РЕШЕНИЕ

№ 211

гр. Ловеч, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Членове: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500588 по описа за 2024 година Постъпила е жалба от адв. М. Д. Ц. от АК - Варна, адрес: ••••, пълномощник на В. П. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, срещу Постановление от 29.07.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, за разноските по и.д. 20198790402678, с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 ГПК. Счита, че същото е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че изпълнителното дело е образувано от взискателя Община Ловеч, през 2019 г., въз основа на АУЗ № 16583-1/27.06.2019 г., с който е установено задължение в размер на 164, 19 лева - главница, ведно със законна лихва върху горната сума считано от 07.11.2019 г. до окончателното й изплащане. Излага, че по същото неколкократно е искано удостоверение за наличие или липса на публични задължения на длъжника, като това е извършено и след изричната молба на взискателя, образувал изпълнителното производство, т.е. единствения взискател представил по делото подлежащ на изпълнение акт - изпълнителен титул. Изтъква, че за петте години от образуването му размерът на публичните задължения на взискателя към НАП е претърпял промени, намалявайки, включително и поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност, поради което представените по делото удостоверения по реда на чл. 87 от ДОПК съдържат различен общ размер на публичните задължения на жалбоподателката. Излага, че до месец ноември 2023 г. по делото не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение, като всички задължения по цитирания АУЗ са били надлежно заплатени в полза на взискателя, притежаващ изпълнителния титул, поради което на 25.10.2023 г., Община Ловеч е депозирала по делото изрично искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК, тъй като длъжникът К. е погасила задълженията си по образуваното. В същото е направено искане за събиране на таксите по ТТРЗЧСИ и прекратяване на и.д. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК. Въпреки това и независимо от приетото в т. 2 на Тълкувателно решение от 04.07.2024 г., постановено по т.д. 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, ЧСИ е изискал ново удостоверение по чл. 87 от ДОПК и е изпратил до длъжника нова покана за доброволно изпълнение в които е посочил суми, които вече са платени. Освен това изтъква, че без да е налице възлагане на взискателя по делото за прекратяване на същото ЧСИ е пристъпил към налагане на обезпечителни действия - запор и възбрани, както е предприел и извършването на действия по принудително изпълнение - прави опис върху недвижимо имущество на В. К.. Сочи, че последната на 25.10.2023 г. е привела по сметката на ЧСИ сумата от 1115, 05 лева за такси и разноски, която надхвърля многократно максималния размер на таксите по изпълнението, определен в императивната разпоредба на чл.73а от ГПК, с оглед на обстоятелството, че по изпълнителния титул въз основа на който е образувано изпълнителното дело е с главница 164, 19 лева, ведно със законната лихва от 07.11.2019г., която към посочената по-горе дата е 68, 93 лева. Изтъква, че на 2.07.2024 г. по изпълнителното дело е постъпило изрично съобщение от ТД на НАП- Ловеч, с което уведомяват съдебния изпълнител, че публичните вземания на длъжника не му се възлагат за събиране по изпълнителното дело, както и че ТД на НАП Велико Търново е образувало изпълнително дело за събирането им, като публичния изпълнител е предприел и действия за принудително изпълнение.

Изтъква, че въпреки това с Уведомление с изх. №28435/23.07.2024 г., длъжникът К. е уведомена, че дължи такси на ЧСИ по делото общо в размер на 4352, 02 лева, като съдебния изпълнител претендира получаване на сумата от 3219, 12 лева.

Сочи, че във връзка с това е направила искане до ЧСИ В. П.а, както следва:

1. Да редуцира размера на посочената такса по т.26, като същият бъде изчислен по реда на т.26, б. „б" от ТТРЗЧСИ, върху погасеното в полза на взискателя - Община Ловеч задължение от 278, 10 лева, за събиране на което е образувано горното изпълнително дело.

2. Да приеме, че не дължа такси и разноски за извършени действия, които не са му възлагани и които са предприети от ЧСИ след депозиране на искането на Община Ловеч, за прекратяване на и.д. на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.

3. При определяне на размера на дължимите по изпълнителното дело такси, да съобрази разпоредбата на чл. 73а ГПК.

Излага, че впоследствие е получила обаждане от служител в кантората на ЧСИ, ползващ телефонен номер •••••••••••, че върху молбата има резулюция – „да се преизчисли размерът на таксите“. Изтъква, че въпреки това и проведените разговори на 30.07.2024 г. й е било връчено обжалваното постановление. Сочи, че същото не съдържа мотиви, което обуславя неговата незаконосъобразност, тъй като за организиране на защитата на К. е важно да има яснота защо според ЧСИ по и.д. 20198790402678, по което изпълнителния титул е за сумата от общо 233, 12 лева и няма други присъединени с акт подлежащ на изпълнение взискатели, като и няма други плащани суми, освен тази в полза на Община - Ловеч, ЧСИ, счита, че дължимите му разноски са в размер на 4376, 02 лева и претендира от длъжника заплащане на разноски в такъв размер. В тази връзка посочва, че таксата по т. 26 се дължи за изпълнение на парично вземане, каквото изпълнение по делото не е провеждано спрямо публичните вземания на длъжника, нито е възлагано провеждането на такива, а напротив изрично е отказано на ЧСИ да събира тези вземания, като същият е уведомен относно обстоятелството, че спрямо длъжника са започнали принудителни действия от страна на публичния изпълнител.

Освен това моли настоящата инстанция да вземе предвид и факта, че в случая не е налице основание за начисляване и събиране на такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху какъвто и да било размер на публичните задължения на длъжника, още по-малко върху най-високия, сред всички събрани по изпълнителното дело във времето удостоверения по чл. 87 по ДОПК, както е сторил ЧСИ. Счита, че извършването на опис, оценка, изнасяне на публична продан на имущество на длъжника не е възлагано на ЧСИ от взискател по делото, поради което длъжникът не дължи такси за самоволно, произволно и незаконосъобразно предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение. Сочи, че оспорва размерът на всички претендирани от ЧСИ такси и разноски по ТТРЗЧС, тъй като не кореспондират с реално извършените от съдебния изпълнител, техния размер надхвърля многократно максималния такъв, определен в императивната разпоредба на чл. 73а от ГПК. Счита, че освен таксата по т.26 върху несъбирани в хода на изпълнителното дело вземания на държавата, дължнмостта на която е основния спорен въпрос в настоящото производство ЧСИ е начислил произволно, неоснователно и необосновано и другите, претендирани от длъжника обикновени такси, в т.ч. таксите по т.31, по т.4, т.11 и т.20 от ТТРЗЧС, плащането на които претендира от длъжника, относно които е направено искане за преизчисляване на същите.

По изложените съображения моли настоящата инстанция да постанови решение с което да отмени постановлението от 29.07.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, за разноските по и.д. 20198790402678, като им се присъдят реализирането в това производство разноски.

Освен това моли настоящата инстанция да допусне назначаването на ССЕ, при която вещо лице след запознаване с материалите по изпълнителното дело 20198790402678, да даде отговор на въпроса, какъв е размера на дължимите от длъжника такси по изпълнителното дело, съобразявайки се с ТТРЗЧСИ, реално извършените от съдебния изпълнител действия, както и с разпоредбата на чл. 73а ГПК.

Алтернативно прави искане в случай, че ЧСИ оспори изложените обстоятелства относно проведени множество разговори на 29.07.2024 г. със служител на кантората да допусне до разпит един свидетел при довеждане за установяване на тези обстоятелства, както и при оспорване че от посочения мобилен телефон в жалбата - ••••••••••• се обажда и отговаря служител от кантората му по реда на чл. 192 ГПК да задължи трети не участващи лица - „А1 България" ЕАД, ЕИК: •••••••••• и Виваком България ЕАД, ЕИК: •••••••••• да представят справка за изходящите от този номер обаждания към телефонен номер ••••••••••• на 29.07.2024 г., съдържаща и данни за титуляря на телефонен номер •••••••••••.

Освен това прави особено искане, а именно на основание чл. 437, ал.1от ГПК съдът да постанови разглеждането на делото в открито съдебно заседание за събиране на заявените по-горе доказателствени искания.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ В. П., рег.

№ 879 в КЧСИ. Сочи, че в кантората му по молба на Община Ловеч, адрес: ••••, и въз основа на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 16583-1/2019 г. по описа на Дирекция „Местни приходи" при Община Ловеч, на 14.11.2019 г. е образувано изпълнително дело № 20198790402678 срещу В. П. К. ЕГН ••••••••••, за заплащане на сумите както следва: главница в размер на 164.19 лв., ведно със законната лихва върху нея от 08.11.2019 г., изтекла лихва до 07.11.2019 г. в размер на 52.71 лв., неолихвяема сума, представляваща сторени в изпълнителното дело разноски, в размер на 1907.80 лв., присъединени на основание чл. 458 от ГПК публични задължения към Национална агенция за приходите, които съгласно Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. са в размер на 29, 326.13 лв. и пропорционална такса по т. 26 от „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 2, 444.22 лв.

