Решение № 252 от 15.11.2021 г. на Административен съд - Перник по дело № 478/2021 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, във вр ъзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост / ЗОС /. Образувано е по жалба на А.К.А., с ЕГН •••••••••• ••• против Заповед № 1327 от 30.07.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/ и Решение № 24 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ, отразено в Протокол № 7/13.04.2021 година по повод заявление вх. № 21/ЖН-160/30.03.2021 година е прекратено, считано от 15.09.2021 година действието на договор за наем за общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. „•••“, бл. •••, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, съгласно Заповед за настаняване № 253/19.09.1974 година. В жалбата са и зложени са съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването и от некомпетентен орган, неспазване на изискването за мотивираност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отсъствие на предвидените в закона предпоставки за постановяването й. Моли съда да отмени оспорената заповед. В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява и не се представлява. В депозирана молба вх. № 3646 от 08.11.2021 година, заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли съд да я отмени като незаконосъобразна. В проведеното съдебно заседание ответникът – кмет а на община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К.Л., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното: Със Заповед за настаняване № 253/19.09.1974 година на началника на служба за жилищно настаняване при изпълкома на градски народен съвет Перник на основание чл. 7 и чл. 13. Ал. 2 от Закона за наемите и чл. 9 и чл. 17, ал. 3 от Правилника за приложението му е наредено С.А.Б./майка на жалбоподателя/ да бъде настанена в общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. „•••“, бл. •••, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Въз основа на издадената заповед, на 04.10.1974 година е сключен договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот между СП „Жилфонд”, в качеството на наемодател и С.А.Б./майка на жалбоподателя/, в качеството на наемател. С него наемодателят е предоставил за ползване на наемателя и неговото тричленно семейство, срещу заплащане на наемна цена, общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. „•••“, бл. •••, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. На 01.05.2000 година С.А.Б./майка на жалбоподателя/ е починала. В наетото жилище е продължил да живее жалбоподателя А.К.А., заедно със семейството си. Няма спор между страните и се потвърждава от приложените писмени доказателства, че жалбоподателя и семейството му са заплащали редовно наемната цена и консумативите за ползването на жилището. По делото е приложено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията, от което се установява, че в периода от 02.04.2002 година до 09.03.2021 година има наложена възбрана върху имот, находящ се в гр. Перник, ул. „•••“, ••••, видно от книга възбрани вх. Рег. № 75/15.01.2019 година. Заявлението, ведно приложените към него документи е разгледано от комисията по чл. 10, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник/Наредбата/ на заседание, проведено на 13.04.2021 гадина. С Решение № 24 по Протокол № 7/13.04.2021 година комисията е приела, че А.К.А. не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 5 от НРУУРОЖ, тъй като Д.С.С., с която живее на съпружески начала жалбоподателя е извършила имотна сделка. Становището на комисията изцяло е възприето от административния орган. С посочените мотиви е издадена оспорената Заповед № 1327 от 30.07.2021 година на кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 7, ал. 2 и ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/ и Решение № 24 на комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ, отразено в Протокол № 7/13.04.2021 година по повод заявление вх. № 21/ЖН-160/30.03.2021 година е прекратено, считано от 15.09.2021 година действието на договор за наем за общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. „•••“, бл. •••, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, съгласно Заповед за настаняване № 253/19.09.1974 година. Заповедта е връчена на А.К.А. на 20.09.2021 година, съответно жалбата срещу нея е подадена на 04.10.2021 година. При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното: Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК против заповед, подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОС наемното правоотношение се прекратява от органа, издал настанителната заповед. В ЗОС не е предвиден органа, компетентен да издава настанителни заповеди. В разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ЗОС е посочено, че у словията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища се определят с наредба на общинския съвет. Въз основа на законовата делегация е приета Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник. В чл. 21 от Наредбата е предвидено, че органът компетентен да издаде заповедта за настаняване в общинско жилище е кмета на община Перник. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредбата, това е и органът, който разполага с териториална и материална компетентност да прекрати наемното правоотношение. Кметът на община Перник е и издателят на оспорената заповед, затова тя отговаря на изискването за компетентност на органа, който я е издал. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като той е различен от органа издал настанителната заповед. Към момента на издаване на оспорената заповед процесният апартамент е частна общинска собственост и затова компетентен да прекрати наемното правоотношение по силата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата е кметът на община Перник. Заповедта е обективирана в изискуемата съгласно чл. 59, ал. 1, във вр. с ал. 3 от АПК писмена форма. Същата, обаче не отговаря на изискването на чл. 59, т. 4 от АПК и чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗОС за посочване на фактическите основания за издаването й. Това изискване е изпълнено, когато ясно са отразени фактите, които обуславят приложението на конкретна материално правна норма. В случая, материалноправното основание на заповедта са разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във вр ъзка с чл. 33, ал. 1, т. 6, във вр ъзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗОС и чл.33, ал. 1, т. 6 от Наредбата са с идентично съдържание и предвиждат като предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение – отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В случая административният орган е приел, че домакинството на жалбоподател я не отговаря на условието по чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата, според което не следва да са прехвърляни имоти на други лица в срок от 10 години, преди датата на подаване на заявлението. От събраните поделото доказателства се установява по безспорен начин, че настоящия жалбоподател, в качеството си на наследник на наемателя С.А.Б./починала през 2000 година/ не е извършвал прехвърлителни сделки, видно от приложеното приложено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията валидно за периода от 02.04.2002 година до 09.03.2021 година. Действително по делото е приложено удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията, от което се установява, че в периода от 02.04.2002 година до 09.03.2021 година има наложена възбрана върху имот, находящ се в гр. Перник, ул. „•••“, ••••, видно от книга възбрани вх. Рег. № 75/15.01.2019 година, собственост на Д.С.С.. Така наложена възбрана по своя характер представлява реално обезпечение на възникнало задължение, при което не се прехвърля правото на собственост върху друго лице, а служи за обезпечавана на възникналото вземане. Ето защо в случая не са налице материалните предпоставки по реда на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за издаване на оспорената заповед. Отсъствието на факти, елемент от състава на основанието за издаване на заповедта води до немотивираност на същата и е основание за нейната незаконосъобразност. Този недостатък може да бъде преодолян, ако в административната преписка се съдържат доказателства за тези обстоятелства. Случаят, обаче не е такъв. По делото са събрани доказателства, от които се установява липса на посочените предпоставки в оспорената заповед, а именно нарушение на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на община Перник /НРУУРОЖ/. По тази причина настоящия съдебен състав н амира, че оспорената заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не е доказано наличието на обстоятелствата, субимиращи се от правните норми, посочени като нейно правно основание. Относно разноските: С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. М отивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник