Решение № 701 от 1.10.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 729/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с гл. дванадесета от АПК и е образувано по касационна жалба на „Райс Ойл“ ЕООД против Решение № 260056/13.05.2021 г. постановено по АНД № 50/2021 г. по описа на Районен съд Велинград. С атакуваното решение Районен съд Велинград е изменил Наказателно постановление № НП-3/07.01.2021 г. на Заместник-председателя на ДАМТН, с което на "Райс Ойл" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Дорково, общ. Ракитово, ул. „Кръстьо Пеев № 11А, на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ за извършено нарушение на 114, ал. 2, т. 2 /ред. ДВ бр. 85/2006 г./ от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове на жалбоподателя, като е намалил размера на санкцията на 700, 00 лв. /седемстотин лева/. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че санкцията, дори и намалена от РС, е необосновано висока и непропорционална на извършеното нарушение, което не се оспорва. Моли се за отмяна на обжалваното решение и да бъде намален размерът на санкцията до предвидения законов минимум. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представил в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Прокурорът от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че решението на Районен съд Велинград е правилно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Административен съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна. За да отмени наказателното постановление, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната фактическа обстановка: На 12.10.2020 г., около 15, 20 часа при извършена проверка от служители на ДАМТН на основание чл. 200 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове, в обект автомобилна газоснабдителна станция, находящ се в Костандово, ул. „Христо Ботев“ № 1, стопанисван от „Райс Ойл“ ЕООД, било установено, че в обекта е монтирана и се е експлоатира газова инсталация за зареждане на втечнени въглеводородни газове (ВВГ), която попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 от НУБЕТНГСИВВГ и представлява съоръжение с повишена опасност - по смисъла на чл. 32 от ЗТИП, вписана в регистъра на ДАМТН с рег. № Пд ГИ 0729. Проверяващите установили още, че ползвател на газовата инсталация е дружеството „Райс Ойл“ ЕООД. Към момента на проверката колонката за зареждане на автомобилни газови уредби работела. Длъжностните лица на ДАМТН прегледали представения им набор от документи, във връзка с осъществяваната от търговеца дейност. След извършен преглед на ревизионната книга и издаден ревизионен акт № 6/04.10.2018 г. установили, че последният технически преглед, който бил извършван на газовата инсталация за ВВГ е от дата 04.10.2018 г., а последващият периодичен преглед, съгласно записа в ревизионния акт, е следвало да се извърши на 04.10.2019 г. След 04.10.2018 г. липсвали други записи в ревизионната книга. При поискване от страна служителите на ДАМТН не им били предоставени каквито и да е било документи, които да доказвали извършването на технически прегледи след тази дата. Независимо, че такъв периодичен технически преглед на АГСС за ВВГ съгласно чл. 194, ал. 5 от НУБЕТНГСИВВГ не е бил извършен в указания в ревизионната книга срок, газовата инсталация за ВВГ се експлоатирала от ползвателя и функционирала. Контролните органи приели, че е нарушен чл. 141, ал. 2, т. 2 /ред. ДВ бр. 85/2006 г./ от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №-175 от 20.11.2020 г., за това, че на 12.10.2020 г., около 15, 20 ч. дружеството жалбоподател, е допуснало експлоатация на газова инсталация за зареждане на автомобилни газови уредби на моторни превозни средства с втечнени въглеводороди, вписана под рег. № Пд ГИ 0729, без да ѝ е извършен технически преглед-външен оглед и функционална проверка по чл. 194, ал. 5 НУБЕТНГСИВВГ. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на управителя на дружеството и е надлежно връчен. При съставянето му не са направени възражения. В срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН, в подадени писмени такива, касаторът е поискал да не му бъде налагано наказание, а случаят да бъде приет за маловажен, тъй като поради неопитност и незнание на сроковете за извършване на периодични проверки, не е поискал своевременно извършването на такава. Възраженията били приети за неоснователни и въз основа на съставния АУАН №-175 от 20.11.2020 г., било издадено обжалваното наказателно постановление НП-3/07.01.2021 г., в което по идентичен начин са възпроизведени фактическите обстоятелства от състава на нарушението и неговата правна квалификация. С него на „Райс Ойл“ ЕООД, на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 1000, 00 лв. При така установеното, първоинстанционният съд правилно е приел от събраните по надлежния ред доказателства, че Акт за установяване на административно нарушение №-175/20.11.2020 г. и Наказателно постановление № НП-3/07.01.2021 г. са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 58, ал. 1 ЗТИП и Заповед № а-161/11-03.2019 г. на Председателя на ДАМТН, във вр. чл.58, ал. 2 ЗТИП., в сроковете по чл. 34 ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. И в двата акта са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН относно форма и съдържание-съдържат се данни за нарушителя, актосъставителя и свидетелите при извършване и установяване на нарушението. Описанието на фактическите обстоятелства от състава на нарушението е в степен позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия състав и да организира защитата си. Посочени са и законовите разпоредби, които са били нарушени. Дадена е правилната правна квалификация на нарушението. Също така правилно е приел след анализ на събраните доказателства, че д ружеството касатор безспорно има качеството на ползвател на газовата инсталация за ВВГ с рег. № Дп ГИ0729 и може да бъде субект на нарушение на чл. 114, ал.2, т. 2 от НЕБЕТНГСШВВГ. От събраните в хода на съдебното следствие безспорни писмени и гласни доказателства е видно, че последният извършен технически преглед на Газовата инсталация за ВВВ на АГСС в търговсия обект е на дата 04.10.2018 г. Съгласно заложените в разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ нормативни изисквания, ползвателят е бил длъжен да не допуска експлоатацията на газовите съоръжения и инсталации, когато не им е извършен периодичен технически преглед, съгласно указания в чл. 194, ал. 1, т. 2 срок за периодичен технически надзор за газовите уредбите най-малко веднъж на една година. В случая, периодичен технически преглед - външен оглед и функционална проверка на газовата инсталация за ВВГ на АГСС в търговския обект е следвало да бъде извършен най-късно до 04.10.2019 г., което задължение безспорно не е изпълнено от ползвателя на съоръжението „Райс Ойл“ ЕООД. При така установените факти, нарушението по чл. 114, ал.2 т. 2 от НУБЕТНГСИВВГ, за което е привлечен към административно-наказателна отговорност касаторът се явява доказано по безспорен и категоричен начин. Отговорността на санкционираното юридическо лице е обективна, безвиновна, поради което доводите за неопитност и незнание на сроковете за извършване на периодични проверки са неоснователни. Съдът е приел още, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, който извод се споделя и от настоящата инстанция. РС е преценил обаче, че при определяне размера на наказанието, административнонаказващият орган не се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. В тази връзка настоящият касационен състав също изцяло споделя извършения анализ на доказателствата и изложените съображения от РС, с които е изменено наказателното постановление, като е намален размерът на наложената санкция и счита, че няма смисъл да ги повтаря. Районният съд е намерил, че наказанието следва да се отмери при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е изложил конкретни аргументи в тази насока. От една страна се касае за продължителен период на бездействие – над една година, но от друга - нарушението е извършено за първи път и веднага след проверката е отстранено, още преди издаване на наказателното постановление. С така определената имуществената санкция от 700 лв., действително ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална превенция. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение. По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила. В касационното производство не е направено искане за заплащане на разноски в полза на ответната страна по касационната жалба. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик, X състав,