Излага, че на 25.10.2023 г. взискателят Община Ловеч е депозирал молба, с която уведомява ЧСИ, че дългът към него е погасен и след събиране на сторените разноски по делото същото следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, тъй като първата покана е връчена на 04.12.2019 г. чрез работодател, с актуалният размер на оставащото задължение, което включва таксите и разноските съгласно „Тарифата за таксите и разноските" към ЗЧСИ, както и присъединените публични задължения.

Счита, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения в чл. 436, ал. 1 от ГПК срок, но по същество е неоснователна. В тачи връзка излага подробни съображения. Сочи, че съгласно чл. 458 от ГПК и мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. С оглед защитата на публичния интерес, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, законодателят изрично е предвидил частният съдебен изпълнител да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите по реда на чл. 191, ал. 3 от ДОПК. В отговор е получено Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с вх. № 42976/25.11.2019 г., в което са посочени задължения в размер на 14, 859.41 лв. Изтъква, че в допълнение на факта за съществуването на публични задължения в хода на изпълнителното производство по делото са искани и получени Удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки - Удостоверение с вх.№ 13625/17.02.2023 г. в размер на 27, 000.92 лв., Удостоверение с вх. № 83754/13.10.2023 г. в размер на 29, 326.13 лв. и Удостоверение с вх. № 45021/24.04.2024 г. в размер на 18, 506.12 лв.Излага, че държавата в лицето на НАП като присъединен взискател по право се ползва от всички обезпечителни и изпълнителни действия, а при постъпване на суми по делото -участва в разпределението на сумите, като се ползва с обща привилегия по чл. 136 от ЗЗД. В тази връзка сочи Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV ГО, в което е посочено, че „разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК".

Излага, че плащането на задълженията към Община Ловеч са направени след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на годния за изпълнение на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от взискателя пред съдебния изпълнител. Единствено изключение от принципа, че таксите по принудителното изпълнение се дължат от длъжника е по чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. Когато изпълнителният титул е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение - разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.Освен това изтъква, че в посоченото по-горе Решение ВКС отбелязва, че „По общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители винаги е за сметка на длъжника. Сумата е събрана, когато третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител, както и когато обявените купувачи при осребряване на имуществото са внесли по сметка на съдебния изпълнител предложената от тях цена. Макар да не е постъпила по сметката на съдебния изпълнител, а по сметка на кредитора, даденото от длъжника пряко на кредитора следва се счита събрана сума, доколкото съдебният изпълнител е запорирал или възбранил имущество на съответната стойност". Изтъква, че за периода от 13.10.2023 г. до 24.04.2023 г. длъжникът не е приложил доказателства за плащане по делото (споразумение, погасителен план или вносни бележки), от който да е видно, че дълга е заплатен. Следователно публичното задължение е погасено в част по повод и във връзка с наложените обезпечителни мерки по време на настоящото изпълнително производство срещу длъжника. В тази връзка таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ап. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл сочи и Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, V ГО и Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о. Излага, че в подкрепа на този извод е и практиката на Окръжните съдилища - Решение № 428 от 17.11.2014 г. по в.гр.д № 580/2014 г. на Окръжен съд - Сливен, Решение № 260065 от 20.11.2020 г. по в.гр.д № 588/2020 г. на Окръжен съд - Ловеч и Решение № 925 от 30.06.2022 г. по в.гр.д. № 1134/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив. Излага, че всички те приемат, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се изчислява и върху задължението към НАП при положение, че редуцирането на задължението към НАП е станало по време на изпълнителното производство. В подкрепа на направения извод сочи и Решение № 200 от 09.11.2023 г. по въззивно

