколони, едната в дясно от вратата, а другата в другия край. Уточнява, че зимната градина е била затворена и минаващите автомобили по никакъв начин не са влияели върху звука в заведението и на възприятията му. Музиката, която се е чувала е била на известни изпълнители и групи, които той много добре познавал. За по-голяма сигурност използвал музикалното приложение Shazam от личния си телефон, което идентифицира на 100 % дадено музикално произведение. Уточнява, че практиката в работата му е, че след идентифицирането на дадено музикално произведение изпраща писмо моментално от неговата електронна поща до служебната електронна поща на ищеца, с което потвърждава, че е бил в деня, часа и минутата, в конкретния обект. След това описва произведението, наименованието на обекта и адреса му.

Свидетелката С.И.А., служител в Сдружение „Музикаутор“ твърди, че ответното дружество й е известно, тъй като техен посредник го е посетил и е установил музикалното съдържание в обекта. Тя е получила електронна писма от него, с установените произведения при посещението. Препратила ги е на нейни колеги, които правят проверка дали произведенията са част от репертоара на Сдружение „Музикаутор“ и връщат информация, кое произведение е част и кое не е. Информацията за извършената проверка се обработва и обобщава в уведомително писмо, което се изпраща на нарушителя.

Свидетелят Т.Г.Г., клиент и приятел с управителя на Бар „BAR ME“, твърди че началото на месец март е имало проблеми с колоните отвън. Първо са започнали да прекъсват, спирали са да свирят, пращяли са. Проблемът е бил отстранен месец април. Първо са сменили двете тонколоните, а после и усилвателя, където се е оказало, че е бил проблемът. Свидетелят е помогнал за смяната на колоните и усилвателя, защото разбирал от токови инсталации до 1000 волта.

По делото е изготвена и приета без възражения от страните съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице е посетило офис на Сдружение „Музикаутор“ и му е бил осигурен достъп до сайта на CISAC – the International Confederation of Societies of Authors and Composers, в който е извършил детайлна проверка на музикалните произведения. Експертът е установил авторите на музиката и текста (носителите на авторски права), както и организациите за авторски права, които ги управляват. С оглед извършената проверка, според вещото лице: 1. Музикално произведение - BAD MOON RISING е изпълнявано от Creedence Clearwater Revival (Бед Мун Райзинг и Крийдънс Клеъруотър Ривайвъл), правата на автора на музиката и текста са на Fogerty John с (Фогерти Джон Си) и се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ; 2. Музикално произведение - HAVE YOU EVER SEEN THE RAIN е изпълнявано от Creedence Clearwater Revival (Хев Ю евър сийн дъ рейн и Крийдънс Клеъруотър Ривайвъл), правата на автора на музиката и текста са на Fogerty John С (Фогерти Джон Си) и се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрана в САЩ; 3. Музикално произведение – ITS NOT UNUSUAL е изпълнявано от Tom Jones (Итс HOT южуал и Том Джоуис), правата на авторите на музиката и текста се управляват за Mills Gordon (Милс Гордън) от PRS (Performing nght society), регистрирана в Великобритания и за Reed Les (Рийд Лес) от PRS (Performing right society), регистрирана в Великобритания; 4. Музикално произведение – I GET AROUND е изпълнявано от The Beach Boys (Ай гет ароунд и Дъ Бич Бойс), правата на авторите на музиката и текста са на Love Mike (Лав Майк) и се управляват от American Society of Composers, Authors, and Publishers (ASCAP) и на Wilson Brian Douglas (Браян Дъглас), които се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ.; 5. Музикално произведение - HOT IN THE CITY е изпълнявано от Billy Idol (Хот ин дъ сити и Били Айдъл), правата на автора на музиката и текста Broad William М А (Броуд Уилюм Ем Ей) се управляват от PRS (Performing right society), регистрирана в Великобритания; 6. Музикално произведение – SURFIN U.S.A. е изпълнявано от The Beach Boys (Сърфин Ю Ес Ей и Дъ Бийч Бойс), правата на автора на музиката и текста Berry Chuck (Бери Чък) се управляват от BMI (Broadcast Music, Inc.) - регистрирана в САЩ.

Във връзка с изложеното в експертизата и извършената справка в „Регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права“, публикуван на интернет страницата на Министерство на културата в раздел „Авторско право“, подраздел „Колективно управление на права“, ищецът има регистрирани договори в публичния регистър, както следва: 1. Между Сдружение „Музикаутор“ и BMI (Broadcast Music, Inc.) (ред 15) е налице сключен договор за взаимно представителство на музикални произведения на територията на Република България, с начин на използване „публично изпълнение“; 2. Между Сдружение „Музикаутор“ и PRS (Performing right society) (ред 33) е налице сключен договор за взаимно представителство на музикални произведения на територията на Република България, с начин на използване „публично изпълнение“, „онлайн използване“ и „излъчване и кабелно предаване и препредаване“; 3. Между Сдружение „Музикаутор“ и ASCAP (ред 11) е налице сключен договор за взаимно представителство на музикални произведения на територията на Република България, с начин на използване „публично изпълнение“. При извършена проверка на интернет страницата на ASCAP, вещото лице е стигнало до извода, че част от правата за музика и текст на музикалното произведение “I GET AROUND“, изпълнявано от The Beach Boys се държат от ASCAP (50%).

В откритото съдебно заседание, експертът поддържа, че договорите са актуални и никъде не е открил данни или доказателства, че са прекратени към настоящия момент.

При тези данни, съдът от правна страна приема следното: Исковите претенции имат правно основание в чл. 95 от ЗАПСП, уреждащ т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди. Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 3) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 4) размера на обезщетението.

Възражението в отговора на исковата молба, че за ищеца Сдружение „Музикаутор“ липсва активна процесуална легитимация по делото е неоснователно. От приложеното като доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. се установява, че Сдружение „Музикаутор“ е организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права, което е вписано в регистъра, воден от Министерство на културата съгласно чл. 40г от ЗАПСП. В § 24 от ПЗР на ЗИДЗАПСП (обн. - ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) е посочено, че организация за колективно управление на права, която е регистрирана в Министерството на културата до влизането в сила на този закон, запазва регистрацията за същата категория права, видове права, произведения или други обекти на закрила, за които е била регистрирана. С разпоредбата на чл.94, ал.2, т.4 от ЗАПСП изрично е въведено право на организациите за колективно управление на авторски права да представляват членовете си, сродните организации от чужбина, с които са сключили договори за взаимно представителство, и техните членове пред всички правораздавателни и административни органи при защита на поверените им за управление техни права, като могат да предприемат и от свое име всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и чл. 95 от ЗАПСП. От приетата съдебно-оценителна експертиза е установено, че ищецът има сключени договори с организациите, представляващи авторите на процесните произведения. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП съдът приема, че ищецът притежава надлежна легитимация на процесуален субституент да предяви настоящите искове, поради което те са допустими.

При преценка на събраните гласни доказателства, показанията на свидетелите следва да бъдат преценени при условията на чл. 172 от ГПК, предвид тяхната възможна заинтересованост от изхода на спора. Въпреки, че Ч.П. и С.А. са в договорни отношения с ищеца, показанията им се подкрепят от приложените писмени доказателства по делото. От разказа на свидетеля Г., приятел с управителя на бара, се установява, че е имало временен проблем с колоните, които са започнали да прекъсват и спирали да свирят в периода на извършената проверка, но липсва конкретика. Предвид липсата на други доказателства, остава недоказано, че от колоните в заведението по време на извършената проверка не е звучала музика или музиката е прекъсвала, спирала, а колоните са пращели.

Приложения фискален бон потвърждава показанията на свидетеля П., че на 25.03.2023 г. към 20.00 часа се е намирал в заведение „BAR ME“, което се стопанисва от дружеството ответник. Извършеното от него разпознаване на музикални произведения е потвърдено от приложените електронни писма съдържащи името на музикалното произведение, изпълнителя, датата и часа на извършване на проверката, както и местоположението, в реално време чрез използваното приложение „Shazam”.

При съвкупния анализ на ангажираните доказателства и тяхната взаимовръзка, съдът намира, че ищецът е доказал нарушение на авторски права по описания в исковата молба начин при условията на пълно и главно доказване, а ответното дружество е извършило описаните в исковата молба нарушения, като е използвало без разрешение процесните обекти на авторското право за озвучаване на своето заведение – „BAR ME“.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание. Последиците от неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права са уредени в разпоредбата на чл. 95 от ЗАПСП, която предвижда, че който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП – когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска обезщетение, като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 от ЗАПСП. Те предвиждат, че при определяне на размера на обезщетението, съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението, като обезщетението трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. В резултат на нарушение на правата на авторите – членове на сродни дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“, са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – възнагражденията, които те биха били получили при законосъобразно уреждане на правата върху произведенията им. В конкретния случай с факта на използване нарушението е безвъзвратно осъществено, като в резултат на действията на ответника посочените носители на права са лишени от възнагражденията за своя труд. Доколкото в случая не са налице достатъчно данни за определяне на размера на иска по друг начин, както и от невъзможността да се определи по друг начин размера на обезщетението съдът намира, че размерът на обезщетението следва да се определи съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, в минималния размер, предвиден от законодателя, а именно по 500 лева за музиката и 500 лева за текста /литературното произведение/ върху всеки закрилян обект, т. е. върху всяко от произведенията, което се равняват на исковата сума.

Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. Елементите от сложния фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. установяване на обстоятелството, че е налице нарушение на авторско право; 2. противоправното нарушение на процесните авторски права извършено от ответника; 3. наличието на виновно поведение, като фактическият състав на чл. 95 от ЗАПСП разкрива някои различия сравнение с общия фактически състав на деликта. Видът на вината при осъществяване на противоправното поведение е без значение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че исковите претенции са установени по основание и съобразно цитираната разпоредба, са доказани в предявените размери, поради което следва да се уважат.

Основателността на иска по чл. 95, ал. 1 от ЗАПСП обуславя основателност и на претенцията по чл. 95б, ал. 1, т. 6 от ЗАПСП, поради което съдът е длъжен да разгледа и да уважи тези искания. Ето защо, искането за разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие е основателно.

Като последица и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за дължима и внесена държавна такса 240 лв., депозит за платена съдебно-оценителна експертиза в размер на 900 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащането им.

Водим от горното, съдът