гражданско дело № 523/2023 на Окръжен съд Ловеч, в което се приема, че „Размерът на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която е пропорционална, се определя на базата на съответния размер на паричното. вземане, за изпълнение на което е образувано изпълнителното дело." По отношение на отразеното в жалбата, че на ЧСИ не е възлагано опис, оценка и изнасяне на публична продан на имуществото на длъжника от страна на взискателя посочва, че с молбата за образуване на изпълнителното дело Община – Ловеч е възложила на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Извършването на действията по принудително изпълнение се възлага от кредитора посочен в акта подлежащ на изпълнение, който реално дължи възнаграждението, тъй като съдебният изпълнител именно по негово възлагане извършва действия, чрез които събира паричното му вземане, за които извършени действия му се дължи възнаграждение - т.34 ТТРЗЧСИ във връзка с чл. 426 ГПК. Сочи, че такова възнаграждение е предвидено в т.26 ТТРЗЧСИ. Излага в допълнение заради особения на характер на фигурата на взискателя, ЧСИ е натоварен от същия да събере и дължимите такси и разноски, включително и т.26 по ТТР към ЗЧСИ. С оглед на изложените мотиви по приложението на т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, длъжниците по изпълнителното дело дължат на частния съдебен изпълнител направените разноски и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането на кредитора е било удовлетворено след започване на принудителното изпълнение и предприемане на изпълнителни действия, в това число запори по сметки и възбрани върху недвижими имоти, собственост на длъжниците.

Изтъква, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2015 ВКС, ОСГТК „за разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските." Сочи, че това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение, което може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. Излага, че за всяко едно от изпълнителните действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа, поради което размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Сочи, че по изпълнението такси и разноски не се внасят авансово от взискателя Община Ловеч в разглеждания случай, заради особената му роля в гражданскоправните отношения. Изтъква, че поради факта, че тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство. Излага, че съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него изпълнително действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението, като по своята същност представлява произнасяне на съдебния изпълнител по разноските по делото, като липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението. При горните съображения счита, че използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението., включително и относно разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение.

Изтъква, че в процесната жалба, процесуалния представител на длъжника насочва вниманието на съда към постановеното Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. на ОСГК на ВКС, като пропуска да уточни, че всички оспорвани от него действия и разноски по изпълнителното дело за събиране на вземанията са направени преди датата на Решението, като към този момент в Окръжен съд Ловеч е образувано въззивно

гражданско дело № 20244300500402/2024 г. по повод постъпила жалба от длъжника. Изтъква, че ЧСИ се е съобразил с дадените указания в решението по посоченото по-горе дело, като е изпратил съобщение с изх. № 26839/11.07.2024 г. до ТД на Национална Агенция за приходите Велико Търново - офис Ловеч за предоставяне на акт по чл. 209, ал. 2 от ДОПК, послужили за образуване ИД № 11030007532/2003. В отговор с Уведомление с вх. № 75698/22.07.2024 г. ЧСИ е информиран, че дължимите публични вземания ще бъдат събирани по реда на чл. 163, ал. 3 от ДОПК от публичните изпълнителни при Национална агенция за приходите, като размерът им не е включен в Уведомление за дължими такси по ЧСИ с изх.№ 28435/23.07.2024 г., с което са поискани от длъжника единствено дължимите такси и разноски по изпълнително дело № 20198790402678 съобразено с горепосочената практика относно дължимостта на таксите към ЧСИ.

По изложените съображения счита, че жалба с вх. № 83744/14.08.2024 г. от В. П. К., ЕГН: ••••••••••, постоянен адрес: ••••, чрез адв. М.Г.Г. от АК - Варна, съдебен адрес: •••• е допустима, но по същество неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното в жалбата приема, че компетентен да я разгледа е Ловешкия окръжен съд. Същата е подадена на основание чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК от длъжника по изпълнителното дело, в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

От приложените делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

Изпълнително дело № 2678/2019 г. по описа на ЧСИ В. П., рег. № 879 на Камарата на ЧСИ е образувано въз основа на подаден молба от Община – гр. Ловеч и приложен към нея Акт за установявана задължения по чл. 107 ал. 3 от ДПИ № 16583-1/27.06.2019 г. срещу В. П. К., ЕГН •••••••••• за сумата от 164, 19 лева и лихва в размер на 52, 71 лева към дата 07.11.2019 г. или общо задължение в размер на 216, 90 лева. Със същата на ЧСИ са възложени всички правомощия по чл. 18 от ЧСИ.

Освен това към делото е приложено и Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, издадено от НАП, ТД Велико Търново с дата 22.11.2019 г. /л. 7 – л. 18 от изпълнителното дело/, като са установени задължения общо в размер на 14859, 41 лева. На същото е поставен печат „присъединявам НАП с дата 25.11.2019 г. На 04.12.2019 г. жалбоподателката е получила лично покана за доброволно изпълнение изх. № 30265/28.11.2019 г. /л. 27 от изпълнителното дело/, като съответно са били изпратени и запорни съобщения.

На 16.02.2023 г. е било приложено ново Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки издадено от НАП, ТД Велико Търново /л. 57- л. 76 от изпълнителното дело/ от който е видно, че общо задължение към НАП е 27000, 92 лева и поставен печат „присъединявам НАП 17.06.2023 г. Към 12.10.2023 г., видно от приложеното Удостоверение за наличие или липса на задължения или обезпечителни мерки издадено от НАП, Териториална дирекция Велко Търново /л. 97- л. 116 от изпълнителното дело/ задължението на К. е 29326, 13 лева и поставен печат „присъединявам НАП 13.10.2023 г./.

С писмо изх. № 11-00-2661/25.10.2023 г./л. 117 от изпълнителното дело/ взискателя по изпълнителното дело Община – гр. Троян е уведомил ЧСИ, че К. е погасила задължените си по изпълнителното дело и считат предявеното вземане за изцяло удовлетворено. С него е направено искане ЧСИ в рамките на изпълнителното производство да бъдат събрани от длъжника и такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ и всички такси и разноски, на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК и да се прекрати изпълнителното дело.

На 23.11.2023 г. жалбоподателката е получила лично покана за доброволно изпълнение изх. № 33265/14.11.2023 г. с която е уведомена, че актуалният дълг е в размер на 32367, 31 от които 29326, 13 лева публични задължения към НАП и 3065, 18 лева дължими такси по изпълнителното дело.

С Постановление /л. 153 от изпълнителното дело/ от 29.11.2023 г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство. С решение № 22/16.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 47/2024 г. /л. 172 от изпълнителното дело/ Ловешкият окръжен съд е оставил без уважения жалбата на К. срещу същото.

Освен това към изпълнителното дело е приложено ново Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки издадено от НАП, ТД Велико Търново /л. 275- л. 285 от изпълнителното дело/ от 23.04. 2024 г. От него е видно, че жалбоподателката има общо задължение към тази дата в размер на 18506, 12 лева. Изготвената е и сметка за дължимото по изпълнителното дело изходящ № 15850/25.04.2024 г. /л. 290/ в която е посочено, че дължимото е в размер на 21986, 33 лева, представляваща такси по ТТРЗЧСИ, както и сумата от 18506, 12 лева на присъединени публични задължения към НАП. С молба вх. № 54982/23.05.2024 г. и приложено към нея банково бордеро за заплатени 1115, 05 лева /л. 311 и л. 313/ длъжникът е направил искане с оглед на последното да прекрати производството по изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК. С Постановление от 23.05.2024 г. ЧСИ В. П. е отказал да го стори/л. 315 от делото/.С Решение № 135/10.07.2024 г., постановено по в.гр.д. № 402/2024 г. Ловешкият окръжен съд е отменил същото и го е върнал на ЧСИ В. П./л. 368- л. 370 от изпълнителното дело/.

С писмо от 17.07.2024 г./л- 385/ НАП, ТД „Велико Търново, офис Ловеч е уведомила ЧСИ В. П., че срещу К. има образувано изпълнително дело № 11030007532/2003 г. по което са наложени обезпечителни мерки и предприети действия по изпълнението, поради което публичните й вземания не са възлагани за събиране на съдебния изпълнител на основание чл. 163 ал. 4 от ДОПК.

С молба вх. № 77639/26.07.2024 г. длъжникът К., чрез процесуалният си представител адвокат Ц. – АК гр. Варна е поискала да се преизчисли размерът на таксите и разноските, определени в съобщение № 28435/23.07.2024 г./л. 398 от изпълнителното дело.

С Постановление от 29.07.2024 г. ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е отказал да преизчисли размерът на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело/л. 407 от изпълнителното дело/ в размер на 4376, 02 лева. Същото е било връчено на процесуалният представител на жалбоподателката, чрез системата за сигурно електронно връчване на 30.07.2024 г. От изисканото и представеното в съда Уведомление за дължими такси по ЗЧСИ изх. № 28435/23.07.2024 г. е видно, че жалбоподателката К. е била уведомена, че дължи по изпълнителното дело общо такси в размер на 4352, 02 лева, подробно описани в него, както и че е заплатила сумата от 1132, 75 лева и след приспадането е останала сума за доплащане в размер на 3219, 27 лева. Последната е била внесена от жалбоподателката видно от приложените към изпълнителното дело платежни документи от 29.07.2024 г. /л. 430 от изпълнителното дело/.

Освен посоченото уведомление помощник ЧСИ Йордан Василев при ЧСИ В. П., рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е представил и сметка по чл. 79 от ЗЧСИ относно начислените такси по ТТРЗЧСИ, във връзка действията на ЧСИ В. П., насочени към събиране на вземанията.

Възраженията, които се правят с жалбата са конкретно относно начислените разноски от страна на ЧСИ В. П., представляващи таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, за извършване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на имущество, принадлежащо на К., както и размерът на всички претендирани такси и разноски от ЧСИ по ТТРЗЧСИ, тъй като не кореспондират с реално извършените действия, както и че същите са изчислени в противоречие на чл. 73а ГПК.

Съобразявайки посоченото по-горе и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители съдът приема, че таксата изчислена по чл. 26 от последната е неправилно изчислена. Съгласно същият текст за изпълнение на парични вземания, както е в конкретния казус, се събира такса върху събраната сума. От представената сметка по чл. 79 изх. № 42124/21.10.2024 г. е видно, че пропорционалната такса по чл. 26 от ТТЗЧСИ е в размер на 2444, 22 лева без да е посочено въз основа на каква сума е определена. От приложената на л. 280 от изпълнителното производство сметка по чл. 79 от ЗЧСИ е видно, че същата е в размер на 2400, 61 лева и е изчислена върху материален интерес в размер на 29 613, 23 лева, която е съставена от вземане на Община Ловеч в размер на 287, 10 лева и присъединени публични вземания към НАП в размер на 29 326, 13 лева. Към изпълнителното дело не са представени доказателства за платена сума в полза на НАП, а единствено такива платени по сметката на Община Троян.

По отношение на възражението за начисляване на пропорционална такса по т. 20 от ТТЗЧСИ следва да се посочи, че същата се налага при извършване на опис на движими и недвижими имущества, като с оглед на обстоятелството, че съгласно чл. 458 от ГПК държавата, в конкретния случай НАП, винаги се смята за присъединен взискател, не следва на съдебния изпълнител да се възлагат действия насочени към събиране на публични задължения. В представените Удостоверения от НАП, Териториално звено Велико Търново, офис Ловеч /л. 76, л. 116, р. 287 от изпълнителното дело/ като способи за принудително изпълнение са посочени „налагани на запори“ върху сметката на длъжника, но не насочване на изпълнението върху имуществото на длъжника. С оглед на това настоящата инстанция приема, че законосъобразно ЧСИ е начислил такса по чл. 20 от ТТЗЧСИ.

По отношение на определените допълнителни такси по т. 31б. „и“ и „ к“ към изпълнителното дело не са приложени доказателства, съгласно посочената забележка, че същите са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

При горните съображения съдът приема, че жалба от адв. М. Д. Ц. от АК - Варна, адрес: ••••, пълномощник на В. П. К., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••, срещу Постановление от 29.07.2024 г., на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, за разноските по и.д. 20198790402678, с правно основание чл. 435, ал.2, т.7 ГПК се явява основателна.

С оглед на това настоящата инстанция приема, че следва да се отменят действията на ЧСИ В. П., рег. № 879 с район на действие Окръжен съд – гр.

Ловеч, обективирани в Постановление от 29.07.2024 г., по изпълнително дело № 2678/2019 г. на ЧСИ В. Л. П., peг. № 879, с което е отказал за преизчисли размерът на дължимите такси и разноски по изпълнителното дело/л. 407 от изпълнителното дело/ в размер на 4376, 02 лева.

Съдът счита, че следва да се оставят без уважение направените от страна на процесуалния представител на длъжника искания за допускане и назначаване на съдебно –счетоводна експертиза, при която вещото лице след запознаване с изпълнителното дело да даде отговор на посочените в жалбата въпроси, тъй като отговорът на същите следва да бъде даден от съда. Следва да се оставят без уважение и направените искания за разпит на свидетел при довеждане и предоставяне на данни по реда на чл. 192 от ГПК, тъй като същите са неоснователни.

Освен това настоящата инстанция приема, че следва да се остави без уважение, направеното от страна на процесуалния представител на длъжника искане за присъждане на разноски, поради обстоятелството, че към същото не е представено пълномощно съгласно изискванията на чл. 261 т. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК съдът